Съсобственост е налице, когато един недвижим имот се притежава от повече от едно лице. Тя може да възникне по различни начини – чрез сделка /когато две или повече лица купуват заедно един имот/, чрез наследяване /когато наследодателят има повече от един наследник/ и т.н. Всеки съсобственик има право да използва имота/имотите заедно с останалите. Ако само един или някой от тези лица обитава общия имот, другите имат право на обезщетение за това. Освен това всички съсобственици трябва да си поделят разходите по имота. Ако само едно лице поема тези разноски, то останалите следва да му възстановят такава част от тях, отговаряща на идеалната им част от имота.

Притежаването на един имот от повече лица често е неудобно и предизвиква неразбирателство между тях, което става и причина за желанието им да прекратят съсобствеността. Когато имот бъде закупен от две лица, в акта за собственост се вписват имената и на двамата, като всеки един от тях е собственик на съответна идеална част. Важно е да знаете, че частите на съсобствениците винаги се считат за равни, освен ако изрично не е посочено друго в документа за собственост. Докато няма разногласия във взаимоотношенията с другия съсобственик, всичко е изрядно и нямате реални основания за притеснения. Потенциален проблем при идеалната собственост се явява едва тогава, когато възникне конфликт между двете страни.

Възможно е това да стане, когато съсобственикът се откаже от своето право върху притежаваната от него идеална част. Отказът се заяверява нотариално и се вписва в Имотния регистър. Когато съсобствеността е възникнала чрез наследяване, това може да стане и чрез отказ от наследство. Съсобствеността може да бъде прекратена и чрез прехвърляне на притежаваната идеална част. Прехвърлянето може да се направи в полза на другия съсобственик и така той да придобие целия имот. Когато идеалната част се продава /отнася се само за покупко-продажба, не и за дарение/ на трето лице, продавачът трябва първо да предложи на другия съсобственик да я изкупи и то при същите условия, при които би я продал на третото лице. Делбата, доброволна или съдебна, е друг способ за прекратяване на съсобствеността. При нея всеки следва да получи изключителна собственост върху част от общото имущество.

Делба не може да има по отношение на имот, притежаван от съпрузи в режим на имуществена общност /Когато лицата сключват брак, те могат да изберат режима на своите имуществени отношения. Ако такъв избор не е направен, за тяхното имущество, придобито по време на брака, се прилага режим на общност. Това означава, че всички имоти придобити по време на брака са общи и не могат да бъдат разделяни до прекратяване на брака или до промяна на режима/. Освен това не могат да се делят общите части на етажната собственост, както и имотите включени в гражданско дружество

В случай, че не участват всички съсобственици, така извършената делба ще е нищожна. Това значи, че съсобствеността не е прекратена и делбата следва да се извърши наново. Когато в делбата участва лице, което няма качеството на съсобственик, тогава то няма да може да придобие имота, който е включен в неговия дял. Този имот ще остане съсобствен между останалите съделители, тъй като делбата няма да е породила действие по отношение на него. При поделяне на наследствени имоти е важно да се знае, че ако не бъде включен някой имот от наследството, по една или друга причина, той ще може да бъде поделен допълнително и извършената делба на другите имоти ще е действителна. Все пак всяко допълнително производство по делба е свързано с разноски и загуба на време. Поради това е препоръчително в делбата да бъдат включени всички наследствени имоти

Конкретно - делбата няма да породи действие по отношение на този имот и той няма да може да се придобие от лицето, в чийто дял е поставен той. Делбата по отношение на останалите имоти ще породи действие. Важно е да се отбележи, че наличието на тази хипотеза може да предизвика друг проблем. Когато се извършва делба е необходимо всеки съсобственик да получи реален дял от съсобствеността /когато се делят имоти, всеки трябва да получи поне по един имот/. Ако не може да се получи реален дял от всеки съсобственик,

Делбата на имот може да бъде доброволна или съдебна, в зависимост от това дали съсобствениците могат или не могат да постигнат съгласие за разделянето му. Препоръчително е да се избира доброволното уреждане на отношенията, най-малко, защото този начин е свързан с по-бързо постигане на преследваната цел. Когато, обаче, не може да се стигне до общо съгласие, единствен вариант остава разделянето на имуществото по съдебен ред. Доброволната делба се извършва под формата на договор, който се сключва между съсобствениците. С него те постига съгласие за това кой какъв имот или уравняване ще получи. Както се посочи вече, ако някой от съсобствениците не получава нищо, делбата ще е недействителна и съсобствеността няма да се прекрати.

Целта на първата фаза е съдът да установи наличието на съсобственост, кои са лицата, притежаващи идеална част от общото имущество и размера на техните дялове. За да се установи това, се проверява как са придобити имотите, дали реално са собственост на съделителите и кой какъв дял е получил от тях, съобразно основанието за собственост. Когато се дели наследство, се установява дали наследодателят е собственик, кои са неговите наследници и кой какъв наследствен дял притежава с оглед приложимия закон към датата на смъртта.