Делба на наследство пред съд

В последните няколко години  особено актуален стана въпроса за съдебна делба на наследство пред съд

Често към нас като адвокат за делба се обръщат наследници, които не могат да намерят решение на своите въпроси.

Кантората е натрупала солиден опит в областта на съдебна делба на наследство и по специално като адвокат за делба на наследство и наследствени имоти.

Законът за наследството допуска възможност няколко души да бъдат наследници с право на собственост по отношение на вещ.

ДЕЛБА пред РАЙОНЕН СЪД

Когато се открие наследството (т.е. след смъртта на наследодателя) и има само един наследник – цялото наследство преминава към него.

В първото заседание по делото, всеки сънаследник може да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти

Всеки съделител може да възрази против правото на някой от сънаследник да участва в делбата, против размера на неговия дял и включване в наследствената маса на имот.

В делото делба е допустимо разглеждането на други преюдициални въпроси – оспорване завещания, искания за намаляване на завещателни разпореждания и дарения, произход и др.

Съгласно закона за наследството, всеки един от наследниците може да поиска винаги делба на наследството, с която имуществената общност да бъде прекратена.

С решаването на всички необходимо въпроси, приключва първата фаза на производството по съдебна делба с решение по допускане на делбата, съгласно чл. 344 ГПК.

Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта (напр. чл. 72 ЗС, разпоредби на ЗУТ или напр. общи части в сграда етажна собственост и т.н).

Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот. Искът за делба не се погасява по давност“.

Прекратяване на съсобственост са :

А/ Доброволна делба – извършва се бързо и ефикасно, чрез съставянето на делбен протокол между страните.

Вписва по партидата на всеки един от съсобствениците, ако се стигне до разделяне и реално обособяване на самостоятелни части от имота.

Доброволната делба е възможна само ако са спазени изискванията за големина на парцелите по ч. 19 от ЗУТ, а именно:

 – градска част най-малко 14 метра и 300 м² повърхност
 – курортни зони – най-малко 16 метра и 500 м² повърхност
 – вилни зони – най-малко 18 метра и 600 м² повърхност
 – села – най-малко 16 метра и 500 м² повърхност;

Когато се делят ниви, ливади, лозя и овощни градини се спазват изискванията в чл. 72 от Закона за наследството

Не се допуска разделяне на:
 – ниви на части по-малки от 3 декара;
 – ливади на части по-малки от 2 декара;
 – лозя и овощни градини на части по-малки от 1 декар;

Въпросите, които се поставят към нас като адвокат по делба на наследство и наследствени имоти, касаят както подготвката на документи за съдебна делба.

Веднага след като наследниците се снабдят с нужните им документи за съдебна делба на наследствени имоти.

Б/ Съдебната делба при :

1. Наследяване на съсобствени наследствени имоти – това е най-честият случай познат широко в практиката;
2. При съдебен развод между съпрузи ;
3. Чрез правна сделка – покупка или пък замяна, извършена от няколко съсобственика по между им
4. При сключване на законен граждански брак, след което всичко придобито става съпружеската имуществена собственост;
5. При сделки с физическо или юридическо лице,
6. Между държавата и физическо лице, или юридическо лице, Община и др.

Във всички изброени случай се предполага смисъла на делбата като валиден способ за определяне и прекратяване на идеалните части на съсобствениците  в реално обособен имот или в парична сума.

Законът за наследството урежда всички въпроси относно съдебна делба на наследствени имоти,

Съгласно разпоредбата на чл. 348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.

Съдебна делба наследство – особености

Преди подготовката на документи за съдебна делба е необходимо да се прегледат всички документи – удостоверение за наследници, нотариален акт или договор, ако човекът е придобил съответната част чрез сделка.

Съдебната делба се извършва по процедурите на Гражданския процесуален кодекс и правилата в закона за наследството.

Във втората фаза, в първото заседание след допускане на делбата, сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си.

Това е крайният момент за предявяването им в делбеното производство, като сметките трябва да бъдат ясно определени по основание и размер, заедно с доказателствата.

Правилата са почти идентични с тези при деленето на обикновена съсобственост, на наследство и на имущество на съпрузи.

Имотът се оценява винаги по действителната му стойност. Когато уравняването на дяловете е парично, то трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане.

Съгласно закона съдебен иск за

1. делба и вещни права върху недвижим имот,
2. делба на съсобствен недвижим имот, за граници
3. защита на нарушено владение се предявяват с писмена молба пред Районен съд

По заключение на вещо лице и при спазване на разпоредбите на закона за наследството (напр. чл. 69, ал. 2 ЗНасл.: „Всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото е възможно.

Неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан

В същото време законът определя, че съдебен иск за делба на наследство, унищожаване завещания, делба на наследство се предявява по местонахождение на имота.

За допълнителна информация и справки, обърнете се на телефон 0897 90 43 91 или изпратете Вашето запитване на info@lawyer-bulgaria.bg 

Продан на неподеляем имот след делба

Делбата рядко приключва с постановяването на решение във втората фаза и често завършва с продан на неподеляем имот след делба.

Съгласно закона когато имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в дял на някой от съделителите, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан.

В делбеното производство пред съда всеки от съделителите има двойно качество – на ищец – относно претендираните от него права и на ответник – по отношение на претендираните от другите съделители права в съсобствеността.

Това се отнася до някаква степен и за изпълнителното производство при изнасянето на публична продан на неподеляем недвижим имот – всеки един от съделителите има двойно качество – на взискател и на длъжник

След края на втора фаза в делбения процес се стига и до „последна“ фаза, а именно ликвидиране на съсобствеността между съделителите, чрез изнасянето на имота на публична продан.

Особености на продан неподеляем имот 

В делбеното производство пред съда всеки от съделителите има двойно качество на ищец относно претендирани от него права.

Нормативните изисквания за урегулирани поземлени имоти са както следва:

1/в градовете – най-малко 14 м лице и 300 кв.м. повърхност;

2/в курортните населени места и селищни образувания и в курортните зони на населените места – най-малко 16 м лице и 500 кв.м повърхност;

3/във вилните зони – най-малко 18 м лице и 600 кв.м. повърхност;

4/ в селата или частите от тях с преобладаващ равнинен терен – най-малко 16 м лице и 500 кв.м повърхност,

5/ Специфични теренни и стопански условия, както и на главни улици – най-малко 14 м лице и 300 кв.м повърхност; в селата или частите от тях с преобладаващ стръмен терен – най-малко 12 м лице и 250 кв.м повърхност.

При делба на поземлените имоти по реално обособените части могат да бъдат намалени най-много с 1/5.

Урегулираните поземлени имоти са неподеляеми, когато не може да се изготви проект за разделянето им на две или повече части,

• без да се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи
• без да се създават урегулиран поземлен имот с лице и повърхност под минимално установените по закон в план за застрояване на разделения имот;

„След като тези искове са съединени за общо разглеждане с иска за делба, по отношение на тях също важат всички специални правила, предвидени за производството за съдебна делба..

Срокът за предявяване на възражения срещу съединените с иска за делба други искове също изтича до първото по делото съдебно заседание.

При постановяване на решението, с което съдът изнася на публична продан един неподеляем имот, всеки един от съделителите може да се снабди с изпълнителен лист

Това му дава възможност инициира самостоятелно и успоредно производство по публична продан на същия недвижим имот – т. нар. паралелни продани.

Голямо значение за придобиването на собствеността е не моментът на възлагането, а моментът на влизане в сила на постановлението за възлагане на имота.

Влизането в сила на постановлението е обусловено от възможността то да бъде обжалвано от съделителите

Провеждане на проданта по чл. 348 ГПК

Важно при извършването на публичната продан е определянето на лицата и внасяне на задатък.

Като съсобственици – съделителите са освободени от задължението да внасят задатък.

Същественото в случая е, че не на всички съделители, участващи в производството, може да се признае качеството и на взискател, и на длъжник,

Ако биха имали само качество на взискател, разпоредбата би била излишна и те биха могли да участват в проданта.

