Встъпване в права на превозвача

Обичайна практика след щета и плащане от страна на заинтересовано лице е да се стигне до встъпване в права на превозвача.

При настъпване на липса, повреда, унищожаване или забавено доставяне на товар често се стига до плащане на обезщетение от застраховател, спедитор, подизпълнител или друго заинтересовано лице.

След плащането възниква въпросът дали платилият може да търси сумата от действително отговорния превозвач или от неговия застраховател.

В практиката това често се определя като „встъпване в права на превозвача“, но по-точното правно понятие обикновено е:

• встъпване в правата на увредения срещу превозвача;
• застрахователна суброгация;
• регресно вземане;
• законова суброгация по чл. 74 ЗЗД;
• договорно прехвърляне на вземане;
• регрес между последователни превозвачи.

Тези основания за Встъпване в права на превозвача не са взаимозаменяеми.

Всяко от тях има различен фактически състав, доказателствена тежест и погасителна давност.

Какво представлява встъпването в права при транспортна щета?

Встъпването в права означава, че лице, което е изплатило определена сума за покриване на транспортна щета, получава правна възможност да упражни изцяло или частично правата на първоначално увреденото лице срещу отговорния причинител.

Най-често това се случва, когато:

1. застраховател по застраховка на товара изплати обезщетение на собственика или друго правоимащо лице;
2. спедитор обезщети своя клиент за причинена при превоза вреда;
3. главен превозвач плати щетата, но вредата е причинена от фактическия или последващ превозвач;
4. лице с правен интерес изпълни чуждо задължение;
5. последователен превозвач заплати обезщетение, което следва да бъде разпределено между останалите превозвачи;
6. застраховател по имуществена застраховка насочи претенция срещу превозвача или застрахователя по неговата професионална отговорност.

Плащането само по себе си обаче не е достатъчно във всички случаи.

Необходимо е да се установи точното правно основание, по силата на което платилият придобива претенцията.

Чл. 362 ТЗ и положението на спедитора като превозвач

Съгласно чл.362 Търговския закон спедиторът може сам да извърши изцяло или отчасти превоза.

В този случай той има и правата, и задълженията на превозвач.

Това правило не означава, че спедиторът става превозвач едва след като заплати щетата.

Качеството му на превозвач възниква поради обстоятелството, че той действително е поел и извършил превоза или определена част от него.

Следователно трябва да се разграничат две различни хипотези:

Спедиторът сам извършва превоза

Когато спедиторът използва собствено или наето превозно средство и фактически изпълнява транспорта, той може да носи отговорност като превозвач.

При международен автомобилен превоз тази отговорност може да бъде подчинена на Конвенцията CMR.

Спедиторът само организира превоза

Когато спедиторът възлага фактическото транспортиране на отделен превозвач, правата и задълженията му зависят от спедиционния договор, дадените нареждания, избора на превозвач, конкретната договорна документация и приложимото право.

Самото обстоятелство, че в товарителницата или заявката определено лице е наречено „спедитор“, не е винаги достатъчно. Съдът изследва реално поетите задължения и начина, по който е организирано изпълнението.

Основания за встъпване след плащане на щета

1. Застрахователна суброгация по Кодекса за застраховането

Когато застрахователят по имуществена застраховка на товара изплати обезщетение, той встъпва до размера на платената сума и обичайните разноски за нейното определяне в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.

При транспортните щети причинителят или отговорното лице може да бъде:

• договорният превозвач;
• фактическият превозвач;
• последващ превозвач;
• подизпълнител;
• складодържател;
• лице, участвало в товаренето или разтоварването;
• друг делинквент;
• застрахователят по отговорността на превозвача, когато са налице предпоставките за претенция срещу него.

Застрахователят не може да придобие повече права от тези, които е имал застрахованият, освен доколкото специалният закон урежда самостоятелно регресно право.

За уважаване на претенцията обичайно трябва да се докажат:

1. валиден договор за имуществено застраховане на товара;
2. настъпило покрито застрахователно събитие;
3. вреда, за която превозвачът или друго лице носи отговорност;
4. действителен размер на вредата;
5. плащане на застрахователното обезщетение;
6. причинна връзка между превоза и настъпилото увреждане;
7. правата на обезщетеното лице върху товара или застрахования интерес.

2. Претенция срещу застрахователя по отговорността на превозвача

Когато отговорността на превозвача е застрахована, застрахователят по имуществената застраховка на товара може при установените от закона условия да насочи претенцията си и срещу застрахователя по „Гражданска отговорност на превозвача“.

Това не означава, че всяка щета по товара автоматично се покрива от полицата на превозвача. Следва да се проверят:

• срокът и териториалният обхват на полицата;
• посоченото превозно средство;
• видът на покритите товари;
• приложимите общи и специални условия;
• изключените рискове;
• самоучастието;
• лимитът на отговорност;
• задълженията на застрахования при настъпване на събитието;
• уведомяването на застрахователя;
• наличието на отговорност на самия превозвач.

Застрахователят по отговорността на превозвача не дължи повече от това, което превозвачът би дължал по приложимия договорен и международноправен режим, освен ако застрахователният договор не предвижда по-широко покритие.

3. Законова суброгация по чл. 74 ЗЗД

Съгласно чл. 74 ЗЗД лице, което изпълни чуждо задължение, като има правен интерес да направи това, встъпва в правата на удовлетворения кредитор.

За приложението на разпоредбата за Встъпване в права на превозвача трябва да са налице едновременно:

• действително чуждо задължение;
• валидно изпълнение към кредитора;
• правен интерес на платилия;
• регресно право спрямо длъжника;
• идентичност между погасеното задължение и претендираната сума.

Плащането трябва да е извършено по задължение, което поначало тежи върху друго лице.

Ако спедиторът е платил собственото си договорно задължение към клиента, не може автоматично да се приеме, че е изпълнил чужд дълг.

Необходимо е да се установи дали плащането е направено:

• като изпълнение на собствена отговорност;
• като изпълнение на чуждо задължение;
• по силата на гаранция;
• въз основа на договорна регресна клауза;
• като солидарен длъжник;
• вследствие на призната претенция;
• без правно основание;
• доброволно, без доказан правен интерес.

Правната квалификация е решаваща както за основателността на иска, така и за началния момент и продължителността на погасителната давност.

4. Договорен регрес или цесия

Когато законова суброгация не е налице, страните могат да уредят прехвърляне на вземането чрез цесия или да предвидят договорно регресно право.

Цесията и законовата суброгация не са едно и също:

Критерий	Суброгация	Цесия
Основание	Закон и извършено плащане	Договор
Необходим правен интерес	При чл. 74 ЗЗД – да	Не по същия начин
Обем на придобитите права	До размера на плащането	Според договора
Уведомяване на длъжника	Не е елемент от възникването, но е важно за противопоставимостта и плащането	Необходимо за действие спрямо длъжника
Възражения на длъжника	Запазват се в предвидения от закона обем	Запазват се съгласно правилата за цесията

Застраховка на товара и застраховка „Отговорност на превозвача“

Двете застраховки имат различен предмет.

Застраховка на товара

Това е имуществена застраховка, която защитава интереса на собственика, купувача, продавача или друго правоимащо лице по отношение на превозвания товар.

Тя може да покрива определени рискове независимо от това дали превозвачът носи отговорност за събитието.

Точният обхват зависи от полицата и общите условия.

След изплащане на обезщетението застрахователят може да се суброгира в правата на застрахования срещу отговорния превозвач.

Застраховка „Гражданска отговорност на превозвача“

Тази застраховка покрива в договорените граници отговорността на превозвача за причинени на трети лица вреди от липса, повреда или забава на товара.

Тя не е застраховка на самата стока. За да възникне задължение на застрахователя по отговорността, обичайно трябва да бъде доказано, че превозвачът действително носи отговорност по договора за превоз, CMR или друг приложим режим.

Кога се прилага Конвенцията CMR?

Конвенцията CMR се прилага при договор за възмезден автомобилен превоз на стоки, когато мястото на приемане на товара и мястото на доставянето му се намират в две различни държави и поне една от тях е договаряща държава.

CMR урежда, наред с останалото:

• доказателственото значение на товарителницата;
• проверките при приемане на товара;
• резервите на превозвача;
• отговорността за липса и повреда;
• отговорността за забава;
• основанията за освобождаване;
• специалните рискове;
• размера и ограниченията на обезщетението;
• рекламационните срокове;
• погасителната давност;
• отговорността на последователните превозвачи.

Конвенцията има задължителен характер. Договорни клаузи, които пряко или косвено дерогират императивните ѝправила в противоречие с допустимото от нея, могат да бъдат недействителни.

Основни задължения на превозвача

Приемане на товара и превозните документи

При приемането на товара превозвачът следва да провери, доколкото е възможно:

• броя на колетите;
• означенията и номерата им;
• видимото състояние на товара;
• видимото състояние на опаковката;
• съответствието с данните в товарителницата.

Когато няма разумна възможност да извърши проверка или установи несъответствие, превозвачът трябва да впише мотивирани резерви в товарителницата.

Липсата на резерви може да създаде презумпция, че при приемането товарът и опаковката са били в добро видимо състояние и данните за броя на колетите и означенията са били точни.

Извършване на превоза

При Встъпване в права на превозвача Превозвачът трябва:

• да изпълни договорения маршрут и срок;
• да пази товара от приемането до предаването;
• да използва подходящо превозно средство;
• да спазва договорените температурни и технологични режими;
• да изпълнява допустимите нареждания на правоимащото лице;
• да вземе разумни мерки за ограничаване на вредите;
• да документира произшествия, претоварване, липси и повреди.

Предаване на товара

Превозвачът трябва да предаде товара на надлежния получател на договореното местоназначение и да осигури оформянето на необходимите документи за доставката.

Доставянето не заличава отговорността за вреди, възникнали преди предаването.

Освобождава ли разтоварването превозвача от отговорност?

Не. Разтоварването на товара не освобождава автоматично превозвача от отговорност.

Предаването и приемането на товара са важни за определяне на момента, до който товарът се намира под грижата на превозвача.

Те имат значение и за рекламационните срокове и доказателствените презумпции.

Приемането на товара без възражения обаче не погасява автоматично претенцията за щета.

То може да създаде оборима презумпция, че товарът е получен в състоянието, описано в товарителницата.

Превозвачът може да се позове на специален риск, свързан с товарене, подреждане, укрепване или разтоварване, когато тези операции са извършени от изпращача, получателя или лица, действащи за тяхна сметка.

За да бъде освободен от отговорност, трябва да се установи връзка между конкретния специален риск и настъпилата вреда.

Затова не е достатъчно превозвачът да твърди, че щетата е открита при разтоварването.

Следва да се изясни:

• кога е възникнала повредата;
• кой е извършил товаренето;
• кой е укрепил товара;
• кой е извършил разтоварването;
• дали опаковката е била подходяща;
• имало ли е видими следи от удар, преобръщане или проникване;
• нарушени ли са пломби;
• имало ли е претоварване;
• спазен ли е температурният режим;
• какво е състоянието на превозното средство;
• направени ли са своевременни резерви.

Кога възниква отговорност на превозвача?

По правилото на CMR превозвачът отговаря за цялостната или частичната липса и за повредата на товара, настъпили между приемането му за превоз и доставянето, както и за забавено доставяне.

За успешна претенция обичайно трябва да бъдат установени:

1. валиден договор за превоз;
2. приемане на товара от превозвача;
3. състояние и количество на товара при приемането;
4. липса, повреда или забава;
5. настъпване на вредата в периода на отговорност на превозвача;
6. размер на вредата;
7. право на ищеца да получи обезщетението;
8. липса на приложимо основание за освобождаване;
9. спазване на релевантните рекламационни и давностни срокове.

Кога превозвачът може да бъде освободен от отговорност?

Превозвачът може да се освободи, ако докаже предвидено в CMR основание, например че вредата е причинена от:

• неправомерно действие или нареждане на правоимащото лице;
• присъщ недостатък на стоката;
• обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да предотврати;
• липса или недостатъчност на опаковката;
• обработване, товарене, подреждане или разтоварване от изпращача или получателя;
• естествени свойства на стоката;
• недостатъчни или неточни означения;
• превоз на живи животни при условията на Конвенцията;
• използване на открито превозно средство, когато това е изрично уговорено и отбелязано.

Тези основания не се предполагат неограничено.

Превозвачът трябва да установи релевантните факти и причинната им връзка с вредата.

Техническа неизправност на използваното превозно средство поначало не е самостоятелно основание за освобождаване.

Как се определя обезщетението?

При цялостна или частична липса обезщетението се определя според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз.

При повреда се отчита намаляването на стойността на товара, като се прилагат съответните ограничения на отговорността.

При международен автомобилен превоз следва да се проверят:

• чл. 23–29 CMR;
• приложимостта на лимита на отговорността;
• брутното тегло на липсващия или повредения товар;
• декларираната стойност на товара;
• обявеният специален интерес от доставянето;
• превозната цена;
• митническите сборове;
• останалите разноски по превоза;
• наличието на умишлено или приравнено на умишлено неправомерно поведение.

В българското законодателство е възприет лимит от 8,33 разчетни парични единици, или специални права на тираж, на килограм липсващо бруто тегло.

Приложението му трябва да се преценява според конкретния превоз, приложимите международни актове и националното право.

Лимитът не следва да се прилага механично към всяка претенция.

При условията на чл. 29 CMR превозвачът може да загуби правото да се позовава на разпоредбите, които изключват или ограничават отговорността му.

Възражения при явни и скрити повреди

Явни липси и повреди

Когато повредата или липсата е видима при доставянето, получателят трябва да направи конкретно възражение най-късно при предаването на товара.

Възражението следва да бъде отбелязано в:

• CMR товарителницата;
• приемо-предавателния протокол;
• документа за доставка;
• констативен или авариен протокол;
• друг документ, подписан от превозвача.

Общи изрази като „приема се с резерви“ могат да се окажат недостатъчни. Следва да се посочат видът, количеството и външните белези на щетата.

Скрити липси и повреди

Когато щетата не може да бъде установена при обикновен преглед, възражението трябва да бъде направено писмено в срока по чл. 30 CMR – до седем дни от доставянето, без да се броят неделните и празничните дни.

Забавена доставка

Претенция за обезщетение поради забавяне следва да бъде заявена писмено в 21-дневния срок по CMR.

Пропускането на тези срокове не във всички случаи погасява самото право, но значително влошава доказателственото положение на правоимащото лице.

Възниква презумпция, че товарът е получен в състоянието, описано в товарителницата.

Погасителна давност по CMR

Исковете, свързани с превози, подчинени на CMR, по принцип се погасяват с едногодишна давност.

При умишлено неправомерно поведение или вина, която според правото на сезирания съд се приравнява на такова поведение, срокът е три години.

Началният момент зависи от вида на претенцията:

• при частична липса, повреда или забава – от деня на доставянето;
• при цялостна липса и уговорен срок – от тридесетия ден след изтичането на срока;
• при цялостна липса без уговорен срок – от шестдесетия ден след приемането на товара;
• във всички останали случаи – след изтичане на три месеца от сключването на договора за превоз.

Писмената рекламация може да спре давността до деня, в който превозвачът писмено отхвърли претенцията и върне приложените документи.

Поради краткия срок всяка претенция трябва да бъде подготвена незабавно след установяване на щетата.

Прилага ли се едногодишната давност към суброгиралия се застраховател?

Тук е необходимо важно разграничение.

Пряк иск на правоимащия срещу превозвача

Когато собственикът на товара, изпращачът, получателят или друго правоимащо лице предявява претенция срещу превозвача по CMR, по правило се прилага специалната давност по чл. 32 от Конвенцията.

Иск на застраховател по застраховка на товара

В българската съдебна практика е прието, че едногодишният срок по чл. 32 CMR не се прилага към иска на суброгиралия се застраховател по застраховка на товара срещу превозвача или срещу застрахователя по неговата отговорност.

За този суброгационен иск се приема приложимост на общата петгодишна давност, която започва да тече от плащането на застрахователното обезщетение.

Това разрешение е относимо към законовата суброгация на имуществен застраховател и не трябва автоматично да се пренася върху всяко плащане, извършено от спедитор, подизпълнител или друго трето лице.

Плащане от спедитор или друго трето лице

При плащане от спедитор следва да се установи:

• дали е платил собствено или чуждо задължение;
• дали има законова суброгация;
• дали е налице договорен регрес;
• дали е сключена цесия;
• дали е бил солидарно отговорен;
• дали претенцията е между последователни превозвачи;
• дали се прилага CMR или националното право;
• кога е възникнало конкретното вземане;
• какви възражения е могъл да противопостави първоначалният длъжник.

Поради това не може да се приеме общо, че всяко лице, което е платило транспортна щета, разполага с нов петгодишен срок от датата на плащането.

Регрес между последователни превозвачи

CMR съдържа специални правила за превоз, извършван последователно от няколко превозвачи.

Превозвачът, който е заплатил обезщетение, може да търси възстановяване от останалите превозвачи според причината за вредата и участието им в превоза.

Възможни са следните случаи:

• вредата е причинена само от един превозвач;
• вредата е причинена от няколко превозвачи;
• не може да бъде установено кой точно е причинил вредата;
• един от отговорните превозвачи е неплатежоспособен.

При тези отношения CMR предвижда специални правила за разпределение на отговорността и за началото на давностния срок на регресния иск.

Какви документи са необходими за претенция срещу превозвача?

За доказване на транспортна щета следва да бъдат събрани възможно най-рано:

1. заявка-договор за превоз;
2. спедиционен договор;
3. CMR товарителница;
4. фактура за стоката;
5. опаковъчен лист;
6. сертификати за тегло, качество и произход;
7. приемо-предавателни протоколи;
8. писмени резерви при доставката;
9. снимки и видеозаписи;
10. авариен протокол;
11. доклад на авариен комисар;
12. експертна оценка;
13. документи от полиция, пожарна или друг компетентен орган;
14. данни от GPS и тахограф;
15. температурни разпечатки;
16. документи за пломби и тяхното състояние;
17. документи за претоварване;
18. оферти и фактури за ремонт, сортиране или преопаковане;
19. документи за унищожаване или продажба на остатъците;
20. кореспонденция с превозвача и застрахователите;
21. застрахователна полица и общи условия;
22. решение по щета;
23. платежно нареждане за изплатеното обезщетение;
24. доказателства за правата върху товара;
25. доказателства за уведомяване и рекламация.

Кой трябва да докаже щетата?

Ищецът следва да установи основните факти, от които произтича претенцията:

• приемането на товара;
• състоянието му при приемането;
• липсата, повредата или забавянето;
• размера на вредата;
• правото си да получи обезщетението;
• при суброгация – валидното плащане и основанието за встъпване.

След установяване, че товарът е приет в добро състояние и е доставен повреден или с липси, превозвачът трябва да докаже конкретното основание, на което се позовава, за да бъде освободен от отговорност.

Може ли спедиторът да предяви иск срещу фактическия превозвач?

Да, но не във всички случаи само въз основа на извършеното плащане.

Спедиторът може да разполага с претенция, когато:

• е страна по договора с фактическия превозвач;
• превозвачът е нарушил договорните си задължения;
• спедиторът е понесъл вреда от това неизпълнение;
• е обезщетил клиента си и има договорен регрес;
• е получил вземането чрез цесия;
• е изпълнил чуждо задължение при условията на чл. 74 ЗЗД;
• има качеството на последователен или договорен превозвач;
• специален закон му предоставя регресно право.

Следва да се установи и дали спедиторът не носи собствена отговорност, например поради неправилен избор на превозвач, неточни инструкции, липса на документи или поето договорно задължение за резултат.

Въпроси за CMR и регресни претенции

Приемане на товара без конкретни резерви

Общо отбелязване без описание на щетата затруднява доказването.

Късно изпращане на рекламацията

Кратките срокове по CMR изискват незабавна реакция.

Изпращане на претенцията до неправилното лице

Договорният превозвач, фактическият превозвач, спедиторът и застрахователят могат да бъдат различни лица.

Смесване на застраховката на товара със застраховката на превозвача

Двете полици имат различен предмет и различни предпоставки за плащане.

Липса на доказателства за плащането

При суброгационен или регресен иск плащането трябва да бъде доказано с надеждни счетоводни и банкови документи.

Неправилно определяне на давността

Не всеки иск, свързан с превоз, има еднакъв срок.

Правната квалификация на претенцията е решаваща.

Недоказан размер на вредата

Не е достатъчно да се представи само фактура за първоначалната стойност на стоката.

Следва да се докажат видът и степента на увреждането, остатъчната стойност и необходимите разходи.

Практически действия при установяване на щета

При видима или предполагаема транспортна щета е препоръчително:

1. да не се подписват чисти документи за доставка;
2. да се впишат подробни резерви в CMR;
3. да се покани превозвачът за съвместен оглед;
4. да се направят снимки преди и по време на разтоварването;
5. да се запазят опаковките, пломбите и повредената стока;
6. да се назначи авариен комисар или независим експерт;
7. да се уведоми застрахователят;
8. да се изпрати писмена рекламация;
9. да се изискат GPS, температурни и тахографски данни;
10. да не се унищожава товарът без документиране и съгласуване;
11. да се провери давностният срок;
12. да се установят договорният и фактическият превозвач;
13. да се прегледат полиците и общите условия;
14. да се анализира основанието за суброгация или регрес.

Адвокатска помощ при щети от международен превоз

Претенциите за липсващ, повреден или забавен товар изискват едновременен анализ на:

• договора за превоз;
• спедиционните отношения;
• CMR товарителницата;
• застрахователните полици;
• търговските документи;
• доказателствата за щетата;
• приложимата погасителна давност;
• международната компетентност;
• приложимото материално право;
• възможността за претенция срещу превозвача и неговия застраховател.

Неправилната квалификация на иска или пропускането на кратък срок може да доведе до отхвърляне на иначе основателна претенция.

За правна консултация относно CMR претенции, отговорност на превозвача, суброгационни и регресни искове се свържете нас на:

Телефон: 0897 90 43 91
E-mail: office@lawyer-bulgaria.bg

Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуална правна консултация.

Приложимото право, отговорните лица и сроковете следва да се определят според документите и обстоятелствата по конкретния превоз.

Встъпва ли спедиторът автоматично в правата на клиента след плащане?

Не. Трябва да се установи дали е платено чуждо задължение при наличие на правен интерес, дали има договорен регрес, цесия или друго специално основание.

Става ли спедиторът превозвач, след като плати щетата?

Не. По чл. 362 ТЗ спедиторът има права и задължения на превозвач, когато сам извършва изцяло или отчасти превоза. Плащането на щетата е отделен юридически факт, но встъпва в правата на увреденото лице.

Освобождава ли приемането на товара превозвача от отговорност?

Не автоматично. Приемането без резерви създава доказателствена презумпция, но тя може да бъде оборена с други доказателства.

Какъв е срокът за възражение при скрита повреда?

По CMR писменото възражение следва да бъде направено до седем дни от доставянето, без да се броят неделните и празничните дни.

Какъв е срокът при забавена доставка?

Писмената претенция за забава трябва да бъде заявена в 21-дневен срок.

Каква е давността за пряк иск срещу превозвача?

При международен превоз по CMR по правило тя е една година, а при умишлено или приравнено поведение – три години.

Каква е давността за суброгационния иск на застраховател на товара?

Според възприетото в българската съдебна практика се прилага общата петгодишна давност от датата на плащането на застрахователното обезщетение.

Може ли претенцията да бъде насочена директно срещу застрахователя на превозвача?

Възможността зависи от приложимото право, вида на застраховката, основанието на иска, условията на полицата и установената отговорност на превозвача.

Какво става, ако щетата е причинена от подизпълнител?

Договорният превозвач може да отговаря спрямо правоимащото лице и за действията на лицата, които използва за изпълнение на превоза. Вътрешните регресни отношения с подизпълнителя се разглеждат отделно.

Отговорност на превозвача по CMR

Един от най-честите въпроси при извършен транспортен превоз е въпроса за Отговорност на превозвача по CMR.

Отговорност на превозвача възниква винаги когато при автомобилен превоз на товари настъпи цялостна или частична липса, повреда на стоката или забава при доставката.

Това е един от най-често срещаните практически проблеми в транспортното, търговското и застрахователното право, особено при международни превози по CMR/ЧМР Конвенцията.

В практиката на адвокат по застрахователни и транспортни дела често възникват спорове между изпращач, получател, спедитор, превозвач и застраховател относно това кой носи риска за увредената или липсваща стока, какъв е размерът на обезщетението и в какъв срок трябва да бъде предявена рекламация или съдебен иск.

Какво представлява отговорността на превозвача?

Превозвачът отговаря за товара от момента, в който го приеме за превоз, до момента на неговото предаване на получателя.

Тази отговорност се реализира при претенция и Отговорност на превозвача по CMR, като обхваща:

• пълна загуба на товара;
• частична липса на стоката;
• повреда или обезценяване на товара;
• забава при доставката;
• неправилно изпълнение на дадени транспортни инструкции;
• неправилно предаване на товара;
• неизпълнение на задължения по товарителницата.

При международен автомобилен превоз основният приложим акт е Конвенцията CMR, когато мястото на приемане на товара и мястото на доставяне се намират в различни държави и поне една от тях е страна по Конвенцията.

Значение на CMR товарителницата

При Отговорност на превозвача по CMR, CMR товарителницата е основният транспортен документ при международен автомобилен превоз на стоки.

Това е така, тъй като тя доказва сключването на договора за превоз, условията на превоза и приемането на товара от превозвача.

В товарителницата следва да бъдат посочени:

• изпращач;
• превозвач;
• получател;
• място и дата на приемане на товара;
• място на доставка;
• описание на стоката;
• брой пакети;
• маркировки и номера;
• бруто тегло или друго количествено изражение;
• превозни разноски;
• митнически и други документи;
• специални инструкции;
• обявена стойност на товара, ако има такава;
• специален интерес от доставката, ако е уговорен.

Липсата, нередовността или загубата на товарителницата не унищожава договора за превоз, но може да затрудни доказването на съдържанието на превозното правоотношение.

Какво трябва да провери превозвачът при приемане на товара?

При приемане на товара превозвачът следва да провери видимото състояние на товара и опаковката, както и точността на данните в товарителницата относно броя на пакетите, маркировките и номерата.

Ако превозвачът няма реална възможност да провери тези данни, той трябва да впише мотивирани възражения в товарителницата.

Ако не бъдат вписани възражения, се приема, че товарът и опаковката са били във видимо добро състояние при приемането им за превоз.

Това е изключително важно в бъдещ съдебен спор, защото липсата на възражения в CMR товарителницата често поставя превозвача в по-неблагоприятна доказателствена позиция.

Кога превозвачът носи отговорност?

Превозвачът носи отговорност, когато липсата, повредата или забавата са настъпили между момента на приемане на товара и момента на доставката.

Отговорността на превозвача може да бъде ангажирана при:

• изгубена стока;
• доставена стока с липси;
• доставена повредена стока;
• повреда поради неправилно укрепване;
• повреда при транспорт;
• разваляне на температурно чувствителни стоки;
• неправилно предаване на стоката;
• забава при доставка;
• отказ или невъзможност да се докаже правилно изпълнение на превоза.

Освобождаване на превозвача от отговорност

Превозвачът може да се освободи от отговорност, ако докаже, че липсата, повредата или забавата се дължат на причина, за която той не отговаря.

Такива основания могат да бъдат:

• виновно поведение на изпращача или получателя;
• неправилни инструкции от правоимащото лице;
• присъщ недостатък на товара;
• обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне;
• последици, които превозвачът не е могъл да предотврати;
• недостатъчна или неподходяща опаковка;
• товарене, подреждане или разтоварване от изпращача или получателя;
• особен характер на стоката, водещ до счупване, ръжда, изтичане, разваляне, изсъхване или нормална фира;
• недостатъчна маркировка или номерация;
• превоз на живи животни;
• използване на открито превозно средство, когато това е изрично уговорено и вписано в товарителницата.

Важно е, че превозвачът не може да се освободи от отговорност само с твърдение за техническа неизправност на превозното средство. Доказателствената тежест за освобождаващите обстоятелства е върху превозвача.

Забава при доставяне на товара

Забава е налице, когато товарът не е доставен в уговорения срок. Ако срок за доставка не е уговорен, се преценява дали действителното времетраене на превоза надвишава разумния срок, необходим за добросъвестен и грижлив превозвач при конкретните обстоятелства.

Когато товарът не бъде доставен до 30 дни след изтичане на уговорения срок, той може да се счита за изгубен.

Ако срок не е бил уговорен, товарът може да се третира като изгубен след изтичане на 60 дни от приемането му за превоз.

Тези срокове са особено важни при подготовката на рекламация, застрахователна претенция или съдебен иск срещу превозвача.

Размер на обезщетението при отговорност на превозвача

Размерът на обезщетението при липса или повреда на товара се определя според стойността на стоката към мястото и момента на приемането й за превоз.

Обикновено стойността се доказва чрез:

• фактура;
• договор за покупко-продажба;
• борсова цена;
• пазарна стойност;
• митническа декларация;
• складови документи;
• експертна оценка;
• счетоводни документи;
• снимки и приемо-предавателни протоколи.

При вътрешни превози по Закона за автомобилните превози обезщетението за цялостна или частична липса е до размера на вредата, но не повече от 8,33 разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло.

Разчетната парична единица представлява специалното право на тираж, определено от Международния валутен фонд.

При международни превози по CMR следва да се преценява приложимата редакция на режима на ограничаване на отговорността, включително дали е приложим лимитът от 8,33 SDR/СПТ на килограм липсващо бруто тегло или друг лимит по приложимата CMR уредба.

При цялостна липса се дължи и връщане на превозната цена, митата и другите разноски по превоза.

При частична липса тези суми се връщат пропорционално.

Обявена стойност на товара

Изпращачът може да обяви по-висока стойност на товара в CMR товарителницата срещу допълнително заплащане.

В този случай обявената стойност може да замести стандартния лимит на отговорност.

Това е особено важно при превоз на:

• скъпа техника;
• автомобили;
• медицинско оборудване;
• фармацевтични продукти;
• електроника;
• бързооборотни стоки;
• луксозни стоки;
• товари с висока стойност при ниско тегло.

При липса на обявена стойност превозвачът често може да се позове на ограничението на отговорността, дори реалната стойност на товара да е значително по-висока.

Специален интерес от доставката

Освен обявена стойност, изпращачът може да впише в товарителницата и специален интерес от доставката. Това има значение при вреди, които надхвърлят стойността на самата стока — например пропуснати търговски срокове, договорни санкции, развалени последващи доставки или загуба на клиент.

За да се претендират такива допълнителни вреди, специалният интерес трябва да бъде ясно посочен в товарителницата.

Обезщетение при забава

При забава превозвачът дължи обезщетение само ако правоимащото лице докаже, че от забавата са настъпили реални вреди.

Обезщетението за забава по правило е ограничено до размера на превозната цена, освен ако е налице специално деклариран интерес или поведение на превозвача, което изключва ограничението на отговорността.

Кога ограниченията на отговорността не се прилагат?

Ограниченията на отговорността на превозвача не се прилагат, когато вредата е причинена умишлено или при поведение, което според приложимото право се приравнява на умисъл.

В практиката това може да включва случаи на:

• измама;
• съзнателно отклоняване от маршрута;
• предаване на товара на неупълномощено лице;
• грубо пренебрегване на инструкции;
• изоставяне на товара без надзор;
• липса на елементарни мерки за сигурност;
• манипулиране на документи;
• съзнателно укриване на информация за настъпила щета.

В такива случаи превозвачът може да загуби правото да се позовава на лимита на отговорност.

Рекламация при доставка

При доставка получателят трябва незабавно да провери състоянието на товара.

Ако са налице явни липси или видими повреди, възраженията трябва да бъдат направени още при приемането на товара.

При скрити липси или повреди възраженията трябва да бъдат направени писмено в кратък срок след доставката.

При дела за Отговорност на превозвача по CMR, режим срокът за скрити липси и повреди е 7 дни, като неделите и официалните празници не се броят.

При претенции за забава възражението трябва да бъде отправено писмено в срок до 21 дни от момента, в който товарът е бил поставен на разположение на получателя.

Ако получателят приеме товара без забележки и без своевременна рекламация, това може да се използва като доказателство, че стоката е получена в състоянието, описано в товарителницата.

Какви документи са необходими при рекламация?

При рекламация срещу превозвач е важно да бъдат събрани всички доказателства още в първия момент след установяване на щетата.

Обичайно са необходими:

• CMR товарителница;
• транспортна заявка;
• договор за превоз;
• фактура за стоката;
• фактура за навло;
• опаковъчен лист;
• снимков материал;
• приемо-предавателен протокол;
• протокол за щета;
• митнически документи;
• кореспонденция с превозвач и спедитор;
• GPS данни;
• температурни записи при хладилен транспорт;
• свидетелски показания;
• експертна оценка;
• документи от застрахователя.

Колкото по-бързо се съберат доказателствата, толкова по-голям е шансът претенцията да бъде уважена доброволно или в съдебно производство.

Давност за иск срещу превозвач

Исковете, произтичащи от международен автомобилен превоз по CMR, се погасяват с кратка давност.

Общият давностен срок при дела за Отговорност на превозвача по CMR е една година.

При умишлено поведение или поведение, приравнено на умисъл, срокът е три години.

Началният момент на давността е различен според вида на претенцията:

• при частична липса, повреда или забава — от датата на доставката;
• при цялостна липса — от тридесетия ден след изтичане на уговорения срок;
• ако срок не е уговорен — от шестдесетия ден след приемане на товара от превозвача;
• при други претенции — след изтичане на три месеца от сключване на договора за превоз.

Писмената рекламация спира давността до момента, в който превозвачът я отхвърли писмено и върне приложените документи.

След изтичане на давността искът не може да бъде упражнен чрез насрещен иск или прихващане.

Кой съд е компетентен при CMR спор?

При съдебни дела по CMR ищецът може да предяви иска пред съд, определен по споразумение между страните, както и пред съд в държавата, където:

• ответникът има обичайно местопребиваване или основно място на стопанска дейност;
• се намира клонът или агенцията, чрез която е сключен договорът за превоз;
• товарът е бил приет от превозвача;
• товарът е трябвало да бъде доставен.

Това дава възможност за избор на съд при международни транспортни спорове, но също така изисква внимателна правна преценка, за да не бъде предявен иск пред некомпетентен съд.

Застраховка „Отговорност на превозвача“

Застраховката „Отговорност на превозвача“ не е идентична със застраховка „Карго“.

Тя покрива отговорността на превозвача, когато такава отговорност действително е възникнала по закон или по договор.

Това означава, че застрахователят може да откаже плащане, ако:

• превозвачът не носи отговорност;
• липсват доказателства за щета;
• не е спазен срокът за рекламация;
• щетата попада в изключение по полицата;
• няма валидна CMR товарителница;
• липсва доказателство за стойността на товара;
• липсва доказателство за причинна връзка между превоза и вредата.

Затова при транспортни щети е важно да се анализира не само Конвенцията CMR, но и конкретната застрахователна полица.

Електронна CMR товарителница

В практиката по дела за Отговорност на превозвача по CMR все по-голямо значение придобива електронната CMR товарителница.

Тя улеснява обмена на данни, проследяването на доставките и доказването на превозното правоотношение, когато е въведена и използвана съобразно приложимите правила.

Електронният документ обаче не отменя необходимостта от ясно доказване на приемането на товара, неговото състояние, доставката, възраженията и рекламациите.

Какво да направите при повреден или липсващ товар?

При установена липса, повреда или забава е важно да се действа незабавно.

Практическите стъпки са:

1. Проверете товара при получаване.
2. Впишете възражения в CMR товарителницата.
3. Направете снимки на товара, опаковката и превозното средство.
4. Съставете протокол за щета.
5. Уведомете писмено превозвача.
6. Уведомете спедитора, ако има такъв.
7. Уведомете застрахователя.
8. Съберете фактури и документи за стойността на товара.
9. Изискайте GPS, температурни записи и други транспортни данни.
10. Консултирайте се с адвокат по транспортно и застрахователно право.

Защо е необходим адвокат при отговорност на превозвача?

Споровете за отговорност на превозвача са сложни, защото обединяват транспортно право, търговско право, застрахователно право, международна компетентност, доказателствени правила и кратки давностни срокове.

Адвокат по CMR и транспортни дела може да помогне при:

• изготвяне на рекламация;
• анализ на CMR товарителница;
• преценка на отговорността на превозвача;
• изчисляване на обезщетение;
• комуникация със застраховател;
• подготовка на искова молба;
• защита срещу претенции;
• водене на дело срещу превозвач, спедитор или застраховател;
• оспорване на отказ за изплащане на обезщетение.

Warning: Undefined array key "question" in /home/lawyerbu/public_html/wp-content/plugins/structured-content/templates/shortcodes/multi-faq.php on line 5

Застрахователят поема отговорността на превозвача на стоки по шосе, в случай на настъпване на застрахователно събитие за територията на Република България, съгласно Закона за Автомобилните Превози, и за територията на чужбина, съгласно Конвенцията за Договора за Международен Автомобилен Превоз на Стоки.

Какво покрива ЧМР застраховката ?

застраховката покрива отговорността на застрахования като превозвач на стоки по шосе, съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /CMR/ за цялостната или частична липса или повреда на стоката съгласно гл. IV от Конвенцията. Застрахователната защита се отнася за превоз на стоки за чужбина и само по изключение – за превози, извършвани на територията на Р България. Покритието по тази полица е на база “отговорност за събитие, настъпило през срока на полицата”.

Какъв е срока на застраховката ЧМР ?

Застраховката може да се сключи за срок от 1 календарна година, за част от годината или за отделен курс. Застрахователят може да сключва и договори за абонаментно застраховане. При тези застраховки покритието се простира върху всички курсове извършени през определен период. Застрахованият е длъжен да декларира всички курсове, извършени от него през месеца до 10-то число на следващия месец.

В кой период отговаря превозвача ?

Превозвачът отговаря за пълната или частичната липса, или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му, както и за забава при доставянето му. Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. За да се освободи от отговорност, превозвачът не може да се позовава нито на недостатъци на превозното средство, с което си служи за извършване на превоза, нито на грешки на лицето, от което е наел превозното средство, или на негови служители.

Размер на застрахователното покритие ?

Според Конвенцията за Договора за Международен Автомобилен Превоз на Стоки: Когато, превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса, това обезщетение се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз; Стойността на стоката се определя по борсовия курс или при липса на такъв – по текущата цена на пазара, или при липса на такава – по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество; При всички случаи обезщетението не може да надвиши 25 франка за килограм бруто липсващо тегло. Под франк се разбира златен франк с тежина 10/31 грама при проба 0,900. Съгласно Закона за Автомобилните Превози обезщетението за цялостна или частична липса на товара е в размер на вредата, но не повече от 8,33 SDR /специални права на тираж/ разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло. В случай на цялостна липса се връщат превозната цена, митните сборове и другите разноски по превоза на товара изцяло, а при частична липса – пропорционално, като други обезщетения не се дължат.

Какво се прави, ако настъпи щета при превоза на стоката ?

При настъпване на застрахователно събитие, сте длъжни незабавно да предприемете всички разумни и целесъобразни мерки за спасяване на товара, предотвратяване, ограничаване и/ или намаляване на загубата и/ или щетата. В срок до 7 дни от узнаване за настъпило застрахователно събитие сте длъжни писмено да уведомите застрахователя за съответното застрахователно събитие, както и за мястото, където то е настъпило. Застрахователят има право самостоятелно да участвува в спасяването на товара, в предотвратяването, ограничаването и/ или намаляването на загубата, и/ или повредата, в установяването на виновните за вредите лица, както и да взема или посочва необходимите за тази цел мерки. Нарежданията и предписанията му са задължителни за застрахования.