www.lawyer-bulgaria.bg

Публикации

Отвличане на дете от родител

Много български граждани се сключват с чужденци, при които се случва международното отвличане на дете от родител.

Често пъти било поради несъгласие след раздяла или развод, децата стават жертва на трансгранично отвличане от родител

Веднага след развод или раздяла родител решава неправомерно да отведе детето в друга страна.Отвличане на дете от родител

Причина за това е недоволство от Съдебно решение за родителски права или режим на лични контакти.

Защитата на дете отвлечено чрез незаконно прехвърляне или задържане от родител, който вече не може да вижда детето си според режим, определен от съд след раздяла или развод се определя по специален ред.

В тези случаи въпросът се урежда от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

В нея са предвидени процедури, осигуряващи незабавното връщане на децата в държавата на обичайното им местопребиваване.

Всяка държава, подписала Хагската конвенция, е определила централен орган, който съдейства на родителите, станали жертва на отвличане на дете от другия родител.

Правна защита при отвличане

Често пъти клиенти се обаждат с въпроса:

Съпругът/съпругата отведе детето в чужбина ?

Кантората се занимава активно с незаконно отвеждане на дете в чужбина, без съгласието на родител.

Точна дефиниция за отвличане на дете от родител дава чл. 3 на Хагската конвенция:

1/ Деяние, извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането;

2/ Деяние, извършено по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин

Обичайно местопребиваване в държава членка

Съгласно Регламент 2201/2003г. основен критерий за интереса на детето е защита по обичайно местопребиваване.

Терминът „обичайно местопребиваване“ определя към кой правен орган трябва да подадете своя иск.

Обичайно местопребиваване на дете се определя от мястото, където едно дете има успешна интеграция в семейната и социалната среда.

Няколко са критериите, с които съдът разглежда спор за отвличане на детето.

Обичайното местопребиваване на детето се определя от критерии:

А/ къде детето има най-успешна интеграция в семейната и социалната среда

Б/посещава ли редовно детска градина или училище;

В/Детето владее официалния език в страната и има ли изградени социални връзки в семейната среда там.

За дете от брак между български и чужд гражданин е отведено или задържано неправомерно на територията на Република България, родителят с родителски права може да иска връщане на детето

Той може да поиска връщане му в страната на обичайното му местопребиваване по съдебен ред. Отвличане дете от родител

В този случай, компетентен по тези спорове е Софийски градски съд, независимо къде живее детето.

Терминът „обичайно местопребиваване“ определя към кой правен орган трябва да подадете своя иск.

Обичайното местопребиваване на детето се определя от няколко критерия, които показват къде детето има най-успешна интеграция в семейната и социалната среда.

Специфика на дела за отвличане по Хагска конвенция 

В случай на отвличане на дете от родител следва да се извърши проверка дали има неправомерно преместване или задържане на детето

В случай, че бъде установено, разпорежда незабавното му връщане в страната на неговото обичайно местопребиваване преди преместването или задържането.

Основният въпрос, който съдът разглежда в тези решения се постановяват с оглед интереса на детето.

В случай, че не е налице съгласие за преместване по чл. 59 СК в чужда държава, недоволният родител може да води дело за т.нар. „заместващо съгласие“.

Правна рамка на отвличане на дете

За отвличания, извършени на територията на Европейския съюз (ЕС), защитата е уредена в два международноправни източника

1. Регламент № 2201/2003 на Съвета-27.11.2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност

2. Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980г.

Двата акта се прилагат паралелно и е въпрос на избор по реда на кой от тях ще се тръгне за защита.

В случай, че връщането на детето би го поставили под заплаха от физическо или психическо увреждане, Градски съд ще откаже връщането в държавата по обичайно местопребиваване.

Основните изисквания за съдебния процеса са :

А/ Да бъдете носител на родителските права върху това дете;

Б/ Да не е изминала повече от 1 година от отвеждането, респ. прехвърляне през граница на детето

В/ Изрично противопоставяне срещу отвеждането / задържането на детето по чл. 3 ХК;

В случай, че детето не бъде върнато доброволно, спорът се решава от Софийският градски съд.

В този случай, следва да се обърнете към адвокат по международно право и семейно правни въпроси на 0897 90 43 91, Email office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява отвличане на дете ?