В случаите на производство по изнасяне на публична продан на неподеляем недвижим имот след съдебна делба съделител образува изп. процес.

Онези съделители- длъжници не са освободени от внасянето на задатък за участие в публичната продан.

Публичната продан в случая е само правно средство да се осребри общата вещ.

Получената сума да се разпредели между съделителите, но ликвидирането на съсобствеността се извършва по действителната стойност.

Принципът за постигане на максимално висока цена е заложен и в чл. 349, ал. 2 ГПК при възлагане на неподеляемо жилище на съделител.

Каква е действителната пазарна стойност на вещта се разбира на проведения търг.

Постигнатата при тази наддавателна процедура цена се приема за реалната пазарна цена на същия

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или e-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Съдебно дело Хагска конвенция

В последните няколко години усилено се прилагат разпоредбите при съдебно дело Хагска конвенция.

Налице са множество обстоятелства поради които единият или другият родител задържа детето при себе и в последствие се води гражданско дело по Хагска конвенция.

В случай, че другият родител отведе Вашето дете в друга държава без Ваше позволение или в нарушение на съдебно решение може да предприемете съдебни действия, да си върнете детето.

Нормативна уредба при отвличане на деца

Това става по реда на ХАГСКАТА КОНВЕНЦИЯ за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980 г.

В случай, че срещу Вас е образувано дело, имате право на защита

Целта е да може детето да бъде върнато в държавата по обичайното му местопребиваване.

Законодателят е предвидил компетентност на Софийския градски съд в случаите, когато се иска връщане на дете по ХК.

Действие на ХАГСКАТА КОНВЕНЦИЯ при международно отвличане

По тази Конвенция договарящите държави са приели, че съдебният или административният орган на договарящата държава, в която се намира детето, следва да разпореди неговото незабавно връщане, когато е незаконно прехвърлено или задържано на нейна територия.

В чл. 16 от ХК е посочено, че след получаване на съобщението за незаконно прехвърляне или задържане на дете, съдебните или административните орган не разглеждат по същество правото на упражняване на родителските права

Това е случаят, в който не се установи, че

А/ детето не следва да бъде върнато по силата на тази конвенция или че

Б/ не е подадена молба в разумен срок след получаване на съобщението.

Конвенцията е възложила компетентност за разглеждане на молбата за връщане на дете при неговото незаконно отвличане от държавата по обичайното му местопребиваване на съдебен или административен орган.

Ако Вашият случай отговаря на законовите изисквания, съдилищата в държавата от ЕС, в която е отведено детето, ще решат дали то трябва ще бъде върнато обратно там.

Основанията за приложение на този ред на връщане са ситуация, в които е налице незаконно прехвърляне или неправомерно задържане.

Дела за международно отвличане 

Основният нормативен документи, който се прилага е Хагската конвенция за международно отвличане на деца. Българските съдилища имат богата практика заради сънародници, сключили брак с чужди граждани.

Основен предмет по дело Хагска конвенция  е да се прецени кое е обичайното местопребиваване.

Друг важен въпрос, който съдът изследва е дали родителят, който иска връщане е упражнявал ефективно правата си.

За решаването на спора между страните важен е и момента, в който е подадена молба.

Компетентността на съдебните органи в държавата, където е отвлечено детето, да разгледат молба за неговото връщане е учредена  с оглед принудително изпълнение на съдебния акт за връщане.

Принудителното изпълнение на задължението на родителя, незаконно прехвърлил или задържал детето, да върне последното ще се осъществи по реда и със способите, предвидени в държавата, чийто съдебен орган е разпоредил връщането.

Отказ на молба по Хагска конвенция

Работата по случаите за международно отвличане е най-сложната материя в уреждане на отношенията.

Ако дете е отведено или задържано на територията на държава членка, родител може да иска връщане на детето в страната на обичайно му местопребиваване.

Затова се прилагат текстовете на Конвенцията, прилага се разпоредбата чл.13, б. „В“ Хагска конвенция.

