Събиране дълг неплатени фактури

Един от най-съществените въпроси, които ни поставят е въпросът за събиране дълг неплатени фактури.

В практиката често възникват въпроси относно събирането на вземания, произтичащи от неплатени фактури.

Независимо дали задължението произтича от писмен договор или от търговска сделка, удостоверена с фактури, правото на кредитора да получи дължимата сума е защитено от

• Закона за задълженията и договорите (ЗЗД),
• Търговския закон (ТЗ) и
• Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД, кредиторът има право да иска изпълнение на задължението

В случай на неизпълнение се дължи обезщетение за вредите и лихви по чл. 86 ЗЗД.

В търговски отношения, задължението за плащане е с определен срок, който настъпва след приемане на стоката или услугата, освен ако не е уговорено друго (чл. 303 ТЗ).

Когато няма писмен договор, но има фактури и доказателства за реално предоставяне на стоката или услугата, задължението пак възниква.

В този случай доказателствената тежест се разпределя съгласно чл. 154 ГПК – всяка страна доказва фактите, на които основава своите твърдения.

ПОКАНА ЗА ДОБРОВОЛНО ПЛАЩАНЕ

Преди да се премине към съдебна фаза, законът и добрата търговска практика изискват кредиторът да изпрати покана

Това е възможност на длъжника да изпълни доброволно.

Това произтича от принципите на чл. 63 и чл. 70 ЗЗД – добросъвестност и доброволно изпълнение на задълженията.

ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО (чл. 410–417 ГПК)

При липса на доброволно плащане кредиторът може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Процедурата е бърза и икономична – държавната такса е 2% от вземането (чл. 73, ал. 3 ГПК).

Необходими условия:

• налични доказателства за възникнало парично задължение;
• отсъствие на изтекла погасителна давност (чл. 110 и чл. 111 ЗЗД – 3 години за периодични плащания, 5 години за останалите);
• правилна идентификация на длъжника.

ИСКОВО ПРОИЗВОДСТВО

Ако възникне спор, делото преминава към общия исков ред по чл. 124 ГПК.

В тази фаза се представят всички доказателства – договори, фактури, кореспонденция, експертизи и свидетелски показания.

Съдът проверява:

• дали е налице валидно облигационно отношение;
• дали задължението е изискуемо и не е погасено;
• дали има възражения за прихващане, погасителна давност, липса на доставка и др.

След влизане в сила на съдебното решение кредиторът получава изпълнителен лист (чл. 404, т. 1 ГПК), който му дава правото да започне принудително изпълнение.

ИЗПЪЛНИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

Въз основа на изпълнителния лист кредиторът може да образува изпълнително дело при частен или държавен съдебен изпълнител (ЧСИ/ДСИ).

Основни възможности за събиране на вземането:

• запор на банкови сметки, възнаграждения и вземания от трети лица (чл. 450–452 ГПК);
• възбрана върху недвижими имоти (чл. 453 ГПК);
• опис и публична продан на движимо и недвижимо имущество (чл. 475–489 ГПК);
• насочване на изпълнението върху дружествени дялове или акции (чл. 517 ГПК).

Съдебният изпълнител е длъжен да уведомява длъжника за всяко предприето действие и да разпредели събраните суми между кредиторите по реда на чл. 460–461 ГПК.

ПРАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ при събиране дълг неплатени фактури

1. Обезпечителни мерки – кредиторът може още преди предявяване на иска да поиска налагане на запор или възбрана по реда на чл. 389–403 ГПК, за да предотврати разпореждане с активите на длъжника.
2. Договорни неустойки и лихви – ако са уговорени в договора, те могат да бъдат търсени заедно с главницата (чл. 92 ЗЗД).
3. Прехвърляне на вземането (цесия) – по чл. 99 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли правото си на трето лице, специализирано в събиране на вземания.
4. Медиация и извънсъдебно споразумение – възможни по всяко време на процеса (чл. 3, ал. 2 ГПК).

Събирането на вземания от неплатени фактури е многоетапен процес, в който се прилагат последователно материалноправните норми на ЗЗД и ТЗ и процесуалните механизми на ГПК.

Оптималният подход е да се действа систематично

Затова е добре, адвокат първо чрез покана да уведоми длъжника

След като изтече срока на поканата се пристъпва към Заповедно или исково производство, завършващо с принудително изпълнение.

Навременните действия и професионалната юридическа помощ гарантират защита на интересите на кредитора, спазване на законовите срокове и минимизиране на финансовите загуби.