fbpx

Публикации

Иск за нищожност на съдебно решение

В гражданския процес, когато процесуално действие e извършено в нарушение на процедурата, т може да се предяви иск за нищожност на съдебно решение.

Гражданският процес е строго формален и формата и срока за процесуални действия на страните е силно стеснен. Част от действията, извършени от съда могат да бъдат отменени по чл. 270 ал.2 ГПК, но само когато е налице нарушена процедура.

Когато решение подлежи на инстанционен контрол, но се предяви иск за прогласяване на нищожност на решение, този иск за нищожност е  недопустим. В този случай страната може да предяви въззивна/ касационна жалба.Иск за нищожност на съдебно решение

Предявен иск за прогласяване нищожност на съдебно решение по чл. 270 ал.2 ГПК, може да се поиска в различни производства – примерно – дело за съдебна делба по чл. 34 ЗС.

Важното в случая е да се направи ясно разграничение между критерия за материална правна недействителност

В този случай са налице др. инструменти – обжалване пред по-горестоящият съд и процесуална недействителност в производството.

Критерии за нищожност на решение

Правото да се иска прогласяването на нищожността на влязлото в сила съдебно решение се упражнява чрез иск или възражение.

Текстът на чл. 270 ал.2 ГПК дава  възможност да се прогласи нищожност на съдебно решение, когато то не отговаря на  процесуалните изисквания за неговата валидност.

Нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които

Абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването

Възможно е неяснотата в съображенията на съда, изложени в съдебния акт, на практика да се приравнява на липса на мотиви, което съставлява нарушение на съдопроизводствено правило

Основанията за обявяване на нищожност на Съдебни решения са следните :

В този смисъл, критериите за определяне нищожността на съдебно решение може да се изразява в следните действия:

  • Решението е постановено от незаконен съдебен състав (лице без правоспособност да правораздава, както и в решаването на делото е участвало лице, което не е назначено за това от ВСС)
  • Решението е постановено, извън пределите на правораздавателната власт на съда ( пример за това е делото е разгледано по реда на ГПК, а е следвало да бъде приложен друг закон (ред).
  • Решението е постановени извън териториалната компетентност на българския съд;
  • Решението е постановено срещу лице, което не е подчинено на правораздавателната власт на българските съдилища и съдебна система;
  • Решението не е подписано от съдията
  • Решението не е изготвено в писмена форма или е неразбираемо, трудно за тълкуване;

В съдебното решение следва да е посочено дали същото подлежи на обжалване, пред кой съд и срок. Без значение е дали решението, чиято нищожност се търси е прогласена, е станало необжалваемо поради изпуснат срок или е такова със самото постановяване.

Важно е единствено да е влязло в сила и да поражда правни последици между страните по делото, за да попада в обхвата на чл. 270, ал. 2 ГПК

Основният критерий за прогласяване нищожност на съдебно решение са неговата процесуална недействителност, а не материална такава.

Материално правната недействителност на съдебно решение е основание за неговата последваща отмяна по смисъла на чл. 271 ал.1 ГПК или по реда на чл. 281 ал.1 т.3 ГПК при касационното обжалване.

Изключение от критерия за нищожност на решениеИск за нищожност на съдебно решение

Относно характера на иска като установителен (отрицателен при това) едва ли би възникнал спор – ищецът иска от съда да прогласи решението за нищожно, а с това и че правните последици, които би следвало да произтекат от това решение, не са настъпили.

Разликата между упражняването на това право чрез иск  по чл. 270 ал.2 ГПК чрез възражения :

  • При предявен иск по чл. 270 ал.2 ГПК съдът ще се произнесе с решение, което ще се ползва със силата на пресъдено нещо
  • При направено възражение в хода на съдебно производство, то ще бъде обсъдено в мотивите към решението и би могло да послужи за отхвърляне на иска срещу лицето, което е направило възражението, но няма да се формира сила на пресъдено нещо по въпроса за валидността на влязлото в сила решение, чиято нищожност е установена.

Oснованията за нищожност на решение трябва да се основават не на материално-правната му незаконосъобразност, а на на процесуална валидност.

За допълнителна информация, моля потърсете ни на тел. 0897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg.

Основания за отмяна Решение на ВКС

Отмяната на влезли в сила решения е предвиден чрез способ по чл. 303-309 ГПК, заедно с основания за отмяна Решение на ВКС

Много често след като приключи едно дело хората не са наясно какво представлява възможността, която им дава закона в чл. 303 ГПК.

Същност на искането за отмяна Основания за отмяна Решение на ВКС

Отмяната представлява защитно средство срещу влезли в сила неправилни решения, неправилността на които се изразява в несъответствие между решението и действителното правно положение.

Легално въпросът за отмяна Решения на ВКС е регламентиран в чл.303, ал. 1, т. 1-7 ГПК.

Самата отмяна Решение на ВКС представлява самостоятелно, извънинстанционно, контролно-отменително производство, което не е част от исковия процес.

Резонно с оглед на възможностите възниква и въпроса кои точно са основанията за отмяна Решение на ВКС от друг състав.

Правно основания за отмяна 

Към основанията за отмяна Решение на ВКС по чл. 303 ГПК се числят откриване на нови обстоятелства или нови доказателства, които са важни за делото

Следва да е доказано, че с тях  не е било възможно да се представят по време на делото пред ВКС. на време. 

Тези доказателства следва да са нови, но може да са съществували при разглеждането на делото.

Следващо основание за отмяна са доказателства, че ВКС е решил спора въз основа на неистински документ, свидетелски показания или заключение на вещо лице.

На следващо място основание за отмяна е и административен акт, който в последствие е бил отменен.  Това следва да се е случило след влизане в сила на решението на ВКС.

След като разгледахме част от основанията – стигаме до едно от най-често срещаните основания за отмяна Решение на ВКС по чл.303 ГПК.

То е налице, когато се установи, че е налице Съдебно решение на ВКС, противоречащо на Решение постановено от друг орган.

Това основание касае случаите когато са налице две решения от различни съдилища с противоречие между тях.

Сериозно основание за искането за отмяна Решение на ВКС е и допуснато нарушение в начина на представителство пред ВКС.

Това основание обхваща случаите на назначен особен представител при наличие на реална страна по делото.

Основание за отмяна е и порочно Решение на ВКС, в което е налице нарушение Конвенцията за защита на правата на човека.

Тези основания следва да бъдат налице за разглеждане подаване молба в срока по чл.305 ГПК.

Срок за искане на отмяна Решение на ВКС по чл. 305 ГПК

Срокът за подаване на молбата за отмяна е в зависимост от обективираното в молбата основание за отмяна.

За основанията по чл. 303 ал.1 ГПК срокът е тримесечн, а по чл. 303 ал.2 ГПК срокът е шестмесечен.

Началният момент, от който започва да тече срока за исането е преклузивен, тече в зависимост от основанието по чл. 303 ГПК.

В заключение ще споделим, че отмяната на влезли в сила съдебни решения е насочена към съдебно установяване на правоимащото лице.

За изготвяне на молба по чл. 303 ГПК обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или по електронната поща office@lawyer-bulgaria.bg

Кой може да подаде искане за отмяна Решение ВКС ?

Искането може да принадлежи както на „заинтересована страна“ по смисъла на чл. 303 ГПК, така и на трето лице, спрямо което решението има сила, въпреки че то не е било страна по делото.

В какъв срок се иска отмяна Решение на ВКС чл. 303 ГПК ?

Срокът за подаване на молбата за отмяна е тримесечен, съответно шестмесечен, в зависимост от обективираното в молбата основание за отмяна. Началният момент, от който започва да тече срока за подаване на молбата е преклузивен и е регламентиран в чл. 305 ГПК, като началният момент е диференциран в зависимост от основанието, което молителят посочва в молбата си.

Има ли такса в иск за отмяна Решение на ВКС ?

Държавната такса по чл.303 ГПК пред ВКС е в размер на половината от таксата, дължима за първоинстанционото произвоизводство върху обжалваемия интерес, т.е. цената на иска.

Какво се случва след подаване на иск по 303 ГПК ?

Молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение се подава от „заинтересована страна“ или от трето лице чрез първоинстанционния съд, като към нея се прилага препис за връчване на насрещната страна, която има едноседмичен срок за отговор от получаване на преписа.

Молбата по 303 ГПК спира ли действието на Решението на ВКС ?

Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на съдебния акт. Това обаче може да стане по искане на страната при условията на чл. 282, ал. 2-6 ГПК.

Какво се случва, ако решение на ВКС бъде отменено ?

Ако решението бъде отменено, неговото изпълнение се спира. В хипотеза, при която новото решение е различно от предходното, прилага се съответно нормата на чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК.