Възражение за неподсъдност по дело
Съдебните дела понякога биват образувани пред некомпетентен съд, за което се налага изготвяне на възражение за подсъдност по дело.
Когато се прави възражение за местна неподсъдност на дело, следва искът да се предяви през съда по седалището на ответника.
Не са редки случаите, в които исковата молба се предявява пред друг съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за неподсъдност на дело се прави от ответната страна.
Това следва да бъде направено най-късно в срока за отговор на исковата молба. 
Основания за неподсъдност по дело
Родова подсъдност- определя кой съд е компетентен да разгледа и реши делото като първа инстанция /районен или окръжен/. Тази подсъдност се следи служебно от първата инстанция и от въззивния съд.
Възражение може да се повдига най-късно до приключване на устните състезания пред въззивния съд.
Ако районен съд разгледа дело, подсъдно като първа инстанция на окръжния съд, решението е недопустимо- подлежи на обезсилване, като делото се изпраща за произнасяне на съответния Окръжен съд.
Местна подсъдност – определя кой от множеството родово компетентни съдилища следва да разгледа конкретното дело.
Местно компетентен е съдът, в чийто район се намира постоянния адрес на ответника, а ако ответниците са няколко и имат регистрация в районите на различни съдилища – компетентен е който е да е от тези съдилища.
С оглед наличието на подсъдност по дело е налице овластяване и задължаване на съда да реши самостоятелно делото.
Наличието на родова подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за решаването на делото.
С изключение на подсъдността по местонахождение на имота, за местната подсъдност, съдът не следи служебно.
Страните имат възможност да възразят за подсъдността в срок най – късно при депозиране отговор на исковата молба.
Особености при възражение за подсъдност по дело
Съгласно чл. 119 ал.1 от ГПК, възражение за родова неподсъдност на делото може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда.
Съгласно чл.104 т.4 от ГПК, на окръжeн съд като първа инстанция са подсъдни искове по граждански и търговски дела с материален интерес над 25 000 лв.
Съгласно трайната съдебна практика при обективно кумулативно съединяване на искове е меродавна цената на всеки иск, а не общия сбор от всички.
Съдилищата следят служебно единствено за родовата подсъдност, както и за подсъдност по местонахождение на недвижим имот.
В случаи на възражение за неподсъдност може да се прави само от ответника и то най-късно в срока за отговор на исковата молба – чл. 119, ал. 3 ГПК. 
Спор за подсъдност
В случай, че сезираният съд намери, че делото не му е подсъдно, с определение може да го прекрати и изпрати на компетентен съд.
Ако вторият съд смята, че не е компететен по делото и то не следва да се гледа пред него, той образува и повдигна спор за подсъдност.
Спорът за подсъдност се решава винаги от по-горен съд, а не равнопоставен на спорещите.
За допълнителна информация се обърнетена телефон 0897 90 43 91 или на email: office@lawyer-bulgaria.bg
Възражение за неподсъдност е изготвено и мотивирано становище относно подсъдността и компетентността на съда пред който е било заведено и образувано делото.
Възражението за неподсъдност се подава най-късно в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК
Писмено възражение за неподсъдност на делото пред сезирания съдебен състав може да бъде подадено от ответна страна, чрез адвокат до съда, пред който се води делото.
Да срещат се случаи, в които сезирания съд, дори и след възражение по чл. 119 ал. 3 ГПК не прекратява производството и се произнася по същността на спора.
В този случай по чл. 93 ал.2 ГПК се открива самостоятелно съдебно производство в рамките на главния процес по т.нар. спор за подсъдност. Този спор се води от горестоящия съд на двата спорещи. Какво представлява възражение за неподсъдност
В какъв срок следва да се подаде и направи възражението за неподсъдност?
Кой може да подаде възражение за неподсъдност по дело ?
Може ли съдът да откаже да уважи молбата ?
Какво се случа, ако и втория съд е некомпетентен да разгледа делото ?