Встъпване в права на превозвача

Обичайна практика след щета и плащане от страна на заинтересовано лице е да се стигне до встъпване в права на превозвача.

В този случай, законът, в разпоредбата на чл.362 ТЗ предвижда възможност спедиторът сам да извърши изцяло или отчасти превоза

Едва след като е платил за причинените щети би имал правата и задълженията на пострадалия превозвач.

Превозвачът има задължения в няколко насоки, а именно:

1/ Превозвачът е длъжен да приеме товара заедно със съответни превозни документи;
2/Превозвачът е длъжен да извърши превози товара, като спази установеният за превоза срок, като опази целостта и опаковката на товара и изпълни нарежданията на товародателя.
3/ Превозвачът е длъжен да предаде товара на товарополучателя на местоназначението, като извести получателя и подпише всички документи за пристигналия товар.

Разтоварването на товара – освобождава Превозвачът от отговорност

Правни последици от приемането на товара-с приемането на товара се счита, че е доставен товара и прехвърлена отговорността за него.

Основания за встъпване в правата на превозвача

Договорът за застраховане срещу рисковете по превоза, уреден в приложимия в Кодекса на застраховането.

Застраховката на превоза еимуществено застраховане на вещи с цел риск на превозвания товар въпреки вина на превозвача.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят или спедиторът, изпълнил едно чуждо задължение, встъпва в правата на застрахования по чл. 74 ЗЗД срещу причинителя на вредата или застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Това всъпване по чл. 74 ЗЗД се случва до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски

Основания за встъпване в права на превозвача

Договор за застраховка, сключен между превозвача и застраховател с предмет „отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката

Тези вреди, може да са нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, притежава характеристиките на договор за застраховка „Гражданска отговорност“.

Предмет на такъв договор е рискът от възникване на отговорност на превозвача за вреди, които не могат да бъдат предварително определени. 

основанията за встъпване са следните

1. Наличие на вреда от превоза.

2. Плащане на вредите от превозвача или трето лице, най-често спедитор,

3. Причинно следствена връзка между извършения превоз и настъпилите вреди.

Срокове за претенцията 

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който е обезщетил увредения се обуславя от следните факти:

1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане   с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди;

2/  отговорност на превозвача съгласно ЧМР Конвенция

3/ наличие на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност на превозвача“.

В нея се предвижда, че исковете, свързани с превози, подчинени на тази конвенция, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок

Този срок тече от деня, в който стоката е била доставена.

Срокът по чл.32 ал.1 б.“а“  ЧМР Конвенция не намира приложение при предявен от суброгиралия се застраховател срещу превозвач или спедитор.

Съгласно разяснения в т.14 Постановление №7/77г. на Пленум ВС, относно регрес на суброгиралия се застраховател се прилага обща давност в чл.110 ЗЗД.

Този давностен срок започва да тече от момента на изплащането на застрахователно обезщетение.

Право на регрес възниква с плащане на обезщетение от застраховател или трето лице.

При констатиране на явни повреди при доставяне на стоката, получателят следва да направи възражения пред превозвача най-късно в момента на доставянето

Това следва да бъде извършено съгласно чл. 30 ЧМР Конвенция, в противен случай до доказване на противното се счита, че е получил стоката в състоянието, описано в товарителницата.

За консултация се обърнете към кантората на 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg