Tag Archive for: АПК

Неправомерно издаден акт на БАБХ

Един от най-интересните въпроси при обжалване на административни актове е въпросът за неправомерно издаден акт на БАБХ.

Отказът на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), съответно на съответната ОДБХ, да издаде регистрация, одобрение, удостоверение, вписване или друг административен акт, може да блокира реално започването или продължаването на търговска дейност.

Това е особено съществено за

производители,
търговци на храни,
складове,
ресторанти,
заведения за обществено хранене,
онлайн търговци на храни,
транспортни оператори,
фермерски обекти
предприятия, работещи с храни от животински произход.

Правната защита срещу отказ от БАБХ не следва да се свежда само до формално подаване на жалба.

Успешното обжалване изисква прецизна проверка за

компетентността на органа,
съдържанието на отказа,
мотивите,
проверките на място,
дадените указания,
приложените нормативни основания
съразмерността на административната реакция.

Законът за храните предвижда, че производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършват след регистрация или одобрение, като компетентен орган за регистрация по Регламент 852/2004 обикновено е директорът на ОДБХ по местонахождението на обекта

За одобрение по Регламент 853/2004 — също директорът на съответната ОДБХ, когато става дума за храни от животински произход.

Какво представлява неправомерно издаден акт на БАБХ?

Отказът на БАБХ представлява индивидуален административен акт, с който компетентният административен орган отказва да уважи искане на заявителя.

Най-често отказът е свързан с:

регистрация на обект за производство, преработка или дистрибуция на храни;
одобрение на обект по отношение на храни от животински произход;
вписване или промяна на обстоятелства в публичен регистър;
издаване на удостоверение, сертификат или друг документ;
възобновяване на дейност;
отказ да се приеме, че са отстранени констатирани несъответствия;
отказ след проверка на място;
частичен отказ за определени дейности, групи храни или обект.

Отказът трябва да бъде писмен, мотивиран и да съдържа фактическите и правните основания за издаването му.

Съгласно чл. 59 АПК административният орган издава или отказва издаването на административен акт с мотивирано решение, а писменият акт трябва да съдържа органа, адресата, фактическите и правните основания, разпоредителната част, реда и срока за обжалване, датата и подписа на издателя.

Защо Неправомерно издаден акт на БАБХ често може да бъде незаконосъобразен?

На практика отказите на БАБХ невинаги страдат само от един порок.

Често се наблюдава комбинация от процесуални и материалноправни нарушения.

Най-честите проблеми са:

липса на конкретни мотиви;
неясно посочване на нарушената правна норма;
неразграничаване между регистрационен и разрешителен режим;
неправилно прилагане на изискванията за обекти по Регламент 852/2004 и Регламент 853/2004;
липса на даден срок за отстраняване на нередовности;
отказ въпреки отстраними пропуски;
неизяснени факти;
необсъдени възражения на заявителя;
изискване на документи извън закона;
несъразмерност между констатирания пропуск и тежестта на отказа.

Това е важно, защото съдът не проверява само дали органът е „намерил някакъв проблем“.

Съдебният контрол обхваща законосъобразността на отказа на всички основания по чл. 146 АПК — компетентност, форма, административнопроизводствени правила, материален закон и цел на закона.

Аргументи срещу Неправомерно издаден акт на БАБХ

1. Липса на компетентност на органа

Първият въпрос е дали отказът е издаден от правилния орган.

При регистрация и одобрение на обекти за храни компетентността е специално уредена.

Законът за храните предвижда, че компетентен орган за регистрация по Регламент 852/2004 е директорът на ОДБХ по местонахождението на обекта, а компетентен орган за одобрение по Регламент 853/2004 е директорът на ОДБХ по местонахождението на обекта.

Следователно, ако отказът е издаден от некомпетентен орган, от лице без надлежно делегирани правомощия или от орган, който няма териториална или материална компетентност, това е самостоятелно основание за отмяна или дори за нищожност.

Примерен аргумент:

Оспореният отказ е постановен при липса на материална и/или териториална компетентност, тъй като компетентният орган по регистрацията/одобрението следва да бъде определен съобразно местонахождението на обекта и конкретния режим — регистрация по Регламент 852/2004 или одобрение по Регламент 853/2004.

2. Липса на мотиви или формални мотиви

Един от най-силните аргументи срещу отказ от БАБХ е липсата на конкретни мотиви.

Не е достатъчно органът да посочи общо, че „обектът не отговаря на нормативните изисквания“.

Необходимо е да се посочи:

кое точно изискване е нарушено;
коя конкретна правна норма е приложена;
какви факти са установени;
с какви доказателства са установени;
защо пропускът не може да бъде отстранен;
защо е необходим отказ, а не предписание или срок за привеждане в съответствие.

АПК изисква фактически и правни основания в административния акт. Ако липсва връзка между фактите, доказателствата и правната норма, отказът е уязвим.

Примерен аргумент:

Административният орган е изложил общи и декларативни мотиви, без да посочи конкретни фактически констатации, без да индивидуализира нарушените нормативни изисквания и без да обясни защо констатираните обстоятелства налагат именно отказ, а не предоставяне на срок за отстраняване на нередовности или издаване на предписание.

3. Отказ без предоставяне на срок за отстраняване на нередовности

При регистрация на обект за производство, преработка и/или дистрибуция на храни Законът за храните съдържа специална процедура.

Заявлението се проверява в срок до 5 работни дни от подаването му.

Ако се установят нередовности, компетентният орган уведомява заявителя и му дава срок за отстраняване, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни и по-дълъг от 6 месеца.

Едва при неотстраняване на нередовностите в този срок органът може да издаде пълен или частичен отказ.

Това е изключително важна защитна линия.

Ако БАБХ е издала отказ веднага, без ясни указания и без реална възможност за отстраняване на пропуските, отказът може да бъде атакуван като преждевременен, несъразмерен и постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Примерен аргумент:

Отказът е постановен преждевременно, тъй като административният орган не е изпълнил задължението си да даде конкретни, ясни и изпълними указания за отстраняване на нередовностите в законоустановения срок. Отказът може да бъде постановен само при неотстраняване на нередовностите след надлежно дадена възможност за това.

4. Неправилно изискване на документи извън закона

Много често администрацията изисква документи, които не са предвидени в закона или не са относими към конкретната процедура.

Това е особено важно при регистрация на обект, защото Законът за храните изброява съдържанието на заявлението и приложимите документи, включително документи за строителен статут, документ за собственост, наем или ползване, данни за дейността, групите храни, водоснабдяване, транспортни средства, дата на започване на дейността и декларации за изпълнение на приложимите изисквания.

Допълнително, АПК предвижда, че когато специален закон изчерпателно определя доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представи, административният орган няма право да изисква други доказателства.

Също така органите не могат да изискват информация или документи, които вече са налични при тях — те следва да ги осигурят служебно.

Примерен аргумент:

Административният орган е изискал документи, които не са предвидени като задължителни за конкретния вид производство и не са относими към заявената дейност. По този начин е разширен незаконосъобразно фактическият състав на регистрацията/одобрението, което противоречи на принципа на законност и на правилата за служебно събиране на доказателства.

5. Неправилно смесване на режим „регистрация“ и режим „одобрение“

Една от най-честите грешки е смесването на регистрационен режим по Регламент 852/2004 с режим на одобрение по Регламент 853/2004.

Не всеки обект за храни подлежи на одобрение. Част от обектите подлежат на регистрация, докато специфични дейности с храни от животински произход могат да изискват одобрение.

Законът за храните прави ясно разграничение между компетентния орган за регистрация по Регламент 852/2004 и компетентния орган за одобрение по Регламент 853/2004.

Примерен аргумент:

Оспореният отказ неправилно прилага изисквания, относими към режим на одобрение, към процедура, която по своята правна природа представлява регистрация. Това води до неправилно приложение на материалния закон и до незаконосъобразно утежняване на положението на заявителя.

6. Неизясняване на фактите и необсъждане на възраженията

Съгласно АПК индивидуалният административен акт се издава след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и след обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Доказателствата се събират служебно, като всички събрани доказателства следва да бъдат проверени и преценени от административния орган.

Следователно, ако заявителят е представил документи, снимки, становища, технически описания, HACCP документация, договори, протоколи или възражения, БАБХ трябва да ги обсъди реално. Мълчанието по съществени възражения е процесуален дефект.

Примерен аргумент:

Органът не е обсъдил представените от заявителя доказателства и възражения, не е извършил пълна преценка на фактическата обстановка и не е обосновал защо приема, че заявената дейност не може да бъде извършвана при спазване на нормативните изисквания.

7. Несъразмерност на наказание при неправомерно издаден акт на БАБХ

Принципът на съразмерност е централен в административното право.

Съгласно чл. 6 АПК административните органи упражняват правомощията си разумно, добросъвестно и справедливо, а административният акт не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта.

Това означава, че отказът не трябва да бъде автоматична реакция при всеки пропуск.

Ако пропускът е отстраним, ако не създава непосредствена и голяма опасност за здравето, ако може да бъде преодолян чрез предписание, техническа корекция или допълване на документацията, отказът може да се окаже несъразмерен.

Тази логика се подкрепя и от самия Закон за храните: при констатирано несъответствие при проверка на място комисията, в зависимост от тежестта на нарушенията, издава предписание и определя срок за привеждане в съответствие, а спиране на дейността е предвидено при възникнала непосредствена и голяма опасност за здравето на хората или животните.

Примерен аргумент:

Дори да се приеме наличие на отделни несъответствия, те са отстраними и не обосновават краен отказ. Органът е следвало да приложи по-лека и съразмерна мярка — указания, предписание или срок за привеждане в съответствие, вместо да блокира изцяло стопанската дейност на заявителя.

8. Липса на доказана непосредствена и голяма опасност

Когато БАБХ мотивира отказа с риск за здравето, този риск трябва да бъде конкретен, доказан и индивидуализиран. Не е достатъчно абстрактно позоваване на „безопасността на храните“. Трябва да се установи:

каква точно опасност съществува;
дали е непосредствена;
дали е голяма;
дали е свързана с конкретната дейност;
дали е доказана с проверка, лабораторен анализ, протокол или експертно становище;
защо не може да бъде предотвратена чрез по-лека мярка.

Законът за храните дефинира „непосредствена и голяма опасност“ като опасност, при която консумацията на храни може да причини сериозно увреждане на здравето или смърт на хора или животни.

Примерен аргумент:

В отказа липсва доказване на непосредствена и голяма опасност. Органът се е позовал на общи съображения за безопасност на храните, без да установи конкретен, реален и непосредствен риск, който да оправдае най-тежката административна реакция.

9. Неправилна оценка на HACCP документацията и системата за самоконтрол

Законът за храните изисква бизнес операторите да въвеждат, прилагат и поддържат процедури, основани на принципите на HACCP, когато това е приложимо съобразно вида дейност.

Законът също така признава, че системата за управление на безопасността следва да бъде съизмерима с вида и размера на производството.

Следователно БАБХ не може механично да изисква еднакъв обем документация от малък търговски обект, транспортен оператор, онлайн търговец, склад или производствено предприятие. Изискванията трябва да бъдат адаптирани към реалната дейност.

Примерен аргумент:

Органът е оценил системата за самоконтрол формално, без да съобрази вида, мащаба и риска на заявената дейност. Изискването за документация следва да бъде пропорционално и съобразено с конкретния бизнес модел, а не механично приравнено към производствен обект с различен профил на риск.

10. Нарушение на правилата за официален контрол

БАБХ осъществява официален контрол и други официални дейности върху храните съгласно приложимото право на ЕС, Закона за управление на агрохранителната верига, Закона за храните и подзаконовите актове. Законът за управление на агрохранителната верига урежда общите изисквания при официалния контрол, писмени процедури, контролни правомощия и мерки според тежестта на нарушенията.

Това означава, че отказът не може да бъде произволен или основан на субективна преценка на инспектор.

Контролните действия трябва да бъдат проследими, документирани, проверими и свързани с конкретни нормативни критерии.

Примерен аргумент:

Констатациите на контролните органи не са достатъчно конкретизирани и не позволяват съдебна проверка. Липсва яснота какви факти са установени, по какъв метод, с какви доказателства и защо те водят до правния извод за отказ.

Срок за обжалване на неправомерно издаден акт на БАБХ

Общият срок за обжалване на административен акт е 14 дни от съобщаването му.

Мълчалив отказ или мълчаливо съгласие се оспорва в двумесечен срок от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.

Важно е да се провери как е съобщен отказът.

Ако в административния акт или съобщението не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, срокът за обжалване се удължава на два месеца.

Ако погрешно е указано, че актът не подлежи на обжалване, срокът се удължава на шест месеца.

В повечето случаи това е съдът проверява подсъдността си според вида на акта и органа.

Съгласно АПК административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за административно обжалване, освен ако специален закон не предвижда друго.

Спира ли жалбата действието на неправомерно издаден акт на БАБХ ?

При отказ за регистрация по чл.26, ал.7, т.1 Закона за храните законът изрично предвижда, че заповедта се съобщава и може да се обжалва по реда на АПК, но обжалването не спира изпълнението ѝ.

Практически това означава, че самото подаване на жалба не води автоматично до възможност обектът да започне дейност, ако регистрацията или одобрението са отказани.

Именно затова жалбата трябва да бъде изготвена максимално силно още в началото — с конкретни правни основания, доказателства и искания.

Важни доказателства при Неправомерно издаден акт на БАБХ ?

При обжалване на отказ от БАБХ е препоръчително да се подготвят:

заявлението и всички приложения;
отказът/заповедта;
доказателства за връчване;
протоколи от проверки;
предписания, ако има такива;
кореспонденция с БАБХ/ОДБХ;
документи за собственост, наем или ползване;
строителни документи, когато са приложими;
HACCP документация или проект на система за самоконтрол;
технологична документация;
становища на специалисти;
снимков материал;
доказателства за отстранени нередовности;
договори с доставчици, складове, транспортни оператори;
документи за водоснабдяване, отпадни води, оборудване, транспорт и проследимост.

Съдът може да събира нови доказателства, да назначава вещи лица и да проверява законосъобразността на акта не само по доводите на жалбоподателя, а на всички основания по чл. 146 АПК.

Какво може да постанови съдът?

Съдът може да:

отмени отказа изцяло;
отмени отказа частично;
измени акта, когато законът позволява;
обяви нищожност;
върне преписката на компетентния орган;
даде задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона;
в определени случаи да реши въпроса по същество;
да присъди разноски.

АПК предвижда, че когато съдът отмени административния акт, той може да реши делото по същество, ако въпросът не е предоставен на преценката на органа; в останалите случаи изпраща преписката на компетентния орган със задължителни указания.

При уважаване на жалбата държавните такси, разноските и възнаграждението за един адвокат се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Практическа стратегия за отмяна на отказ от БАБХ

Една силна жалба срещу отказ от БАБХ следва да бъде структурирана в няколко нива:

Процесуални възражения

Тук се атакуват компетентността, формата, мотивите, връчването, сроковете, липсата на указания, необсъждането на доказателства и липсата на реална възможност за отстраняване на нередовности.

Материалноправни възражения

Тук се доказва, че заявителят отговаря на приложимите изисквания или че органът е приложил неправилна правна норма.

Особено важно е да се разграничат регистрацията по Регламент 852/2004 и одобрението по Регламент 853/2004г.

Възражение за несъразмерност

Тук се аргументира, че дори да има пропуски, те са отстраними и не налагат отказ.

Следва да се посочи, че по-леката мярка — указания, срок, предписание или проверка след отстраняване — би постигнала целта на закона без прекомерно засягане на бизнеса.

Доказателствена стратегия

Отказът от БАБХ не е окончателна пречка за бизнеса.

Той е административен акт, който подлежи на съдебен контрол и може да бъде отменен, ако е издаден при липса на мотиви, неправилно приложение на закона, процесуални нарушения, липса на срок за отстраняване на нередовности или несъразмерна административна реакция.

Най-силната защита срещу отказ от БАБХ се изгражда чрез комбинация от правни аргументи, технически доказателства и прецизна процесуална стратегия.

В много случаи ключовият въпрос не е дали има констатиран пропуск, а дали този пропуск е реален, относим, доказан, неотстраним и достатъчно тежък, за да оправдае отказ. Именно там се намира основната линия на защита. ⚖️

Може ли отказ от БАБХ да се обжалва?

Да. Отказът за издаване на индивидуален административен акт подлежи на съдебно обжалване по реда на АПК.

Какъв е срокът за обжалване?

Общият срок е 14 дни от съобщаването на отказа. При мълчалив отказ срокът е двумесечен от изтичането на срока за произнасяне.

Може ли БАБХ да откаже регистрация заради непълни документи?

Да, но само при спазване на процедурата. При регистрация по Закона за храните органът трябва да уведоми заявителя за нередовностите и да даде срок за отстраняване, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни и по-дълъг от 6 месеца. Отказ се допуска при неотстраняване на нередовностите.

Може ли съдът да задължи БАБХ да се произнесе отново?

Да. При отмяна на отказа съдът може да върне преписката на компетентния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Могат ли да се претендират разноски?

Да. Ако съдът отмени отказа, разноските и адвокатското възнаграждение за един адвокат могат да бъдат възстановени от бюджета на органа, издал отменения отказ.

05.05.2026/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Задържане след положителна проба

Значителна част от проверката на документи след провека завършва със Задържане след положителна проба.

Значителна част от проверките на пътя след проверка на документи, алкохол или наркотични вещества приключват със задържане след положителна проба.

На практика обаче много водачи и техните семейства смесват няколко напълно различни правни режима – 24-часово полицейско задържане по ЗМВР, принудителни административни мерки по ЗДвП и наказателна отговорност по НК.

Именно това смесване често води до неправилна защита още в първите часове след проверката.

Когато се говори за задържане за шофиране след употреба на наркотици или задържане след положителен тест за дрога, първият важен въпрос е следният: положителният полеви тест сам по себе си не прави автоматично законно всяко последващо задържане.

По чл. 72, ал. 1 ЗМВР законът предвижда, че полицейските органи могат да задържат лице, когато има данни, че е извършило престъпление.

Това е правомощие, а не абсолютно и безусловно задължение, което се прилага механично във всеки случай.

Какво означава това на практика

При положителна проба за наркотични вещества обичайно се задействат три линии едновременно:

1. Полицейско задържане до 24 часа по ЗМВР
Това е временна мярка, която засяга основното право на свобода и затова трябва да бъде обоснована с конкретни факти към момента на издаване на заповедта.

Законът изисква заповед за задържане, а в уредбата за задържането се подчертава, че правата на задържаните лица трябва да се зачитат при условията на Конституцията, закона и международните стандарти.

2. Принудителни административни мерки по ЗДвП
Най-често това са временно отнемане на СУМПС и/или прекратяване регистрацията на автомобила.

Законът за движението по пътищата предвижда, че принудителните административни мерки по чл. 171 се налагат с мотивирана заповед.

Това е отделен административен акт, който подлежи на самостоятелно обжалване.

3. Наказателна отговорност по НК
При управление след употреба на наркотични вещества се поставя въпросът за престъпление по чл. 343б НК.

Самият наказателноправен риск не отменя изискването всяка полицейска или административна мярка да бъде самостоятелно мотивирана и законосъобразна.

Полицейското задържане не е последица от положителен тест

Една от най-честите грешки в практиката е да се приема, че след като тестът е положителен, 24-часовото задържане е „задължително“.

Законът не казва точно това.

Формулировката на чл. 72, ал. 1 ЗМВР е, че полицейските органи могат да задържат лице при наличие на данни за престъпление.

Това означава, че задържането трябва да бъде подложено на преценка за необходимост, съразмерност и конкретна цел.

Тази преценка не може да бъде заменена от шаблонна формула от типа „положителна проба = арест“.

Ако целта на органа е да се преустанови по-нататъшното управление, а книжката вече е временно отнета и автомобилът е изведен от движение чрез ПАМ, тогава рискът от незабавно ново управление е вече ограничен с по-лека мярка.

В такава хипотеза задържането трябва да бъде мотивирано с допълнителни конкретни факти, а не само с общото позоваване на положителния тест.

Това е пряко следствие от самата структура на ЗМВР и ЗДвП, които уреждат различни инструменти за различни цели.

Защо мотивировката е решаваща

Задържането по ЗМВР не е валидно само защото е издаден някакъв документ.

В практиката на административните съдилища оспорването почти винаги се концентрира върху въпроса дали има конкретни фактически основания, изложени в самата заповед и преписката.

Това е особено важно, защото при задържането законността се преценява към момента на издаване на акта, а не според по-късни оправдания.

Самата нормативна уредба изисква писмена заповед за задържане с посочване на съответните данни и основания.

Полевият тест не изчерпва доказателствения въпрос

След положителен полеви тест много водачи погрешно смятат, че „всичко е приключило“.

Това не е така, тъй като с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. урежда реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Именно този ред включва талон за медицинско изследване, вземане на биологични проби, изпращане и анализ в компетентна лаборатория.

В практиката точно тук възникват най-съществените защитни въпроси:

дали е връчен талон;
дали са правилно отразени часът и мястото;
дали водачът е насочен своевременно за проби;
дали има проследимост на биологичния материал;
дали протоколите, АУАН, талонът и заповедите си съответстват.

Важно е да се каже прецизно: не може да се каже, че полевият тест сам по себе си винаги е правно недостатъчен за всеки аспект на отговорността, защото в съдебната практика по чл. 343б, ал. 3 НК е имало и различни подходи.

По действащата Наредба № 1/2017 медицинското и лабораторното изследване имат централно значение за установяването на употребата и че именно по процедурните детайли около талона и пробите често се развива защитата.

Защо забавянето на лабораторията не оправдава автоматично ареста

На практика лабораторните резултати често се бавят.

Това обаче не означава, че държавата получава „автоматично право“ да държи всеки водач в арест до 24 часа само защото резултатът още не е готов.

Напротив – когато окончателното изясняване на фактическата обстановка предстои, изискванията за съразмерност и индивидуална преценка стават още по-важни.

Ако опасното поведение вече е прекъснато чрез ПАМ, задържането трябва да се обоснове с отделна и конкретна необходимост.

Какви мерки се налагат след положителна проба

При проверка за наркотици обичайно се налагат две основни принудителни административни мерки по чл. 171 ЗДвП:

временно отнемане на СУМПС, и
прекратяване регистрацията на ППС в предвидените от закона случаи.

И двете мерки се налагат с мотивирана заповед. Това не е формалност.

В заповедта трябва да е ясно посочено каква точно хипотеза се прилага, какви са фактите, кога и къде е извършена проверката, какъв е използваният тест и какви други документи са съставени. Когато това описание липсва или е противоречиво, се отваря сериозно основание за съдебно оспорване.

Типични основания за отмяна на ЗПАМ

В практиката по тези дела най-често се атакуват следните слабости:

неправилно или неясно правно основание;
липса на достатъчно индивидуализирани факти;
противоречия между АУАН, талона, протоколите и самата заповед;
нарушения по Наредба № 1/2017 относно талона, сроковете и документирането;
проблеми при прекратяване регистрацията, когато водачът и собственикът не съвпадат.

Срок за жалба срещу ПАМ

Жалбата срещу такава заповед по правило се подава по реда на АПК.

В практиката по ЗДвП изрично се сочи връзката чл. 172, ал. 5 ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. АПК. Когато се атакува индивидуален административен акт, общият срок по АПК е 14 дни от съобщаването, освен ако законът не предвижда друго.

Оспорване на 24-часовото задържане

1. Липса на конкретни данни към момента на задържане

Съдът не следва да преценява ареста според по-късни хипотези, а според това с какви данни е разполагал органът към момента на издаване на заповедта.

Ако заповедта съдържа само общо позоваване на „положителен тест“ без описание защо е нужно именно лишаване от свобода, това е слабост на акта.

2. Дублиране на цели с вече наложените ПАМ

Когато СУМПС е временно отнето и автомобилът фактически не може да бъде управляван, органът трябва да покаже защо и арестът е още необходим.

В противен случай възниква класически аргумент за несъразмерност: целта е могла да бъде постигната с по-лека мярка, но е използвана най-тежката.

3. Порочна или непълна заповед за задържане

Писмената заповед има задължителни реквизити.

Липсата на достатъчно индивидуализация, неясното фактическо основание или формалното копиране на шаблонен текст могат да се превърнат в самостоятелни основания за нейната отмяна.

4. Нарушения на минималните гаранции при Задържане след положителна проба

Стандартът за защита на задържаните лица не идва само от вътрешното право.

Чл. 5 ЕКПЧ защитава правото на свобода и сигурност, а при задържане в нарушение на този член предвижда и изпълнимо право на обезщетение.

Европейският съд изрично приема, че правото на обезщетение обхваща не само имуществени вреди, но и тревожност, стрес и фрустрация, като прекомерният формализъм при доказване на неимуществени вреди е несъвместим с чл. 5 § 5.

V. Обезщетение при незаконно задържане или незаконни ПАМ

Когато заповедта за задържане или ЗПАМ бъде отменена като незаконосъобразна, следващият логичен етап е претенция за вреди по ЗОДОВ.

Законът за отговорността на държавата и общините за вреди е специалният режим за търсене на обезщетение от незаконни административни актове, действия или бездействия.

Какви вреди могат да се претендират

При задържане след положителна проба, което впоследствие се окаже незаконно, обичайно се претендират:

неимуществени вреди – стрес, унижение, страх, накърняване на име, семейни и професионални последици;
имуществени вреди – транспортни разходи, репатрак, такси, пропуснати доходи, разходи по защита, когато са пряка последица и са доказани.

Съгласно стандарта по чл. 5 § 5 ЕКПЧ националната система трябва да осигурява реално и изпълнимо право на обезщетение при незаконно задържане.

Европейският съд приема и че компенсацията може да включва неимуществени вреди, а не само чисто финансови загуби.

Какво да направите при Задържане след положителна проба

При казуси за задържане след положителна проба за наркотици първите действия са решаващи.

Поискайте талон за медицинско изследване

Ако оспорвате теста, медицинското изследване и биологичните проби са ключови в рамките на Наредба № 1/2017.

Без тях защитата губи една от най-важните си доказателствени опори.

Не разчитайте на общи възражения

В тези дела най-силни са не общите твърдения, а конкретните процесуални дефекти: липса на талон, непълен талон, разминаване в часовете, несъответствие между документи, липса на индивидуални мотиви за задържане, дублиране на ПАМ и арест без самостоятелна необходимост.

Нашият съвет

При задържане след положителна проба не бива да се приема, че всичко е „предрешено“ само защото полевият тест е отчел наличие на наркотично вещество. Българското право урежда различни режими с различни цели:

ЗМВР – за временно полицейско задържане;
ЗДвП – за ПАМ;
НК – за наказателната отговорност;
Наредба № 1/2017 – за начина на установяване и документиране;
ЗОДОВ – за обезщетение, ако държавата е действала незаконно.

Точно затова защитата не се води с една обща теза, а с прецизно разграничаване на всеки акт поотделно:

дали заповедта за задържане е мотивирана;
дали ПАМ е правилно издадена;
дали талонът и пробите са обработени по надлежния ред;
дали има основание за иск по ЗОДОВ.

За допълнителна информация се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или изпратете документите на Email : office@lawyer-bulgaria.bg

18.01.2026/by lawyer

Полезни статии

Законна лихва

Определяне на законна лихва

Когато длъжникът на едно парично задължение не го изпълни на падежа, за него възниква задължението да поправи възникналите вследствие на неизпълнението вреди за кредиторите му.

В тези случаи законът казва, че длъжникът дължи обезщетение за настъпилите закъснителни (мораторни) вреди.

Поради особения характер на паричното задължение и обезщетението за неизпълнението му е прието да се нарича лихва, но за да се разграничава от същинската лихва, същата се обозначава като мораторна (закъснителна) лихва. В зависимост от основанието за възникването £ тя може да бъде договорна (например по договор за кредит) или законова – чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Размерът на законовата мораторна лихва е нормативно определен с чл. 86, ал. 2 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.

За целта Министерският съвет беше приел ПМС № 72 от 08.04.1994 г. (обн. ДВ, бр. 33 от 19.04.1994 г., изм. и доп. бр. 74 от 22.08.1995 г.), което в единствения си член предвиждаше, че годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е равен на основния лихвен процент, обявен от БНБ за периода, плюс 10 пункта за задълженията в левове и на тримесечния Либор за съответния вид валута плюс 10 пункта за задълженията в конвертируема валута

Често пъти се случва, при неизпълнение на договорно задължение по един договор да се стигне до незпълнение или „забавено изпълнение“.

В повечето търговски и граждански договор задълженията имат финансов характер, а тяхното изпълнение е свързано с изтичането на определен срок. Задълженията по сключените граждански и търговски договор са винаги финансови и за тях се уговаря възнаграждение, което възнаграждение за този договор, представлява изплащане на парична сума.

Легално определение за законна лихва

Забавата за изпълнение на това парично задължение, особено когато има и санционен характер формира и съответната законна лихва има паричен израз.

Терминът , „законна лихва за забава“ е ясно очертан с Директива 2011/7/ЕС. Понятието намира и легално определение в законодателството с разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД, приравнява дължимата законна лихва на обезщетение.

Важното, което е нужно да отбележим, че тази т.нар. Законна лихва, имаща обезщетителен характер се дължи от момента, в който вземането е станало изискуемо. Когато се касае за т.нар. деликт или основанието за лихвата е деликтно, то лихвата, имаща обезщетителен характер се дължи от момента на самото увреждане на пострадалата страна.

Размер на законната лихва

Размерът на законната лихва се определя на база Постановление на Министерски съвет № 426 от 18 декември 2014 г. и респективно е основният лихвен процент на БНБ на текущата година плюс 10 (десет)%.

Със законна лихва се начисляват и следните държавни вземания (чл.1 ЗЛВДТДПДВ): данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета (напр. чл.113, ал.1 КСО, чл.107 ЗЗО), вноски към задължителното застраховане на имущества. Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат.

Погасяване на законната лихва

Съобразно чл.111, буква „в“ ЗЗД, всички дължими и изисквуеми вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност.

Същественото в случая е, че погасителната давност НЕ се прилага служебно и повечето хора считат, че след като е изтекъл предвиденият от закона в чл. 111 ЗЗД тригодишен срок, то тази лихва „автоматично“ става недължима, което за съжаление реално НЕ е така.

За да бъде погасена по давност, задължението по тази лихва е нужно длъжникът да се е позовал на изтеклата погасителна давност и писмено да е заявил на своя кредитор, че спрямо него срокът за погасяване на това задължение по чл. 111 ЗЗД е изтекъл и същото това задължение за лихва се счита за погасено.

За повече информация, моля не се колебайте да ни потърсите и на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail info@lawyer-bulgaria.bg

21.04.2018/by lawyer

Полезни статии, News

Давност предварителен договор

В практиката по сделки с недвижим имоти, голяма част от клиентите не са наясно, че сключвайки предварителният договор, каквa e неговата давност предварителен договор.

За да може да упражни правата по него, страните следва да знаят крайният срок за прехвърляне на собствеността.

Съгласно нормата на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД всяка от страните по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, може да иска обявяването му за окончателен чрез предявяване на иск по съдебен ред в случай на неизпълнение на задължението на насрещната страна да сключи окончателен договор.

Изисквания за Предварителния договор

С предварителния договор страните, продавач и купувач, придобиват права и поемат насрещни задължения, продавачът да прехвърли право на собственост срещу задължението на купувача да заплати цената на това право на собственост.

При неизпълнение на задълженията по договора за всяка от страните възниква право да иска обявяване на договора в окончателен.

При наличие на неизпълнение на задължението на продавача по предварителен договор, за купувача възниква правото да предяви иск с правно основание чл. 19 , ал. 3 от ЗЗД като искът е конститутивен за защита на потестативни права.

Правото да се иска обявяване на предварителен договор в окончателен се погасява с пет годишна давност на основание чл. 110 от ЗЗД.

Съгласно константната практика на ВКС, която и настоящият съдебен състав споделя, изразена в решение № 286 от 28.09.2011 г. по т.д. 1055/2010 г. на ВКС, 3 ГО

Съгласно решение на ВКС давностният срок относно иск с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД е петгодишен и на основание чл. 114 от ЗЗД започва да тече от момента, в който се поражда правото като всяка от страните – обещател и приемател може да предяви иск за сключване на окончателен договор.

Давностният срок за погасяване на правото да се иска обявяване на окончателен предварителния договор за покупка на недвижим имот започва да тече от момента на сключване на договора, ако не е уговорен друг срок.

Ако е уговорен друг срок или условие за прехвърляне на собствеността, то от този момент на настъпване на уговорения срок или сбъдване на условието започва да тече давностният срок.

Това е периодът, в който страните могат да обявят договор за окончателен по чл. 19 ЗЗД.

Как се определя давностния срок при Предварителен договор ?

Договорът е съглашение, с което страните уговарят условията за сключване на Нотариалния акт

За целта е нужно да се установи крайният срок за прехвърляне на собствеността пред Нотариус.

Предварителния договор съгласно текста на чл. 19, ал. 1 ЗЗД, по своята правна същност представлява облигационен и двустранен.

По този вид договор двете страни имат ясно и точни задължения при плащането на съответната уговорена между тях цена, да сключи Нотариален акт за прехвърляне на собствеността

Обявяване Предварителен договор за окончателен

Случва се едната от двете страни по Предварителен договор да откаже да подпише Нотариалния акт за прехвърляне на собствеността

В този случай, другата страна може в 5г. срок от момента, в който Нотариалният акт е трябвало да бъде сключен да предяви иск по чл. 19 ЗЗД за да обяви договора за окончателен.

Съдебно решение по чл. 19 ал.3 ЗЗД, , който се счита за сключен от момента, в който решението влезе в сила. Т. е. искът по ЗЗД е конститутивен

Производството по сключване на окончателен договор е уредено в ГПК като особено исково производство.

Искът по чл. 19 ал.3 ЗЗД е подсъден на окръжен съд по местонахождението на имота.

За да бъде уважен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е необходимо ищеца да е изпълнил задълженията по Предварителният договор.

В случай, че съгласно предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът следва да постанови Съдебно решение, което замества бъдещият нотариален акт.

В този случай ищецът – купувач трябва да плати цената на имота задължението си в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.

В противен случай, съдът, по искане на ответника ще обезсили решението.

СЪВЕТ : Давностният срок за иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД е 5 години, от датата на която е трябвало да бъде сключен окончателният договор под формата на Нотариален акт.

Окончателният договор се счита сключен в момента, в който Съдебното решение на компетентният съд влезе в законна сила и към този момент следва да се преценява дали продавачът е собственик на вещта.

Окръжният съд не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени всички разноски по прехвърлянето, заедно с дължимите данъци, такси и други публични задължения на праводателя към държавата, общината по местожителството.

Основна задача на съда е да постанови съдебно Решение, което ще замести сключването на окончателен договор – Нотариален акт.

За повече информация може да се обърнете на тел. + 359 897 90 43 91 или mail : info@lawyer-bulgaria.bg

18.04.2018/by lawyer

Полезни статии

Права на свидетел по дело

Всеки може да бъде поканен да стане свидетел по дело, затова е нужно да му бъдат разяснени неговите права на свидетел по дело.

След като получите от призовка писмена призовка много внимателно изчетете целия текст на призовката, с която сте призован за свидетел в съответният съд

Връчената призовка описва предстоящото съдебно производство – кой и къде се намира въпросният Районен, Окръжен или Апелативен съд.

В получената от Вас писмена призовка вероятно е очертано къде точно и кога следва да се явите за да дадете показания, какво е необходимо, със сигурност е изписано не само часът в който трябва да се явите, но допълнително фигурира и номер и вид на Вашето дело, точната дата, час и място на заседанието, за което сте ангажирани като свидетел.
Нашият съвет е да не подлагате на съмнение нуждата от Вашите свидетелски показания.

В качество на свидетел е нужно за установяване на факти по делото, с които съдът не разполага.

След като дойде посоченият в призовката ден и час задължително се явете по делото, за което сте призован/а като свидетел

Работодателят е длъжен да Ви освободи за заседание от служебен ангажимент.

Ако все пак е налице някаква сериозна, неотложна или важна причина, поради която не може да се явите пред съда, сте задължени дали самостоятелно, или чрез адвокат да го уведомите незабавно, като представите писмен документ, удостоверяващ причината, която не Ви позволява да се явите в съда.

Ако въпреки всичко – НЕ СЕ ЯВИТЕ в насроченото заседание, за което сте получили призовка без основателна причина, съдът ще наложи солидна глоба

При повторно неявяване ще постанови дори и Вашето принудително довеждане за заседание.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СВИДЕТЕЛ ПО ДЕЛО

Основно задължение на всеки свидетел е да даде показания при явяване в открито съдебно заседание

Свидетелят е длъжен да даде показания и информация на съда.

За съда е важно да разясни наказателната отговорност на свидетеля, който ще разкажете истината, доколкото си спомня.

Текстове в Наказателният кодекс предвиждат наказание до 5 години лишаване от свобода за свидетел, който лъжесвидетелства или съзнателно потвърди неистина.

Не Ви съветваме да си измисляте факти

Разноски като свидетел по дело

След като сте поканен и редовно призован за свидетел по дело пред Районен, Окръжен или Апелативен съд, извън населеното място, в което живеете, на Вас като свидетел Ви се следват и пътни разноски за явяването

За целта след приключване на разпита, може да поискате от съдебния състав да Ви бъде издаден разходен касов ордер (РКО)

Да бъдат заплатени направените от Вас като свидетел пътни и др. разноски, след документ за това.

Ако все пак се притеснявате и Ви е необходим адвокат се обърнете на 0897 90 43 91 или mail info@lawyer-bulgaria.bg

17.04.2018/by lawyer

Полезни статии, News

Какво е придобивна давност ?

Законът за собствеността посочва, че всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, без да дефинира какво е придобивна давност ?

Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване право на собственост.

Тя е средство да придобиване на правото на собственост след изтичане на известно време и при определени от закона условия.

За придобиването по давност е необходимо да бъде установено владение върху един имот.

При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя (арг.Р от 4.V.1995 г. по гр. д. № 75/95 г., I г. о.; Р от 12.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 500/2003 г., I г. о.).

Особености на придобивната давност

За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един – отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС установява, че

А/ претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период – по-дълъг от 10 години,

Б/ фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца

В/ собственикът да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си.

Доказването на елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно.

Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността.

След смъртта на общия наследодател, в случай, че един от наследниците ползва общия имот – фактът на ползването на имота не е достатъчен, за да се приеме, че това лице осъществява владение върху него.

За да се превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да стане негов собственик, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите съсобственици и сънаследници.

При липса на доказателства право на собственост у едно лице се доказва с изтекла придобивна давност по чл.79 ЗС.

Това той може да направи, знаейки, че имотът не е негов и има собственик, след изтичането на който срок, същият стане собственик при определени обстоятелства.

Едно от условията е изтичането на 10 (десет) годишната давност.

При извършване на обстоятелствената проверка нотариусът следва да съобрази дали молителят е упражнявал давностно владение в предвидения от закона срок.

Особености на давността

Позоваването на изтекла давност не е част от фактическия състав на придобивната давност.

В тази връзката последното не се явява юридическо действие, а юридическо събитие.

Нормата на чл.79 ЗС, регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение.

Чл. 79 ЗС включва като елементи на придобиването само изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС

Това се случва в хипотезата на чл.79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал. 2 ЗС.

Като правна последица настъпва придобиване на вещното право.

По въпроса е постановено Решение № 4 от 17 декември 2012 г. на ОСГК по тълкувателно дело № 4 от 2012 г., според което „недопустимо е по тълкувателен път в нормативно определения фактически състав да се включват и други елементи.

Следователно изискуемото от чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС волеизявление (позоваване) не е елемент от фактическия състав на придобивно основание по чл. 79 ЗС.“

Всеки съсобственик следва да покаже, че е променил намерението си за владеене, държал е имота и е имал е съзнанието, че имота е само негов, като е демонстрирал и показал явно това

Допълнително условие за фактическият състав на недобросъвестното владение е демонстриране пред останалите съсобственици в сроковете по чл. 79 ЗС.

Намерението да се държи и свои вещта не трябва да прикрито – то трябва да е явно, открито и необезпокоявано

С тези действия е ясно, че този съсобственик упражнява фактическата власт, като отхвърля техните права върху имота и го държи само за себе си.

Може ли да се загуби правото на собственост от неползване ?

ВАЖНО : Правото на собственост не се губи при неупражняване или неизползване на имот

Законодателят поставя основното изискване, че намерението да се „свои“ имот или вещ е нужно да бъде ясно както на нейният собственик, така и на всеки, които претендира за права върху тази вещ.

Това най-често се изразява чрез действия, пречещи на другия съсобственик в случай че се появи и изяви претенцията си

Тези действия са упражняване на фактическа власт върху имота, заедно с недопускането на собственика вътре в имота.

Какви основания за придобивна давност ?

ВАЖНО : Плащането на данъци не доказва собственост за имот.

Много хора а убедени, че са станали собственици, само защото разполагат са плащали данъци за имот в продължение на години.

Ползването и грижата за имот не е достатъчно условие за придобиването му, Нужно е да са налице намерение за своене и владение.

Нужно е страната, която свои вещта, декларирайки го открито пред трети лица и собственика. Тази страна има намерение, държейки имота превръщайки се от държател във владелец.

Плащането на данъци, както декларирането на имота не са действия от този характер. Самите те са изявление на съсобственик пред държавен орган с декларативен характер.

При спор за придобиване по давност на съсобствен имот,важен е дали държателя владее целия имот изключително за себе си и от кога ?

Как се придобива недобросъвестно владение ?

Правна форма за придобиване на собственост след изтичане на срока за придобната давност може да се осъществи чрез т.нар. констативен нотариален акт.

За издаване на констативен нотариален акт законът предвижда специални правила и процедури.

Ако собственикът на имот няма документ за собственост, може да се снабди след като установи това с доказателства пред нотариус.

Нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност.

Придобиване чрез добросъвестно владение

Възможно е да се придобие имот с кратка 5 годишна придобивна давност. Това обаче се случва без противопоставяне на собственика.

В случай, че правото на собственост е признато, веднага се издава констативен нотариален акт за собственост.

За допълнителна информация можете към нас на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед конкретиката на всеки случай !

15.04.2018/by lawyer

Полезни статии

Давност административно наказание

Глобата е вид административно наказание по смисъла на чл. 13, б. „б” ЗАНН, което се налага с наказателно постановление за извършено административно нарушение.

Давността за изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска давност, е изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи административно-наказателна репресия спрямо извършителя на административно нарушение.

Видове давност за изпълнение на административно наказание са обикновена и абсолютна.

В Тълкувателно решение № 2/2017 г. Върховният административен съд касае обикновена давност по наложено административно наказание.

В свое съдебно тълкувателно решение № 2 от 2017 г. Върховният административен съд, определни, че глобата, наложена като административното наказание, не се събира, ако са изтекли две години от налагането й.

Съдебното решение слага край на противоречивата съдебна практика, според която едни съдебни състави приемат, че давността за изпълнение на глобата е 2-годишна(чл.82, ал.1, б.“а“ от Закона за административните нарушения и наказания

Налице е 5 -годишна давност (по чл. 171 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Самото административно наказание „ГЛОБА“, предполага срочност на изпълнението

Чрез него се реализира тази административно-наказателната отговорност е нужно да бъде определен и краен срок за изпълнение, с цел – превантивен ефект.

Затова са налице кратките давностни срокове за изпълнението на административното наказание.

Ситуация, в която за изпълнение на административни задължения в полза на бюджета се прилагат удължени срокове за изпълнение на публичните задължения, би довело до административен произвол.

СРОКОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ

Основният текст на разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.

А втората алинея допълва, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.След този момент в който е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Съгласно чл.82, ал.3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1.

Текстът на чл. 82 ЗАНН е допълнен с разпоредбата на алинея 4, която изключва приложението на предходната алинея по отношение на глобата, когато за събирането ѝ в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ВАС след прекъсване на изпълнителската давност по ЗАНН започва да тече нов двугодишен срок.

Условие за позоваване на давността е задълженото лице да се позове на този давностен срок, като вече изтекъл.

За повече информация или разяснения, можете да се обърнете към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail : info@lawyer-bulgaria.bg

04.04.2018/by lawyer

Полезни статии, News, Personal

Развод при брак в чужбина

РАЗВОД ПРИ БРАК В ЧУЖБИНА

Прилагането на правила за разрешаване на правни въпроси с международен елемент при съдебни дела за развод между съпрузи в различни държави са сложни.Важен е въпроса за Развод при брак в чужбина

Разрешаването на този въпрос изисква задълбочени правни познания и съобразяването на правната материя в различни области.

Най-съществено този въпрос е уреден от т.нар.КМЧП, както и отделни вътрешни разпоредби.

Всеки съд, сезиран с молба за бракоразводно дело при брак, сключен в чужбина ще се посове на горепосочените законови разпоредби относно компетентността на българските съдилища.

Въпросът за Развод при брак в чужбина е уреден КМЧП.

Този въпрос се базира на международната компетентност на българските съдилища.

Успоредно с това е приложим и принципа на съдебни производства по граждански дела с международен елемент.

ВИДОВЕ РАЗВОД

Разводът може да бъде по взаимно съгласие и по исков ред. Процедурите са различни.

Разводът по взаимно съгласие е безспорно, охранително производство.

Необходимо да е изрично съгласие между съпрузите за прекратяване на брака. Нужно е също и съгласие за последиците на бракоразвода

Страните следва да одобрят задължително съдържание на споразумението. Районен съд следва да утвърди Споразумението за развод и постановява развод. Това Решение не подлежи на обжалване.

В редица Регламенти на ЕС и закони е уредена и правно -регламентирана общата компетентност на българските съдилища по дела за права по брачни искове.

Разводът по исков ред е всъщност развод поради разстройство на брака.

Разстройството на брачната връзка следва да се докаже пред съда.

В рамките на съдебна процедура, следва да се докаже и да се установи „дълбоко и непоправимо“ разстройство.

Искът за развод поради разстройство на брака се предявява се до Районния съд по постоянен адрес на ответника.

Това са съдебни дела за лични и имуществени отношения между съпрузите, дела за издръжка, произход, за осиновяване и вещни права с международен елемент и др.

Законът ясно и точно регламентира условията за сключване на граждански брак и съответно процедурата за развод, от брак, сключен в чужбина.

Предвидената в закона е легална възможност, отделните граждани на държавите членки на Европейският съюз да сключват граждански брак пред компетентен орган ако това е допустимо по право на съответната държава.

Сключен между български граждани в чужбина брак се удостоверява пред отделните дипломатически или консулски представителства в чужбина

Това става при условие, че правото на приемащата държава допуска това.

Според закона, граждански брак, валидно сключен в чужбина, следва да бъде признат, при условие, че е спазена предписаната изискуема форма

Тази форма се удостоверява с изискване на държавата пред чийто държавен орган се сключва.

Най-важното условие за сключване на брака/ респ. развод според изискванията на закона се определя за всяко от лицата от правото на държавата, чийто гражданин е лицето.

Правила за развод …

Ответната страна в производство по развод с международен елемент има обичайно местопребиваване (domicile), седалище в страната;
Искането е получено от лице, което е гражданин, респ. юридическо лице в страната;

При същите условия (КМЧП – обичайно местопребиваване, седалище, гражданство) българските съдилища са компетентни и по делата за лични и имуществени отношения

Те могат да разглеждат делата по българското право за развод.

Съгласно закона производството за развод между съпрузи с различно гражданство се урежда от правото на държавата, в която се намира тяхното общо обичайно местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод.

За да се разреши въпроса с прекратяването на брака се образува бракоразводно дело пред Районен съд

За целта е необходимо сключеният в чужбина брак да бъде регистриран пред съответните органи.

Пряко приложим е Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела

Съществено в този въпрос при започнало съдебно производство за развод е прякото приложение на Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела

Това са делата, свързани с родителската отговорност.

Регламентът се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се до:

Съдебни производства за развод, законна раздяла или обявяването на нищожността на брака;
Определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност.

Тук е уредено и текущата компетентност на съдилищата, касаещо настоящото производство в отделните държавите членки на чиято територия:

– съпрузите имат обичайно местопребиваване, или

– съпрузите са имали последното обичайно местопребиваване, ако ответникът има обичайно местопребиваване, или

– в случай на обща искова молба и единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, или

– ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска, или

– ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава-членка

Регламентът замества в отношенията между държавите-членки конвенциите, приложими към момента на влизането му в сила.

Съдебните производства с международен елемент следва да бъдат отчетени при процесуалната компетентност на българските съдилища и приложимото право.

Затова в съдебното производсто по развод пред съдилищата в България може да бъде образувано дело за развод по исков ред

При прекратяването на брака, съпрузите престават да бъдат наследници по закон един на друг, както и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това.

Законът предвижда изключение от това правило, в случай че завещателят изрично е посочил, че завещанието ще има действие и след развода.

За допълнителна правна информация, не се колебайте да ни потърсите и информирате за делото.

Преди да се образува съдебно производство за развод, когато бракът е сключен в чужбина между лица от различна или една и съща народност.

Нашите адвокати по бракоразводни дела ще отговорят на всяко ваше запитване

Телефон за връзка 0897 90 43 91 или на Email : info@lawyer-bulgaria.bg

Колко струва развод по исков ред ?

При развод по исков ред има фиксирани суми за заплащане и такива, които може да се наложи да се платят в зависимост от конкретния случай. Държавна такса за завеждане на делото е посочена в Тарифа. След решението се дължи държавна такса заедно с препис от съдебното решение. Ако имате ненавършили пълнолетие деца, се плаща издръжка за децата и таксата е 2% от сбора за издръжката, начислена за три години.

Какъв е размерът на адвокатските такси ?

размерът на адвокатския хонорар се договаря не по-малък от минимални размери за адвокатските възнаграждения, съгласно Тарифата.

Какви допълнителни плащания има в дело за развод ?

В дело за развод може да се стигне до допълнителни плащания. Те са връзка с призоваването и представителството на ответната страна. Ако ответник не може да бъде намерен по адрес във връзка с призоваването й, се призовава чрез Държавен вестник.

Как се призовава по дело за развод съпруг в чужбина ?

Ако ответната страна пребивава на адрес в чужбина, който е известен на ищеца, исковата молба трябва да се връчи на адрес, което също е свързано с такси и разноски по призоваване, като размерът се определя от съда.

Какво разглежда съдът в делото за развод ?

В дело за развод, ако страните имат ненавършили пълнолетие деца, се представя иск за упражняване на родителски права. Към него има иск за определяне на режим за лични контакти, заедно с иск за издръжка и иск за ползване на семейно жилище.

Как може да се промени фамилно име при развода ?

С иска за развод може да се съедини и иск за промяна на фамилно име,ако някой от тях е променил фамилно име преди брака;

31.03.2018/by lawyer