Публикации

Давностни срокове административно наказание

Погасителната давност е период от време, с изтичането на който,  законът свързва настъпването на определени правни последици – невъзможност на кредитор на задължение да иска съдебна защита за своето право по предвиденият в закона съдебен ред (погасителна давност).

Законът (*ЗЗД), свързва терминът „Давност“ с придобиване и получаване правото на собственост, както и други ограничени вещни права. В текстая на на чл.34, ал.1, ал. 3 Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) са предвидени и описани детайлни всички срокове, с изтичането на които не може да се образува административнонаказателно производство пред административнонаказващия орган.

В случай, че е образувано административнонаказателно производство, то същото следва да се прекрати, в случай, че в срок до три месеца от откриване на нарушителя или с изтичането на една година от момента на извършване на нарушението не е бил съставен административен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), то административнонаказателно производство не се образува, както и че същото се прекратява, ако в шестмесечен срок от съставянето на акта не е издадено наказателно постановление. Тези срокове подлежат на проверка от съда, който следи служебно за спазването им и при констатирано несъобразяване с тях от наказващите органи административното наказание се отменя поради допуснати процесуални нарушения.

Следва да посочим, че тези установени законови правила на давността са уредени в Закона за задълженията и договорите. Въпреки тяхното изрично посочване в гражданския закон, същите НЕ намират пряко приложение в административно – наказателното производство.Давностен срок за административно наказание, адвокат обжалване административен акт, Съдебни дела, Обжалване акт Административен съд, чл.82, ал.1, б."а" ЗАНН

В нашата практика, като адвокати по административни дела и съдебни процедури по оспорване на административни актове пред съответният административен орган или съд, погрешно се счита, че с изтичането на тригодишна давност, автоматично се погасяват публичните задължения на държавни органи и ведомства.

Причината за това е, че когато е налице ситуация с едно лице, което подлежи на административно наказателна отговорност, не се взима в предвид обособените специалните правила в закона (ЗАНН), които важат за производството по налагане на административните нарушения и наказания.

В съдебна фаза обаче ситуацията е различна. Тук – ЗАНН препраща към Наказателния кодекс (НК) като посочва, че при наличие на изрично посочени обстоятелства, които  изключват отговорността, се прилагат разпоредбите на Наказателният Кодекс, доколкото общият закон – ЗАНН не предвижда друго.

В този случай, в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление се прилагат разпоредбите за давността и абсолютната давност, уредени в Наказателният Кодекс.

В глава IX от НК „Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание“ и по-конкретно в чл. 79, се регламентира, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност. А съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 ЗАНН административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години.

Въпреки, че разпоредбата на чл. 81, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН предвижда, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, то нормата на чл. 81, ал. 3 НК посочва, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК, който е три години.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/ 2017г., срокът за погасяване на административни наказания е две годишен за административно наказание „Глоба„. Нужно е да се посочи, че административното наказание „глоба“ е вид административно наказание, предвидено в чл. 13, б. „б“ Закона за административните наказания и нарушения (ЗАНН). Съгласно текстът на чл.82, ал.1, б. „а“ ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.

В този случай, давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието.

ВАЖНО:  Давността се прекъсва с всяко действие, предприето от изпълняващите органи спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Съгласно текстът на чл.82, ал.3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл.82  ал.1.ЗАНН.

От друга страна, съгласно чл.171, ал.1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

А чл.171, ал.1 ДОПК,предвижда и абсолютна погасителна давност от 10 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.Давностен срок за административно наказание, адвокат обжалване административен акт, Съдебни дела, Обжалване акт Административен съд, чл.82, ал.1, б."а" ЗАНН

Следва да отбележим, че веднага след прекъсване на изпълнителската давност по ЗАНН започва да тече нов двугодишен срок.

Въпреки всичко глобата е публично вземане, не означава, че изпълнителската давност за нея следва да е еднаква с тази за останалите публични вземания. Давността, включително тази, касаеща изпълнението на наказанието, е материално-правен въпрос.

Чл.79 ЗАНН препраща към ДОПК само относно процесуалния ред за събиране на държавните вземания.

За допълнителна информация и обжалване на наложени административни наказания, спокойно можете да се обърнете към нас за информация или съвет на следният телефон + 359 897 90 43 91 или на mail : office@lawyer-bulgaria.bg 

Прехвърляне на търговски дружества със задължения

С влизането на последните промените по ДОПК, конкретно чл.19, се предвижда имуществена отговорност за дължими и неплатени данъци и осигуровки.

Тази  имуществена отговорност по чл. 19ДОПК, носят  всички мажоритарните собственици и съдружници,в частност и прехвърлители, които към момента на възникване на задълженията към държавата и НАП, недобросъвестно прехвърлят притежавани от тях дружествени дялове, цели търговски дружества или акции

Отговорността възниква при прехвърляне на тяхното дялово участие в регистрирани акционерни търговски дружества в България, прекратявайки с това своето мажоритарно участие и отклонявайки отговорността си като съдружници или акционери в тези дружества. адвокати по данъчни дела

Това е причината, поради която с последните промени в ДОПК, влезли в сила от 04.08.2017г. 

Тези промени доведоха до промяна на ситуацията, а с това и тяхната пълна имуществена отговорност за всички публични,  непогасените задължения за данъци и осигурителни вноски по осигурителните сметки на задължените лица,като тази имуществена отговорността е изчислена като пропорционална на тяхното участието в прехвърлената или отчуждената част от капитала на съответното търговско дружество.

Целта, която се преследва в този текст на закона – чл.19 ДОПК е разбира се прехвърлянето на търговски дружества на малоимотни граждани, който дори и не подозират за дружествата, които са придобили при евентуалното прехвърляне на дялове пред Нотариус.

Какво целят промените в текста на чл.19 ДОПК

Целта на промените в закона е да се предотвратят случаите в който някои от  миноритарните собственици на капитала в едно търговско дружество сключват  поредица от разпоредителни сделки, с които променят собствеността на дружествата.

В резултат на това съдружниците, натрупали задължения към НАП, целят да избягат от процедурата по обявяване в несъстоятелност, за което е предвидена имуществена отговорност за същите в случаите, в които едновременно или последователно, в период, не по-дълъг от три месеца, прехвърлят дружествени дялове или акции, чиято сума представлява мажоритарен дял от капитала.

Другата промяна, която се цели с изменението на текста на чл. 19 ДОПК е пряко свързана с дяловете на мажоритарни съдружници и акционери със собствени акции в акционерните дружества, които вече са разпоредили действията по намаляване на имуществото, като отговорността не се отнася за тези от тях, които са гласували против увреждащите предприятието сделки, както и ако са получили скрито разпределение на печалбата (дивидент) и това обстоятелство не е декларирано след това в техните данъчните декларации.

Особен представителЗа съжаление поради честата практика за прехвърляне на предприятия и търговски дружества, както и на отделни дружествени дялове или акции след започнало ревизионно производство за установяване на задълженията на юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК, с измененията на чл.19 ДОПК  понятието „недобросъвестност“ се дефинира чрез необорима презумпция.

Имуществена отговорност на съдружниците в ООД

Важна особеност на промените, е че законът в чл. 19 ДОПК, приема, че недобросъвестно поведение е налице винаги, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията или след започнал контрол по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство.

Важно е да отбележим, че включването на декларираните от лицата задължения в разпоредбата на чл.19 ДОПК, дава възможност на органите по приходите (НАП) да образуват незабавни административни производство за ангажиране на отговорност на лица  по чл. 19 ДОПК не само в случаите, в които задълженията на юридическите лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК са установени с ревизионен акт, но и в случаите, в които лицето само е посочило дължимите от него задължения.

За да получите квалифицирана юридическа помощ по дела, свързани с прехвърляне на търговски дружества със задължения към държавата и трети лица можете да се свържете с нас.

Ние ще Ви предоставим бърза и навременна правна помощ, съвет или процесуално представителство пред съд или административен орган.

В случай на нужда, обърнете се към нас за съвет и правна помощ на следните телефон + 359 897 90 43 91 или на mail : info@lawyer-bulgaria.bg