Отвличането на дете е насилствен акт на прехвърляне и задържане в рамките на друга държава на дете от негов родител или близък, без съгласието на другия родител.

Как следва да се процедира в такъв случай на отвличане ?

Незабавно следва да се заведе съдебно дело за отвличане на дете по Хагска конвенция, с което да бъде изразено категорично несъгласие с извършеното незаконно прехвърляне или задържане на дете зад граница в рамките на друга държава.

Кога едно дете може да пътува ?

Детето може да пътува ако родителят, който го придружава разполага с Декларация за извеждане в чужбина, нотариално заверена от другия родител или Съдебно решение за издадено т.нар. 'заместващо съгласие

По какъв критерий се определя отвличане на дете ?

Най-точният критерий е незаконно и без съгласие на другия родител прехвърляне или задържане на дете зад граница, при промяна неговото обичайно местопребиваване Терминът „обичайно местопребиваване“ определя към кой правен орган трябва да подадете своя иск. Обичайното местопребиваване на дете се определя от това, къде то има успешна интеграция в семейната и социалната среда.

Каква е процедурата по връщане на дете ?

Процедурата започва с подаване на писмено ЗАЯВЛЕНИЕ чрез чуждо Министерство на Правосъдието до Българското МП за образуване на съдебно дело пред Софийски градски съд по чл. 3 от Хагска конвенция.

При какви условия може да се води дело за отвличане ?

Като при предявяване на иска трябва да вземете предвид, че е необходимо да бъдете носител на родителските права, да не е изминала повече от 1 година от отвеждането на детето и изрично да сте се противопоставили срещу отвеждането / задържането на детето.

Издаване декларация за чужбина

Често пъти при нужда злоупотреба на упражняващия родителските права родител се стига до издаване декларация за пътуване чужбина.

Малолетни и непълнолетни деца, се нуждаят от нотариално заверена писмена декларация.

Тя представлява заверено съгласие за пътуване в чужбина от родител за напускане на страната.Оттегляне декларация за чужбина

В практиката, често се стига до издаване на декларация за пътуване на дете в чужбина

В случай, че страна на родител не е било дадено съгласие за издаване на задграничен паспорт, то следва съгласие по съдебен ред следва да бъде заместено със Съдебно решение по чл. 127а СК.

Същественото в тези дела, съдът следи за интереса на детето е да му бъде издаден международен паспорт, с което да се осигури правото му на свободно пътуване.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗБЛД издаването на паспорт е необходима предпоставка за упражняване на признатото от закона право на детето да пътува извън страната.
Издаването на задграничен паспорт без съмнение следва да е в интерес на детето и е съобразено с неговите нужди, поради което искането следва да бъде уважено.

Подписана декларация–съгласие за пътуване на детето следва да се представи от родителя, който ще преминава границата с детето.

Съдът може да разреши само конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави

Когато това е в интерес на детето, или да разреши неограничен брой пътувания през определен период от време, се дава заместващо съгласие но в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем.

В този смисъл е и задължителната практика изразена в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС.

В случай на издадена забрана за напускане на страната, следва да се образува производство по чл. 127а СК, за т.нар. „Заместващо съгласие“.

Съгласие за пътуване на дете в чужбина

Уведомяването на другия родител става чрез нотариална покана.Оттегляне декларация за чужбина

С тази покана се информира другия родител за оттегляне на декларация за извеждане на детето в чужбина.

Много хора се интересуват от оспорване на фалшиво пълномощно за дете.

Често в запитване се поставя въпроса за изготвяне на генерално пълномощно за пътуване на дете.

Разбира се следва да се уточни, че не съществуват конкретни документи за пътуване на дете в чужбина, както и формуляр – декларация за пътуване на дете в чужбина.

Затова при оттегляне на нотариално заверена декларация за пътуване на дете, следва да се образува дело по чл. 127а СК за издаване на документи, въз основа на което решение детето ще може да бъде изведено в чужбина.

Съгласно разпоредбата на чл. 127а СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а при липсата на такова спорът между тях се разрешава от съда.

Издаване на задграничен паспорт на дете за пътуване извън страната не зависи от упражняване на родителските права

За целта е необходимо съгласието на двамата родители, удостоверено по реда на чл. 45, ал. 1 и чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи.

Съгласно задължителните указания дадени с цитираното тълкувателно решение съдът не може веднъж завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване, а следва да разреши конкретен спор между родителите за пътуване на детето.

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или e-mail: office@lawyer-bulgaria.bg

Как се оттегля декларация за пътуване в чужбина ?

Уведомяването става чрез нотариална покана, с която се информира другия родител за оттеглянето на пълномощното, с което упълномощителят е дал съгласие, децата да пътуват без ограничения във времето извън пределите на Република България, придружавани от другия родител.

Кой може да оттегли декларация за извеждане на дете в чужбина ?

Декларацията, предоставена от другият родител се оттегля от същия родител с нотариална покана като действията, извършени след получаването на нотариалната покана се считат за нищожни.

Какво може да се направи при отказ да се даде декларация за пътуване на непълнолетно дете ?

При разногласие между родителите или спор за предоставяне на декларация за извеждане на дете в чужбина, спорът следва да се реши по съдебен ред по реда на чл. 127а от Семейния кодекс, чрез издаване на съдебно решение за т.нар. заместващо съгласие.

Заместващото съгласие следва ли да се ограничи за срок и място

При издаване на Решение по чл. 127а СК, съдът издава Разрешение за издаването на документи на детето - най-често задграничен паспорт и пътуване до дестинация, посочена в съдебното решение, с конкретна цел - екскурзия, обучение, лечение и др.

Защита при международно отвличане

С оглед на зачестилите случаи на отвеждане на дете от родител в друга държава, възниква нужда от защита при международно отвличане.

При все по-често срещаните бракове и съжителства с чужденци, международното отвличане на дете от родител възникват въпроси

Най-често след развод или раздялата единият родител решава да отведе детето в друга страна

Причина за това е недоволство от съдебното решение за родителски права или режим на лични контакти.

Точна дефиниция за незаконно преместване на дете в друга държава дава чл. 3 на Хагската конвенция.

ДЕФИНИЦИЯ за трансгранично отвличане

А) извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, предоставено както съвместно, така и поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането му;

В) по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането.

Това засяга спорове между родители относно местопребиваването на деца на територията на държава членка на ЕС.
Защита при международно отвличане

Най-важното условие, при което съдът взема решението си, е защита на висшия интерес на детето

Често пъти децата биват манипулирани от единия родител и когато се взима под внимание тяхното мнение, понякога то не е съвсем обективно.

Децата не са предразполагани така, че да изразят вътрешното си желание за това, при кого биха искали да живеят.

Отношенията между родителите и отношението на всеки от родителите към детето се отразяват върху психическото и емоционалното развитие на детето

Именно поради това доброволното уреждане на спора е най-добрият изход не само за родителите, но и с оглед интересите на детето.

Казусът с отвличане на деца възниква най-често поради неразбирателство между родителите, единият  идва с детето в България и отказва да се върне в страната , в която са живели.

Какво е обичайно местопребиваване ?

Международното отвличане на дете от родител е престъпление почти всички държави. За да е налице трансгранично отвличане на дете е нужно да се дефинира понятието обичайно местопребиваване.

Терминът „обичайно местопребиваване“ определя към кой правен орган трябва да подадете своя иск.

Обичайното местопребиваване на детето се определя от няколко критерия, които показват къде детето има най-успешна интеграция в семейната и социалната среда.

Сред основните критерии са – посещава ли детето детска градина или училище, дали то владее официалния език в страната и има ли изградени социални връзки.

Защита при случай на международно отвличане ?

Докато няма родител с родителски права, грижа за детето упражняват двамата родители или попечител, докато то навърши пълнолетие.

В случай на развод, съдът най-често възлага тези права върху единия родител.Защита при международно отвличане

В случаите , че единият родител отведе детето в чужбина, без да бъдат спазени законовите разпоредби, става въпрос за неправомерно отвеждане или задържане на детето.

Именно тук пряко приложение имат нормите на т.нар. Хагската конвенция за граждански аспекти на международно отвличане на деца от 1980.

Защита в случай на международно отвличане 

Когато е налице незаконно отвеждане или задържане на дете,  говорим за отвличане на дете против неговата воля и упражнена принуда.

