Отговорност на превозвача при превоз

Един от най-съществените въпроси при извършване на международни превози е въпросът за отговорност на превозвача при превоз.

Отговорността на превозвача при превоз на товари възниква основно при цялостна или частична липса на товара, повреждане на стоката или забава при доставката.

При международния автомобилен превоз основният нормативен акт е Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки – CMR, когато мястото на приемане на товара и мястото, определено за доставянето му, се намират в две различни държави и поне една от тях е страна по Конвенцията.

България е страна по CMR, която е в сила за страната от 18 януари 1978 г.

Като ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор CMR е част от вътрешното право на Република България, а съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията международните договори имат предимство пред противоречащите им норми на вътрешното законодателство.

При вътрешния автомобилен превоз на товари съществено значение имат чл. 67–77 от Закона за автомобилните превози, както и общите правила на Търговския закон.

Превозвачът по правило отговаря за товара от момента, в който го приеме за превоз, до момента на неговото предаване. За да се освободи от отговорност, не е достатъчно просто да докаже кражба, ПТП, лошо време или проникване на трети лица. Той трябва да установи конкретно основание за освобождаване и че обстоятелството не е могло да бъде избегнато, а последиците му – предотвратени или преодолени.

За какво отговаря превозвачът?

Съгласно чл. 17, § 1 CMR превозвачът отговаря за:

• пълната липса на товара;
• частичната липса на товара;
• повреждането на товара;
• забавата при доставянето,

когато съответното събитие е настъпило между момента на приемането на стоката за превоз и момента на нейното доставяне.

Сходно правило съдържа и българският чл. 67 ЗАвП, според който превозвачът отговаря за пълната или частичната липса или повреда на товара от приемането му за превоз до получаването му, както и за забава при доставянето.

Следователно първоначалното твърдение, че отговорността на превозвача е уредена основно в чл. 71, ал. 3 ЗАвП, се нуждае от уточнение.

Чл. 67 ЗАвП установява самата отговорност.

Чл. 68 урежда основанията за освобождаване, а чл. 71 определя начина на изчисляване и лимитиране на обезщетението при липса на товара.

Кога възниква отговорността на превозвача по CMR?

Отговорността по CMR е специфична договорна отговорност.

За правоимащия обичайно е необходимо да установи:

1. наличието на договор за международен автомобилен превоз;
2. предаването на товара на превозвача;
3. състоянието и количеството на товара при приемането му;
4. липса, повреда или забава към момента на доставката;
5. размера на претърпяната вреда.

След установяване на липсата, повредата или забавата в периода, през който товарът е бил под контрола на превозвача, в тежест на превозвача е да установи освобождаващото го основание по чл. 17 CMR. Това следва изрично от чл. 18 CMR.

Същият принцип е възприет в чл. 68, ал. 3 ЗАвП – доказването на обстоятелствата, които освобождават превозвача, е в негова тежест.

Кога превозвачът се освобождава от отговорност?

Съгласно чл. 17, § 2 CMR превозвачът може да бъде освободен, когато липсата, повредата или забавата са причинени от:

• неправомерно действие или небрежност на правоимащия;
• негово нареждане, което не е последица от вина на превозвача;
• присъщ недостатък на стоката;
• обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да предотврати.

CMR съдържа и група специални рискове по чл. 17, § 4, включително определени случаи на:

• използване на открити и непокрити превозни средства;
• липсваща или неподходяща опаковка;
• товарене, подреждане или разтоварване, извършено от изпращача или получателя;
• естеството на някои стоки, което ги прави особено податливи на повреждане;
• недостатъчни маркировки или номера върху пакетите;
• превоз на живи животни.

„Непреодолима сила“ не означава просто непредвидено събитие

Това е особено важен практически въпрос.

Не е достатъчно превозвачът да заяви:

„Случи се кражба, следователно не отговарям.“

или:

„В ремаркето са проникнали мигранти, следователно е налице форсмажор.“

Критерият на CMR е по-строг: трябва да се докаже, че конкретните обстоятелства не са могли да бъдат избегнати, а техните последици не са могли да бъдат предотвратени.

При вътрешния режим чл. 68, ал. 1 ЗАвП използва аналогичен подход, а общото определение на непреодолимата сила при търговските сделки се съдържа и в чл. 306 ТЗ – непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.

Кражба на товара – освобождава ли превозвача от отговорност?

Не автоматично.

