Публикации

ВПИСВАНИЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ, ИЗГОТВЕНО И ОБЯВЕНО В ЧУЖБИНА

Вписването на завещателно разпореждане е сложна процедура. Но още по-сложно е да бъде открито завещателно разпореждане, направено преди 1998г. След като това се случи и бъдат съставени електронни регистри във всички служби по вписванията, ще последва свързването им в единен информационен масив. Това ще допринесе за своевременна справка относно наличието или отсъствието на завещание едновременно във всички служби. Масивът ще бъде свързан и с RERT – Европейската мрежа на регистрите на завещания.

Тези стъпки ще позволят извършването на справки относно всяко завещателно разпореждане не само до 1998г, но и преди това. На 12.01.2013г. е подписано двустранното споразумение между Нотариалната камара на Р. България и ARERT. С него се регламентира достъпът и финансовите условия, придружаващи използването на системата „PERT ligt”. Тя способства за търсенето и намирането на завещания в рамките на Европейската мрежа на регистрите на завещания. Системата позволява на нотариусите или на други правни специалисти, чиято компетентност го позволява/изисква, да извършват търсения.Завещателно разпореждане чужбина

Търсенето на завещателно разпореждане

от страна на гражданите, без значение от коя страна-членка на ЕС са, е възможно именно благодарение на ARERT. Това е абревиатурата за Асоциацията Европейска мрежа на регистрите на завещания. Организацията е с нестопанска цел, регистрирана по белгийския закон, със седалище в гр. Брюксел. Създадена е по инициатива на Съвета на нотариатите  от ЕС (CNUE) през 2005г. Организацията функционира въз основа на Базелската конвенция от 14.05.1972г. с цел създаване на система за регистрация на завещания. Тя очерта правната рамка, по която европейските страни, които имат  регистър на завещанията, да участват в единен международен информационен масив.

Страната ни е една от първите страни, влизаща в редиците на страните по ARERT. По този начин всяко завещателно разпореждане и промените по него – оттегляне, отмяна или друго – може да бъде проследено. Още повече, членството ни предвижда и свободното движение, установяване и както и придобиване на имущества на територията на ЕС.

Даването на възможност да се проследи едно завещание е с особена значимост за наследника. Всяко завещателно разпореждане е юридически документ, съдържащ последната воля на завещателя. В него още се концентрира информация относно имуществото, с което той приживе се е стопанисвал. Това е вероятно имуществото, с което ще се сдобие визираното като наследник лице. Но за да се изпълни последната воля на починалия, следва да се открие релевантният документ.

ПРАВНИ ДЕЙСТВИЯ ПРИ ОТКРИВАНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ В ЧУЖБИНА

Една от стъпките, предприета в това направлени,е е чл. 4 от Базелската конвенция. Той предвижда регистрацията на саморъчно или нотариално завещателно разпореждане при орган на публичната власт или друго овластено лице. След което се пристъпва към  депозиране на документа при нотариус от континентален тип.

В чл. 11 на същата Конвенция се предвижда регистрацията на завещания, различни от нотариалните или саморъчните такива. Последните отново трябва да са депозирани при орган на публичната власт. Към днешна дата практически много държави признават валидността на завещанията, без да е необходимо депозирането им. (било то при нотариус, или друг овластен орган на публичната власт.)

Продажба жилище строеж

При покупка на жилище в етап на строителство е необходимо купувачът предварително да проучи и анализира цялата документация и история на парцела и строящия се в него обект. Добре е да бъде направена и справка относно финасовото състояние на продавача и дали дружеството е в процедура по несъстоятелност. Съветваме ви при такъв вид сделка да се обърнете към добър и опитен адвокат.

При покупката на обект в процес на строителство не е рядкост купувачът да остане с впечатление, че сключваният предварителен договор не е нещо съществено и че допълнително при нотариалният акт ще се уточнят “подробностите”. Всъщност, съдържанието на този договор трябва да урежда по ясен и безспорен начин всички съществени и задължителни клаузи на сделката за покупко-продажба. Всички права, които купувачът има след подписването на предварителния договор (при което задължително плаща не малка сума), зависят от това доколко правилно и пълно е съставен той. Съществен елемент от тях е описанието на имота. Нормативно е определено, че трябва да са посочени най-малко три от границите на имота. Трябва да е недвусмислено изяснено дали квадратурата включва общите части или е чистата застроена площ (в нея влизат и терасите).

Най-често тези документи за прехвърлянето на собствеността са следните :

1.Нотариален акт за собственост

(може да бъде за суперфиция- учредяване право на строеж или за покупка на земята)

2.Актуална скица на мястото (Важи 6 месеца. Когато срокът изтече се прави заверка, че важи и днес, с подпис и печат, върху същата скица. Ако има разлика в описанието на имота по нотариалния акт за собственост и по скица, е необходимо на скицата да има и забележка за идентичност на имота)

3.Разрешение за строеж за сградата

4.Протокол за определяне на строителна линия и ниво на строежа (със заверени коти, от който е видно до какъв етап е достигнал строежа на сградата)

5. Констативен протокол по чл.181 ал.ІІ от ЗУТ , издаден от общината (ако имотът е готов на груб строеж)

6. Разрешение за ползване или Удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, (Ако сградата е завършена. Това е документ, който се издава от съответния район на общината или от ДНСК след подписване на Акт 16)

7. Одобрени архитектурни проекти (и актуалните, и старите одобрени архитектурни проекти /описаните в суперфицията/ и последващи преработки, ако такива са одобрявани, включително и ситуацията и разреза на сградата)

8. Таблица за застроените площи и идеални части на обектите, (следва да е подписана и подпечатана от изготвилия я инженер) адвокат имотни дела, адвокат сделки недвижими имоти

9.Актуално удостоверение за данъчна оценка

(за грубия строеж, право на строеж или в завършен вид /апартамент, мазе, гараж, земя/. В повечето от случаите важат за полугодие. Трябва да има и изрично отбелязване, че собствениците нямат задължения)

10.Удостоверение за актуално състояние на дружеството – продавач/строител (важи 6 месеца)

11. Протокол на общото събрание на съдружниците, на съвета на директорите или решение на едноличния собственик на дружеството. Нужно е протоколът на общото събрание на съдружниците в дружеството да е подписан от всички съдружници, с взето решение за продажбата на конкретния обект описан с площи, цена и с отбелязване, дали цената ще се заплаща с кредит от банка.

Правни съвети към купувачите.  

Важна особеност на подготовката на документи е самата индивидуализация на отделният недвижим имот.Необходимо е да се уточни не само на кой етаж е имотът, но и как са броени етажите ­ например втори надпартерен, първи над магазини и др. Това става по най-категоричен начин, ако се посочи и височината (кота 10 метра, да речем).

Всичко това обаче, няма да създаде действителни гаранции за купувача, че ще получи желания обект, ако в предварителния договор не е ясно посочено, че описанието му е съгласно одобрения архитектурен проект от точно записана дата, като се изпише и разрешението за строеж на сградата.

Не е рядка практиката в процеса на строителството, обикновено по искане на някой от купувачите, строителят да предприеме промяна на архитектурния проект. Тя не винаги засяга пряко интересите на купувача и той съответно не би реагирал на това. Но какво би станало, ако с измененията се променя предназначението на ползване ­ нормативно е заложено, че процентът на общите части при офисите е по-висок от този при жилищните сгради и при появило се смесване във функционалността това увеличение ще се отрази на цената, която купувачът ще плати за реално получаваната от него чиста застроена площ (не случайно се препоръчва нежилищните обекти да се отделят в самостоятелно тяло). От друга страна, едва ли е все едно кой е етажът, дали не е станал последен или дали под жилището не се е появил друг обект, който може да създаде неприятна среда за обитаването му например ресторант.

Промените могат да засягат и други параметри ­ например квадратурата. Промяната є може да е от значение в зависимост от това дали цената на закупувания имот е уговорена като обща продажна цена или на квадратен метър. Засегнати могат да бъдат също разпределението и изложението, както и прозорците като размер. Не трябва да се забравя, че при одобрения проект всъщност се определят всички параметри и изисквания към строителството. Затова промяната може да засегне и други, много съществени условия по сделката, каквито са типа на строителство, конструкцията, материалите (тухла или газобетонни блокчета), изпълнението на общите части и довършителните работи.

Особено неприятни могат да бъдат последиците при промяна на номерацията на обектите в сградата в резултат на измененията в архитектурния проект ­ те могат да затруднят индивидуализирането на имота ­ предмет на покупко-продажба и да доведат до оспорване на действителността на предварителния договор.

За пълна и качествена проверка за имота, който купувате, е необходимо да се обърнете към специалист по сделки с недвижими имоти и правни услуги, като набавите следните документи:

1.Копия на всички предходни документи до първи собственик на земята /нот. актове, удостоверения за наследници, делби на земя и/или сгради, които освен като копия на нотариуса се подават и на съдията по вписвания за издаване на удостоверение за липса на тежести без срок

2.Ако имотът е възстановен с решение на ПК, трябва и Удостоверение от Поземлена комисия /ОСЗГ/, че последното решение за възстановяване на имота не е променяно и няма реституционни претенции от трети лица.

3.Удостоверение от отдел “Общински имоти” на съответната община, от което да е видно, че за имота няма Акт за държавна собственост от 01.06.1996., няма Акт за общинска собственост и няма реституционни претенции от трети лица

Смърт на съдружник ООД

При настъпване на смърт на някой от съдружниците в дружество ООД, неговото участието в това дружеството се прекратява автоматично (чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ) и починалото лице престава да носи занапред качеството „съдружник“.отговорност на съдружниците

Дружествените права и правоотношения са лични права (ненаследими) и по-нататъшното участие на починалия съдружник в това дружеството не е обект на наследствено правоприеметво. Уточнихме че личните права са поначало не наследими, самоият  законодател в чл. 125 ТЗ не прави изключение от това.

Поради тази основна причина обект на наследяването е само притежаваният от наследодателя дружествен дял (чл. 129, ал. 1, изр. 1 -во ТЗ). Същият дружествен дял, съгласно чл. 127 ТЗ, е част от имуществото на дружеството, която е относима към дела на наследодателя в капитала на същото това дружество.

Ето защо, поради различните субективни права, които са предмет на правните понятия „участие“ и „дружествен дял“, дружественият дял може да се прехвърля между съдружници „свободно“ (чл.129, ал. 1 ТЗ). В този случай приобретателят е вече притежател на правото на участие в дружеството и съгласието на останалите съдружници за придобиване на това право е ненужно.

ЧЛЕНСТВЕНИ ПРАВА В ООД

Дружественият дял, обособен като едно самостоятелно имуществено право, може да се наследява без изричното  или писмено съгласие на останалите съдружници. При липса на съгласие от тяхна страна, както прехвърлянето на участие в дружеството на трети лица, така и наследяването на участие от несъдружници, е правно невъзможно.

При прехвърляне на дружествени дялове на трети лица членствените правоотношения на приобретателя не настъпват автоматично, като последица на прехвърлянето. За това е необходимо изпълнение на изкисванията по чл.122 ТЗ, чл.137,ал.1,т.2ТЗ за приемане на нов съдружник.

Вследствие на тази процедура по чл.122 ТЗ третото лице придобива правото на дружествен дял и съдружник в дружеството и ако прехвърлянето е валидно, приобретателят на дружествен дял придобивайки дял става съдружник.

Във връзка с гореизложеното, няма законово основание да се мисли, че наследниците на починалиПроизводство по несъстоятелностя съдружник, освен имуществените права на наследодателя им, наследяват и неговото право на участие в дружеството.

След като наследяването на дружествените права и участие в търговско дружество не е предвидено в дружествения договор, единствената законова последица от смъртта на съдружника е, че за наследниците му възниква правото на парично вземане, равностойно на припадащата се на починалия съдружник част от чистата стойност на имуществото на дружеството, която част се определя въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който смъртта е настъпила.

В случай, че останалите съдружници вземат решение да приемат наследниците на починалия съдружник като нови съдружници (чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ) и ако бъде изпълнена процедурата по чл. 122 ТЗ, едва тогава е възможно наследниците да придобият правото на членство, като срещу и за сметка на вземането им по чл. 125, ал. 3 ТЗ придобият – като нови съдружници – освободените от техния наследодател дружествени дялове.

За повече информация моля да се обърнете към нас на телефон + 359 2 858 10 25 или на email : info@lawyer-bulgaria.bg

Връчване на съдебни книжа в чужбина

Настоящият Кодекс на международното частно право (КМЧП)м заедно с приетият 2008г. нов ГПК  детайлно е описват цялата съдебна процедура по връчване на съдебни книжа на ответник в чужбина.

Кодексът указва, че призоваването и връчването на съдебни книжа и съобщения по заведени искови и заповедни производства в чужбина, се извършва чрез компетентните чуждестранни органи.

Кодекса на международното частно право посочва, че ако страната е с известен адрес в чужбина, тя се призовава на този адрес, като в призовката се указва, че тя трябва да посочи съдебен адрес в България.Застрахователно обезщетение

При неизпълнение на това задължение – да посочи съдебен адрес и в България, то следващите призовки и други книжа, предназначени за страната, се прилагат към делото и се смятат за връчени. Основно задължение на всяка страна, учавстваща в съдебен исков процес е да уведомява за тези последици при промяна на свои адрес още при първото призоваване.

Известно е, че призоваването в чужбина е много несигурно и коства много нерви и средства. Съдебната практика прилага няколко подхода, един от които е призоваването чрез българския „Държавен вестник“. Разбира се, това рядко стига до адресатите, поради което съдебните дела в голям брой от случаите се гледат в тяхно отсъствие.

Според действащия в момента Граждански процесуален кодекс, всяка страна по дело, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат. Целта на този текст е да помогне, ако тази страна няма пълномощник по делото в България.  Разбира се, ако не бъде посочен съдебен адресат на ответник или ишец, законът посочва, че всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. Това в случая, в който е заведено дело, едната страна отиде за по дълъг срок в чужбина и не посочи съдебен адрес.

В случай, че ще завежда дело, а бъдещият ответник не е в страната, респ. неговият постоянен адрес му в чужбина е неизвестен се прилагат правилата за връчване на книжа и призовки чрез публично обявление.по смисъла на чл.47 ГПК.

При тази процедура, ако при завеждането на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца връчването се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, направена най-малко един месец преди заседанието.правни услуги, правни услуги софия

Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина.

Ако въпреки публикацията и призоваването чрез „Държавен вестник,  ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца. Законът (*КМЧП) разрешава призоваването чрез „Държавен вестник“, дори и когато страната има известен адрес в чужбина и е извършен неуспешен опит да бъде призована.

Ако имате въпроси, моля обърнете се към нас за справка и допълнителна правна информация на тел. +359 2 858 10 25 или на Email : info@lawyer-bulgaria.bg

 

ИЗБОР ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ 

За да отговорим на редица запитвания от наши клиенти и с оглед изповядвания от нас принцип за правна защита, основана на върховенството на закона, Ви предлагаме нашия прочит на чл. 47, ал. 6 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).ИЗБОР ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ 

Посочената правна разпоредба гласи: “Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца“.

Анализът на чл. 47, ал. 6 ГПК показва, че е налице императивна процесуална норма, насочена към гарантиране правото на защита на ответника, поради което е недопустимо нейното игнориране от Съда.Особен представител

Систематичното място на разпоредбата, показва, че сме изправени пред специална хипотеза на задължение за назначаване от съда на особен представител, която е различна от предвидените хипотези по чл. 29 от ГПК.

В същото време, нормата е общо правило когато се използва процедура за връчване чрез залепване.

За да бъде приложен чл. 47, ал. 6 ГПК, абсолютно задължително е да са извършени процедурите по връчване на съобщението по предходните алинеи на същия член, като призовкарят, респективно съдът, следва да е установил и зачел наличието на следните факти и предпоставки, а именно:

  1. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес (чл. 38 ГПК) не е намерен адресатът;
  2. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес не е намерено надлежно лице, което е съгласно да приеме съобщението, със задължение да го предаде;
  3. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на посочения от ищеца (заявителя) адрес;
  4. ако след изтичане на 14-дневен срок от залепването, съдът установи, че не се е явило надлежно лице да получи книжата, следва да укаже на ищеца да се представи справка за адресната регистрация на ответника (длъжника) или по молба на ищеца (с оглед принципа на диспозитивното начало), да извърши справка за негова сметка, в регистър база данни “Население” (това не се прави в случаите когато става въпрос за последващо връчване на съобщения по чл. 40, ал. 2 ГПК и чл. 41, ал. 1 ГПК, когато съобщението веднага се прилага по делото и се счита за редовно връчено);
  5. че на установения настоящ/постоянен адрес не е намерен адресатът;
  6. че на установения от справката настоящ/постоянен адрес не е намерено надлежно лице, което да е съгласно да приеме съобщението със задължение да го предаде на адресата;
  7. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на установения настоящ/постоянен адрес на адресата;
  8. да бъде изискана справка от ищеца, по реда на чл. 47, ал. 4 ГПК, независимо от залепването на уведомлението по предходната точка;

Когато са изпълнени посочените по-горе предпоставки, съдът разпорежда съобщението да бъде приложено по делото с изтичане на последния срок за получаването му (чл. 47, ал. 5 ГПК), с което приключва процедурата по съобщаване.

Самата процедура по връчване завършва преди назначаването на особения представител, поради което чл. 47, ал. 6 от ГПК не е част от процедурата за връчване на съобщения,

Отделно правило за поведение извън нея, като процедурата по връчване е само условие за нейното приложение.

 

СЪВЕТИ ПРИ ПОКУПКА НА ЖИЛИЩЕ

През последните три години непрекъснато расте броят на желаещите да си купят жилище „на зелено” и в етап на строеж. И в двата случая клиентът купува от строителна фирма. И в двата случая има период, в който клиентът е платил определена сума за имот, който все още не е готов.

Кризата от последните 10 години – 2008-2013 накара доста от клиентите да бъдат предпазливи и да проучват доколко строителната компания, от която са решили да купят имот, е финансово стабилна. Какво обаче следва да проверят  всички клиенти и купувачи на недвижими имоти в България?

Основни стъпки, които всеки, решил да купи имот в строеж, трябва да направи.СЪВЕТИ ПРИ ПОКУПКА НА ЖИЛИЩЕ

1. Справка чрез адвокат за недвижими имоти относно продавача имена, собственик, управител, размер на капитала, годишния финансов отчет. Има случаи, в които инвеститорът е различен от строителя. ПРАВНИ СЪВЕТИ ПРИ ПОКУПКА НА ЖИЛИЩЕ

2. Проверка чрез адвокат по имотни дела в регистър на Строителите воден от Камарата на строителите в България. Това гарантира, че компанията няма ликвидни и изискуеми публични данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски; не е обявена в несъстоятелност и не се намира в производство по несъстоятелност или ликвидация; разполага с техническо оборудване за извършване на заявените строително-монтажни работи; разполага с необходимия квалифициран персонал.

3. Проверете за каква група и категория строежи е вписан строителят.

Съглаясно разпоредбите за строителството по Закона за устройството на територията жилищните сгради с високо застрояване са от трета категория;

жилищните и смесените сгради със средно застрояване са от четвърта категория, а тези с ниско застрояване и вилите са в пета категория.ПРАВНИ СЪВЕТИ ПРИ ПОКУПКА НА ЖИЛИЩЕ

4. Налични сертификати на дружеството продавач включително финансови параметри и показатели от последната година  – система за контрол в работата, материалите и документацията си.

5. Прегледайте и информационната табела на строежа, където планирате да купувате. Справка при адвокат по недвижими имоти относно данните с информацията, с която вие разполагате.

6. Поинтересувайте се каква е строителната история на изпълнителя. Посетете предишни негови обекти и, ако е възможно, разговаряйте със собствениците. Интернет форумите също са източник на информация, но изискват критичност.

За всеки случай се обърнете към специалист – адвокат по недвижими имоти, за да избегнете риска от усложнения при сделките с имоти и проверката на собствеността и кадастър при тези имоти. Той ще Ви укаже най-лесния и правилен начин да получите или продадете Вашият имот.

Откриване на завещание

Видове завещателни разпореждания

Законът и основните разпоредби на наследството право очертават най-общо  две форми на завещание

  1. Първата форма е т.нар. „нотариално завещание“, съставя се пред нотариус, в присъствието на двама свидетели;
  2. Втората форма е т.нар. „саморъчно завещание.