Съдът е длъжен да изследва дали относно положението на детето при завръщането не са налице обстоятелства, които биха го изложили на сериозен риск за неговият живот и здраве.

Исковата молба винаги се изпраща по съдебен ред

Компетентен по спора е Софийски градски съд, независимо къде живее детето.

Задачата на сезирания съд е да установи неправомерно преместване или задържане на детето.

Ако бъде установено, СГС разпорежда незабавното му връщане в страната на неговото обичайно местопребиваване преди преместването или задържането.

Решенията по дела Хагска конвенция се постановяват с оглед интереса на детето.

В случай, че при връщане има риск за детето, тази заплаха е нужно да е такава, която би го поставили под заплаха от физическо или психическо увреждане Софийски градски съд ще откаже връщане, независимо, че е налице неправомерно отвеждане или задържане на детето.

Доказва ли фактурата задължение ?

В съдебна практика при съдебни спорове относно продажба на стоки или услуги едно от обичайните доказателства  е издадена данъчна  фактура. Въпросът е доказва ли фактурата задължение ?

При разглеждане на този въпрос по смисъла на чл.180 ГПК, издадената данъчна фактура представлява частно-правен документ.

За сделките, за които законът не изисква писмена форма като условие за валидност, задълженията се доказват с фактура и протокол за приета поръчка.

При спорове относно продажба на стоки  най-често използваното доказателство е фактурата.

По смисъла на Гражданския процесуален кодекс фактурата е частен документ.

Определението, което дава законът за частните документи е, че  документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.

Фактурата може да се приеме като валидно доказателство за сключен, двустранен договор за покупко-продажба.

Какво казва съдебната практика за фактурата ?

Съдебната практика е доста богата в това отношение. Доказва ли фактурата задължение ?

Съдебната практика по въпроса е изцяло еднопосочна с оглед цяла поредица от Съдебни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.

Тези решения представляват задължителна практика за действителността на издадена данъчна фактура по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК

Според решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС  за да се приеме като доказателство

Целта е да установи сключен Договор за продажба, фактурата трябва да съдържа всички необходими елементи, квалифициращи договор за продажба

В този смисъл Върховния касационен съд възприема, че издадена данъчна фактура може и следва да се възприеме като годно доказателство.

Това правоотношение е възникнало по сключен договор за продажба между страните

Реално във фактурата фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане.

Съгласно Съдебно Решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, за да се приеме като доказателство

Целта е установявяване на задължение по Договор за продажба на вещи

Фактурата трябва да съдържа всички елементи, квалифициращи договора за продажба.

Същност на фактурата за доказване

Фактурата като документ следва да  съдържа вид на закупена стока, стойност, начин на плащане, имена на лицата, положили подпис, време и място.

Съдът, пред който се представя този документ е длъжен  да го зачете като годно доказателство за извършена продажба само в случаите, когато той не е оспорен от противната страна.

Оспорване на фактура

Тъй като съдът не е обвързан с материалната доказателствена сила на частния документ,  при направено оспорване на верността на съставената фактура

В този смисъл съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените факти с оглед на всички доказателства по делото.

Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й  в дневниците за покупки/продажби, ползването на данъчен кредит е пряко доказателство за задължение към издателя.

След 01.01.2011 г. редакция на чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството не съдържа изрично изискване фактура да бъде подписана от получателя на стоката, най-често липсата на такъв подпис е основание за оспорване верността на фактурата.

В такива случаи обаче,  въпреки  че купувачът оспорва фактурата , той я е осчетоводил и е ползвал данъчен кредит по ЗДДС.

Извършено в счетоводството на купувача отразяване на неподписаната от последния фактура е пряко доказателство за задължението.

Това решение формира задължителна съдебна практика.

Съгласно тази практика отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество е доказателство за задължението.

Включването й в дневника за покупко-продажбите по ЗДДС и ползването на данъчен кредит недвусмислено доказателствао за задължението.

За повече информация се обърнете на следният телефон + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg