fbpx

Публикации

Обжалване наказателно постановление

С наказателните постановления се налагат административни наказания. Те са изявления на държавни органи, с които въз основа на актове за установяване извършването на административни нарушения. Обжалване наказателно постановление

Наказанията, които могат да бъдат наложени са законоустановени и биват три вида:

  • глоба за физическото или санкция за юридическото лице,
  • временно лишаване от права да се упражнява определена професия или дейност
  • обществено порицание.

Обжалването на наказателни постановления обхващат оспорване на постановления за наложени глоби от КАТ, МВР, РИОКОЗ.

Как се обжалва наказателно постановление ?

Обжалване на наказателни постановления включва жалба пред Районен съд срещу Наказателни постановления, издадени за.:Обжалване наказателно постановление

  • Наказателно постановление за превишена скорост
  • Наказателно постановление за говорене по телефона
  • Наказателно постановление за неносене на полица гражданска отговорност
  • Наказателно постановление за липса на винетка
  • Наказателно постановление във връзка с ПТП
  • Наказателно постановление за лишаване от правоуправление на МПС
  • Обжалване на глоби от КАТ – РДВР – Сектор „Пътна полиция
  • Обжалване на наказателни постановления, издадени от органите на НАП и НОИ
  • Обжалване на наказателно постановление на Инспекцията по труда
  • Обжалване на данъчно-ревизионни актове

Административни наказания:

  1. Оспорване на наложени административни санкции
  2. Оспорване на наказателните постановления пред съда
  3. Обжалване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН)

Наказанието е неправилно и е нужно да бъде наложено по – слабо такова или да не бъде налагано административно наказание.

При положение, че има сериозни възражения и аргументи срещу наложеното наказание то може да се обжалва в седемдневен срок от получаването му.

СЪДЕБЕН КОНТРОЛ

Съдебният контрол е контрол  за законосъобразността на издадения акт и е втора фаза от производството по обжалване.

При съдебното обжалване на ревизионния акт съдът решава делото по същество

Ако бъде отменено изцяло или частично ревизионния акт се отменя в обжалваната част, или да отхвърли жалбата.

Срокът за това обжавалне на наказателни постановления пред Административен съд е само 7 (седем) дневен.

Постановлението може да се обжалва в съда независимо дали е обжалване пред административния орган,

 В случай, че постановлението не се обжалва или се обжалва след срока,

С Акта се констатира нарушението, като последният има и обвинителна функция.

Издаденият АУАН трябва да бъде предявен на нарушителя.

Когато се издаде наказателно постановление, без нарушителят да е бил уведомен за административно-наказателно производство.

Постановлението ще бъде незаконосъобразно издадено и поглежи на отмяна.

Разминаването между описанието на нарушението и обстоятелствата в издаденото наказателно постановление е основание за отмяна.

Недопустимо е да се разширява обхвана на обвинението чрез въвеждане на нови фактически положения в наказателното постановление.

Това представлява процесуално нарушение и основание за отмяна.

В случай, че актът е съставен в непосредственото присъствие на нарушителя и пред свидетели, често пъти АУАН се съставят в отсъствие на нарушителя.Обжалване наказателно постановление

Необходимо е да знаете, че отказът да подпишете издаденият АУАН, това не води до неговата незаконосъобразност.

В  3 (тридневен) срок от връчването на Акта може да го оспорите като изпратите вашите възражения до горестоящия административен орган.

В резултат на тези ваши действия, наказващият орган може да прецени, че не трябва да бъде издадено наказателно постановление.

Важно АУАН не подлежи на обжалване пред съд, обжалва се само наказателното постановление !!!!

За съжаление издаденото Наказателното постановление влиза в сила, дори да е незаконосъобразно, или дори да е нямало нарушение.

Компетентен да разгледа жалбата в 7 дневният срок за обжалване е съответният Районен съд.

За обжалване на постановленията наказаните лица е необходимо да бъде нает опитен адвокат, за изготвяне на жалби и явяване в съд.

В случай, че съдът отмени Наказателното постановление и наложената глоба “падне“, платени  суми биха могли да бъдат събрани по др. ред, а именно чрез отговорността на държавата за причинение вреди.

Как се обжалва наказателно постановление ?

Обжалването на наказателното постановление става чрез наказващия орган, който го е издал. В жалбата се посочват всички доказателства, на които жалбоподателят се позовава.

