fbpx

Публикации

Иск връщане недължимо платено

Основно задължение на ищец при предявен иск за връщане на платено без основание платилият ищец трябва да докаже плащане.

Резонно възниква въпроса: Длъжен ли е ищецът по делото да докаже липса на основание за плащане?  

Краткият отговор е – По иск за връщане на недължимо платено, какъвто е иска по чл. 55 ЗЗД в трите му хипотези, ищецът трябва да докаже

А/ липсата на основание за плащане

Б/ ответникът – правното основание, въз основа на което е следвало да получи плащане.

Изпълнението на облигацията е подчинено на принципа, че задължението трябва да бъде изпълнено веднага, освен ако не следва друго от волята на страните или закона – съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.

Ищецът е длъжен да посочи и факта на предаване и на отсъствие на основание, а ответникът основание да задържи платеното.

В този ред въпросът за тежестта на доказване се решава от разпоредбата на чл. 26 ЗЗД: „Основанието се предполага до доказване на противното.Иск връщане недължимо платено

Тълкувайки логически закона основанието се предполага.

В чл. 26 ЗЗД е  установена законова презумпция, че то съществува и тя освобождава кредитор от необходимост да го доказва.

Същност иск връщане недължимо платено

При приложението на чл. 55 и 59 ЗЗД не винаги се прави разграничение на отделните фактически състави.

Счита се, че се касае до иск за неоснователно обогатяване, а от текста на закона следва, че в чл. 55 ЗЗД са уредени три различни фактически състава, а чл. 59 ЗЗД има предвид отделен фактически състав.

А / Първата хипотеза на фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание.

Задължението за връщане на даденото при начална липса на основание, в хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е безсрочно.

В този смисъл правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите на страните

При неизпълнение на парични задължения, законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора.

Липса на основание е налице и в случаи, когато е получено въз основа на нищожен акт.

Дори е възможно предаването да е станало след прогласяване на унищожаемостта или без да е съществувало основание.

Задължението за връщане на дадено при липса на основание, след като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага.

То възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо, както е изяснено и в т. 7 ППВС № 1/1979г.

Началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност, на осн чл. 114, ал. 1 ЗЗД, но автоматично не води до забава на длъжника.

За забава на длъжника по безсрочното задължение е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

Б/ При втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено.

Искът намира приложение при двустранни договори.

Ако задължението на страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, както и при сделки под отлагателно условие

В/  При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила.

Тук искът се основава при унищожаване на договорите поради порок на волята.

Изключение от иск връщане недължимо платено Иск връщане недължимо платено

В случай, че не са налице елементите на някой от фактическиte състава чл. 55, ал. 1 ЗЗД, когато въобще липсва друга възможност за правна защита

Този иск е допустим при увеличено без основание имуществото на друго лице за сметка платилия.

Извод – При упражняване иск в хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил

Той дължи това, но само до размера на обедняването, т.е. дължи се връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването.

При предявен иск по чл. 59 съдът изяснява отношенията и връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника.

За допълнителна информация се обърнете на телефон 0897 90 43 91 или на email: office@lawyer-bulgaria.bg

Връщане дадено без основание

Често в практиката и търговията се случват случаи, в които се стига до връщане дадено без основание.

Повечето от тези плащания нямат истинско правно основание за извършване и платецът не рядко се оказва в ситуация, когато се налага връщане дадено.

Връщане дадено без основание

За да бъде уважен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД между страните трябва да е налице правоотношение, възникнало от определен фактически състав

Въз основа на това една от страните (обогатилата се) да е получила или нещо без основание за сметка на другата страна (обеднялата), или нещо с оглед на неосъществено или отпаднало основание.

Институтът на неоснователното обогатяване в гражданското право включва искове

А/ за връщане полученото без основание,

Б/за връщане полученото на отпаднало основание

В/ за връщане полученото на неосъществено основание, което предполага, че между страните е имало разменена имуществена престация.

В съдебната практика са налице няколко основни предпоставки за уважаване на искове по дела за връщане на суми.

Покана за връщане

Съгласно тълкувателно решение на ВКС при неизпълнение на парично задължение, законът поставя изискване за покана на длъжника, когато няма уговорен срок

Единственото изключение е предвидено в чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и е длъжен да изпълни без покана.

Това е така, тъй като задължението за връщане на дадено при начална липса на основание е безсрочно, то може да се иска от кредитора веднага.

От кой момент се дължи връщането ?

Интересен е въпросът при връщане на дадено при липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, от кой момент се дължи обезщетението за забава ?

Отговорът на въпроса е даден в Тълкувателното дело  по чл. 292 ГПК, а именно :

Съгласно ОСГК и ОСТК, Падежът на задължението, изискуемостта на вземането и забавата да се изпълни не са еднозначни понятия, независимо че е възможно, в определени хипотези, моментът на настъпването им да съвпада.

Падежът се определя като момента, в който задължението трябва да бъде изпълнено от длъжника, още и като момента, в който настъпва изискуемостта.Връщане дадено без основание

Изискуемостта е възможността на кредитора да иска реално изпълнение – било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви иск за реално изпълнение в защита на своето право.

Основен принцип в облигационното право е, че изпълнението на задължението е подчинено на принципа, че задължението трябва да бъде изпълнено веднага, освен ако не следва друго от волята на страните или закона

Съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.

Разлика добросъвестен и недобросъвестен длъжник 

При връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, добросъвестният длъжник дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни“, да се добави, че „недобросъвестният длъжник изпада в забава от момента на получаването, т.е. от изискуемостта

Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979г., на Пленум на ВС „В чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава.

Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание.

Според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено.

Според третия подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила”

Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979г., Пленум на ВС „При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. 

Ние сме насреща при нужда от съвет на тел. +359 897 90 43 91 , е-mail : info@lawyer-bulgaria.bg