fbpx

Публикации

Делба на наследство пред съд

В последните няколко години  особено актуален стана въпроса за съдебна делба на наследство пред съд

Често към нас като адвокат за делба се обръщат наследници, които не могат да намерят решение на своите въпроси.

Кантората е натрупала солиден опит в областта на съдебна делба на наследство и по специално като адвокат за делба на наследство и наследствени имоти.

Законът за наследството допуска възможност няколко души да бъдат наследници с право на собственост по отношение на вещ.

ДЕЛБА пред РАЙОНЕН СЪДСъдебна делба на наследство

Когато се открие наследството (т.е. след смъртта на наследодателя) и има само един наследник – цялото наследство преминава към него.

В първото заседание по делото, всеки сънаследник може да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти

Всеки съделител може да възрази против правото на някой от сънаследник да участва в делбата, против размера на неговия дял и включване в наследствената маса на имот.

В делото делба е допустимо разглеждането на други преюдициални въпроси – оспорване завещания, искания за намаляване на завещателни разпореждания и дарения, произход и др.

Съгласно закона за наследството, всеки един от наследниците може да поиска винаги делба на наследството, с която имуществената общност да бъде прекратена.

С решаването на всички необходимо въпроси, приключва първата фаза на производството по съдебна делба с решение по допускане на делбата, съгласно чл. 344 ГПК.

Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта (напр. чл. 72 ЗС, разпоредби на ЗУТ или напр. общи части в сграда етажна собственост и т.н).

Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот. Искът за делба не се погасява по давност“.

Прекратяване на съсобственост са :

А/ Доброволна делба – извършва се бързо и ефикасно, чрез съставянето на делбен протокол между страните.

Вписва по партидата на всеки един от съсобствениците, ако се стигне до разделяне и реално обособяване на самостоятелни части от имота.

Доброволната делба е възможна само ако са спазени изискванията за големина на парцелите по ч. 19 от ЗУТ, а именно:Съдебна делба наследство, Адвокат наследствени дела, делба на наследствени дялове, Адвокат съдебна-делба наследство, съдебна делба съсобствен имот, неделим

 – градска част най-малко 14 метра и 300 м² повърхност
 – курортни зони – най-малко 16 метра и 500 м² повърхност
 – вилни зони – най-малко 18 метра и 600 м² повърхност
 – села – най-малко 16 метра и 500 м² повърхност;

Когато се делят ниви, ливади, лозя и овощни градини се спазват изискванията в чл. 72 от Закона за наследството

Не се допуска разделяне на:
 – ниви на части по-малки от 3 декара;
 – ливади на части по-малки от 2 декара;
 – лозя и овощни градини на части по-малки от 1 декар;

Въпросите, които се поставят към нас като адвокат по делба на наследство и наследствени имоти, касаят както подготвката на документи за съдебна делба.

Веднага след като наследниците се снабдят с нужните им документи за съдебна делба на наследствени имоти.

Б/ Съдебната делба при :

  1. Наследяване на съсобствени наследствени имоти – това е най-честият случай познат широко в практиката;
  2. При съдебен развод между съпрузи ;
  3. Чрез правна сделка – покупка или пък замяна, извършена от няколко съсобственика по между им
  4. При сключване на законен граждански брак, след което всичко придобито става съпружеската имуществена собственост;
  5. При сделки с физическо или юридическо лице,
  6. Между държавата и физическо лице, или юридическо лице, Община и др.

Във всички изброени случай се предполага смисъла на делбата като валиден способ за определяне и прекратяване на идеалните части на съсобствениците  в реално обособен имот или в парична сума.

Законът за наследството урежда всички въпроси относно съдебна делба на наследствени имоти,

Съгласно разпоредбата на чл. 348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.

Съдебна делба наследство – особености

Преди подготовката на документи за съдебна делба е необходимо да се прегледат всички документи – удостоверение за наследници, нотариален акт или договор, ако човекът е придобил съответната част чрез сделка.

Съдебната делба се извършва по процедурите на Гражданския процесуален кодекс и правилата в закона за наследството.Съдебна делба наследство, Адвокат наследствени дела, делба на наследствени дялове, Адвокат съдебна-делба наследство, съдебна делба съсобствен имот, неделим

Във втората фаза, в първото заседание след допускане на делбата, сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си.

Това е крайният момент за предявяването им в делбеното производство, като сметките трябва да бъдат ясно определени по основание и размер, заедно с доказателствата.

Правилата са почти идентични с тези при деленето на обикновена съсобственост, на наследство и на имущество на съпрузи.

Имотът се оценява винаги по действителната му стойност. Когато уравняването на дяловете е парично, то трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане.

Съгласно закона съдебен иск за

  1. делба и вещни права върху недвижим имот,
  2. делба на съсобствен недвижим имот, за граници
  3. защита на нарушено владение се предявяват с писмена молба пред Районен съд

По заключение на вещо лице и при спазване на разпоредбите на закона за наследството (напр. чл. 69, ал. 2 ЗНасл.: „Всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото е възможно.

Неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан

В същото време законът определя, че съдебен иск за делба на наследство, унищожаване завещания, делба на наследство се предявява по местонахождение на имота.

За допълнителна информация и справки, обърнете се на телефон 0897 90 43 91 или изпратете Вашето запитване на info@lawyer-bulgaria.bg 

Как се извършва съдебна делба ?

Съдебната делба има за цел прекратяване на съсобственост върху вещи и вещни права. Всеки съсобственик има право на иск за делба, което право не се погасява по давност. Всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, независимо колко години са изминали от възникването на съсобствеността.

Кога може да се пристъпи към съдебна делба наследствен имот ?

Към съдебна делба се пристъпва, когато не може да бъде постигнато съгласие между съсобствениците за уреждане на отношенията им във връзка с общата вещ чрез договор.

Пред кой орган следва да се поиска съдебна делба на имот ?

Съдебната делба се извършва от районния съд , в чийто район се намира делбения имот. Ако предмет на делбата са повече от един недвижими имоти, ищецът /съделителят, който предявява иска за делба, като избира съда, пред който да предяви иска си. В района на този съд трябва да попада поне един от делбените имоти.

Колко време трае съдебната делба ?

Съдебната делба преминава през две фази, освен ако още в първата фаза не се сключи спогодба между съделителите. Обичайно двете фази на делбата приключват в рамките на няколко месеца.

Какво представлява първата фаза на делбата ?

Първата фаза завършва със съдебно решение за допускане на делба. Съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делба и каква е частта на всеки съделител. След влизане в сила на решението за допускане на делбата, започва втората фаза на делбения процес

Какво предстои във втората фаза на делбата ?

В първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си. Тези искания представляват отделни искове за присъждане на разноски, направени от някой от съделителите за запазване на имота и за подобрения в имота. Съделителите могат да предявят искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата. В това заседание могат да бъдат отправени претенции за обезщетение , в случай, че някой от съсобствениците е ползвал съсобствения имот лично и е лишил останалите от ползите от имота / обезщетение по чл. 32, ал.2 от Закона за собствеността/. В първото открито съдебно заседание от фазата на извършване на делбата сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза

Как се дели неподеляем имот - жилище в съдебна делба ?

Когато предмет на делбата е само един недвижим имот и той представлява неподеляемо жилище, при определени условия в чл.349 от ГПК същият може да бъде възложен на един от съделителите. Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата. Право да искат възлагане на неподеляемо жилище имат преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, ако съделителят няма собствено жилище.Право да иска възлагане на наследственото жилище има и този съделител, който при откриване на наследството/смъртта на наследодателя/ е живял в делбеното жилище. Съделителят, комуто е възложено неподеляемото жилище уравнява дяловете на останалите съделители парично. Това уравнение със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане. Съделителят, в чийто дял е поставен неподеляемото жилище, става негов собственик, след като изплати в определения в закона срок паричното уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

Оценка на имот възлагане чл. 349 ГПК

В съдебната делба,най-важният въпрос е този за оценка на имот възлагане чл.349 ГПК.

За да бъде формулирана оценка на вещото лице за стойността на един недвижим имот е нужно да се изследват множество фактури.

Тази оценка на имот възлагане чл. 349 ГПК ще влия пряко до участието на страните в процеса по възлагане на имота по чл. 349 ГПК.Оценка на имот възлагане чл. 349 ГПК

Втора фаза на съдебната делба

Във втората фаза на делбата се извършва реално разпределение на допуснатите до делба имоти между страните, които са признати за съсобственици и съобразно установените дялове със съдебното решение на първата фаза по допускането на делбата.
При възможност всеки от съделителите следва да получи реален дял от вещите предмет на делбата като дяловете се уравняват с пари.
Във втората фаза на делбата, ако бъдат предявени, се разглеждат и:
1.претенциите по сметки на съделителите за признаване разходите, които той е направил за увеличение стойността на имота
2.претенциите за увеличаване на наследството (при делба на наследство)
3.както и за възлагане на неподеляем жилищен имот (при делба на прекратена съпружеска имуществена общност или на наследство).
Делбата може да бъде извършена чрез теглене на жребий или чрез разпределение на дяловете, когато са налице предвидените в закона предпоставки за това.
Когато един имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан.
Тази фаза на делбата завършва със съдебно решение, което има силата на нотариален акт относно поделените недвижими имоти и подлежи на вписване в Службата по вписванията по местонахождението на имотите.

Публична продан на делбените имоти

След приключване на производството по делба е възможно да се стигне до публична продан когато
А/ предмет на делбата е неподеляем имот, който не е поставен в дял на нито един от съделителите (чл.354, ал.1 от ГПК) или
Б/ когато след поставяне в дял на един от съделителите на неподеляем имот, този съделител не е заплатил на останалите определената от съда сума за изравняване на дяловете в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане;
Когато съделителят, на когото е възложен имота, не изплати на останалите определеното парично уравнение в шестмесечен срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.
В този случай имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на друг съделител, ако той е направил искане за възлагане
Налице са законните предпоставки за това и той заплати веднага цената, по която е оценен имота при делбата, намалена със стойността на дела му в него.
При извършването на проданта съделителите имат предимство пред третите лица, участващи в проданта, като всеки от съделителите може да изкупи имота по най-високата предложена цена.
Ако няколко съделители желаят да изкупят имота по най-високата цена, предложена на първата продан, извършва се нова продан само между тези съделители, която се осъществява по общите правила.

Когато неподеляемо  жилище е било съпружеска имуществена общност, в процеса на съдебна делба може да бъде възложено на бивш съпруг.

Това възлагане се извършва при условията на чл.349 ГПК. 

Ако имотът е неподеляем, ако  от него  не могат да се обособят самостоятелни обекти съгласно изискванията на чл. 20 ЗУТ.

Искането за възлагане на имота се прави във втората фаза на делбения процес

Как се оценява имота при възлагане ? Оценка на имот при възлагане чл. 349 ГПК

За да даде такава оценка на имот възлагане чл. 349 ГПК вещото лице е съобразило състоянието на пазара на недвижими имоти, вида, състоянието и местоположението

Нужно е да бъде взето под внимание и разположението на имота, конструкцията на сградата, техническо състояние на имота и допълнителни критерии – достъп до инфраструктура и др.

Критерий за оценка на имот при възлагане чл. 349 ГПК

Нормата на чл. 349, ал.4 ог ГПК определя ,че при възлагане имотът се оценява по неговата действителна, пазарна стойност.

Действителната пазарна цена на имота е тази стойност, която отчита не само конкретното техническо състояние на жилището, но и икономическите условия на регионалния пазар

Реално – на практика не са редки случаите, в които всяка от страните има различни мотиви да води производството за делба, защото ще изкупи дела на отсрещната за значително по-ниска сума от текущата пазарна оценка на имота.

Голяма част от стойността на оценката на имот възлагане по чл. 349 ГПК на вещите лица надвишават нивата на данъчната оценка. Въпреки това тази оценка на имот при възлагане чл. 349 ГПК рядко се доближават до стойностите на истинската пазарна цена.

оценка на имот при възлагане чл. 349 ГПКОценката на имот при възлагане чл. 349 ГПК се определя от съда в делбения процес чрез назначена техническа експертиза на вещо лице. ­

Тази оценка на имота се определя от заключението на експертизата на вещо лице във втората фаза на делбата.

Самата експертизата се възлага и приема в открито съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата.

Нуждата от експертна основа за определяне оценка на имот при възлагане чл. 349 ГПК е справедлив подход при преговорите между страните.

Тази оценка във втората фаза на делбата, е и базата за уравняване на дяловете на съделителите.

Жилищната нужда на бившите съпрузи е без значение при възлагане на неподеляемото жилище в делбения процес.

Нормата на чл. 349, ал.1 ГПК дава  привилегия само в защита интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Други основания за предпочитане на единия съпруг, например по-голяма жилищна нужда, в закона липсват.

Неподеляемо жилище се изнася на публична продан, ако и двамата съпрузи, отговарят на изискванията на чл. 349, ал.1 ГПК

В случай на нужда от съвет или правна помощ, не се колебайте да се свържете с нас. Често пъти навременен съвет, може да спести достатъчно средства и нерви около делбата на неподеляемо жилище.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при делбата на неподеляемо жилище. 

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Как се извършва възлагането на неподеляемо жилище ?

Неподеляемото жилище се възлага на правоимащия съделител по силата на съдебно решение за извършване на делбата. С това решение завършва втората фаза на делбения процес.

Кога се заявява искане за възлагане на имот ?

Искането за възлагане на имота се прави във втората фаза на делбения процес, т.е. след влизане в сила на съдебното решение за допускане на делбата/чл. 349, ал.4 ГПК/ То може да бъде направено писмено или устно най-късно в първото открито съдебно заседание. Независимо как и кога е направено искането за възлагане на имота, то трябва да бъде отразено в съдебния протокол.

Как се оценява имота при възлагане ?

Нормата на чл. 349, ал.4 ог ГПК определя ,че при възлагане имотът се оценява по неговата действителна стойност. Действителната пазарна цена на имота е тази стойност, която отчита не само конкретното техническо състояние на жилището (време на изграждане, материали, овехтяване и др.), но и икономическите параметри, обусловени от предлагането и търсенето на регионалния пазар на недвижими имоти. Цената се определя от съда в делбения процес с помощта на вещо лице.

Какви са условията за искане на възлагане неподеляемо жилище ?

1.жилището е било съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод; 2. Претендиращия възлагане съпруг да е носител на родителските права за децата от брака 3. Претендиращия възлагане съпруг да не притежава друго жилище. Той може да притежава идеални части от други в съсобственост. Условията на закона са изброени изчерпателно и се изисква кумулативното им наличие.

Отвличане на дете от родител

Много български граждани се сключват с чужденци, при които се случва международното отвличане на дете от родител.

Често пъти било поради несъгласие след раздяла или развод, децата стават жертва на трансгранично отвличане от родител

Веднага след развод или раздяла родител решава неправомерно да отведе детето в друга страна.Отвличане на дете от родител

Причина за това е недоволство от Съдебно решение за родителски права или режим на лични контакти.

Много родители смятат, че съдът в неговата родина ще бъде благосклонен към тях.

Правна защита при отвличане

Често пъти клиенти се обаждат с въпроса:

Съпругът/съпругата отведе детето в чужбина ?

Кантората се занимава активно с незаконно отвеждане на дете в чужбина, без съгласието на родител.

Точна дефиниция за отвличане на дете от родител дава чл. 3 на Хагската конвенция:

1/ Деяние, извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането;

2/ Деяние, извършено по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин

Обичайно местопребиваване в държава членка

Съгласно Регламент 2201/2003г. основен критерий за интереса на детето е защита по обичайно местопребиваване.

Терминът „обичайно местопребиваване“ определя към кой правен орган трябва да подадете своя иск.

Обичайно местопребиваване на дете се определя от мястото, където едно дете има успешна интеграция в семейната и социалната среда.

Няколко са критериите, с които съдът разглежда спор за отвличане на детето.

Обичайното местопребиваване на детето се определя от критерии:

А/ къде детето има най-успешна интеграция в семейната и социалната среда

Б/посещава ли редовно детска градина или училище;

В/Детето владее официалния език в страната и има ли изградени социални връзки в семейната среда там.

За дете от брак между български и чужд гражданин е отведено или задържано неправомерно на територията на Република България, родителят с родителски права може да иска връщане на детето

Той може да поиска връщане му в страната на обичайното му местопребиваване по съдебен ред. Отвличане дете от родител

В този случай, компетентен по тези спорове е Софийски градски съд, независимо къде живее детето.

Терминът „обичайно местопребиваване“ определя към кой правен орган трябва да подадете своя иск.

Обичайното местопребиваване на детето се определя от няколко критерия, които показват къде детето има най-успешна интеграция в семейната и социалната среда.

Специфика на дела за отвличане по Хагска конвенция 

В случай на отвличане на дете от родител следва да се извърши проверка дали има неправомерно преместване или задържане на детето

В случай, че бъде установено, разпорежда незабавното му връщане в страната на неговото обичайно местопребиваване преди преместването или задържането.

Основният въпрос, който съдът разглежда в тези решения се постановяват с оглед интереса на детето.

В случай, че не е налице съгласие за преместване по чл. 59 СК в чужда държава, недоволният родител може да води дело за т.нар. „заместващо съгласие“.

Правна рамка на отвличане на дете

За отвличания, извършени на територията на Европейския съюз (ЕС), защитата е уредена в два международноправни източника

1. Регламент № 2201/2003 на Съвета-27.11.2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност

2. Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980г.

Двата акта се прилагат паралелно и е въпрос на избор по реда на кой от тях ще се тръгне за защита.

В случай, че връщането на детето би го поставили под заплаха от физическо или психическо увреждане, Градски съд ще откаже връщането в държавата по обичайно местопребиваване.

Основните изисквания за съдебния процеса са :

А/ Да бъдете носител на родителските права върху това дете;

Б/ Да не е изминала повече от 1 година от отвеждането, респ. прехвърляне през граница на детето

В/ Изрично противопоставяне срещу отвеждането / задържането на детето по чл. 3 ХК;

Не става дума за престъпление а за деяние, което следва да бъде санкционирано по Хагска Конвенция и/ Регламент 2201/2003г.

В този случай, следва да се обърнете към адвокат по международно право и семейно правни въпроси на 0897 90 43 91, Email office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява отвличане на дете ?

Отвличането на дете е насилствен акт на прехвърляне и задържане в рамките на друга държава на дете от негов родител или близък, без съгласието на другия родител.

Как следва да се процедира в такъв случай на отвличане ?

Незабавно следва да се заведе съдебно дело за отвличане на дете по Хагска конвенция, с което да бъде изразено категорично несъгласие с извършеното незаконно прехвърляне или задържане на дете зад граница в рамките на друга държава.

Кога едно дете може да пътува ?

Детето може да пътува ако родителят, който го придружава разполага с Декларация за извеждане в чужбина, нотариално заверена от другия родител или Съдебно решение за издадено т.нар. 'заместващо съгласие

По какъв критерий се определя отвличане на дете ?

Най-точният критерий е незаконно и без съгласие на другия родител прехвърляне или задържане на дете зад граница, при промяна неговото обичайно местопребиваване Терминът „обичайно местопребиваване“ определя към кой правен орган трябва да подадете своя иск. Обичайното местопребиваване на дете се определя от това, къде то има успешна интеграция в семейната и социалната среда.

Каква е процедурата по връщане на дете ?

Процедурата започва с подаване на писмено ЗАЯВЛЕНИЕ чрез чуждо Министерство на Правосъдието до Българското МП за образуване на съдебно дело пред Софийски градски съд по чл. 3 от Хагска конвенция.

При какви условия може да се води дело за отвличане ?

Като при предявяване на иска трябва да вземете предвид, че е необходимо да бъдете носител на родителските права, да не е изминала повече от 1 година от отвеждането на детето и изрично да сте се противопоставили срещу отвеждането / задържането на детето.

Защита при международно отвличане

С оглед на зачестилите случаи на отвеждане на дете от родител в друга държава, възниква нужда от защита при международно отвличане.

При все по-често срещаните бракове и съжителства с чужденци, международното отвличане на дете от родител възникват въпроси

Най-често след развод или раздялата единият родител решава да отведе детето в друга страна

Причина за това е недоволство от съдебното решение за родителски права или режим на лични контакти.

Точна дефиниция за незаконно преместване на дете в друга държава дава чл. 3 на Хагската конвенция.

ДЕФИНИЦИЯ за трансгранично отвличане

А) извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, предоставено както съвместно, така и поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането му;

В) по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането.

Това засяга спорове между родители относно местопребиваването на деца на територията на държава членка на ЕС.
Защита при международно отвличане

Най-важното условие, при което съдът взема решението си, е защита на висшия интерес на детето

Често пъти децата биват манипулирани от единия родител и когато се взима под внимание тяхното мнение, понякога то не е съвсем обективно.

Децата не са предразполагани така, че да изразят вътрешното си желание за това, при кого биха искали да живеят.

Отношенията между родителите и отношението на всеки от родителите към детето се отразяват върху психическото и емоционалното развитие на детето

Именно поради това доброволното уреждане на спора е най-добрият изход не само за родителите, но и с оглед интересите на детето.

Казусът с отвличане на деца възниква най-често поради неразбирателство между родителите, единият  идва с детето в България и отказва да се върне в страната , в която са живели.

Какво е обичайно местопребиваване ?

Международното отвличане на дете от родител е престъпление почти всички държави. За да е налице трансгранично отвличане на дете е нужно да се дефинира понятието обичайно местопребиваване.

Терминът „обичайно местопребиваване“ определя към кой правен орган трябва да подадете своя иск.

Обичайното местопребиваване на детето се определя от няколко критерия, които показват къде детето има най-успешна интеграция в семейната и социалната среда.

Сред основните критерии са – посещава ли детето детска градина или училище, дали то владее официалния език в страната и има ли изградени социални връзки.

Защита при случай на международно отвличане ?

Докато няма родител с родителски права, грижа за детето упражняват двамата родители или попечител, докато то навърши пълнолетие.

В случай на развод, съдът най-често възлага тези права върху единия родител.Защита при международно отвличане

В случаите , че единият родител отведе детето в чужбина, без да бъдат спазени законовите разпоредби, става въпрос за неправомерно отвеждане или задържане на детето.

Именно тук пряко приложение имат нормите на т.нар. Хагската конвенция за граждански аспекти на международно отвличане на деца от 1980.

Защита в случай на международно отвличане 

Когато е налице незаконно отвеждане или задържане на дете,  говорим за отвличане на дете против неговата воля и упражнена принуда.

Когато е налице отвлечено или задържано дете на територията на Република България, родителят с накърнени права може да иска връщане му в страната по обичайно му местопребиваване по съдебен ред.

В този случай компетентен е Софийски градски съд, независимо, че детето сега може да живее извън София.

ВКС приема, че отвличането не е съставомерно, защото престъплението по чл. 142 от НК задължително включва принудителното преместване на пострадалия без неговото изрично съгласие.

Спрямо малолетното дете не е упражнена принуда и то доброволно е дало съгласие да напусне страната ни и да замине в чуждата държава.

Преценката за нарушени права на отвлечения пострадал се извършва въз основа на фактическото несъгласие на другия родител, а не на правната му валидност. 

В случай на отвличане на дете –  незаконно отвеждане и задържане, следва да се обърнете за помощ към адвокат, международното право.

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или e-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Кога е възможно отвеждане на дете в друга държава ?

При наличие на разногласие между двамата родители, те могат да предявят иск пред районния съд. Той постановява решение, разрешаващо или забраняващо правото за пътуване на детето в чужбина, в зависимост от конкретната необходимост. Съдът издава заместващо съгласие за детето.

Къде е обичайното местопребиваване на дете ?

Обичайното местопребиваване на детето се определя от няколко критерия, които показват къде детето има най-успешна интеграция в семейната и социалната среда. Сред основните критерии са – посещава ли детето детска градина или училище, дали то владее официалния език в страната и има ли изградени социални връзки.

Кога е налице отвличане на дете в друга държава ?

Ако детето е отведено или задържано на територията на Република Българи, родителят с накърнени права може да иска връщане на детето в страната на обичайното му местопребиваване по съдебен ред,

Кой следва да реши спора при отвличане на дете ?

Компетентен да разгледа спора с незаконно отвличане и задържане на дете е Софийски градски съд, независимо, че детето може да живее извън София.

Кой е документът уреждащ тези въпроси ?

Това е Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане. Тя урежда процедурата за връщане на деца, които са прехвърлени незаконно или задържани незаконно. Конвенцията се прилага само за деца до 16-годишна възраст

Какво се прави при отвличане и задържане на дете ?

Най-добре би било да се обърнете за помощ към адвокат, специализиран в международното право. Той ще молба до Министерството на правосъдието, което от своя страна ще установи връзка със съответния държавен орган в страната, където с намира детето, който от своя страна трябва да сезира съдилищата, които да разгледат спора

Съдебно дело Хагска конвенция

В последните няколко години усилено се прилагат разпоредбите при съдебно дело Хагска конвенция.

Налице са множество обстоятелства поради които единият или другият родител задържа детето при себе и в последствие се води гражданско дело по Хагска конвенция. Съдебно дело Хагска конвенция

В случай, че другият родител отведе Вашето дете в друга държава без Ваше позволение или в нарушение на съдебно решение може да предприемете съдебни действия, да си върнете детето.

