fbpx

Публикации

Иск за запазена част от наследство

Според чл. 14 Закона за наследството всеки може чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, а наследник да предяви иск за запазена част от наследство.

Именно тук възниква въпроса относно предявяване на иск за запазена част от наследство. Възстановяване на запазена част от наследство

Законът поставя изисквания към тези категории лица.  Това са строго определи категории, имащи право на иск за запазена част.

Правно легитимирани наследници са родителите, заедно с деца и внуци.

Запазената част е защитена преди всичко срещу завещателните разпореждания на наследодателя. Но защитата, която се дава срещу тях, би била недостатъчна, ако се ограничаваше само с това.

Даренията, които наследодателят би направил, не намаляват дяловете на наследниците по закон.

За да се осъществи защитата пред съд, запазената част се определя като дял от маса, която се образува, като към стойността на наследството се прибавят даренията, извършени от наследодателя.

В случай, че размерът на запазената част се окаже накърнен и в наследството не се окажат достатъчно налични имущества, за да се попълни размера, следва да се намаляват, а при нужда и да се отменят изцяло завещателните разпореждания.

Кога се предявява иск за запазена част ?Иск за запазена част от наследство

Законът посочва, че ако наследодателят се разпореди с повече от своята т.нар. разполагаемата част, всеки от наследниците може да предяви иск за запазена част от наследство.

Законът е дефинирал ясно и точно как следва да бъде определен размерът на тази запазена част от наследството на наследодателя.

Съставянето на опис на наследственото имущество има за последица отграничаване на имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт

Това разграничение следва да се направи от имуществото на призованите към наследяване лица.

В този смисъл самият опис има само доказателствено значение досежно обема на оставеното в наследството имущество

Описът може да бъде съставен по искане на посочените в чл.554 ГПК лица, т.е. правото да се иска съставяне на опис на наследственото имущество принадлежи не само на  призования към наследяване.

Приемането на наследството по опис  има за цел да ограничи отговорността на приелия наследството по опис за задълженията на наследодателя, вкл. и задълженията по завет, само до стойността, която се покрива от наследственото имущество

В този смисъл следва да бъде правено разграничение между самия опис на наследственото имущество и приемането на наследството по опис.

Приемането на наследството по опис изисква всъщност два формални акта –

А/ да бъде съставен опис на наследството и

Б/ да бъде направено заявление от призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис, след вписване в особената книга на съда по реда на чл.49, ал.1 ЗН.

В производството по възстановяване на запазена част от наследството самият опис има доказателствено значение и всяка една от спорещите страни може да доказва различен обем на наследственото имущество от посочения в описа.

Наличието на вписано по предвидения в  закона ред заявление за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството в хипотезата на чл.30, ал.2 ЗН.

Какво гласи Тълкувателното решение на ВКС – 2013г. ?

Правото на възстановяване на запазената част от наследството на посочените в чл.28 ЗН лица, което дава право на наследника по закон да ограничи отговорността си за направените от наследодателя завети само до размера на разполагаемата част

Тук той може да и иска намаляване на извършените приживе от наследодателя дарения до размера на разполагаемата част.

Наследственото имущество се обособява като съвкупност за да бъде извършена преценка дали призованото към наследяване лице в качеството си на универсален правоприемник на наследодателя следва да удовлетвори заветите изцяло

Следващата преценка е дали извършените приживе от наследодателя дарения не накърняват признатото му от закона право на част от наследственото имущество.

Законът за наследството дава възможност на призованото към наследяване лице, което има право на запазена част от наследството, да ограничи възможността за облагодетелстване с имущество на наследодателя, която може да бъде реализирана безусловно по отношение на призовани към наследяване лица

В този смисъл съгласно Решение на ВКС по отношение на лица, които не са призовани към наследяване, следва да бъде предхождана от приемане на наследството по опис.

Как се изчислява запазена част от наследството ?

Размерът на запазената част от наследството се определя съгласно закона.

Така – запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете, при наличие на низходящи от него

Размерът е две трети – при наличието на наследници – две и повече деца или внуци.

В случай, че са налице наследници само деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете.

При наследяване от едно дете, тази разполагаема част е 1/3, а 2/3 е запазена част на наследника. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПАЗЕНА ЧАСТ ОТ НАСЛЕДСТВО

При наследяване от две деца наследници размерът на разполагаемата част е 1/4 и съответно 3/4 запазена част

При наследяване от три и повече деца – размерът на разполагаемата част е 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3.

Каква е запазената част на съпруг ?

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3, изр. 1 ЗН съответната запазената част на преживелият съпруг е 1/2, когато наследява сам

Запазената част на преживелият съпруга 1/3, когато наследява с родители.

В случаите когато преживелият съпруг наследява с низходящи, запазената част е равна на частта на всяко дете.

Кога следва да се заведе иск за запазена част от наследство ?

Според текста на закона наследник с право на иск за запазена част от наследство, който не може да получи пълния размер поради завещания или дарения, може да предяви иска за намаление на завещателни разпореждания и допълване на неговата запазена част.Иск за запазена част от наследство

Законът поставя и изискване към наследника да прихване направените в негова полза завети, с изключение на обичайните дарове.

Освен това, ако насочва претенциите си към наследник не по закон, то той трябва преди това да е приел наследството по опит.

Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред.

Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението до размера на запазената част.

Искът може да бъде предявен самостоятелно или в производство по съдебна делба.

Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Давностeн срок за иск за запазена част ?

За да може да се предяви валидно правото на иск за запазена част, следва да бъде спазен и давностният срок. За съжаление изричен текст в тази насока липса.

Както обикновено и правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност. Според чл. 110 от Закона за задълженията и договорите това е общият 5 (пет) годишен давностен срок.

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или E-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Кой може да предяви иск за запазена част от наследство ?

Законът за наследството посочва, че правно легитимирани да предявят иск за запазена част от наследството са определени категории наследници - родителите (възходящи от първа степен), низходящи - децата и внуците.

Как става предявяването на запазена част от наследство ?

Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред. Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част. Искът може да бъде предявен самостоятелно или в делбеното производство. Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Каква е давността на иск за запазена част от наследство ?

Изключително важен е въпроса до кой момент може да се предяви иск за запазена част. По тази тема законът мълчи. В теорията и съдебната практика няма съмнение, че правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност. Според чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) това е общият петгодишен давностен срок.

От кой момент тече срок за предявяване иск за запазена част от наследство ?

Петте години текат от момента на откриване на наследството и от момента на упражняване на правата от страна на наследника по завещанието. В този смисъл е и постановление № 7/73 г. на Пленума на ВС. После възникна проблемът за това кой е точно този момент на упражняване. В постановлението не са посочени примери и затова се е приело този въпрос да се разрешава според обстоятелствата във всеки един конкретен случай

Какъв е размерът на запазената част ?

Така запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него и две трети - при две и повече деца или внуци. Ако пък са оставени деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете. Като при едно дете разполагаемата част е 1/3, а 2/3 е запазена част, при две деца има 1/4 разполагаема и 3/4 запазена част, при три и повече деца - 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3. Според чл. 29, ал. 3, изр. 1 от ЗН пък запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследява с родители.

Договор за дарение

В правната доктрина е възприето, че предмет на дарение могат да бъдат всякакви вещи, описани в писмен Договор за дарение.

Дали става дума за движими вещи, недвижими имоти, суми или автомобили може да се причислят и ценни книги и вземания.

  • Основното, което страните уговарят са отношенията между тях, които възникват по повод на даряваните вещи – техният вид и мотивът, на базата на който се прави дарението. Мотиви за дарение – са най-различни – подарък за даден повод и т.н.
  • Страни по договора могат да бъдат както хора, така и фирми, като това не се отразява по никакъв начин на неговото съдържание.
  • Правата и задълженията на страните са свързани с предаването на вещите и тяхното приемане, както и изразяването на благодарност от страна на надарения.

Обещанието за дарение не произвежда никакво действие. Договор за дарение

Прехвърлянето на имот чрез дарение от един собственик на друг се различава от придобиването на имуществото чрез покупко-продажба

По този начин му се предоставя безвъзмездно ползване, без сделката да има материален характер.

Най-често тази процедура се използва при прехвърляне на жилище между роднини, но са възможни и други обстоятелства.

Това е гаранцията за новия собственик, че имотът става безвъзмездно негова лична собственост.

Имот може да се прехвърля чрез дарение и в други случаи и на други лица, включително и на малолетни, стига те да са надлежно представени.

Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно.

Нищожно е дарение, когато мотивът, с който е направено е противоправен на закона или добрите нрави.

Регламентация на договора за дарение

  • Договорът за дарение на движими вещи или пари трябва да бъде сключен с нотариална заверка на подписите, за да е действителен и да отговаря на изискванията на закона.
  • Когато едно дарение се основава единствено и само на един мотив и този мотив противоречи на закона или добрите нрави, тогава дарението е нищожно.
  • Дарението също е нищожно, ако условията или тежестта са невъзможни, тоест не могат да се осъществят. За значението на условията и тежестите в договора за дарение може да прочетеш по-надолу.
  • Ако се даряват ценни книжа, дарението трябва да бъде извършено съобразно предвиденият за прехвърляне за всеки вид ценна книга начин – чрез джиро или цесия.

С него дарителят прехвърля веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Дарението е едностранен договор, тъй като поначало за дарения не възникват никакви задължения.Договор за дарение

Дарението може, обаче, да бъде направено под условие или да бъде скрепено с някаква тежест.

Дарението е едностранен договор, при който една от страните придобива права, а другата -задължения.

Надареният не поема никакви задължения към своя дарител. Неспазването на тези правила е основание за отмяна на договора за дарение.

Дарението е едностранен договор, но двустранна сделка

В този договор участват две насрещни волеизявления – на дарителя и на този, който приема дарението. В правната теория се приема, че при едностранната сделка се съдържа само едно волеизявление.

А ако дарителят е физическо лице, то той трябва задължително да е дееспособен.

Процедурата по прехвърляне на имот чрез дарение се извършва пред нотариус и задължително в областта, в която се намира съответният имот.

Като всяко едно прехвърляне на недвижимо имущество, и в този случай процесът е съпътстван от документация, която е необходимо да бъде предварително подготвена и представена от страна на дарителя. Договор за дарение

Законът е категоричен, че дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог от непълнолетие деца са нищожни.

Форма на договор за дарение ……….

Според закона, във всички случаи на дарение на недвижим имот, то трябва да се осъществи под формата на нотариален акт.

Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване.

Следва да отбележим, че дарение обаче може да получи всяко физическо или юридическо лице, без значение от възраст.

Нотариалната такса се заплаща на нотариуса, удостоверяващ прехвърлянето на имота чрез дарение, като се изчислява по определена скала

Тази такса се плаща в процент от удостоверявания материален интерес, съгласно Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Договор за дарение

Отмяна на договор за дарение……

Важно е да се знае, че дарението може да бъде отменено.

Разпоредбата на чл. 227 ЗЗД предвижда отмяна на дарението при конкретни обстоятелства.

Пример за нарушение са опит дареният умишлено убие дарителя.

Допълнителни основания за отмяна на договора за дарение са и ситуациите в които надареният, се опита да набеди дарителя в престъпление,

Основание за отмяна на договора за дарение е отказ за  издръжка, от която дарителя се нуждае.

Отказ от издръжка на дарител е обществено укорима форма и поради това непризнателността се цени като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарение.

Искът за отмяната може да се предяви в едногодишен срок, който тече от момента, в който на дарителя са станали известни основанията за отмяна на дарен.

За допълнителна информация, моля да се обърнете към нас за информация на следния телефон + 0897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg 

Какво представлява Дарението ?

Дарението е договор, чрез който дарителят отстъпва – веднага и безвъзмездно нещо на надарения, който го приема. Съгласието на страните е необходим елемент на сделката – т.е. дарителят следва да има намерение да надари и да изрази волята си за това, а надареният да приеме дара

Какви особености има Договора за дарение ?

При дарението на недвижим имот, задължителната форма е с нотариален акт, а при дарение на движима вещ – писмена форма с нотариална заверка на подписите, а на ценни книжа – по надлежния начин за прехвърляне

Как се отменя Договор за Дарение ?

С Договора за дарение имуществото се прехвърля веднага, безвъзмездно. Дарителят не може да го отмени по свое усмотрение. В ЗЗД са регламентирани основания за отмяна на дарение

Какви са основанията за отмяна на Договор за дарение ?

основания са налице, когато дареният: умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства: да набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена; отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае;

Как се отменя Договор за Дарение ?

Договорът за дарение може да бъде отменен само по съдебен ред. При основания за отмяна, законът предвижда исков ред за защита. Искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаване основанията за отмяна на дарението

Има ли особени основания за отмяна на дарение ?

Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД дарението може да бъде отменено при отказ на дарителя от издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките за отмяна на дарение са – нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено до дарения и отказ да дава издръжка.

Кога може да бъде поискано разваляне на договор за дарение ?

Няма срок за иск за разваляне срока на сключен договор за дарение, стига да е налице непризнателност на надареното лице. В едногодишен срок след отправено искане, дарителят може да поиска от съда да отмени дарението поради непризнателност.