www.lawyer-bulgaria.bg

Публикации

Електронно Заповедно производство

Развитието на технологиите в последните няколко години доведе до  създаването на електронно Заповедно производство

Заповедното производство е сред гражданските производства, които най-често се образуват пред Районен съд.

Като пример за промяна в Закона се наложи практиката всички процесуални действия в заповедното производство да се извършват в електронна форма

Това се отнася и до всички актове на съда в производството, включително заповедите за изпълнение, се издават в електронна форма

В чл. 409а „Водене на заповедното производство в електронна форма“ се сочи че за длъжника се въвежда изключение от горното правило.

Той може да извършва процесуални действия и писмено на хартиен носител, с цел защитата на достъпа му до правосъдие.

Новости в заповедното производство

Новата разпоредба на чл. 409а ГПК постановява, че всички процесуални действия в заповедното производство се извършват в електронна форма

Всички актове на съда в производството, включително Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, се издават в електронна форма.

На следващо място Изпълнителният лист в заповедното производство да се издава само в електронна форма, като заявителите ще го получават от избран от тях районен съд на хартиен носител под формата на официален препис.Електронно Заповедно производство

Този документи се издава в единствен екземпляр, по реда на чл. 102а, ал. 4 ГПК.

За целта се създава нова алинея 2 в чл. 416, която урежда правомощие на Районен съд да издава препис от изпълнителния лист.

В този случай официалният препис ще има значението на изпълнителен лист, издаден в писмена форма

Това се случва, след надлежна заверка от служител, овластен от ръководителя на съответния съд.

Погиването на единствения официален препис от електронния изпълнителен лист влече след себе си същите последици, както и на изпълнителния лист, издаден в писмена форма.

Изменения в тази връзка са предвидени и в текстовете, уреждащи издаването на дубликат от изпълнителен лист (чл. 409 ГПК).

Съгласно новата разпоредба на чл. 410, ал. 5 ГПК определена група субекти ще могат да подават заявления

Става дума за издаване на заповед за изпълнение единствено в електронна форма.

Субекти на Електронно Заповедно производство с право да изискват и подават Заявления по чл.410 ГПК са 

  1. кредитните и финансовите институции, включително институции, извършващи събиране на вземания срещу потребители;
  2. застрахователните и презастрахователните дружества, търговци, които извършват доставка на енергия

Тук става дума за доставчици на газ или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги;

3. нотариусите и частните съдебни изпълнители; държавните учреждения и общините.

ИЗКЛЮЧЕНИЕ от промените

  1. изключение от правилата, което касае търговците и лицата, представлявани от адвокат

Това са Заявители имат право да изберат един от двата варианта за подаване на заявлението – в писмена форма или по електронен път.

В тази част от промените обаче, законодателят не е формулирал съвсем прецизно кои точно търговци и лица попадат в отклонението

Законът уточнява дали всички субекти, включително горепосочените, когато се представляват от адвокат или единствено търговци и лица, извън гореизброените

2. Второ изключение от правилото – Новосъздадената ал. 6 на чл. 410 ГПК

Тук се предвижда заявителите, извън тези по ал. 5 на чл. 410 ГПК, да подават Заявление за издаване на заповед за изпълнение и писмено на хартиен носител, в който и да е районен съд на страната.

По този начин, ако заявителят подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение в Софийски районен съд, след това делото се разпределя централизирано

Това разпределение на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната и може да се стигне до разглеждането му от районен съд в друго населено място.

На следващо място Законодателят провежда терминологично разграничение между понятията „подаване“ и „разглеждане“.

В чл. 410 ГПК, се говори за подаване на заявлението, а в чл. 411 ГПК, където всъщност е предвидена местната подсъдност – за разглеждане.

Изключение от горното правило е предвидено при заявленията за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 ГПК

По конкретно става дума за случаи, когато вземането се основава на

  1. нотариален акт,
  2. Съдебна спогодба или друг договор,
  3. Документи с нотариална заверка на подписите,
  4. Писмени договори за залог,
  5. Ипотечни актове,
  6. Записи на заповед, менителници или приравнени на тях документи.

В тези случаи, заявленията за издаване на заповед за изпълнение ще се подават до съда по постоянния или настоящия адрес или седалището на заявителя

В случай на липса на настоящ адрес – по постоянния му адрес.

Целта е съдът да може да се запознае с оригинала на документа – основание за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

В този случай, делата, образувани по заявления по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 ГПК, се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между съдиите съобразно правилата за местната подсъдност.

За допълнителна информация, моля обърнете се към адвокат в кантората на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg 

Давност административно наказание

Глобата е вид административно наказание по смисъла на чл. 13, б. „б” ЗАНН, което се налага с наказателно постановление за извършено административно нарушение.

Давността за изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска давност, е изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи административно-наказателна репресия спрямо извършителя на административно нарушение.

Видове давност за изпълнение на административно наказание са обикновена и абсолютна.

В Тълкувателно решение  № 2/2017 г. Върховният административен съд касае обикновена давност по наложено административно наказание.Давност административно наказание

В свое съдебно тълкувателно решение  № 2 от 2017 г. Върховният административен съд, определни, че глобата, наложена като административното наказание, не се събира, ако са изтекли две години от налагането й.

Съдебното решение слага край на противоречивата съдебна практика, според която  едни съдебни състави приемат, че давността за изпълнение на глобата е  2-годишна(чл.82, ал.1, б.“а“ от Закона за административните нарушения и наказания

Налице е 5 -годишна давност (по чл. 171 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Самото административно наказание „ГЛОБА“, предполага срочност на изпълнението

Чрез него се реализира тази административно-наказателната отговорност е нужно да бъде определен и краен срок за изпълнение, с цел – превантивен ефект.

Затова са налице кратките давностни срокове за  изпълнението на административното наказание.

Ситуация, в която за изпълнение на административни задължения в полза на бюджета се прилагат удължени срокове за изпълнение на публичните задължения, би довело до административен произвол.

СРОКОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ

Основният текст на разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.

А втората алинея допълва, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.След този момент в който е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Съгласно чл.82, ал.3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1.

Текстът на чл. 82 ЗАНН е допълнен с разпоредбата на алинея 4, която изключва приложението на предходната алинея по отношение на глобата, когато за събирането ѝ в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ВАС след прекъсване на изпълнителската давност по ЗАНН започва да тече нов двугодишен срок.

Условие за позоваване на давността е задълженото лице да се позове на този давностен срок, като вече изтекъл.

За повече информация или разяснения, можете да се обърнете към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail : info@lawyer-bulgaria.bg