Кражбата е едно от най-често срещаните основания за спорове по международни автомобилни превози.

Съдът изследва например:

• къде е бил паркиран автомобилът;
• дали паркингът е бил охраняем;
• имало ли е контрол на достъпа;
• имало ли е видеонаблюдение;
• бил ли е автомобилът заключен;
• използвани ли са пломби, заключващи устройства или алармени системи;
• какъв е бил характерът и стойността на товара;
• известен ли е бил маршрутът като високорисков;
• били ли са дадени специални инструкции;
• спазени ли са вътрешните правила за сигурност;
• имало ли е реална възможност да се използва по-сигурно място за престой.

В решение по т.д. № 1908/2025 г., публикувано през 2026 г., Софийският градски съд приема, че конкретна кражба от неохраняем паркинг не освобождава превозвача, тъй като при обстоятелствата по делото посегателството е могло да бъде избегнато чрез дължимата грижа за товара.

Следователно правилният юридически извод е:

Кражбата може да бъде основание за освобождаване само ако превозвачът докаже изпълнение на високия стандарт за дължима грижа и невъзможност събитието и последиците му да бъдат избегнати.

Нелегални мигранти и трети лица в товарното помещение

Практически значим проблем за международните превозвачи е незаконното проникване на хора в ремаркето или товарното помещение.

Особено рискови са маршрути през пристанища, гранични райони и транспортни коридори с установена миграционна активност.

Но и тук не може да се създаде общо правило, че проникването на мигранти представлява автоматично непреодолима сила.

В спор, разгледан от Софийския апелативен съд, превозвачът се е позовал именно на проникването на мигранти без знанието на водача. Съдът обаче е анализирал дали са могли да бъдат предприети допълнителни мерки за надзор и сигурност и е приел, че при конкретните факти не са доказани основанията на чл. 17, § 2 CMR за освобождаване.

Съдебната практика показва следователно, че могат да бъдат изследвани:

• целостта на пломбите;
• моментът на последната проверка;
• маршрутът;
• местата за престой;
• протоколите за security checks;
• заключващите средства;
• действията на водача;
• обучението на водачите;
• GPS данните;
• доказателства от гранични и полицейски органи.

Самото присъствие на трети лица в ремаркето не доказва непреодолима сила.

Лошо време, ПТП, пожар и самозапалване

Същият принцип важи при:

• буря;
• снеговалеж;
• наводнение;
• екстремни температури;
• пътнотранспортно произшествие;
• пожар;
• самозапалване;
• техническа повреда.

Тези събития трябва да бъдат анализирани индивидуално.

Например ПТП, причинено от водача на превозвача, очевидно не представлява автоматично основание за освобождаване.

CMR изрично постановява, че превозвачът не може да се освободи от отговорност чрез позоваване на дефекти на използваното превозно средство или на действията на лице, от което е наел превозното средство.

Аналогично чл. 68, ал. 2 ЗАвП не допуска превозвачът да се позовава на дефекти на превозното средство или грешки на водача.

Превозвачът отговаря и за водача и лицата, които използва

Съгласно чл. 3 CMR превозвачът отговаря за действията и бездействията на своите служители, представители и други лица, чиито услуги използва за извършване на превоза, когато те действат в рамките на възложените им функции.

Следователно аргументът:

„Щетата е причинена от шофьора, а не от транспортната фирма“

обичайно не освобождава самия договорен превозвач от отговорността му към правоимащия.

Този въпрос е особено значим и при използването на подизпълнители и последователни превозвачи.

Как се изчислява обезщетението при липса на товара?

По чл. 23, § 1 и 2 CMR обезщетението се определя според стойността на стоката на мястото и към момента, в който тя е била приета за превоз.

Стойността се определя последователно:

1. по борсовата цена;
2. ако няма такава – по текущата пазарна цена;
3. ако липсва и такава – по обичайната стойност на стоки от същия вид и качество.

В доказателствено отношение могат да имат значение:

• търговска фактура;
• договор за продажба;
• митническа декларация;
• packing list;
• счетоводни документи;
• складови разписки;
• доказателства за покупна цена;
• експертна оценка;
• пазарни данни;
• сертификати и документи за количество и качество.

Лимитът от 8,33 SDR на килограм

Това е една от най-често неправилно представяните части на CMR.

Оригиналната редакция на чл. 23, § 3 CMR от 1956 г. предвижда лимит от 25 златни франка на килограм липсващо бруто тегло.

С Протокола към CMR от 5 юли 1978 г. този режим е изменен и е въведен лимитът:

8,33 разчетни единици – SDR/СПТ за килограм липсващо бруто тегло.

SDR – Special Drawing Rights, или специални права на тираж, е международна разчетна единица на Международния валутен фонд. Затова юридически некоректно е лимитът постоянно да се представя като фиксирани „8–9 евро на килограм“ – валутната стойност на SDR не е постоянна.

България и Протоколът от 1978 г.

Тук е необходимо особено внимание.

В официалния бюлетин на ВКС по Решение № 60111 от 13.04.2022 г. по т.д. № 578/2020 г., I т.о., изрично е посочено, че Република България не е страна по Женевския протокол от 1978 г., макар правилото за 8,33 разчетни единици да е възпроизведено в българския чл. 71, ал. 3 ЗАвП.

Следователно при международен CMR спор с български елемент не трябва механично да се приема, че лимитът от 8,33 SDR/kg винаги е приложим единствено по силата на CMR.

Следва да бъдат проверени:

• приложимата международноправна уредба;
• държавите, свързани с превоза;
• компетентният съд;
• договорните условия;
• евентуално обявена стойност на товара;
• специален интерес при доставката;
• условията на CMR застраховката.

За вътрешния български автомобилен превоз обаче чл. 71, ал. 3 ЗАвП изрично установява максимално обезщетение от 8,33 разчетни парични единици за килограм липсващо бруто тегло.

Как се прилага лимитът при много отделни стоки?

В Решение № 60111/13.04.2022 г. ВКС приема, че лимитът се определя въз основа на общото бруто тегло на липсващия товар, а не чрез отделно изчисляване спрямо теглото на всеки отделен липсващ артикул.

Тази разлика може да има значителен финансов ефект при товари, съставени от множество артикули с различна единична стойност.

Може ли лимитът на отговорността да бъде увеличен?

Да.

CMR предвижда два особено важни механизма.

Обявена стойност – чл. 24 CMR

Изпращачът може срещу договорена допълнителна цена да посочи в товарителницата стойност на товара, която надхвърля стандартния лимит.

В този случай обявената стойност замества обичайния предел на отговорността.

Специален интерес при доставката – чл. 26 CMR

Може да бъде деклариран и специален интерес при доставката за случаи на:

• липса;
• повреждане;
• превишаване на договорения срок.

При доказване на допълнителните вреди може да се претендира обезщетение до размера на декларирания специален интерес.

Кога превозвачът губи правото да се позовава на ограничението на отговорността?

Особено важно изключение се съдържа в чл. 29 CMR.

Ако вредата е причинена чрез умишлено неправомерно поведение на превозвача или чрез такова нарушение, което според правото на сезирания съд се приравнява на умишлено неправомерно поведение, превозвачът няма право да се позовава на нормите на CMR, които изключват или ограничават отговорността му или прехвърлят доказателствената тежест.

Това може да бъде решаващо при:

• груби нарушения на инструкциите за сигурност;
• съзнателно поемане на очевиден риск;
• определени тежки нарушения при охраната на високостойностен товар;
• участие на служители в кражба;
• други особено тежки форми на противоправно поведение.

Конкретната квалификация винаги зависи от установените факти и от приложимото право.

Обезщетение при повреда на товара

При повреда чл. 25 CMR предвижда обезщетението да се определя според намаляването на стойността на стоката.

Ако цялата пратка е повредена, обезщетението не може да надхвърля сумата, която би се дължала при пълна загуба.

Ако е повредена само част от пратката – максималният размер се съобразява със стойността на засегнатата част.

На практика често е необходима стокова или техническа експертиза, която да установи:

• причината за увреждането;
• дали стоката може да бъде използвана;
• разходите за възстановяване;
• остатъчната стойност;
• процента на обезценяване;
• наличие на тотална икономическа загуба.

Отговорност при забава на доставката

По чл. 19 CMR забава е налице, когато стоката не е доставена в уговорения срок или – ако няма договорен срок – когато действителната продължителност надхвърля времето, което разумно би било необходимо на добросъвестен и грижлив превозвач.

При доказана вреда от забавата чл. 23, § 5 CMR ограничава стандартното обезщетение до размера на превозната цена, освен когато са налице предпоставките за по-висока отговорност по други разпоредби на Конвенцията.

Кога товарът се счита за изгубен?

По CMR правоимащият може да счита товара за изгубен, когато не е доставен:

• 30 дни след изтичане на уговорения срок за доставка; или
• ако срок не е уговорен – 60 дни след приемането на товара от превозвача.

Същите времеви критерии са възприети и в чл. 70 ЗАвП.

CMR застраховка – какво всъщност покрива?

Т.нар. CMR застраховка по същество е застраховка на гражданската отговорност на превозвача.

Тя не трябва да се смесва с Cargo Insurance – карго застраховката на самия товар.

Основната разлика е:

CMR застраховката покрива отговорността на превозвача, доколкото тя е възникнала и рискът попада в договореното покритие.

Карго застраховката защитава имуществен интерес върху самия товар съобразно условията на конкретната полица.

От самата CMR Конвенция не произтича общо правило, че всеки международен превозвач задължително трябва да сключи конкретна „CMR полица“. Конвенцията урежда отговорността, докато обхватът на застрахователното покритие се определя от застрахователния договор и приложимото застрахователно право.

Това е важно, защото наличието на отговорност по CMR не означава автоматично, че застрахователят е длъжен да покрие всяка щета.

Покрива ли CMR застраховката кражба или проникване на мигранти?

Отговорът е:

зависи от конкретната полица и общите и специалните условия.

Не е юридически коректно да се твърди универсално, че всяка CMR полица покрива:

• кражба;
• грабеж;
• проникване на нелегални лица;
• повреда, причинена от мигранти;
• щета на неохраняем паркинг;
• измама;
• присвояване;
• температурен риск.

За всеки случай трябва да се проверят:

1. застрахованият риск;
2. териториалният обхват;
3. лимитът за едно събитие;
4. самоучастието;
5. изключените рискове;
6. изискванията за охраняем паркинг;
7. изискванията при високостойностен товар;
8. задълженията за уведомяване;
9. security clauses;
10. изискванията за GPS, аларма, пломба или заключване.

Пряк иск срещу застрахователя на превозвача

Когато отговорността на превозвача е застрахована като гражданска отговорност, чл. 432, ал. 1 КЗ дава на увреденото лице право при съответните предпоставки да иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В практиката това означава, че спорът може да изисква паралелен анализ на:

• CMR;
• Закона за автомобилните превози;
• Кодекса за застраховането;
• договора за превоз;
• CMR товарителницата;
• застрахователната полица;
• общите и специалните условия;
• фактическите причини за настъпването на щетата.

Рекламация при явна повреда или липса

CMR съдържа изключително важни правила относно възраженията при получаването.

Явна липса или повреда

При видима липса или повреда възражението следва да бъде направено най-късно при доставянето на товара.

Практически правилният подход е забележката да бъде отразена ясно върху CMR товарителницата или приемо-предавателния документ.

Скрита липса или повреда

При повреда или липса, която не е била видима при доставката, резервите трябва да бъдат направени писмено в 7-дневен срок, като неделите и официалните празници не се включват в срока.

Липсата на своевременни резерви не винаги унищожава самото право на иск, но създава неблагоприятна доказателствена ситуация, тъй като приемането без резерви представлява prima facie доказателство, че товарът е получен в състоянието, описано в товарителницата.

Рекламация при забава – 21 дни

При претенция за вреди вследствие на забава CMR е по-строга.

Съгласно чл. 30, § 3 CMR обезщетение за забава не се дължи, ако писменото възражение не е изпратено на превозвача в срок от 21 дни, считано от момента, в който стоката е била предоставена на разположение на получателя.

Следователно:

7 дни – скрита липса или повреда;

21 дни – вреди вследствие на забава.

Тези срокове не трябва да се смесват с давностния срок за предявяване на съдебен иск.

Давност на исковете по CMR

По чл. 32 CMR общият давностен срок е 1 година

За по-голямата част от исковете, произтичащи от международен автомобилен превоз давността е 3 години

Тригодишната давност се прилага при умишлено неправомерно поведение или нарушение, което според правото на сезирания съд се счита за равностойно на такова поведение.

Следователно първоначалното твърдение, че „при измама или грешка давността е три години“, не е достатъчно точно.

Обикновената грешка сама по себе си не поражда автоматично тригодишна давност.

От кога започва да тече давността по CMR?

При частична липса, повреда или забава

От датата на доставянето.

При пълна липса

От 30-ия ден след изтичане на уговорения срок за доставка.

Ако няма уговорен срок – от 60-ия ден след приемането на товара от превозвача.

При други случаи

CMR съдържа самостоятелно правило за началото на срока при останалите претенции.

Особено важно е, че писмената рекламация спира давността до момента, в който превозвачът я отхвърли писмено и върне приложените документи. Повторни рекламации със същия предмет не водят до ново спиране.

Давност при вътрешен превоз по ЗАвП

При вътрешния български режим чл. 76 ЗАвП предвижда едногодишна давност за исковете по договор за превоз, докато тригодишният срок, посочен в същата разпоредба, се отнася до искове, произтичащи от смърт или телесна повреда на пътник.

Предявяването на рекламация спира давността до писменото ѝ отхвърляне или частично приемане.

Рекламацията задължителна предпоставка ли е за съдебен иск?

Не трябва да се дава един общ отговор за всички производства.

При вътрешния режим чл. 75 ЗАвП изрично постановява, че предявяването на рекламация не е пречка за предявяване на иск.

При CMR трябва да се разграничават:

• резервите по чл. 30;
• писмената рекламация, която влияе върху давността по чл. 32;
• самият съдебен иск.

А при иск директно срещу застраховател трябва отделно да бъдат проверени изискванията на Кодекса за застраховането, включително предявяването на писмена застрахователна претенция.

Кой съд е компетентен при спор по CMR?

Чл. 31 CMR урежда специална международна компетентност.

Освен съд, избран допустимо от страните, иск може по принцип да бъде предявен и в държава, на чиято територия се намира:

• обичайното местопребиваване на ответника;
• основното му място на стопанска дейност;
• клонът или представителството, чрез което е сключен договорът;
• мястото, където товарът е бил приет за превоз;
• мястото, определено за доставяне.

Това дава възможност при международен спор внимателно да бъде избран най-подходящият допустим форум.

Възможен ли е арбитраж при CMR?

Да, но при специално условие.

Чл. 33 CMR допуска арбитражна клауза, ако тя предвижда, че арбитражният съд ще прилага CMR.

Поради това всяка арбитражна клауза в транспортен или спедиторски договор трябва да бъде прегледана внимателно.

CMR товарителницата – защо е толкова важна?

Товарителницата е основен доказателствен документ при международния автомобилен превоз.

Тя може да съдържа информация за:

• изпращача;
• превозвача;
• получателя;
• мястото и датата на приемане;
• мястото за доставка;
• броя на товарните единици;
• вида на опаковката;
• брутното тегло;
• специалните инструкции;
• резервите на превозвача;
• обявена стойност;
• специален интерес при доставката.

Но липсата или нередовността на CMR товарителницата не унищожава сама по себе си договора за превоз. Чл. 4 CMR изрично предвижда, че договорът остава валиден и подчинен на Конвенцията.

Какво трябва да се направи веднага след установяване на щета?

При липса, кражба, повреда или замърсяване на товара първите действия могат да бъдат решаващи за бъдещото дело.

Следва да бъдат обезпечени възможно най-бързо:

1. CMR товарителницата с всички забележки и резерви;
2. приемо-предавателният протокол;
3. снимки и видеозаписи на товара, ремаркето и пломбите;
4. фактурата и packing list;
5. доказателства за количеството и теглото;
6. полицейски или друг официален протокол при кражба или престъпление;
7. GPS историята на автомобила;
8. тахографските данни;
9. данните за местата и продължителността на престоя;
10. документи за използвания паркинг;
11. записи от камери, ако съществуват;
12. данни за пломби и заключващи устройства;
13. температурни записи при хладилен транспорт;
14. инструкции на изпращача или спедитора;
15. електронната кореспонденция между страните;
16. авариен или survey report;
17. уведомлението до застрахователя;
18. писмена рекламация до превозвача.

Забавянето при събирането на доказателства често е по-опасно от самия спор за правната квалификация.

Кой трябва да бъде ответник – превозвач, спедитор или застраховател?

Това е въпрос, който трябва да се реши преди подаването на исковата молба.

Спедиторът и превозвачът не са непременно едно и също лице.

Необходимо е да се установи:

• кой е сключил договора за превоз;
• кой фигурира като carrier в CMR;
• кой фактически е извършил транспорта;
• има ли подизпълнител;
• има ли последователни превозвачи;
• дали спедиторът е поел задължение като договорен превозвач;
• коя гражданска отговорност е застрахована;
• кой застраховател е носил риска към датата на събитието.

При неправилно определяне на пасивно легитимираното лице може да бъде изгубено значително време, а при кратката CMR давност това може да бъде критично.

Защо всеки CMR спор изисква индивидуален анализ?

Отговорността на международния автомобилен превозвач не може надеждно да бъде определена само от факта, че „товарът е изчезнал“ или „стоката е повредена“.

Правният анализ включва поне:

договор → CMR → товарителница → причина за щетата → доказателствена тежест → освобождаващи основания → размер на вредата → лимит на отговорността → застрахователно покритие → рекламация → давност → международна компетентност.

Една грешка в който и да е от тези елементи може да промени крайния резултат по делото.

Адвокат при щети по международен автомобилен превоз и CMR

Адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“ работи по спорове между:

• международни превозвачи;
• спедитори;
• товародатели;
• получатели;
• логистични дружества;
• карго застрахователи;
• застрахователи на отговорността на превозвача.

Правната работа може да включва:

• анализ на CMR товарителницата;
• определяне на приложимото право;
• анализ на отговорността по чл. 17 CMR;
• проверка на основанията за освобождаване;
• изчисляване на максималното обезщетение;
• анализ на 8,33 SDR и приложимите ограничения;
• проверка на CMR застраховката;
• изготвяне на рекламация;
• отговор на регресна претенция;
• преговори със застраховател;
• съдебно производство срещу превозвач;
• защита на превозвач срещу неоснователен иск;
• пряк иск срещу застраховател;
• международно събиране на вземания по транспортни спорове.

За допълнителна информация:

Тел.: +359 897 90 43 91
E-mail: office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко запитване следва да бъде разглеждано съобразно конкретната CMR товарителница, договора за превоз, характера на щетата и условията на приложимата застрахователна полица.

За какво отговаря превозвачът по CMR?

Превозвачът по принцип отговаря за пълната или частичната липса и повреждането на товара между приемането и доставянето му, както и за забава при доставката съгласно чл. 17 CMR.

Кражбата освобождава ли превозвача от отговорност?

Не автоматично. Превозвачът трябва да докаже, че при конкретните обстоятелства кражбата не е могла да бъде избегната и последиците ѝ не са могли да бъдат предотвратени въпреки полагането на дължимата грижа.

Проникването на нелегални мигранти в ремаркето форсмажор ли е?

Не по дефиниция. Съдът изследва действията на водача и превозвача, контрола върху автомобила, пломбите, проверките, паркирането и възможните превантивни мерки. Българската съдебна практика съдържа случаи, в които проникването на мигранти не е прието като достатъчно основание за освобождаване.

Какъв е лимитът на отговорността на превозвача?

При вътрешен автомобилен превоз по чл. 71, ал. 3 ЗАвП обезщетението при липса е до размера на вредата, но не повече от 8,33 разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло. При международен CMR спор трябва да се анализира приложимата редакция на международния режим и конкретните договорни отношения, тъй като България не е страна по Протокола от 1978 г., въвел 8,33 SDR в чл. 23 CMR.

Как се определя стойността на изгубения товар?

По правило според стойността му на мястото и към момента на приемане за превоз – по борсова цена, пазарна цена или обичайната стойност на стоки от същия вид и качество.

Какъв е срокът за възражение при скрита повреда?

По чл. 30 CMR писмената резерва за невидима при доставката липса или повреда трябва да бъде направена в 7-дневен срок, без неделите и официалните празници.

Какъв е срокът при забава?

Писмената резерва за вреди от забава трябва да бъде направена в рамките на 21 дни от предоставянето на товара на разположение на получателя.

Каква е давността по CMR?

По правило една година. При умишлено неправомерно поведение или нарушение, което по приложимото право се приравнява на такова, срокът е три години.

Задължителна ли е CMR застраховката?

Самата CMR Конвенция урежда отговорността на превозвача, но не установява общо правило, че всяка такава отговорност задължително трябва да бъде обезпечена с определен вид „CMR полица“. Застрахователното покритие се определя от договора и приложимото законодателство.

CMR застраховката покрива ли автоматично всяка кражба?

Не. Покритието зависи от общите и специалните условия на конкретната полица, включително изискванията за паркиране, охрана, заключване, маршрут, характер и стойност на товара.

Може ли да се предяви иск директно срещу застрахователя?

При наличие на предпоставките по Кодекса за застраховането увреденото лице може да разполага с пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на чл. 380 и чл. 432 КЗ.