Публикации

Доказва ли фактурата задължение ?

В съдебна практика при съдебни спорове относно продажба на стоки или услуги едно от обичайните доказателства  е издадена данъчна  фактура. Въпросът е доказва ли фактурата задължение ?

При разглеждане на този въпрос по смисъла на чл.180 ГПК, издадената данъчна фактура представлява частно-правен документ.Доказва ли фактурата задължение ?

Документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са автентични.

Фактурата може да се приеме като валидно доказателство за сключен, двустранен договор за покупко-продажба

За сделките, за които законът не изисква писмена форма като условие за валидност, задълженията се доказват с фактура и протокол за приета поръчка.

Какво казва съдебната практика за фактурата ?

Съдебната практика е доста богата в това отношение. Доказва ли фактурата задължение ?

Съдебната практика по въпроса е изцяло еднопосочна с оглед цяла поредица от Съдебни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.

Тези решения представляват задължителна практика за действителността на издадена данъчна фактура по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК

Това са Съдебно Решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Съдебно решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о., Съдебно решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.Доказва ли фактурата задължение ?

В този смисъл Върховния касационен съд възприема, че издадена данъчна фактура може и следва да се възприеме като годно доказателство.

Това правоотношение е възникнало по сключен договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане.

Съгласно Съдебно Решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, за да се приеме като доказателство

Целта е установявяване на задължение по Договор за продажба на вещи

Фактурата трябва да съдържа всички елементи, квалифициращи договора за продажба.

Същност на фактурата за доказване

Фактурата като документ следва да  съдържа вид на закупена стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписа си като получател и предавател, съответното време и място.

Нередовността на фактурата като вторичен счетоводен документ, водещ до незачитане на извършената търговска сделка за данъчни цели/ напр. не признаване на данъчен кредит по ЗДДС

Съдът, пред който се представя този документ е длъжен  да го зачете като годно доказателство за извършена продажба само в случаите, когато той не е оспорен от противната страна.

Тъй като съдът не е обвързан с материалната доказателствена сила на частния документ,  при направено оспорване на верността на съставената фактура

В този смисъл решаващият съд е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените факти с оглед на всички доказателства по делото.

Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й  в дневниците за покупки/продажби, ползването на данъчен кредит е доказателство за задължението.

Доказва ли фактурата задължение ?

Ако купувачът оспорва фактурата, но я е осчетоводил и  ползвал данъчен кредит по ЗДДС по смисъла на чл. 55 Търговски закон, това доказва задължението.

Извършено в счетоводството на купувача отразяване на неподписаната от последния фактура е доказателство за задължението.

Това решение формира задължителна съдебна практика.

Съгласно тази практика отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество е доказателство за задължението.

Включването й в дневника за покупко-продажбите по ЗДДС и ползването на данъчен кредит недвусмислено доказателствао за задължението.

За повече информация се обърнете на следният телефон + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Срок за оспорване на дарение ?

В последните няколко години,много актуален стана въпроса за срока за оспорване на направено дарение на недвижим имот.

Като всяка сделка по прехвърляне на собственост, дарението е безвъзмездна сделка (договор), при която едно лице (дарител) безвъзмездно прехвърля свое имущество на друго лице (дарен).

Какво гласи законът ?Срок за оспорване на дарение ?

В съвременната регламентация, правна уредба се намира чл.225 и сл. ЗЗД.

Отделно законът посочва изчерпателно хипотези на чл.227 от ЗЗД дарението може да бъде отменено. Това са случаите, когато надареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление,

Тук деянието следва да е извършено при обстоятелства, изключващи наказуемостта;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

В какъв срок може да се иска отмяна на дарението ?

В съдебната практика много голямо практическо приложение има и съответния срок за оспорване на дарение.

Като адвокат по наследствени дела, следва да посочим, че това е свързано с конкретни срокове.

Искът за оспорване на дарение  може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението.

До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

Подсъдността на иска се определя от местоположението на имота, цената на иска – от неговата данъчна оценка.

До изтичането на този едногодишен срок за оспорване на дарение,  искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал до този момент.

Дарението може да бъде оспорвано от  лица, в полза на които законът  предвижда право на запазена част от наследството.

В случай, че дарителят е дарил недвижим имот и оставил низходящи и/или съпруг, те могат да оспорват дарението до размера на тяхната запазена част по закон.Срок за оспорване на дарение ?

Процедура по отмяна на дарението ?

За уважаването на иска за отмяна на дарение е необходимо наличието на три кумулативно дадени предпоставки:

А/ дарителят да се нуждае от издръжка/

Б/тази издръжката да е поискана от надарения

В/ надарения да е отказал дължимата издръжка на дарителя.

След изтичането на срок за оспорване на дарението, дареният може да отблъсне иска като направи и предяви т.нар. възражение за давност.

Лицата с право на запазена част могат да предявят претенциите си само по съдебен ред за възстановяване на запазената им част.

Ако съдът уважи иска  по чл. 227 , ал.1 от ЗЗД, той отменя договора за дарение.

Съобразно изискванията на закона следва да отбележим, че предварителен отказ от право на оспорване на дарение е нищожен.

Отмяна на дарение не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба.

Надареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.Срок за оспорване на дарение ?

Ако по безвъзмезден начин (с дарение или завещание) дарителят е накърнил запазената част от наследството, която се полага на законните му наследници с право на запазена част

Това са само 2 категории низходящи (децата) и преживял съпруг.

В този случай би могло да се иска по съдебен ред възстановяване на запазената част.

Уважаването на такъв иск не води до отмяна на направеното дарение

Това води до неговото намаляване (редукция), като принципно искът за оспорване на запазената част от наследството се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок.

За допълнителна информация, се обърнете за консултация на тел. 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.com

Какво представлява договора за дарение?

С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Дарението на движими имущества може да стане по два начина: - писмена форма с нотариално заверени подписи или - чрез предаване на самата движима вещ.

Мога ли да отменя дарение?

Да, договорът за дарение може да се отмени в три самостоятелни случая. За уважаването на иска за отмяна на дарение е необходимо наличието на три кумулативно дадени предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, тя да е поискана от надарения и последният да е отказал дължимата издръжка. Дарителят да се нуждае от издръжка означава неговите доходи да не са достатъчни да покриват необходимите разходи за покриване на неговите минимални житейски нужди.

Какво трябва да съдържа Договорът за дарение ?

Основното, което страните уговарят са отношенията между тях, които възникват по повод на даряваните вещи – техният вид и мотивът, на който се прави дарението.Най-често това е облагодетелстване на надарения, подарък за даден повод. Страни по договора могат да бъдат както хора, така и дружества. Права и задължения на страните, свързани с предаването на вещите и тяхното приемане

Кога се отменя дарение?

Може да се отмени дарение, ако дареният: умишлено убие или се опита да убие дарителя, съпруга/съпругата ми или негово дете Ако надарения обвини дарителя в престъпление, за което ще бъде наказан със затвор за повече от 3 години; В случай на отказ от издръжка, от която дарителят се нуждае;

Каква е процедурата по отмяна на дарение?

Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това. Подсъдността на иска се определя от местоположението на имота и неговата данъчна оценка.

Ако съдът разреши отмяната на дарението?

Надареният трябва да върне незабавно дарението, заедно с всичко, което е получил по него на дарителя си.

Освобождаване от наказателна отговорност

Ангажирането на наказателната отговорност за дееца е вседствие от извършено от него предстъпление. За да може тази наказателна отговорност да се реализира.  енеобходимо да започне съответното разследване, откриване на досъдебно производство и съответно това да завърши накрая с повдигне на обвинение на извършителя – заподозрения за извършено от него престъпление с предаването на наказателен състав и съдедбна процедура по неговото евентуално съдебно осъждане.Освобождаване от наказателна отговорност

Законодателят е предвидил различни възможности за откриване на наказателна процедура при извършено престъпление. пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от съда.

Освобождаване от наказателна отговорностСъществуват много случаи в който ангажирането на  наказателната отговорност на лицата да бъде заменена с по-лека административно-наказателна отговорност, което има за цел да приложи превенция с оглед извършване на бъдещи деяния, описани детайлно в Наказателният кодекс.

Това означава, че дори и едно лице извършва престъпление, а му се налага наказание за извършено нарушение. За дееца тази замяна е благоприятна правна възможност особено за извършителите на т.нар. „леки престъпления“.освобождаване от наказателна отговорност

Тази процедура се нарича – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, като правната основа на тази замяна е очертана в чл. 78а НК.

Този институт намира огромно приложение в практиката на съдилищата. Законодателят го е въвел поради възможността всеки порядъчен и неосъждан човек да извърши престъпление – транспортно произшествие, обида, клевета, лека телесна повреда, хулиганство и др.

Прилагане на процедура по чл. 78а НК

Съгласно процедурата в закона на дееца, следва да бъде дадена възможност да се поправи при замяна на наказателната с административно – наказателна отговорност по чл. 78а НК, като лицето се третира, като неосъждано, т.е. чисто съдебно минало.

Но за да бъде реализиран този бонус обаче, е необходимо да са изпълнени законовите изисквания на чл. 78а НК. По-конкретно тези правни изисквания и условия предвидени в закона са следните :
извършителят на престъпление да бъде пълнолетен – навършил 18 години;
– за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години, или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;
– деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;
– причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени;

Законът предвижда, освобождаване от наказателна отговорност с налагане на парична глоба, като това е допустимо за леки  престъпни деяния и наказателни престъпления, по отношение на неосъждани лица, които лица, възстановили щетите, които са причинили.

Освобождаването по чл. 78а от НК е приложимо само веднъж. Повторно освобождаване се допуска само, ако деецът е бил реалибитиран.

Освобождаването от наказателна отговорност може да стане по два начина:

– По инициатива на прокуратурата, която е установила, че законовите предпоставки за приложение на чл. 78а са налице. Искането на прокурора е до съда. Съдът единствен има правомощието да проложи чл. 78а от НК. По инициатива на съда в случаите, когато прецени, че предпоставките са налице. В този случай освобождаването става независимо и въпреки волята на прокурора. освобождаване от наказателна отговорностосвобождаване от наказателна отговорност

Особености на процедурата по чл. 78а НК

Особеното при освобождаването от наказателна отговорност, е че съдът е задължен да приложи чл. 78а и освободи от наказателна отговорност обвиняемия или подсъдимия, ако предпоставките са налице. Това съдът е длъжен да стори независимо от своето вътрешно убеждение. В противен случай законът би бил нарушен, а съдебният акт незаконосъобразен.

