Публикации

ОТМЯНА НА АРБИТРАЖНО РЕШЕНИЕ. АДВОКАТ АРБИТРАЖНИ ДЕЛА

арбитражни дела

Арбитражни дела

Като адвокати по арбитражни дела и адвокати, специализирани по съдебни дела и търговски арбитраж, наблюдаваме една тенденция. Тя е негативна по своя характер и се изразява в увеличаване броя на частните арбитражи. Те действат повече в насока услуга на кредитора, за сметка на гражданите и тяхната правна защита. Кредиторите обикновено желаят да заобикалят строгите изисквания на Закона за международния търговски арбитраж и, за жалост, успяват.

Бидейки компетентни юристи в областта на търговския арбитраж и арбитражни дела, за нас всички случаи са идентични. Масово клиентите ни се оплакват от своеволията на частните съдилища по инициативи, свързани с:

отдавна просрочени вземания и парични задължения, погасени вече по давност, които не подлежат на събиране по съдебен ред. За жалост обаче на длъжника не е дадена правна възможност да възрази. Той е възпрепятстван да направи съдебно възражение за изтекла погасителна давност. Нещо повече – той узнава за всичко това едва когато частните арбитражни съдилища са извадили съдебно Решение и в някой случай дори Изпълнителен лист срещу длъжника. Повечето адвокати по търговски арбитраж и адвокати по арбитражни дела имат опит вече с натрупана съдебна практика по подобен род  арбитражни дела.

Като адвокати по арбитражни дела, като специалисти в съдебните дела по търговски арбитраж, забелязваме редица недоразумения, с които хората се сблъскват ежедневно. Така например в самите документи се посочва, че съдебните решения от арбитражен „съд“ са окончателни и не подлежат на обжалване. От този момент за хората започват проблемите, които ние бихме желали да изясним.

Допускаме, че същинско „производство“ по новообразуваното арбитражно дело пред частният арбитраж вероятно изобщо не е имало. Решението се взема в закрито заседание, т.е. без реално да се води дело срещу длъжника. Поради тази причина смятаме, че, на лицето не се дава възможност да се защити или позове на изтеклата погасителна давност.

За да не ставате и Вие жертва…

Всеки компетентен юрист, занимаващ се с арбитражни дела и/-ли колега-специалист по съдебни дела и търговски арбитраж, би Ви посочил следното:

  • За съжаление, издадените и постановените от частните арбитражни съдилища решения са окончателни и не подлежат на обжалване.
  • След като са окончателни, те подлежат на принудително изпълнение. Всички кредитори точно това целят – бързо и безпроблемно да получат Изпълнителен лист, след което образуват Изпълнително дело пред ЧСИ. Издаденият Изпълнителен лист се получава за дни, след писмена Молба на кредитора.
  • Много кредитори, чрез заобикаляне на правилата и законите, прибягват до решаване на спора от съмнителни арбитражни „съдилища”. В такива случаи страните изобщо не са избирали посочената юрисдикция за разрешаването на проблема. Арбитражът пък не е бил правно легитимиран да разгледа спора поради липса на арбитражна клауза. Точно на този момент искаме да Ви обърнем внимание – абсолютна предпоставка, за да може спорът да бъде разгледан от  т.нар. „арбитражен съд“, е наличието на арбитражна клауза, която в договорите между длъжника и кредитора НЕ съществува.
  • Липсата на тази клауза, която предвижда особена подсъдност на спора, автоматично прави „арбитражните съдилища“ некомпетентни. Те не могат да постановяват съдбни решения именно заради отсъстващите компоненти.
  • Кредиторите използват правна възможност и заобикалят закона чрез неправилно и изключително порочно разширено тълкуване на чл.7, ал.3 от ЗМТА. В нея се казва, че арбитражно споразумение има, когато ответникът приеме спорът да бъде разгледан от арбитража. Това приемане става писмено или със Заявление, отбелязано в Протокола на арбитражното заседание. Ответникът, освен това, когато участвува в арбитражното производство, не трябва да оспорва компетентността на арбитража.

Като изводи можем да извлечем следното:

Често не се знае какъв е пътят, по който се стига до дадено заключение. В голям брой от случайте „обвиняемият“ дори не е бил призоваван за заседание на Арбитражния съд. Най-често призовките пристигат месеци след като всички срокове за обжалване са изтекли и кредиторите са извадили Изпълнителен лист.

Бихме желали да посочим, че в 99% от случаите, в Договора между длъжника  и кредитора – дали е обществена услуга, или нещо друго – оператор напълно отсъства. Да не говорим, че практиката познава ситуации, в които т.нар. арбитражна клауза за решаване на споровете пред Арбитражен съд липсва.

За съжаление, „арбитражният съд” не само счита, че длъжникът е редовно уведомен,но и е участвал в производството. В случай че не е подал възражение, това автоматично означава, че е съгласен  „арбитражното дело“ да се гледа от “арбитражен съд“. За нас, като адвокати по арбитражни дела, след като се е стигнало до тук, съществуват няколко правни средства за защита, но всички те зависят изцяло от спазването на сроковете за обжалване и оспорване на тези т.нар. необжалваеми арбитражни решения,постановени от т.нар. частни арбитражи.

За повече информация се свържете с нас или ни изпратете Вашите документи по мейл info@lawyer-bulgaria.bg

 

Производство по несъстоятелност

Работата на всеки адвокат по търговски дела и несъстоятелност, обхваща материята на несъстоятелността. Правна кантора „Д. Владимиров и Партньори“ работи активно в тази насока.  Нашите адвокати по търговски дела и несъстоятелност изготвят правни анализи и становища за всяко производство по несъстоятелност. Нашата цел е максимално намаляване на финансовия и икономически риск за търговеца. А именно, предотвратяване от отговорност, при спазване на сроковете за подаване на молба за откриване на производството по чл.625 ТЗ.

Като опитни адвокати по търговски дела и несъстоятелност, следим за спазването на важните изисквания по откриване на производство по несъстоятелност за свръхзадължен или неплатежоспособен търговец, който е спрял плащанията си или няма достатъчна наличност да обслужва свои насрещни задължения. Консултирайки няколко търговски дружества изпаднали в неплтежоспособност, бихме искали да отбележим, че т.нар. неплажоспособност е състояние, при което длъжникът не изпълнява свое насрещно ликвидно задължение по търговска сделка, която е сключена с търговец във връзка с търговската му дейност.

Първата фаза на това производство е откриване на производство по несъстоятелност. Самият процес на откриване на самото производство започва с прекратяване или продължаване дейността на предприятието. В самото производство се стига и до избор на синдик, като тези въпроси решава съдът при преценка на отделните доказателства.

Правото на собственостОздравителен план

Съществена част от процедурата е изготвянето на оздравителен план за дружеството. С него може да се изготви процедура по отсрочване или разсрочване на задълженията, както и те да бъдат частично или цялостно погасени или опростени.

Нашите адвокати по търговски дела и несъстоятелност се занимават активно с вътрешната организация на дружеството и цялото търговско предприятие. Говорим за избиране на съответния ред за осребряване на имуществото, както и осребряване на активи, довършването на сделки с оглед запазване на активи. Тези наши действия се извършват, за да не се стигне до разпиляване имуществото на длъжника. Във всяка фирма има парични, търговски и т.н. активи.

Стараем се да откроим съществени моменти в производството по несъстоятелност, по които има кредитори със седалища в държава членка на ЕС.

По- специално с търговска несъстоятелност на дружества с международен елемент. В тези случаи приложение намира съответно и Регламент (ЕО) №1346/2000 относно производството по несъстоятелност. Съгласно чл. 40 Регламент (ЕО) № 1346/2000 след образуване на производство по несъстоятелност в една държава членка, компетентният съд на тази държава или синдикът, който е назначен от него, незабавно информира кредиторите, които са известни и чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище според учредителния акт се намира в другите държави членки.

Особености на производството за несъстоятелност 

Съгласно чл. 616, ал. 1 ТЗ масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на кредиторите на длъжника по търговски и нетърговски вземания. Текстът е основа за няколко извода. Преди всичко, в процедурата по издирване и уточняване на кредиторите на несъстоятелността подлежат на предявяване именно и само вземанията – т.е. субективните имуществени права от облигационен характер в най-общия смисъл на понятието, насочени към длъжника и скрепени с възможността да бъдат упражнявани принудително.

Не подлежат на предявяване вещните права, личните неимуществени права и т.н. На второ място, нормата на чл. 616, ал. 1 ТЗ дава отговор и на въпроса кои категории вземания подлежат на предявяване в производството по несъстоятелност.

Основание за откриване на производството по несъстоятелност може да бъде само търговско задължение или задължение, свързано с търговската дейност на длъжника.

Независимо от това, след откриване на производството по несъстоятелност на удовлетворяване по специалния ред подлежат всички вземания към търговеца – както тези, които произтичат от упражняваната от длъжника търговска дейност, така и нетърговските. Това разбиране е в синхрон с общата цел на производството по несъстоятелност, установена в чл. 607 ТЗ – справедливото удовлетворяване на всички кредитори.

В производството по несъстоятелност подлежат на предявяване всички вземания, независимо от момента, към който същите са възникнали – преди началната дата на неплатежоспособността, преди или след откриване на производството по несъстоятелност, преди или след обявяването на длъжника в несъстоятелност.

Търговски дружества в неплатежоспособност или свръхзадълженостВъзстановяне суми без документ

Винаги ги информираме, че търговският закон относно материята на търговската несъстоятелност посочва, че „неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:

  • парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ;
  • публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност;
  • задължение по частно държавно вземане.

Неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията. Неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.

Производство по несъстоятелност се открива за:

  • търговец (физическо или юридическо лице), който е неплатежоспособен или свръхзадължен;
  • лице, което прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник;

Като адвокат по търговски дела и несъстоятелност, винаги консултирам клиента, че е особено важно в зависмост дали сте от страната на кредитор или длъжник, вашите интереси да бъдат запазени.

За повече информация или справки можете спокойно да се обърнете към нас: тel. +359 2 858 10 25, E-mail  :  info@lawyer-bulgaria.bg

Нотариална заверка на Договор за наем

Голяма част от фирмите и търговските дружества, които обслужваме се интересуват дали е нужна Нотариална заверка на Договор за наем на търговски обекти, наети от тях. Това е един от най-честите проблемни случаи на клиенти. Всеки адвокат или юрист с опит в сделките с недвижими имоти и имотни дела ще Ви каже, че идеята на тази нотариална заверка е осигуряване на пълна защита на клиента и неговите права. С цел – избягване на неудобството да попаднете на некоректни наематели, респ. наемодатели. (Ако наемателят е търговско дружеството – фирма или физическо лице).

нотариална заверка на договор за наемКато адвокати по имотни дела и сделки с недвижими имоти съветваме нашите клиенти, че в случая, чисто технически ролята на нотариуса е да положи подпис и нотариална заверка под частен, писмен договор между две страни с цел да гарантира съдържанието и достоверността на подписите на двете страни.

Целта на тази заверка е в случай, че наемателят се окаже некоректен или недобросъвестен. Примерно спре да си плаща наема, откаже комуникация и преустанови заплащането на сметки за ток, парно, вода, телефон, интернет, др. комунални услуги, всеки собственик на имот, може да поиска с молба до Районния съд, по местонахождение на имота, да се снабди със Заповед за Изпълнение по смисъла на чл.410 ГПК., въз основа на което се издава и Изпълнителен лист, вследствие писмената нотариалната заверка на писмения договор. Следваща стъпка е пристъпване към изпълнително дело за събиране на просрочените задължения и суми.

Адвокатите знаят най-добре!

Съветите ни често пъти спестяват на нашите клиенти доста неприятности при бъдещи наемни отношения. Особено, ако направят всичко, което сме ги посъветвали.

Същата конструкция би могла да бъде използвана от страна на Наемател. Пример: Търговско дружество или фирма, която усеща проблеми при комуникацията от страна на недобросъвестен и некоректен наемодател. В случая, наемателят спокойно би могъл да използва същата тази Нотариална заверка на подписите на страните и да поиска от Наемодателя да изпълни всичките си задължения, поети по сключения Договор за наем, съобразно описаната по-горе съдебна процедура.

Същата тази процедура спестява време и средства на страните. Тя дава легална възможност за бързо въздействие върху всеки неизряден, сключил писмен Договор с нотариална заверка на подписите.

нотариална заверка на договор за наемВ конкретния случай, при сключването на писмен договор за наем, съветваме нашите клиенти Договорът за наем да бъде сключен с достоверна дата, която съответно се удостоверява и от длъжностното лице – Нотариуса, пред който се сключва писмения договор. Разбира се, ако сключеният вече Договор за Наем няма актуална и достоверна дата, то той лесно ще може с обикновено едномесечно писмено предизвестие да бъде прекратен и с това да приключи самия договор и договорни отношения между страните. Освен, ако в същия не е уговорено друго при спазване условията за достоверност на датата. Срокът се определя свободно от страните, но не може да бъде за повече от 10 години.

Срокове

Друг съществен момент е, че всеки договор за наем със срок над една година по желание на страните може да бъде вписан по смисъла на чл. 112, буква „е“ от Закона за собствеността. Тази подробност е предвидена с цел да се защити Наемателя при евентуална продажба на имота. (Ако фирма или търговско дружество е инвестирало в обновяването на имота)

Дори и да се стигне до последваща продажба на имота, вписания за по-дълъг от едногодишен писмен договор ще защитава наемателя, докато не изтече този срок.

Що се касае обаче до т.нар. подобрения в имота – то следва да уточним факта, че Наемодателят не е длъжен да приеме луксозни подобрения на имота, направени от Наемателя. Ако тези подобрения обаче са полезни и необходими, Наемодателят дължи разноските по реда на чл. 74, ал. 1 от Закона за собствеността. Оценката за тези неща, разбира се е доста субективна. Това зависи до голяма степен и от отношенията между страните по сключения писмен договор за наем.

За повече информация, се обадете на нашия тел. 02/ 858 1025 или пишете на info@lawyer-bulgaria.bg