fbpx

Публикации

Връщане на дете от чужбина

Отделянето на детето от родителя, който го е задържал се определя като събитие, съдържащо риск за психологично развитие при Връщане на дете от чужбина.

.Основното което трябва да се следи и случаи в конкретния казус е подаването на съответните молби и заявления за връщане

Това следва да се случи, чрез ангажирането на квалифицирана правна помощ, при защита на интересите на детето при връщането му.

Същият е случая когато се касае за оставане в Република България.Кога е налице отвличане на дете ?

Във всяка ситуация, компетентния орган на държавата, от която се иска връщането на детето преценява няколко факти.

Отвличане на дете от единия родител в чужбина

Нарастването на случаите на отвличане на дете от единия родител и извеждането му в чужбина се дължи не само на все по-големия брой бракове между български и чуждестранни граждани.

Много често родителите са български граждани, но след раздялата или развода им единият от тях отива или остава да живее в чужда държава и иска да вземе/задържи детето при себе си, макар родителските права да са предоставени на другия родител.

Не са редки случаите, когато детето е изведено в чужбина законно със съгласието на другия родител.

Обикновено такова съгласие се дава с пълномощно или декларация за съгласие за пътуване в чужбина само с единия родител, но винаги е за определен период от време. Възможно е детето да е изведено и със съдебно решение за заместващо съгласие.

Когато срокът по декларацията, пълномощното или съдебното решение не бъде спазен и детето не бъде върнато, говорим за незаконно задържане на детето.

Защитата на децата от вредните последици на незаконното им прехвърляне или задържане, след раздяла или развод, се урежда от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

В нея са предвидени процедури, осигуряващи незабавното връщане на децата в държавата на обичайното им местопребиваване.

Всяка държава, подписала Хагската конвенция, е определила централен орган, който съдейства на родителите, станали жертва на отвличане на дете от другия родител.

За България този орган е Министерството на правосъдието.

Хагската Конвенция очертава критериите за връщане или отказ от връщане

А/ Правна оценка дали родителят е упражявали ефективно и в интерес на детето родителските права

Този въпрос се изследва в контекста на прехвърлянето или задържането на детето.

Б/ Хагската конвенция издига в ценност здравословното и психическото състояние на детето

В случай, че при връщането детето ще бъде поставено в неблагоприятна ситуация, в която съществува опасност за психическото и/или здравословното му състояние, компетентния орган ще откаже връщане.

Основният фокус на анализа на сериозния риск в тези случаи е ефектът върху детето на евентуална раздяла в случай на Решение за връщане,

Следва да се има предвид, че обичайните неудобства по връщането не обуславят наличие на риск по смисъла ня Конвенцията.

Водещ е интересът на детето и в частност нуждата то да бъде защитено

На следащо място спрямо него следва да е налице риск да бъде упражнено физическо или психическо насилие или поставено в неблагоприятна ситуация.

Съдът е длъжен да вземе предвид и да обсъди всички доказателства, които имат пряко или косвено отношение към този въпрос.

Отвличане на деца е нарастващ проблем в  ЕВРОПАМеждународно отвличане на деца

Това включва един родител, който отнема дете от друг родител и отказва да го върне в страната им на произход.

Този вид отвличане се покрива от Хагската конвенция, която позволява на семействата да потърсят правна помощ

За целта следва децата им да са били неправомерно отведени или задържани в друга държава.

Държавите-членки на Хагската конвенция са задължени да предприемат мерки, които ще помогнат за събирането на семейства

Касае се за семейства в който е налице и са преживели международно отвличане на деца.

Много държави отказват да върнат дете, след като то е било отнето незаконно

Именно това затруднява родителите да върнат децата си.

Въпреки това международното право предоставя важна рамка се използва като инструмент за родители, които искат справедливост за своите отвлечени деца.

За целта е нужно сериозна подготовка и преглед на документи относно всички условия при които детето е било изведено и задържано в чужбина.

Правилната подготовка на защитата Ви гарантира в съдебния процес успех при връщането на детето, респ. задържането му в Република България.

За допълнителни въпроси, моля свържете се с нас на тел. 0897 90 43 91 или  email office@lawyer-bulgaria.bg

Каква е процедурата за връщане на отвлечено от родител дете?

Най-често родителите отвличат децата си, надявайки се да получат решение за родителските права в своя полза от съда в собствената им държава. За да се избегне това, в Конвенцията е предвидено, че съдът в държавата по обичайното местопребиваване на детето преди отвличането е компетентен да разгледа спора по отвличането. За „обичайно пребиваване“ се счита държавата и мястото, където детето е живяло продължително през последната една година.

Кога се счита, че детето е прехвърлено или задържано незаконно?

Незаконно прехвърляне или задържане на детето ще е налице: когато е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, предоставено както съвместно, така и поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането му; когато по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането.

Срок от извеждането или задържането на детето ?

Когато от датата на подаване на молбата пред съдебния или административния орган на държавата, в която се намира детето, е изтекъл период от време, по-малък от една година от датата на незаконното прехвърляне или задържане, съответният орган разпорежда незабавното връщане на детето. В този случай той почти няма право на преценка.

Може ли да бъде отхвърлено искането за връщане на детето?

Възможно е съдебният или административният орган на държавата, в която се намира детето, да отхвърли молбата. Това може да се случи, когато: се установи, че е минала повече от една година и детето се е приспособило към новата си среда; родителят, натоварен с грижата за детето, не е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането или е дал своето съгласие, или впоследствие е приел прехвърлянето или задържането; съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация.

Може ли да се търсят и родителски права ?

В това производство не се разглежда по същество въпросът за упражняването на родителските права, а дали детето да бъде върнато. За това е безпредметно да се доказват по-добри условия на живот на детето, доходи на родителите и други обстоятелства, които имат значение при предоставяне упражняването на родителските права.

Може ли да се обжалва РЕШЕНИЕТО за връщане на дете ?

Решението подлежи на обжалване. Ако молбата е била разгледана от Софийския градски съд, неговото решение се обжалва пред Софийския апелативен съд. Апелативната инстанция се произнася с решение в едномесечен срок от постъпване на жалбата. По делата за отвличане на дете в чужбина има трайна съдебна практика, отчитаща всяка специфика на случая. Въпреки че в производството участва и Министерството на правосъдието, препоръчително е молителят да има свой представител по делото.

Съгласие за пътуване в чужбина

Много са случвайте, в който единият родител отказва да даде съгласие за пътуване в чужбина.

Съдебната практика е наложила критерии, съобразно които да се разрешава на единия родител да изведе непълнолетното си дете, въпреки волята на другия.

Родителят, който се нуждае от съгласие, депозира молба пред районния съд по настоящия адрес на детето.

В нея се посочват причините, поради които се иска извеждане на детето в чужбина, времето на престой и страната, която ще бъде посетена.

Съдът следва да бъде убеден от молителя, че пътуването е в интерес на детето.

Съгласно българското законодателство непълнолетните деца пътуват извън страната, придружени от двамата си родители, а при невъзможност – само от единия, но с писмено съгласие на другия.

СЪДЕБНО ДЕЛО ЗА ЗАМЕСТВАЩО СЪГЛАСИЕ Съгласие за пътуване в чужбина

При разтрогване на отношенията в семейството обаче въпросното съгласие често става непостижимо и се превръща в инструмент за съзнателен тормоз.

Законът изисква изрично единият родител да даде писмено съгласие в нотариална форма на другият родител.

В случай, че е налице сериозна причина Районен съд, чрез свое съдебно решение може да замести съгласието на другия родител.

Съгласно чл.127а ал.2 от СК , когато между родители е налице разногласие относно пътуване на дете в чужбина, се завежда дело за заместващо съгласие от съда.

В този случай, постановеното решение, замества волята на единия от родител, несъгласен с пътуване в чужбина.

За предявяването на този иск не е необходимо конкретна причина и непосредствена необходимост детето да пътува в чужбина.

Достатъчно е да е налице разногласие между родителите и невъзможност да се постигне такова, за да е налице правен интерес от сезирането на съда.

Осъществяване на правото на свободно придвижване е регламентирано в Конституцията на Република България.

Съгласно чл.24 ал.2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, всички действия, които се предприемат от власти или частни институции

По отношение на децата, съдът се води от висшият интерес на детето, който е от първостепенно значение.

Пътуването на малолетни и непълнолетни лица в чужбина без родителите или настойниците си, както и само с единия от тях е обвързано с изискване да се представи на граничния пункт декларация-съгласие от липсващия родител/настойник.

Въпреки, че разпоредбата не постановява категорично задължение за представяне на такава декларация, тъй като текстът гласи, че „може да не се разреши напускане на страната” без такъв документ, на практика винаги такова съгласие се изготвя преди предприемане на пътуване.

Декларацията се изготвя в свободен текст, но в интернет пространството циркулират и много примерни образци, които могат да се използват.

Същата след изготвяне, декларацията трябва да бъде заверена нотариално.

При нотариалната заверка на нотариуса се представя акт за раждане за да се установи качеството на родител, респективно друг документ – за да се установи качеството на настойник/попечител.

Когато между родителите е налице спор или у някой от тях липсва воля за заверяване на такова съгласие, както и в случай, че съответния родител не може да бъде открит за да даде съгласие, е необходимо ситуацията да бъде разрешена от съда по реда на чл. 127а от Семейния кодекс.

Разпоредбата предвижда образуване на съдебно дело по молба на единия родител, насрочване на съдебно заседание, прилагане на доказателства относно фактите и обстоятелствата и накрая постановяване на съдебно решение.

Съдът може да постанови предварително изпълнение на това решение – т.е. да не се чака същото да влезе в сила. Искът се разглежда от районния съд по адреса на детето.

Особеност на съгласие за пътуване в чужбинаСъгласие за пътуване в чужбина

Съгласно Тълкувателно решение на ВКС  може да бъде дадено съгласие за пътуване на детето в чужбина, но при известни ограничения

Това се отнася или за неограничен брой пътувания за определен период до конкретни държави.

Не се допуска искане да пътува дете в чужбина без съгласие до неограничен брой държави.

Това се прави с цел защита интересите на детето.

Смисълът е да бъде предпазено и не се окаже в държава, в която има война, граждански размирици или др. рискове.

По тази причина съда не би разрешил извеждането на детето в държави, с които Република България няма договори за правна помощ.

Това се отнася и за държави, които не са страна по международните конвенции касаещи трансграничните отвличанията на деца.

СЪДЕБНО ДЕЛО ЗА ЗАМЕСТВАЩО СЪГЛАСИЕ

Решението е нотариално заверена декларация, предоставена на другия родител за пътуване на дете в чужбина.

Декларацията се заверява нотариално от единият родител, когато детето ще пътува с другия.

Декларацията може да бъде заверена и от двамата родители, ако детето ще пътува с трето лице.

Нотариално заверена декларация за съгласие се представя на граничните власти при напускане на граници и преминаване от детето.

При липса на декларация от другият родител граничните служители ще откажат преминаването на детето извън територията на страната.

Допълнителна причина би могла да бъде и трайната липса или неизвестността на единия родител другият родител да е поставен в невъзможност да изведе дете в чужбина.

В СК е предвидено възможност за единия от родителите да поиска предоставяне на заместващо съгласие на другия родител.

Заместващо съгласие за пътуване на дете в чужбина

  • Родителите се намират в брак, но единият от тях отказва да даде съгласие за пътуване на тяхно малолетно или непълнолетно дете в чужбина;
  • Родителите са разведени, но единият отказва да даде съгласие за пътуване в чужбина;
  • Родителите не са встъпвали в граждански брак и единият родител отказва да даде съгласие за напускане на общо непълнолетно дете в чужбина;
  • Единият от родителите е в неизвестност и е невъзможно да бъде получена писмена нотариално заверена декларация -съгласие.

За допълнителна информация обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява съгласие за пътуване в чужбина ?

Съгласие за пътуване на дете в чужбина не се изисква, ако то се придружава и от двамата родители. Когато обаче детето ще пътува с единия родител, самò или с трето лице (роднина, приятел на семейството, учител) е необходимо писмено съгласие от другия родител или и от двамата родители.

За какво е нужна декларация за пътуване в чужбина ?

Най-често за даване на съгласие за пътуване на дете в чужбина се съставя декларация или пълномощно. Препоръчваме преди да подпишете такава декларация да се консултирате с адвокат. Професионалният ни опит показва, че ползването на бланки от интернет създава впоследствие проблеми и за двамата родители, особено когато те са разведени или разделени по някаква причина.

Как се изготвя декларация за пътуване в чужбина ?

Декларацията-съгласие за пътуване на дете в чужбина трябва да бъде нотариално заверена. Заверката може да се извърши от нотариус, консул или кмет на населено място.

Може ли да се преодолее липсата на съгласие за пътуване в чужбина ?

При разведени или разделени родители, много често единият родител отказва да даде съгласие детето да пътува в чужбина. В този случай е необходимо да се заведе съдебно дело за получаване на т.нар. заместващо съгласие по чл. 127а от Семейния кодекс. Молбата се подава в районния съд по настоящия адрес на детето. В делата по чл. 127а от СК следва да се докаже, че причината за пътуване на детето е основателна. Такива причини могат да бъдат: лечение, образование, спортни дейности, празници и тържества на близки и роднини и др. Времето на пътуването трябва да е ясно определено, както и местонахождението на детето, докато е извън България.

Може ли съдът да откаже издаване на декларация за пътуване в чужбина ?

съдът винаги се ръководи от най-добрия интерес за детето. За това, причината за пътуване трябва да е в интерес на детето, а не на неговия родител. Съдът ще откаже да даде разрешение, когато искането е за пътуване до: държава, в която има размирици; държава, в която още не са отстранени последиците от скорошни природни бедствия; държава, за която, макар и временно, не е препоръчително пътуване; държави, с които България няма сключени договори за правна помощ, които не са членки на ЕС или не са членки на Хагската конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца, или които прилагат законодателство, различно от светското и българската държава не би могла да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осъществяване на мерки за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница.