Връщане на дете от чужбина
Отделянето на детето от родителя, който го е задържал се определя като събитие, съдържащо риск за психологично развитие при връщане на дете от чужбина.
1) Каква е целта на процедурата
Хагската конвенция от 1980 г. цели бързо връщане на детето в държавата на обичайното му местопребиваване и защита от неправомерно отвеждане или задържане (до навършване на 16 г.).
Това не е спор за родителски права по същество, а специално производство за връщане.
2) Кои дела се водят по Хагската конвенция
Процедурата е приложима, когато:
-
детето е имало обичайно местопребиваване в договаряща държава непосредствено преди нарушението на права на лични отношения/попечителство;
-
молбата е депозирана без неоправдано забавяне (виж „правило за 1 година“ по-долу).
3) Компетентен орган и съд в България
-
Централен орган: Министерство на правосъдието, Дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания“.
-
Компетентен съд по първа инстанция за молби за връщане в/от България: Софийски градски съд (СГС); въззивна инстанция — Софийски апелативен съд (САС).
-
Правно основание: чл. 22а–22д от Закона за закрила на детето (ЗЗДет).
Бележка: Съдът в това производство не решава по същество родителските права (чл. 22в, ал. 2 ЗЗДет)
4) Срокове и бързина на производството
-
Хагската конвенция: съдилищата трябва да действат бързо; практиката приема около 6 седмици за произнасяне.
-
Регламент (ЕС) 2019/1111 (Брюксел IIb) (вътре в ЕС): детайлизира бързината — до 6 седмици за първа инстанция и 6 седмици за всяка въззивна; централните органи в ЕС потвърждават получаването на молбата до 5 дни.
5) Какво преценява съдът (критерии)
Съдът проверява последователно:
-
Обичайно местопребиваване на детето преди отвеждането/задържането. Понятието не е дефинирано в Конвенцията/Регламента — определя се по съвкупност от факти
-
Нарушение на права на попечителство/лични отношения и дали същите са се упражнявали ефективно към момента на отвеждането/задържането.
-
Своевременност (чл. 12 ХК): ако е изминала повече от 1 година до подаване на молбата и детето е трайно адаптирано и социализирано в новата среда, съдът може да откаже връщане.
-
Възражения по чл. 13 ХК (изключения):
-
съгласие/примиряване (13(1)(a));
-
сериозен риск от физическа/психическа вреда или нетърпима ситуация (13(1)(b));
-
възражение на детето, ако е достатъчно зряло (13(2)). При оценката на т. 13(1)(b) съдилищата следва да обсъдят защитни мерки/гаранции; стандартът е стриктен.
-
-
Право на изслушване на детето (способно да формира мнение – след 10г.).
6) Връзка с правото на ЕС (Брюксел IIb)
-
Регламент 2019/1111 допълва Конвенцията в рамките на ЕС (срокове, сътрудничество, удостоверения).
- Съдът на държавата по обичайно местопребиваване запазва ключова роля по същество, като потвърждава приоритета на механизма за връщане и координацията с ХК
Във всяка ситуация, компетентния орган на държавата, от която се иска връщането на детето преценява няколко факти.
Отвличане на дете от единия родител в чужбина
Нарастването на случаите на отвличане на дете от единия родител и извеждането му в чужбина се дължи не само на все по-големия брой бракове между български и чуждестранни граждани.
Много често родителите са български граждани, но след раздялата или развода им единият от тях отива или остава да живее в чужда държава и иска да вземе/задържи детето при себе си, макар родителските права да са предоставени на другия родител.
Не са редки случаите, когато детето е изведено в чужбина законно със съгласието на другия родител.
Обикновено такова съгласие се дава с пълномощно или декларация за съгласие за пътуване в чужбина само с единия родител, но винаги е за определен период от време. Възможно е детето да е изведено и със съдебно решение за заместващо съгласие.
Когато срокът по декларацията, пълномощното или съдебното решение не бъде спазен и детето не бъде върнато, говорим за незаконно задържане на детето.
Защитата на децата от вредните последици на незаконното им прехвърляне или задържане, след раздяла или развод, се урежда от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.
В нея са предвидени процедури, осигуряващи незабавното връщане на децата в държавата на обичайното им местопребиваване.
Всяка държава, подписала Хагската конвенция, е определила централен орган, който съдейства на родителите, станали жертва на отвличане на дете от другия родител.
За България този орган е Министерството на правосъдието.
Хагската Конвенция очертава критериите за връщане или отказ от връщане
А/ Правна оценка дали родителят е упражявали ефективно и в интерес на детето родителските права
Този въпрос се изследва в контекста на прехвърлянето или задържането на детето.
Б/ Хагската конвенция издига в ценност здравословното и психическото състояние на детето
В случай, че при връщането детето ще бъде поставено в неблагоприятна ситуация, в която съществува опасност за психическото и/или здравословното му състояние, компетентния орган ще откаже връщане.
Основният фокус на анализа на сериозния риск в тези случаи е ефектът върху детето на евентуална раздяла в случай на Решение за връщане,
Следва да се има предвид, че обичайните неудобства по връщането не обуславят наличие на риск по смисъла ня Конвенцията.
Водещ е интересът на детето и в частност нуждата то да бъде защитено
На следащо място спрямо него следва да е налице риск да бъде упражнено физическо или психическо насилие или поставено в неблагоприятна ситуация.
Съдът е длъжен да вземе предвид и да обсъди всички доказателства, които имат пряко или косвено отношение към този въпрос.
Отвличане на деца е сериозен проблем 
Това включва един родител, който отнема дете от друг родител и отказва да го върне в страната им на произход.
Този вид отвличане се покрива от Хагската конвенция, която позволява на семействата да потърсят правна помощ
За целта следва децата им да са били неправомерно отведени или задържани в друга държава.
Държавите-членки на Хагската конвенция са задължени да предприемат мерки, които ще помогнат за събирането на семейства
Касае се за семейства в който е налице и са преживели международно отвличане на деца.
Много държави отказват да върнат дете, след като то е било отнето незаконно
Именно това затруднява родителите да върнат децата си.
Въпреки това международното право предоставя важна рамка се използва като инструмент за родители, които искат справедливост за своите отвлечени деца.
За целта е нужно сериозна подготовка и преглед на документи относно всички условия при които детето е било изведено и задържано в чужбина.
Правилната подготовка на защитата Ви гарантира в съдебния процес успех при връщането на детето, респ. задържането му в Република България.
За допълнителни въпроси, моля свържете се с нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg
Каква е процедурата за връщане на отвлечено от родител дете?
Най-често родителите отвличат децата си, надявайки се да получат решение за родителските права в своя полза от съда в собствената им държава. За да се избегне това, в Конвенцията е предвидено, че съдът в държавата по обичайното местопребиваване на детето преди отвличането е компетентен да разгледа спора по отвличането. За „обичайно пребиваване“ се счита държавата и мястото, където детето е живяло продължително през последната една година.
Кога се счита, че детето е прехвърлено или задържано незаконно?
Незаконно прехвърляне или задържане на детето ще е налице: когато е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, предоставено както съвместно, така и поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането му; когато по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането.
Срок от извеждането или задържането на детето ?
Когато от датата на подаване на молбата пред съдебния или административния орган на държавата, в която се намира детето, е изтекъл период от време, по-малък от една година от датата на незаконното прехвърляне или задържане, съответният орган разпорежда незабавното връщане на детето. В този случай той почти няма право на преценка.
Може ли да бъде отхвърлено искането за връщане на детето?
Възможно е съдебният или административният орган на държавата, в която се намира детето, да отхвърли молбата. Това може да се случи, когато: се установи, че е минала повече от една година и детето се е приспособило към новата си среда; родителят, натоварен с грижата за детето, не е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането или е дал своето съгласие, или впоследствие е приел прехвърлянето или задържането; съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация.
Може ли да се търсят и родителски права ?
В това производство не се разглежда по същество въпросът за упражняването на родителските права, а дали детето да бъде върнато. За това е безпредметно да се доказват по-добри условия на живот на детето, доходи на родителите и други обстоятелства, които имат значение при предоставяне упражняването на родителските права.
Може ли да се обжалва РЕШЕНИЕТО за връщане на дете ?
Решението подлежи на обжалване. Ако молбата е била разгледана от Софийския градски съд, неговото решение се обжалва пред Софийския апелативен съд. Апелативната инстанция се произнася с решение в едномесечен срок от постъпване на жалбата. По делата за отвличане на дете в чужбина има трайна съдебна практика, отчитаща всяка специфика на случая. Въпреки че в производството участва и Министерството на правосъдието, препоръчително е молителят да има свой представител по делото.
