Запазена част наследство

Много са случаите в нашата практика като адвокат по наследствени дела, в които наследодателят, притежавайки голямо наследство се разпорежда със цялото своето имущество приживе. Било чрез изготвянето на завещание, било чрез възмездна сделка към трети лица, с което често пъти се стига до накърняване на т.нар. запазени части за наследниците и от тук се поражда възможността за иск за възстановяване на тези запазени части.

„Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна  запазена част от наследството.

Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя“.

Съгласно разпоредбата на чл. 28 от Закона за наследството ако наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания, или с дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.

Крайната цел на Закона за наследството е да се осигури защита на определена категория наследници, които реално са най-близките на наследодателя. Тази част, извън от запазената част, се нарича „разполагаемата част от наследството„, с която наследодателят може да се разпорежда.

В случай на възмездна сделка с наследството, т.е. наследодателят е прехвърлил приживе свои лични имоти чрез покупко-продажба, както и чрез писмен договор за издръжка и гледане, то тези разпореждания от негова страна, не могат да се атакуват от наследниците със запазена част-деца, съпруг, родители.

Тоест наследодателят реално може да продаде цялото си имущество на непознати хора и неговите деца няма да могат по никакъв начин да имат претенции и да искат своите запазени части. Тези Разпореждания с имуществото са трудни за отмяна.

Законът дава правна възможност  на наследниците по закон да оспорват извършени възмездни сделки на наследодателя приживе, чрез доказване, че същите са били симулативни или прикрити сделки.

Законът  за наследството брани онази запазената част на всеки наследник, само в хипотеза на извършено завещание, или дарение.  Тази запазена част от наследството не се запазва за наследниците при покупко-продажба, както и чрез писмен договор за издръжка и гледане. Правото да претендират за запазена част от наследството на наследодателя имат негови деца, внуци, съпруг, родители.

Може би тук трябва да се отбележи, че правото на такава запазена част в различните  наследствени конфигурации имат само деца, внуци, съпруг, родители. Според ЗН запазената  част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или  низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В  тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

Законът за наследството указва, че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, трябва да се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му.

В този смисъл от своя страна наследодателят може да се разпорежда със своето имущество,както намери за добре, но това се отнася за извършване на покупко-продажба, прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане.

Когато става дума за дарения и завещания, то частта от имуществото, с която наследодателят може да се разпорежда, е само 1/3.  Ако наследодателят се е разпоредил чрез дарения или завещания с повече от 1/3 от имуществото си, то е допустимо, наследник със запазена част да поиска намаляване на дарението или завещанието до размера на тази запазената си част.

Същественото което следва да се знае, че правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред. Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част.

Исковете за предявяване на запазена и разполагаема част биха могли да бъдат предявени както в отделно съдебно производство така и част от делбен процес.

Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес. Необходимо е да се отбележи, че смъртта на наследника с право на запазена част не погасява правото му на запазена част и то може да се упражни от неговите наследници.

Какво гласи законът ….?

Съгласно Закона за наследството всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда с цялото си имущество за след смъртта си чрез завещание.

Именно тук, законът за наследството поставя съответните ограничения, едно от които е записано в чл. 14, ал. 2 ЗН, а именно: завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част, т.е. завещателят може да се разпорежда само с т.нар. разполагаема част (чл. 28, ал. 2 ЗН).

Запазена част от наследството имат низходящите, родителите и съпругът на наследодателя. Размерът на запазената част за различните групи наследниците е определен в чл. 29 ЗН, както следва:

• Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.
• Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.
• Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Според Постановление № 1 от 26. 05.1984 г., ВС, Пленум, когато съпругът наследява заедно с възходящи от втора и по-горна степен или с братя и сестри или с техни деца и внуци, както и когато наследява заедно с възходящи от втора и по-горна степен и с братя и сестри или с техни деца и внуци и наследството е открито след десет години от сключване на брака, запазената му част е ½ от имуществото на наследодателя, а когато във втория случай наследството е открито преди навършване на десет години от сключването – тя е 1/3 от наследството.

„Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството“.

Съгласно разпоредбата на чл. 28 от Закона за наследството (ЗН) такива са условията при които наследодателя не може чрез свои завещателни разпореждания да променя наследствените дялове и запазени части на преките наследници.

Въпросът се допълва от текста на чл.14, съгласно който „всеки може чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, без обаче да накърнява чрез него или пък чрез дарение запазената част на определена категории наследници – родители, деца и внуци.

В този случай, Законът за наследството посочва, че че ако наследодателят се разпореди приживе с повече от своята разполагаема част, всеки от наследник със запазена част, призован към наследяване, има право да поиска намаляване размера на запазената му част.

Принципно законът прецизира размера на запазената част на наследниците, като в този случай ппределяне на тези части става чрез посочване размера или на разполагаемата или на запазената част от наследството.

Така запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него, и две трети при две и повече деца или внуци.

В случай, че наследници са деца и внуци, заедно със съпруг са лицата с право на запазена част от наследството, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете.

В тези ситуации, с право на иск за запазена част от наследството най-често се възползват децата и съпругът, които са най-често ощетени от завещателни разпореждания и отчуждителни действия на наследодателя приживе.  Разбира се, такива права имат и родителите и внуците.

Иск за запазена или разполагаема част 

Според чл. 30 от ЗН наследникът с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения.

Тук става ясно, че право на запазена част може да има само при завещание или дарение. Така този иск по чл.30 ЗН не действа при хипотезата, в която наследодателят е прехвърлил имущество чрез покупко-продажба.

Единствената възможност за оспорване на тези завещателни разпореждания е да се предяви последващ иск за установяването на т.нар. прикрита или симулативна сделка.

В практиката много често родители приживе прехвърлят имоти уж с покупко-продажба, като прикриват всъщност дарение.

Основната задача на всеки адвокат тръгвайки по този път е да докаже, че всъщност детето не е заплатило стойността на продаденото наследство, както и наследодателя не е получил дължимата покупко-продажба цена.

В случай, че наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, то е необходимо той да е приел наследството по опис.

В този случай, Законът за наследството определя, че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2.

При последното „сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза“. Увеличението може да се даде в предоставянето на друг недвижим имот или в финансов аспект, до изравняване на дяловете.

Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил по-друг начин.

 За повече информация или справка относно запазена или разполагаема част от наследство, можете да се обърнете към нас за допълнителна информация на следните телефони + 359 897 90 43 91 или да изпратите Вашето запитване на office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде отговорено навреме с точен и конкретен отговор относно запазена или разполагаема част от наследството.