Нотариалното завещание се представя в 3-дневен срок от извършването от нотариуса в Службата по вписванията и по този начин за него узнават всички трети лица, когато направят справка.Откриване на завещание, Адвокат отваряне на завещание, Оспорване завещателни разпореждания, Съдебен иск оспорване завещателни разпореждания, адвокат оспорване на завещание, Оспорване на завещателни разпореждания чл. 30 ЗН, нищожност на завещание, Отмяна на завещание, нищожност на завещание, Адвокат наследствено право

Нотариалното завещание се извършва от нотариуса, той го оформя във формата на нотариален акт в присъствието на двама свидетели, които засвидетелстват волята на завещателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 570, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване.

Другото също много разпространено завещание е саморъчно завещание, което е написано собственоръчно от човек обикновено на лист хартия, като е важно най-отгоре да бъде поставена датата.

Също е важно волята на човека да е записана ясно и кратко с оглед на това, дали се разпорежда с цялото имущество, движимо и недвижимо, или става въпрос за т.нар., както споменах завет с конкретно имущество. Саморъчното завещание трябва да е подписано най-отдолу след завещателните разпореждания.

Саморъчното завещание има равна сила с нотариалното завещание. Особеното за саморъчното завещание е, че то може да се пази при нотариус, може да се пази и от всяко едно заинтересовано лице и след откриването на наследството се обявява при нотариус, като се изискват един определен набор от документи.

След промените от 2001 г. саморъчното завещание се вписва в Службата по вписванията. Същественото тук, което следва да отчетем за запазената и разполагаемата част, че разполагаемата е тази част от имуществото на човек, с която той може да се разпореди без да накърнява така наречената запазена част на съпруга, на родителите и на децата.

От момента на смъртта се смята каква точно е наследствената маса, прави се обединяване на всички имущества към момента на смъртта, и тогава се изчислява евентуално каква е запазената и разполагаемата част.

В закона за наследството има специална процедура по възстановяване на запазената част, т.е. ако със завещателните разпореждания е накърнена разполагаема част и съответно запазената част на другите наследници по закон, те могат да предявят иск, с който да намалят завещателните разпореждания най-напред и след това даренията, така че да могат да се удовлетворят претенциите им.

Отмяна на завещанието

В съдебната практика особено важен е въпросът как се отменя завещанието. Завещанието се отменя с всяко едно разпореждане със собствеността – с продажба, например на имущество, с което преди това е направено завещание, или с ново завещание, или с акт за отмяна на завещание, който също се извършва в нотариална форма. Особеното на завещанието е, че то може да бъде променено докато човек е жив и дееспособен.

Завещанието поражда своята сила след смъртта на завещателя, при него собствеността се прехвърля към наследника след откриването на наследството.

Обявяване на т.нар. нищожност на завещаниетоОткриване на завещание, Адвокат отваряне на завещание, Оспорване завещателни разпореждания, Съдебен иск оспорване завещателни разпореждания, адвокат оспорване на завещание, Оспорване на завещателни разпореждания чл. 30 ЗН, нищожност на завещание, Отмяна на завещание, нищожност на завещание, Адвокат наследствено право

В практиката често се среща изготвеното завещание да има пороци, въз основа на които то не може да породи правното си действие.

Завещателното разпореждане е нищожно, когато е направено в полза на лице, което няма право да получи завещанието. Законът за наслдството внимателно изследва случайте в които самото завещателно разпореждане е нищожно

  1. Когато не е спазена необходимата от закона форма при съставянето на нотариалното завещание и на саморъчното завещание,
  2. Когато завещателното разпореждане или изразения в завещанието мотив, поради който единствено е било направено завещателното разпореждане, са противни на закона и обществения ред, на добрите нрави, също и
  3. Когато условието и тежестта, с които завещателят е искал да обремени своя заветник или наследник, са невъзможни.

Завещанието е акт, с който едно лице се разпорежда безвъзмездно за след смъртта си с цялото си или с част от своето имущество в полза на друго определено от него лице. Завещание, което обременява с материални разходи и грижи, противоречи на безвъзмездния характер на действието.

В този смисъл е и постановеното в Решение № 156 от 15.03.1995 г. по гражд.д. № 916/1994 г., I г.о. на ВКС, че саморъчно завещание, което съдържа разпореждания, с които се вменява задължението за осигуряване на гледане и издръжка на завещателя от страна на лицето, в чиято полза е направено, или чрез трети лица, е нищожно. Със завещанието може да се възложи тежест, която трябва да се изпълни след смъртта на завещателя, но не и приживе.

Унищожаемост на завещанието 

Доста са и въпросите, които са свързани и с унищожаемостта на завещанието, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава и когато е направено поради грешка, насилие или измама.

Грешка в мотива е причина за унищожение на завещателното разпореждане, когато мотивът е изразен в самото завещание, и единствено поради него е направено разпореждането.

Искът за унищожаване на завещанието се погасява с изтичането на 3 години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта и във всички случаи с изтичането на 10 години от откриването на наследството.
С Решение № 4 на Конституционния съд от 27.02.1996 г. по к.д. № 32/1995 г., разпоредбата на чл. 90а от Закона за наследството е обявена за противоконституционна в частта, в която е предвидено, че завещание, съставено след вклюване в трудовокоопертивни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти на кооператори, собственоста върху които се възстановява по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, няма действия за тези имоти.

Саморъчното завещание може да бъде съхранявано както при самОткриване на завещание, Адвокат отваряне на завещание. Оспорване завещание, Съдебен иск оспорване завещателни разпореждания, адвокат оспорване на завещание, Оспорване на завещателни разпореждания чл. 30 ЗН, нищожност на завещаниеия завещател – до момента на  смъртта му, така и от избрано  лице, а може и при нотариус, но изготвянето му трябва да стане от завещателя – лично.

В практиката когато едно изготвено и подписано саморъчно завещание се приема и входира за  поверително съхранение при  нотариус, той е длъжен да състави писмен протокол за приетото завещание.

След съставянето на протокола, Нотариусът уведомява съдията по вписванията за приетото за съхранение завещание, като декларира  името на завещателя.

Като адвокати по наследствени дела съветваме нашите клиенти, че обявяването на саморъчното завещание се извършва от нотариуса, при когото то е било оставено за съхранение, респективно – от съдията по вписванията, ако завещанието се съхранява в архива на съответната служба по вписванията или от нотариуса, сезиран с искане от заинтересовано лице.

ПРОЦЕДУРА ПО ОТВАРЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ 

Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Закона за наследството задължава “всеки, у когото се намира едно саморъчно завещание, … веднага, след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса.”.

Това законово задължение не е пряко обвързано с някаква специална санкция, пряко произтичаща от евентуалното бездействие на това лице. Самият момент на узнаването за смъртта на завещателя също е факт, който би могъл да бъде и оспорен, което означава, че за установяването му ще е необходимо пълно главно доказване.

Съгласно чл. 27, ал. 2 от Закона за наследството “Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.” Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване – чл. 27, ал. 4 от Закона за наследството.

За място на откриване на наследството законът определя “последното местожителство на умрелия” – чл. 1 от Закона за наследството, т.е. това е населеното място, “където наследодателят се е установил да живее постоянно или преимуществено, и където е вписан в регистъра на населението” – Опр. 20-75-I, СП 75, бр. 5, с. 93, което място понастоящем съвпада с неговото постоянно местоживеене и постоянен адрес в Република България.

Самото обявяване на завещанието е правна процедура, която обхваща следните действия

  1. Съставяне на протокол за състоянието на завещанието
  2. Разпечатването на плика, в който то се намира съгласно изискването на чл. 27, ал. 3 ЗН,
  3. Огласяването (прочитане) на съдържанието
  4. Проверка на датата на обявяване на саморъчното завещание,
  5. Проверка на дата на издаване на препис от саморъчното завещание,което се отбелязва в съответния специален регистър на нотариуса – чл. 9, ал. 1 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори.

Самото обявяване има информативно  действие за всички трети – пряко заинтересованите лица. Обявяването на саморъчно завещание не е елемент от фактическия състав, за да се породят неговите правни последици. Неспазването на това изискване не го прави нищожно.

Обявяването на саморъчното завещание не означава и не може да се тълкува нито като приемане на наследството по него, нито като упражняване на правата по него.

От друга страна, обявяването на саморъчното завещание е началото на поредица от действия, които ползващият се от правата по него трябва да извърши, за да се снабди с надлежен документ за собственост върху завещаното му имущество.Откриване на завещание, Адвокат отваряне на завещание. Оспорване завещание, Съдебен иск оспорване завещателни разпореждания, адвокат оспорване на завещание, Оспорване на завещателни разпореждания чл. 30 ЗН, нищожност на завещание

Обявяването на саморъчното завещание е процедура, която включва съставяне на протокол за състоянието на завещанието и разпечатването на плика, в който то се намира – чл. 27, ал. 3 от Закона за наследството, както и огласяването (прочитане) на цялото съдържание на саморъчното завещание. Датата на обявяване на саморъчното завещание, както и датата на издаване на препис от същото, се отбелязват в съответния специален регистър на нотариуса – чл. 9, ал. 1 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори.
Това обявяване има само информативно, оповестително действие за заинтересованите лица.
Обявяването на саморъчно завещание не е елемент от фактическия състав, за да се породят неговите правни последици. Неспазването на това изискване не го прави нищожно.
Обявяването на саморъчното завещание не означава и не може да се тълкува нито като приемане на наследството по него, нито като упражняване на правата по него.
От друга страна, обявяването на саморъчното завещание е началото на поредица от действия, които ползващият се от правата по него трябва да извърши, за да се снабди с надлежен документ за собственост върху завещаното му имущество.

За да получи заверен препис от обявеното саморъчно завещание, следва да представи пред нотариуса (или съдията по вписванията), който го е обявил

  • доказателства за правото на собственост на завещателя върху завещаното имущество към момента на откриване на наследството,
  • удостоверение за данъчна оценка на завещаните недвижими имоти,
  • доказателства за застрахователната стойност на завещаните моторни превозни средства,
  • удостоверение за наследници на завещателя,
  • декларация по образец за недвижими имоти и движими вещи – собственост на завещателя към момента на смъртта му,
  • платена държавна такса.

Когато между момента на изготвяне на саморъчното завещание и момента на неговото обявяване е изминал значителен период от време, е твърде възможно да са настъпили съществени промени в обекта (обектите) – предмет на завещанието.

Подобни изменения са мислими относно регулационния статут на недвижимите поземлени имоти и тяхната площ и предназначение, при надстрояване и пристрояване на съществуващи сгради, при извършени конструктивни промени, архитектурни преустройства и промяна в предназначението на сгради и части от тях.Откриване на завещание, Адвокат отваряне на завещание. Оспорване завещание, Съдебен иск оспорване завещателни разпореждания, адвокат оспорване на завещание, Оспорване на завещателни разпореждания чл. 30 ЗН, нищожност на завещание

В такива случаи лицето, което се ползва от завещанието, задължително следва да докаже и то чрез безспорни официални удостоверителни документи и идентичността между завещаното имущество и обективно съществуващите обекти – предмет на саморъчното завещание.

Това е от значение не само за конкретното съдържание и обема на придобитите по силата на саморъчното завещание права, но се отразява и на размера на дължимите такси, които се определят върху пазарната цена на завещаните недвижими имоти и движими вещи, както и върху застрахователната стойност на завещаните моторни превозни средства и върху номиналната стойност на завещаните парични суми и вземания.

Вписват се само преписи от обявени саморъчни завещания с такъв предмет.

Вписването се извършва по писмена молба на заинтересованото лице, към която се прилагат нотариално заверен препис от обявеното саморъчно завещание, както и протоколът от обявяването му.

Как се вписва завещание ?

Правни процедури по Обявяване, вписване на завещание

Завещанието е приет и дългогодишен, традиционен способ за разпореждане с имуществото на наследодателя при смърт в българското право.

Много хора не знаят реда за вписване и обявяването на завещание и затова ни питат : Как се вписва завещание ?

Както е налице наследяване по закон след смъртта на едно лице, при определено законно- установените квотиКак се вписва завещание ?

Това са квито на наследниците.

Със завещание човек може да разпредели и да реши кой от наследниците по закон, или тези, които са извън наследниците по закон, да получи от наследство.

СЪСТАВЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ/ ЗАВЕЩАТЕЛНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ

Всяко лице, което е навършило 18 години, може да се разпореди чрез ЗАВЕЩАНИЕ  с цялото си или част от своето имущество

При завещание наследодателят не може да направи по-голямо разпореждане от това, което има в своята разполагаема част,

За повечето от наследниците по закон, каквито са съпрузите, децата и родителите е определена така наречената запазена част от наследството.

Това дава основание в определен срок от време – пет години от откриване на наследството, да се атакува завещанието в тази част.

Както с цялото движимо и недвижимо имущество човек може да се разпореди и с конкретен имот, което по нашето право се нарича – завет.

Заветът е разпореждане с идеална част или с конкретно имущество, което може да бъде разпределено по желание на завещателя.

Завещанието е едностранен акт, който съдържа волеизявлението само на една страна – завещателя.

То произвежда действие след смъртта на завещателя и несъмнено трябва да изразява последната негова воля.

Поради това до момента на смъртта си завещателят по всяко време може да отмени направеното волеизявление.

Законът за наследството не допуска извършването на така наречените съвместни завещания.

Съгласно ЗН две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт.

Това е ограничено както един към друг, така и към трети лица.

