Публикации

Обжалване наказателно постановление

С наказателните постановления се налагат административни наказания. Те са властнически изявления на държавни органи, с които въз основа на актове за установяване извършването на административни нарушения /АУАН/ се налагат санкции (наказания) на извършилите.

Наказанията, които могат да бъдат наложени са законоустановени и биват три вида: глоба за физическото или санкция за юридическото лице, временно лишаване от права да се упражнява определена професия или дейност, и обществено порицание.

Докато първите две наказания са ясни в какво се състоят, последното – общественото порицание може да породи въпроси. То представлява – публично порицание на нарушителя пред трудовия колектив, където работи, или пред организацията, в която членува.

Част от нашите дейности, касаещи обжалването на наказателни постановления обхващат съдебно обжалване на наказателни постановления за наложени глоби от различни институции като КАТ, МВР, РИОКОЗ, общински органи и други.

Обжалване на наказателни постановления издадени от органите на КАТ, БАБХ, НАП, МВР -РИОКОЗ и др.:Обжалване наказателно постановление, Обжалване на постановление по административен ред, Обжалване на накателно постановление пред Административен съд

Наказателно постановление за превишена скорост

Наказателно постановление за говорене по телефона

Наказателно постановление за неносене на полица гражданска отговорност

Наказателно постановление за липса на винетка

Наказателно постановление във връзка с ПТП

Наказателно постановление за лишаване от правоуправление на МПС

Обжалване на глоби от КАТ – РДВР – Сектор „Пътна полиция“

Обжалване на наказателни постановления, издадени от органите на НАП и НОИ

Обжалване на наказателно постановление на Инспекцията по труда

Обжалване на данъчно-ревизионни актове

Административни наказания:

Оспорване на наложени административни санкции

Оспорване на наказателните постановления пред съда

Обжалване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН)

Съществуват ситуации, в които наказанието е неправилно и е нужно да бъде наложено по – слабо такова или да не бъде налагано административно наказание.

При положение, че има сериозни възражения и аргументи срещу наложеното наказание то може да се обжалва наказателното постановление в съда в седемдневен срок от получаването му.

Решенията на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” при Централното управление на НАП, са обжалваеми пред Административния съд.

СЪДЕБЕН КОНТРОЛ

Съдебният контрол е контрол  за законосъобразността на издадения акт и е втора фаза от производството по обжалване. При съдебното обжалване на ревизионния акт съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт да го измени в обжалваната част, или да отхвърли жалбата.

Срокът за това обжавалне на наказателни постановления пред Административен съд е само 7 (седем) дневен.

Постановлението може да се обжалва в съда независимо дали е обжалване пред административния орган – началникът на актосъставителя. В случай, че постановлението не се обжалва или се обжалва след срока,

За съжаление издаденото Наказателното постановление влиза в сила, дори да е незаконосъобразно, или дори да е нямало нарушение. Компетентен да разгледа жалбата в 7 дневният срок за обжалване е съответният районен съд.

За обжалване на постановленията наказаните лица е необходимо да бъде нает опитен адвокат, за изготвяне на жалби и явяване в съд.

В случай, че съдът отмени Наказателното постановление и наложената глоба “падне“, платени  суми биха могли да бъдат събрани по др. ред, а именно чрез отговорността на държавата за причинение вреди.

ОБЖАЛВАНЕ АУАН

В отношенията с държавните органи – не са редки случайте в които се пропускат важни срокове за извършване на определено административно действие или извършване на определено административно нарушение.

Примерите в тази насока са много дали не е подадена надлежно данъчната декларация в срок или е била превишена максимално допустимата и позволена скорост за движение.

Множество са случайте на съставяне на АУАН за това че водач на МПС не е  поставил предпазен колан при шофиране, както и др. дейности довели до нарушение изискванията за извършване на определена дейностОБЖАЛВАНЕ АУАН, оспорване на АУАН пред съд, Обжалване на Постановление, адвокат административни дела, обжалване актве на КАТ, Обжалване актове БАБХ, Обжалване актове на НАП

Всички тези дейности и съпътстващите ги нарушения, които се определят като административни нарушения . Те не трябва да се смесват с престъпленията по Наказателния кодекс.

Определяне на АУАН – подлежащ на обжалване

Съгласно закона, самото административно нарушение представлява,:
“Административно нарушение това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.“

В случай, че нарушението се установи от компетентните органи, които например могат да са:  Национална агенция по приходите, Комисия за защита на потребителите, Инспекция по труда, КАТ – Сектор “Пътна полиция“,  общини и др., на нарушителя се съставя Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/.

Изготвеният акт за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя, като той може още в същия момент, в самия акт, да напише писмено възражение или обяснение за ситуацията и причините поради които не е спазил административните правила и закона.

