Встъпване в права на превозвача

Обичайна практика след щета и плащане от страна на заинтересовано лице е да се стигне до встъпване в права на превозвача.

При настъпване на липса, повреда, унищожаване или забавено доставяне на товар често се стига до плащане на обезщетение от застраховател, спедитор, подизпълнител или друго заинтересовано лице.

След плащането възниква въпросът дали платилият може да търси сумата от действително отговорния превозвач или от неговия застраховател.

В практиката това често се определя като „встъпване в права на превозвача“, но по-точното правно понятие обикновено е:

• встъпване в правата на увредения срещу превозвача;
• застрахователна суброгация;
• регресно вземане;
• законова суброгация по чл. 74 ЗЗД;
• договорно прехвърляне на вземане;
• регрес между последователни превозвачи.

Тези основания за Встъпване в права на превозвача не са взаимозаменяеми.

Всяко от тях има различен фактически състав, доказателствена тежест и погасителна давност.

Какво представлява встъпването в права при транспортна щета?

Встъпването в права означава, че лице, което е изплатило определена сума за покриване на транспортна щета, получава правна възможност да упражни изцяло или частично правата на първоначално увреденото лице срещу отговорния причинител.

Най-често това се случва, когато:

1. застраховател по застраховка на товара изплати обезщетение на собственика или друго правоимащо лице;
2. спедитор обезщети своя клиент за причинена при превоза вреда;
3. главен превозвач плати щетата, но вредата е причинена от фактическия или последващ превозвач;
4. лице с правен интерес изпълни чуждо задължение;
5. последователен превозвач заплати обезщетение, което следва да бъде разпределено между останалите превозвачи;
6. застраховател по имуществена застраховка насочи претенция срещу превозвача или застрахователя по неговата професионална отговорност.

Плащането само по себе си обаче не е достатъчно във всички случаи.

Необходимо е да се установи точното правно основание, по силата на което платилият придобива претенцията.

Чл. 362 ТЗ и положението на спедитора като превозвач

Съгласно чл.362 Търговския закон спедиторът може сам да извърши изцяло или отчасти превоза.

В този случай той има и правата, и задълженията на превозвач.

Това правило не означава, че спедиторът става превозвач едва след като заплати щетата.

Качеството му на превозвач възниква поради обстоятелството, че той действително е поел и извършил превоза или определена част от него.

Следователно трябва да се разграничат две различни хипотези:

Спедиторът сам извършва превоза

Когато спедиторът използва собствено или наето превозно средство и фактически изпълнява транспорта, той може да носи отговорност като превозвач.

При международен автомобилен превоз тази отговорност може да бъде подчинена на Конвенцията CMR.

Спедиторът само организира превоза

Когато спедиторът възлага фактическото транспортиране на отделен превозвач, правата и задълженията му зависят от спедиционния договор, дадените нареждания, избора на превозвач, конкретната договорна документация и приложимото право.

Самото обстоятелство, че в товарителницата или заявката определено лице е наречено „спедитор“, не е винаги достатъчно. Съдът изследва реално поетите задължения и начина, по който е организирано изпълнението.

Основания за встъпване след плащане на щета

1. Застрахователна суброгация по Кодекса за застраховането

Когато застрахователят по имуществена застраховка на товара изплати обезщетение, той встъпва до размера на платената сума и обичайните разноски за нейното определяне в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.

При транспортните щети причинителят или отговорното лице може да бъде:

• договорният превозвач;
• фактическият превозвач;
• последващ превозвач;
• подизпълнител;
• складодържател;
• лице, участвало в товаренето или разтоварването;
• друг делинквент;
• застрахователят по отговорността на превозвача, когато са налице предпоставките за претенция срещу него.

Застрахователят не може да придобие повече права от тези, които е имал застрахованият, освен доколкото специалният закон урежда самостоятелно регресно право.

За уважаване на претенцията обичайно трябва да се докажат:

1. валиден договор за имуществено застраховане на товара;
2. настъпило покрито застрахователно събитие;
3. вреда, за която превозвачът или друго лице носи отговорност;
4. действителен размер на вредата;
5. плащане на застрахователното обезщетение;
6. причинна връзка между превоза и настъпилото увреждане;
7. правата на обезщетеното лице върху товара или застрахования интерес.

2. Претенция срещу застрахователя по отговорността на превозвача

Когато отговорността на превозвача е застрахована, застрахователят по имуществената застраховка на товара може при установените от закона условия да насочи претенцията си и срещу застрахователя по „Гражданска отговорност на превозвача“.

Това не означава, че всяка щета по товара автоматично се покрива от полицата на превозвача. Следва да се проверят:

• срокът и териториалният обхват на полицата;
• посоченото превозно средство;
• видът на покритите товари;
• приложимите общи и специални условия;
• изключените рискове;
• самоучастието;
• лимитът на отговорност;
• задълженията на застрахования при настъпване на събитието;
• уведомяването на застрахователя;
• наличието на отговорност на самия превозвач.

Застрахователят по отговорността на превозвача не дължи повече от това, което превозвачът би дължал по приложимия договорен и международноправен режим, освен ако застрахователният договор не предвижда по-широко покритие.

3. Законова суброгация по чл. 74 ЗЗД

Съгласно чл. 74 ЗЗД лице, което изпълни чуждо задължение, като има правен интерес да направи това, встъпва в правата на удовлетворения кредитор.

За приложението на разпоредбата за Встъпване в права на превозвача трябва да са налице едновременно:

• действително чуждо задължение;
• валидно изпълнение към кредитора;
• правен интерес на платилия;
• регресно право спрямо длъжника;
• идентичност между погасеното задължение и претендираната сума.

Плащането трябва да е извършено по задължение, което поначало тежи върху друго лице.

Ако спедиторът е платил собственото си договорно задължение към клиента, не може автоматично да се приеме, че е изпълнил чужд дълг.

Необходимо е да се установи дали плащането е направено:

• като изпълнение на собствена отговорност;
• като изпълнение на чуждо задължение;
• по силата на гаранция;
• въз основа на договорна регресна клауза;
• като солидарен длъжник;
• вследствие на призната претенция;
• без правно основание;
• доброволно, без доказан правен интерес.

Правната квалификация е решаваща както за основателността на иска, така и за началния момент и продължителността на погасителната давност.

4. Договорен регрес или цесия

Когато законова суброгация не е налице, страните могат да уредят прехвърляне на вземането чрез цесия или да предвидят договорно регресно право.

Цесията и законовата суброгация не са едно и също:

Критерий	Суброгация	Цесия
Основание	Закон и извършено плащане	Договор
Необходим правен интерес	При чл. 74 ЗЗД – да	Не по същия начин
Обем на придобитите права	До размера на плащането	Според договора
Уведомяване на длъжника	Не е елемент от възникването, но е важно за противопоставимостта и плащането	Необходимо за действие спрямо длъжника
Възражения на длъжника	Запазват се в предвидения от закона обем	Запазват се съгласно правилата за цесията

Застраховка на товара и застраховка „Отговорност на превозвача“

Двете застраховки имат различен предмет.

Застраховка на товара

Това е имуществена застраховка, която защитава интереса на собственика, купувача, продавача или друго правоимащо лице по отношение на превозвания товар.

Тя може да покрива определени рискове независимо от това дали превозвачът носи отговорност за събитието.

Точният обхват зависи от полицата и общите условия.

След изплащане на обезщетението застрахователят може да се суброгира в правата на застрахования срещу отговорния превозвач.

Застраховка „Гражданска отговорност на превозвача“

Тази застраховка покрива в договорените граници отговорността на превозвача за причинени на трети лица вреди от липса, повреда или забава на товара.

Тя не е застраховка на самата стока. За да възникне задължение на застрахователя по отговорността, обичайно трябва да бъде доказано, че превозвачът действително носи отговорност по договора за превоз, CMR или друг приложим режим.

Кога се прилага Конвенцията CMR?

Конвенцията CMR се прилага при договор за възмезден автомобилен превоз на стоки, когато мястото на приемане на товара и мястото на доставянето му се намират в две различни държави и поне една от тях е договаряща държава.

CMR урежда, наред с останалото:

• доказателственото значение на товарителницата;
• проверките при приемане на товара;
• резервите на превозвача;
• отговорността за липса и повреда;
• отговорността за забава;
• основанията за освобождаване;
• специалните рискове;
• размера и ограниченията на обезщетението;
• рекламационните срокове;
• погасителната давност;
• отговорността на последователните превозвачи.

Конвенцията има задължителен характер. Договорни клаузи, които пряко или косвено дерогират императивните ѝправила в противоречие с допустимото от нея, могат да бъдат недействителни.

Основни задължения на превозвача

Приемане на товара и превозните документи

При приемането на товара превозвачът следва да провери, доколкото е възможно:

• броя на колетите;
• означенията и номерата им;
• видимото състояние на товара;
• видимото състояние на опаковката;
• съответствието с данните в товарителницата.

Когато няма разумна възможност да извърши проверка или установи несъответствие, превозвачът трябва да впише мотивирани резерви в товарителницата.

Липсата на резерви може да създаде презумпция, че при приемането товарът и опаковката са били в добро видимо състояние и данните за броя на колетите и означенията са били точни.

Извършване на превоза

При Встъпване в права на превозвача Превозвачът трябва:

• да изпълни договорения маршрут и срок;
• да пази товара от приемането до предаването;
• да използва подходящо превозно средство;
• да спазва договорените температурни и технологични режими;
• да изпълнява допустимите нареждания на правоимащото лице;
• да вземе разумни мерки за ограничаване на вредите;
• да документира произшествия, претоварване, липси и повреди.

Предаване на товара

Превозвачът трябва да предаде товара на надлежния получател на договореното местоназначение и да осигури оформянето на необходимите документи за доставката.

Доставянето не заличава отговорността за вреди, възникнали преди предаването.

Освобождава ли разтоварването превозвача от отговорност?

Не. Разтоварването на товара не освобождава автоматично превозвача от отговорност.

Предаването и приемането на товара са важни за определяне на момента, до който товарът се намира под грижата на превозвача.

Те имат значение и за рекламационните срокове и доказателствените презумпции.

Приемането на товара без възражения обаче не погасява автоматично претенцията за щета.

То може да създаде оборима презумпция, че товарът е получен в състоянието, описано в товарителницата.

Превозвачът може да се позове на специален риск, свързан с товарене, подреждане, укрепване или разтоварване, когато тези операции са извършени от изпращача, получателя или лица, действащи за тяхна сметка.

За да бъде освободен от отговорност, трябва да се установи връзка между конкретния специален риск и настъпилата вреда.

Затова не е достатъчно превозвачът да твърди, че щетата е открита при разтоварването.

Следва да се изясни:

• кога е възникнала повредата;
• кой е извършил товаренето;
• кой е укрепил товара;
• кой е извършил разтоварването;
• дали опаковката е била подходяща;
• имало ли е видими следи от удар, преобръщане или проникване;
• нарушени ли са пломби;
• имало ли е претоварване;
• спазен ли е температурният режим;
• какво е състоянието на превозното средство;
• направени ли са своевременни резерви.

Кога възниква отговорност на превозвача?

По правилото на CMR превозвачът отговаря за цялостната или частичната липса и за повредата на товара, настъпили между приемането му за превоз и доставянето, както и за забавено доставяне.

За успешна претенция обичайно трябва да бъдат установени:

1. валиден договор за превоз;
2. приемане на товара от превозвача;
3. състояние и количество на товара при приемането;
4. липса, повреда или забава;
5. настъпване на вредата в периода на отговорност на превозвача;
6. размер на вредата;
7. право на ищеца да получи обезщетението;
8. липса на приложимо основание за освобождаване;
9. спазване на релевантните рекламационни и давностни срокове.

Кога превозвачът може да бъде освободен от отговорност?

Превозвачът може да се освободи, ако докаже предвидено в CMR основание, например че вредата е причинена от:

• неправомерно действие или нареждане на правоимащото лице;
• присъщ недостатък на стоката;
• обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да предотврати;
• липса или недостатъчност на опаковката;
• обработване, товарене, подреждане или разтоварване от изпращача или получателя;
• естествени свойства на стоката;
• недостатъчни или неточни означения;
• превоз на живи животни при условията на Конвенцията;
• използване на открито превозно средство, когато това е изрично уговорено и отбелязано.

Тези основания не се предполагат неограничено.

Превозвачът трябва да установи релевантните факти и причинната им връзка с вредата.

Техническа неизправност на използваното превозно средство поначало не е самостоятелно основание за освобождаване.

Как се определя обезщетението?

При цялостна или частична липса обезщетението се определя според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз.

При повреда се отчита намаляването на стойността на товара, като се прилагат съответните ограничения на отговорността.

При международен автомобилен превоз следва да се проверят:

• чл. 23–29 CMR;
• приложимостта на лимита на отговорността;
• брутното тегло на липсващия или повредения товар;
• декларираната стойност на товара;
• обявеният специален интерес от доставянето;
• превозната цена;
• митническите сборове;
• останалите разноски по превоза;
• наличието на умишлено или приравнено на умишлено неправомерно поведение.

В българското законодателство е възприет лимит от 8,33 разчетни парични единици, или специални права на тираж, на килограм липсващо бруто тегло.

Приложението му трябва да се преценява според конкретния превоз, приложимите международни актове и националното право.

Лимитът не следва да се прилага механично към всяка претенция.

При условията на чл. 29 CMR превозвачът може да загуби правото да се позовава на разпоредбите, които изключват или ограничават отговорността му.

Възражения при явни и скрити повреди

Явни липси и повреди

Когато повредата или липсата е видима при доставянето, получателят трябва да направи конкретно възражение най-късно при предаването на товара.

Възражението следва да бъде отбелязано в:

• CMR товарителницата;
• приемо-предавателния протокол;
• документа за доставка;
• констативен или авариен протокол;
• друг документ, подписан от превозвача.

Общи изрази като „приема се с резерви“ могат да се окажат недостатъчни. Следва да се посочат видът, количеството и външните белези на щетата.

Скрити липси и повреди

Когато щетата не може да бъде установена при обикновен преглед, възражението трябва да бъде направено писмено в срока по чл. 30 CMR – до седем дни от доставянето, без да се броят неделните и празничните дни.

Забавена доставка

Претенция за обезщетение поради забавяне следва да бъде заявена писмено в 21-дневния срок по CMR.

Пропускането на тези срокове не във всички случаи погасява самото право, но значително влошава доказателственото положение на правоимащото лице.

Възниква презумпция, че товарът е получен в състоянието, описано в товарителницата.

Погасителна давност по CMR

Исковете, свързани с превози, подчинени на CMR, по принцип се погасяват с едногодишна давност.

При умишлено неправомерно поведение или вина, която според правото на сезирания съд се приравнява на такова поведение, срокът е три години.

Началният момент зависи от вида на претенцията:

• при частична липса, повреда или забава – от деня на доставянето;
• при цялостна липса и уговорен срок – от тридесетия ден след изтичането на срока;
• при цялостна липса без уговорен срок – от шестдесетия ден след приемането на товара;
• във всички останали случаи – след изтичане на три месеца от сключването на договора за превоз.

Писмената рекламация може да спре давността до деня, в който превозвачът писмено отхвърли претенцията и върне приложените документи.

Поради краткия срок всяка претенция трябва да бъде подготвена незабавно след установяване на щетата.

Прилага ли се едногодишната давност към суброгиралия се застраховател?

Тук е необходимо важно разграничение.

Пряк иск на правоимащия срещу превозвача

Когато собственикът на товара, изпращачът, получателят или друго правоимащо лице предявява претенция срещу превозвача по CMR, по правило се прилага специалната давност по чл. 32 от Конвенцията.

Иск на застраховател по застраховка на товара

В българската съдебна практика е прието, че едногодишният срок по чл. 32 CMR не се прилага към иска на суброгиралия се застраховател по застраховка на товара срещу превозвача или срещу застрахователя по неговата отговорност.

За този суброгационен иск се приема приложимост на общата петгодишна давност, която започва да тече от плащането на застрахователното обезщетение.

Това разрешение е относимо към законовата суброгация на имуществен застраховател и не трябва автоматично да се пренася върху всяко плащане, извършено от спедитор, подизпълнител или друго трето лице.

Плащане от спедитор или друго трето лице

При плащане от спедитор следва да се установи:

• дали е платил собствено или чуждо задължение;
• дали има законова суброгация;
• дали е налице договорен регрес;
• дали е сключена цесия;
• дали е бил солидарно отговорен;
• дали претенцията е между последователни превозвачи;
• дали се прилага CMR или националното право;
• кога е възникнало конкретното вземане;
• какви възражения е могъл да противопостави първоначалният длъжник.

Поради това не може да се приеме общо, че всяко лице, което е платило транспортна щета, разполага с нов петгодишен срок от датата на плащането.

Регрес между последователни превозвачи

CMR съдържа специални правила за превоз, извършван последователно от няколко превозвачи.

Превозвачът, който е заплатил обезщетение, може да търси възстановяване от останалите превозвачи според причината за вредата и участието им в превоза.

Възможни са следните случаи:

• вредата е причинена само от един превозвач;
• вредата е причинена от няколко превозвачи;
• не може да бъде установено кой точно е причинил вредата;
• един от отговорните превозвачи е неплатежоспособен.

При тези отношения CMR предвижда специални правила за разпределение на отговорността и за началото на давностния срок на регресния иск.

Какви документи са необходими за претенция срещу превозвача?

За доказване на транспортна щета следва да бъдат събрани възможно най-рано:

1. заявка-договор за превоз;
2. спедиционен договор;
3. CMR товарителница;
4. фактура за стоката;
5. опаковъчен лист;
6. сертификати за тегло, качество и произход;
7. приемо-предавателни протоколи;
8. писмени резерви при доставката;
9. снимки и видеозаписи;
10. авариен протокол;
11. доклад на авариен комисар;
12. експертна оценка;
13. документи от полиция, пожарна или друг компетентен орган;
14. данни от GPS и тахограф;
15. температурни разпечатки;
16. документи за пломби и тяхното състояние;
17. документи за претоварване;
18. оферти и фактури за ремонт, сортиране или преопаковане;
19. документи за унищожаване или продажба на остатъците;
20. кореспонденция с превозвача и застрахователите;
21. застрахователна полица и общи условия;
22. решение по щета;
23. платежно нареждане за изплатеното обезщетение;
24. доказателства за правата върху товара;
25. доказателства за уведомяване и рекламация.

Кой трябва да докаже щетата?

Ищецът следва да установи основните факти, от които произтича претенцията:

• приемането на товара;
• състоянието му при приемането;
• липсата, повредата или забавянето;
• размера на вредата;
• правото си да получи обезщетението;
• при суброгация – валидното плащане и основанието за встъпване.

След установяване, че товарът е приет в добро състояние и е доставен повреден или с липси, превозвачът трябва да докаже конкретното основание, на което се позовава, за да бъде освободен от отговорност.

Може ли спедиторът да предяви иск срещу фактическия превозвач?

Да, но не във всички случаи само въз основа на извършеното плащане.

Спедиторът може да разполага с претенция, когато:

• е страна по договора с фактическия превозвач;
• превозвачът е нарушил договорните си задължения;
• спедиторът е понесъл вреда от това неизпълнение;
• е обезщетил клиента си и има договорен регрес;
• е получил вземането чрез цесия;
• е изпълнил чуждо задължение при условията на чл. 74 ЗЗД;
• има качеството на последователен или договорен превозвач;
• специален закон му предоставя регресно право.

Следва да се установи и дали спедиторът не носи собствена отговорност, например поради неправилен избор на превозвач, неточни инструкции, липса на документи или поето договорно задължение за резултат.

Въпроси за CMR и регресни претенции

Приемане на товара без конкретни резерви

Общо отбелязване без описание на щетата затруднява доказването.

Късно изпращане на рекламацията

Кратките срокове по CMR изискват незабавна реакция.

Изпращане на претенцията до неправилното лице

Договорният превозвач, фактическият превозвач, спедиторът и застрахователят могат да бъдат различни лица.

Смесване на застраховката на товара със застраховката на превозвача

Двете полици имат различен предмет и различни предпоставки за плащане.

Липса на доказателства за плащането

При суброгационен или регресен иск плащането трябва да бъде доказано с надеждни счетоводни и банкови документи.

Неправилно определяне на давността

Не всеки иск, свързан с превоз, има еднакъв срок.

Правната квалификация на претенцията е решаваща.

Недоказан размер на вредата

Не е достатъчно да се представи само фактура за първоначалната стойност на стоката.

Следва да се докажат видът и степента на увреждането, остатъчната стойност и необходимите разходи.

Практически действия при установяване на щета

При видима или предполагаема транспортна щета е препоръчително:

1. да не се подписват чисти документи за доставка;
2. да се впишат подробни резерви в CMR;
3. да се покани превозвачът за съвместен оглед;
4. да се направят снимки преди и по време на разтоварването;
5. да се запазят опаковките, пломбите и повредената стока;
6. да се назначи авариен комисар или независим експерт;
7. да се уведоми застрахователят;
8. да се изпрати писмена рекламация;
9. да се изискат GPS, температурни и тахографски данни;
10. да не се унищожава товарът без документиране и съгласуване;
11. да се провери давностният срок;
12. да се установят договорният и фактическият превозвач;
13. да се прегледат полиците и общите условия;
14. да се анализира основанието за суброгация или регрес.

Адвокатска помощ при щети от международен превоз

Претенциите за липсващ, повреден или забавен товар изискват едновременен анализ на:

• договора за превоз;
• спедиционните отношения;
• CMR товарителницата;
• застрахователните полици;
• търговските документи;
• доказателствата за щетата;
• приложимата погасителна давност;
• международната компетентност;
• приложимото материално право;
• възможността за претенция срещу превозвача и неговия застраховател.

Неправилната квалификация на иска или пропускането на кратък срок може да доведе до отхвърляне на иначе основателна претенция.

За правна консултация относно CMR претенции, отговорност на превозвача, суброгационни и регресни искове се свържете нас на:

Телефон: 0897 90 43 91
E-mail: office@lawyer-bulgaria.bg

Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуална правна консултация.

Приложимото право, отговорните лица и сроковете следва да се определят според документите и обстоятелствата по конкретния превоз.

Встъпва ли спедиторът автоматично в правата на клиента след плащане?

Не. Трябва да се установи дали е платено чуждо задължение при наличие на правен интерес, дали има договорен регрес, цесия или друго специално основание.

Става ли спедиторът превозвач, след като плати щетата?

Не. По чл. 362 ТЗ спедиторът има права и задължения на превозвач, когато сам извършва изцяло или отчасти превоза. Плащането на щетата е отделен юридически факт, но встъпва в правата на увреденото лице.

Освобождава ли приемането на товара превозвача от отговорност?

Не автоматично. Приемането без резерви създава доказателствена презумпция, но тя може да бъде оборена с други доказателства.

Какъв е срокът за възражение при скрита повреда?

По CMR писменото възражение следва да бъде направено до седем дни от доставянето, без да се броят неделните и празничните дни.

Какъв е срокът при забавена доставка?

Писмената претенция за забава трябва да бъде заявена в 21-дневен срок.

Каква е давността за пряк иск срещу превозвача?

При международен превоз по CMR по правило тя е една година, а при умишлено или приравнено поведение – три години.

Каква е давността за суброгационния иск на застраховател на товара?

Според възприетото в българската съдебна практика се прилага общата петгодишна давност от датата на плащането на застрахователното обезщетение.

Може ли претенцията да бъде насочена директно срещу застрахователя на превозвача?

Възможността зависи от приложимото право, вида на застраховката, основанието на иска, условията на полицата и установената отговорност на превозвача.

Какво става, ако щетата е причинена от подизпълнител?

Договорният превозвач може да отговаря спрямо правоимащото лице и за действията на лицата, които използва за изпълнение на превоза. Вътрешните регресни отношения с подизпълнителя се разглеждат отделно.