В противен случай би се ограничила свободата на разпореждане за след смъртта.

В практика като адвокат по наследствени дела, много клиенти питат за обявяване и оспорване на завещание и завещателни разпоредания.

Повечето от тях са чували или чели разни неща, но малка част от тях са наясно какво представлява Завещанието на наследодателя.

По своята същност саморъчното завещание е една едностранна сделка.Как се вписва завещание ?

Тази сделка е средство за прехвърляне и разпореждане на имущество.

При тази сделка вещно-правният транслативен ефект настъпва в момента на смъртта на завещателя.

Законът предписва и изисквания към Саморъчното завещание.

За удостоверяването на транслативният ефект се пристъпва към следните действия, а именно :

  1. Необходимо е лицето, в чиято полза е издадено завещанието, да знае или да посочи къде се съхранява;
  2.  Саморъчното завещание е наричано тайно завещание;
  3. За самото му съществуване следва да бъде уведомено лицето, което завещателят е посочил като наследник;

Кой може да иска да обяви завещанието ?

Съгласно Закона за наследството “всеки, у когото се намира едно саморъчно завещание, … веднага, след като разбере за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса.”.

Самият момент на узнаването за смъртта на завещателя също е факт, който би могъл да бъде и оспорен

Това означава, че за установяването му ще е необходимо пълно главно доказване.

Чл. 27, ал. 2 от Закона за наследството изрично посочва, че “…..всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото.

Следва да се  определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.”

Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване.

КАК СЕ ОБЯВЯВА ЗАВЕЩАНИЕ ??

За местооткриване на наследството законът определя “последното местожителство на умрелия” съгласно текства на  чл.1  ЗН.

По -конретно това е населено място, “където наследодателят се е установил да живее постоянно или преимуществено.

Това е мястото, където е вписан в регистъра на населението”, което съвпада с постоянно местоживеене и постоянен адрес на наследодателя.

Ако след изготвяне до обявяване е изминал голям период от време, е възможно да са настъпили промени в предмета на завещанието.

Лицето, в полза на което е направено саморъчното завещание, може да не е от кръга на наследниците по закон на завещателя.

В този случай единственото пряко доказателство за това негово качество е самото саморъчно завещание, чието представяне и обявяване се иска.

За повече информация,моля обърнете се към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или на мейл  info@lawyer-bulgaria.bg

ОСОБЕНОСТИ ПРИ ТЪРГОВСКИ ДОГОВОРИ  С ЧУЖДЕСТРАННИ ПАРТНЬОРИ

ТЪРГОВСКИ ДОГОВОРИ  С ЧУЖДЕСТРАННИ ПАРТНЬОРИ

Голяма част от експортно ориентираните фирми имат пряк досег с партньори от Западна Европа и без значение на областта и сферата, в която Вашата фирма работи – индустриално производство или лека промишленост – услуги – Вашите партньори в чужбина залагат на търговските договори за уреждане на отношенията между ВАС.

В този смисъл, за да можете да предвидите всички особености е нужно да притежавате определени умения да четете и преглеждате съответния договор или да се обърнете към адвокат по международно право, с опит при проверка и изготвяне на международни договори.

С оглед Вашата максимална правна защита в изграждането на бъдещите Ви бизнес отношения, ще Ви се наложи да сключвате видове и  типове търговски  договор с чуждестранна партньорска фирма, за което ВИ е нужна подготовка и проверка на документите.Адвокат данъчни дела, https://lawyer-bulgaria.bg

В немалък брой от случаите, всеки търговец разполага с  писмена бланка на търговски договор с международен елемент, който разбира се повече от  ясно, че не защитава вашите права.

Това е по-добрият вариант, тъй като очевидно, че предоставеният Ви търговски договор с международен елемент не е правен специално и изрично за Вашият случай или съответно за регламентация на отношенията между Вас.

По сериозните проблеми между две страни по един международен търговски договор, участвайки пряко в отношения по между си, възникват, когато предложеният търговски договор с международен елемент  съдържа някаква юридическа клопка, за която вие или най-често управителят на представляваната фирма в България не успява или не е видял.

Затова има голям смисъл когато сключвате търговски договори с международен елемент с партньори в чужбина да се обърнете към специалист по международни търговски дела, за да може да прегледа документацията, да изготви едно правно становище и Ви предложи промени в договора с международен елемент с чуждестранен партньор, в който Вашите права, Вашите нужди ще бъдат защитени и самият договор ще бъде юридически издържан, без да се притеснявате, че клаузи от него или целият ще бъде обявен за нищожен, тъй като противоречи на съществени Закони или Разпоредби от Законодателството, уговорено като приложимо спрямо него.

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО ПО ТЪРГОВСКИ ДОГОВОРИ С МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ

Съществен елемент от изготвянето и изпълнението на търговски договор с международен елемент е избора на приложимо право и подсъдност.  В повечето случаи при изпратен Ви  търговски, бланков договор с чуждестранна фирма за приложимо право е определено правото на държавата, в която Вашият партньори има обичайно представителство или седалище.

Разбира се бързаме да уточним,че това със сигурност не е нито удобно нито изгодно за ВАС, като страна по този договор. Основен акцент, който бихме желали да поставим в конкретният случай е факта, че реда и процедурата за разрешаване на възникнали между страните търговски спорове е съвсем различен и значително неизгоден за чужди държави и страни, освен тяхната. Поради това е добре, всеки един търговски договор с международен елемент да бъде погледнат от специалист по международни търговски дела, с цел да се избегне евентуални неприятни изненади и приложение на чужда подсъдност, при сключването на търговски договор международен партньор.

ИЗБОР НА ПРИЛОЖИМО ПРАВО ПРИ СКЛЮЧВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ДОГОВОР С МЕЖДУНАРОДЕН  ПАРТНьОР

Друга особеност  при избор на приложимо чуждо право и международна подсъдност в чужбина е въпросът с таксите и административните разходи. Често пъти се налага изготвянето на протоколи за доставка на оборудване и предоставяне на сертификати да бъде удостоверено по надлежен начина- чрез експерти, който в повечето случай са за сметка на само една от страните. Сами можете да прецените разликите в стойността на услугите на експерти и оценители, удостоверяващи съответни документи, получаване на протоколи или сертификати в България и чужбина.

Важното в случай е, че като съдебна юрисдикция България би била доста по-изгодна за Вас , а вероятно от гледна точка за разходите и за Вашият партньор, отколкото чужбина.

Съществуват множество случай, в който страните дали умишлено или случайно не посочват коя юрисдикция или приложимо право са избрали. Често пъти поради непознаване на правната материя посочват като варианти – арбитражни съдилища, чрез вплитане в условията на търговски договори с международен елемент – арбитражни клаузи, определящи Международен търговски арбитраж в Париж, като подсъдност при решаване на евентуални правни спорове между тях.

ОСОБЕНОСТИ НА ОТДЕЛНИТЕ ПРАВНИ СИСТЕМИ И ИЗБОР НА ЮРИСДИКЦИЯ

Сключването на различни договор за услуги или лицензионни споразумения с търговски партньор отвъд океана, винаги е било предизвикателство и сериозен успех за местните търговски дружества в България. Често пъти под въздействие на еуфорията от прогнозни резултати и печалби фирмите, встъпвайки в договорни отношения с чуждестранен партньор от Съединените щати или Великобритания, не отчитат сериозната разлика в условията на приложимо право и правна подсъдност на търговските договори. Казано най-общо – подписвайки търговски договор с международен елемент и подсъдност в чужбина можете да разчитате само и единствено на добросъвестността на Вашият контрагент. Но стигне ли се до спор, то условията и разходите за разрешаването му, при чуждо приложимо право и чужда подсъдност могат да бъдат непредвидими.адвокат арбитражни дела, Търговски арбитраж

ПРИЛОЖИМОСТ НА РАЗЛИЧНА ЕЗИКОВА ВЕРСИЯ

Характерна особеност на двустранните  търговски договори с международен елемент е използваният език. Често пъти те се изготвят и прилагат на английски език, но страните прилагат и двуезични версии с уточняване на предимство на единият от езиците за кореспонденция и приемственост на договора с международен елемент.  В случай, че същият този договор с международен елемент е изготвен на два езика, следва да се определи и посочи, кой от тях ще има съответно предимство при тълкуване на разпоредби на този договор с международен елемент при възникнал  евентуален правен спор.

Целта на тази клауза с определянето на език с предимство е преодоляване на грешки в превода и терминологията, както и разминаване в тълкуването и съдържанието на отделни клаузи на търговските договори с международен елемент.

Съществуват множество случай, в който некачествен и некоректен езиков превод, води до възникването на нежелани и неправилни последици при изпълнение на търговските договори с международен елемент. За да избегнат това при спорове за изпълнението на договора страните следва да уговорят и клауза с водеща езикова версия.(в случай, че изготвените договори с международен елемент са двуезични)

ПРАВНИ ОСОБЕНОСТИ ПРИ СКЛЮЧВАНЕ НА ДВУСТРАННИ ТЪРГОВСКИ ДОГОВОРИ С МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ С ЧУЖДЕСТРАННА ФИРМА

Друга важна особеност на сключване и изпълнение  на търговските договори с международен елемент с чуждестранна фирма са начинът по който тези договори се сключват. Често пъти физически двустранен писмен договор, като форма реално НЕ съществува. Такъв нито е бил изготвян, нито е бил подписван някога между страните.

Но с оглед сигурността на търговския оборот и разменянето на заявки за доставка на стоки и услуги, както и изпращането на конкретна поръчка за формално определени стоки или услуги и писменото им потвърждаване, води до т.нар. сключване на двустранен международен договор с т.нар. конклудентни действия и удостоверяването му като такъв, чрез спецификация и индивидуализиране на неговият предмет, условия, цена и срокове.

Голяма част от търговските дружества реално не осъзнават и не отчитат наличието на такъв наличен договор, именно поради факта, че физически отсъства подписан търговски договори с международен елемент, поради липсата му на хартиен носител. Но именно тук следва да уточним, че такъв е налице и неговата приложимост, както и възникналите права и задължения, а с това и подсъдност са вече налице. Фирмите реално не предполагат , че след като реално вече е сключен такъв търговски договор с международен елемент, в него е определена, макар и непосочена конкретна подсъдност и приложимо право.

Важното в този случай е, че съгласно чл. 19 от Регламент № 593/2008г. когато става дума за приложимост на право при изпълнение на търговските договори с международен елемент, то същото е определено и установено от държавата, в която е обичайното местопребиваване на страна където следва да бъде осъществена и извършена съществената престация по договора.

Коя точно е т.нар. съществената престация по съответния търговски договор с международен елемент е въпрос, който всеки адвокат по международни дела с опит в сключването и оформянето на такива договори може да Ви посочи.

ПРОВЕРКА НА ЧУЖДЕСТРАННА ФИРМА. ЛЕГИТИМАЦИОННО УДОСТОВЕРЯВАНЕ

Всеки път когато сключвате търговските договори с международен елемент е добре да знаете с кого точно подписвате договор. Основно правило е да се знае, дали човекът, който е срещу Вас има права да подписва, дали същият този човек официално представлява ответното дружество, дали разполага с представителна власт да води преговори за доставка на стоки или услуги, за предоставяне на оборудване.

В конкретния случай е нужно да се провери дали реално това дружество съществува, дали въобще разполага с капацитета да изпълни договора сключен между вас, като търговски партньор.  Съществуват и различни случай в който  чуждестранните фирми, действат от името на друга фирма или най-често това е известна търговска марка, утвърдена в цял свят или в конкретен регион, но реално впоследствие се оказва, че Вашият партньор не фигурира като официално регистрирана фирма, която да се легитимира със съответният лицензионен договор или най-малкото пълномощно, че представлява марката или фирмата, за която ще бъде сключен евентуален търговски договор с международен елемент.

Разбира се, сключването на такъв търговски договор с международен елемент с чуждестранна фирма, която не е регистрирана и не съществува, не прави този договор изцяло недействителен. Липсата на легитимирана страна, не поражда съответните правни последици от този договор, но най-често е възможност да се стигне до злоупотреба или измама между страните. Следва да се обърне внимание при воденето на преговори и подготовката за сключването на такива договори, че реално това би увредило интересите и на двете страни.адвокат международни дела

ЕЛЕМЕНТИ НА ТЪРГОВСКИЯ ДОГОВОР С МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ. МЯСТОТО И НАЧИНА НА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Централно значение при изпълнението на международни търговски договори е определяне и посочване на място за изпълнение на задълженията между страните. В повечето случай изборът на място за изпълнение на търговски договори с международен елемент е територията на една от страните – търговски дружества, или посочването на специално място с оглед съкращаване на разходи или изпълнение на задължения по други споразумения с трети страни.

Като адвокат по международни дела Ви съветваме, при подписване на търговски договор с чуждестранна фирма, да бъдат прегледани внимателно всички клаузи и разпоредби на съответният търговски договор с международен елемент, на съпътстващата писмена и приложена  документация, която урежда отношенията между страните, както и приложимо право и подсъдност по тези договори.

Това се прави за да се спестят редица изненади, непредвидени разходи и провалени търговски отношения от недоглеждане и невнимание към съответните разпоредби и изисквания на международното право при сключването на търговски договори с международен елемент.

Като адвокати с опит в областта на международното търговско право и международни дела бихме могли да съдействаме активно при подготовката на писмени договор с международен елемент, изготвянето правни становища относно сключване на такива договори анализ на действащи международни търговски договор с оглед защита на Вашият интерес и търговски практики.

За целта винаги можете да се свържете се с нас по мейл или на телефон 02/ 858-10-25 за допълнителна информация по мейл : info@lawyer-bulgaria.bg 

ПРИЛОЖИМО ПРАВО И СЪД ПРИ ДВУСТРАННИ ДОГОВОРИ С МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ

Съществен и централен въпрос към нас като адвокати по международни дела и определяне на компетентност по договори с международен елемент е въпроса за избора на приложимо право и подсъдност на тези договори. В повечето случай, изборът на приложимо право се взема след обсъждане на условията от страните, но има практики в който двете страни умишлено не посочват т.нар. приложимо материално право, което да урежда отношенията им в случай на възникнал правен спор между тях. Голяма част от договорите предлагат различни възможности, като можем да посочим като особеност, факта, че законът – ЗЗД допуска приложение на различно право по отношение на отделни правни разпоредби от един и същ договор с международен елемент.Адвокат търговска несъстоятелност www.lawyer-bulgaria.bg

При сключването на такъв договор с международен елемент, би следвало да се подходи внимателно, защото е ясно, че всяко чуждо търговско дружество, участник и активна страна в такъв договор с международен елемент, ще поиска да бъде посочено приложимо материално право на нейната държава, както и подсъдност там. Нужно е да се направи внимателен анализ на характера и вида на договора, да се определи съгласно чл. 19 Регламент № 593/2008г. на ЕС т.нар. характерна престация по договора – в случая Регламентът не прави разлика дали се касае и става дума за приложение по сключени договор с международен елемент за доставката на стоки или услуги. Тези особености следва да бъдат отчетени от всяка търговска фирма, сключила валиден договор с международен елемент с чуждо дружество, по който  договор с международен елемент е приложимо съответното чуждестранно право, освен ако двете страни не са посочили такова.

Характерни особености при избора на приложимо право :

Независимо от почти сходство на  законови разпоредби с разпоредбите на т.нар.“Римската конвенция“ – КОНВЕНЦИЯ ОТНОСНО ПРИЛОЖИМOТО ПРАВО КЪМ ДОГОВОРНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 година, при избор на чуждо право в договор, който ще се изпълнява частично или изцяло в България, или страна по който е български правен субект или физическо лице с обичайно местопребиваване в България, следва да се обърне специално внимание на евентуалната приложимост на следните български законови норми:

– Правни разпоредби при защита на потребителите ще се прилагат ако едната от страните е потребител с обичайно местопребиваване в България. Ответната страна по сключеният договор следва да се съобрази с всички български нормативни изисквания, свързани конкретно  с рекламата,, рекламационни срокове и гаранционните задължения, цените и етикиране на потребителски стоки и др.

– Правни разпоредби, описани и засегнати в материални и процесуални закони на Република България са приложими по отношение на сделки с недвижими имоти, намиращи се на територията на Република България, както и и за трудови правоотношения възникнали в Република България,развиващи се на територията на Република България;

– Правни разпоредби, описани и засегнати в данъчни закони , които се прилагат по отношение на всички стопански операции или доходи, които подлежат на облагане в България по място на стопанска и данъчна регистрация или място на извършване на стопанската им  дейност;

– Правни разпоредби, описани и засегнати от митнически закони, които се прилагат за вноса/износа на стоки и услуги от и на територията на Република България, независимо от избора на приложимо право в договора;

– Правни разпоредби, описани и засегнати при изпълнение на дейности, регламентирани от валутни закони, за който се прилагат разпоредбите за плащанията и другите финансови операции, извършени на територията на Република България;Адвокат данъчни дела, https://lawyer-bulgaria.bg

– Правни разпоредби, описани и засегнати  от други нормативни актове ще се прилагат при предлагане на ценни книжа на територията на Република България;

Съществен елемент от избора на приложимо право между страните в един двустранен договор с международен елемент е фактът, че всички съдилища на територията на Република България следва да приемат, че съответното  образувано пред тях дело им е подведомствено, ако ответникът със седалище в чужбина, или и двете страни ( българско и чуждестранно търговско дружество)  са дали предварително съгласието си в подписаният от тях двустранен писмен договор, спора – прераснал в съдебно дело да бъде разгледан от компетентния съд.

Българското законодателство предвижда няколко възможности за тълкуване на разпоредбите относно приложимо право за договорите между страните, както и за части от тях. Това се отличава най-ясно в разпоредбата на чл. 437 от ЗЗД, който предвижда уредена в закона правна възможност за прилагане на различно материално право за отделни части на един и същ двустранен договор с международен елемент. В конкретният случай, характерен пример би било, че върху известна част от този договор, конкретизираща доставката на съответните стоки или услуги следва да бъде приложено право на държава, за която двете страни доброволно са се съгласили предварително.

В случай, че страните не са избрали приложимо право в договора с международен елемент следва да бъде приложена разпоредбата на чл.4 РИМСКА КОНВЕНЦИЯ, съгласно който : „Доколкото приложимият по отношение на договора закон не е бил избран съгласно разпоредбите, по отношение на договора се прилага закона на страната, с която той се намира в най-тясна връзка. Въпреки това, ако една част от договора може да бъде отделена от останалото негово съдържание и се намира в по-тясна връзка с друга страна, може да бъде приложен по отношение на тази част от договора, по изключение, закона на тази друга страна.“

В случай, че  двете страни не са избрали и съответно уточнили приложимото по договора между тях материално право, българският закон предоставя правна  възможност компетентният съд да изследва характерната престация по договора и обстоятелствата около него с цел определяне на възможната приложимост на съответното материално право. В случай, че не бъде избрано да се прилага друго право, то в общият случай, ще бъде прието, че споровете между страните са подсъдни на националното право.

Особени  случай при избора на приложимо право:

Практиката е наложила няколко случая, в който е налице заобикаляне на избрано приложимо право при :

А/ откриването на производство по несъстоятелност на българския субект при сключен двустранен договор с чуждестранно дружество с международен елемент и приложимо право. Местният съд в производството по несъстоятелност ще разгледа претенциите  на чуждестранното дружество по националното ни законодателство – българският търговски закон и извършването на действия по оспорване на несъстоятелността следва да бъдат приети еднозначно, като изричен отказ от избора на чуждо право и подсъдност.избор на приложимо право. подсъдност договор международен елемент

Б/ производство пред Комисията по защита на конкуренцията относно нарушение на конкуренцията, както и търсене на деликтна отговорност, подведомствена на компетентния местен съд на територията на Република България.

 

С оглед на това и по отношение внимателният избор на приложимо право и заобикаляне на подсъдност и нежелателно тълкуване на договорните условия и разпоредби, определящи избора на приложимо право и съд, следва всички условия за приложимо право и подсъдност между страните да бъдат приложени и изписани внимателно в съответните договори с международен елемент.

Това би допринесло за избягване на недвусмислено тълкуване, както и за възникването на правни спорове относно приложимост на чуждо право и неизгодни клаузи в договорите с международен елемент, за които страните следва да бъдат наясно при тяхното сключване.