Законът му дава и възможност да направи, и допълнителни възражения, но е желателно всички тези действия да ги съгласува с адвокат по административни дела, който да да изготви и представи пред наказващият орган допълнителни обяснения в тридневен срок от връчването на акта

Разбира се, далеч по-добре е да се консултирате със специалист и да прецените дали е целесъобразно да оспорване съответните актове. Нарушителят не е задължен да възразява по време на съставянето на акта или в споменатия тридневен срок, но е по-добре да го направи.

Законът определя ред изисквания за законосъобразност на акта, като част от тези изисквания са акта да бъде съставен в присъствието на нарушителя и на минимум един свидетел, които следва да подпишат акта.

Какво предлагаме ние … 

Кантората се занимава активно с обжалване на АУАН и наказателни Постановления пред различните органи и пред Административен съд. По конкретно се занимаваме с обжалване на наказателни постановления за наложени глоби от различни институции като КАТ, МВР, РИОКОЗ, общински органи и други.

Обжалване на наказателни постановления издадени от органите на КАТ:ОБЖАЛВАНЕ АУАН, оспорване на АУАН пред съд, Обжалване на Постановление, адвокат административни дела, обжалване актве на КАТ, Обжалване актове БАБХ, Обжалване актове на НАП

Наказателно постановление за превишена скорост

Наказателно постановление за говорене по телефона

Наказателно постановление за неносене на полица гражданска отговорност

Наказателно постановление за липса на винетка

Наказателно постановление във връзка с ПТП

Наказателно постановление за лишаване от правоуправление на МПС

Обжалване на глоби от КАТ

Обжалване на наказателни постановления, издадени от органите на НАП и НОИ

Обжалване на наказателно постановление на Инспекцията по труда

Обжалване на данъчно-ревизионни актове

 Оспорване на наложени административни наказания пред съд и съдебни инстанции : 

Оспорване на наложени административни санкции

Оспорване на наказателните постановления пред съда

Обжалване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН)

Актът се връчва на нарушителя, като той може още в същия момент, в самия акт, да напише своето обяснение за случилото се и/или да възрази. Законът му дава и възможност да направи, и допълнителни възражения  или да даде допълнителни обяснения в тридневен срок от връчването на акта пред наказващия орган – началникът на актосъставителите. Нарушителят не е задължен да възразява по време на съставянето на акта или в споменатия тридневен срок, но е по-добре да го направи.

Важно е да се знае, че за да е законосъобразен, АУАН трябва да бъде съставен в законоустановения за това срок. Този срок е три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Т. е. законът предвижда давностен срок, който е задължителна предпоставка за съставянето на законосъобразен акт.

Няколко седмици след съставянето на акта нарушителят получава Наказателно постановление, в което вижда какво наказание му е наложено за нарушението, което е извършил и за което има съставен акт.

Може би тук е мястото да споменем, че обжалването на АУАН и издадено последващо Наказателно постановление не е проста работа. Смятаме, че не е нужно да убеждавам когото и да било, че надлежното обжалване на наказателни постановления на НАП, КАТ, и др. държавни органи е сложно, изискващо специфични познания и опит начинание, с което успешно може да се справи само адвокат със значителна практика в тази област.

В този ред на мисли, бихме  дали съве на всички, получили наказателно постановление да помислят  какво биха загубили от едно самостоятелно обжалване на същото и дали не е много по-добра идея да се обърнат към квалифициран адвокат по административно право, който да им помогне да излязат от неприятната ситуация.

В случай, че сте убедени в необходимостта от това при подобен проблем да потърсите адвокатска помощ можете да се възползвате от услугите на кантората.

 

Оспорване административни актове административен ред

Производството по обжавален на административни актове пред по-горестоящият административен орган е уредено детайлно в Закона за административното производство.

На оспорване по адм. ред подлежат всички издадени административни актове по смисъла на ЗАП, освен актовете на:

1. Министрите, ръководителите на други ведомства, подчинени непосредствено на МС и на областните управители.

2. За които в специалните закони се предвижда обжалване направо пред съд или пред особена юрисдикция(чл.20-ЗАП).

Особеност на обжалването по адм. ред по ЗАП е, че то се задвижва само при сезиране.

Това става със писмена жалба или протест,които следва да бъдат подадени в 7-вен срок от съобщението, че съответния адм.акт е издаден-чл.22(1)-ЗАП.

Мълчаливия отказ се атакува в двуседмичен срок от изтичането на срока за произнасяне на автоеа на акта по искане да бъде издаден акта. Сроковете за атакуване на инд.адм. акт са задължителни както за лично и пряко заинтересуваните , така и за прокурора.

Право да атакува издаден инд. Адм. акт по ЗАП има заинтересувания гражданин или организация.

Те подават жалба- незаконосъобразност, неправилност. Право да оспорва акта има и прокурорът. Той обаче може да се позовава единствено на незаконосъобразността на акта.

Подаването на протест от прокурора може да стане независимо от жалбата на заинтересувания.

Прокурора може да встъпи в образувано вече производство, за да защитава законнстта при извършването на процесуалните действия.

Участниците в това производство са:

1. Непосредствено по-горестоящия административен орган

2. Жалбодател-страна, инициирала процеса  в производството по обжалване актве по административен ред.

3. Административеният орган  издал текущия административен акт- той е страна.

4. Свидетели и вещи лица – не са стрна, нито субекти в АП.

Подадената писмена жалба или протеста се депозират чрез деловодството на органа издал атакувания по адм.ред акт до непосредствено по-горе стоящия адм.орган.

 

По този начин се дава възможност на автора на автора на акта да извърши преценка на основателността на жалбата и евентуално да пререши въпроса.

Това правомощие е т.н. право на отзив, израряващо се в самоконтролиране на собствения си акт.

В 7 (седем) дневен срок, а ако е колективен- 14 дневен срок от получаване на жалбата или протеста автора на акта е компетентен да преразглежда въпроса и да оттегли сам акта, да го издаде или измени.

Разглеждащият административен орган на акта е длъжен да остави жалбата или протеста без разглеждане, когато са просрочени когато жалбата е с неизвестен подател.

Жалбите и протестите са винаги в писмена форма. В жалбата се посочват: органът, чрез който се подава; органът до който се подава; името и адресът на жалбодателя; актът който се обжалва; органът, който го е издал; оплакванията на жалбодателя. Към жалбата се прилагат и писмените доказателства.

Чл.23(1)-ЗАП До изтичане на срока на обжалване адм. акт не се привежда в изпълнение, освен ако заинтересуваните заявят писмено, че няма да го обжалват.

Чл.23(3)-ЗАП няма спиране на принудително изпълнение на акта и когато същия подлежи на незабавно изпълнение по силата на нормативен акт или административен орган е допуснал предварително изпълнение.

След получаване на жалбата или протеста от непосредствено по-горе стоящия орган, тъй като е длъжен да извърши редица процесуални действия.

Едни от тях целят да преценяват допустимостта на оспорването на акта, а другите нормалното движение на производството, трети оформянето на завършващия акт по административен спор.

Когато липсва законно основание за извършване на административен контрол или пък липсва някой от съществените реквизити на жалбата и протеста, органът е длъжен да прекрати образуваното производство, а жалбата и протеста остави без разглеждане- например при пропуснат срок, при липса на личен и пряк интерес.

Това става с писмена резолюция върху тях, като се посочва причината за решение на контролния орган. Жалбата и протестът могат да бъдат оставени и без движение. Това ства , когато са приети за разглеждане, но е било установено, че в тях се съдържат несъществени пропуски, които би следвало да бъдат отстранени.

Непосредствено по- горе стоящия адм .орган може да не даде ход на жалбата или протеста. Това може да стане при липса на някои съшествени реквизити.

Контролният административен орган се произнася с мотивирано решение, с което отменя отчасти или изцяло адм. акт като незаконосъобразен или неправилен или и двете заедно или пък отхвърля жалбата или протеста като неоснователни т.е. без уважение. В тридневен срок от

поставяне на решението контролния орган го съобщава на заинтересование.

Решенията са задължителни за автора на производството по оспорване на индивидуални адм. актове по адм ред и евентуално произвосдтво, защото е възможно сам когато има оспорване било от адресата на акта или от прокурора.

Производството е административно, а не производствено – то е проява на държавно управление в контролна фирма.

Непълноти, грешки в кадастрална карта

В практиката се случва, при издаване на скица или др. документи от техническа служба в Общината да се установи известно разминаване на текущият план на имота с документите от Нотариалният акт.

Това е ситуация, в която е налице непълнота или грешка в кадастралната карта.

Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър одобрената кадастрална карта може да се изменя, когато съдържа непълнота или грешка, а съгласно т. 2 – когато е одобрена при нарушение на закона.

Непълноти, грешки в кадастрална карта

Непълноти, грешки в кадастрална карта

Случаите за изменение на кадастралната карта са изрично посочени в закона (ЗКИР),  тъй като правилното квалифициране на заявлението от съответната Служба по геодезия, картография и кадастър предпоставя хода и участниците в административната процедура, което от своя страна дефинира правното основание и предопределя валидността на издадения административен акт.

Хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР е същественият аргумент за промяна на грешки и непълноти в кадастралната карта.

Изрично одобряване на кадастрална карта при нарушение на закона е, когато има нарушения на процесуалния и на материалния закон при одобряването на кадастралната карта и регистър.

Това нарушение се изразява в нарушения на самата процедура и действията на длъжностни лица със съответна компетентност, на материалноправни норми, изразяващи се в игнориране или несъобразяване със субективните права на отделните субекти на административното правоотношение.

Пример за неспазване на процесуалния закон е, ако заповедта за откриване на производството за създаване на кадастрална карта или приетата кадастрална карта не са разгласени по предвидения в закона ред.

Не представляват нарушения на закона при създаване на кадастралната карта случаите, в които са нарушени изискванията за точност, актуалност или пълнота на кадастралната карта.

Във всички тези случаи имаме несъответствие в данните за недвижимите имоти, които са съществували към момента на одобряване на кадастралната карта спрямо действителното им състояние и сме изправени пред хипотезата на непълнота и грешка на картата – §1, т. 10 от Наредба №3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Затова

1. Налице е непълнота/ грешка в кадастралната карта, когато в нея не е отразена нематериализирана имотна граница, която обаче съществува в кадастралния план.

2. Налице е грешка в кадастралната карта, когато в резултат от геодезическа заснемане се установи, че материализираната граница на имота е нанесена в кадастралната карта в отклонение от действителното й положение на място.

3. Налице е непълнота на кадастралната карта, когато при правилно нанесени в нея граници на имота се установи, че не е нанесена изградена в имота сграда.

4. Налице е грешка в кадастралната карта, когато имотна граница е нанесена по предходен кадастрален план, а не съобразно местоположението й по приложен регулационен план.

5. Налице е непълнота на кадастралната карта, когато имотните граници са нанесени по последния кадастрален план, без да бъдат отчетени промените в границите му в резултат например на делба, извършена чрез изменение на регулационния план.

6. Грешка в кадастралната карта има и когато границите на имотите откъм улица са нанесени по улично-регулационните линии, без да е изследван въпросът дали има отчуждаване, заплащане и завземане на частта от имота за улица.

Наличието на непълноти и грешки в кадастралната карта е често срещан проблем през последните години, който се разрешава чрез провеждане на административна процедура или по съдебен ред, ако е налице спор за материално право.

Най-общо непълнота на кадастралната карта има, когато даден имот въобще не е бил заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта; грешка в кадастралната карта има, когато дадена реална част от поземлен имот е грешно заснета в границите на друг поземлен имот.

Непълноти, грешки в кадастрална карта

Възможни са и други случаи на непълноти и грешки.

Съгласно легалната дефиниция по ЗКИР, изменена с ДВ, бр.57 от 22 юли 2016г., „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.

Съгласно чл. 49 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), изменение на закона, обнародван с ДР, бр. 57 от 2016 г., одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри не подлежат на обжалване.

Те могат да се изменят при: 

  • установяване на изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри;
  • непълноти или грешки;
  • явна фактическа грешка.

Законът за кадастъра и имотния регистър определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители.

Документирането на данните се извършва чрез създаване на кадастрални карти и кадастрални регистри.

Одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие.

От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите, т.е. в собствеността. Неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото.

Отсъствието или наличието на записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост.

Така, грешното заснемане в кадастралната карта на границите на един недвижим имот не води до промяна на правото на собственост върху грешно заснетата част от имота.

Съгласно сега действащия чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато се установят непълноти или грешки е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.

Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС дава отговор на въпроса допустимо ли е да се заведе съдебен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР без предварително да е проведена административна процедура пред Агенцията по геодезия, картография и кадастър по констатиране на непълнотата и грешката.

В решението е прието, че съществуващият спор за материално право като предпоставка за допустимостта на иска е обективен факт и наличието му, когато е свързано с твърдяна непълнота или грешка в кадастралната карта, обуславя правния интерес от предявяването на иска.

Разпоредбата на чл. 53, ал. 2, изр. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (първоначална редакция), сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не предвижда като предварително условие за завеждане на този иск провеждането на административна процедура по констатиране на непълноти или грешки в кадастралната карта, нито постановяването на отказ от администрацията.

Когато реална част от поземлен имот е неправилно заснета като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот в кадастралната карта, е допустими и иск за собственост по Закона за собствеността.

Този иск ще е допустим при следните условия:

А/ Дори да не е проведена административната процедура за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и регистри; и

Б/ Дори да не е воден специалния иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР. ВКС определя, че в производството по иска за собственост съдът трябва да изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.

При постановяване на Тълкувателното решение легалната дефиниция за непълноти и грешки, цитирана в началото на статията, има друг текст, и съответно изменението от 22.07.2016г. не e отразено в съдебното решение.

Така или иначе от решението следва, че при наличие на непълноти и грешки в кадастралната карта, не е задължително преминаването през административна процедура пред Агенцията по геодезия, картография и кадастър за констатирането им, а е възможно да се заведе съдебен иск по ЗКИР или по Закона за собствеността.

Това дава възможност на собствениците на имоти, засегнати от непълнотите и грешките да не изчакват провеждане на предварителна процедура, а да предприемат директни действия за защита на собствеността си.