Нормативна уредба при отвличане на деца

Това става по реда на ХАГСКАТА КОНВЕНЦИЯ за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980 г.

В случай, че срещу Вас е образувано дело, имате право на защита

Целта е да може детето да бъде върнато в държавата по обичайното му местопребиваване.

Законодателят е предвидил компетентност на Софийския градски съд в случаите, когато се иска връщане на дете по ХК.

Действие на ХАГСКАТА КОНВЕНЦИЯ при международно отвличане

По тази Конвенция договарящите държави са приели, че съдебният или административният орган на договарящата държава, в която се намира детето, следва да разпореди неговото незабавно връщане, когато е незаконно прехвърлено или задържано на нейна територия.

В чл. 16 от ХК е посочено, че след получаване на съобщението за незаконно прехвърляне или задържане на дете, съдебните или административните орган не разглеждат по същество правото на упражняване на родителските права

Това е случаят, в който не се установи, че

А/ детето не следва да бъде върнато по силата на тази конвенция или че

Б/ не е подадена молба в разумен срок след получаване на съобщението.

Конвенцията е възложила компетентност за разглеждане на молбата за връщане на дете при неговото незаконно отвличане от държавата по обичайното му местопребиваване на съдебен или административен орган.

Ако Вашият случай отговаря на законовите изисквания, съдилищата в държавата от ЕС, в която е отведено детето, ще решат дали то трябва ще бъде върнато обратно там.

Основанията за приложение на този ред на връщане са ситуация, в които е налице незаконно прехвърляне или неправомерно задържане.

Дела за международно отвличане 

Основният нормативен документи, който се прилага е Хагската конвенция за международно отвличане на деца. Българските съдилища имат богата практика заради сънародници, сключили брак с чужди граждани.

Основен предмет по дело Хагска конвенция  е да се прецени кое е обичайното местопребиваване.

Друг важен въпрос, който съдът изследва е дали родителят, който иска връщане е упражнявал ефективно правата си.

За решаването на спора между страните важен е и момента, в който е подадена молба.

Компетентността на съдебните органи в държавата, където е отвлечено детето, да разгледат молба за неговото връщане е учредена  с оглед принудително изпълнение на съдебния акт за връщане.

Принудителното изпълнение на задължението на родителя, незаконно прехвърлил или задържал детето, да върне последното ще се осъществи по реда и със способите, предвидени в държавата, чийто съдебен орган е разпоредил връщането.

Отказ на молба по Хагска конвенция

Защита при международно отвличане

Работата по случаите за международно отвличане е най-сложната материя в уреждане на отношенията.

Ако дете е отведено или задържано на територията на държава членка, родител може да иска връщане на детето в страната на обичайно му местопребиваване.

Затова се прилагат текстовете на Конвенцията, прилага се разпоредбата чл.13, б. „В“ Хагска конвенция.

Съдът е длъжен да изследва дали относно положението на детето при завръщането не са налице обстоятелства, които биха го изложили на сериозен риск за неговият живот и здраве.

Исковата молба винаги се изпраща по съдебен ред

Компетентен по спора е Софийски градски съд, независимо къде живее детето.

Задачата на сезирания съд е да установи неправомерно преместване или задържане на детето.

Ако бъде установено, СГС разпорежда незабавното му връщане в страната на неговото обичайно местопребиваване преди преместването или задържането.

Решенията по дела Хагска конвенция се постановяват с оглед интереса на детето.

В случай, че при връщане има риск за детето, тази заплаха е нужно да е такава, която би го поставили под заплаха от физическо или психическо увреждане Софийски градски съд ще откаже връщане, независимо, че е налице неправомерно отвеждане или задържане на детето.

Какво представлява дело по Хагска конвенция ?

Делата по Хагска конвенция представляват Съдебен процес пред Софийски градски съд за защита на дете, по искане направено от родител при отвличане от другият родител или негов близък без негово знание и съгласие

Какви са предпоставки по дело за отвличане по Хагска конвенция ?

Предпоставка по делото са прехвърляне зад граница и последващо задържане на територията на държава, извън обичайното му местопребиваване.

Кой критерии е определящ при делата по Хагска конвенция ?

В делата по Хагска конвенция има основен принцип на т.нар. местопребиваване на детето - в момента ПРЕДИ прехвърлянето на новото място, без знание и съгласие на другия родител.

Каква нормативна база се прилага по делата за Хагска конвенция ? от 1980г.

Основният нормативен акт е Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, заедно с Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност,

На колко инстанции е подсъдно делото за отвличане по Хагска конвенция ?

Всички дела по Хагска конвенция се разглеждат в две инстанции, с оглед последващ контрол на Решенията на Софийски градски съд, които подлежат на обжалване пред Апелативен съд гр. София. Обичайно срокът на дело по Хагската конвенция отнема около 6 до 10 месеца

 

Kак се дели наследствен апартамент ?

След възникването на съсобственост,  по повод кончината на собственик на недвижим имот, актуален става и въпроса за това как се дели наследствен апартамент ?

Имотната делба съществен процес, който засяга голяма група от съсобственици, наследили недвижим имот в жилищна сграда.

Обикновено делба на наследствен апартамент се случва след смърт на наследодателя или приживе от самия него.

Kак се дели наследствен апартамент ?

Много са начините за разпределение на собствеността но най-чистият от тях за решаване въпросите за съсоствеността е чрез дарение или  завещание, чрез доброволна делба. Kак се дели наследствен апартамент ? 

За да бъде извършена доброволна делба на наследствен апартамент са необходими следните документи:

  1. Уостоверение за смърт на наследодателя – смъртен акт;
  2. Актуално Удостоверение за наследниците;
  3. Документ за собственост, доказващ, че наследствения апартамент е собственост на наследодателя;
  4. Актуално Удостоверение за данъчна оценка;
  5. Актуална скица и кадастрална схема.
  6. Удостоверение, че наследственият апартамент е притежава възможност да се дели.
  7. Утвърден архитектурен план, установяващ реалното разделяне на имота;

Конкретно делбата на наследствен апартамент касае сънаследниците, които са на коренно различни позиции относно ползването и собствеността на наследствения имот.

В случай, че наследствен апартамент се окаже поделяем, с оглед на факта, че наследникът е само един, въпросът бързо би приключил.

По сложен е казуса, ако участниците не са съгласни на разпределението и съществува спор за делбата на наследствен апартамент.

Каква е процедурата по делба на наследствен апартамент ? 

Правилният начин е да се изготви при съгласие доброволна делба на имота, ако такава е невъзможна, се пристъпва към съдебна делба на наследствен апартамент.

Тази съдебна делба за оставеният наследствен апартамент условно се развива в две съдебни фази фази.

Първата фаза на делбата на наследствен апартамент е разпределението между кои съсобственици (сънаследници) в какви квоти (дялове) се разпределя собствеността на наследствения апартмент.

Втората фаза от разпределението на наследствен апартамент, има за цел да уреди реално въпроса с разпределението на сметките  и извършените разходи.

ВАЖНА ОСОБЕНОСТ : За да е валидна съдебната делба е нужно да учавстват всички съсобственици – лично или чрез техен представител – адвокат.

Кой участва в делбата на наследствен апартамент ?Kак се дели наследствен апартамент ?

Съдът определя стойност на наследствения апартмент, чрез насрочена експертиза -оценка на вещо лице по делото.

В случай, че съдът констатира, че процесния наследствен апартамент е неделим, се изнася на публична продан при принудително изпълнение

Всеки от съделителите учавства в публичната продан – търг.

В ситуацията на прехвърляне на дялове и идеални части от наследствен апартамент става дума за конкретна процедура

Затова всички участници в делбата трябва да бъдат изключително предпазливи, да търсят правата и да защитават интересите си.

За допълнителна информация и правни съвети, можете да се обърнете към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед на конкретната специфика при делбата на наследствен апартамент ?

Как се извършва съдебната делба на апартамент ?

Съдебната делба се извършва от районния съд , в чийто район се намира делбения имот. Ако предмет на делбата са повече от един недвижими имоти, ищецът - съделител, който предявява иск за делба, съответно избира съда, пред който да предяви иска си.

Колко време отнема делбата на наследствен апартамент ?

Съдебната делба на наследствен апартамент минава в две самостоятелни съдебни фази,(съдебни дела). Всеки съделител може да възрази против дела или размера на квотат ана друг участник в делбата. Той може да оспори размера на неговия дял, както и включването в наследствената маса на друг наследствен апартамент.

Доказва ли фактурата задължение ?

В съдебна практика при съдебни спорове относно продажба на стоки или услуги едно от обичайните доказателства  е издадена данъчна  фактура. Въпросът е доказва ли фактурата задължение ?

При разглеждане на този въпрос по смисъла на чл.180 ГПК, издадената данъчна фактура представлява частно-правен документ.Доказва ли фактурата задължение ?

Документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са автентични.

Фактурата може да се приеме като валидно доказателство за сключен, двустранен договор за покупко-продажба

За сделките, за които законът не изисква писмена форма като условие за валидност, задълженията се доказват с фактура и протокол за приета поръчка.

Какво казва съдебната практика за фактурата ?

Съдебната практика е доста богата в това отношение. Доказва ли фактурата задължение ?

Съдебната практика по въпроса е изцяло еднопосочна с оглед цяла поредица от Съдебни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.

Тези решения представляват задължителна практика за действителността на издадена данъчна фактура по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК

Това са Съдебно Решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Съдебно решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о., Съдебно решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.Доказва ли фактурата задължение ?

В този смисъл Върховния касационен съд възприема, че издадена данъчна фактура може и следва да се възприеме като годно доказателство.

Това правоотношение е възникнало по сключен договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане.

Съгласно Съдебно Решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, за да се приеме като доказателство

Целта е установявяване на задължение по Договор за продажба на вещи

Фактурата трябва да съдържа всички елементи, квалифициращи договора за продажба.

Същност на фактурата за доказване

Фактурата като документ следва да  съдържа вид на закупена стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписа си като получател и предавател, съответното време и място.

Нередовността на фактурата като вторичен счетоводен документ, водещ до незачитане на извършената търговска сделка за данъчни цели/ напр. не признаване на данъчен кредит по ЗДДС

Съдът, пред който се представя този документ е длъжен  да го зачете като годно доказателство за извършена продажба само в случаите, когато той не е оспорен от противната страна.

Тъй като съдът не е обвързан с материалната доказателствена сила на частния документ,  при направено оспорване на верността на съставената фактура

В този смисъл решаващият съд е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените факти с оглед на всички доказателства по делото.

Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й  в дневниците за покупки/продажби, ползването на данъчен кредит е доказателство за задължението.

Доказва ли фактурата задължение ?

Ако купувачът оспорва фактурата, но я е осчетоводил и  ползвал данъчен кредит по ЗДДС по смисъла на чл. 55 Търговски закон, това доказва задължението.

Извършено в счетоводството на купувача отразяване на неподписаната от последния фактура е доказателство за задължението.

Това решение формира задължителна съдебна практика.

Съгласно тази практика отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество е доказателство за задължението.

Включването й в дневника за покупко-продажбите по ЗДДС и ползването на данъчен кредит недвусмислено доказателствао за задължението.

За повече информация се обърнете на следният телефон + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Срок за оспорване на дарение ?

В последните няколко години, много актуален стана въпроса за срока за оспорване на направено дарение на недвижим имот.

Дарението е безвъзмездна сделка (договор), при която едно лице (дарител) безвъзмездно прехвърля свое имущество на друго лице (дарен).

  • Основното, което страните уговарят са отношенията между тях, които възникват по повод на даряваните вещи – техният вид и мотивът, на базата на който се прави дарението. Мотивите при договорите за дарение могат да са най-различни, като най-често това са просто облагодетелстване на надарения, подарък за даден повод и т.н.
  • Страни по договора могат да бъдат както хора, така и фирми, като това не се отразява по никакъв начин на неговото съдържание.
  • Правата и задълженията на страните са свързани с предаването на вещите и тяхното приемане, както и изразяването на благодарност от страна на надарения.

Оспорване на дарение е възможно както преживе, така и след смъртта на дарителя.

  • Договорът за дарение на движими вещи или пари трябва да бъде сключен с нотариална заверка на подписите, за да е действителен и да отговаря на изискванията на закона.
  • Когато едно дарение се основава единствено и само на един мотив и този мотив противоречи на закона или добрите нрави (приетите за обичайни правила на поведение между хората), тогава дарението е нищожно. Дарението също е нищожно, ако условията или тежестта са невъзможни, тоест не могат да се осъществят. За значението на условията и тежестите в договора за дарение може да прочетеш по-надолу.
  • Ако се даряват ценни книжа, дарението трябва да бъде извършено съобразно предвиденият за прехвърляне за всеки вид ценна книга начин – чрез джиро или цесия.

Какво гласи законът ?Срок за оспорване на дарение ?

Отмяната на дарението е възможна именно по този ред. Основанията, обаче, са изключително ограничени.

От една страна, дарението може да бъде отменено като нищожно. Общо основание за неговата нищожност е неспазването на предвидената форма

Отделно законът посочва изчерпателно хипотези на чл.227 от ЗЗД дарението може да бъде отменено. Това са случаите, когато надареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление,

Тук деянието следва да е извършено при обстоятелства, изключващи наказуемостта;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

В какъв срок може да се иска отмяна на дарението ?

В съдебната практика много голямо практическо приложение има и съответния срок за оспорване на дарение.

Като адвокат по наследствени дела, следва да посочим, че това е свързано с конкретни срокове.

Искът за оспорване на дарение  може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението.

До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

Подсъдността на иска се определя от местоположението на имота, цената на иска – от неговата данъчна оценка.

До изтичането на този едногодишен срок за оспорване на дарение,  искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал до този момент.

Дарението може да бъде оспорвано от  лица, в полза на които законът  предвижда право на запазена част от наследството.

В случай, че дарителят е дарил недвижим имот и оставил низходящи и/или съпруг, те могат да оспорват дарението до размера на тяхната запазена част по закон.Срок за оспорване на дарение ?

Процедура по отмяна на дарението ?

За уважаването на иска за отмяна на дарение е необходимо наличието на три кумулативно дадени предпоставки:

А/ дарителят да се нуждае от издръжка/

Б/тази издръжката да е поискана от надарения

В/ надарения да е отказал дължимата издръжка на дарителя.

След изтичането на срок за оспорване на дарението, дареният може да отблъсне иска като направи и предяви т.нар. възражение за давност.

Лицата с право на запазена част могат да предявят претенциите си само по съдебен ред за възстановяване на запазената им част.

Ако съдът уважи иска  по чл. 227 , ал.1 от ЗЗД, той отменя договора за дарение.

Съобразно изискванията на закона следва да отбележим, че предварителен отказ от право на оспорване на дарение е нищожен.

Отмяна на дарение не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба.

Надареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.Срок за оспорване на дарение ?

Ако по безвъзмезден начин (с дарение или завещание) дарителят е накърнил запазената част от наследството, която се полага на законните му наследници с право на запазена част

Това са само 2 категории низходящи (децата) и преживял съпруг.

В този случай би могло да се иска по съдебен ред възстановяване на запазената част.

Уважаването на такъв иск не води до отмяна на направеното дарение

Това води до неговото намаляване (редукция), като принципно искът за оспорване на запазената част от наследството се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок.

За допълнителна информация, се обърнете за консултация на тел. 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.com

Какво представлява договора за дарение?

С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Дарението на движими имущества може да стане по два начина: - писмена форма с нотариално заверени подписи или - чрез предаване на самата движима вещ.

Мога ли да отменя дарение?

Да, договорът за дарение може да се отмени в три самостоятелни случая. За уважаването на иска за отмяна на дарение е необходимо наличието на три кумулативно дадени предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, тя да е поискана от надарения и последният да е отказал дължимата издръжка. Дарителят да се нуждае от издръжка означава неговите доходи да не са достатъчни да покриват необходимите разходи за покриване на неговите минимални житейски нужди.

Какво трябва да съдържа Договорът за дарение ?

Основното, което страните уговарят са отношенията между тях, които възникват по повод на даряваните вещи – техният вид и мотивът, на който се прави дарението.Най-често това е облагодетелстване на надарения, подарък за даден повод. Страни по договора могат да бъдат както хора, така и дружества. Права и задължения на страните, свързани с предаването на вещите и тяхното приемане

Кога се отменя дарение?

Може да се отмени дарение, ако дареният: умишлено убие или се опита да убие дарителя, съпруга/съпругата ми или негово дете Ако надарения обвини дарителя в престъпление, за което ще бъде наказан със затвор за повече от 3 години; В случай на отказ от издръжка, от която дарителят се нуждае;

Каква е процедурата по отмяна на дарение?

Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това. Подсъдността на иска се определя от местоположението на имота и неговата данъчна оценка.

Ако съдът разреши отмяната на дарението?

Надареният трябва да върне незабавно дарението, заедно с всичко, което е получил по него на дарителя си.

Освобождаване от наказателна отговорност

Ангажирането на наказателната отговорност за дееца е вследствие от извършено от него престъпление, което може да се елиминира чрез освобождаване от наказателна отговорност

За да може тази наказателна отговорност да се реализира е необходимо да започне съответното разследване, откриване на досъдебно производство и съответно повдигне на обвинение на извършителя. Освобождаване от наказателна отговорност

Законодателят е предвидил различни възможности за откриване на наказателна процедура при извършено престъпление. пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от съда.

Освобождаване от наказателна отговорностСъществуват много случаи в който ангажирането на  наказателната отговорност на лицата да бъде заменена с по-лека административно-наказателна отговорност.

Това означава, че дори и едно лице извършва престъпление, а му се налага наказание за извършено нарушение. За дееца тази замяна е благоприятна правна възможност особено за извършителите на т.нар. „леки престъпления“. освобождаване от наказателна отговорност

Тази процедура се нарича – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, като правната основа на тази замяна е очертана в чл. 78а НК.

Този институт намира огромно приложение в практиката на съдилищата. Законодателят го е въвел поради възможността всеки порядъчен и неосъждан човек да извърши престъпление – транспортно произшествие, обида, клевета, лека телесна повреда, хулиганство и др.

Процедура по чл. 78а НК

Съгласно процедурата в закона на дееца, следва да бъде дадена възможност да се поправи при замяна на наказателната с административно – наказателна отговорност по чл. 78а НК, като лицето се третира, като неосъждано, т.е. чисто съдебно минало.

Но за да бъде реализиран този бонус обаче, е необходимо да са изпълнени законовите изисквания на чл. 78а НК, а именно:
извършителят на престъпление да бъде пълнолетен – навършил 18 години;
– за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години, или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;
– деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;
– причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени;

Законът предвижда, освобождаване от наказателна отговорност с налагане на парична глоба, като това е допустимо за леки  престъпни деяния и наказателни престъпления, по отношение на неосъждани лица, които лица, възстановили щетите, които са причинили.

Освобождаването по чл. 78а от НК е приложимо само веднъж. Повторно освобождаване се допуска само, ако деецът е бил реалибитиран.