Когато е налице отвлечено или задържано дете на територията на Република България, родителят с накърнени права може да иска връщане му в страната по обичайно му местопребиваване по съдебен ред.

В този случай компетентен е Софийски градски съд, независимо, че детето сега може да живее извън София.

ВКС приема, че отвличането не е съставомерно, защото престъплението по чл. 142 от НК задължително включва принудителното преместване на пострадалия без неговото изрично съгласие.

Спрямо малолетното дете не е упражнена принуда и то доброволно е дало съгласие да напусне страната ни и да замине в чуждата държава.

Преценката за нарушени права на отвлечения пострадал се извършва въз основа на фактическото несъгласие на другия родител, а не на правната му валидност. 

В случай на отвличане на дете –  незаконно отвеждане и задържане, следва да се обърнете за помощ към адвокат, международното право.

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или e-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Кога е възможно отвеждане на дете в друга държава ?

При наличие на разногласие между двамата родители, те могат да предявят иск пред районния съд. Той постановява решение, разрешаващо или забраняващо правото за пътуване на детето в чужбина, в зависимост от конкретната необходимост. Съдът издава заместващо съгласие за детето.

Къде е обичайното местопребиваване на дете ?

Обичайното местопребиваване на детето се определя от няколко критерия, които показват къде детето има най-успешна интеграция в семейната и социалната среда. Сред основните критерии са – посещава ли детето детска градина или училище, дали то владее официалния език в страната и има ли изградени социални връзки.

Кога е налице отвличане на дете в друга държава ?

Ако детето е отведено или задържано на територията на Република Българи, родителят с накърнени права може да иска връщане на детето в страната на обичайното му местопребиваване по съдебен ред,

Кой следва да реши спора при отвличане на дете ?

Компетентен да разгледа спора с незаконно отвличане и задържане на дете е Софийски градски съд, независимо, че детето може да живее извън София.

Кой е документът уреждащ тези въпроси ?

Това е Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане. Тя урежда процедурата за връщане на деца, които са прехвърлени незаконно или задържани незаконно. Конвенцията се прилага само за деца до 16-годишна възраст

Какво се прави при отвличане и задържане на дете ?

Най-добре би било да се обърнете за помощ към адвокат, специализиран в международното право. Той ще молба до Министерството на правосъдието, което от своя страна ще установи връзка със съответния държавен орган в страната, където с намира детето, който от своя страна трябва да сезира съдилищата, които да разгледат спора

Съдебно дело Хагска конвенция

В последните няколко години усилено се прилагат разпоредбите при съдебно дело Хагска конвенция.

Налице са множество обстоятелства поради които единият или другият родител задържа детето при себе и в последствие се води гражданско дело по Хагска конвенция. Съдебно дело Хагска конвенция

В случай, че другият родител отведе Вашето дете в друга държава без Ваше позволение или в нарушение на съдебно решение може да предприемете съдебни действия, да си върнете детето.

Нормативна уредба при отвличане на деца

Това става по реда на ХАГСКАТА КОНВЕНЦИЯ за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980 г.

В случай, че срещу Вас е образувано дело, имате право на защита

Целта е да може детето да бъде върнато в държавата по обичайното му местопребиваване.

Законодателят е предвидил компетентност на Софийския градски съд в случаите, когато се иска връщане на дете по ХК.

Действие на ХАГСКАТА КОНВЕНЦИЯ при международно отвличане

По тази Конвенция договарящите държави са приели, че съдебният или административният орган на договарящата държава, в която се намира детето, следва да разпореди неговото незабавно връщане, когато е незаконно прехвърлено или задържано на нейна територия.

В чл. 16 от ХК е посочено, че след получаване на съобщението за незаконно прехвърляне или задържане на дете, съдебните или административните орган не разглеждат по същество правото на упражняване на родителските права

Това е случаят, в който не се установи, че

А/ детето не следва да бъде върнато по силата на тази конвенция или че

Б/ не е подадена молба в разумен срок след получаване на съобщението.

Конвенцията е възложила компетентност за разглеждане на молбата за връщане на дете при неговото незаконно отвличане от държавата по обичайното му местопребиваване на съдебен или административен орган.

Ако Вашият случай отговаря на законовите изисквания, съдилищата в държавата от ЕС, в която е отведено детето, ще решат дали то трябва ще бъде върнато обратно там.

Основанията за приложение на този ред на връщане са ситуация, в които е налице незаконно прехвърляне или неправомерно задържане.

Дела за международно отвличане 

Основният нормативен документи, който се прилага е Хагската конвенция за международно отвличане на деца. Българските съдилища имат богата практика заради сънародници, сключили брак с чужди граждани.

Основен предмет по дело Хагска конвенция  е да се прецени кое е обичайното местопребиваване.

Друг важен въпрос, който съдът изследва е дали родителят, който иска връщане е упражнявал ефективно правата си.

За решаването на спора между страните важен е и момента, в който е подадена молба.

Компетентността на съдебните органи в държавата, където е отвлечено детето, да разгледат молба за неговото връщане е учредена  с оглед принудително изпълнение на съдебния акт за връщане.

Принудителното изпълнение на задължението на родителя, незаконно прехвърлил или задържал детето, да върне последното ще се осъществи по реда и със способите, предвидени в държавата, чийто съдебен орган е разпоредил връщането.

Отказ на молба по Хагска конвенция

Защита при международно отвличане

Работата по случаите за международно отвличане е най-сложната материя в уреждане на отношенията.

Ако дете е отведено или задържано на територията на държава членка, родител може да иска връщане на детето в страната на обичайно му местопребиваване.

Затова се прилагат текстовете на Конвенцията, прилага се разпоредбата чл.13, б. „В“ Хагска конвенция.

Съдът е длъжен да изследва дали относно положението на детето при завръщането не са налице обстоятелства, които биха го изложили на сериозен риск за неговият живот и здраве.

Исковата молба винаги се изпраща по съдебен ред

Компетентен по спора е Софийски градски съд, независимо къде живее детето.

Задачата на сезирания съд е да установи неправомерно преместване или задържане на детето.

Ако бъде установено, СГС разпорежда незабавното му връщане в страната на неговото обичайно местопребиваване преди преместването или задържането.

Решенията по дела Хагска конвенция се постановяват с оглед интереса на детето.

В случай, че при връщане има риск за детето, тази заплаха е нужно да е такава, която би го поставили под заплаха от физическо или психическо увреждане Софийски градски съд ще откаже връщане, независимо, че е налице неправомерно отвеждане или задържане на детето.

Какво представлява дело по Хагска конвенция ?

Делата по Хагска конвенция представляват Съдебен процес пред Софийски градски съд за защита на дете, по искане направено от родител при отвличане от другият родител или негов близък без негово знание и съгласие

Какви са предпоставки по дело за отвличане по Хагска конвенция ?

Предпоставка по делото са прехвърляне зад граница и последващо задържане на територията на държава, извън обичайното му местопребиваване.

Кой критерии е определящ при делата по Хагска конвенция ?

В делата по Хагска конвенция има основен принцип на т.нар. местопребиваване на детето - в момента ПРЕДИ прехвърлянето на новото място, без знание и съгласие на другия родител.

Каква нормативна база се прилага по делата за Хагска конвенция ? от 1980г.

Основният нормативен акт е Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, заедно с Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност,

На колко инстанции е подсъдно делото за отвличане по Хагска конвенция ?

Всички дела по Хагска конвенция се разглеждат в две инстанции, с оглед последващ контрол на Решенията на Софийски градски съд, които подлежат на обжалване пред Апелативен съд гр. София. Обичайно срокът на дело по Хагската конвенция отнема около 6 до 10 месеца

 

Очевидната неправилност на съдебно решение

Едно съдебно решение може да бъде допуснато до обжалване при вероятна нищожност, недопустимост, както и при очевидна неправилност.

С новата разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК (З. – ДВ бр. 86/2017 г. в сила от 31.10.2017 г.) е въведено понятието „очевидна неправилност“

Това основание бе въведено наред с евентуалната нищожност или недопустимост като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване

Става дума за процедурата по обжалване на Въззивно решение, без допускането на касация да е обусловено от формулирането на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК

Задължително е наличието на някой от селективните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.Очевидната неправилност на съдебно решение

Макар законът да не прави разлика между очевидната неправилност и неправилността на решението като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК

Затова разграничаване на двете понятия е от значение за точното прилагане на разпоредбите на на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда

Тези изводи трябва да са резултат от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Доколкото определението „очевидно“ съдържа в себе си субективен елемент, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии.

Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл.

Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона

Това следва да се тълкува и когато

А/ актът е постановен в противоречие с практика на ВКС,

Б/ Актът е в противоречие с тълкувателни решения и постановления на ВКС,

В/ Актът е в противоречие с актове на Конституционния съд

Г/ Актът е в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз

Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност

Това ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Като очевидно неправилен по см. на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Във всички останали случаи,

  1. необосноваността на въззивния акт, произтичаща
  2. от неправилно възприемане на фактическата обстановка,
  3. от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност

е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Въведе се касационното основание „очевидна неправилност“

Това бе отчетено като наличие на порок на обжалваното решение.

Тъй като, терминът няма легална дефиниция, до настоящия момент, в общественото пространство, се зародиха различни тълкувания на вложения смисъл.

Едва няколко месеца по-късно обаче, ВКС успя да формира и натрупа известно количество съдебни актове, в които макар и без задължителна сила, да даде насоки за това, какво съдиите от съставите му, считат за „очевидна неправилност“.

За да бъде определен един акт като „очевидно неправилен“, той трябва да съдържа явни и сериозни нарушения на правото

Става дума за нарушения, които са толкова значителни, че тяхната неправилност не може да бъде пренебрегната дори без задълбочен правен анализ.

От друга страна, съдебният акт не може да бъде определен като очевидно неправилен само поради несъгласие с правните изводи на въззивния съд или при наличие на различна правна интерпретация на приложимото право.

В тези случаи касационното обжалване трябва да се основава на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК и да е налице някой от селективните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Така, докато законодателната промяна с цел въвеждането на „очевидната неправилност“ като самостоятелно касационно основание започна да внася яснота по въпроса и да предлага обективни критерии

Това са критерии по които да се преценява дали едно решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.

В крайна сметка, въведеното понятие „очевидна неправилност“ започва да играе важна роля в процеса на съдебен контрол върху решенията на въззивните съдилища

Това понятие служи като инструмент за поправяне на сериозни правни грешки, които могат да повлияят на изхода на делото по неправомерен начин.

Критерий за неправилност на Съдебно решение

При тази нормативна уредба съдебен контрол е допустим само при кумулативно наличие на нищожност или недопустимост на обжалваното решение.

В съдебната практика се посочва кога едно решение с неясни или противоречиви мотиви е нищожно и кога – неправилно:Очевидната неправилност на съдебно решение

От своя страна нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютната неяснота на волята на съда

Тази неяснота, следва да не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването или чрез поправяне на очевидната неправилност на съдебно решение

В този случай се говори за неправилност на съдебното решение.

Неяснотата в съображенията на съда е налице, което се приравнява на липса на мотиви.

Неправилност има и при противоречие в мотивите е резултат на формално невалидни изводи, които не могат да са логически следствия от ситуацията.

В В Решение № 15 по КД № 10/2018 г.  КС е прието, че „предпоставката „очевидна неправилност“ е формулирано правно понятие, чието попълване с точно и ясно съдържание е правно възможно чрез съществуващите методи на тълкуване“.

Съдебната практика за неправилност на решение

Това решение, освен че оставя приложима очевидната неправилност като предпоставка за допускане на въззивно решение до касационен контрол.

В този смисъл правилността на съдебното решение е въпрос по същество и като такъв, той се решава последен.

Чрез извличането му в производството се цели да бъде направена една проверка на съдебното постановление

Тази проверка изследва решението за пороци – нищожност и недопустимост.

Законодателят е приел, че очевидната неправилност е тежък порок, въведен с нормата на чл. 6 ГПКОчевидната неправилност на съдебно решение

Конкретно диспозитивно начало не изключва служебното задължение на съда да провери процесуалните действия по движение и приключване на делото.

Неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен в противоречие до степен, при която законът е приложен в обратен смисъл.

Квалифицирана форма на неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довел до постановяване на неправилен, подлежащ на обжалване съдебен акт

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт е необходимо неправилността да може да бъде констатирана от съд.