Tag Archive for: административното право

, ,

Срок за уведомяване за щета

Срок за уведомяване за щета

Често пъти застрахователя отказва изплащането на щетата поради пропуснат срок за уведомяване за щета.

При настъпване на застрахователно събитие трябва незабавно да уведомите застрахователя за настъпилата щета.

Неободимо е да вземете всички мерки за ограничаване размера на щетите по Вашия или чуждия автомобил.

през периода на застраховката застрахованият е длъжен

А/да взема мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди,

Б/да спазва предписанията на застрахователя

В/да спазва предписанията на компетентните органи за отстраняване на опасности и вреди

Г/да допуска застрахователя да прави проверки.

Не следва да поправяте автомобила преди оглед на застраховател и установяване размера на щетата.Срок за уведомяване за щета

Значителна част от отказите по съдебни решения за застрахователни дела идват поради пропуснат срок за уведомяване и регистриране щетата при застрахователя

В случай на лек удар или ПТП без значителни щети се съставя двустранен констативен протокол с другия участник без КАТ.

Основно изискване на застрахования 

Най-важното действие на пострадалия или застрахования е уведомление за щетата към застрахователя.

В Общите условия на всички застрахователи има изискване за бързо уведомление за щетата и поставя ограничения в срок за уведомяване за щета, в рамките на който следва да бъде предявена претенцията.

Документите за предявяване на претенция за щета на автомобил включват основно

  1. Попълнено уведомлените за настъпило застрахователно събитие,
  2. Копие от регистрационния талон на автомобила;
  3. Документ за преминат технически преглед,
  4. Копие от шофьорската книжка на водача и застрахователна полица.

Документите за предявяване на щета на имущество включват

  1. Уведомление за настъпило застрахователно събитие,
  2. Копие на застрахователната полица и сметка
  3. Описите на щетите към нея,
  4. Копие от документ за собственост

Ако застрахованият разполага с документи във връзка с направени разходи по възстановяването на вредите, следва да ги представи.

Застрахованите са длъжни да уведомят застрахователя за настъпване на застрахователно събитие в срок, указан в Общите условия

Този срок тече от узнаване или настъпване на пътното транспортно произшествие и важи при :

  1. При застраховка “Авто Каско” – 24 часа
  2. В случай на кражба или грабеж на автомобил до 72 часа от инцидента или неговото надлежно установяване.
  3. За  настъпване на пожар на автомобила – отново – до 72 часа.

Относно задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” – най-късно до 7 дни от ПТП-то или узнаване на обстоятелства за отговорност  на застрахователя

Неспазване на срока за уведомяване на ЗастрахователяСрок за уведомяване за щета

В случай на настъпило застрахователно събитие, изпускането на срока води най-често до отказ на застрахователя.

При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да извърши действия за ограничаване на вредите от застрахователното събитие

При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да следва указанията на застрахователя.

Указанията могат да бъдат предвидени в условията на застраховката или да бъдат дадени от застрахователя предвид конкретния случай.

В случай че застрахованият не е съобразил указанията на застрахователя за ограничаването на вредите, последният може да откаже плащане

Същественото в някои случаи е да знаете,че обезщетение по застраховка Каско не се изплаща при

  • Щети вследствие употреба на алкохол или други упойващи вещества.
  • управление на автомобила от неправоспособни или нетрезви водачи

Ако е настъпило ПТП, единствено с материални вреди, се попълва двустранно констативен протокол.

В случай на разногласия между страните – кой е виновен за произшествието, екип на КАТ-Пътна полиция посещава мястото на инцидента.

Съставя се стандартен протокол за ПТП, определя се вина при настъпване на ПТП-то

За да предявите претенция по Гражданска отговорност към застрахователя следва да подготвите следните документи:

  • протокол за ПТП или двустранно констативен протокол;
  • удостоверение за банковата ви сметка;
  • документи за платени разходи;
  • документи на автомобила;
  • вашите лични документи.

Според Кодекса за застраховането, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни.

Този срок започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнилнил всичките си задължения по КЗ.

В случай на забава да плати застрахователното обезщетение в срок, застрахователят ще дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава.

Освен обезщетението, застрахователят следва да покрие и разходите, които застрахованият надлежно е направил за ограничаване на вредите, дори ако усилията му са останали безрезултатни и дори тези разходи да са над застраховатлената сума по полицата.

/by
, ,

Двустранен констативен протокол

Двустранен констативен протокол

Един от най-важните документи при всяко ПТП  е правилното съставяне на т.нар. Двустранен констативен протокол

Двустранният констативен протокол е формуляр, който се използва при пътнотранспортни произшествия (ПТП) с материални щети, при които има съгласие между участниците.

Той позволява участниците сами да установят обстоятелствата и да подпишат споразумение-протокол без незабавно посещение на органите на Пътна полиция (КАТ) при изпълнение на условията.

В чл. 2 от Наредба за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на Вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд са уредени три вида протоколи за ПТП:

  1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица;
  2. протокол за ПТП с материални щети;
  3. двустранен констативен протокол за ПТП.

В наредбата подробно е уредено при кои хипотези какъв протокол се издава, като е уредено и съдържанието на протоколите в съответното приложение към наредбата.

Органите на реда задължително издават протокол за ПТП, когато има пострадли лица и материални щети.

Във втория случай протокол се издава, ако щетите са такива, че възпрепядстват движението на МПС на собствен ход и няма съгласие между водачите относно обстоятелствата свързани с ПТП.

Когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, констативния протокол за ПТП е двустранен и се попълва от участниците в ПТП, а не от органите на реда.

Условията за попълване на ДКП

Кога може да се използва

Според нормативни и застрахователни източници, ДКП може да се попълни само ако са налице следните условия:

  • Няма пострадали лица.Двустранен констативен протокол

  • Участват само 2 превозни средства.

  • Няма увредено друго имущество, освен двете превозни средства.

  • Между двамата водачи има пълно съгласие относно обстоятелствата и вината

  • И двете превозни средства са в състояние да се движат на собствен ход след произшествието.

  • И двамата водачи не са употребили алкохол или упойващи вещества.

Кога не може да се използва / трябва да уведомите КАТ

Ако са налице едно или повече от следните обстоятелства, ДКП не е подходящ и трябва да се включи орган на Пътна полиция:

  • Има пострадали лица.

  • Участват повече от две превозни средства.

  • Възникнало е разногласие между участниците за вината или обстоятелствата.

  • Едно от МПС не е в състояние да се движи на собствен ход.

  • Участва МПС с чуждестранна регистрация.

  • Другият участник не притежава свидетелство за правоуправление.

  • Участва МПС на Министерство на отбраната или чужди въоръжени сили.

  • Причинено е задръстване или участва МПС с опасен товар.

  • Има съмнение за употреба на алкохол или упойващи вещества.

Защо е важно да се попълни правилно

  • Попълненият ДКП улеснява процедурата по ликвидация на щетата пред застрахователя. (Материална щета, съгласие, два водача → по-бърза обработка.)

  • При правилно оформен протокол се намаляват рисковете от спорове за вина или обстоятелства.

  • Ако протоколът е подписан и в двата екземпляра, води до ускорено уреждане и може да подобри отношенията между водачите и застрахователите.

Как се попълва стъпка по стъпка

Как се попълва стъпка по стъпка

В практиката на ВКС[1] последователно се приема, че протоколът за настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК

Протоколът се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя му

В същото време протоколът за ПТП се ползва и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено в него волеизявление.

Т.е. съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.

В бланката за констативен протокол, съставен съобразно изискванията на Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им се ползва при при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР

Двустранен констативен протокол се използва от Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, изрично е предвидено отбелязване на обстоятелствата дали водачите на участващите в конкретния пътен инцидент моторни превозни средства имат полици за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, техния номер и срока на валидността им.

Констатациите, обективирани в констативния протокол, включително и досежно последните три обстоятелства, подлежат на опровергаване с всички годни доказателствени средства по ГПК, чрез провеждането на насрещно доказване.

Когато съставителят издава констативния протокол за ПТП, той удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като

  • местоположението на МПС,
  • участници в ПТП,
  • характера и вида на нанесените щети,
  • пътните знаци
  • маркировката на мястото на произшествието и други.

От значение за преценката на възприетите от длъжностното лице факти е времеотстоянието на извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП.

В случаите когато ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на настъпване на произшествието

В този случай Протоколът за ПТП се ползва с такава за констатираното положение на участвалите в инцидента моторни превозни средства и другите обстоятелства пряко

Чести грешки и как да ги избегнем

  • Разногласия за вината или обстоятелствата — ако има, не се ползва ДКП, а се уведомява КАТ.

  • Участие на повече от две МПС — изисква друг вид протокол.

  • Не задвижващо МПС — ако едно от превозните средства не може да се движи на собствен ход, не се попълва ДКП.

  • Употреба на алкохол/наркотици — при съмнение не се попълва ДКП.

  • Непълно или нечетливо попълване, изтриване и задраскване — може да доведе до отказ за застрахователно обезщетение.

  • Не уведомяване на застрахователя навреме — може да забави или компрометира правата ви.

✅ Има ли съгласие за вина при ПТП?

Първият и най-важен въпрос след всяко пътнотранспортно произшествие (ПТП) е дали има съгласие между водачите кой е виновен.

  • Ако няма съгласие, незабавно се звъни на тел. 112 и се вика КАТ. Органите на реда посещават мястото на инцидента, извършват оглед и съставят полицейски протокол с акт за виновния водач.

  • Ако има съгласие, няма употреба на алкохол, водачите са правоспособни и няма пострадали лица, тогава се попълва двустранен констативен протокол (ДКП).

📝 Как се попълва двустранен констативен протокол

  1. Използва се формулярът на виновния водач.

  2. Лявата част се попълва от виновния, а дясната – от пострадалия.

  3. Протоколът се попълва ясно, четливо и без задрасквания.

  4. Не се звъни на КАТ за номер – това вече не е необходимо.

  5. В полето „Забележки“ в долната част виновният задължително вписва:

    „Виновен съм за това ПТП.“

  6. Двамата участници подписват протокола.

    • Оригиналът остава при пострадалия водач.

    • Вторият екземпляр е за виновния.

    • Следвайте указанията на гърба на протокола.

📸 Съвети при попълване на двустранен констативен протокол

  • Снимайте полицата „Гражданска отговорност“ на виновния водач.

  • Съберете счупени детайли и парчета от мястото на произшествието – могат да бъдат изискани от застрахователя.

  • Извършете снимки на мястото на инцидента от различни ъгли.

  • Проверете за свидетели и запишете имената им.

🕒 Давностен срок и уведомяване на застрахователя

  • Давностният срок по застраховка „Гражданска отговорност“ е 5 години, но е задължително да уведомите застрахователя на виновния водач в срок от 7 дни след настъпване на произшествието.

  • Това гарантира навременно започване на процедурата по ликвидация на щетата и изплащане на обезщетение.

 Кога задължително да потърсите КАТ

Свържете се с КАТ – Пътна полиция, когато:

  • няма съгласие за вина;

  • има пострадали лица;

  • участва повече от две превозни средства;

  • има чуждестранна регистрация;

  • има съмнение за алкохол или наркотици;

  • едно от МПС не може да се движи на собствен ход.

📞 Правна помощ и консултация

Ако се колебаете как да попълните двустранния констативен протокол или имате спор със застрахователя,
свържете се с кантората

Международно право, ПТП и застрахователни спорове, като ние  ще ви съдействаме професионално за:

  • консултация при ПТП;

  • изготвяне на жалба до застраховател;

  • съдействие при отказ за изплащане на щета;

  • защита на вашите права при застрахователни претенции.

/by
, ,

Встъпване в права на превозвача

Встъпване в права на превозвача

Обичайна практика след щета и плащане от страна на заинтересовано лице е да се стигне до встъпване в права на превозвача.

При настъпване на липса, повреда, унищожаване или забавено доставяне на товар често се стига до плащане на обезщетение от застраховател, спедитор, подизпълнител или друго заинтересовано лице.

След плащането възниква въпросът дали платилият може да търси сумата от действително отговорния превозвач или от неговия застраховател.

В практиката това често се определя като „встъпване в права на превозвача“, но по-точното правно понятие обикновено е:

  • встъпване в правата на увредения срещу превозвача;
  • застрахователна суброгация;
  • регресно вземане;
  • законова суброгация по чл. 74 ЗЗД;
  • договорно прехвърляне на вземане;
  • регрес между последователни превозвачи.

Тези основания за Встъпване в права на превозвача не са взаимозаменяеми.

Всяко от тях има различен фактически състав, доказателствена тежест и погасителна давност.

Какво представлява встъпването в права при транспортна щета?

Встъпването в права означава, че лице, което е изплатило определена сума за покриване на транспортна щета, получава правна възможност да упражни изцяло или частично правата на първоначално увреденото лице срещу отговорния причинител.

Най-често това се случва, когато:

  1. застраховател по застраховка на товара изплати обезщетение на собственика или друго правоимащо лице;
  2. спедитор обезщети своя клиент за причинена при превоза вреда;
  3. главен превозвач плати щетата, но вредата е причинена от фактическия или последващ превозвач;
  4. лице с правен интерес изпълни чуждо задължение;
  5. последователен превозвач заплати обезщетение, което следва да бъде разпределено между останалите превозвачи;
  6. застраховател по имуществена застраховка насочи претенция срещу превозвача или застрахователя по неговата професионална отговорност.

Плащането само по себе си обаче не е достатъчно във всички случаи.

Необходимо е да се установи точното правно основание, по силата на което платилият придобива претенцията.

Чл. 362 ТЗ и положението на спедитора като превозвачВстъпване в права на превозвача

Съгласно чл.362 Търговския закон спедиторът може сам да извърши изцяло или отчасти превоза.

В този случай той има и правата, и задълженията на превозвач.

Това правило не означава, че спедиторът става превозвач едва след като заплати щетата.

Качеството му на превозвач възниква поради обстоятелството, че той действително е поел и извършил превоза или определена част от него.

Следователно трябва да се разграничат две различни хипотези:

Спедиторът сам извършва превоза

Когато спедиторът използва собствено или наето превозно средство и фактически изпълнява транспорта, той може да носи отговорност като превозвач.

При международен автомобилен превоз тази отговорност може да бъде подчинена на Конвенцията CMR.

Спедиторът само организира превоза

Когато спедиторът възлага фактическото транспортиране на отделен превозвач, правата и задълженията му зависят от спедиционния договор, дадените нареждания, избора на превозвач, конкретната договорна документация и приложимото право.

Самото обстоятелство, че в товарителницата или заявката определено лице е наречено „спедитор“, не е винаги достатъчно. Съдът изследва реално поетите задължения и начина, по който е организирано изпълнението.

Основания за встъпване след плащане на щета

1. Застрахователна суброгация по Кодекса за застраховането

Когато застрахователят по имуществена застраховка на товара изплати обезщетение, той встъпва до размера на платената сума и обичайните разноски за нейното определяне в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.

При транспортните щети причинителят или отговорното лице може да бъде:

  • договорният превозвач;
  • фактическият превозвач;
  • последващ превозвач;
  • подизпълнител;
  • складодържател;
  • лице, участвало в товаренето или разтоварването;
  • друг делинквент;
  • застрахователят по отговорността на превозвача, когато са налице предпоставките за претенция срещу него.

Застрахователят не може да придобие повече права от тези, които е имал застрахованият, освен доколкото специалният закон урежда самостоятелно регресно право.

За уважаване на претенцията обичайно трябва да се докажат:Встъпване в права на превозвача

  1. валиден договор за имуществено застраховане на товара;
  2. настъпило покрито застрахователно събитие;
  3. вреда, за която превозвачът или друго лице носи отговорност;
  4. действителен размер на вредата;
  5. плащане на застрахователното обезщетение;
  6. причинна връзка между превоза и настъпилото увреждане;
  7. правата на обезщетеното лице върху товара или застрахования интерес.

2. Претенция срещу застрахователя по отговорността на превозвача

Когато отговорността на превозвача е застрахована, застрахователят по имуществената застраховка на товара може при установените от закона условия да насочи претенцията си и срещу застрахователя по „Гражданска отговорност на превозвача“.

Това не означава, че всяка щета по товара автоматично се покрива от полицата на превозвача. Следва да се проверят:

  • срокът и териториалният обхват на полицата;
  • посоченото превозно средство;
  • видът на покритите товари;
  • приложимите общи и специални условия;
  • изключените рискове;
  • самоучастието;
  • лимитът на отговорност;
  • задълженията на застрахования при настъпване на събитието;
  • уведомяването на застрахователя;
  • наличието на отговорност на самия превозвач.

Застрахователят по отговорността на превозвача не дължи повече от това, което превозвачът би дължал по приложимия договорен и международноправен режим, освен ако застрахователният договор не предвижда по-широко покритие.

3. Законова суброгация по чл. 74 ЗЗД

Съгласно чл. 74 ЗЗД лице, което изпълни чуждо задължение, като има правен интерес да направи това, встъпва в правата на удовлетворения кредитор.

За приложението на разпоредбата за Встъпване в права на превозвача трябва да са налице едновременно:

  • действително чуждо задължение;
  • валидно изпълнение към кредитора;
  • правен интерес на платилия;Встъпване в права на превозвача
  • регресно право спрямо длъжника;
  • идентичност между погасеното задължение и претендираната сума.

Плащането трябва да е извършено по задължение, което поначало тежи върху друго лице.

Ако спедиторът е платил собственото си договорно задължение към клиента, не може автоматично да се приеме, че е изпълнил чужд дълг.

Необходимо е да се установи дали плащането е направено:

  • като изпълнение на собствена отговорност;
  • като изпълнение на чуждо задължение;
  • по силата на гаранция;
  • въз основа на договорна регресна клауза;
  • като солидарен длъжник;
  • вследствие на призната претенция;
  • без правно основание;
  • доброволно, без доказан правен интерес.

Правната квалификация е решаваща както за основателността на иска, така и за началния момент и продължителността на погасителната давност.

4. Договорен регрес или цесия

Когато законова суброгация не е налице, страните могат да уредят прехвърляне на вземането чрез цесия или да предвидят договорно регресно право.

Цесията и законовата суброгация не са едно и също:

Критерий Суброгация Цесия
Основание Закон и извършено плащане Договор
Необходим правен интерес При чл. 74 ЗЗД – да Не по същия начин
Обем на придобитите права До размера на плащането Според договора
Уведомяване на длъжника Не е елемент от възникването, но е важно за противопоставимостта и плащането Необходимо за действие спрямо длъжника
Възражения на длъжника Запазват се в предвидения от закона обем Запазват се съгласно правилата за цесията

Застраховка на товара и застраховка „Отговорност на превозвача“

Двете застраховки имат различен предмет.

Застраховка на товара

Това е имуществена застраховка, която защитава интереса на собственика, купувача, продавача или друго правоимащо лице по отношение на превозвания товар.

Тя може да покрива определени рискове независимо от това дали превозвачът носи отговорност за събитието.

Точният обхват зависи от полицата и общите условия.

След изплащане на обезщетението застрахователят може да се суброгира в правата на застрахования срещу отговорния превозвач.

Застраховка „Гражданска отговорност на превозвача“

Тази застраховка покрива в договорените граници отговорността на превозвача за причинени на трети лица вреди от липса, повреда или забава на товара.

Тя не е застраховка на самата стока. За да възникне задължение на застрахователя по отговорността, обичайно трябва да бъде доказано, че превозвачът действително носи отговорност по договора за превоз, CMR или друг приложим режим.Встъпване в права на превозвача

Кога се прилага Конвенцията CMR?

Конвенцията CMR се прилага при договор за възмезден автомобилен превоз на стоки, когато мястото на приемане на товара и мястото на доставянето му се намират в две различни държави и поне една от тях е договаряща държава.

CMR урежда, наред с останалото:

  • доказателственото значение на товарителницата;
  • проверките при приемане на товара;
  • резервите на превозвача;
  • отговорността за липса и повреда;
  • отговорността за забава;
  • основанията за освобождаване;
  • специалните рискове;
  • размера и ограниченията на обезщетението;
  • рекламационните срокове;
  • погасителната давност;
  • отговорността на последователните превозвачи.

Конвенцията има задължителен характер. Договорни клаузи, които пряко или косвено дерогират императивните ѝправила в противоречие с допустимото от нея, могат да бъдат недействителни.

Основни задължения на превозвача

Приемане на товара и превозните документи

При приемането на товара превозвачът следва да провери, доколкото е възможно:

  • броя на колетите;
  • означенията и номерата им;
  • видимото състояние на товара;
  • видимото състояние на опаковката;
  • съответствието с данните в товарителницата.

Когато няма разумна възможност да извърши проверка или установи несъответствие, превозвачът трябва да впише мотивирани резерви в товарителницата.

Липсата на резерви може да създаде презумпция, че при приемането товарът и опаковката са били в добро видимо състояние и данните за броя на колетите и означенията са били точни.

Извършване на превозаВстъпване в права на превозвача

При Встъпване в права на превозвача Превозвачът трябва:

  • да изпълни договорения маршрут и срок;
  • да пази товара от приемането до предаването;
  • да използва подходящо превозно средство;
  • да спазва договорените температурни и технологични режими;
  • да изпълнява допустимите нареждания на правоимащото лице;
  • да вземе разумни мерки за ограничаване на вредите;
  • да документира произшествия, претоварване, липси и повреди.

Предаване на товара

Превозвачът трябва да предаде товара на надлежния получател на договореното местоназначение и да осигури оформянето на необходимите документи за доставката.

Доставянето не заличава отговорността за вреди, възникнали преди предаването.

Освобождава ли разтоварването превозвача от отговорност?

Не. Разтоварването на товара не освобождава автоматично превозвача от отговорност.

Предаването и приемането на товара са важни за определяне на момента, до който товарът се намира под грижата на превозвача.

Те имат значение и за рекламационните срокове и доказателствените презумпции.

Приемането на товара без възражения обаче не погасява автоматично претенцията за щета.

То може да създаде оборима презумпция, че товарът е получен в състоянието, описано в товарителницата.

Превозвачът може да се позове на специален риск, свързан с товарене, подреждане, укрепване или разтоварване, когато тези операции са извършени от изпращача, получателя или лица, действащи за тяхна сметка.

За да бъде освободен от отговорност, трябва да се установи връзка между конкретния специален риск и настъпилата вреда.

Затова не е достатъчно превозвачът да твърди, че щетата е открита при разтоварването.

Следва да се изясни:

  • кога е възникнала повредата;
  • кой е извършил товаренето;
  • кой е укрепил товара;
  • кой е извършил разтоварването;
  • дали опаковката е била подходяща;
  • имало ли е видими следи от удар, преобръщане или проникване;
  • нарушени ли са пломби;
  • имало ли е претоварване;
  • спазен ли е температурният режим;
  • какво е състоянието на превозното средство;
  • направени ли са своевременни резерви.

Кога възниква отговорност на превозвача?

По правилото на CMR превозвачът отговаря за цялостната или частичната липса и за повредата на товара, настъпили между приемането му за превоз и доставянето, както и за забавено доставяне.

За успешна претенция обичайно трябва да бъдат установени:Встъпване в права на превозвача

  1. валиден договор за превоз;
  2. приемане на товара от превозвача;
  3. състояние и количество на товара при приемането;
  4. липса, повреда или забава;
  5. настъпване на вредата в периода на отговорност на превозвача;
  6. размер на вредата;
  7. право на ищеца да получи обезщетението;
  8. липса на приложимо основание за освобождаване;
  9. спазване на релевантните рекламационни и давностни срокове.

Кога превозвачът може да бъде освободен от отговорност?

Превозвачът може да се освободи, ако докаже предвидено в CMR основание, например че вредата е причинена от:

  • неправомерно действие или нареждане на правоимащото лице;
  • присъщ недостатък на стоката;
  • обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да предотврати;
  • липса или недостатъчност на опаковката;
  • обработване, товарене, подреждане или разтоварване от изпращача или получателя;
  • естествени свойства на стоката;
  • недостатъчни или неточни означения;
  • превоз на живи животни при условията на Конвенцията;
  • използване на открито превозно средство, когато това е изрично уговорено и отбелязано.

Тези основания не се предполагат неограничено.

Превозвачът трябва да установи релевантните факти и причинната им връзка с вредата.

Техническа неизправност на използваното превозно средство поначало не е самостоятелно основание за освобождаване.

Как се определя обезщетението?

При цялостна или частична липса обезщетението се определя според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз.

При повреда се отчита намаляването на стойността на товара, като се прилагат съответните ограничения на отговорността.

При международен автомобилен превоз следва да се проверят:

  • чл. 23–29 CMR;
  • приложимостта на лимита на отговорността;
  • брутното тегло на липсващия или повредения товар;
  • декларираната стойност на товара;
  • обявеният специален интерес от доставянето;
  • превозната цена;
  • митническите сборове;
  • останалите разноски по превоза;
  • наличието на умишлено или приравнено на умишлено неправомерно поведение.

В българското законодателство е възприет лимит от 8,33 разчетни парични единици, или специални права на тираж, на килограм липсващо бруто тегло.

Приложението му трябва да се преценява според конкретния превоз, приложимите международни актове и националното право.

Лимитът не следва да се прилага механично към всяка претенция.

При условията на чл. 29 CMR превозвачът може да загуби правото да се позовава на разпоредбите, които изключват или ограничават отговорността му.

Възражения при явни и скрити повреди

Явни липси и повредиВстъпване в права на превозвача

Когато повредата или липсата е видима при доставянето, получателят трябва да направи конкретно възражение най-късно при предаването на товара.

Възражението следва да бъде отбелязано в:

  • CMR товарителницата;
  • приемо-предавателния протокол;
  • документа за доставка;
  • констативен или авариен протокол;
  • друг документ, подписан от превозвача.

Общи изрази като „приема се с резерви“ могат да се окажат недостатъчни. Следва да се посочат видът, количеството и външните белези на щетата.

Скрити липси и повреди

Когато щетата не може да бъде установена при обикновен преглед, възражението трябва да бъде направено писмено в срока по чл. 30 CMR – до седем дни от доставянето, без да се броят неделните и празничните дни.

Забавена доставка

Претенция за обезщетение поради забавяне следва да бъде заявена писмено в 21-дневния срок по CMR.

Пропускането на тези срокове не във всички случаи погасява самото право, но значително влошава доказателственото положение на правоимащото лице.

Възниква презумпция, че товарът е получен в състоянието, описано в товарителницата.

Погасителна давност по CMR

Исковете, свързани с превози, подчинени на CMR, по принцип се погасяват с едногодишна давност.

При умишлено неправомерно поведение или вина, която според правото на сезирания съд се приравнява на такова поведение, срокът е три години.

Началният момент зависи от вида на претенцията:

  • при частична липса, повреда или забава – от деня на доставянето;
  • при цялостна липса и уговорен срок – от тридесетия ден след изтичането на срока;
  • при цялостна липса без уговорен срок – от шестдесетия ден след приемането на товара;
  • във всички останали случаи – след изтичане на три месеца от сключването на договора за превоз.

Писмената рекламация може да спре давността до деня, в който превозвачът писмено отхвърли претенцията и върне приложените документи.

Поради краткия срок всяка претенция трябва да бъде подготвена незабавно след установяване на щетата.

Прилага ли се едногодишната давност към суброгиралия се застраховател?

Тук е необходимо важно разграничение.

Пряк иск на правоимащия срещу превозвача

Когато собственикът на товара, изпращачът, получателят или друго правоимащо лице предявява претенция срещу превозвача по CMR, по правило се прилага специалната давност по чл. 32 от Конвенцията.Встъпване в права на превозвача

Иск на застраховател по застраховка на товара

В българската съдебна практика е прието, че едногодишният срок по чл. 32 CMR не се прилага към иска на суброгиралия се застраховател по застраховка на товара срещу превозвача или срещу застрахователя по неговата отговорност.

За този суброгационен иск се приема приложимост на общата петгодишна давност, която започва да тече от плащането на застрахователното обезщетение.

Това разрешение е относимо към законовата суброгация на имуществен застраховател и не трябва автоматично да се пренася върху всяко плащане, извършено от спедитор, подизпълнител или друго трето лице.

Плащане от спедитор или друго трето лице

При плащане от спедитор следва да се установи:

  • дали е платил собствено или чуждо задължение;
  • дали има законова суброгация;
  • дали е налице договорен регрес;
  • дали е сключена цесия;
  • дали е бил солидарно отговорен;
  • дали претенцията е между последователни превозвачи;
  • дали се прилага CMR или националното право;
  • кога е възникнало конкретното вземане;
  • какви възражения е могъл да противопостави първоначалният длъжник.

Поради това не може да се приеме общо, че всяко лице, което е платило транспортна щета, разполага с нов петгодишен срок от датата на плащането.

Регрес между последователни превозвачи

CMR съдържа специални правила за превоз, извършван последователно от няколко превозвачи.

Превозвачът, който е заплатил обезщетение, може да търси възстановяване от останалите превозвачи според причината за вредата и участието им в превоза.

Възможни са следните случаи:

  • вредата е причинена само от един превозвач;
  • вредата е причинена от няколко превозвачи;
  • не може да бъде установено кой точно е причинил вредата;
  • един от отговорните превозвачи е неплатежоспособен.

При тези отношения CMR предвижда специални правила за разпределение на отговорността и за началото на давностния срок на регресния иск.

Какви документи са необходими за претенция срещу превозвача?

За доказване на транспортна щета следва да бъдат събрани възможно най-рано:

  1. заявка-договор за превоз;Встъпване в права на превозвача
  2. спедиционен договор;
  3. CMR товарителница;
  4. фактура за стоката;
  5. опаковъчен лист;
  6. сертификати за тегло, качество и произход;
  7. приемо-предавателни протоколи;
  8. писмени резерви при доставката;
  9. снимки и видеозаписи;
  10. авариен протокол;
  11. доклад на авариен комисар;
  12. експертна оценка;
  13. документи от полиция, пожарна или друг компетентен орган;
  14. данни от GPS и тахограф;
  15. температурни разпечатки;
  16. документи за пломби и тяхното състояние;
  17. документи за претоварване;
  18. оферти и фактури за ремонт, сортиране или преопаковане;
  19. документи за унищожаване или продажба на остатъците;
  20. кореспонденция с превозвача и застрахователите;
  21. застрахователна полица и общи условия;
  22. решение по щета;
  23. платежно нареждане за изплатеното обезщетение;
  24. доказателства за правата върху товара;
  25. доказателства за уведомяване и рекламация.

Кой трябва да докаже щетата?

Ищецът следва да установи основните факти, от които произтича претенцията:

  • приемането на товара;
  • състоянието му при приемането;
  • липсата, повредата или забавянето;
  • размера на вредата;
  • правото си да получи обезщетението;
  • при суброгация – валидното плащане и основанието за встъпване.

След установяване, че товарът е приет в добро състояние и е доставен повреден или с липси, превозвачът трябва да докаже конкретното основание, на което се позовава, за да бъде освободен от отговорност.

Може ли спедиторът да предяви иск срещу фактическия превозвач?

Да, но не във всички случаи само въз основа на извършеното плащане.

Спедиторът може да разполага с претенция, когато:

  • е страна по договора с фактическия превозвач;
  • превозвачът е нарушил договорните си задължения;
  • спедиторът е понесъл вреда от това неизпълнение;
  • е обезщетил клиента си и има договорен регрес;
  • е получил вземането чрез цесия;
  • е изпълнил чуждо задължение при условията на чл. 74 ЗЗД;
  • има качеството на последователен или договорен превозвач;
  • специален закон му предоставя регресно право.

Следва да се установи и дали спедиторът не носи собствена отговорност, например поради неправилен избор на превозвач, неточни инструкции, липса на документи или поето договорно задължение за резултат.

Въпроси за CMR и регресни претенции

Приемане на товара без конкретни резерви

Общо отбелязване без описание на щетата затруднява доказването.Встъпване в права на превозвача

Късно изпращане на рекламацията

Кратките срокове по CMR изискват незабавна реакция.

Изпращане на претенцията до неправилното лице

Договорният превозвач, фактическият превозвач, спедиторът и застрахователят могат да бъдат различни лица.

Смесване на застраховката на товара със застраховката на превозвача

Двете полици имат различен предмет и различни предпоставки за плащане.

Липса на доказателства за плащането

При суброгационен или регресен иск плащането трябва да бъде доказано с надеждни счетоводни и банкови документи.

Неправилно определяне на давността

Не всеки иск, свързан с превоз, има еднакъв срок.

Правната квалификация на претенцията е решаваща.

Недоказан размер на вредата

Не е достатъчно да се представи само фактура за първоначалната стойност на стоката.

Следва да се докажат видът и степента на увреждането, остатъчната стойност и необходимите разходи.

Практически действия при установяване на щета

При видима или предполагаема транспортна щета е препоръчително:

  1. да не се подписват чисти документи за доставка;
  2. да се впишат подробни резерви в CMR;
  3. да се покани превозвачът за съвместен оглед;
  4. да се направят снимки преди и по време на разтоварването;
  5. да се запазят опаковките, пломбите и повредената стока;
  6. да се назначи авариен комисар или независим експерт;
  7. да се уведоми застрахователят;
  8. да се изпрати писмена рекламация;
  9. да се изискат GPS, температурни и тахографски данни;
  10. да не се унищожава товарът без документиране и съгласуване;
  11. да се провери давностният срок;
  12. да се установят договорният и фактическият превозвач;
  13. да се прегледат полиците и общите условия;
  14. да се анализира основанието за суброгация или регрес.

Адвокатска помощ при щети от международен превоз

Претенциите за липсващ, повреден или забавен товар изискват едновременен анализ на:

  • договора за превоз;
  • спедиционните отношения;
  • CMR товарителницата;
  • застрахователните полици;
  • търговските документи;
  • доказателствата за щетата;
  • приложимата погасителна давност;
  • международната компетентност;
  • приложимото материално право;
  • възможността за претенция срещу превозвача и неговия застраховател.

Неправилната квалификация на иска или пропускането на кратък срок може да доведе до отхвърляне на иначе основателна претенция.

За правна консултация относно CMR претенции, отговорност на превозвача, суброгационни и регресни искове се свържете нас на:

Телефон: 0897 90 43 91
E-mail: office@lawyer-bulgaria.bg

Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуална правна консултация.

Приложимото право, отговорните лица и сроковете следва да се определят според документите и обстоятелствата по конкретния превоз.

Встъпва ли спедиторът автоматично в правата на клиента след плащане?

Не. Трябва да се установи дали е платено чуждо задължение при наличие на правен интерес, дали има договорен регрес, цесия или друго специално основание.

Става ли спедиторът превозвач, след като плати щетата?

Не. По чл. 362 ТЗ спедиторът има права и задължения на превозвач, когато сам извършва изцяло или отчасти превоза. Плащането на щетата е отделен юридически факт, но встъпва в правата на увреденото лице.

Освобождава ли приемането на товара превозвача от отговорност?

Не автоматично. Приемането без резерви създава доказателствена презумпция, но тя може да бъде оборена с други доказателства.

Какъв е срокът за възражение при скрита повреда?

По CMR писменото възражение следва да бъде направено до седем дни от доставянето, без да се броят неделните и празничните дни.

Какъв е срокът при забавена доставка?

Писмената претенция за забава трябва да бъде заявена в 21-дневен срок.

Каква е давността за пряк иск срещу превозвача?

При международен превоз по CMR по правило тя е една година, а при умишлено или приравнено поведение – три години.

Каква е давността за суброгационния иск на застраховател на товара?

Според възприетото в българската съдебна практика се прилага общата петгодишна давност от датата на плащането на застрахователното обезщетение.

Може ли претенцията да бъде насочена директно срещу застрахователя на превозвача?

Възможността зависи от приложимото право, вида на застраховката, основанието на иска, условията на полицата и установената отговорност на превозвача.

Какво става, ако щетата е причинена от подизпълнител?

Договорният превозвач може да отговаря спрямо правоимащото лице и за действията на лицата, които използва за изпълнение на превоза. Вътрешните регресни отношения с подизпълнителя се разглеждат отделно.

/by
, ,

Обезщетение гражданска отговорност

Обезщетение гражданска отговорност

Най-честата последица след настъпване на пътнотранспортно произшествие е да се стигне до обезщетение по гражданска отговорност.

Тази претенция се отправя до застраховател по валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ Обезщетение по гражданска отговорност

В случай,че своевременно е заведена застрахователна претенция в 7 дневният срок, застрахователят следва да се произнесе относно неговото задължение за изплащане на Обезщетение.

„Гражданската отговорност“ е задължителна застраховка. Тя покрива отговорността на застрахованите за причинените от тях на трети лица вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторно превозно средство.

Застрахователната полица по Гражданска отговорност“ покрива всички рискове.

В това число влизат – имуществени и неимуществени вреди, разходи по лечение, пропуснати ползи, телесни увреждания, в това число смърт  и други.

При пътно произшествие с два автомобила с настъпили материални щети и без пострадали хора се попълва Двустранен констативен протокол.

При Гражданската отговорност в срок от 7 дни след инцидента виновният водач е длъжен да уведоми застрахователната си компания.

В този смисъл важно е да посочим, в кои случаи точно следва да се състави и попълни т.нар. двустранен протокол за настъпилото ПТП.

Двустранен констативен протокол се попълва, когато:Обезщетение по гражданска отговорност

  • Няма пострадали или убити хора;
  • В ПТП-то участват само две превозни средства;
  • Няма увредено имущество – освен тези на участниците;
  • Участниците  имат съгласие за вината и обстоятелствата, свързани с ПТП;
  • Двете превозни средства са в състояние да се движат на собствен ход след произшествието;
  • Двамата водачи не са употребили алкохол или упойващи вещества; • Двата автомобила са с български регистрационни номера.

Във всички останали случаи се уведомява КАТ, който трябва да посети местопроизшествието и съответно да издаде протокол за ПТП!

Изплащане на Обезщетение гражданска отговорност

Малко известен е фактът, че съществува долна граница на дължимото от застрахователя обезщетение и тази граница е отразена в Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, представляваща Приложение № 1 към Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор.

В срок от 45 дни от  предявяване на претенцията  По Гражданска отговорност, застрахователят има право да иска допълнителни документи.

В срок 15 работни дни от представяне на последният документ, Застрахователят трябва да определи и изплати обезщетението или представи аргументиран отказ.

Важно е да знаете, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по „Гражданска отговорност на автомобилистите“, не може да бъде по-дълъг от три месеца след завеждане на щетата.

Съгласно разпоредбата на чл. 273, ал. 2 от Кодекса на застраховането, размерът на застрахователното обезщетение обхваща действителната стойност на причинената вреда.

В случаите, когато не сте съгласни с размера на изплатеното Ви обезщетение, дори и да не разполагате с фактури за размера на щетите по автомобила Ви, може да заведете съдебно дело за осъждане на застрахователя да заплати размера на действително претърпените вреди.

В този случай по делото се назначава вещо лице, което е компетентно да изготви автотехническа експертиза, която да отрази действителния размер на нанесените щети по автомобила.

В тези случай, съдът ще определи действителния размер на дължимото от застрахователя обезщетение, ползвайки заключението на вещото лице

За допълнителни въпроси относно обезщетения по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се обърнете на телефон 0897 90 43 91 или на Email : office@lawyer-bulgaria.bg

Какъв е срокът за обезщетение по Гражданска отговорност ?

Срокът за изплащане на обезщетение по застрахователни претенции е 15 работни дни от предоставяне на последния изискан от застрахователя документ. При застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите е фиксиран и друг срок-за окончателното произнасяне по претенция, независимо какви документи са изискани допълнително. Този срок е три месеца от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред неговия представител за уреждане на претенции.

Как уведомявате застрахователя?

Задължението след ПТП да уведоми застрахователя е на виновния водач. Срокът за това е 7 дни.

Как се доказват материални щети по автомобила ?

Удостоверяването на размера на вредата при имуществени щети става с оглед. Извършва се от представител на застрахователя. Пострадалото имущество се снима, а за извършения оглед се съставя протокол. След огледа представителя на застрахователя е длъжен да ви поясни съдържащото се в протокола. При съгласие от ваша страна- го подписвате. Ако при събитието сте понесли и други разходи, например такива за ограничаване на вредите неотложен ремонт, те ще бъдат покрити по застраховката ако приложите съответните разходо- оправдателни документи за тях.

Как се изчисляватт нематериални вреди от ПТП ?

Нематериалните вреди се удостоверяват с медицински документи: експертизи, медицински бележки, удостоверения, епикризи, анамнези, протоколи от ЛКК или ТЕЛК, смъртен акт. Те показват само основанието за претенцията. Размера е предмет да споразумение със застрахователя. Ако такова не бъде постигнато, можете да търсите по висока компенсация чрез съда.

В случай че при ПТП нямам вина ?

Вината при настъпването на ПТП се определя в зависимост от отношенията между страните и записаното в Протокола за ПТП.Правото да да определи вината за ПТП има - КАТ пътна полиция. В протокола за ПТП се отбелязва кой от участниците е отговорен за събитието. Обикновено за него бива съставен и акт за нарушение. КАТ проверява валидността на гражданската отговорност. Застрахователят и номера на полицата се вписват в протокола на ПТП. Ако виновния водач управлява МПС-то без валидна полица, имате право да предявите претенция към Гаранционния фонд.

/by
,

Обжалване актове на КАТ

Обжалване актове на КАТ

Съгласно текстът на Закона административно-наказателно производство се образува след съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Това е т.нар. АУАН – акт за установяване на административно нарушение.

Абсолютно задължително е издаденият акт да се състави в присъствието на нарушителя и на свидетели. Неспазването на тази процедура е абсолютно основание за отмяна на същият. Обжалване актове на КАТ

Съществуват и различни хипотези на съставянето на актове в отсъствието на извършителите, но това са по-скоро изключения

ВАЖНО : Подписът на нарушителят – водач, в тази ситуация на съставен АУАН, не представлява признание за вина за установеното нарушение или за извършването му, с което да потвърждава написаното в АУАН-а.

Друго което следва да се отбележи : Неподписването на съставен АУАН не е пречка за последващп възражение и обжалване пред съд.

Писмени възражения  срещу съставен АУАН и изложеното в него се подават в 3-дневен срок от неговото съставяне.

Това не винаги е най-печелившата стратегия за бъдещо обжалване или отмяна на съставения АУАН от КАТ.  При обжалване актове на КАТ, ако прецените – оставете го без възражения !

Но, ако решите тези писмени възражения срещу съставен АУАН се подават до съответния началник на КАТ, който има правомощия да отмени или потвърди акта.

В случай на потвърден АУАН, се издава наказателно постановление. Това постановление като административен акт  следва да се обжалва пред Районен съд в 7-дневен срок от връчването му.

Обжалване актове на КАТЧрез адвокат или лично се подава жалба в Районен съд по местоизвършване на нарушението.

Ако накзателното постановление е обжалвано в срок, то Районният съд може да отмени наказанието, да го намали, да го потвърди.

ВАЖНО : Жалбата пред съда спира изпълнението на постановлението, т.е. глобата не може да бъде събирана, включително и принудително, преди да се произнесе Районният съд.

За допълнителни въпроси и информация,можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или E-mail office@lawyer-bulgaria.bg

 

Как се обжалва наказателно постановление ?

Наказателно постановление се издава въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), съставен от служители на административен орган, каквито са КАТ – СДВР. Неподписването на АУАН не спира издаването на наказателно постановление. Съдът се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление. Решението на Районен съд, примерно гр. СОФИЯ подлежи на обжалване пред Административен съд – София град. Това обжалване се нарича Касационно обжалване пред АССГ, а самата жалба, чрез която това се прави – касационна жалба.

Може ли да се обжалва наложена глоба с фиш по съдебен ред ?

Законът за движение по пътищата и Правилника за прилагането му не дават възможност пряко да се обжалват наложени наказания с фиш пред съда. В случай че сте съгласен с издаденият фиш, можете да го оспорите пред органа, който го е издал. В случай че оспорвате нарушението или размера на наложената глоба с фиш, можете да откажете да Ви бъде съставен фиш, както и да го подпишете. Тогава ще Ви бъде съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и да започне административна процедура, завършваща с издаване и съответно обжалване на наказателно постановление.

Нарушенията, за които се налага глоба с фиш, обикновено са незначителни и глобите за тях не са големи, което не означава, че лицата, визирани като нарушители в същите, следва да се примиряват безропотно и нямат право да възразят, напротив.

Срок за обжалване на наказателното постановление ?

След връчването на издаденото от органа Наказателно постановление тече 7 дневен срок за обжалване пред Районен съд. Може да се обжалват всички наказателни постановления, освен тези, за които законът изрично предвижда, че са необжалваеми. Решението на Софийски районен съд подлежи на обжалване пред Административен съд, като срокът за обжалване е 14-дневен и тече от получаване на съобщението, че е изготвено съдебно решение на Районният съд.

/by
, ,

Отговорност на превозвача по CMR

Отговорност на превозвача по CMR

Един от най-честите въпроси при извършен транспортен превоз е въпроса за Отговорност на превозвача по CMR.

Отговорност на превозвача възниква винаги когато при автомобилен превоз на товари настъпи цялостна или частична липса, повреда на стоката или забава при доставката.

Това е един от най-често срещаните практически проблеми в транспортното, търговското и застрахователното право, особено при международни превози по CMR/ЧМР Конвенцията.

В практиката на адвокат по застрахователни и транспортни дела често възникват спорове между изпращач, получател, спедитор, превозвач и застраховател относно това кой носи риска за увредената или липсваща стока, какъв е размерът на обезщетението и в какъв срок трябва да бъде предявена рекламация или съдебен иск.

Какво представлява отговорността на превозвача?

Превозвачът отговаря за товара от момента, в който го приеме за превоз, до момента на неговото предаване на получателя.

Тази отговорност се реализира при претенция и Отговорност на превозвача по CMR, като обхваща:

Отговорност на превозвача по CMR

Отговорност на превозвача по CMR

  • пълна загуба на товара;
  • частична липса на стоката;
  • повреда или обезценяване на товара;
  • забава при доставката;
  • неправилно изпълнение на дадени транспортни инструкции;
  • неправилно предаване на товара;
  • неизпълнение на задължения по товарителницата.

При международен автомобилен превоз основният приложим акт е Конвенцията CMR, когато мястото на приемане на товара и мястото на доставяне се намират в различни държави и поне една от тях е страна по Конвенцията.

Значение на CMR товарителницата

При Отговорност на превозвача по CMR, CMR товарителницата е основният транспортен документ при международен автомобилен превоз на стоки.

Това е така, тъй като тя доказва сключването на договора за превоз, условията на превоза и приемането на товара от превозвача.

В товарителницата следва да бъдат посочени:

  • изпращач;
  • превозвач;
  • получател;
  • място и дата на приемане на товара;
  • място на доставка;
  • описание на стоката;
  • брой пакети;
  • маркировки и номера;
  • бруто тегло или друго количествено изражение;
  • превозни разноски;
  • митнически и други документи;
  • специални инструкции;
  • обявена стойност на товара, ако има такава;
  • специален интерес от доставката, ако е уговорен.

Липсата, нередовността или загубата на товарителницата не унищожава договора за превоз, но може да затрудни доказването на съдържанието на превозното правоотношение.

Какво трябва да провери превозвачът при приемане на товара?

При приемане на товара превозвачът следва да провери видимото състояние на товара и опаковката, както и точността на данните в товарителницата относно броя на пакетите, маркировките и номерата.

Ако превозвачът няма реална възможност да провери тези данни, той трябва да впише мотивирани възражения в товарителницата.

Ако не бъдат вписани възражения, се приема, че товарът и опаковката са били във видимо добро състояние при приемането им за превоз.

Това е изключително важно в бъдещ съдебен спор, защото липсата на възражения в CMR товарителницата често поставя превозвача в по-неблагоприятна доказателствена позиция.

Кога превозвачът носи отговорност?

Превозвачът носи отговорност, когато липсата, повредата или забавата са настъпили между момента на приемане на товара и момента на доставката.

Отговорността на превозвача може да бъде ангажирана при:Отговорност на превозвача по CMR

  • изгубена стока;
  • доставена стока с липси;
  • доставена повредена стока;
  • повреда поради неправилно укрепване;
  • повреда при транспорт;
  • разваляне на температурно чувствителни стоки;
  • неправилно предаване на стоката;
  • забава при доставка;
  • отказ или невъзможност да се докаже правилно изпълнение на превоза.

