fbpx

Публикации

Срок за оспорване на дарение ?

В последните няколко години,много актуален стана въпроса за срока за оспорване на направено дарение на недвижим имот.

Като всяка сделка по прехвърляне на собственост, дарението е безвъзмездна сделка (договор), при която едно лице (дарител) безвъзмездно прехвърля свое имущество на друго лице (дарен).

Какво гласи законът ?Срок за оспорване на дарение ?

В съвременната регламентация, правна уредба се намира чл.225 и сл. ЗЗД.

Отделно законът посочва изчерпателно хипотези на чл.227 от ЗЗД дарението може да бъде отменено. Това са случаите, когато надареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление,

Тук деянието следва да е извършено при обстоятелства, изключващи наказуемостта;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

В какъв срок може да се иска отмяна на дарението ?

В съдебната практика много голямо практическо приложение има и съответния срок за оспорване на дарение.

Като адвокат по наследствени дела, следва да посочим, че това е свързано с конкретни срокове.

Искът за оспорване на дарение  може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението.

До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

Подсъдността на иска се определя от местоположението на имота, цената на иска – от неговата данъчна оценка.

До изтичането на този едногодишен срок за оспорване на дарение,  искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал до този момент.

Дарението може да бъде оспорвано от  лица, в полза на които законът  предвижда право на запазена част от наследството.

В случай, че дарителят е дарил недвижим имот и оставил низходящи и/или съпруг, те могат да оспорват дарението до размера на тяхната запазена част по закон.Срок за оспорване на дарение ?

Процедура по отмяна на дарението ?

За уважаването на иска за отмяна на дарение е необходимо наличието на три кумулативно дадени предпоставки:

А/ дарителят да се нуждае от издръжка/

Б/тази издръжката да е поискана от надарения

В/ надарения да е отказал дължимата издръжка на дарителя.

След изтичането на срок за оспорване на дарението, дареният може да отблъсне иска като направи и предяви т.нар. възражение за давност.

Лицата с право на запазена част могат да предявят претенциите си само по съдебен ред за възстановяване на запазената им част.

Ако съдът уважи иска  по чл. 227 , ал.1 от ЗЗД, той отменя договора за дарение.

Съобразно изискванията на закона следва да отбележим, че предварителен отказ от право на оспорване на дарение е нищожен.

Отмяна на дарение не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба.

Надареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.Срок за оспорване на дарение ?

Ако по безвъзмезден начин (с дарение или завещание) дарителят е накърнил запазената част от наследството, която се полага на законните му наследници с право на запазена част

Това са само 2 категории низходящи (децата) и преживял съпруг.

В този случай би могло да се иска по съдебен ред възстановяване на запазената част.

Уважаването на такъв иск не води до отмяна на направеното дарение

Това води до неговото намаляване (редукция), като принципно искът за оспорване на запазената част от наследството се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок.

За допълнителна информация, се обърнете за консултация на тел. 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.com

Какво представлява договора за дарение?

С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Дарението на движими имущества може да стане по два начина: - писмена форма с нотариално заверени подписи или - чрез предаване на самата движима вещ.

Мога ли да отменя дарение?

Да, договорът за дарение може да се отмени в три самостоятелни случая. За уважаването на иска за отмяна на дарение е необходимо наличието на три кумулативно дадени предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, тя да е поискана от надарения и последният да е отказал дължимата издръжка. Дарителят да се нуждае от издръжка означава неговите доходи да не са достатъчни да покриват необходимите разходи за покриване на неговите минимални житейски нужди.

Какво трябва да съдържа Договорът за дарение ?

Основното, което страните уговарят са отношенията между тях, които възникват по повод на даряваните вещи – техният вид и мотивът, на който се прави дарението.Най-често това е облагодетелстване на надарения, подарък за даден повод. Страни по договора могат да бъдат както хора, така и дружества. Права и задължения на страните, свързани с предаването на вещите и тяхното приемане

Кога се отменя дарение?

Може да се отмени дарение, ако дареният: умишлено убие или се опита да убие дарителя, съпруга/съпругата ми или негово дете Ако надарения обвини дарителя в престъпление, за което ще бъде наказан със затвор за повече от 3 години; В случай на отказ от издръжка, от която дарителят се нуждае;

Каква е процедурата по отмяна на дарение?

Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това. Подсъдността на иска се определя от местоположението на имота и неговата данъчна оценка.

Ако съдът разреши отмяната на дарението?

Надареният трябва да върне незабавно дарението, заедно с всичко, което е получил по него на дарителя си.

Запазена част наследство

В практика по наследствени дела е обичайно наследодателят, притежавайки наследство се разпорежда приживе. Възниква въпроса каква е запазена част от наследството ?

Законът пази запазената част на всеки наследник единствено в хипотеза или на завещание, или на дарение, или на двете едновременно

Какво представлява запазена част наследство 

Било чрез изготвянето на завещание, било чрез възмездна сделка към трети лица, често се стига до накърняване на т.нар. запазени части за наследниците.

Въз основа на това възниква празната възможност на основание чл. 30 ЗН за предявяване на иск за запазена част от наследството.Запазена част наследство

Какво гласи законът ?

„Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна  запазена част от наследството.

Онази част от наследството извън запазената част е разполагаема част на наследодателя“.

При продажба приживе на имоти чрез покупко-продажба или договор за издръжка и гледане, разпорежданията на наследодателя, не могат да се атакуват след смъртта му.

Наследодателят реално може да продаде цялото си имущество на непознати хора и наследниците не могат да имат претенции за запазени части.

Законът дава възможност  на наследниците по закон да оспорват извършени възмездни сделки на наследодателя чрез доказване на симулация.

Законът  за наследството брани онази запазената част на всеки наследник, само в хипотеза на извършено завещание, или дарение.

Запазената част от наследството на наследодателя имат негови деца, внуци, съпруг, родители.Запазена част наследство

Кръг наследници за запазена част от наследството 

Право на запазена част имат само деца, внуци, съпруг, родители.

Според ЗН запазената  част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:

  • при едно дете или низходящи от него – 1/2, а
  • при две и повече деца или  низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3.

Запазената част на съпруг е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители.

Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.

Разполагаема част при едно дете е 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е 1/6 от наследството.

За да се определи разполагаемата и запазената част на наследника, се образува маса имоти, принадлежали на наследодателя при смъртта му.

Наследодателят може да се разпорежда с имуществото си чрез покупко-продажба, прехвърляне на имот срещу издръжка.

Когато става дума за дарения и завещания, то частта от имуществото, с която наследодателят може да се разпорежда, е само 1/3.

В случай, че наследодател се е разпоредил с повече от 1/3 от имуществото си, то наследник със запазена част може да поиска намаляване до размера на тази част.

Същественото което следва да се знае, че правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред. 

Съдебното решение отменя завещателно разпореждане или дарение, за да се възстанови запазената част.Запазена част наследство

Исковете за запазена и разполагаема част могат да се предявяват  в съдебно производство така и част от делбения процес.

Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Смъртта на наследника с право на запазена част не погасява правото му на запазена част и то може да се упражни от неговите наследници.

ЗАПАЗЕНА ЧАСТ ЗА НАСЛЕДНИК

Лице, навършило 18 години, способно да действа разумно, може да се разпорежда с цялото си имущество след смъртта чрез завещание.

 За повече информация или справка относно запазена или разполагаема част от наследство, обърнете към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде отговорено навреме.

Съдебна делба на наследство

Видове делба наследство, вписване на искова молба

В последните няколко години въпросът за съдебна делба на наследство стана особено актуален. Много често към нас като адвокат за делба на наследство се обръщат наследници, които не могат да намерят решение на своите въпроси.

Кантората е натрупала солиден опит в областта на съдебна делба на наследство и по специално като адвокат за делба на наследство и наследствени имоти. Законът за наследството допуска правната възможност няколко души да бъдат носители на правото на собственост по отношение на една и съща вещ, т.е. да бъдат съсобственици. Съдебна делба на наследство

Начините за прекратяване на съсосбствеността са следните :

А/ Доброволна делба – извършва се бързо и ефикасно, чрез съставянето на делбен протокол между страните и се вписва по партидата на всеки един от съсобствениците, ако се стигне до разделяне и реално обособяване на самостоятелни части от имота.

Доброволната делба е възможна само ако са спазени изискванията за минимална големина на парцелите по ч. 19 от ЗУТ, а именно:

Съдебна делба наследство, Адвокат наследствени дела, делба на наследствени дялове, Адвокат съдебна-делба наследство, съдебна делба съсобствен имот, неделим

 – за градовете: лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност
 – в курортни зони – лице на парцела най-малко 16 метра и 500 м² повърхност
 – във вилни зони – лице на парцела най-малко 18 метра и 600 м² повърхност
 – в села с равен терен – лице на парцела най-малко 16 метра и 500 м² повърхност; при спецефични терени, стопански условия и главни улици – лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност.
 – в села със стръмен терен – лице на парцела 12 метра и площ 250 м².

При делба на поземлените имоти по реално обособените части могат да бъдат намалени най-много с 1/5.Съдебна делба на наследство

Когато се делят ниви, ливади, лозя и овощни градини се спазват изискванията в чл. 72 от Закона за наследството и не се допуска разделянето на:
 – ниви на части по-малки от 3 декара;
 – ливади на части по-малки от 2 декара;
 – лозя и овощни градини на части по-малки от 1 декар;

Въпросите, които се поставят към нас като адвокат по делба на наследство и наследствени имоти, касаят както подготвката на документи за съдебна делба, така и самата процедура по провеждането на съдебна делба на наследствени имоти.

Веднага след като наследниците се снабдят с нужните им документи за съдебна делба на наследствени имоти, в това число и скица за разделяне на имота, данъчна оценка, удостоверение за наследници /ако е необходимо/ и нотариален акт, е нужно всички сънаследници на общите наследствени имоти, да подпишат пред Нотариус Договора за делба.Съдебна делба на наследство

Те разполагат с идеални части от съответното имущество и единственият начин те да станат реални е именно делбата.

Б/ Съдебната делба е инструмент, който се състой в съдебно производство, имащо за цел прекратяване на съсобствеността при :

  1. Наследяване на съсобствени наследствени имоти – това е най-честият случай познат широко в практиката;
  2. При съдебен развод между съпрузи ;
  3. Чрез правна сделка – покупка или пък замяна, извършена от няколко съсобственика по между им
  4. При сключване на законен граждански брак, след което всичко придобито става съпружеската имуществена собственост и съпрузите са съсобственици.
  5. При сделки с физическо или юридическо лице,
  6. Между държавата и физическо лице, или юридическо лице, Община и др.Съдебна делба наследство, Адвокат наследствени дела, делба на наследствени дялове, Адвокат съдебна-делба наследство, съдебна делба съсобствен имот, неделим

Във всички изборени случай се предполага смисъла на делбата като валиден способ за определяне и прекратяване на идеалните части на съсобствениците  в реално обособен имот или в парична сума.

Законът за наследството урежда всички въпроси относно съдебна делба на наследстви имоти, но бихме могли да Ви предложим и се заемем с  подготовка на цялостната документация, когато се касае за доброволна или съдебна делба, както и от какво е породена съсобствеността.

Съдебна делба наследство. Общи правила и изисквания: 

Преди подготовката на документи за съдебна делба е необходимо да се прегледат всички документи – удостоверение за наследници, нотариален акт или договор, ако човекът е придобил съответната част чрез сделка.

Съдебната делба се извършва по процедурите на Гражданския процесуален кодекс и правилата в закона за наследството (ЗН). Според чл. 341 от ГПК сънаследник, който иска делба, подава документи, към която прилагат писмени документи за собствеността върху процесните имота. Съдебна делба на наследство

Важно условие при провеждането на процедурата по съдебната делба на наследствени имоти е участието на всички налични съсобственици. Затова първата стъпка е да се изяснят кои са те, да се открият адресите им и да се подготвят копия от исковата молба и от приложенията за всеки един.

Правилата са почти идентични с тези при деленето на обикновена съсобственост, на наследство и на имущество на съпрузи. В същото време има вариации, свързани с това какво се дели, кой го дели, подсъдност, размери на дяловете и т.н.

Съгласно закона съдебният иск за делба и вещни права върху недвижим имот, както и за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение се предявяват с писмена молба пред компетентният Районния съд по местонахождението на имота. Съдебна делба на наследство

В същото време законът определя, че съдебният иск за делба на наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по местонахождението на имота.

За допълнителна информация и справки, молим обърнете се към нас на посочените по-долу телефони за връзка + 359 897 90 43 91 или изпратете Вашето запитване на info@lawyer-bulgaria.bg 

криване на завещание

Завещанието е едностранна сделка е един от способите за разпореждане на собственика с притежаваното от него имущество. Възниква въпроса какво представлява откриване на завещание

Законът и основните разпоредби на наследството право очертават най-общо  две форми:

  1. Нотариално завещание, съставя се пред нотариус, в присъствието на двама свидетели;
  2. Саморъчно завещание.

Нотариалното завещание се представя в 3-дневен срок от извършването от нотариуса в Службата по вписванията и по този начин за него узнават всички трети лица, когато направят справка.Откриване на завещание

Нотариалното завещание се извършва от нотариуса, той го оформя във формата на нотариален акт в присъствието на двама свидетели, които засвидетелстват волята на завещателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 570, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване.

Другото също много разпространено завещание е саморъчно завещание, което е написано собственоръчно от човек обикновено на лист хартия, като е важно най-отгоре да бъде поставена датата.

Също е важно волята на човека да е записана ясно и кратко с оглед на това, дали се разпорежда с цялото имущество, движимо и недвижимо.

Саморъчното завещание трябва да е подписано най-отдолу след завещателните разпореждания.

Саморъчното завещание има равна сила с нотариалното завещание. Особеното за саморъчното завещание е, че то може да се пази при нотариус.

След промените от 2001 г. саморъчното завещание се вписва в Службата по вписванията.

Разполагаемата е тази част от имуществото на човек, с която той може да се разпореди без да накърнява така наречената запазена част на съпруг, родители и деца.

От момента на смъртта се смята каква точно е наследствената маса, прави се обединяване на всички имущества към момента на смъртта, и тогава се изчислява евентуално каква е запазената и разполагаемата част.

В закона за наследството има специална процедура по възстановяване на запазената част,

Със завещателните разпореждания е накърнена разполагаема част и съответно запазената част на другите наследници по закон, те могат да предявят иск, с който да намалят завещателните разпореждания.

Отмяна на завещанието

В съдебната практика особено важен е въпросът как се отмяна на завещание.

Завещанието се отменя с всяко едно разпореждане със собствеността – с продажба, например на имущество, с което преди това е направено завещание, или с ново завещание, или с акт за отмяна на завещание, който също се извършва в нотариална форма.

Особеното на завещанието е, че то може да бъде променено докато човек е жив и дееспособен. Откриване на завещание

Завещанието поражда своята сила след смъртта на завещателя, при него собствеността се прехвърля към наследника след откриването на наследството.

Условия за нищожност на завещаниеОткриване на завещание, Адвокат отваряне на завещание, Оспорване завещателни разпореждания, Съдебен иск оспорване завещателни разпореждания, адвокат оспорване на завещание, Оспорване на завещателни разпореждания чл. 30 ЗН, нищожност на завещание, Отмяна на завещание, нищожност на завещание, Адвокат наследствено право

В практиката често се среща изготвеното завещание да има пороци, въз основа на които то не може да породи правното си действие.

Завещателното разпореждане е нищожно, когато е направено в полза на лице, което няма право да получи завещанието.

Законът за наследството изследва случайте в които завещателното разпореждане е нищожно:

  1. Когато не е спазена необходимата от закона форма при съставянето на нотариалното завещание и на саморъчното завещание,
  2. Когато завещателното разпореждане е било направено завещателното разпореждане, са противни на закона и обществения ред, на добрите нрави
  3. Когато условието и тежестта, с които завещателят е искал да обремени своя заветник или наследник, са невъзможни.

Завещанието е акт, с който едно лице се разпорежда безвъзмездно за след смъртта си с имущество в полза на друго лице. откриване на завещание

Унищожаемост на завещанието 

За унищожаемостта на завещание се приема – грешка, насилие или измама.

Искът за унищожаване на завещанието се погасява с изтичането на 3 години от деня, в който ищецът е узнал за причината.

Саморъчното завещание може да бъде съхранявано както при самОткриване на завещаниеия завещател – до момента на  смъртта му, така и от избрано  лице.

В практиката когато едно изготвено и подписано саморъчно завещание се приема и входира за  поверително съхранение при  нотариус.

След съставянето на протокола, Нотариусът уведомява съдията по вписванията за приетото за съхранение завещание, като декларира  името на завещателя.

Като адвокат по наследствени дела съветваме нашите клиенти, че обявяването на саморъчното завещание се извършва от нотариуса, при когото то е било оставено за съхранение.

Ако завещанието се съхранява в архива на съответната служба по вписванията или от нотариуса, сезиран с искане от заинтересовано лице.

ПРОЦЕДУРА ПО ОТВАРЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ 

Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещание.

За място на откриване на наследството законът определя “последното местожителство на наследодателя” – чл. 1 от Закона за наследството

Заверен препис от завещанието ?

  • доказателства за правото на собственост на завещателя върху завещаното имущество към момента на откриване на наследството,
  • удостоверение за данъчна оценка на завещаните недвижими имоти,
  • доказателства за застрахователната стойност на завещаните моторни превозни средства,
  • удостоверение за наследници на завещателя,
  • декларация по образец за недвижими имоти и движими вещи – собственост на завещателя към момента на смъртта му,
  • платена държавна такса.

Откриване на завещаниеЗадължително следва да докаже и то чрез безспорни официални удостоверителни документи и идентичността между завещаното имущество и обективно съществуващите обекти.

Вписват се само преписи от обявени саморъчни завещания с такъв предмет.

Вписването се извършва по писмена молба на заинтересованото лице, към която се прилагат нотариално заверен препис от обявеното саморъчно завещание.

Какво представлява саморъчно завещание ?

Саморъчното завещание е изявление на свободната воля на завещателя, неопорочена от въздействия и валидна до неговата смърт. За това завещание следва да бъде уведомено лицето, което завещателят е посочил като свой наследник по завещание.

Как се открива завещание ?

Съгласно чл. 27, ал. 2 от Закона за наследството “Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.” Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване

Кой може да поиска откриване на завещание ?

Всяко лице с качество на “заинтересован”. може да поиска обявяване на завещание. За обявяването на саморъчно завещание е нужно препис-извлечение от акта за смърт.Лицето, в полза на което е направено завещание, може да не е от кръга на наследниците. Пряко доказателство за това негово качество е самото саморъчно завещание, чието представяне и обявяване се иска.

Къде се съхранява саморъчното завещание ?

Саморъчното завещание се съхранява от самия завещател (до смъртта му), от избрано от него лице, както и от нотариус. Когато саморъчното завещание се приема за съхранение от нотариус, той съставя писмен протокол за това и уведомява съдията по вписванията за приетото за съхранение завещание и за името на завещателя

Оспорване на завещание

Много често се случва, че човек след доста години осъзнава, че е лишен от наследство, резонно идва въпроса за оспорване на завещание

Може да се оспорва завещанието, направено в полза на друг заветник.Оспорване на завещание

Настоящият казус е уреден подробно в правните разпоредби на Закона за наследството (ЗН).Оспорване на завещание

Веднъж направено завещанието може да се оспорва на следните две правни основания, а именно:

  1. Издаденото писмено завещание е фалшиво, т.е. подписът и почеркът не са на лицето, определено от документи като наследодател,
  2. Оспорване в полза на наследниците на запазената част от наследството по закон.

Съгласно чл. 30 от ЗН наследникът със запазена част има право да поиска неговият дял да му бъде възстановен.

Оспорване на запазена част 

Искът пред съд по смисъла на чл. 30 ЗН може да се погаси поради неговото неупражняване в 5-годишен срок. Срокът за отделните разпореждания с наследство е различен.

За даренията започва да тече от откриване на наследството

Срокът за оспорване на завещания – от деня, в който заветникът е предявил своите права или е започнал да ги упражнява.

Закона за наследството не предвижда изрична правна норма, която да сочи, че правото на иск на наследник със запазена част се погасява по давност.

За разлика от правото да се иска делба, което по силата на чл.34, ал.3 от Закона за собствеността не се погасява по давност.

Преди да се произнесе по искането на ищеца за възстановяване на запазената му част, съдът следва да обсъди основното възражение

Когато заветникът или надареният не е наследник по закон, възстановяване на запазена част се допуска, ако наследството е било прието по опис от ищеца.Оспорване на завещание

Т.е. приемане на наследството по опис от законен наследник, който претендира за запазена част срещу ненаследник, е предпоставка за уважаване на иска .

В този случай мотивите на ВКС за постановяване на това ТР са да не се допусне наследникът със запазена част да укрие част от актива на наследството и без всъщност да е накърнена неговата запазена част.

Изискването за приемане на наследството по опис е предвидено в интерес на заветника или надарения

Това е налице когато той не е наследник по закон, а трето лице и няма точна представа за активите на наследството.

Т.е. ако наследодателят притежава един имот, с който се е разпоредил  или завещал на трето лице, то наследникът по закон може да поиска  възстановяване на запазената си част, без прието наследство по опис.

За това обаче е необходимо да се представят доказателства, че наследството не обхваща други имоти.

В случая наследодателят се е разпоредил с един свой имот, но той не изчерпва цялото наследство.

Освен че има данни за друг притежаван от наследодателя имот, ищецът не е доказал друго имущество.

Наследници със запазена част ?

Въпреки това, за да можем да сме коректни, точни и изчерпателно е нужно да се прегледат внимателни всички подробности, за да се прецени конкретната ситуация.

Що се отнася за т.нар. наследниците с право на запазена част съгласно закона това са :

  • всички низходящи (деца),
  • всички възходящи (родители) на починалия и
  • преживелият съпруг или респ. съпруга.Оспорване на завещание

Когато наследодателят е оставил завещание не може чрез завещание или дарение да накърни тяхната запазена част.

Всички наследници, чиято запазената част е била накърнена, биха могли  да искат възстановяването й

Наследодател може да се разпорежда по безвъзмезден начин само и единствено с разполагаемата си част.

Нужно е да знаете, че все пак има законов ред по който родител да успее да завещае имущество само на едно от децата си

Това става чрез сделка за покупко-продажба на наследствените активи.

Така чрез покупко продажба на практика се заобикалят разпоредбите на Закона за наследството.

В случай на въпроси, можете да се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg за консултация !

Срок приемане наследство

Като адвокати по наследствени дела, често пъти нашите клиенти ни питат за срокове приемане наследство. Следва да Ви информираме, че процедурата е детайлно разписана в Закона за наследството, особено по отношение на срок за приемане/отказ от наследството. Повечето правни услуги, свързани с наследството, посочват редица особености свързани с процедурата по Закона за наследството. Съгласно тази процедура, всичко се развива в особено охранително производство. Тя изяснява всички особености по отношение на срок приемане наследство. Производството по приемане или отказ от наследство започва с писмено искане. То е подготвено предварително от адвокат по наследствени дела по инициатива на заинтересувано лице до местния районен съд.

Веднъж сезиран, компетентният районен съд е длъжен да се произнесе относно лицето, което има право да наследява. Трябва да му определи срок, в който то да заяви дали приема ли наследството, или се отказва. Като добри и опитни адвокати, Ви информираме, че ако в дадения му от районния съд срок, определеният наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството по-късно. Но ако отговори в срока, изявлението на наследника са вписва в специална книга в местният районен съд съгласно разпоредбата на чл.49,ал.1 ЗН.прехвърляне идеални части недвижим имот

В нашата адвокатска практика по делба на недвижими имоти, винаги посочваме, че заинтересовани са наследниците.

В този случай ще Ви кажем, че компетентен е винаги районният съд по местонахождението на наследството.  Ако разбира се, наследникът не вземе становище по срока определен за произнасяне на наследството, то се счита, че наследството не е прието. С изтичане на дадения от съда срок се погасява право да се приеме наследството.

В нашата съдебна практика отчитаме, че най-съществените правни проблеми възникват, ако наследникът не може да бъде открит, за да се призове по делото за откритото наследство от районния съд. Съдът ще изиска от наследника да му бъде даден срок да заяви приема ли или отказва наследството.

Нещо повече за срок приемане наследство

В адвокатската ни практика като адвокати по наследствени и делбени дела отчитаме, че приемането на наследството по опис и отказът от наследство са актове, свързани със преценка на лицето, което ще наследява.

В нашата практика като адвокат по наследствени дела особено голямо значение и приложение има един принцип. Всеки ред наследници изключва от наследяване по права, следващия ред наследници при наследяването след смъртта на наследодателя. На практика това значи, че  всички посочени наследници от I-вия ред изключват, останалите наследници II ред. А посочените и призовани към наследяване наследници от ІІ ред изключват останалите  наследниците от следващият – III ред. Тук отново се спазва и другото правило, че всички наследници, призовани към наследяване  от един и същи ред и група наследяват по равно.

Важно правило, което трябва да спазваме като адвокати по делба на наследствени имоти и адвокати наследствени дела е, че в това производство по Закона за наследството не са приложими фикциите за връчване, установени в общите процесуални правила. ВКС приема със задължителна сила следното: Съгласно чл. 540 ГПК в охранителното производство се прилагат съответно правилата на исковото производство.

Kaто адвокати по наследствени дела и адвокати по делба на наследствени имоти, бихме желали да споделим, че „приемането или отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления. Те имат строго личен характер и зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване.

Когато призованият наследник не е приел наследството и му е даден срок по реда на Закона за наследството, следва да изрази своята воля лично и самостоятелно.

Поради това, в производството по Закона за наследството се изключва приложението на предвидените в ГПК фикции по чл.40 и сл.ГПК. Също и призоваването чрез залепване на уведомление, които предполагат назначаване на особен представител.

За повече информация и допълнителни съвети, моля свържете се с нас

Особеният представител не би могъл да изрази воля в смисъл дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството.

Това зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера.

За повече информация или нужда от правни съвет, молим обърнете се към нас за повече информация на: тел. + 359 897 90 43 91 или на поща  info@lawyer-bulgaria.bg