Законодателят въвежда и ограничение в приложението на института. Освобождаване от наказателна отговорност – чл. 78а НК не може да има ако деецът е бил в пияно състояние. Става въпрос за извършването на престъплението по чл. 343 буква “б“ от НК – шофиране в пияно състояние.

Пиян шофьор не може да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложена глоба.

В заключение бихме желали да споделим, че в производството за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание не се допуска граждански иск и не участва частен обвинител.

Наказателният съд се произнася с определение, когато прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора и с решение

В случай на приложение на процедурата по чл. 78а НК и  освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, оправдаване на обвиняемия следва и надлежно прекратяване на наказателното производство, в частта за която е наложена тази замяна.

За повече информация, можете да се обърнете за съвет към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg 

Всеки Ваш конкретен въпрос, ще бъде разгледан и обсъден внимателно с оглед неговата специфика.

Мярка за неотклонение

В повечето случай, след като се образувано досъдебно производство и то премине към образуване на наказателно дело се прилагат т.нар. мерки за процесуална принуда. Характерно за мерките за процесуална принуда е, че същите се взимат по наказателни дела от общ характер, с цел да се попречи на обвиняемия или задържаното лице преди откриването на наказателно производство, в хода на досъдебното производство :Мярка за неотклонение

  • да се укрие, да извърши престъпление или
  • да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда.

Прилагането на т.нар. мерки за процесуална принуда или познати повече като мерки за неотклонение се взема не във всеки един случай по наказателни дела, тъй като тази процедура  е сложна и скъпа.

В случаите, когато самите органи на досъдебното производство и разследващите органи преценят, че е необходимо.

Мерките за неотлонение са четири – подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража. Те могат да бъдат прилагани само на лица, които са обвиняеми.

Мярка за неотклонение може да бъде наложена само, ако органите по досъдебното и наказателното производство могат да направят еднозначно и недвусмислено, основателно предположение, че е извършено престъплението, в което извъшителят следва да бъде обвинен. 

Съгласно чл. 30, ал.3 от Конституцията на Република България:

В посочени от Закона неотложни случаи (НК)  компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност.

Според чл. 5§4 от Европейската конвенция по правата на човека

Βсеки арестуван или лишен от свобода има право да обжалва законосъобразността на своето задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.

Целта на тези мерки за процесуална принуда е да попречат на дееца и извършителя да се укрие, както и да предотвратят възможността да бъде извършено следващо, ново престъпление, както и да се елиминара възможността да се осуети изпълнението на самото наказание, както и изпълнението на присъдата, с която ще бъде осъден извършителя на деянието.Мярка за неотклонение

Мерките за неотклонение не са задължителни, но в един по -сложен процес се прилагат с оглед гарантиране изпълнение на наказание.

Налагат се по преценка на органите по наказателното производство, като нямат определена последователност. Възможно е да бъде наложена най-тежката мярка – ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА и след това да бъде заменена с най-леката – ПОДПИСКА и обратно.

Съществен момент в обжалване мярка за неотклонение е, фактът, че самото налагането на постоянна мярка „задържане под стража“ или „домашен арест“ става с изрично съдебно Определение на първоинстанционния – най-често Районен съд

В това съдебно определение на първата инстанция може да се обжалва пред по-горестоящият Окръжен съд – пред 3-членен състав на второинстанционния (въззивен) съд.

Определяне на мярка за неотклонение

При определяне мерките за неотклонение, съдът съобразява степента на обществена опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното и семейното му състояние, професията, възрастта и други данни за личността му /чл.56,ал.3 НПК/.

Основните мерките за  процесуална принуда са се открияват с особености

1 При мярка за процесуална принуда – ПОДПИСКА, изпълнението на задълженията на задържаното лице се изпълва в поемане на съдебно обвързано задължение от същият да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган, пред който производството е висящо към определен момент/;

2. При мярка за процесуална принудаПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ /пари или в ценни книжа/ – представена от обвиняемия или друго лице в определен срок от 3 до 15 дни при първоначално определяне.Мярка за неотклонение

Тази парична гаранция следва да се освободи, когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или изтърпяване на наложеното наказание, оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието .

Затова най-общо казваме, че гаранцията се освобождава в случаите, когато наказателното производство приключи с влязъл в сила акт.Мярка за неотклонение

В тази връзка съдът се произнася с окончателно Съдебно определение по отношение на мярката спрямо задържаното лице.

Съдът, който определя мярката за неотклонение по отношение на конкретно лице е нужно да вземе предвид следните факти и обстоятелства:

  • Видът и степента на обществена опасност на престъплението, в чието извършване е обвинен извършителят;
  • събраните доказателства срещу съответният извършител;
  • неговото психологично и здравословното ми състояние;
  • семейно положение на извършителя (в случай, че има деца, за които грижи, наложената мярка за неотклонение следва да бъде съобразена с това);
  • вид и предмет на упражняваната професията на извършителя;
  • възраст ми и други данни за личността на извършителя

При определяне на съответната мярка за неотклонение от съществено значение имат освен гореизброените и още допълнителни критирии, съобразно които съдът преценява и определя самата мярка за неотклонение. 

Преценявайки съответната мярка за процесуална пронуда, както и условията за изпълнение на бъдеща присъда, се цели предотвратяване извършването на ново деяние, което законът (НК) квалифицира като „престъпление“.

За допълнителна информация или съдействие, можете да се обърнете към нас за детайлна информация на тел. + 359 897 90 43 91 или mail : office@lawyer-bulgaria.bg 

Колко е издръжката за дете ?

В съвремената иконимическа ситуация много бързо се променят отношенията между съпрузите. Стигне ли се до въпрос, най-честият въпрос е колко е издръжката за дете ?

Като адвокат по бракоразводни дела ще споделим, че личните отношения и задължението на другият родител за плащане на издръжка са строго регламентирани от една страна от постановено съдебно решение на Районен съд.

Как се определя издръжката на дете ?Колко е издръжката за дете ?

Издръжката се определя от ПОСТАНОВЛЕНИЕ на Министерски съвет за размер на минималната издръжка за дете в страната.

С примяната на икономическите условия, и считано от 01.01.2020г., минималната работна заплата в Република България е определена в размер на 610 лв.

Съгласно разпоредбата на текста на чл.142 ал. 2 СК  минималният размер на издръжката е 1/4 от МРЗ, то актуалният минимум на работната заплата

От този минимум се определя най-ниският праг и размер на искането за издръжка, считано от 01.01.2020г. е 152,50 лв. Колко е издръжката за дете ?

Такъв минимален размер на издръжка за дете се присъжда от съда дори и по отношение на лице, което е родител, дори и същият да е трайно безработен

Минималният размер на издръжката се присъжда дори и задълженият да не притежава имущество и не получава никакви доходи от трудова и търговска дейност.

Как се формира размера на издръжката на дете ?

За всеки размер над минималния следва да бъдат обосновани както необходимостта от издръжка в претендирания размер, така и възможността на лицето, което дължи издръжката, да я заплаща.

Самата промяна на размер на издръжка за дете не става автоматично с увеличението на минималната работна заплата

Присъдена от съда, размер на издръжка за дете остава в същия размер до настъпването на обстоятелствата, които биха довели до нейната промяна.

Тази промяна в размера на издръжка за дете може да бъде извършена само след съдебно заседание и след съдебно решение.Размер на издръжка за дете

Когато говорим за минимална издръжка за дете, определена от Районен съд, следва да се вземат и останалите критерии, а именно :

  • Доходът на родителят, предоставящ дължимата издръжка на дете;
  • Нуждите и разходите на детето – в зависимост от неговото емоционално, здравословно състояние, възраст и особености;

Критерии за увеличеният размер на издрръжката над минималния се възприемат следните
А/ увеличена нужда от издръжка

Б/ нарастнали възможности на лицето, плащащо издръжка на детето

От какво зависи размера на издръжката ? 

Увеличение на размера на дължимата издръжка за дете не става автоматично с увеличаването на минималната работна заплата.

Съгласно константната съдебна практика, веднъж присъдена от Районният съд, определеният размер на издръжка за дете  остава в същия размер до промяна на обстоятелствата пред съд, който обуславят нейната промяна.

Тази промяна в определеният размер на издръжка за дете може да бъде извършена само и единствено с последващо съдебно дело за промяна размер на издръжката

Това ще доведе до отразяване на новите обстоятелства, налагащи изменение на издръжка.

В този случай се касае за изрично съдебно производство,  пред Районния съд по постоянен адрес на ищеца

Съдебното производство приключва с решение за определяне размера на дължимата издръжка на дете.

Как се изменя размера на издръжката ? 

Случайте в които би могло да се иска промяна в определеният размер на издръжка за дете, присъдена от Районен съд са при увеличаване на нуждите и потребностите на детето.

Обстоятелства, благоприятстващи увеличаване на издръжката са

  • Настаняване в лечебно заведение на детето
  • Откриване на медицинско заболяване, водещо към по-висок разход за лечение
  • Доказан прием в специализирано училище,
  • наличието на завишени образователни и медицински нужди на детето.

Допуска се увеличение на издръжката при настъпили допълнителни обстоятелства довели до по-високи разходите за детето. Колко е издръжката за дете ?

Друг случай на възможност да се иска промяна в издръжката, присъдена от Районен съд са увеличаване на възможностите на задълженото лице.

Необходимо е задълженото лице да има възможност да плаща исканият от съда размер.

Впоследствие това лице си намира подходяща работа и вече може безпрепятствено да ми осигурява необходимата издръжка.

Настоящата статия разглежда увеличението на размера на издръжка под минималния размер, съгласно сега действащото законодателства.

За повече информация за завеждане на дела се свържете с кантората за допълнителна информация, консултация и подготовка на документи за завеждане на дело на телефон – + 359 897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg

Как се определя издръжката на детето след развод?

Съгласно СК, чл. 142, ал. 1 размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Т.е. съдът следва да цени както нуждите на детето – физически и духовни потребности, така и възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно чл. 2 на чл. 142 СК минималния размер на издръжката на дете следва да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Може ли да се промени издръжката ?

Съгласно чл. 51 СК, изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата. Подлежи и е въпрос на доказване промяната в обстоятелствата , довели до промяна на издръжката– възможностите на родителя за плащане или нуждите на детето.

Кой може да иска промяна на издръжката ?

Правно легитимирани да искат промяна на издръжката са само двете страни - детето, чрез родител, на когото са възложени родителските права и даващия издръжката родител.

Кой са основанията за промяна на издръжката ?

Правните основания за промяна на издръжката са трайни промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител.

Запазена част наследство

Много са случаите в нашата практика като адвокат по наследствени дела, в които наследодателят, притежавайки голямо наследство се разпорежда със цялото своето имущество приживе. Било чрез изготвянето на завещание, било чрез възмездна сделка към трети лица, с което често пъти се стига до накърняване на т.нар. запазени части за наследниците и от тук се поражда възможността за иск за възстановяване на тези запазени части.

Запазена част наследство

„Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна  запазена част от наследството.

Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя“.

Съгласно разпоредбата на чл. 28 от Закона за наследството ако наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания, или с дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.

Крайната цел на Закона за наследството е да се осигури защита на определена категория наследници, които реално са най-близките на наследодателя. Тази част, извън от запазената част, се нарича „разполагаемата част от наследството„, с която наследодателят може да се разпорежда.

В случай на възмездна сделка с наследството, т.е. наследодателят е прехвърлил приживе свои лични имоти чрез покупко-продажба, както и чрез писмен договор за издръжка и гледане, то тези разпореждания от негова страна, не могат да се атакуват от наследниците със запазена част-деца, съпруг, родители.

Тоест наследодателят реално може да продаде цялото си имущество на непознати хора и неговите деца няма да могат по никакъв начин да имат претенции и да искат своите запазени части. Тези Разпореждания с имуществото са трудни за отмяна.

Законът дава правна възможност  на наследниците по закон да оспорват извършени възмездни сделки на наследодателя приживе, чрез доказване, че същите са били симулативни или прикрити сделки.

Законът  за наследството брани онази запазената част на всеки наследник, само в хипотеза на извършено завещание, или дарение.  Тази запазена част от наследството не се запазва за наследниците при покупко-продажба, както и чрез писмен договор за издръжка и гледане. Правото да претендират за запазена част от наследството на наследодателя имат негови деца, внуци, съпруг, родители.

Може би тук трябва да се отбележи, че правото на такава запазена част в различните  наследствени конфигурации имат само деца, внуци, съпруг, родители. Според ЗН запазената  част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или  низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В  тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

Законът за наследството указва, че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, трябва да се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му.

В този смисъл от своя страна наследодателят може да се разпорежда със своето имущество,както намери за добре, но това се отнася за извършване на покупко-продажба, прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане.

Когато става дума за дарения и завещания, то частта от имуществото, с която наследодателят може да се разпорежда, е само 1/3.  Ако наследодателят се е разпоредил чрез дарения или завещания с повече от 1/3 от имуществото си, то е допустимо, наследник със запазена част да поиска намаляване на дарението или завещанието до размера на тази запазената си част.

Същественото което следва да се знае, че правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред. Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част.Запазена част наследство

Исковете за предявяване на запазена и разполагаема част биха могли да бъдат предявени както в отделно съдебно производство така и част от делбен процес.

Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес. Необходимо е да се отбележи, че смъртта на наследника с право на запазена част не погасява правото му на запазена част и то може да се упражни от неговите наследници.

Какво гласи законът ….?

Съгласно Закона за наследството всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда с цялото си имущество за след смъртта си чрез завещание.

Именно тук, законът за наследството поставя съответните ограничения, едно от които е записано в чл. 14, ал. 2 ЗН, а именно: завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част, т.е. завещателят може да се разпорежда само с т.нар. разполагаема част (чл. 28, ал. 2 ЗН).

Запазена част от наследството имат низходящите, родителите и съпругът на наследодателя. Размерът на запазената част за различните групи наследниците е определен в чл. 29 ЗН, както следва:

  • Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.
  • Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.
  • Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Според Постановление № 1 от 26. 05.1984 г., ВС, Пленум, когато съпругът наследява заедно с възходящи от втора и по-горна степен или с братя и сестри или с техни деца и внуци, както и когато наследява заедно с възходящи от втора и по-горна степен и с братя и сестри или с техни деца и внуци и наследството е открито след десет години от сключване на брака, запазената му част е ½ от имуществото на наследодателя, а когато във втория случай наследството е открито преди навършване на десет години от сключването – тя е 1/3 от наследството.Запазена част наследство

„Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството“.

Съгласно разпоредбата на чл. 28 от Закона за наследството (ЗН) такива са условията при които наследодателя не може чрез свои завещателни разпореждания да променя наследствените дялове и запазени части на преките наследници.

Въпросът се допълва от текста на чл.14, съгласно който „всеки може чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, без обаче да накърнява чрез него или пък чрез дарение запазената част на определена категории наследници – родители, деца и внуци.

В този случай, Законът за наследството посочва, че че ако наследодателят се разпореди приживе с повече от своята разполагаема част, всеки от наследник със запазена част, призован към наследяване, има право да поиска намаляване размера на запазената му част.

Принципно законът прецизира размера на запазената част на наследниците, като в този случай ппределяне на тези части става чрез посочване размера или на разполагаемата или на запазената част от наследството.

Така запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него, и две трети при две и повече деца или внуци.

В случай, че наследници са деца и внуци, заедно със съпруг са лицата с право на запазена част от наследството, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете.

В тези ситуации, с право на иск за запазена част от наследството най-често се възползват децата и съпругът, които са най-често ощетени от завещателни разпореждания и отчуждителни действия на наследодателя приживе.  Разбира се, такива права имат и родителите и внуците.

Иск за запазена или разполагаема част 

Според чл. 30 от ЗН наследникът с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения.

Тук става ясно, че право на запазена част може да има само при завещание или дарение. Така този иск по чл.30 ЗН не действа при хипотезата, в която наследодателят е прехвърлил имущество чрез покупко-продажба.Запазена част наследство

Единствената възможност за оспорване на тези завещателни разпореждания е да се предяви последващ иск за установяването на т.нар. прикрита или симулативна сделка.

В практиката много често родители приживе прехвърлят имоти уж с покупко-продажба, като прикриват всъщност дарение.

Основната задача на всеки адвокат тръгвайки по този път е да докаже, че всъщност детето не е заплатило стойността на продаденото наследство, както и наследодателя не е получил дължимата покупко-продажба цена.

В случай, че наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, то е необходимо той да е приел наследството по опис.

В този случай, Законът за наследството определя, че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2.

При последното „сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза“. Увеличението може да се даде в предоставянето на друг недвижим имот или в финансов аспект, до изравняване на дяловете.

Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил по-друг начин.

 За повече информация или справка относно запазена или разполагаема част от наследство, можете да се обърнете към нас за допълнителна информация на следните телефони + 359 897 90 43 91 или да изпратите Вашето запитване на office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде отговорено навреме с точен и конкретен отговор относно запазена или разполагаема част от наследството.

Застрахователно обезщетение при смърт

С изменението на законодателството в областта на застрахователното право настъпиха сериозни промени в условията за получаване на застрахователно обезщетение в случай на смърт, и загинали лица при ПТП на пътя. Застрахователно обезщетение ПТП 

Съгласно закона наследниците на починалия могат да търсят застрахователно обезщетение при смърт, като заведат иск срещу застрахователя в граждански съд.

За тази цел не бе необходимо първо да предявяват претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по доброволен ред пред застрахователната компания.Застрахователно обезщетение при смърт

Успоредно към тази претенция следва да се посочи и точни данни за банкова сметка, по която да бъде преведено определеното застрахователно обезщетение.

Завеждането на претенции по „Гражданска отговорност“ се извършва в застрахователното дружество, с което виновният водач е сключил договор.

То трябва да съдържа изявление, че сте уведомен/а, че имате право да получите плащането по банковата сметка на другото лице.

При завеждане на претенцията застрахователят се да представят доказателства, които установяват основание и размер на претенцията.

ВАЖНО : Застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията Ви в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ. (чл. 108, ал. 1 от КЗ)

Възможно е застрахователят да изиска представянето на допълнителни доказателства. Това се случва в срок от 45 дни от представянето на доказателствата, изискани при завеждането на претенцията, и то само когато необходимостта от тях не е можела да се предвиди при завеждане на претенцията. (чл. 106, ал. 3 от КЗ)Обезщетение загинал ПТП

Не се допуска изискване на доказателства, с  които застрахованият не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки.

Застрахователят не може необосновано да забавя и удължава процедурата по уреждане на претенцията. Застрахователно обезщетение при смърт

За допълнителна информация, моля не се колебайте да ни потърсите за съвет или поставете директно вашият въпрос на office@lawyer-bulgaria.bg или на телефон + 359 897 90 43 91.

Всяко ваше запитване ще бъде отговорено максимално бързо и детайлно с оглед спецификата на вашият казус.

Какво представлява застрахователното обезщетение ?

Обезщетението при ПТП е сума, изплащана при претърпени болки и страдания, при имуществени вреди, разходи за лечение, лекарства рехабилитация. Право на такова обезщетение има лице, претърпяло вреди, в следствие на ПТП, с изключение на виновния водач.

От кого се изплаща застрахователното обезщетение ?

Обезщетението на пострадали в следствие на ПТП се изплаща от застрахователната компания на виновния водач. Това обезщетение се изплаща по застраховка „Гражданска отговорност“, когато има застрахователен договор или от „Гаранционен фонд“ , когато виновният водач няма застраховка „Гражданска отговорност“.

От кого се изплаща обезщетение на чужда Гражданска отговорност ?

При възникнало ПТП, причинено от чуждестранно лице, със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при чуждестранен застраховател; в случай на ПТП настъпило на територията на друга държава с пострадал български гражданин, обезщетение се изплаща от Национално бюро автомобилни застрахователи.

Кога се образува наказателно производство ?

Когато има причинена телесна повреда или смърт, се образува досъдебно производство. Пострадалите имат право да бъдат уведомени за правата си, да получат защита и сигурност, както за себе си, така и за своите близки, да бъдат информирани за хода на наказателното производство.

Капаните в договор за депозит

В последните няколко години се наложи трайна търговска практика в сделките с недвижими имоти за продажба на жилища.

Много посредници ангажират отговорността на КУПУВАЧИТЕ чрез т.нар. Договор за депозит, а купувачите не осъзнават всички капани в договор за депозит

Самият договор за депозит  не е  Предварителен Договор. Този договор не прехвърля собственост. Капаните в договор за депозит

Множество са Капаните в договор за депозит в които попада клиент и реално той не може да се възползва от правата си по чл. 362-чл.364 ГПК, за обявяване на този договор за окончателен, какъвто вариант съществува в чл. 19 ал.3 ЗЗД, за което говорим за капани в договор за депозит.

За съжаление не са редки и случайте, в който некоректни посредници принуждават клиенти да сключват такива Договор за депозит, с капани и уговорки за сваляне на обявата и имотът от предлагане в публичното пространство

В същото време са налице нелоялни практики, съобразно които при тези агенции обявата се разпространява от други фирми, търсейки нови клиенти за същия  имот. Това е малка част от капаните в договор за депозит

Колкото и опитен да е един брокер, обаче, той не е юрист и не може да очаквате от него да влезе в ролята на ваш адвокат и сам да защити интересите ви.

За да избегнете всички тези капани в договор за депозит е необходимо да намерите специалист с които държите да работите, за предпочитане е те да имат опит във вещното право, тъй като материята е специфична

Налице е крещящата нужда от правна регламентация на пазара на недвижими имоти и приемане на Кодекс, който следва да уреди всички взаимоотношение по лицензиране на Агенциите за недвижими имоти.

Голяма част от тях нямат нито подготовка,а  още по-малко някакъв ценз за извършване на дейността по предлагане на недвижими имоти, по регулиране и райониране на дейностите, които извършват брокерите в отделните райони и категории имоти, поради което се стараят да поставят на все по-обедняващият кръг от клиенти различни капани в договорите за депозит.

Свидетели сме на не една комични ситуациии, в който брокери спекулират с доверието на клиентите си – непрекъснато обясняват, че за този имот се водят активни преговори, въпреки, че офертата за него стои години на пазара и все още не е продаден.

Не са редки случаите в които брокери принуждават подписването на документи, и в бързината повечето клиенти пропускат дори да прочетат и видят Капаните в договор за депозит.

Едва след като започнат да текат срокове или клиентът иска да се откаже от сделката, а в някои случаи дори след като изтекат тези срокове, клиентът се усеща Капаните в договор за депозит, както и факта че тези условия в Договорите за депозит са изключително неприемливи, касателно срок или др. условия.

..капаните в договор за депозит…..

Въпросът е чисто психологически, защото реално изваждането на авансова стойност от 10 и повече процента за сключването на Предварителен договор е доста по-сериозна процедура, пред предаването на Агенцията или Продавача – на 1000 лв. – 2000 Евро, с който „обявата“ ще бъде свалена от продажба.  С подписването на Договор за депозит клиентът получава мнимо обещание за нещо, което никой не може да гарантира.  Капаните в договор за депозит

Сериозният проблем при Капаните в договор за депозит е липсата на всякакви клаузи за връщане на даденият депозит, дори и по-лошо – директен текст, който едностранно овластява Агенцията или Продавача получил сумата да я задържи, ако по някаква причина, дори и да е от страна на Продавача или трета несъществуващо основание, сделката не се осъществи.

Налице са множество случаи, в който добронамерени клиенти с ужас установяват, че условие в тези Договори за депозит е изискване за изповядване на сделката на данъчна оценка.

В повечето случай, това дори не е предмет на сключеният Договор за депозит или Разписка за депозит пред Агенцията за недвижими имоти.

Реално, в случай на отказ от сделката поради размисляне на клиента, Агенциите за недвижими имоти, масово отказват да възстановят сумите, дадени по тези Договор за депозит.

В тази ситуация, КУПУВАЧЪТ реално остава ощетен, след като е попаднал и осъзнал капаните в договор за депозит.

В повечето случай той губи  платените дребни суми, именно поради липса на правна консултацията със специалист по имотни дела.  Значителна част от проблемите, биха могли да се преодолеят, само ако е бил потърсен съвет навреме, преди преглед на капаните в договор за депозит.

Важни особености 

Същественото, което е редно да се знае, че т.нар. Договор за депозит е, че сключването му е единствено за КУПУВАЧА. За страната ПРОДАВАЧ, той няма никаква стойност, като с него се цели бързо и безболезнено ангажиране на цялата отговорност на КУПУВАЧИТЕ за сключването на договори, далеч надхвърлящи десетократно и стократно платените от тях суми по депозити.

Донякъде това е елементарен капан да накараш един двоумящ се КУПУВАЧ да купи нещо, преди да е решил, но след като го е гледал и се намира под емоцията на огледа и видяният имот. Значителна част от сключените такива Договор за депозит се правят под емоционално въздействие, веднага след като е приключил огледа и клиентът е все още „топъл“.

Затова съветът ни като адвокат по имотни дела и сделки с недвижими имот е реално да се внимава при сключването на такива Договор за депозит или въобще да се избягват, тъй като същата функция има Предварителният договор, с който ще бъде ангажирана вече и отговорността на Продавачите по смисъла на чл. 19 ал.3 ЗЗД.

Не забравяйте, че вероятността да попаднете на имот с перфектни документи и доброжелателни и коректни продавачи, които да са готови да защитят не само своите собствени, но и вашите интереси, е много малка.

Съветваме ви да вземете всички необходими мерки, за да защитите парите, които влагате и да не се окажете собственик на имот със сериозни проблеми или жертва на имотни измами.

За да можете да избегнете капаните в договор за депозит, Ви предлагаме допълнителна информация или помощ на тел. + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg

Изпълнение върху дружествени дялове

В наложилата се търговска практика от последните няколко години, все по-често се случва, работещи фирми с активен бизнес да останат без имущество.

Част от тях са застрашени да бъде запирирана наличност по банкови сметки, от където кредитор или фирма, която има събиране на задължение да успее да получи част от тези задължения.Изпълнение върху дружествени дялове, Принудително изпълнение върху дружествени дялове, Адвокат събиране на задължение, принудително изпълнение ЧСИ, иск по чл. 517 ал.3ГПК

Смисълът на този инструментариум е да се насочи изпълнението за събирането на определено вземане към длъжник – физическо лице за притежавани от него дружествени дялове, които са регистрирани и се водят на негово име.

Често пъти това е по-силен инструмент от запориране на банкови сметки или възбрана на имоти.

В практиката примерите са много затова ще се спрем само на някой от тях.

Инструмент, който регламентира възможността на кредитор да предяви иск за принудително изпълнение към дружествените дялове на длъжника в търговско дружество е искът по чл. 517 ал.3 ГПК.

Разпоредбата на чл. 517, ал. 1 ГПК обхваща общо процеса по налагането на запор върху дял, което е от компетенцията на съдебния изпълнител: “Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията.

Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването.

Агенцията по вписванията уведомява дружеството за вписания запор”.

След вписване на запора недействителни са всички разпореждания със запорирания дял, извършени от длъжника. 

Съгласно нормата на чл. 96, ал. 1 ТЗ кредитор на съдружник, който в продължение на 6 месеца не може да се удовлетвори от принудителното изпълнение върху имуществото на съдружника, може да наложи запор върху ликвидационния дял на съдружника-длъжник.

Кредиторът в този случай може да поиска прекратяване на дружеството с 6-месечно писмено предизвестие до всички съдружници, ако дружеството е учредено без срок, освен ако друго не е предвидено в учредителния акт.

Съгласно  чл.517 ,ал.3  от ГПК, когато  изпълнението е върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството.

След изтичането на три месеца  съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване.

Съдът отхвърля иска, ако установи , че дружеството е изплатило на взискателя  припадащата се на съдружника длъжник част от  имуществото, определена по чл.125,ал.3 от ГПК или вземането е удовлетворено.

Ако се установи , че искът е основателен, съдът прекратява дружеството.Изпълнение върху дружествени дялове

В това производство не се следи  за законосъобразността на действията на съдебния изпълнител.

Може да бъде оспорена само  по предвидения в ГПК ред- чрез обжалване на неговите  действия.

Принудителното изпълнение, съгласно чл.517, ал.1 ГПК, започва с налагане на запор от съдебния изпълнител върху дела на съдружника – длъжник, който се вписва в Агенцията по вписвания.

Правните предпоставки за иск по чл.517,ал.3 от ГПК:

1. Прекратяването предполага насочване на принудително изпълнение върху дела на ограничено отговорен съдружник в дружеството за задължения на съдружника към трето лице, взискател по образувано изпълнително дело.

Материалната предпоставка е свързана с качеството на кредитор на взискателя и качеството на длъжник на лицето, което е съдружник в търговското дружество.

В този случай – съдружникът- длъжник може да е както физическо лице, така и юридическо лице – търговско дружество.

За кредитора е без значение правопораждащият юридически факт – дали е договорен или извъндоговорен, облигационен или търговски.

Важна предпоставка за допускане на иска е единствено съществуването на изискуемо задължение и нуждата от удовлетворяване на законно признатия интерес на взискателя по време на реализация на изпълнителния способ. Изпълнение върху дружествени дялове

2. Втората съществена предпоставка за започване на процедура по прекратяване на дружеството е процесуална предпоставка, която допълва и доразвива материалната,  е наличието на образувано и висящо изпълнително дело при спазване на всички разпоредби в чл. 426 и сл. ГПК.

В образуваното съдебно производство по чл. 517 ал.3 ГПК – кредиторът на съдружника в търговското дружество трябва да е придобил качеството на взискател по силата на изрично съдебно Постановление на (ЧСИ) съдебния изпълнител, а съдружникът – качеството на длъжник.

След налагане на запора съдебният изпълнил връчва на дружеството изявление по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК за прекратяване участието на длъжника като съдружник.

В тримесечен срок от връчване на изявлението ЧСИ овластява взискателя да предяви иск  по чл. 518 ал.3 ГПК пред  съответният съда за прекратяване на търговското дружество.

В случай, че вземането или част от него, предмет на принудителното изпълнение, не бъде покрито и изпълнено към този момент.