Давностни срокове административно наказание

Погасителната давност е период от време, с изтичането на който,  законът свързва настъпването на определени правни последици – невъзможност на кредитор на задължение да иска съдебна защита за своето право по предвиденият в закона съдебен ред (погасителна давност).

Законът (*ЗЗД), свързва терминът „Давност“ с придобиване и получаване правото на собственост, както и други ограничени вещни права. В текстая на на чл.34, ал.1, ал. 3 Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) са предвидени и описани детайлни всички срокове, с изтичането на които не може да се образува административнонаказателно производство пред административнонаказващия орган.

В случай, че е образувано административнонаказателно производство, то същото следва да се прекрати, в случай, че в срок до три месеца от откриване на нарушителя или с изтичането на една година от момента на извършване на нарушението не е бил съставен административен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), то административнонаказателно производство не се образува, както и че същото се прекратява, ако в шестмесечен срок от съставянето на акта не е издадено наказателно постановление. Тези срокове подлежат на проверка от съда, който следи служебно за спазването им и при констатирано несъобразяване с тях от наказващите органи административното наказание се отменя поради допуснати процесуални нарушения.

Следва да посочим, че тези установени законови правила на давността са уредени в Закона за задълженията и договорите. Въпреки тяхното изрично посочване в гражданския закон, същите НЕ намират пряко приложение в административно – наказателното производство.

В нашата практика, като адвокати по административни дела и съдебни процедури по оспорване на административни актове пред съответният административен орган или съд, погрешно се счита, че с изтичането на тригодишна давност, автоматично се погасяват публичните задължения на държавни органи и ведомства.

Причината за това е, че когато е налице ситуация с едно лице, което подлежи на административно наказателна отговорност, не се взима в предвид обособените специалните правила в закона (ЗАНН), които важат за производството по налагане на административните нарушения и наказания.

В съдебна фаза обаче ситуацията е различна. Тук – ЗАНН препраща към Наказателния кодекс (НК) като посочва, че при наличие на изрично посочени обстоятелства, които  изключват отговорността, се прилагат разпоредбите на Наказателният Кодекс, доколкото общият закон – ЗАНН не предвижда друго.

В този случай, в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление се прилагат разпоредбите за давността и абсолютната давност, уредени в Наказателният Кодекс.

В глава IX от НК „Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание“ и по-конкретно в чл. 79, се регламентира, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност. А съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 ЗАНН административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години.

Въпреки, че разпоредбата на чл. 81, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН предвижда, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, то нормата на чл. 81, ал. 3 НК посочва, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК, който е три години.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/ 2017г., срокът за погасяване на административни наказания е две годишен за административно наказание „Глоба„. Нужно е да се посочи, че административното наказание „глоба“ е вид административно наказание, предвидено в чл. 13, б. „б“ Закона за административните наказания и нарушения (ЗАНН). Съгласно текстът на чл.82, ал.1, б. „а“ ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.

В този случай, давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието.

ВАЖНО:  Давността се прекъсва с всяко действие, предприето от изпълняващите органи спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Съгласно текстът на чл.82, ал.3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл.82  ал.1.ЗАНН.

От друга страна, съгласно чл.171, ал.1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

А чл.171, ал.1 ДОПК,предвижда и абсолютна погасителна давност от 10 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

Следва да отбележим, че веднага след прекъсване на изпълнителската давност по ЗАНН започва да тече нов двугодишен срок.

Въпреки всичко глобата е публично вземане, не означава, че изпълнителската давност за нея следва да е еднаква с тази за останалите публични вземания. Давността, включително тази, касаеща изпълнението на наказанието, е материално-правен въпрос.

Чл.79 ЗАНН препраща към ДОПК само относно процесуалния ред за събиране на държавните вземания.

За допълнителна информация и обжалване на наложени административни наказания, спокойно можете да се обърнете към нас за информация или съвет на следният телефон + 359 897 90 43 91 или на mail : office@lawyer-bulgaria.bg