Отговор на искова молба
Иск е отправено до съда искане да се образува производство и съдът да вземе решение, с което да разреши определен правен спор.
Всеки има право на иск. Той се счита за предявен с подаването на искова молба в съда.
Когато исковата молба постъпи в съда, тя се разпределя на съдия, който да провери дали е редовна. За да е редовна една молба, нейното съдържание трябва да отговаря на изискванията като посочване на страните и съда, излагане на фактите, искането на страната и т.н.
Страните се наричат ищец и ответник. Ищецът отправя искането за разрешаване на правния спор, а ответникът трябва да отговори и да се защити.
Ако исковата молба е нередовна, съдът дава на ищеца срок от 7 дни да я коригира. Ако не го направи, съдът прекратява процеса.
Ако/когато исковата молба е редовна, съдът извършва проверка дали искът е допустим, тоест дали страната има право да го предяви, дали вече не е постановено решение по същия спор и т.н.
Ако исковата молба е редовна и допустима, съдът я изпраща на ответника за отговор.
След като получи искова молба, за ответника има няколко варианта да реши поставената му задача. Единият от тези варианти е да подготви и внесе отговор на искова молба
Във всеки един от тези вариант произхождат важни процесуални последици.
Ако в едномесечен срок след получаване на съобщението за заведен срещу Вас иск
А/ не подадете писмен отговор,
Б/не вземете становище и не изготвите възражение,
В/не направите възражение за представените доказателства
Г/ не оспорите истинността на представените документи
Д/ не предявите насрещен иск
вие автоматично губите възможността да направите това по-късно, освен ако пропускът не се дължи на особени, непредвидени обстоятелства.
Особености на отговор на искова молба
Подаденият в срок отговор на исковата молба възпрепятства постановяването на неприсъствено съдебно решение.
Подаден отговор на искова молба ангажира съда да разгледа делото.
Чрез отговора ответникът възразява срещу иска и прави своите доказателствени искания.
Липсата на отговор на молбата или изпускането на срока по чл. 131 ГПК ограничава възможността на защита на ответника.
Той губи правото да прави възражения срещу иска, които е могъл да направи до изтичане на срока за отговор
Ответникът вече не може да оспорва истинност на представените документи.
Ответникът не може да предявява насрещни и др. искове срещу ищеца
Ответникът не може да да привлече трето лице-помагач, както и не може да представя доказателства, които е следвало да представи с отговора по чл. 131 ГПК.
Всички тези права се прекратяват с изтичане на срока за отговор по чл. 131 ГПК. този срок е преклузивен.
Ход на делото след постъпване отговор на молбата
Веднага след като приеме исковата молба, съдът извършва надлежната проверка за нейната редовност и след което изпраща препис от нея на ответника
На същия се указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, неговото задължително съдържание и последици от неподаването на отговор или неупражняването на права.
Това правило касае предимно общият случай по предявени искове в граждански дела.
Търговски дела
При търговските дела нещата са малко по-различни.
По Търговски дела ответникът има значително по-кратък срок за отговор
Този отговор е съпътстван от втора възможност да отговори втори път на исканията на ищцовата страна, отново в същият кратък 14 дневен срок.
Подаването на писмен отговор представлява упражняване на право на ответника в редовно учреден процес
В този смисъл, писмен отговор, подаден след едномесечния срок, не би следвало да се взема предвид от съда.
С оглед на т.нар. служебно начало сезираният съд служебно следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните
В подобни случаи не следва да взема това процесуално действие поради пропускане на срока за неговото подаване.
В тази връзка молба за продължаване на срока за писмен отговор следва да бъде подадена преди изтичането му.
Възстановяване на този срок за писмен отговор на исковата молба е допустимо, но в ограничени случаи, тъй като не се допуска възстановяване на изтекъл срок.
Неподаването на отговор или пропускане на срок
Съдебната практика възприема, че неподаването на писмен отговор в едномесечния срок не представлява пречка за извършването
на определени процесуални действия от ответника
Същественото в случая е, че ако ответникът не подаде надлежно в срока, даден и указан му от съда и закона писмен отговор и пропусне явяването си.
Ако ответната страна не подаде отговор или не се яви в открито съдебно заседание за което е редовно призован, това дава значително предимство на ищеца.
Какво представлява неприсъствено решение ?
Ищецът може да поиска да бъде постановено т.нар. неприсъствено решение, без отговор и участие на ответника.
Това ще доведе до бързо и мигновено решаване на делото. Съдът вече не е длъжен да се произнесе с мотиви по решението.
Друга последица от липсата на отговор от ответника по смисъла на чл. 131 ГПК е необжалваемост на т.нар. неприсъствено решение.
Това е сериозна пречка за последващ инстанционен съдебен контрол върху това решение. т.е. то влиза в сила веднага и става окончателно
В случай, че влезе в сила ищцовата страна веднага може да си извади изпълнителен лист.
След това ищецът ще пристъпи към образуване на изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител (ЧСИ) за събиране на задължения или упражняване на правата си.
Едномесечният срок за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК е определен като краен момент за упражняване на тези самостоятелни права.
От този момент възникват възможности за насрещен иск, инцидентен иск, привличане на трето лице, обратен иск срещу него и др.
За изготвянето на писмено становище по предвен срещу ищец, искова молба, моля обърнете се за съвет към адвокатите по граждански дела в кантора.
Всяко ваше запитване на тел. + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg ще бъде разгледано с оглед спецификата и конкретиката на всеки отделен случай.
Какво представлява отговор на искова молба по делото ?
След получаване на Искова молба като ответник имате възможност да се защитите. Това може да направите като подадете чрез адвокат адекватен и добре аргументиран отговор на исковата молба. Друга възможност е да проявите пасивно поведение, което се изразява в бездействате или да признаете отправения до Вас иск. В конкретния случай имате три варианта за действие.
Какъв е срока за подаване отговор на искова молба ?
Отговорът на исковата молба трябва да бъде депозиран в съда по делото,най-късно до един месец от получаването от ответника. За началото на срока се счита получаването на призовка или съобщение, връчено на същия.
Какво се случва, ако не се подаде отговор на искова молба ?
ако в този едномесечен срок не подадете писмен отговор, не вземете становище, не направите възражения, не оспорите истинността на представен документ или не предявите насрещен иск, губите възможността да направите това по-късно. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност (т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК). Изключение от това правило е ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Какво ще последва ако не подам отговор на исковата молба ?
Пропускането на срока за отговор на исковата молба ще има за резултат постановяването на неприсъствено решение срещу Вас.Това неприсъствено решение не подлежи на обжалване. Съдът постановява такъв тип решение, когато преди това изрично е посочил на страните какви са последиците от неспазването на сроковете и от неявяването им в съдебно заседание и ако прецени, че ”искът вероятно е основателен”
Има ли основания да върна срока и подам отговор на искова молба ?
Да има такива обстоятелства за подаване на отговор на исковата молба след срока, Срокът може да бъде възстановен, ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Според съдебната практика особени и непредвидени са тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано, обективно са препятствали страната или процесуалния й представител да извършат определени процесуални действия, но при проявена добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса-