Публикации

Отговорност източена банкова карта

Съдебни дела срещу търговски банки при нерегламентирани преводи. 

В последните няколко години зачестиха опитите и нерегламентираното изтегляне на крупни суми от банкови карти. Кантората натрупа сериозен опит в съдебни дела по оспорване на зачестили банкови неразрешени по смисъла на закона парични транзакции от банкови карти.

Не са редки случаите на кражба или изгубване на дебитната или кредитната карта, както и на присвояване на данни от нея. Това може да се случи въпреки предприетите обичайни мерки за съхраняване на картата, на ПИН-кода и нейния номер.

Когато пострадалият разбере, че от сметката му са изтеглени определени суми или са извършени разплащания с картата чрез ПОС-терминал или в онлайн магазин, той обикновено веднага уведомява съответната банка и тя „блокира” картата, респективно – възможността за извършване на по-нататъшни операции с нея.

В тази ситуация конфликтът, който обикновено се поражда в такива ситуации между клиента и банката се случва за следното:

Практиката показва, че почти над 90% от случаите банката отказва да възстанови тези суми. Изложените от нея „мотиви“ са  обикновено свързани с проявена от страна на картодържателя „небрежност“ , чрез която последният едва ли не е „съдействал” на лицето, разпоредило се със собствените му пари.

Съгласно ЗПУПС ако притежателят на банкова карта, успее да докаже че не е бил наясно с такава нерегламентирана финансова операциия, цялата отговорност се носи от търговската банка, издател на картата.

Нещо повече, съгласно чл. 57, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г., по-нататък само: ЗПУПС), в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и, когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция. Отговорност източена банкова карта, дела ЗПУПС, адвокат дела банки, източване банкова карта чужбина, Адвокат дела банки. Оспорване банкови транзакции

В тези случай основният въпрос, който се поставя е „кой носи “отговорността” в случаите на неправомерно използване на данните на платежна карта и извършване на неразрешена транзакция, както и няколко платежни операции с тази банкова карта, ако собственикът случайно е съхранявал ПИН код при нея ?

Въпросът е дали в случаите на отнемане на банковата карта, изпозването й по нерегламентиран начин и извършването на неразрешени по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗПУПС транзакции следва да бъде подведена отговорността на банката-издател на финансовият инструмент – банкова карта ?

Важно е да се знае, че съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи, клиентът на банката има следните задължения:

  1. Да използва платежния инструмент /картата/ в съответствие с условията за неговото издаване и използване;
  2. Да уведомява доставчика на платежни услуги /банката/ или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването;
  3. След получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент

Какво става със сумите, неправомерно усвоени от сметката на клиента преди уведомлението до банката?

След  като е налице неразрешена платежна операция, извършена от лице, добило данните на картата чрез копиране, доставчикът на платежни услуги (банката) следва незабавно да възстанови стойността на операцията. Това е основното послание на закона.В този контекст кантората има няколко сериозни спечелени дела по отношение източени банкови карти и неразрешени транзакции със средства на клиенти – без тяхно знание и съгласие.

Важно е да се изясни понятието “незаконно използване на платежна карта и неразрешена транзакция”.

След като е издадена в полза на едно лице, което разполага със средства по своя банкова сметка, е ясно, че платежната карта НЕ може и НЕ трябва да бъде използвана без съгласието и знанието на картодържателя. Най-често споменаваните житейски хипотези попадат срещаните в практиката случаи на измами от семейството на пострадалия (т.нар. Family financial frauds) – платежният инструмент (банкова карта) се използва без знанието и съгласието на картодържателя от лице от родствения му кръг, което знае защитните характеристики на инструмента.

Друг случай на такива измами е ситуацията, в която банковата карта се като платежен инструмент използва от лице от професионален или приятелски кръг по пострадалия – в обедната почивка без знанието и съгласието на картодържателя. Аргумент, защо в обхвата на понятието “незаконно присвоен платежен инструмент”, с който си служи чл. 58, ал. 1 ЗПУПС, не попадат случаите на скимиране, можем да търсим и във формулировката на специалните състави на Наказателния кодекс.

Отговорност за извършването на нерегламентирана транзакция по смисъла на чл. 57 ал.1ЗПУПС

Отговорност източена банкова карта, дела ЗПУПС, адвокат дела банки, източване банкова карта чужбина, Адвокат дела банки. Оспорване банкови транзакции

Незаконното присвояване” на платежен инструмент не е наказателноправно понятие. Чл. 249, ал. 1 НК, казва: “който използва платежен инструмент или данни от платежен инструмент без съгласието на титуляра”. Следователно не става въпрос за “незаконно присвояване”, а за неправомерно използване. Законодателят го разграничава от скимирането, като урежда престъпните състави в два самостоятелни текста.  Неправомерно използване (чл. 249, ал. 1 НК) е налице, когато  дубликат на платежната картаза извършителя на неразрешена платежна операция, която реализира фактическия състав на чл. 58, ал. 1 ЗПУПС. Това са случаите, в които платежната карта се ползва без съгласието и без знанието на картодържателя.

Съществуват много спорове относно прилагането на чл. 33 и 34 от Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи (по-нататък: ЗППЕПИПС- отм. ДВ, бр. 23 от 2009 г.), който уреждаше разпределението на доказателствената тежест.С действащата нормативна уредба доставчикът на платежни услуги е поставен в по-неблагоприятно положение, но той е икономически по-силната страна.

Всички тези въпроси вече са регламентирани и уредени в новата законодателна рамка облечена в т.нар. „ЗПУПС“, който детайлно точно и ясно посочва отговорността за  извършените неразрешени финансови операции с банкова карта, станали без знанието и съгласието на собственика на картата – картодържателя.

Съгласно чл. 57 ЗПУПС цялата отговорност се носи от страна на банката. Това означава, че доказателствената и финансовата тежест е за сметка на доставчика на платежната услуга, т.е. на банката,а  не е грижа на клиента.

За повече информация се обърнете към кантората, на тел. + 359 897 90 43 91 или на мейл : info@lawyer-bulgaria.bg. Ние ще разгледаме внимателно Вашият случай и ако е налице отговорност ще заведен съдебен иск за присъждане на нерегламентирано изтеглени парични суми от Вашата сметка.