Освобождаването от наказателна отговорност може да стане по два начина:

– По инициатива на прокуратурата, която е установила, че законовите предпоставки за приложение на чл. 78а са налице. Искането на прокурора е до съда. Съдът единствен има правомощието да проложи чл. 78а от НК.

По инициатива на съда в случаите, когато прецени, че предпоставките са налице. В този случай освобождаването става независимо и въпреки волята на прокурора. освобождаване от наказателна отговорностосвобождаване от наказателна отговорност

ЗАМЯНА НАКАЗАНИЕ по чл. 78а НК

Особеното при освобождаването от наказателна отговорност, е че съдът е задължен да приложи чл. 78а и освободи от наказателна отговорност обвиняемия или подсъдимия, ако предпоставките са налице.

Законодателят въвежда и ограничение в приложението на института.

Освобождаване от наказателна отговорност – чл. 78а НК не може да има ако деецът е бил в пияно състояние.

Пиян шофьор не може да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложена глоба.

В заключение бихме желали да споделим, че в производството за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание не се допуска граждански иск и не участва частен обвинител.

Наказателният съд се произнася с определение, когато прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора и с решение

В случай на приложение на процедурата по чл. 78а НК и налагане на административно наказание..

За повече информация, можете да се обърнете за съвет към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg 

Всеки Ваш конкретен въпрос, ще бъде разгледан и обсъден внимателно с оглед неговата специфика.

Колко е издръжката за дете ?

В съвремената иконимическа ситуация много бързо се променят отношенията между съпрузите. Стигне ли се до въпрос, най-честият въпрос е колко е издръжката за дете ?

Като адвокат по бракоразводни дела ще споделим, че личните отношения и задължението на другият родител за плащане на издръжка са строго регламентирани от една страна от постановено съдебно решение на Районен съд.

Как се определя издръжката на дете ?Колко е издръжката за дете ?

Издръжката се определя от ПОСТАНОВЛЕНИЕ на Министерски съвет за размер на минималната издръжка за дете в страната.

С примяната на икономическите условия, и считано от 01.01.2021г., минималната работна заплата в Република България е определена в размер на 650 лв.

Съгласно разпоредбата на текста на чл.142 ал. 2 СК  минималният размер на издръжката е 1/4 от МРЗ, то актуалният минимум на работната заплата

От този минимум се определя най-ниският праг и размер на искането за издръжка, считано от 01.01.2020г. е 162,50 лв. Колко е издръжката за дете ?

Такъв минимален размер на издръжка за дете се присъжда от съда дори и по отношение на лице, което е родител, дори и същият да е трайно безработен

Минималният размер на издръжката се присъжда дори и задълженият да не притежава имущество и не получава никакви доходи от трудова и търговска дейност.

Как се формира размера на издръжката на дете ?

За всеки размер над минималния следва да бъдат обосновани както необходимостта от издръжка в претендирания размер, така и възможността на лицето, което дължи издръжката, да я заплаща.

Самата промяна на размер на издръжка за дете не става автоматично с увеличението на минималната работна заплата

Присъдена от съда, размер на издръжка за дете остава в същия размер до настъпването на обстоятелствата, които биха довели до нейната промяна.

Тази промяна в размера на издръжка за дете може да бъде извършена само след съдебно заседание и след съдебно решение.Размер на издръжка за дете

Когато говорим за минимална издръжка за дете, определена от Районен съд, следва да се вземат и останалите критерии, а именно :

  • Доходът на родителят, предоставящ дължимата издръжка на дете;
  • Нуждите и разходите на детето – в зависимост от неговото емоционално, здравословно състояние, възраст и особености;

Критерии за увеличеният размер на издрръжката над минималния се възприемат следните
А/ увеличена нужда от издръжка

Б/ нарастнали възможности на лицето, плащащо издръжка на детето

От какво зависи размера на издръжката ? 

Увеличение на размера на дължимата издръжка за дете не става автоматично с увеличаването на минималната работна заплата.

Съгласно константната съдебна практика, веднъж присъдена от Районният съд, определеният размер на издръжка за дете  остава в същия размер до промяна на обстоятелствата пред съд, който обуславят нейната промяна.

Тази промяна в определеният размер на издръжка за дете може да бъде извършена само и единствено с последващо съдебно дело за промяна размер на издръжката

Това ще доведе до отразяване на новите обстоятелства, налагащи изменение на издръжка.

В този случай се касае за изрично съдебно производство,  пред Районния съд по постоянен адрес на ищеца

Съдебното производство приключва с решение за определяне размера на дължимата издръжка на дете.

Как се изменя размера на издръжката ? 

Случайте в които би могло да се иска промяна в определеният размер на издръжка за дете, присъдена от Районен съд са при увеличаване на нуждите и потребностите на детето.

Обстоятелства, благоприятстващи увеличаване на издръжката са

  • Настаняване в лечебно заведение на детето
  • Откриване на медицинско заболяване, водещо към по-висок разход за лечение
  • Доказан прием в специализирано училище,
  • наличието на завишени образователни и медицински нужди на детето.

Допуска се увеличение на издръжката при настъпили допълнителни обстоятелства довели до по-високи разходите за детето. Колко е издръжката за дете ?

Друг случай на възможност да се иска промяна в издръжката, присъдена от Районен съд са увеличаване на възможностите на задълженото лице.

Необходимо е задълженото лице да има възможност да плаща исканият от съда размер.

Впоследствие това лице си намира подходяща работа и вече може безпрепятствено да ми осигурява необходимата издръжка.

Настоящата статия разглежда увеличението на размера на издръжка под минималния размер, съгласно сега действащото законодателства.

За повече информация за завеждане на дела се свържете с кантората за допълнителна информация, консултация и подготовка на документи за завеждане на дело на телефон – + 359 897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg

Как се определя издръжката на детето след развод?

Съгласно СК, чл. 142, ал. 1 размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Т.е. съдът следва да цени както нуждите на детето – физически и духовни потребности, така и възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно чл. 2 на чл. 142 СК минималния размер на издръжката на дете следва да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Може ли да се промени издръжката ?

Съгласно чл. 51 СК, изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата. Подлежи и е въпрос на доказване промяната в обстоятелствата , довели до промяна на издръжката– възможностите на родителя за плащане или нуждите на детето.

Кой може да иска промяна на издръжката ?

Правно легитимирани да искат промяна на издръжката са само двете страни - детето, чрез родител, на когото са възложени родителските права и даващия издръжката родител.

Кой са основанията за промяна на издръжката ?

Правните основания за промяна на издръжката са трайни промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител.