Публикации

ПРИДОБИВАНЕ НЕДВИЖИМ ИМОТ ПО ВРЕМЕ НА БРАКА

В последните няколко години стана актуален въпросът за имуществените права и собствености по време на брак.

ИМУЩЕСТВО, СИО, апартамент по време на брака

ИМУЩЕСТВО, СИО, апартамент по време на брака

Практиката на съдилищата съдържа множествени казуси, в цялата материя, обхващаща както придобиването на недвижим имот, така и имуществените отношения между съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност.

Най-сериозният въпрос е този касаещ, имуществените последици при евентуален развод. Множество съдебни решения в районните съдилища, утвърждават устойчивата съдебна практика по казуса както и възможностите на съпрузите, да претендират за недвижимо имущество, придобито по време на брака.

В същото време, законът (СК) в чл. 19,ал.1 (СК) изрично посочва, че  „вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити“.

Именно тук се стига до основното правило за придобиването на имущество като се насочва понятието „съвместен принос“. Същевременно дефиницията на това понятие насочва към определението което е записано в Семейнияткодекс, а именно, че „съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството“.

Разбира се, това понятие подлежи на доказва и съответно лесно би могло да бъде оспорено до доказване на противното. Принципът тук е, че всеки един от двамата съпрузи  може да претендира за съществен принос в придобиването на всяка съсобствена вещ – движима или недвижима през брака, а дали такова основание е налице го преценява Районният съд.

Имот,придобит през брака

Имот,придобит през брака

ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО НА СЪПРУЖЕСКА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ *(СИО)

Всяко общо правило на съпружеската имуществена общност има и няколко изключения. Семейният кодекс определя, имотите и вещите, придобити по време на брака, който остават извън кръга на тази съпружеската имуществена общност (СИО).

Детайлно определение на въпроса дава разпоредбата на чл. 20СК.  С аргумент за противното в хипотезата, в която вещите и имуществените (вещни) права върху вещи и паричните влогове, придобити по наследство и по дарение стават изключителна собственост на лицето, което ги е получило без значение дали те са придобити преди или по време на брака.

За лични се считат и вещи – но само движими, които, макар и придобити по време на брака, служат на един от съпрузите за обикновено лично ползване или за упражняване на занаят, дейности или професия.

Законът въвежда и изключения като т. нар. пълно или частично преобразуване на лично имущество. Така според чл. 21, ал. 1 се считат за лични вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество от наследство или дарение или с друго лично имущество, придобито преди брака. Законът нарича това „пълна трансформация“ на имуществото

При частичното преобразуване, уредено във алинея 2 на чл.21 СК, страната може да се претендира за лично притежание на съответна част от имот, придобит с лично имущество.

 СЪДЕБНА ПРАКТИКА И УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ ПО СК

Предявяването на съдебни искове за определяне на по-голям дял от притежаваното или придобито имущество би могло да се направи по всяко време. Целта, тук е да бъде постановено Съдебно решение, при което определен имот да бъде посочен определен като лично имущество, както и да не се дели заедно с другият съпруг в режима на имуществената общност.

В практиката по такива граждански дела с имуществен елемент от съпружеската имуществена общност се допускат като доказателства писмени и гласни доказателствени средства – валидни писмени документи, така и свидетелски показания.

ИМУЩЕСТВО, СИО, апартамент по време на брака

ИМУЩЕСТВО, СИО, апартамент по време на брака

Съдът е длъжен да изследва актът на придобиването и произходът на средствата, но това подлежи на доказва дали съответният имот е придобит изцяло с лични средства, имащи личен характер.

Пример за такива доказателства са дакти около сключване на брака, неговата продължителност, както и доходите получени от страните. Не е от съществено значение, но е добре, ако определена сума, дарена на единия или другия от семейството би могла да бъде доказана.

Ако пък се претендира за придобиване чрез дарени средства от родителите, то тогава съдът изследва какво е било тяхното материално положение, дали е било възможно да отделят средства, по какъв начин са предоставени парите и т. н.

Аналогична е ситуацията в т.нар. „частичната трансформация“ на имуществото, придобито в режим на СИО. Тогава просто се доказва, че само част от определен имот е лична собственост, защото е била купена с лични, наследствени или дарени средства. Съдът определя като личен дял толкова, колкото се докаже.