Публикации

Срок за оспорване на дарение ?

В последните няколко години,много актуален стана въпроса за срока за оспорване на направено дарение на недвижим имот.

Като всяка сделка по прехвърляне на собственост, дарението е безвъзмездна сделка (договор), при която едно лице (дарител) безвъзмездно прехвърля свое имущество на друго лице (дарен).

Какво гласи законът ?Срок за оспорване на дарение ?

В съвременната регламентация, правна уредба се намира чл.225 и сл. ЗЗД.

Отделно законът посочва изчерпателно хипотези на чл.227 от ЗЗД дарението може да бъде отменено. Това са случаите, когато надареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление,

Тук деянието следва да е извършено при обстоятелства, изключващи наказуемостта;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

В какъв срок може да се иска отмяна на дарението ?

В съдебната практика много голямо практическо приложение има и съответния срок за оспорване на дарение.

Като адвокат по наследствени дела, следва да посочим, че това е свързано с конкретни срокове.

Искът за оспорване на дарение  може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението.

До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

Подсъдността на иска се определя от местоположението на имота, цената на иска – от неговата данъчна оценка.

До изтичането на този едногодишен срок за оспорване на дарение,  искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал до този момент.

Дарението може да бъде оспорвано от  лица, в полза на които законът  предвижда право на запазена част от наследството.

В случай, че дарителят е дарил недвижим имот и оставил низходящи и/или съпруг, те могат да оспорват дарението до размера на тяхната запазена част по закон.Срок за оспорване на дарение ?

Процедура по отмяна на дарението ?

За уважаването на иска за отмяна на дарение е необходимо наличието на три кумулативно дадени предпоставки:

А/ дарителят да се нуждае от издръжка/

Б/тази издръжката да е поискана от надарения

В/ надарения да е отказал дължимата издръжка на дарителя.

След изтичането на срок за оспорване на дарението, дареният може да отблъсне иска като направи и предяви т.нар. възражение за давност.

Лицата с право на запазена част могат да предявят претенциите си само по съдебен ред за възстановяване на запазената им част.

Ако съдът уважи иска  по чл. 227 , ал.1 от ЗЗД, той отменя договора за дарение.

Съобразно изискванията на закона следва да отбележим, че предварителен отказ от право на оспорване на дарение е нищожен.

Отмяна на дарение не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба.

Надареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.Срок за оспорване на дарение ?

Ако по безвъзмезден начин (с дарение или завещание) дарителят е накърнил запазената част от наследството, която се полага на законните му наследници с право на запазена част

Това са само 2 категории низходящи (децата) и преживял съпруг.

В този случай би могло да се иска по съдебен ред възстановяване на запазената част.

Уважаването на такъв иск не води до отмяна на направеното дарение

Това води до неговото намаляване (редукция), като принципно искът за оспорване на запазената част от наследството се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок.

За допълнителна информация, се обърнете за консултация на тел. 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.com

Какво представлява договора за дарение?

С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Дарението на движими имущества може да стане по два начина: - писмена форма с нотариално заверени подписи или - чрез предаване на самата движима вещ.

Мога ли да отменя дарение?

Да, договорът за дарение може да се отмени в три самостоятелни случая. За уважаването на иска за отмяна на дарение е необходимо наличието на три кумулативно дадени предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, тя да е поискана от надарения и последният да е отказал дължимата издръжка. Дарителят да се нуждае от издръжка означава неговите доходи да не са достатъчни да покриват необходимите разходи за покриване на неговите минимални житейски нужди.

Какво трябва да съдържа Договорът за дарение ?

Основното, което страните уговарят са отношенията между тях, които възникват по повод на даряваните вещи – техният вид и мотивът, на който се прави дарението.Най-често това е облагодетелстване на надарения, подарък за даден повод. Страни по договора могат да бъдат както хора, така и дружества. Права и задължения на страните, свързани с предаването на вещите и тяхното приемане

Кога се отменя дарение?

Може да се отмени дарение, ако дареният: умишлено убие или се опита да убие дарителя, съпруга/съпругата ми или негово дете Ако надарения обвини дарителя в престъпление, за което ще бъде наказан със затвор за повече от 3 години; В случай на отказ от издръжка, от която дарителят се нуждае;

Каква е процедурата по отмяна на дарение?

Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това. Подсъдността на иска се определя от местоположението на имота и неговата данъчна оценка.

Ако съдът разреши отмяната на дарението?

Надареният трябва да върне незабавно дарението, заедно с всичко, което е получил по него на дарителя си.

Запазена част наследство

Много са случаите в нашата практика като адвокат по наследствени дела, в които наследодателят, притежавайки голямо наследство се разпорежда със цялото своето имущество приживе. Било чрез изготвянето на завещание, било чрез възмездна сделка към трети лица, с което често пъти се стига до накърняване на т.нар. запазени части за наследниците и от тук се поражда възможността за иск за възстановяване на тези запазени части.