В какъв срок се обжалва Наказателното постановление ?

В 7-дневен срок от получаване на жалбата наказващият орган я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалваното наказателно постановление

Ще се гледа ли делото в отсъствие на жалбоподателя ?

Съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес. Съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят, неподалият жалба нарушител или поискалият обезщетение не са били намерени на посоченият от тях адрес

Къде се обжалва Наказателното постановление ?

Издаденото наказателно постановление подлежи на обжалване пред Районен съд, в където е било извършено или довършено нарушението. За нарушения, извършени в чужбина - пред Софийския районен съд

В какъв срок се обжалва наказателното постановление ?

Когато е издадено Наказателното постановление, както нарушителят и поискалият обезщетението могат да обжалват Наказателното постановление в 7-дневен срок от връчването му, а прокурорът може да подаде протест срещу него в двуседмичен срок от издаването му.

От кой момент тече давност за Наказателното постановление ?

Давността на глобата започва да тече от датата на съставяне на наказателното постановление. От съставянето на акта за извършено нарушение по ЗДвП, от съставянето или от връчването на наказателното постановление на нарушителя започва да тече давностен срок.
Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Възражения по АУАН

В последно време не са редки случайте в които се изпускат важни срокове за подаване на Възражения по АУАН. Възражения по АУАН

Това касае всички действия по оспорване на едно определено административно нарушение.

Терминът АУАН се тълкува като Акт за установяване на административно нарушение.

Самият акт за нарушение не се обжалва, това става при връчване на наказателното постановление.

Примерите в тази насока са много-  неподадена декларация в срок или  засечено МПС над максимално допустимата скорост за движение. Възражения по АУАН

В крайна сметка всичко приключва с издаване на т.нар. акт за установяване на административно нарушение.

Множество са случайте на съставяне на АУАН за това че водач на МПС не е  поставил предпазен колан при шофиране, както и др. дейности довели до нарушение на определена дейност

Всички тези дейности и съпътстващите ги нарушения, които се определят като административни нарушения . Те не трябва да се смесват с престъпленията по Наказателния кодекс.

Определяне на АУАН

Съгласно Закона, административно нарушение представлява деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно.

При нарушение АУАН се съставя от компетентните органи, които са: 

  • Национална агенция по приходите,Възражения по АУАН
  • Комисия за защита на потребителите,
  • Инспекция по труда,
  • КАТ – Сектор “Пътна полиция“, 
  • Общинска служба и др.

В тези случаи на нарушителя се съставя Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/.

Изготвеният акт за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя.

Нарушителят има право в 3 (три дневен срок да подаде писмено възражение или обяснение).

Тези обяснения касаят пряко ситуацията и причините поради които не е спазил административните правила и закона.

Законът дава и възможност да направи, и допълнителни възражения, но е желателно всички тези действия да ги съгласува с адвокат по административни дела

Той ще изготви и представи пред наказващият орган допълнителни обяснения в тридневен срок от връчването на акта.

Разбира се, далеч по-добре е да се консултирате със специалист и да прецените дали е целесъобразно да оспорване съответните актове.

Нарушителят не е задължен да възразява по време на съставянето на акта или в споменатия тридневен срок, но е по-добре да го направи.

Законът определя ред изисквания за законосъобразност на акта, като част от тези изисквания са акта да бъде съставен в присъствието на нарушителя и на минимум един свидетел, които следва да подпишат акта.

Какво следва да направите в този случай ? 

Кантората се занимава активно с обжалване на АУАН и Наказателни Постановления пред различните органи и пред Административен съд.

По конкретно се занимаваме с обжалване на наказателни постановления за наложени глоби от различни институции като КАТ, МВР, РИОКОЗ, общински органи и други.

  1. Обжалване на наказателни постановления издадени от органите на КАТ:Възражения по АУАН
  2. Обжалване Постановление  на КАТ за превишена скорост
  3. Обжалване Постановление за говорене по телефона
  4. Обжалване Постановление за неносене на полица гражданска отговорност
  5. Обжалване Постановление за липса на винетка
  6. Обжалване Постановление във връзка с ПТП
  7. Обжалване Постановление за лишаване от правоуправление на МПС
  8. Обжалване глоби, фишове КАТ –  Пътна полиция;
  9. Оспорване на наложени административни наказания пред съдебни инстанции : 
  10. Оспорване на наложени административни санкции
  11. Оспорване на наказателните постановления пред съд

Актът се връчва на нарушителя, като той може още в същия момент, в самия акт, да напише своето обяснение за случилото се и/или да възрази.

Нарушителят не е задължен да възразява по време на съставянето на акта или в споменатия тридневен срок, но е по-добре да го направи.

Важно е да се знае, че за да е законосъобразен, АУАН трябва да бъде съставен в законоустановения за това срок. Този срок е три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

Т. е. законът предвижда давностен срок, който е задължителна предпоставка за съставянето на законосъобразен акт.

Няколко седмици след съставянето на акта нарушителят получава Наказателно постановление, в което вижда какво наказание му е наложено за нарушението, което е извършил и за което има съставен акт.

Може би тук е мястото да споменем, че обжалването на АУАН и издадено последващо Наказателно постановление не е проста работа.

Смятаме, че не е нужно да убеждавам когото и да било, че надлежното обжалване на наказателни постановления на НАП, КАТ, и др. държавни органи е сложно, изискващо специфични познания и опит начинание,

За това е нужен добре подготвен адвокат със значителна практика в тази област.

В случай, че сте убедени в необходимостта от това при подобен проблем да потърсите адвокатска помощ можете да се възползвате от услугите на кантората.

Оспорване актове административен ред

В практиката по администивни дела се стига чести пъти до обжалване на актове по административен ред. Самото производство по оспорване актове административен ред, започва  с изготвяне на жалба до горестоящият административен орган.

Детайлно уредено в Административно процесуален кодекс, оспорване актове административен ред започва с писмена жалба чрез органа,издал акта.Оспорване актове административен ред

На оспорване актове административен ред подлежат всички издадени административни актове по смисъла на ЗАП, освен актовете на:

1. Министрите, ръководителите на други ведомства, подчинени непосредствено на МС и на областните управители.

2. За които в специалните закони се предвижда обжалване направо пред съд или пред особена юрисдикция(чл.20-ЗАП).

Особеност на оспорване актове административен ред е, че то се задвижва само при сезиране.

При подготовката на оспорване актове административен ред е нужно да бъде спазен  7 дневен срок, който започва да  тече от получаването на съобщение за издаден административен акт от съответният държавен орган.

Мълчаливия отказ се атакува в двуседмичен срок от изтичането на срока за произнасяне на автоеа на акта по искане да бъде издаден акта. Сроковете за атакуване на инд.адм. акт са задължителни както за лично и пряко заинтересуваните , така и за прокурора.

Право да оспорване актове административен ред издаден индивидуален административен акт притежава заинтересована страна с правен интерес.

В повечето случай при оспорване жалбата се подава на основание незаконосъобразност или неправилност.

Право да оспорване актове административен ред  има и прокуроратурата.  За нея правилото за оспорване актове административен ред  се отнася само за  настъпила незаконосъобразността при издаването на акта.

Подаването на протест от прокурора може да стане независимо от жалбата на заинтересувания.

Прокурора може да встъпи в образувано вече производство, за да защитава законнстта при извършването на процесуалните действия.оспорване актове административен ред

В съответствие с изискването на закона, легитимирани участници в производството по оспорване актове административен ред са:

1. Непосредствено по-горестоящия административен орган

2. Жалбодател-страна, инициирала процеса  в производството по обжалване актве по административен ред.

3. Административеният орган  издал текущия административен акт- той е страна.

4. Свидетели и вещи лица – не са стрна, нито субекти в АП.

В производството по оспорване актове административен ред  освен писмена жалба или протест, следва да се представи и доказатеелства, чрез  органа издал атакувания административен акт до непосредствено по-горестоящия административен орган.

С това се предоставя правна възможност издателят на акта да извърши преценка за основателността и евентуално да пререши своевременно въпрос, поставен с жалбата.

Това правомощие е т.н. право на отзив, израряващо се в самоконтролиране на собствения си акт.

В 7 (седем) дневен срок, а ако е колективен- 14 дневен срок от получаване на жалбата или протеста автора на акта е компетентен да преразглежда въпроса и да оттегли сам акта, да го издаде или измени.

Разглеждащият административен орган на акта е длъжен да остави жалбата или протеста без разглеждане, когато са просрочени когато жалбата е с неизвестен подател.

Жалбите и протестите са винаги в писмена форма. В жалбата се посочват: органът, чрез който се подава; органът до който се подава; името и адресът на жалбодателя; актът който се обжалва; органът, който го е издал; оплакванията на жалбодателя. Към жалбата се прилагат и писмените доказателства.

Чл.23(1)-ЗАП До изтичане на срока на обжалване адм. акт не се привежда в изпълнение, освен ако заинтересуваните заявят писмено, че няма да го обжалват.

Чл.23(3)-ЗАП няма спиране на принудително изпълнение на акта и когато същия подлежи на незабавно изпълнение по силата на нормативен акт или административен орган е допуснал предварително изпълнение.

След получаване на жалбата или протеста от непосредствено по-горе стоящия орган, тъй като е длъжен да извърши редица процесуални действия.

Едни от тях целят да преценяват допустимостта на оспорването на акта, а другите нормалното движение на производството, трети оформянето на завършващия акт по административен спор.

Когато липсва законно основание за извършване на административен контрол или пък липсва някой от съществените реквизити на жалбата и протеста, органът е длъжен да прекрати образуваното производство, а жалбата и протеста остави без разглеждане- например при пропуснат срок, при липса на личен и пряк интерес.

Това става с писмена резолюция върху тях, като се посочва причината за решение на контролния орган. Жалбата и протестът могат да бъдат оставени и без движение. Това настъпва в случаите когато се установи,  че в акта се съдържат несъществени пропуски, които би следвало да бъдат отстранени.

Непосредствено по- горе стоящия адм .орган може да не даде ход на жалбата или протеста. Това може да стане при липса на някои съшествени реквизити.

Контролният административен орган се произнася с мотивирано решение, с което отменя отчасти или изцяло адм. акт като незаконосъобразен или неправилен или и двете заедно или пък отхвърля жалбата или протеста като неоснователни т.е. без уважение. В тридневен срок от

поставяне на решението контролния орган го съобщава на заинтересование.

Решенията са задължителни за автора на производството по оспорване на индивидуални адм. актове по адм ред и евентуално произвосдтво, защото е възможно сам когато има оспорване било от адресата на акта или от прокурора.

Производството е административно, а не производствено – то е проява на държавно управление в контролна фирма.

В случай, че имате въпроси, можете относно  оспорване актове административен ред  да се обърнете към нас на телефон 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Непълноти, грешки в кадастрална карта

В практиката се случва, при издаване на скица или др. документи от техническа служба в Общината да се установи известно разминаване на текущият план на имота с документите от Нотариалният акт.

Това е ситуация, в която е налице непълнота или грешка в кадастралната карта.

Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър одобрената кадастрална карта може да се изменя, когато съдържа непълнота или грешка, а съгласно т. 2 – когато е одобрена при нарушение на закона.

Непълноти, грешки в кадастрална карта

Случаите за изменение на кадастралната карта са изрично посочени в закона (ЗКИР),  тъй като правилното квалифициране на заявлението от съответната Служба по геодезия, картография и кадастър предпоставя хода и участниците в административната процедура, което от своя страна дефинира правното основание и предопределя валидността на издадения административен акт.

Хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР е същественият аргумент за промяна на грешки и непълноти в кадастралната карта.

Изрично одобряване на кадастрална карта при нарушение на закона е, когато има нарушения на процесуалния и на материалния закон при одобряването на кадастралната карта и регистър.

Това нарушение се изразява в нарушения на самата процедура и действията на длъжностни лица със съответна компетентност, на материалноправни норми, изразяващи се в игнориране или несъобразяване със субективните права на отделните субекти на административното правоотношение.

Пример за неспазване на процесуалния закон е, ако заповедта за откриване на производството за създаване на кадастрална карта или приетата кадастрална карта не са разгласени по предвидения в закона ред.

Не представляват нарушения на закона при създаване на кадастралната карта случаите, в които са нарушени изискванията за точност, актуалност или пълнота на кадастралната карта.

Във всички тези случаи имаме несъответствие в данните за недвижимите имоти, които са съществували към момента на одобряване на кадастралната карта спрямо действителното им състояние и сме изправени пред хипотезата на непълнота и грешка на картата – §1, т. 10 от Наредба №3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР.

Поради тази причина е

1. Налице е непълнота/ грешка в кадастралната карта, когато в нея не е отразена нематериализирана имотна граница, която обаче съществува в кадастралния план.

2. Налице е грешка в кадастралната карта, когато в резултат от геодезическа заснемане се установи, че материализираната граница на имота е нанесена в кадастралната карта в отклонение от действителното й положение на място.

3. Налице е непълнота на кадастралната карта, когато при правилно нанесени в нея граници на имота се установи, че не е нанесена изградена в имота сграда.

4. Налице е грешка в кадастралната карта, когато имотна граница е нанесена по предходен кадастрален план, а не съобразно местоположението й по приложен регулационен план.

5. Налице е непълнота на кадастралната карта, когато имотните граници са нанесени по последния кадастрален план, без да бъдат отчетени промените в границите му в резултат например на делба, извършена чрез изменение на регулационния план.

6. Грешка в кадастралната карта има и когато границите на имотите откъм улица са нанесени по улично-регулационните линии, без да е изследван въпросът дали има отчуждаване, заплащане и завземане на частта от имота за улица.

Наличието на непълноти и грешки в кадастралната карта е често срещан проблем през последните години, който се разрешава чрез провеждане на административна процедура или по съдебен ред, ако е налице спор за материално право.

Най-общо непълнота на кадастралната карта има, когато даден имот въобще не е бил заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта; грешка в кадастралната карта има, когато дадена реална част от поземлен имот е грешно заснета в границите на друг поземлен имот.

Непълноти, грешки в кадастрална карта

Възможни са и други случаи на непълноти и грешки.

Съгласно легалната дефиниция по ЗКИР, изменена с ДВ, бр.57 от 22 юли 2016г., „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.

Съгласно чл. 49 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), изменение на закона, обнародван с ДР, бр. 57 от 2016 г., одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри не подлежат на обжалване.

Тези непълноти и грешки в кадастрална карта могат да се изменят при следните ситуации : 

  • установяване на изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри;
  • непълноти или грешки;
  • явна фактическа грешка.

Законът за кадастъра и имотния регистър определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители.

Документирането на данните и установяването на непълноти и грешки в кадастрална карта се извършва чрез създаване на кадастрални карти и кадастрални регистри.

Одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие.

От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите, т.е. в собствеността. Неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото.

Отсъствието или наличието на записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост.

Така, грешното заснемане в кадастралната карта на границите на един недвижим имот не води до промяна на правото на собственост върху грешно заснетата част от имота.

Съгласно сега действащия чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато се установят непълноти или грешки е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.

Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС дава отговор на въпроса допустимо ли е да се заведе съдебен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР без предварително да е проведена административна процедура пред Агенцията по геодезия, картография и кадастър по констатиране на непълнотата и грешката.

В решението е прието, че съществуващият спор за материално право като предпоставка за допустимостта на иска е обективен факт и наличието му, когато е свързано с твърдяна непълнота или грешка в кадастралната карта, обуславя правния интерес от предявяването на иска.

Разпоредбата на чл. 53, ал. 2, изр. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (първоначална редакция), сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не предвижда като предварително условие за завеждане на този иск провеждането на административна процедура по констатиране на непълноти или грешки в кадастралната карта, нито постановяването на отказ от администрацията.непълноти и грешки в кадастрална карта

Когато реална част от поземлен имот е неправилно заснета като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот в кадастралната карта, е допустими и иск за собственост по Закона за собствеността.

Този иск по чл. 53 ЗКИР ще е допустим при следните условия:

А/ Дори да не е проведена административната процедура за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и регистри; и

Б/ Дори да не е воден специалния иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР. ВКС определя, че в производството по иска за собственост съдът трябва да изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.

При постановяване на Тълкувателното решение легалната дефиниция за непълноти и грешки, цитирана в началото на статията, има друг текст, и съответно изменението от 22.07.2016г. не e отразено в съдебното решение.

Така или иначе от решението следва, че при наличие на непълноти и грешки в кадастралната карта, не е задължително преминаването през административна процедура пред Агенцията по геодезия, картография и кадастър за констатирането им, а е възможно да се заведе съдебен иск по ЗКИР или по Закона за собствеността.

Това дава възможност на собствениците на имоти, засегнати от непълнотите и грешките да не изчакват провеждане на предварителна процедура, а да предприемат директни действия за защита на собствеността си.