Освобождаване на превозвача от отговорност

Превозвачът може да се освободи от отговорност, ако докаже, че липсата, повредата или забавата се дължат на причина, за която той не отговаря.

Такива основания могат да бъдат:

  • виновно поведение на изпращача или получателя;
  • неправилни инструкции от правоимащото лице;
  • присъщ недостатък на товара;
  • обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне;
  • последици, които превозвачът не е могъл да предотврати;
  • недостатъчна или неподходяща опаковка;
  • товарене, подреждане или разтоварване от изпращача или получателя;
  • особен характер на стоката, водещ до счупване, ръжда, изтичане, разваляне, изсъхване или нормална фира;
  • недостатъчна маркировка или номерация;
  • превоз на живи животни;
  • използване на открито превозно средство, когато това е изрично уговорено и вписано в товарителницата.

Важно е, че превозвачът не може да се освободи от отговорност само с твърдение за техническа неизправност на превозното средство. Доказателствената тежест за освобождаващите обстоятелства е върху превозвача.

Забава при доставяне на товара

Забава е налице, когато товарът не е доставен в уговорения срок. Ако срок за доставка не е уговорен, се преценява дали действителното времетраене на превоза надвишава разумния срок, необходим за добросъвестен и грижлив превозвач при конкретните обстоятелства.

Когато товарът не бъде доставен до 30 дни след изтичане на уговорения срок, той може да се счита за изгубен.

Ако срок не е бил уговорен, товарът може да се третира като изгубен след изтичане на 60 дни от приемането му за превоз.

Тези срокове са особено важни при подготовката на рекламация, застрахователна претенция или съдебен иск срещу превозвача.

Размер на обезщетението при отговорност на превозвача

Размерът на обезщетението при липса или повреда на товара се определя според стойността на стоката към мястото и момента на приемането й за превоз.

Обикновено стойността се доказва чрез:

  • фактура;
  • договор за покупко-продажба;
  • борсова цена;
  • пазарна стойност;
  • митническа декларация;
  • складови документи;
  • експертна оценка;
  • счетоводни документи;
  • снимки и приемо-предавателни протоколи.

При вътрешни превози по Закона за автомобилните превози обезщетението за цялостна или частична липса е до размера на вредата, но не повече от 8,33 разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло.

Разчетната парична единица представлява специалното право на тираж, определено от Международния валутен фонд.

При международни превози по CMR следва да се преценява приложимата редакция на режима на ограничаване на отговорността, включително дали е приложим лимитът от 8,33 SDR/СПТ на килограм липсващо бруто тегло или друг лимит по приложимата CMR уредба.

При цялостна липса се дължи и връщане на превозната цена, митата и другите разноски по превоза.

При частична липса тези суми се връщат пропорционално.

Обявена стойност на товараОтговорност на превозвача по CMR

Изпращачът може да обяви по-висока стойност на товара в CMR товарителницата срещу допълнително заплащане.

В този случай обявената стойност може да замести стандартния лимит на отговорност.

Това е особено важно при превоз на:

  • скъпа техника;
  • автомобили;
  • медицинско оборудване;
  • фармацевтични продукти;
  • електроника;
  • бързооборотни стоки;
  • луксозни стоки;
  • товари с висока стойност при ниско тегло.

При липса на обявена стойност превозвачът често може да се позове на ограничението на отговорността, дори реалната стойност на товара да е значително по-висока.

Специален интерес от доставката

Освен обявена стойност, изпращачът може да впише в товарителницата и специален интерес от доставката. Това има значение при вреди, които надхвърлят стойността на самата стока — например пропуснати търговски срокове, договорни санкции, развалени последващи доставки или загуба на клиент.

За да се претендират такива допълнителни вреди, специалният интерес трябва да бъде ясно посочен в товарителницата.

Обезщетение при забава

При забава превозвачът дължи обезщетение само ако правоимащото лице докаже, че от забавата са настъпили реални вреди.

Обезщетението за забава по правило е ограничено до размера на превозната цена, освен ако е налице специално деклариран интерес или поведение на превозвача, което изключва ограничението на отговорността.

Кога ограниченията на отговорността не се прилагат?

Ограниченията на отговорността на превозвача не се прилагат, когато вредата е причинена умишлено или при поведение, което според приложимото право се приравнява на умисъл.Отговорност на превозвача по CMR

В практиката това може да включва случаи на:

  • измама;
  • съзнателно отклоняване от маршрута;
  • предаване на товара на неупълномощено лице;
  • грубо пренебрегване на инструкции;
  • изоставяне на товара без надзор;
  • липса на елементарни мерки за сигурност;
  • манипулиране на документи;
  • съзнателно укриване на информация за настъпила щета.

В такива случаи превозвачът може да загуби правото да се позовава на лимита на отговорност.

Рекламация при доставка

При доставка получателят трябва незабавно да провери състоянието на товара.

Ако са налице явни липси или видими повреди, възраженията трябва да бъдат направени още при приемането на товара.

При скрити липси или повреди възраженията трябва да бъдат направени писмено в кратък срок след доставката.

При дела за Отговорност на превозвача по CMR, режим срокът за скрити липси и повреди е 7 дни, като неделите и официалните празници не се броят.

При претенции за забава възражението трябва да бъде отправено писмено в срок до 21 дни от момента, в който товарът е бил поставен на разположение на получателя.

Ако получателят приеме товара без забележки и без своевременна рекламация, това може да се използва като доказателство, че стоката е получена в състоянието, описано в товарителницата.

Какви документи са необходими при рекламация?

При рекламация срещу превозвач е важно да бъдат събрани всички доказателства още в първия момент след установяване на щетата.

Обичайно са необходими:Отговорност на превозвача по CMR

  • CMR товарителница;
  • транспортна заявка;
  • договор за превоз;
  • фактура за стоката;
  • фактура за навло;
  • опаковъчен лист;
  • снимков материал;
  • приемо-предавателен протокол;
  • протокол за щета;
  • митнически документи;
  • кореспонденция с превозвач и спедитор;
  • GPS данни;
  • температурни записи при хладилен транспорт;
  • свидетелски показания;
  • експертна оценка;
  • документи от застрахователя.

Колкото по-бързо се съберат доказателствата, толкова по-голям е шансът претенцията да бъде уважена доброволно или в съдебно производство.

Давност за иск срещу превозвач

Исковете, произтичащи от международен автомобилен превоз по CMR, се погасяват с кратка давност.

Общият давностен срок при дела за Отговорност на превозвача по CMR е една година.

При умишлено поведение или поведение, приравнено на умисъл, срокът е три години.

Началният момент на давността е различен според вида на претенцията:

  • при частична липса, повреда или забава — от датата на доставката;
  • при цялостна липса — от тридесетия ден след изтичане на уговорения срок;
  • ако срок не е уговорен — от шестдесетия ден след приемане на товара от превозвача;
  • при други претенции — след изтичане на три месеца от сключване на договора за превоз.

Писмената рекламация спира давността до момента, в който превозвачът я отхвърли писмено и върне приложените документи.

След изтичане на давността искът не може да бъде упражнен чрез насрещен иск или прихващане.

Кой съд е компетентен при CMR спор?Отговорност на превозвача по CMR

При съдебни дела по CMR ищецът може да предяви иска пред съд, определен по споразумение между страните, както и пред съд в държавата, където:

  • ответникът има обичайно местопребиваване или основно място на стопанска дейност;
  • се намира клонът или агенцията, чрез която е сключен договорът за превоз;
  • товарът е бил приет от превозвача;
  • товарът е трябвало да бъде доставен.

Това дава възможност за избор на съд при международни транспортни спорове, но също така изисква внимателна правна преценка, за да не бъде предявен иск пред некомпетентен съд.

Застраховка „Отговорност на превозвача“

Застраховката „Отговорност на превозвача“ не е идентична със застраховка „Карго“.

Тя покрива отговорността на превозвача, когато такава отговорност действително е възникнала по закон или по договор.

Това означава, че застрахователят може да откаже плащане, ако:

  • превозвачът не носи отговорност;
  • липсват доказателства за щета;
  • не е спазен срокът за рекламация;
  • щетата попада в изключение по полицата;
  • няма валидна CMR товарителница;
  • липсва доказателство за стойността на товара;
  • липсва доказателство за причинна връзка между превоза и вредата.

Затова при транспортни щети е важно да се анализира не само Конвенцията CMR, но и конкретната застрахователна полица.

Електронна CMR товарителница

В практиката по дела за Отговорност на превозвача по CMR все по-голямо значение придобива електронната CMR товарителница.

Тя улеснява обмена на данни, проследяването на доставките и доказването на превозното правоотношение, когато е въведена и използвана съобразно приложимите правила.

Електронният документ обаче не отменя необходимостта от ясно доказване на приемането на товара, неговото състояние, доставката, възраженията и рекламациите.

Какво да направите при повреден или липсващ товар?Отговорност на превозвача по CMR

При установена липса, повреда или забава е важно да се действа незабавно.

Практическите стъпки са:

  1. Проверете товара при получаване.
  2. Впишете възражения в CMR товарителницата.
  3. Направете снимки на товара, опаковката и превозното средство.
  4. Съставете протокол за щета.
  5. Уведомете писмено превозвача.
  6. Уведомете спедитора, ако има такъв.
  7. Уведомете застрахователя.
  8. Съберете фактури и документи за стойността на товара.
  9. Изискайте GPS, температурни записи и други транспортни данни.
  10. Консултирайте се с адвокат по транспортно и застрахователно право.

Защо е необходим адвокат при отговорност на превозвача?

Споровете за отговорност на превозвача са сложни, защото обединяват транспортно право, търговско право, застрахователно право, международна компетентност, доказателствени правила и кратки давностни срокове.

Адвокат по CMR и транспортни дела може да помогне при:

  • изготвяне на рекламация;
  • анализ на CMR товарителница;
  • преценка на отговорността на превозвача;
  • изчисляване на обезщетение;
  • комуникация със застраховател;
  • подготовка на искова молба;
  • защита срещу претенции;
  • водене на дело срещу превозвач, спедитор или застраховател;
  • оспорване на отказ за изплащане на обезщетение.


Warning: Undefined array key "question" in /home/lawyerbu/public_html/wp-content/plugins/structured-content/templates/shortcodes/multi-faq.php on line 5

Застрахователят поема отговорността на превозвача на стоки по шосе, в случай на настъпване на застрахователно събитие за територията на Република България, съгласно Закона за Автомобилните Превози, и за територията на чужбина, съгласно Конвенцията за Договора за Международен Автомобилен Превоз на Стоки.

Какво покрива ЧМР застраховката ?

застраховката покрива отговорността на застрахования като превозвач на стоки по шосе, съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /CMR/ за цялостната или частична липса или повреда на стоката съгласно гл. IV от Конвенцията. Застрахователната защита се отнася за превоз на стоки за чужбина и само по изключение – за превози, извършвани на територията на Р България. Покритието по тази полица е на база “отговорност за събитие, настъпило през срока на полицата”.

Какъв е срока на застраховката ЧМР ?

Застраховката може да се сключи за срок от 1 календарна година, за част от годината или за отделен курс. Застрахователят може да сключва и договори за абонаментно застраховане. При тези застраховки покритието се простира върху всички курсове извършени през определен период. Застрахованият е длъжен да декларира всички курсове, извършени от него през месеца до 10-то число на следващия месец.

В кой период отговаря превозвача ?

Превозвачът отговаря за пълната или частичната липса, или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му, както и за забава при доставянето му. Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. За да се освободи от отговорност, превозвачът не може да се позовава нито на недостатъци на превозното средство, с което си служи за извършване на превоза, нито на грешки на лицето, от което е наел превозното средство, или на негови служители.

Размер на застрахователното покритие ?

Според Конвенцията за Договора за Международен Автомобилен Превоз на Стоки: Когато, превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса, това обезщетение се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз; Стойността на стоката се определя по борсовия курс или при липса на такъв – по текущата цена на пазара, или при липса на такава – по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество; При всички случаи обезщетението не може да надвиши 25 франка за килограм бруто липсващо тегло. Под франк се разбира златен франк с тежина 10/31 грама при проба 0,900. Съгласно Закона за Автомобилните Превози обезщетението за цялостна или частична липса на товара е в размер на вредата, но не повече от 8,33 SDR /специални права на тираж/ разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло. В случай на цялостна липса се връщат превозната цена, митните сборове и другите разноски по превоза на товара изцяло, а при частична липса – пропорционално, като други обезщетения не се дължат.

Какво се прави, ако настъпи щета при превоза на стоката ?

При настъпване на застрахователно събитие, сте длъжни незабавно да предприемете всички разумни и целесъобразни мерки за спасяване на товара, предотвратяване, ограничаване и/ или намаляване на загубата и/ или щетата. В срок до 7 дни от узнаване за настъпило застрахователно събитие сте длъжни писмено да уведомите застрахователя за съответното застрахователно събитие, както и за мястото, където то е настъпило. Застрахователят има право самостоятелно да участвува в спасяването на товара, в предотвратяването, ограничаването и/ или намаляването на загубата, и/ или повредата, в установяването на виновните за вредите лица, както и да взема или посочва необходимите за тази цел мерки. Нарежданията и предписанията му са задължителни за застрахования.

/by
, ,

Дело срещу застраховател

Дело срещу застраховател

Един от най-съществените въпроси, който ни задават е за правна помощ и претенции по дело срещу застраховател

Голяма част от решенията са породени от неоснователни откази на застрахователите да заплатят валидни дължимо застрахователно обезщетение. Именно затова се нага образуването на дело срещу застраховател

Делата срещу срещу застраховател са свързани с възникнали материални щети от и на моторни превозни средства /МПС/ – затова говорим за материални вреди от пътно-транспортни произшествия /ПТП/

В тези случай следва да се търси отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и застраховка „Автокаско“. Дело срещу застраховател

Кръг на претендиращите обезщетение от ПТП 

С последните промени и Тълкувателно решение на ВКС бе променен кръгът от наследници, имащи право на претенция за изплащане на обезщетение от ПТП.

С измененията и Tълĸyвaтeлнo peшeниe № 1/2016 г. TД  № 1/2016 г. на ОСГК И ОСНК нa BKC се измени кръгът на лицата, мaтepиaлнo лeгитимиpaни да пoлyчaт застрахователно oбeзщeтeниe зa нeимyщecтвeни вpeди oт cмъpт при ПТП.

Досега кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за смърт на тexeн близъĸ ca лицaтa, пocoчeни в Πocтaнoвлeниe № 4/1961 г. и Πocтaнoвлeниe № 5/1969 г. нa Πлeнyмa нa Bъpxoвния cъд (ΠBC).

С изменението на Кодекса на Застраховането е въведено правото на застрахователно обезщетение на лица, cъздaли тpaйнa и дълбoĸa eмoциoнaлнa вpъзĸa c пoчинaлия и тъpпящи пpoдължитeлни бoлĸи и cтpaдaния от настъпилата смърт.

Oбeзщeтeниe cледва да сe пpиcъждa пpи дoĸaзaни ocoбeнo близĸa вpъзĸa c пoчинaлия и дeйcтвитeлнo пpeтъpпeни oт cмъpттa мy вpeди.

Това следва да промени и наложилата се практика и  навика на застрахователните компании да използват и най-незначителните причини, за да откажат да изплатят дължимото застрахователно обезщетение.

Така успяват да се отърват от хората, които не са склонни да потърсят правни услуги и по този начин си спестяват редица дължими обезщетения на собственици на валидни застрахователни полици.

В случай че получите такъв отказ от застраховател да изплати застрахователно обезщетение, веднага се обърнете към добър и опитен адвокат по застрахователни дела.

При смърт на пострадал, легитимирани да претендират обезщетение за неимущствени вреди са неговите преки роднини /съпруг, низходящи, възходящи.

Застрахователите посочват всякаква причини, включително и причини, които всеки адвокат по застрахователни дела ще прецени, че са ирелевантни или несериозни

С оглед размера и основанието за изплащане на застрахователна претенция е нужно да бъде извършена преценка от адвокат

Дело срещу застраховател

Разпоредбата на чл.208 КЗ визира задължение на застраховател да изплати застрахователно обезщетение на пострадалия в срок.

Това става след настъпване на застрахователното събитие, описано в протокол за ПТП или в други документи.

Важно е да знаете, че този срок не може да бъде по-дълъг от 15 дни.

Срокът тече от деня, в който е представен последният документ, поискан от застрахователя.

След този срок, застрахователят е задължен да посочи срок за отговор или да извърши изплащане на застрахователното обезщетение. дело срещу застраховател

Може да направи мотивиран отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.

Много са случаите, в които застрахователите посочват несъществена причина и отказа за изплащане на застрахователно обезщетение.

Като адвокат по застрахователни дела Ви съветваме, да бъде извършена преценка на основателността на съответният отказ.

Така ще защитите Вашите права при възможност за изплащане на застрахователно обезщетение.  За повече информация, можете да се обърнете към нас на тел. + 359  897 90 43 91 или на mail info@lawyer-bulgaria.bg

Какви са причините за завеждане на дело срещу застраховател ?

Причината за завеждането на дела срещу застрахователи ся отказите от страна на последните да плащат обезщетения по настъпили застрахователни събития. Най-честите случаи при които се стига до съдебен спор със застраховател са свързани с вреди причинени при ПТП. Причината за това е задължителния характер на застраховката и възходящия ръст на ПТП, което намалява печалбите на застрахователите. В този случай претендираните обезщетения са главно за имуществени вреди по повод изразходвани средства за поправка на автомобил. Към тези вреди се числят и средства лечение на травми от настъпило ПТП. Немалък дял заемат дела срещу застрахователи за обезщетения поради претърпени неимуществени вреди свързани с преживян стрес или смърт на роднина в следствие на ПТП. Друг вид съдебни спорове са тези срещу Държавния Гаранционен Фонд, заведени от пострадали граждани срещу държавния Гаранционен Фонд. В тази хипотеза причинилите ПТП водач на МПС, нямат сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на произшествието. По-рядко срещани са дела срещу застрахователи където претенциите са свързани с обезщетения при злополука със застраховано недвижимо имущество.

Смърт на близък при настъпило ПТП явява ли се причина за завеждане на дела срещу застрахователи?

Това е отделна причина за завеждане на дела срещу застрахователи за неимуществени вреди е хипотезата при смърт на лице при ПТП. В този случай неговите преки наследници могат да насочат претенциите си към застрахователя на водача на МПС причинил смъртта. Тази хипотеза причинилият смърт водач носи и наказателна отговорност както за деянието така и за вредите от него. Когато има влязла в сила присъда, пострадалият е освободен от съдебни такси за завеждане на дела срещу застрахователи.

Защо застрахователите отказват да изплащат обезщетение за материални щети по автомобил?

Тези откази са свързани с претенции за изплащане на вреди по сключена застраховка „Автокаско“ или „ Каско на МПС“. При тези случаи застрахователят отказва да изплати търсеното обезщетение твърдейки, че това събитие не попада в кръга на застрахованите рискове. В този случай единствената възможност на застрахования за защита на интересите му остава завеждането на дела срещу застрахователи. Друга хипотеза за започване на съдебни спорове е че изплатените от застрахователя щети по увредения автомобил са силно занижени. С тези средства застрахованият не може да възстанови повредения автомобил до състояние, в каквото е бил преди произшествието. Това също налага завеждане на дела срещу застрахователи, за защита на интересите му.

Възможно ли е да се заведат дело срещу застраховател ?

Застраховка ЧМР принципно покрива отговорността на застрахования като превозвач на стоки по шосе за цялостната или частична липса или повреда на стоката. Особеното е обаче, че застраховката покрива риска за превоз на стоки за чужбина. За територията на страната тази застраховка е валидна по изключение. Въпреки това се завеждат дела срещу застрахователи, поради това, че товарът е доставен повреден или напълно липсващ. Все условия, при които превозвачът отговаря пред собственика на стоката. Съществуват и случаи когато повреждането на товара или неговата липса се дължат на трети лица, за които превозвачът не отговаря. Въпреки това, застрахователите отказват да заплащат застрахователни обезщетения при настъпване на събитие, което води до завеждане на дела срещу застрахователи.

Кога застрахователя може да откаже да плати ?

За да откажат плащане застрахователите се позовават на клаузи от общите условия, от валиден договор за застраховка. По този начин те се опитват да заобиколят правилата на действащото застрахователно право изключвайки своите задължения по настъпилото застрахователно събитие. В тази хипотеза платилият застрахователна премия трябва да заведе дела срещу застрахователи. В това производство се доказва, че застрахованият не носи вина за последиците от настъпването на застрахователното събитие от една страна. От друга на доказване подлежи факта, че са налице всички елементи от фактическия състав да му бъде изплатено обезщетение по застраховката.

/by
, ,

Застрахователно обезщетение

Застрахователно обезщетение

В практиката ни като адвокати по застрахователни дела съветваме нашите клиенти за изплащане на застрахователно обезщетение.

Застрахователният кодекс предвижда възможност за изплащане на застрахователно обезщетение на претърпените материални и нематериални вреди от ПТП и катастрофи.

Застрахователното обезщетение при ПТП е един от най-известните и често срещани видове обезщетения.

В този случай, ако сте застраховани и сте пострадали в пътен инцидент, застрахователната компания ще ви предостави обезщетение.

На тях е поета отговорността да платят на пострадалите от ПТП сумата, която им се полага въз основа на Кодекс  на застраховатенето.

Когато застрахователят се забави необосновано изплащането на дължимото застрахователно обезщетение след 15 работни дни от предоставяне на документите, може да потърсите правата си в съда.

Съдебни действия след ПТП – то ?Застрахователно обезщетение

След като сте участник в ПТП, е важно да знаете какви са вашите права в случай на нараняване или щети по автомобила ви.

В тези случаи, застрахователното обезщетение е важен фактор, който може да ви помогне да се възстановите след инцидента.

Когато става въпрос за застрахователно обезщетение след ПТП, най-важното нещо е да се свържете с вашата застрахователна компания

Това трябва да направите веднага след инцидента. Те ще ви дадат информация за това какво трябва да направите, за да подадете иск за обезщетение.

В случай, че имате проблеми с вашата застрахователна компания или с друга страна в инцидента, може да ви бъде необходимо да се консултирате с адвокат. Те ще ви помогнат да разберете вашите права и да ви предоставят правна помощ.

Важно е да помните, че има законови срокове за подаване на искове за застрахователно обезщетение. Ако не успеете да подадете иск в срок, може да загубите правото си на обезщетение.

Ако се случи ПТП, най-важното е да останете спокойни и да следвате инструкциите на застрахователната ви компания. Следвайки тези прости стъпки, ще можете да се възстановите и да получите необходимото обезщетение за щетите, които сте претърпели.

Подобно поведение на застрахователя може да се приравни на отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.Застрахователно обезщетение

Следва да имате предвид, че 5 годишната давност за претенцията Ви започва да тече от момента на увреждането, а не от завеждането на щетата.

Изготвя се оценителна експертиза от вещо лице-оценител, който определя размера на щетата и служи като основание за определяне на застрахователното обезщетение.

След което експертът по ликвидацията проверява правилността на изчисленията на вещото лице и дали оценките са съобразени с вътрешните указания и нормативи за ликвидация по съответния вид застраховка.

При правилно извършена оценка на размера на щетата се определя размера на застрахователното обезщетение или застрахователната сума

Изхожда от формата на застраховане, по която е сключен застрахователния договор и от информацията по застрахователното събитие.

Кога се изплаща застрахователно обезщетение ?

Самото обезщетение се изразява в изплащане на обезщетение.

Въпросът се свежда до изплащането на съответни суми от застрахователите, независимо дали става дума за имуществени или неимуществени вреди.

Най-важната задача на всеки един добър и опитен адвокат по застрахователни дела и пътни инциденти е да прецени и подготви своите клиенти за последващите претенции за обезщетение към застрахователя.

Адвокатите по застрахователни дела и ПТП случаи в кантората много често участват в съдебни дела по предявени претенции на клиенти за изплащане на обезщетение по „Гражданска отговорност“.

Такива дела срещу застрахователи и застрахователни дружества, по правило се предявяват направо пред застрахователя.Застрахователно обезщетение

Презумпцията в кодекса за застраховането е, че той следва и разполага с достатъчно средства за предотвратяване на настъпилите материални и нематериални вреди и по този начин изплащането на застрахователни обезщетения става по-бързо.

Често се случва делата за изплащане на застрахователни обезщетения да отнемат и години.

ИСК ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ

Съгласно Кодекса за застраховането, за настъпили вреди по пътно транспортно произшествие се изплащат имуществени и неимуществени вреди.

Като адвокати по застрахователни и транспортни дела бързаме да уверим и изясним пред нашите клиенти, че за да може един застраховател да признае настъпили неимуществени вреди

По силата на валидно сключена застрахователна полица „Гражданска отговорност“ всеки застраховател обезщетява вреди, причинени от застрахования на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и др.

Действие и размера на застрахователната полица ?

Съветваме ги, че действието на застраховката, както и покритието на риска от застрахователя се отнася до обезщетяване на всички настъпили  неимуществени и имуществени вреди.

Такива са в резултат на телесно увреждане или смърт, вредите, причинени на

А/ чуждо имущество,

Б/ пропуснатите ползи, стига те да са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП, довело до увреждане.

Към списъка с горните особености, застрахователите изплащат претенции относно направените разходи във връзка с предявяването на претенция.

Съдебните разноски, които след края на съдебното производство се присъждат в тежест на застрахования.

Застрахователната полица „Гражданска отговорност“ покрива вреди, причинени от лица, неупълномощен да ползват автомобил, причинил ПТП-то.

Важно условие, което обаче поставя закона е автомобилът да не е бил краден.

Застрахователят плаща дори, когато шофьорът няма книжка, или колата не е минала технически преглед.

Тези въпроси обаче са малко по-сложни, тъй като материята е малко по-особена.

Те представляват различни случай от стандартната процедура по изплащане на застрахователни обезщетения.

Защо да се обърнете към адвокат?

В практиката ни досега, ние винаги съветваме клиентите, че е необходимо известно време, преди застрахователят да се произнесе окончателно.

Най-често това се случва в срок от 3 месеца.Застрахователно обезщетение

В този период застрахователят трябва да определи и изплати размера на обезщетението.  Той трябва да даде мотивирано становище, в случай че откаже плащане.

Много пъти нашето мнение и становище като адвокати по застрахователни дела и транспортни инциденти се е оказвало правилно.

Това е така, тъй като често пъти застрахователите определят сравнително ниски нива на застрахователното обезщетение.

Те често не признават и не изплащат застрахователно обезщетение за нематериални вреди, поради липса на основание

Често пъти е налице и съмнение за наличието на такива неимуществени вреди или липса на писмени документи и доказателства за тях.

Кантората и нейните адвокати по застрахователни и транспортни дела биха Ви съдействали за правни въпроси относно настъпилото ПТП, застрахователно събитие и изплащане на обезщетение.

За повече информация се обърнете към нас на info@lawyer-bulgaria.bg или на тел. 0897 90 43 91

/by
, ,

Как да се разведа по взаимно съгласие ?

Как да се разведа по взаимно съгласие ?

Много клиенти задават въпроса: „Как да се разведа по взаимно съгласие?“

Развод по взаимно съгласие е най-бързият, най-спокоен и най-предвидим начин за прекратяване на граждански брак в България, когато и двамата съпрузи са постигнали съгласие не само, че желаят развод, но и как ще уредят последиците от него.

Отговорът е сравнително ясен: необходимо е двамата съпрузи да подадат обща молба до компетентния районен съд и да представят писмено споразумение по чл.51 Семейния кодекс, с което уреждат всички задължителни последици от развода.

Разводът по взаимно съгласие не е производство, в което съдът издирва вина, доказва изневяра, установява кой е виновен за разстройството на брака или изслушва свидетели за семейни конфликти.

Именно затова този вид развод е предпочитан, когато страните искат бързо, цивилизовано и юридически стабилно прекратяване на брака.

Какво представлява разводът по взаимно съгласие?

Разводът по взаимно съгласие е съдебна процедура, при която съпрузите заявяват пред съда, че желаят бракът им да бъде прекратен.

Основното законово изискване е съгласието да бъде:Как да се разведа по взаимно съгласие ?

  • взаимно — и двамата съпрузи желаят развода;
  • сериозно — решението не е импулсивно или временно;
  • непоколебимо — страните ясно заявяват, че не желаят запазване на брака;
  • потвърдено лично пред съда — съпрузите трябва да се явят лично в съдебното заседание.

При този вид производство съдът не разглежда причините за раздялата.

Това означава, че не е необходимо да се доказва кой е виновен, кога е настъпил фактическият разрив, дали има извънбрачна връзка, финансов конфликт или друго обстоятелство от личния живот на страните.

Къде се подава молба за развод по взаимно съгласие?

Молбата за развод по взаимно съгласие се подава до районния съд.

Когато съпрузите имат различни постоянни адреси, те практически могат да изберат районния съд по постоянния адрес на единия от тях.

Това е важно, защото при добре подготвени документи делото обикновено протича по-бързо и без излишни указания от съда.

Важно е да се използва правилната терминология: при развод по взаимно съгласие не се подава „искова молба“ в класическия смисъл на спор между ищец и ответник, а обща молба от двамата съпрузи.

Те не са насрещни страни в конфликт, а съвместни молители, които искат съдът да прекрати брака и да утвърди постигнатото между тях споразумение.

Какви документи са необходими?

Обичайно за развод по взаимно съгласие са необходими следните документи:

  1. Обща молба до районния съд, подписана от двамата съпрузи.
  2. Споразумение по чл. 51 СК, подписано от двамата съпрузи.
  3. Удостоверение за сключен граждански брак.
  4. Удостоверения за раждане на децата, ако има ненавършили пълнолетие деца от брака.
  5. Документи за семейното жилище, ако споразумението урежда ползването му.
  6. Доказателства за доходи, когато се уговаря издръжка на деца.
  7. Документи за собственост, ако страните желаят да уредят имуществени отношения.
  8. Доказателство за внесена държавна такса.
  9. Пълномощно за адвокат, ако страните са упълномощили адвокат за подготовка и процесуално съдействие.

Най-честата грешка е страните да подадат формално споразумение, което не урежда достатъчно ясно родителските права, режима на лични отношения, издръжката, ползването на семейното жилище или въпросите за пътуване на детето в чужбина.

При непълно или неясно споразумение съдът може да даде срок за поправяне, а ако недостатъците не бъдат отстранени — да отхвърли искането за развод.

Какво трябва да съдържа споразумението по чл. 51 СК?Как да се разведа по взаимно съгласие ?

Споразумението по чл. 51 от Семейния кодекс е най-важният документ при развод по взаимно съгласие.

Без него съдът не може да допусне развода.

В споразумението задължително се уреждат:

1. Местоживеене на децата

Трябва ясно да се посочи при кой родител ще живеят ненавършилите пълнолетие деца след развода.

Например:

„Местоживеенето на детето се определя при майката, на адрес: …“

или

„Местоживеенето на детето се определя при бащата, на адрес: …“

След последните изменения в семейното законодателство особено значение има дали промяната на местоживеенето на детето води до съществена промяна на неговия социален и семеен живот.

При такава промяна е необходимо съгласие на двамата родители, включително когато вече има съдебно решение относно родителските права.

2. Упражняване на родителските права

В споразумението се посочва кой родител ще упражнява родителските права или дали родителите договарят модел на съвместно упражняване на родителските права.

След измененията в Семейния кодекс от края на 2025 г. съвместното упражняване на родителските права е изрично предвидена възможност, когато това е в най-добрия интерес на детето и родителите могат да договорят конкретни мерки за разпределяне на отговорностите.

Това означава, че в подходящи случаи може да се предвиди:

  • кой родител отговаря за ежедневната грижа;
  • как се вземат решения за училище, здраве, спорт и извънкласни дейности;
  • как се организират ваканциите;
  • как се разпределят разходите;
  • как се обменя информация между родителите;
  • как се решават бъдещи разногласия.

Съдът обаче винаги проверява дали такава уговорка е реалистична, изпълнима и в интерес на детето.

3. Режим на лични отношения с другия родител

Режимът на лични отношения трябва да бъде ясен, конкретен и практически изпълним.

Не е достатъчно да се напише: „бащата ще вижда детето, когато страните се разберат“.Как да се разведа по взаимно съгласие ?

Такава формулировка често създава бъдещи конфликти.

Добре изготвеният режим трябва да урежда:

  • кои уикенди детето е при другия родител;
  • от кой час до кой час;
  • откъде се взема и къде се връща детето;
  • кой осигурява транспорта;
  • как се разпределят официалните празници;
  • как се разпределят Коледа, Нова година, Великден;
  • как се уреждат рождените дни;
  • как се урежда лятната ваканция;
  • как се осъществява контакт чрез телефон, видеоразговори и електронни съобщения.

Добра практика е режимът да бъде максимално конкретен, за да може при бъдещ спор да се изпълнява без допълнително тълкуване.

4. Издръжка на децата

В споразумението се посочва размерът на месечната издръжка, която единият родител ще заплаща за детето.

Размерът на издръжката трябва да съответства на:

  • нуждите на детето;
  • възрастта на детето;
  • здравословното му състояние;
  • образователните разходи;
  • стандарта на живот преди развода;
  • възможностите на родителя, който дължи издръжка;
  • доходите и имущественото състояние на двамата родители.

За 2026 г. минималната месечна издръжка на едно дете е 303,25 лв., тъй като минималната издръжка е една четвърт от минималната работна заплата, а минималната работна заплата от 01.01.2026 г. е 1213 лв.

Важно: съдът може да не утвърди споразумение, ако уговорената издръжка е под законовия минимум или очевидно не защитава интереса на детето.

5. Ползване на семейното жилище

Споразумението трябва да посочи кой от съпрузите ще ползва семейното жилище след развода.

Тук е необходимо да се направи разлика между:

  • собственост върху жилището;
  • право на ползване след развода;
  • фактическо обитаване;
  • уреждане на имуществени отношения.

Предоставянето на ползването на семейното жилище не винаги означава прехвърляне на собственост.

Ако жилището е обща собственост или лична собственост на единия съпруг, това трябва да бъде прецизно отразено в споразумението.

6. Издръжка между съпрузите

Съпрузите могат да уговорят дали единият ще дължи издръжка на другия след развода.Как да се разведа по взаимно съгласие ?

В практиката при развод по взаимно съгласие често се записва, че съпрузите не си дължат взаимна издръжка.

Ако обаче единият съпруг е в затруднено здравословно или финансово положение, може да се уговори конкретен размер и срок на издръжката.

7. Фамилно име след развода

В споразумението задължително се посочва дали съпругът, който е променил фамилното си име при брака, ще го запази или ще възстанови предбрачното си фамилно име.

Този въпрос трябва да бъде ясно уреден, защото има значение за личните документи, гражданската регистрация, трудови договори, банкови сметки, имотни документи и административни процедури.

8. Пътуване на децата в чужбина и лични документи

Това е един от най-важните нови практически моменти за 2026 г.

След изменението на чл. 51 СК споразумението при развод по взаимно съгласие може изрично да уреди:

  • пътуване на детето в чужбина;
  • издаване на паспорт;
  • издаване на лична карта;
  • срок на съгласието;
  • държави или група държави, до които детето може да пътува;
  • дали е нужно допълнително нотариално съгласие за всяко пътуване;
  • дали родителят може самостоятелно да подава документи за паспорт;
  • как се уведомява другият родител за пътуването;
  • как се предотвратява риск от трайна промяна на местоживеенето на детето.

Този раздел е особено важен при родители, които живеят в различни държави, имат международни бракове, планират пътувания в ЕС или имат риск от бъдещи спорове относно извеждане на дете зад граница.

Трябва ли двамата съпрузи да се явят лично в съда?

Да. При развод по взаимно съгласие двамата съпрузи трябва да се явят лично в съдебното заседание.

Това е задължителен елемент от процедурата, защото съдът трябва лично да се увери, че съгласието е сериозно и непоколебимо.

Ако един от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.

Адвокатът може да подготви документите, да входира молбата, да съдейства за споразумението и да представлява страните процесуално, но личното потвърждение на съгласието пред съда остава изключително важно.

Може ли развод по взаимно съгласие, ако единият съпруг е в чужбина?

Да, възможно е, но трябва да се планира внимателно.

Ако единият съпруг живее в чужбина, най-добре е предварително да се уточни:Как да се разведа по взаимно съгласие ?

  • кога може да пътува до България;
  • дали може да присъства лично на съдебното заседание;
  • как ще подпише документите;
  • дали е необходимо нотариално заверено пълномощно;
  • дали документите от чужбина трябва да бъдат легализирани или преведени;
  • дали постоянният адрес на някой от съпрузите позволява избор на по-удобен съд.

Само подписване на документи от чужбина не е достатъчно във всички случаи.

Съдът трябва да се увери лично в сериозното и непоколебимо съгласие, поради което явяването в заседание е ключов момент.

Колко време отнема развод по взаимно съгласие?

Срокът зависи от натовареността на конкретния районен съд, редовността на документите и наличието на деца.

При добре изготвени документи процедурата обикновено е значително по-бърза от развод по исков ред.

Най-често времето се определя от това кога съдът ще насрочи първото открито заседание.

Ако споразумението е пълно, ясно и в интерес на децата, съдът може да постанови решение след провеждане на заседанието.

Ако има непълноти, съдът може да даде срок за поправяне, което удължава процедурата.

Колко струва развод по взаимно съгласие?

Разходите обикновено включват:

  • държавна такса към съда;
  • евентуални допълнителни такси при уредба на имуществени отношения;
  • такси, свързани с издръжка;
  • адвокатско възнаграждение;
  • преводи и легализации, ако има чуждестранни документи;
  • нотариални такси, ако са нужни заверки.

При развод по взаимно съгласие окончателната държавна такса за допускане на развода е значително по-ниска от разходите при тежък спорен развод.

Ако обаче страните уреждат имоти, дялове, издръжка или други имуществени въпроси, могат да възникнат допълнителни държавни такси.

Затова е препоръчително още преди подаване на молбата да се направи конкретна сметка на разноските според съдържанието на споразумението.

Какво проверява съдът?

Съдът не е длъжен просто автоматично да одобри всяко споразумение.Как да се разведа по взаимно съгласие ?

Той проверява:

  • дали съгласието е сериозно и непоколебимо;
  • дали двамата съпрузи желаят развода;
  • дали споразумението съдържа всички задължителни елементи;
  • дали уговорките не противоречат на закона;
  • дали интересите на децата са защитени;
  • дали издръжката е достатъчна;
  • дали режимът на лични отношения е изпълним;
  • дали няма неясни или противоречиви клаузи;
  • дали семейното жилище е уредено;
  • дали фамилното име е уредено.

Когато има деца, съдът може да изиска становище от дирекция „Социално подпомагане“.

При деца, навършили 10 години, съдът може да извърши изслушване по реда на Закона за закрила на детето, ако това е необходимо и не противоречи на интереса на детето.

Какво става, ако споразумението е непълно?

Ако споразумението е непълно или не защитава интересите на децата, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците.

Ако страните поправят споразумението в срока, делото може да продължи.

Ако не го направят, съдът може да отхвърли искането за развод.

Типични недостатъци са:

  • липсва точен режим на лични отношения;
  • не е посочен адрес на детето;
  • издръжката е под минималния размер;
  • липсва клауза за семейното жилище;
  • не е уредено фамилното име;
  • не е ясно кой родител взема решения за образование и здраве;
  • не е уредено пътуването на детето в чужбина;
  • има противоречие между отделни клаузи;
  • споразумението е формално и неизпълнимо.

Може ли след развода да се промени режимът за децата?

Да. При промяна на обстоятелствата може да се поиска изменение на:

  • местоживеенето на детето;
  • упражняването на родителските права;
  • режима на лични отношения;
  • размера на издръжката;
  • мерките относно пътуване в чужбина;
  • режима на комуникация между родителите и детето.

Това става в ново съдебно производство.

Промяна може да се иска, когато след развода настъпят нови факти — например преместване в друг град или държава, трайно неизпълнение на режима, промяна в доходите, здравословен проблем, отчуждаващо поведение, отказ за контакт или нужда от промяна в училище.Как да се разведа по взаимно съгласие ?

Развод по взаимно съгласие с деца

Когато има ненавършили пълнолетие деца, споразумението трябва да бъде особено прецизно.

Не е достатъчно родителите да заявят, че „ще се разбират“.

Съдът трябва да види конкретна, стабилна и изпълнима уредба.

Добре подготвеното споразумение трябва да отговори на следните въпроси:

  • Къде ще живее детето?
  • Кой родител ще упражнява родителските права?
  • Ще има ли съвместно упражняване на права?
  • Как ще се вземат решения за училище и лечение?
  • Какъв ще бъде режимът на лични отношения?
  • Как ще се разпределят празниците?
  • Как ще се определя лятната ваканция?
  • Какъв е размерът на издръжката?
  • Кога и как ще се плаща издръжката?
  • Как ще се уреждат извънредни разходи?
  • Как ще се пътува в чужбина?
  • Как ще се издават паспорт и лични документи?
  • Как родителите ще обменят информация?

Колкото по-ясно е споразумението, толкова по-малък е рискът от бъдещи конфликти.

Развод по взаимно съгласие без деца

Когато съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца, процедурата обикновено е по-опростена.

В този случай споразумението трябва да уреди най-малко:

  • прекратяване на брака;
  • ползване на семейното жилище;
  • издръжка между съпрузите;
  • фамилно име след развода;
  • евентуални имуществени отношения.

Дори когато няма деца, не е препоръчително да се използва прекалено кратко или шаблонно споразумение, защото неясните клаузи могат да доведат до бъдещи спорове.

Развод по взаимно съгласие и имущество

При развод по взаимно съгласие съпрузите могат да уредят и имуществени отношения, но това трябва да се направи внимателно.

Възможно е да се уговори:

  • кой запазва ползването на семейното жилище;
  • как се разпределят движими вещи;
  • как се уреждат банкови кредити;
  • как се урежда автомобил;
  • как се разпределят разходи;
  • дали има претенции за общо имущество;
  • дали страните ще извършат отделна доброволна делба;
  • дали имуществените въпроси ще бъдат оставени за отделно производство.

Ако в споразумението се включва прехвърляне или подялба на недвижим имот, трябва да се направи отделна правна преценка за форма, такси, вписване, данъчна оценка и последици.Как да се разведа по взаимно съгласие ?

Не всяка имуществена уговорка за това Как да се разведа по взаимно съгласие ? е подходяща за включване директно в бракоразводното споразумение.

Предимства на развода по взаимно съгласие

Разводът по взаимно съгласие има няколко съществени предимства:

  • процедурата е по-бърза;
  • разходите са по-ниски;
  • не се доказва вина;
  • не се разпитват свидетели за личния живот;
  • намалява се конфликтът между страните;
  • децата се предпазват от тежък съдебен спор;
  • решението е окончателно и не подлежи на обжалване;
  • страните сами определят последиците от развода;
  • може да се изработи индивидуален режим според нуждите на семейството.

Това е най-подходящият вариант, когато съпрузите могат да разговарят разумно и желаят да прекратят брака без продължителен съдебен конфликт.

Кога развод по взаимно съгласие не е подходящ?

Този вид развод не е подходящ, когато:

  • единият съпруг не желае развод;
  • няма съгласие за децата;
  • има спор за родителски права;
  • има спор за издръжка;
  • единият родител възпрепятства контакти с детето;
  • има данни за домашно насилие;
  • има риск от извеждане на дете в чужбина;
  • има сериозен имуществен спор;
  • единият съпруг отказва да се яви в съда;
  • споразумението е само привидно и не отразява реалната воля на страните.

В такива случаи може да се наложи развод по исков ред или отделно производство относно родителски права, издръжка, семейно жилище или пътуване на дете в чужбина.

Въпроси при развод по взаимно съгласие

Използване на шаблонно споразумение

Шаблоните често не отчитат конкретните нужди на семейството. Това е особено рисково при деца, имоти, кредити или международен елемент.

Неясен режим на лични отношения

Фрази като „по взаимна уговорка“ са предпоставка за бъдещи конфликти.

Издръжка под законовия минимумКак да се разведа по взаимно съгласие ?

Съдът следи служебно за интереса на детето. Издръжка под минималния размер може да доведе до указания или отказ за утвърждаване.

Липса на уговорка за пътуване в чужбина

След промените в Семейния кодекс този въпрос е особено важен. Ако не бъде уреден, по-късно може да се наложи отделно дело.

Подценяване на семейното жилище

Ползването на семейното жилище трябва да бъде ясно уредено, особено когато има деца.

Липса на реалистичен план за съвместно родителство

Ако родителите желаят съвместно упражняване на родителските права, трябва да има конкретен механизъм за вземане на решения и разпределяне на отговорностите.

Как адвокат може да помогне?

Опитен бракоразводен адвокат може да съдейства за:

  • изготвяне на молба за развод;
  • изготвяне на споразумение по чл. 51 СК;
  • преценка дали уговорките са законосъобразни;
  • защита на интереса на детето;
  • правилно определяне на издръжката;
  • изготвяне на режим на лични отношения;
  • уредба на пътуване в чужбина и лични документи;
  • уредба на семейно жилище;
  • проверка на имуществени последици;
  • представителство в съдебното заседание;
  • избягване на бъдещи спорове между бившите съпрузи.

Добре подготвеното споразумение не само води до бърз развод, но и намалява риска от последващи дела.

  Всеки клиент ще получи точна консултация на тел.: 02/ 858 1025 или да изпратите Е-mail на info@lawyer-bulgaria.bg

Какво е развод по взаимно съгласие ?

В България начините за развод са само два: развод по взаимно съгласие и развод по исков ред.Производство по развод по взаимно съгласие е насочено към прекратяване на съществуващ граждански брак при наличие на съгласие за това и от двамата съпрузи, поради което не се установяват причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Кои са предпоставките за развод по взаимно съгласие ?

Съгласието за прекратяване на брака трябва да бъде: а) взаимно – и двамата съпрузи изразяват съгласие за прекратяване на брака; б) непоколебимо – решението на съпрузите за прекратяване на брака е категорично и окончателно; в) сериозно – обмислено е задълбочено и не е резултат на временно настроение (чл. 50 от СК). Това съгласие се изразява писмено – от двамата съпрузи в съдебното заседание

Кой ще ползва семейното жилище ?

Семейният кодекс съдържа легална дефиниция на понятието „семейно жилище“ в § 1 от Допълнителните разпоредби. То може да бъде собственост на единия съпруг, на двамата или на трето лице. В този раздел на споразумението се третира въпроса само за ползването. В интерес на децата е ползването на семейното жилище да бъде предоставено на родителя, на който е предоставено упражняването на родителските права.

Може ли да се смени фамилното име при развода ?

Ако при сключване на брака някой от съпрузите е приел фамилното име на другия съпруг, при развод той може да възвърне предбрачното си име или да запази фамилното име на съпруга си. Във втория случай е необходимо изричното писмено съгласие на другия съпруг, изразено в този раздел на споразумението.

Може ли да обжалвам Решението за развод по взаимно съгласие ?

Решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие е окончателно и след неговото постановяване от Районен съд не подлежи на обжалване – чл. 330, ал. 5 от ГПК от страните.

/by

Пишете ни info@lawyer-bulgaria.bg

НИЕ ще Ви отговорим при първа възможност, не по-късно  в рамките на работния ден. Кантората цели да осигури надеждна и адекватна  правна защита на Вашите интереси и бързо решение по всеки казус на клиенти, заедно с професионална правна помощ по казуси.

КОНТАКТИ НА КАНТОРАТА

Правна Кантора „Д. Владимиров“| Адвокат граждански дела| ул.„Александър Жендов” 6, 1113 гр. София
Факс: +359 2 858 10 25 | Email: info@lawyer-bulgaria.bg

Кантора „Д.Владимиров“ представлява клиенти в на територията на страната, включително при съдебни дела в гр. София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Благоевград и др.

ДЕКЛАРАЦИЯ

Информацията, съдържаща се в този уебсайт, е само за общи информационни цели. Информацията се предоставя от „Правна Кантора Д. Владимиров“, като се стремим да поддържаме актуална информация. Същата не съдържа правни съвети за Вашият случай, а само и единствено обща информация за казуси на клиенти, с оглед пълнота, точност, надеждност, пригодност или наличност на уебсайта или информацията,  услугите или свързаните с тях графики, съдържащи се в уебсайта за всякакви цели.

За Нас | Пишете ни | Адрес | Общи условия | Декларация за поверителност