Публикации

Давностни срокове административно наказание

Погасителната давност е период от време, с изтичането на който,  законът свързва настъпването на определени правни последици – невъзможност на кредитор на задължение да иска съдебна защита за своето право по предвиденият в закона съдебен ред (погасителна давност).

Законът (*ЗЗД), свързва терминът „Давност“ с придобиване и получаване правото на собственост, както и други ограничени вещни права. В текстая на на чл.34, ал.1, ал. 3 Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) са предвидени и описани детайлни всички срокове, с изтичането на които не може да се образува административнонаказателно производство пред административнонаказващия орган.

В случай, че е образувано административнонаказателно производство, то същото следва да се прекрати, в случай, че в срок до три месеца от откриване на нарушителя или с изтичането на една година от момента на извършване на нарушението не е бил съставен административен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), то административнонаказателно производство не се образува, както и че същото се прекратява, ако в шестмесечен срок от съставянето на акта не е издадено наказателно постановление. Тези срокове подлежат на проверка от съда, който следи служебно за спазването им и при констатирано несъобразяване с тях от наказващите органи административното наказание се отменя поради допуснати процесуални нарушения.

Следва да посочим, че тези установени законови правила на давността са уредени в Закона за задълженията и договорите. Въпреки тяхното изрично посочване в гражданския закон, същите НЕ намират пряко приложение в административно – наказателното производство.Давностен срок за административно наказание, адвокат обжалване административен акт, Съдебни дела, Обжалване акт Административен съд, чл.82, ал.1, б."а" ЗАНН

В нашата практика, като адвокати по административни дела и съдебни процедури по оспорване на административни актове пред съответният административен орган или съд, погрешно се счита, че с изтичането на тригодишна давност, автоматично се погасяват публичните задължения на държавни органи и ведомства.

Причината за това е, че когато е налице ситуация с едно лице, което подлежи на административно наказателна отговорност, не се взима в предвид обособените специалните правила в закона (ЗАНН), които важат за производството по налагане на административните нарушения и наказания.

В съдебна фаза обаче ситуацията е различна. Тук – ЗАНН препраща към Наказателния кодекс (НК) като посочва, че при наличие на изрично посочени обстоятелства, които  изключват отговорността, се прилагат разпоредбите на Наказателният Кодекс, доколкото общият закон – ЗАНН не предвижда друго.

В този случай, в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление се прилагат разпоредбите за давността и абсолютната давност, уредени в Наказателният Кодекс.

В глава IX от НК „Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание“ и по-конкретно в чл. 79, се регламентира, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност. А съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 ЗАНН административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години.

Въпреки, че разпоредбата на чл. 81, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН предвижда, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, то нормата на чл. 81, ал. 3 НК посочва, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК, който е три години.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/ 2017г., срокът за погасяване на административни наказания е две годишен за административно наказание „Глоба„. Нужно е да се посочи, че административното наказание „глоба“ е вид административно наказание, предвидено в чл. 13, б. „б“ Закона за административните наказания и нарушения (ЗАНН). Съгласно текстът на чл.82, ал.1, б. „а“ ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.

В този случай, давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието.

ВАЖНО:  Давността се прекъсва с всяко действие, предприето от изпълняващите органи спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Съгласно текстът на чл.82, ал.3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл.82  ал.1.ЗАНН.

От друга страна, съгласно чл.171, ал.1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

А чл.171, ал.1 ДОПК,предвижда и абсолютна погасителна давност от 10 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.Давностен срок за административно наказание, адвокат обжалване административен акт, Съдебни дела, Обжалване акт Административен съд, чл.82, ал.1, б."а" ЗАНН

Следва да отбележим, че веднага след прекъсване на изпълнителската давност по ЗАНН започва да тече нов двугодишен срок.

Въпреки всичко глобата е публично вземане, не означава, че изпълнителската давност за нея следва да е еднаква с тази за останалите публични вземания. Давността, включително тази, касаеща изпълнението на наказанието, е материално-правен въпрос.

Чл.79 ЗАНН препраща към ДОПК само относно процесуалния ред за събиране на държавните вземания.

За допълнителна информация и обжалване на наложени административни наказания, спокойно можете да се обърнете към нас за информация или съвет на следният телефон + 359 897 90 43 91 или на mail : office@lawyer-bulgaria.bg 

Съдебна реабилитация

Съдебната реабилитация по смисъла на закона е процесуално действие, пред Районен съд, с което се заличава факта на осъждането на едно физическо лице, когато спрямо него е наложено такова наказание.

Съдебната реабилитация  отменя за в бъдеще негативни му последици, освен ако законът (НК) изрично не предвижда друго.досъдебното производство, Задържане под стража”, „Домашен арест” и „Парична гаранция”

Като адвокати по наказателни дела, участващи активно в съдебни процеси по реабилитация на осъдени лица, отчитаме, че най-важната последица която следва да разясним,  е че  за в бъдеще, лицето, спрямо което е детайлно проведена – надлежна процедура по реабилитация следва да се третира по-нататък като неосъждано, а неговото досие и съдебно минало се „изчиства“ от наложеното предходно наказание.

ВИДОВЕ РЕАБИЛИТАЦИЯ

Реабилитацията на наказанията от своя страна заличава факта на наложеното наказание и неговите последици съгл. чл.85 от НК, като нейното най-ярко отражение е в съдебното минало на осъденото лице, което след настъпването й се счита за неосъждано.

Реабилитацията бива 2 основни вида: 1) по право и 2) по съдебен ред.

Реабилитация по право е възможна в случаи, свързани с условно осъждане, по-леки престъпления и престъпления, извършени от непълнолетни.

Реабилитацията по право не настъпва по отношение на пълнолетно лице, което веднъж вече е било реабилитирано.

Съществуват класификации, който въвеждат други определения за т.нар. реабилитация по право и съдебна. Това са следните класификации, който представляват – различен обем от заличаване на правото – но имат един и същ ефект с предходните обозначения, като те се наименуват по следният начин :

  • пълна – заличава осъждането и последиците му без ограничения. Винаги настъпва по право, автоматично с изтичането на съответния срок, предвиден в закона;
  • непълна – заличава осъждането и последиците му, но доколкото в закон не е предвидено друго. Настъпва по право или с акт на съда.

Когато първият вид реабилитация не може да настъпи по право, но наказанието е изтърпяно и в случаите когато има такива, причинените вреди са обезщетени, а наложените глоби – платени, съдът може да постанови реабилитация.

В тези случаи, съдът прави конкретна преценка относно цялостното поведение на дееца и трябва да се убеди, че той действително се е поправил и заслужава да бъде третиран като „неосъждан”.

Процедура по съдебна реабилитация

Съдебна реабилитация може да постанови съдът, който е гледал делото и е постановил присъдата като първа инстанция.

Когато лицето е осъдено с няколко присъди от различни съдилища, следва да се обърнете към съда, който е наложил най-тежкото наказание, а когато наказанията са еднакво тежки – към съда, който е постановил последната присъда.Съдебна реабилитация, адвокат наказателни дела, Съдебно дело ЕЗА, Оспорване на заповед за задържане, жалба районна прокуратура, Реабилитация на осъден

Срокове за настъпване на реабилитацията

За настъпване на пълната ми реабилитация законът предвижда сравнително дълги срокове. Те текат от изтърпяване на наложеното ми наказание и размерът им се определя от него. За да настъпи пълната реабилитация, е нужно да са изтекли съответните, описани по-долу срокове, а именно :

  • За наказание от 20г. при наказание доживотен затвор без замяна или доживотен затвор;
  • За наказание от 15г. при наказание лишаване от свобода повече от 10г.;
  • За наказание от 10г. при наказание лишаване от свобода от 3 до 10г.;
  • За наказание от 5г. при наказание лишаване от свобода по-малко от 3г.
  • За наказание от 2г. за всички останали случаи

Задължително условие е и в тези срокове деецът да не е извършил новоумишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода.

Давност административно наказание

Глобата е вид административно наказание по смисъла на чл. 13, б. „б” ЗАНН, което се налага с наказателно постановление за извършено административно нарушение.

Давността за изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска давност, е изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи административно-наказателна репресия спрямо извършителя на административно нарушение.

Различните видове давност за изпълнение на административно наказание са обикновена и абсолютна. Настоящото тълкувателно решение  № 2 от 2017 г. Върховният административен съд касае обикновената изпълнителска давност по наложено административно наказание.Давност административно наказание

В свое съдебно тълкувателно решение  № 2 от 2017 г. Върховният административен съд, определни, че глобата, наложена като административното наказание, не се събира, ако са изтекли две години от налагането й.

Съдебното решение слага край на противоречивата съдебна практика, според която  едни съдебни състави приемат, че давността за изпълнение на глобата е  2-годишна(чл.82, ал.1, б.“а“ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),  а други прилагат 5 -годишна давност (по чл. 171 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Самото административно наказание „ГЛОБА“, предполага срочност на изпълнението към административно -наказващият орган, поради което за да се реализира тази административно-наказателната отговорност е нужно да бъде определен и краен срок за изпълнение, с цел – превантивен ефект.

Затова се и предполага и по-кратките давностни срокове за  изпълнението на административното наказание. Ситуация, в която за изпълнение на административни задължения в полза на бюджета се прилагат удължени срокове за изпълнение на публичните задължения, би довело до административен произвол.

Законът посочва, че глобата като административно наказание, предвидено в чл. 13, б. „б“ ЗАНН е задължение за лицата на които е наложена. Съгласно чл. 79, ал.1 ЗАНН, наказателните постановления и решения на съда, с които са наложени глоби или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата, се изпълняват по реда за събиране на публични вземания.

СРОКОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ

Основният текст на разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.

А втората алинея допълва, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.След този момент в който е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Съгласно чл.82, ал.3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1.

Текстът на чл. 82 ЗАНН е допълнен с разпоредбата на алинея 4, която изключва приложението на предходната алинея по отношение на глобата, когато за събирането ѝ в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.

 

Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ВАС.събрание  налага становището, че след прекъсване на изпълнителската давност по ЗАНН започва да тече нов двугодишен срок, след който погасителната давност за изпълнение на това административно наказание е изтекла. Единственото условие е задълженото лице да се позове на този давностен срок, като вече изтекъл.

За повече информация или разяснения, можете да се обърнете към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail : info@lawyer-bulgaria.bg