fbpx

Публикации

Обжалване Определения Разпореждания

Често се случва в съдебната практика по делата пред Районен или Окръжен съд, да се получи акт на съда, за който се налага обжалване Определения Разпореждания

Срещу незаконосъобразни Определения и Разпореждания на Районен, Окръжен или Апелативен съд се подава жалба.

В този смисъл съгласно закона на обжалване с частна жалба пред горната инстанция подлежат определения и разпореждания:

Обжалване Определения Разпореждания

А/ Определения, преграждащи хода на делото

Най-често са Определения за спиране или прекратяване на производството

Към тази група спадат и Определения за изпращане на делото на друг съд поради липса на подсъдност и прекратяване на делото.

Б/ Определения, предвидени в закона, че подлежат на обжалване, въпреки, да не преграждат  делото.

Най-често това са Определения за отказ за отмяна на наложена глоба, отказ за привличане или встъпване на подпомагаща страна, възобновяване или отказ от възобновяване на изпуснат срок, обезпечаване на иск и издаване на изпълнителен лист.

Изключение при обжалване на Определения и Разпореждания

Законът посочва, че останалите съдебни Определения и разпореждания, извън кръга посочен по-горе,  постановени в гражданския процес, не подлежат на самостоятелен контрол.

Те се отразяват на законосъобразността на самото решение по делото, която се проверява по реда на възизвното и касационно обжалване.

Съдебна процедура по обжалване на Определения и Разпореждания

Посочените по-горе Съдебни Определения и Разпореждания на Районен и Окръжен съд се обжалват с писмена жалба.

По правило самата писмена жалба следва да се разгледа в закрито  съдебно заседание, в което избраният и назначен за това съдебен състав се състой от  трима съдии.

Основания за отмяна или потвърждаване на съдебни Определения и Разпореждания 

В случай, че съдебният състав приеме, че представената от страна на процесуалният представител на жалбоподателя писмена жалба е неоснователна, тя се оставя без уважение.Обжалване Определения Разпореждания

Ако постановеният съдебен акт Определение или Разпореждане  е  незаконосъобразен, горният съд го отменя и връща.

При последваща отмяна на обжалвано съдебно Определение или Разпореждане, сезираният съд е длъжен да се произнесе по същество

Особености при обжалване на Определения и Разпореждания

Ако въззивен съд остави в сила Определение на първоинстанционния съд, то подлежи на обжалване пред Върховен Касационен съд.

В случай, че въззивният съд отмени обжалваното преграждащо делото съдебно определение на първоинстанционния съд, то е окончателно.

За повече информация можете да се обърнете на телефон  + 359 897 90 43 91  или  info@lawyer-bulgaria.bg   

Само така ще си спестите средства и неприятности, а понякога и доста усложнения, ако спазите срока и навреме подадете нужните възражения !

Принципът за виновна отговорност за неизпълнение

В един двустранен договор, сключен с оглед изпълнението на поети задължения е налице облигационна връзка с права и задължения на двете страни. Едната страна – изпълнява, а другата се задължава да стори нещо или да предаде нещо-вещ, цена, пари или др. за да компенсира изпълнението на насрещната.

В практиката, често се срещат случай, в който длъжникът отговаря за виновното неизпълнение на задълженията си по сключения между тях двустранен договор.В гражданско правните отношения между страните тежестта на правните последници зависят изцяло от степента и вината от това виновно неизпълнение на длъжника по договор.

Вина от неизпълнение на задължение Заповедно производство 417 ГПК

А/ Съществен момент е очертаване на недобросъвестността на длъжника, чиято форма следва да се различава и санкционира различно. В този случай относно недобросъвестността на длъжника следва да се носи по-тежка отговорност, отколкото за неговата обикновена небрежност.

Когато, в случай на неизпълнение на един двустранен договор, неизправната страна (длъжник), не е изпълнил задълженията си умишлено и с това си, свое умишлено неизпълнение (*описано като недобросъвестност по договора) е причинил значителни вреди на кредитора, то същия длъжник отговаря за всички преки и непосредствени вреди от своето неизпълнение, които са пряка последница от него, докато при т.нар. обикновена небрежност отговорността на длъжника за вредите следва да бъде ограничена само и единствено до тези възникнали вреди за кредитора, които са могли да бъдат предвидени към момента на възникването на задълженията между страните (т.е. към момента на сключване или влизане в сила на договора между тях.) съгласно разпоредбата на чл.82 ЗЗД.

Б/ Следваща правна последница от т.нар. неизпълнение на задълженията по договор е ситуацията, в която длъжникът (т.е. тази страна, която следва да изпълни основното задължение по договора) не може да се ползва от клаузата за отпадане на своята отговорност при неизпълнение, в случайте когато това неизпълнение на задълженията му по договор с другата (изправна страна) са породени от умисъл или груба небрежност.

И двата случая, при които е налице отговорност за изпълнението на задълженията на едната страна по двустранен договор, вседствие от тези причини – пряк умисъл или груба небрежност, клаузата за освобождаване или намаляване на отговорността на длъжника е обявена от закона, съгласно разпоредбата на чл. 94 ЗЗД за нищожна.

Тежест за доказване на вина при неизпълнение

С оглед пълното и недвусмислено доказване на вина по изпълнението на един двустранен договор между страните, следва да се разгледат и следните обективни ситуации за това, а именно :

А/ Длъжникът трябва да докаже пред кредитора или в последствие пред състав на гражданският съд невъзможността си за точното и надлежно изпълнение на своите задължения, както и обстоятелства, които са „спомогнали“ да се освободи от нея, защото той се позовава на това и има пряк интерес да го докаже.

Чисто юридически това позоваване на невъзможността за изпълнение на своите задължения става чрез писмено възражение срещи исковете на кредитора или кредиторите за реално изпълнение на задължението по чл. 79 ЗЗД.

Б/ Втората особеност която следва да бъде отчетена в този случай е, че вината на длъжника се предполага и самият длъжник следва да докаже, че не е виновен или че не е могъл поради освобождаващи го обстоятелства да изпълни своите задължения по сключеният договор, като представи ясно и точни доказателства, че е положил дължимата грижа по чл.63 ал.2 ЗЗД, за да изпълни своите изискуеми задължения.

Кантората води активно граждански и търговски дела пред Районен съд и Окръжен съд с оглед неизпълнение на двустранни договори и претенции за неизпълнени договори и неустойка по чл. 92 ЗЗД.

В случай на допълнителна информация можете да се обърнете към нас на следните телефони + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано индивидуално и с оглед на всички особености на конкретният правен случай.