Запазена част наследство

„Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна  запазена част от наследството.

Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя“.

Съгласно разпоредбата на чл. 28 от Закона за наследството ако наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания, или с дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.

Крайната цел на Закона за наследството е да се осигури защита на определена категория наследници, които реално са най-близките на наследодателя. Тази част, извън от запазената част, се нарича „разполагаемата част от наследството„, с която наследодателят може да се разпорежда.

В случай на възмездна сделка с наследството, т.е. наследодателят е прехвърлил приживе свои лични имоти чрез покупко-продажба, както и чрез писмен договор за издръжка и гледане, то тези разпореждания от негова страна, не могат да се атакуват от наследниците със запазена част-деца, съпруг, родители.

Тоест наследодателят реално може да продаде цялото си имущество на непознати хора и неговите деца няма да могат по никакъв начин да имат претенции и да искат своите запазени части. Тези Разпореждания с имуществото са трудни за отмяна.

Законът дава правна възможност  на наследниците по закон да оспорват извършени възмездни сделки на наследодателя приживе, чрез доказване, че същите са били симулативни или прикрити сделки.

Законът  за наследството брани онази запазената част на всеки наследник, само в хипотеза на извършено завещание, или дарение.  Тази запазена част от наследството не се запазва за наследниците при покупко-продажба, както и чрез писмен договор за издръжка и гледане. Правото да претендират за запазена част от наследството на наследодателя имат негови деца, внуци, съпруг, родители.

Може би тук трябва да се отбележи, че правото на такава запазена част в различните  наследствени конфигурации имат само деца, внуци, съпруг, родители. Според ЗН запазената  част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или  низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В  тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

Законът за наследството указва, че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, трябва да се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му.

В този смисъл от своя страна наследодателят може да се разпорежда със своето имущество,както намери за добре, но това се отнася за извършване на покупко-продажба, прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане.

Когато става дума за дарения и завещания, то частта от имуществото, с която наследодателят може да се разпорежда, е само 1/3.  Ако наследодателят се е разпоредил чрез дарения или завещания с повече от 1/3 от имуществото си, то е допустимо, наследник със запазена част да поиска намаляване на дарението или завещанието до размера на тази запазената си част.

Същественото което следва да се знае, че правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред. Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част.Запазена част наследство

Исковете за предявяване на запазена и разполагаема част биха могли да бъдат предявени както в отделно съдебно производство така и част от делбен процес.

Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес. Необходимо е да се отбележи, че смъртта на наследника с право на запазена част не погасява правото му на запазена част и то може да се упражни от неговите наследници.

Какво гласи законът ….?

Съгласно Закона за наследството всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда с цялото си имущество за след смъртта си чрез завещание.

Именно тук, законът за наследството поставя съответните ограничения, едно от които е записано в чл. 14, ал. 2 ЗН, а именно: завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част, т.е. завещателят може да се разпорежда само с т.нар. разполагаема част (чл. 28, ал. 2 ЗН).

Запазена част от наследството имат низходящите, родителите и съпругът на наследодателя. Размерът на запазената част за различните групи наследниците е определен в чл. 29 ЗН, както следва:

  • Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.
  • Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.
  • Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Според Постановление № 1 от 26. 05.1984 г., ВС, Пленум, когато съпругът наследява заедно с възходящи от втора и по-горна степен или с братя и сестри или с техни деца и внуци, както и когато наследява заедно с възходящи от втора и по-горна степен и с братя и сестри или с техни деца и внуци и наследството е открито след десет години от сключване на брака, запазената му част е ½ от имуществото на наследодателя, а когато във втория случай наследството е открито преди навършване на десет години от сключването – тя е 1/3 от наследството.Запазена част наследство

„Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството“.

Съгласно разпоредбата на чл. 28 от Закона за наследството (ЗН) такива са условията при които наследодателя не може чрез свои завещателни разпореждания да променя наследствените дялове и запазени части на преките наследници.

Въпросът се допълва от текста на чл.14, съгласно който „всеки може чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, без обаче да накърнява чрез него или пък чрез дарение запазената част на определена категории наследници – родители, деца и внуци.

В този случай, Законът за наследството посочва, че че ако наследодателят се разпореди приживе с повече от своята разполагаема част, всеки от наследник със запазена част, призован към наследяване, има право да поиска намаляване размера на запазената му част.

Принципно законът прецизира размера на запазената част на наследниците, като в този случай ппределяне на тези части става чрез посочване размера или на разполагаемата или на запазената част от наследството.

Така запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него, и две трети при две и повече деца или внуци.

В случай, че наследници са деца и внуци, заедно със съпруг са лицата с право на запазена част от наследството, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете.

В тези ситуации, с право на иск за запазена част от наследството най-често се възползват децата и съпругът, които са най-често ощетени от завещателни разпореждания и отчуждителни действия на наследодателя приживе.  Разбира се, такива права имат и родителите и внуците.

Иск за запазена или разполагаема част 

Според чл. 30 от ЗН наследникът с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения.

Тук става ясно, че право на запазена част може да има само при завещание или дарение. Така този иск по чл.30 ЗН не действа при хипотезата, в която наследодателят е прехвърлил имущество чрез покупко-продажба.Запазена част наследство

Единствената възможност за оспорване на тези завещателни разпореждания е да се предяви последващ иск за установяването на т.нар. прикрита или симулативна сделка.

В практиката много често родители приживе прехвърлят имоти уж с покупко-продажба, като прикриват всъщност дарение.

Основната задача на всеки адвокат тръгвайки по този път е да докаже, че всъщност детето не е заплатило стойността на продаденото наследство, както и наследодателя не е получил дължимата покупко-продажба цена.

В случай, че наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, то е необходимо той да е приел наследството по опис.

В този случай, Законът за наследството определя, че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2.

При последното „сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза“. Увеличението може да се даде в предоставянето на друг недвижим имот или в финансов аспект, до изравняване на дяловете.

Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил по-друг начин.

 За повече информация или справка относно запазена или разполагаема част от наследство, можете да се обърнете към нас за допълнителна информация на следните телефони + 359 897 90 43 91 или да изпратите Вашето запитване на office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде отговорено навреме с точен и конкретен отговор относно запазена или разполагаема част от наследството.

Съдебна делба на наследство

Видове делба наследство, вписване на искова молба

В последните няколко години въпросът за съдебна делба на наследство стана особено актуален. Много често към нас като адвокат за делба на наследство се обръщат наследници, които не могат да намерят решение на своите въпроси.

Кантората е натрупала солиден опит в областта на съдебна делба на наследство и по специално като адвокат за делба на наследство и наследствени имоти. Законът за наследството допуска правната възможност няколко души да бъдат носители на правото на собственост по отношение на една и съща вещ, т.е. да бъдат съсобственици. Съдебна делба на наследство

Начините за прекратяване на съсосбствеността са следните :

А/ Доброволна делба – извършва се бързо и ефикасно, чрез съставянето на делбен протокол между страните и се вписва по партидата на всеки един от съсобствениците, ако се стигне до разделяне и реално обособяване на самостоятелни части от имота.

Доброволната делба е възможна само ако са спазени изискванията за минимална големина на парцелите по ч. 19 от ЗУТ, а именно:

Съдебна делба наследство, Адвокат наследствени дела, делба на наследствени дялове, Адвокат съдебна-делба наследство, съдебна делба съсобствен имот, неделим

 – за градовете: лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност
 – в курортни зони – лице на парцела най-малко 16 метра и 500 м² повърхност
 – във вилни зони – лице на парцела най-малко 18 метра и 600 м² повърхност
 – в села с равен терен – лице на парцела най-малко 16 метра и 500 м² повърхност; при спецефични терени, стопански условия и главни улици – лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност.
 – в села със стръмен терен – лице на парцела 12 метра и площ 250 м².

При делба на поземлените имоти по реално обособените части могат да бъдат намалени най-много с 1/5.Съдебна делба на наследство

Когато се делят ниви, ливади, лозя и овощни градини се спазват изискванията в чл. 72 от Закона за наследството и не се допуска разделянето на:
 – ниви на части по-малки от 3 декара;
 – ливади на части по-малки от 2 декара;
 – лозя и овощни градини на части по-малки от 1 декар;

Въпросите, които се поставят към нас като адвокат по делба на наследство и наследствени имоти, касаят както подготвката на документи за съдебна делба, така и самата процедура по провеждането на съдебна делба на наследствени имоти.

Веднага след като наследниците се снабдят с нужните им документи за съдебна делба на наследствени имоти, в това число и скица за разделяне на имота, данъчна оценка, удостоверение за наследници /ако е необходимо/ и нотариален акт, е нужно всички сънаследници на общите наследствени имоти, да подпишат пред Нотариус Договора за делба.Съдебна делба на наследство

Те разполагат с идеални части от съответното имущество и единственият начин те да станат реални е именно делбата.

Б/ Съдебната делба е инструмент, който се състой в съдебно производство, имащо за цел прекратяване на съсобствеността при :

  1. Наследяване на съсобствени наследствени имоти – това е най-честият случай познат широко в практиката;
  2. При съдебен развод между съпрузи ;
  3. Чрез правна сделка – покупка или пък замяна, извършена от няколко съсобственика по между им
  4. При сключване на законен граждански брак, след което всичко придобито става съпружеската имуществена собственост и съпрузите са съсобственици.
  5. При сделки с физическо или юридическо лице,
  6. Между държавата и физическо лице, или юридическо лице, Община и др.Съдебна делба наследство, Адвокат наследствени дела, делба на наследствени дялове, Адвокат съдебна-делба наследство, съдебна делба съсобствен имот, неделим

Във всички изборени случай се предполага смисъла на делбата като валиден способ за определяне и прекратяване на идеалните части на съсобствениците  в реално обособен имот или в парична сума.

Законът за наследството урежда всички въпроси относно съдебна делба на наследстви имоти, но бихме могли да Ви предложим и се заемем с  подготовка на цялостната документация, когато се касае за доброволна или съдебна делба, както и от какво е породена съсобствеността.

Съдебна делба наследство. Общи правила и изисквания: 

Преди подготовката на документи за съдебна делба е необходимо да се прегледат всички документи – удостоверение за наследници, нотариален акт или договор, ако човекът е придобил съответната част чрез сделка.

Съдебната делба се извършва по процедурите на Гражданския процесуален кодекс и правилата в закона за наследството (ЗН). Според чл. 341 от ГПК сънаследник, който иска делба, подава документи, към която прилагат писмени документи за собствеността върху процесните имота. Съдебна делба на наследство

Важно условие при провеждането на процедурата по съдебната делба на наследствени имоти е участието на всички налични съсобственици. Затова първата стъпка е да се изяснят кои са те, да се открият адресите им и да се подготвят копия от исковата молба и от приложенията за всеки един.

Правилата са почти идентични с тези при деленето на обикновена съсобственост, на наследство и на имущество на съпрузи. В същото време има вариации, свързани с това какво се дели, кой го дели, подсъдност, размери на дяловете и т.н.

Съгласно закона съдебният иск за делба и вещни права върху недвижим имот, както и за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение се предявяват с писмена молба пред компетентният Районния съд по местонахождението на имота. Съдебна делба на наследство

В същото време законът определя, че съдебният иск за делба на наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по местонахождението на имота.

За допълнителна информация и справки, молим обърнете се към нас на посочените по-долу телефони за връзка + 359 897 90 43 91 или изпратете Вашето запитване на info@lawyer-bulgaria.bg 

Откриване на завещание

Видове завещателни разпореждания

Законът и основните разпоредби на наследството право очертават най-общо  две форми на завещание

  1. Първата форма е т.нар. „нотариално завещание“, съставя се пред нотариус, в присъствието на двама свидетели;
  2. Втората форма е т.нар. „саморъчно завещание.

Нотариалното завещание се представя в 3-дневен срок от извършването от нотариуса в Службата по вписванията и по този начин за него узнават всички трети лица, когато направят справка.Откриване на завещание, Адвокат отваряне на завещание, Оспорване завещателни разпореждания, Съдебен иск оспорване завещателни разпореждания, адвокат оспорване на завещание, Оспорване на завещателни разпореждания чл. 30 ЗН, нищожност на завещание, Отмяна на завещание, нищожност на завещание, Адвокат наследствено право

Нотариалното завещание се извършва от нотариуса, той го оформя във формата на нотариален акт в присъствието на двама свидетели, които засвидетелстват волята на завещателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 570, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване.

Другото също много разпространено завещание е саморъчно завещание, което е написано собственоръчно от човек обикновено на лист хартия, като е важно най-отгоре да бъде поставена датата.

Също е важно волята на човека да е записана ясно и кратко с оглед на това, дали се разпорежда с цялото имущество, движимо и недвижимо, или става въпрос за т.нар., както споменах завет с конкретно имущество. Саморъчното завещание трябва да е подписано най-отдолу след завещателните разпореждания.

Саморъчното завещание има равна сила с нотариалното завещание. Особеното за саморъчното завещание е, че то може да се пази при нотариус, може да се пази и от всяко едно заинтересовано лице и след откриването на наследството се обявява при нотариус, като се изискват един определен набор от документи.

След промените от 2001 г. саморъчното завещание се вписва в Службата по вписванията. Същественото тук, което следва да отчетем за запазената и разполагаемата част, че разполагаемата е тази част от имуществото на човек, с която той може да се разпореди без да накърнява така наречената запазена част на съпруга, на родителите и на децата.

От момента на смъртта се смята каква точно е наследствената маса, прави се обединяване на всички имущества към момента на смъртта, и тогава се изчислява евентуално каква е запазената и разполагаемата част.

В закона за наследството има специална процедура по възстановяване на запазената част, т.е. ако със завещателните разпореждания е накърнена разполагаема част и съответно запазената част на другите наследници по закон, те могат да предявят иск, с който да намалят завещателните разпореждания най-напред и след това даренията, така че да могат да се удовлетворят претенциите им.

Отмяна на завещанието

В съдебната практика особено важен е въпросът как се отменя завещанието. Завещанието се отменя с всяко едно разпореждане със собствеността – с продажба, например на имущество, с което преди това е направено завещание, или с ново завещание, или с акт за отмяна на завещание, който също се извършва в нотариална форма. Особеното на завещанието е, че то може да бъде променено докато човек е жив и дееспособен.

Завещанието поражда своята сила след смъртта на завещателя, при него собствеността се прехвърля към наследника след откриването на наследството.

Обявяване на т.нар. нищожност на завещаниетоОткриване на завещание, Адвокат отваряне на завещание, Оспорване завещателни разпореждания, Съдебен иск оспорване завещателни разпореждания, адвокат оспорване на завещание, Оспорване на завещателни разпореждания чл. 30 ЗН, нищожност на завещание, Отмяна на завещание, нищожност на завещание, Адвокат наследствено право

В практиката често се среща изготвеното завещание да има пороци, въз основа на които то не може да породи правното си действие.

Завещателното разпореждане е нищожно, когато е направено в полза на лице, което няма право да получи завещанието. Законът за наслдството внимателно изследва случайте в които самото завещателно разпореждане е нищожно

  1. Когато не е спазена необходимата от закона форма при съставянето на нотариалното завещание и на саморъчното завещание,
  2. Когато завещателното разпореждане или изразения в завещанието мотив, поради който единствено е било направено завещателното разпореждане, са противни на закона и обществения ред, на добрите нрави, също и
  3. Когато условието и тежестта, с които завещателят е искал да обремени своя заветник или наследник, са невъзможни.

Завещанието е акт, с който едно лице се разпорежда безвъзмездно за след смъртта си с цялото си или с част от своето имущество в полза на друго определено от него лице. Завещание, което обременява с материални разходи и грижи, противоречи на безвъзмездния характер на действието.

В този смисъл е и постановеното в Решение № 156 от 15.03.1995 г. по гражд.д. № 916/1994 г., I г.о. на ВКС, че саморъчно завещание, което съдържа разпореждания, с които се вменява задължението за осигуряване на гледане и издръжка на завещателя от страна на лицето, в чиято полза е направено, или чрез трети лица, е нищожно. Със завещанието може да се възложи тежест, която трябва да се изпълни след смъртта на завещателя, но не и приживе.

Унищожаемост на завещанието 

Доста са и въпросите, които са свързани и с унищожаемостта на завещанието, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава и когато е направено поради грешка, насилие или измама.

Грешка в мотива е причина за унищожение на завещателното разпореждане, когато мотивът е изразен в самото завещание, и единствено поради него е направено разпореждането.

Искът за унищожаване на завещанието се погасява с изтичането на 3 години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта и във всички случаи с изтичането на 10 години от откриването на наследството.
С Решение № 4 на Конституционния съд от 27.02.1996 г. по к.д. № 32/1995 г., разпоредбата на чл. 90а от Закона за наследството е обявена за противоконституционна в частта, в която е предвидено, че завещание, съставено след вклюване в трудовокоопертивни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти на кооператори, собственоста върху които се възстановява по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, няма действия за тези имоти.

Саморъчното завещание може да бъде съхранявано както при самОткриване на завещание, Адвокат отваряне на завещание. Оспорване завещание, Съдебен иск оспорване завещателни разпореждания, адвокат оспорване на завещание, Оспорване на завещателни разпореждания чл. 30 ЗН, нищожност на завещаниеия завещател – до момента на  смъртта му, така и от избрано  лице, а може и при нотариус, но изготвянето му трябва да стане от завещателя – лично.

В практиката когато едно изготвено и подписано саморъчно завещание се приема и входира за  поверително съхранение при  нотариус, той е длъжен да състави писмен протокол за приетото завещание.

След съставянето на протокола, Нотариусът уведомява съдията по вписванията за приетото за съхранение завещание, като декларира  името на завещателя.

Като адвокати по наследствени дела съветваме нашите клиенти, че обявяването на саморъчното завещание се извършва от нотариуса, при когото то е било оставено за съхранение, респективно – от съдията по вписванията, ако завещанието се съхранява в архива на съответната служба по вписванията или от нотариуса, сезиран с искане от заинтересовано лице.

ПРОЦЕДУРА ПО ОТВАРЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ 

Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Закона за наследството задължава “всеки, у когото се намира едно саморъчно завещание, … веднага, след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса.”.

Това законово задължение не е пряко обвързано с някаква специална санкция, пряко произтичаща от евентуалното бездействие на това лице. Самият момент на узнаването за смъртта на завещателя също е факт, който би могъл да бъде и оспорен, което означава, че за установяването му ще е необходимо пълно главно доказване.

Съгласно чл. 27, ал. 2 от Закона за наследството “Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.” Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване – чл. 27, ал. 4 от Закона за наследството.

За място на откриване на наследството законът определя “последното местожителство на умрелия” – чл. 1 от Закона за наследството, т.е. това е населеното място, “където наследодателят се е установил да живее постоянно или преимуществено, и където е вписан в регистъра на населението” – Опр. 20-75-I, СП 75, бр. 5, с. 93, което място понастоящем съвпада с неговото постоянно местоживеене и постоянен адрес в Република България.

Самото обявяване на завещанието е правна процедура, която обхваща следните действия

  1. Съставяне на протокол за състоянието на завещанието
  2. Разпечатването на плика, в който то се намира съгласно изискването на чл. 27, ал. 3 ЗН,
  3. Огласяването (прочитане) на съдържанието
  4. Проверка на датата на обявяване на саморъчното завещание,
  5. Проверка на дата на издаване на препис от саморъчното завещание,което се отбелязва в съответния специален регистър на нотариуса – чл. 9, ал. 1 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори.

Самото обявяване има информативно  действие за всички трети – пряко заинтересованите лица. Обявяването на саморъчно завещание не е елемент от фактическия състав, за да се породят неговите правни последици. Неспазването на това изискване не го прави нищожно.

Обявяването на саморъчното завещание не означава и не може да се тълкува нито като приемане на наследството по него, нито като упражняване на правата по него.

От друга страна, обявяването на саморъчното завещание е началото на поредица от действия, които ползващият се от правата по него трябва да извърши, за да се снабди с надлежен документ за собственост върху завещаното му имущество.Откриване на завещание, Адвокат отваряне на завещание. Оспорване завещание, Съдебен иск оспорване завещателни разпореждания, адвокат оспорване на завещание, Оспорване на завещателни разпореждания чл. 30 ЗН, нищожност на завещание

Обявяването на саморъчното завещание е процедура, която включва съставяне на протокол за състоянието на завещанието и разпечатването на плика, в който то се намира – чл. 27, ал. 3 от Закона за наследството, както и огласяването (прочитане) на цялото съдържание на саморъчното завещание. Датата на обявяване на саморъчното завещание, както и датата на издаване на препис от същото, се отбелязват в съответния специален регистър на нотариуса – чл. 9, ал. 1 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори.
Това обявяване има само информативно, оповестително действие за заинтересованите лица.
Обявяването на саморъчно завещание не е елемент от фактическия състав, за да се породят неговите правни последици. Неспазването на това изискване не го прави нищожно.
Обявяването на саморъчното завещание не означава и не може да се тълкува нито като приемане на наследството по него, нито като упражняване на правата по него.
От друга страна, обявяването на саморъчното завещание е началото на поредица от действия, които ползващият се от правата по него трябва да извърши, за да се снабди с надлежен документ за собственост върху завещаното му имущество.

За да получи заверен препис от обявеното саморъчно завещание, следва да представи пред нотариуса (или съдията по вписванията), който го е обявил

  • доказателства за правото на собственост на завещателя върху завещаното имущество към момента на откриване на наследството,
  • удостоверение за данъчна оценка на завещаните недвижими имоти,
  • доказателства за застрахователната стойност на завещаните моторни превозни средства,
  • удостоверение за наследници на завещателя,
  • декларация по образец за недвижими имоти и движими вещи – собственост на завещателя към момента на смъртта му,
  • платена държавна такса.

Когато между момента на изготвяне на саморъчното завещание и момента на неговото обявяване е изминал значителен период от време, е твърде възможно да са настъпили съществени промени в обекта (обектите) – предмет на завещанието.

Подобни изменения са мислими относно регулационния статут на недвижимите поземлени имоти и тяхната площ и предназначение, при надстрояване и пристрояване на съществуващи сгради, при извършени конструктивни промени, архитектурни преустройства и промяна в предназначението на сгради и части от тях.Откриване на завещание, Адвокат отваряне на завещание. Оспорване завещание, Съдебен иск оспорване завещателни разпореждания, адвокат оспорване на завещание, Оспорване на завещателни разпореждания чл. 30 ЗН, нищожност на завещание

В такива случаи лицето, което се ползва от завещанието, задължително следва да докаже и то чрез безспорни официални удостоверителни документи и идентичността между завещаното имущество и обективно съществуващите обекти – предмет на саморъчното завещание.

Това е от значение не само за конкретното съдържание и обема на придобитите по силата на саморъчното завещание права, но се отразява и на размера на дължимите такси, които се определят върху пазарната цена на завещаните недвижими имоти и движими вещи, както и върху застрахователната стойност на завещаните моторни превозни средства и върху номиналната стойност на завещаните парични суми и вземания.

Вписват се само преписи от обявени саморъчни завещания с такъв предмет.

Вписването се извършва по писмена молба на заинтересованото лице, към която се прилагат нотариално заверен препис от обявеното саморъчно завещание, както и протоколът от обявяването му.

Правни основания за оспорване на завещание

Много често се случва, че човек след доста години осъзнава и разбира, че е лишен от наследство в полза на свой брат или сестра,  от някой от родителите и тук резонно идва въпроса – може ли да оспори това Завещание, което е направено в полза на един или друг заветник. В  тази насока, принципът е следният : Да , направеното завещание би могло да се оспорва и ощетеният наследник да получи от облагодетелстваният заветник това, което му се полага по право, категорични са специалистите.Оспорване завещание. Адвокат наследствени дела

Настоящият казус е уреден подробно в правните разпоредби на Закона за наследството (ЗН), глава Трета, чл.13 и следващите. Веднъж направено завещанието може да се оспорва на следните две правни основания, а именно : 

  1. Дали издаденото писмено завещание е фалшиво, т.е. подписът и почеркът не са на лицето, определено от документи като наследодател,
  2. Оспорване за възстановяване в полза на наследниците на запазената част по закон.

Съгласно чл. 30 от ЗН наследникът със запазена част има право да поиска неговият дял да му бъде възстановен.

Оспорване на запазена част 

Искът пред съд по смисъла на чл. 30 ЗН може да се погаси поради неговото неупражняване в 5-годишен срок, който за даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията – от деня, в който заветникът е предявил своите права или е започнал да ги упражнява.

Закона за наследството не предвижда изрична правна норма, която да сочи, че правото на иск на наследник със запазена част се погасява по давност. За разлика от правото да се иска делба, което по силата на чл.34, ал.3 от Закона за собствеността не се погасява по давност.

Преди да се произнесе по искането на ищеца за възстановяване на запазената му част, съдът следва да обсъди основното възражение  в разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗН, съгласно която ищецът няма право да претендира възстановяване на запазените си части, тъй като това право се упражнява срещу лице, което не е наследник по закон, а наследството не е прието по опис.

Налице е задължителна съдебна практика – ТР № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№ 1/05 г., съгласно разясненията в което под термина „наследник по закон“ по смисъла на чл. 30, ал. 2 ЗН следва да се разбират наследниците, които в конкретния случай са призовани да наследяват, а не всички лица по чл. 5 – 10 от ЗН. Когато заветникът или надареният не е наследник по закон /какъвто е настоящият случай/, възстановяване на запазена част се допуска, ако наследството е било прието по опис от ищеца.

Т.е. приемане на наследството по опис от законен наследник, който претендира за възстановяване на запазените си части срещу лице, което не е наследник, е материалноправната предпоставка за реализиране на това тяхно право, съответно за уважаване на иска /ако е накърнена неговата запазената част по чл. 30 Закона за наследството/.

В този случай мотивите на ВКС за постановяване на това ТР са да не се допусне наследникът със запазена част да укрие част от актива на наследството и без всъщност да е накърнена неговата запазена част, да иска нейното допълване за сметка на завещанието или дарението. Изискването за приемане на наследството по опис е предвидено в интерес на заветника или надарения, когато той не е наследник по закон, а трето лице и няма точна представа за активите на наследството.

При постановяването на съдебно решение от значение е и друга важна съдебна практика, в Съдебно решение № 165 от 08.07.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 568/14 г. І г.о. ГК, съгласно което „разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство“. Т.е. ако наследодателят притежава само един имот, с който се е разпоредил /завещал или дарил/ на трето лице, наследникът по закон може да поиска  възстановяване на запазената си част, без да е приел наследството по опис.

За това обаче е необходимо да се представят категорични доказателства, че наследството не обхваща и друг имот и/или да има в тази насока конкретно изявление и на третото лице – надарен или заветник.  В случая наследодателят се е разпоредил с един свой имот, но той не изчерпва цялото наследство. Освен че има данни за друг притежаван от наследодателя имот, съдът счита, че ищецът не е положил нужните усилия, за да документира липсата на друго имущество.  Въпреки това, за да можем да сме коректни, точни и изчерпателно е нужно да се прегледат внимателни всички подробности, за да се прецени конкретната ситуация.

Що се отнася за т.нар. наследниците с право на запазена част съгласно закона това са :

  • всички низходящи (деца),
  • всички възходящи (родители) на починалия и
  • преживелият съпруг или респ. съпруга.Адвокат данъчни дела, https://lawyer-bulgaria.bg

Учебникарски пример, който се посочва в такива случай е фактът, че низходящите ( в случая – децата от предишни бракове)  имат съответните запазени части от имуществото на наследодателя, защото се явяват наследници.

В ситуацията, в която наследодателят е оставил няколко наследници  със т.нар. запазена част, същият не може чрез завещание или дарение да накърни тяхната запазена част, до размера определен от закона.

В конкретният случай, всички наследници, чиято запазената част е била накърнена, от разпореждане на наследодателя или в някоя от горепосочени хипотези, биха могли  да искат възстановяването й по надлежният съдебен ред.

Законът за наследството изрично установява, че наследодателят може да се разпорежда по безвъзмезден начин само и единствено с разполагаемата си част.

Нужно е да знаете, че все пак има законов ред по който родител да успее да завещае имущество само на едно от децата си, но не е чрез завещание, а по съответният  възмезден начин чрез сделка за покупко-продажба на наследствените активи. Така чрез фиктивното прехвърлянето на практика заобикаля разпоредбите на Закона за наследството .

Срок приемане наследство

Като адвокати по наследствени дела, често пъти нашите клиенти ни питат за срокове приемане наследство. Следва да Ви информираме, че процедурата е детайлно разписана в Закона за наследството, особено по отношение на срок за приемане/отказ от наследството. Повечето правни услуги, свързани с наследството, посочват редица особености свързани с процедурата по Закона за наследството. Съгласно тази процедура, всичко се развива в особено охранително производство. Тя изяснява всички особености по отношение на срок приемане наследство. Производството по приемане или отказ от наследство започва с писмено искане. То е подготвено предварително от адвокат по наследствени дела по инициатива на заинтересувано лице до местния районен съд.

Веднъж сезиран, компетентният районен съд е длъжен да се произнесе относно лицето, което има право да наследява. Трябва да му определи срок, в който то да заяви дали приема ли наследството, или се отказва. Като добри и опитни адвокати, Ви информираме, че ако в дадения му от районния съд срок, определеният наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството по-късно. Но ако отговори в срока, изявлението на наследника са вписва в специална книга в местният районен съд съгласно разпоредбата на чл.49,ал.1 ЗН.прехвърляне идеални части недвижим имот

В нашата адвокатска практика по делба на недвижими имоти, винаги посочваме, че заинтересовани са наследниците.

В този случай ще Ви кажем, че компетентен е винаги районният съд по местонахождението на наследството.  Ако разбира се, наследникът не вземе становище по срока определен за произнасяне на наследството, то се счита, че наследството не е прието. С изтичане на дадения от съда срок се погасява право да се приеме наследството.

В нашата съдебна практика отчитаме, че най-съществените правни проблеми възникват, ако наследникът не може да бъде открит, за да се призове по делото за откритото наследство от районния съд. Съдът ще изиска от наследника да му бъде даден срок да заяви приема ли или отказва наследството.

Нещо повече за срок приемане наследство

В адвокатската ни практика като адвокати по наследствени и делбени дела отчитаме, че приемането на наследството по опис и отказът от наследство са актове, свързани със преценка на лицето, което ще наследява.

В нашата практика като адвокат по наследствени дела особено голямо значение и приложение има един принцип. Всеки ред наследници изключва от наследяване по права, следващия ред наследници при наследяването след смъртта на наследодателя. На практика това значи, че  всички посочени наследници от I-вия ред изключват, останалите наследници II ред. А посочените и призовани към наследяване наследници от ІІ ред изключват останалите  наследниците от следващият – III ред. Тук отново се спазва и другото правило, че всички наследници, призовани към наследяване  от един и същи ред и група наследяват по равно.

Важно правило, което трябва да спазваме като адвокати по делба на наследствени имоти и адвокати наследствени дела е, че в това производство по Закона за наследството не са приложими фикциите за връчване, установени в общите процесуални правила. ВКС приема със задължителна сила следното: Съгласно чл. 540 ГПК в охранителното производство се прилагат съответно правилата на исковото производство.

Kaто адвокати по наследствени дела и адвокати по делба на наследствени имоти, бихме желали да споделим, че „приемането или отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления. Те имат строго личен характер и зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване.

Когато призованият наследник не е приел наследството и му е даден срок по реда на Закона за наследството, следва да изрази своята воля лично и самостоятелно.

Поради това, в производството по Закона за наследството се изключва приложението на предвидените в ГПК фикции по чл.40 и сл.ГПК. Също и призоваването чрез залепване на уведомление, които предполагат назначаване на особен представител.

За повече информация и допълнителни съвети, моля свържете се с нас

Особеният представител не би могъл да изрази воля в смисъл дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството.

Това зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера.

За повече информация или нужда от правни съвет, молим обърнете се към нас за повече информация на: тел. + 359 897 90 43 91 или на поща  info@lawyer-bulgaria.bg