данъчно задължени лица Архиви - Адвокат, Адвокатски услуги

Публикации

Данъчно задължени лица

Данъчно задължени лица са местните и чуждестранните физически лица, които получават доходи от източник в България, както и местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

В разпоредбата на чл.14 ДОПК са посочени отделните задължените лица. Това са определени лица, които са задължени да удържат и внасят данъци. По правило това са работодателите и лицата са задължени да удържат данък при източника.

В закона е предвидено, че определено лице е задължено да удържа и внася данъци, то по отношение на това лице се прилагат всички права и задължения като на субект или на страна в производството по ДОПК.

Удържаните и внесените от тези лица данъци се смятат за платени от името и за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане са били удържани дори когато това лице не е имало задължение за удържане.

Такива са например работодателите, които са длъжни авансово, ежемесечно да удържат и внасят дължим данък за доходи от трудови правоотношения.В случаите обаче когато тези лица не удържат и не внесат данъка те са солидарно отговорно с носителя на задължението за неудържания и невнесен данък.

Задължени лица са лицата, които отговарят за задълженията както на носителите на задължението за данъци, така и отговарят за задълженията на лицата, които са задължени да удържат и внасят данъци.

Важното в случая е ,че при тези т.нар. отговорни трети лица отговорността им винаги е изрично уредена в нормата на закона. В кръга на тези лица спадат и лицата, които в предвидените от закона случаи имат задължение за внасяне на данък , а и лицата, задължени да удържат и внасят данъци когато те не са били внесени в срок.

Местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

което има постоянен адрес в България, или
което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В случаите, когато се прилага спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, понятието за местно физическо лице се извежда от разпоредбите на спогодбата.

Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.

Основните права на данъчните субекти са според ДПК са:

право да бъде информиран в подходяща форма за данъчните му задължения и за сроковете, в които следва да заплати дължимите от него данъци.
Право да получава разяснения за попълването на данъчните декларации. Право, което често на практика остава нереализирано.
Право на своевременно осигуряване на данъчни декларации, съдържащи указания за попълването им, формуляри и други документи, които данъчните органи изискват въз основа на закона.
Право при поискване да бъде информиран в подходяща форма за последиците от принудително изпълнение на данъчни вземания.
Право да обжалва в случаите, предвидени в ДПК, действията на данъчните органи, засягащи неговите законни интереси и права
Право на уважение към достойнството му при изпълнение на данъчни задължения
Опазване на тайната относно обстоятелствата, станали достояние на данъчната администрация при изпълнение на задълженията й.

За допълнителна информация или справки, можете да се обърнете към адвокат в кантората на телефон + 359 897 90 43 91 или изпратите Вашето запитване на mail : office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано индивидуално, съобразно спецификата на конкретният казус и особености на проблема.

13.11.2018/by lawyer

Полезни статии

Деклариране на недвижим имот

След придобиване на недвижим имот в България и съгласно Закона за местните данъци и такси всеки имот, независимо дали е ново или старо строителство, подлежи на деклариране в съответната данъчна или общинска служба „Местни данъци и такси“

Разбира се, декларирането на този имот е свързано със задължителен двумесечен срок от изповядването и вписването на съответната сделка в Агенция по вписванията, скрепен със санкция при право на новият собственик да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък.

Тази данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ се подава не само при придобиване на имот, а и при учредяване на право на ползване. Тук задължен да декларира учреденото му ограничено вещно право е самият ползвател.

Декларирането се извършва в отдел „Местни данъци и такси” към общинската данъчна служба по местонахождението на новопридобитият имот.

ПОДАВАНЕ НА ДАНЪЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ чл. 14 ЗМДТ :

1. Данъчно задължените лица подават декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти за новопостроените или придобитите по друг начин имоти.

2. Декларацията се подава в 2-месечен срок в общината по местонахождението на имота, като срокът е различен в случаите на придобиване на имот по наследство.

При наследяване на имот декларацията се подава в шестмесечен срок от: смъртта на наследодателя; узнаването, че наследството е открито; въвеждането във владение при лица, обявени от съда за отсъстващи; раждането на наследник, който към момента на смъртта на наследодателя е бил заченат.

3. При промяна на някое обстоятелство, което има значение за определянето на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общинската приходна администрация в 2-месечен срок от настъпване на промяната.

Подадената декларация от едно данъчно задължено лице ползва останалите задължени лица.
Данъчната декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ няма установително действие, тъй като данъчно задълженото лице не определя с нея размера на дължимия данък.

Размерът на данъка се определя от общински служител.
При имотите на гражданите, при жилищните имоти на предприятията и при облагане на държавен или общински поземлен имот, върху който е построена сграда на предприятие, данъкът се определя върху данъчната оценка по Приложение № 2, а при другите имоти на предприятията се взема по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка.

При придобиване на нови обекти във вече деклариран имот, в декларацията се посочват само новопридобитите обекти.
Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез подаване на данъчна декларация.

В случай, че закупите имот на груб строеж, с издадено разрешение за груб строеж ( преди т.нар. Акт. Обр. 14) е нужно да изчакате сградата да получи разрешение за ползване и едва тогава да го декларирате в двумесечен срок от датата на разрешението.

В административно-наказателните разпоредби на закона са предвидени глоби, ако тези срок не се спази. Глобите са значителни и възлизат от 10 до 400 лв. за физическите лица, по преценка на административно наказващия орган.

В същия диапазон са глобите и ако в данъчната декларация не са посочени или невярно са посочени данни, вследствие на което е определен по-малък данък или се е стигнало до освобождаване от данък. Задължението за деклариране на имоти важи и за юридическите лица и при пропуск имуществената санкция за тях е от 100 до 1000 лв.

При наследяване на имот срокът за деклариране е различен, тъй като при него действа друга разпоредба на закона. В случая Декларацията трябва да се подаде в 6-месечен срок.

Същият срок е предвиден и за декларация за данък наследство. При тях важи правилото, че подадена в срок декларация от един наследник ползва и останалите сънаследници.

Глобата при неподаване на данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ от задължените лица – наследници, заветници или техен законен представител (родителите на малолетно дете, което наследява) варират от 10 до 500 лв.

Тук е добре да се каже, данъчна декларация трябва да се подаде и при промяна по имота, която може да доведе до промяна и на данъка. Например луксозен ремонт, голямо преустройство или промяна в предназначението на имота – от жилище на офис, от основно жилище (за което по закон се плаща 50 % от данъка) в жилище и други.

Декларирането на имот може да се извърши и от упълномощено лице. За всеки имот се подава отделна данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ. Кантората осъществява помощ при по попълване и подаване на декларация по чл. 14 ЗМДТ за лица придобили имот, когато се намират в чужбина или са възпрепятствани да го извършат в указаният от закона двумесечен регистрационен срок.

Необходими документи при деклариране на недвижим имот от физически лица:

Декларация по чл. 14 от ЗМДТ Декларация по чл.14;
Документ за собственост /копие/;
Разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация /при ново строителство/;
Удостоверение за наследници /при наследство/;
Решение на ТЕЛК /при основно жилище/;
Пълномощно /при подаване на декларацията от пълномощник/.

Необходими документи при деклариране на недвижим имот от юридически лица:

Декларация по чл. 17 от ЗМДТ /ако имота е нежилищен/ Декларация по чл.17;
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ Декларация по чл.14;
Документ за собственост /копие/;
Разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация /при ново строителство/;
Пълномощно /при подаване на декларацията от пълномощник/.

Правни последици

При неспазване на установените срокове за внасяне на данъка, той се събира с лихвата за изтеклия период на закъснение, определена по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

Не е административно нарушение неплащането в срок на данъка върху недвижимите имоти. – Който не подаде декларация по чл. 14 ЗМДТ, не я подаде в срок, както и не посочи, или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица – с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

Актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановление се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица.

Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

За допълнителна информация и помощ, спокойно можете да се обърнете към нас за съвет и помощ на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg при подаване или изготвяне на данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ пред съответната общинска данъчна служба „Местни данъци и такси“ в района, където се намира Вашият имот.

12.09.2018/by lawyer

Полезни статии

Запечатване търговски обект

Подавабе на ЖАЛБА срещу ЗАПОВЕД НА ТД на НАП за налагане на принудителни мерки.

В последните години с промените в АПК и ДОПК, както и с измененията на условията в ЗДДС, административните органи и служби все по-активно налагат принудително обезпечителни мерки по реда на чл. 186 ЗДДС.

Голяма част от тези мерки са запор на банкови сметки или запечатване на търговски обекти на данъчно задължени лица, на които са съставени протоколи и е било установено наличието на различни видове административни нарушения.

Следва да отбележим, че съгласно съдебната практика, налагането на ПАМ – принудителни административни мерки, очертани детайлно в чл. 186 ал.1 ЗДДС.

Правната преценката за въздействие и съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.

Налагането на принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на обекта, дори да е установено някое от нарушенията на тази разпоредба, не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН. Запечатването е принудителна мярка, която е незаконосъобразна, целяща предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на съответен документ.

Посочените в мотивите в Заповедите за налагане на принудителни административни мерки по реда на чл.186-188 от ЗДДС цели „превъзпитание на нарушителя“ са несъстоятелни, тъй като такива цели законът възлага на административното наказание, каквото евентуално би било наложено в успоредно воденото административно наказателно производство, но не и на мерките за административна принуда.

Съгласно изискванията в Наредба и ЗДДС При неиздаване на фискална касова бележка за продажба в брой или неизползване на регистрирано фискално устройство или неотчитане на продажбите по установения ред, НАП има право да затвори търговския обект за срок до 30 дни.

Всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, е задължено да регистрира и отчита извършваните от него продажби чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва по банков път.
Това изключение не се отнася за лица, извършващи продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, които са длъжни да регистрират и отчитат продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от електронна система с фискална памет (ЕСФП) за отчитане на продажби на течни горива, включително за платените по банков път.

Принудителната мярка в случаите по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а“ от ЗДДС не би могла и да предотврати или поправи вредните последици за фиска от неотчитане на продажба по съответния ред, тъй като продажбите се отчитат.

Не на последно място следва да се отбележи, че дори когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона.

Важни подробности и особености при запечатването на търговски обекти

От друга страна т.нар. „Запечатването на търговски обект“ било хранителен или друг вид магазин, складова база или бензиностанция, склад на едро или предприятие и цех за производство и др., лишават данъчно задълженото лице от право да се упражнява дейност в обекта, представлява по същество принудителна административна мярка, която се налага ведно с налагане на санкция(наказание) при извършено административно нарушение или престъпление.

В този случай, административно наказаващият орган е длъжен да издаде мотивирана заповед с която се цели да бъде приложена съответната мярка, най-често това е затваряне на търговски обект по смисъла на чл. 186 ЗДДС.

Законодателят предписва в такива случай, че е необходимо това наложено наказание да бъде приведено в действие, като разпорежда незабавно налаганe на такива мерки, при което най-често крайната цел е превантивна или санкционна.

Поради това, фактически се оказва, че например една ПАМ по ЗДДС се изпълнява веднага/макар практиката да е различна/, преди още наказателното постановление да е влязло в сила. Често се налага внасянето на наложената глоба или санкция, срещу което може да се вдигне наложеното ограничение.

Нашият съвет винаги е бил да изготвите в 3 дневният срок по смисъла на чл. 60 ал.4 АПК, аргументирана писмена жалба срещу издадената Заповед за налагане на принудителни административни мерки по реда на чл.186-188 от ЗДДС с цел да се установи и бъде даден отговор на въпроса – какво е правното положение при налагането на ПАМ от страна на ТД на НАП.

Съгласно ЗДДС не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки и качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, освен когато:

– извършваните от тях доставки ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренцията спрямо извършваната независима икономическа дейност от данъчно задължените по ЗДДС лица;
– извършват някоя от тринадесетте вида дейности или доставки, посочени в чл. 3, ал. 5, т. 1 ЗДДС.
Важно е да се знае, че Наредба № Н-18 от 2006 г. не въвежда ред за регистрация на продажбите, извършвани от освободените лица. Редът за тяхната регистрация и отчетност е съобразно изискванията, определени в съответните нормативни актове, регулиращи изброените по-горе дейности.
Технически и функционални изисквания
Промените във функционалните изисквания, произтичащи от влезлия в сила от 01.01.2007 г. ЗДДС, са в три основни насоки както следва:
– увеличаване броя на данъчните групи във връзка с въвеждане на нови данъчни ставки;
– отпечатване на идентификационния номер за целите на ДДС върху касовата бележка, издавана от регистрирано по ЗДДС лице;
– възможност за задаване диапазон за броене на брояча на фактурите, издавани от ФУ.

Същественото в случая е не само кратките срокове но ти предприемането на действия, както срещу установеното нарушение. В противен случай, ако не се случи това наложените принудителни административни мерки влизат в изпълнение което е сериозен риск за собственика на всеки един самостоятелен частен бизнес, работейки в силно конкуретна среда.

Затова трябва да съберете всичките документи, с които разполагате, за да видим какви са фактите и какво разпорежда ЗДДС, ако е наложително, ще предприемем и съответните действия пред Административен орган или пред Съда, за да бъдете защитени срещу незаконосъобразни Заповеди на ТД на НАП по налагане на административни мерки.

14.03.2018/by lawyer