Делба на наследство пред съд

В последните няколко години  особено актуален стана въпроса за съдебна делба на наследство пред съд.

Съдебната делба на наследство е законовият способ, чрез който наследниците могат да прекратят възникналата между тях съсобственост

Най-често това се случва, когато не успяват доброволно да се споразумеят кой имот да получи, в какъв размер са наследствените им дялове или по какъв начин да бъде разпределена стойността на наследственото имущество.

През последните години споровете относно делба на наследствени имоти стават все по-чести.

Причините за спорове при Делба на наследство пред съд обикновено са натрупани във времето:

• един наследник живее сам в наследствения апартамент;
• друг наследник плаща данъците и разноските за имота;
• трети е извършил ремонти или подобрения;
• някой оспорва завещание или дарение;
• наследниците не са съгласни с размера на дяловете си;
• част от имотите не са включени в удостоверението за наследници или в първоначалните документи;
• един от наследниците отказва продажба или доброволна делба;
• наследственото жилище е неподеляемо;
• част от наследниците живеят в чужбина или не могат да бъдат открити.

В такива случаи съдебната делба не е обикновено техническо производство.

Тя може да включва сложни спорове относно

1. собствеността,
2. наследствените квоти,
3. действителността на завещания,
4. възстановяването на запазена част,
5. извършените дарения,
6. придобивната давност,
7. подобренията в имота
8. ползването му само от част от съсобствениците.

Какво представлява делбата на наследство?

Съгласно чл. 69, ал. 1 от Закона за наследството всеки наследник може по всяко време да поиска делба, независимо от евентуално противно разпореждане на наследодателя.

До извършването на делбата наследниците не притежават физически обособени части от наследствения имот.

Те притежават идеални части от правото на собственост върху целия имот.

Когато двама наследника наследят апартамент при равни права, всяко от тях по правило притежава 1/2 идеална част от целия апартамент, а не конкретна стая или определена част от него.

Целта на Делба на наследство пред съд е тази идеална съсобственост да бъде прекратена чрез:

1. реално разпределяне на имотите;
2. поставяне на определен имот в дял на конкретен наследник срещу парично уравнение;
3. разпределяне на няколко имота между наследниците;
4. изнасяне на неподеляемия имот на публична продан и разпределяне на получената цена.

Може ли наследникът винаги да поиска делба?

Да. Искът за Делба на наследство пред съд по принцип не се погасява по давност.

Всеки наследник или съсобственик може да поиска прекратяване на съсобствеността, освен когато:

• законът изрично забранява Делба на наследство пред съд;
• делбата е несъвместима с естеството или предназначението на вещта;
• предметът представлява обща част по естеството си или по закон;
• реалното разделяне би довело до създаване на недопустими по закон имоти;
• съществува друга специална законова пречка.

Самото продължително ползване на имота от един наследник не прекратява автоматично правата на останалите.

За придобиване по давност между сънаследници не е достатъчно единствено дългогодишното обитаване.

Необходимо е да бъдат доказани конкретни действия, с които държането на чуждите идеални части е превърнато във владение за себе си и това намерение е доведено до знанието на останалите наследници.

Доброволна или съдебна делба?

Наследствената съсобственост може да бъде прекратена по два основни начина.

Доброволна делба на наследство

Доброволната делба е възможна само когато всички наследници постигнат съгласие относно:

• имотите, които ще бъдат поделени;
• наследствените квоти;
• имота, който всеки ще получи;
• размера и срока на паричното уравнение;
• разпределянето на направените разноски;
• евентуалните претенции за ремонти, подобрения, наеми и ползване.

При недвижими имоти договорът за доброволна делба трябва да бъде сключен писмено с нотариално заверени подписи.

След това договорът подлежи на вписване в Имотния регистър.

Доброволната делба обичайно е по-бърза и по-икономична от съдебната.

Тя обаче не е възможна, когато дори един от съделителите:

• не е съгласен с предложеното разпределение;
• оспорва собствеността или квотите;
• отказва да подпише договора;
• не може да бъде намерен;
• е поставен под запрещение или е непълнолетен и липсва необходимото съдебно разрешение;
• поставя неизпълними условия;
• претендира изключителна собственост върху целия имот.

Пропускането на наследник при доброволната делба е особено тежък порок.

По силата на чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството делбата, извършена без участието на някой от сънаследниците, е изцяло нищожна.

Съдебна делба на наследство

Когато не може да се постигне доброволно споразумение, всеки наследник има право да предяви иск за съдебна Делба на наследство пред съд.

Производството е уредено в чл. 341–355 от Гражданския процесуален кодекс и се развива пред районния съд.

Съдебната Делба на наследство пред съд преминава през две основни фази:

1. фаза по допускане на делбата;
2. фаза по извършване на делбата.

Тези фази имат различен предмет и приключват с отделни съдебни актове.

Кой съд разглежда делото за делба?

Искът за Делба на наследство пред съд на недвижим имот се предявява пред районния съд по местонахождението на имота.

Това е специална местна подсъдност по чл. 109 ГПК.

Размерът на данъчната или пазарната стойност на имота не променя родовата компетентност на районния съд по делбеното производство.

Когато в делбата са включени няколко недвижими имота, разположени в различни съдебни райони, местната подсъдност трябва да бъде определена след конкретен анализ на имотите и произхода на съсобствеността.

Неправилно избраният съд може да доведе до прекратяване и изпращане на делото, което значително забавя производството.

Какви документи са необходими за съдебна делба?

Преди подаването на искова молба за Делба на наследство пред съд трябва да бъде извършена пълна проверка на наследственото имущество и на правата на всички сънаследници.

Основните документи обикновено включват:

• удостоверение за смърт на наследодателя;
• актуално удостоверение за наследници;
• нотариални актове;
• договори за покупко-продажба, дарение или доброволна делба;
• съдебни решения;
• решения на поземлени комисии или общински служби по земеделие;
• скици на поземлените имоти;
• схеми на самостоятелните обекти;
• удостоверения за данъчна оценка;
• кадастрални документи;
• удостоверения за тежести;
• завещания и протоколи за тяхното обявяване;
• документи за приемане или отказ от наследство;
• документи за направени ремонти и подобрения;
• платежни документи за данъци, такси, кредити и поддръжка;
• договори за наем;
• писмени покани за предоставяне на достъп или плащане на обезщетение;
• доказателства за получени наеми и други граждански плодове.

Съгласно чл. 341 ГПК към молбата за делба следва да бъдат приложени удостоверение за смъртта и наследниците на наследодателя, писмени доказателства за наследствените имоти и необходимите преписи за останалите сънаследници.

Защо предварителната проверка на собствеността е решаваща?

Удостоверението за наследници доказва кои лица са призовани към наследяване, но само по себе си не доказва, че конкретният имот е бил собственост на наследодателя.

Необходимо е да се проследи придобивното основание за всеки имот:

• покупка;
• дарение;
• наследяване;
• реституция;
• съдебно решение;
• придобивна давност;
• прекратена съпружеска имуществена общност;
• делба;
• строителство върху собствена земя;
• преобразуване или изменение на имота.

Особено внимание е необходимо, когато имотът е бил придобит по време на брак.

Възможно е наследодателят да е притежавал само част от него, а другата част да принадлежи на преживелия съпруг вследствие прекратяването на съпружеската имуществена общност.

Фази на съдебната делба

1. Допускане на делбата

В първата фаза на Делба на наследство пред съд, съдът установява:

• кои лица имат право да участват в делбата;
• кои имоти са съсобствени;
• кои имоти следва да бъдат включени;
• какъв е размерът на дела на всеки съделител;
• съществуват ли завещания, дарения или други актове, които променят квотите;
• има ли спор относно собствеността върху някой от имотите.

Съдът приключва тази фаза с решение по чл. 344 ГПК, в което определя:

1. между кои лица се допуска делбата;
2. за кои имоти се допуска;
3. при какви квоти ще участва всеки съделител.

Това решение има сила на пресъдено нещо по разрешените въпроси.

Поради това всички възражения относно участниците, имотите и квотите трябва да бъдат своевременно заявени и доказани.

Включване на допълнителни наследствени имоти

Всеки от останалите сънаследници може в първото съдебно заседание да поиска с писмена молба включването на други имоти в наследствената маса.

Това право е особено важно, когато ищецът е посочил само част от имуществото или когато впоследствие се открият допълнителни:

• земеделски земи;
• гаражи;
• жилища;
• идеални части;
• движими вещи;
• реституирани имоти;
• банкови активи или други наследствени права, когато могат да бъдат предмет на делбата.

Когато определен наследствен имот бъде пропуснат и делбата приключи без него, пропуснатото имущество може да бъде поделено допълнително.

Какви възражения могат да бъдат направени?

В първото заседание на делото за Делба на наследство пред съд всеки сънаследник може да възрази:

• срещу правото на друго лице да участва в делбата;
• срещу размера на претендирания наследствен дял;
• срещу включването на конкретен имот;
• че имотът не е принадлежал на наследодателя;
• че имотът е лична собственост на определен наследник;
• че част от имота е придобита по давност;
• че съществува завещание;
• че дарение или завещателно разпореждане накърнява запазена част;
• че нотариален акт или друг документ е неистински;
• че наследник се е отказал от наследството;
• че определено лице не е наследник.

Какви преюдициални спорове се разглеждат?

Съгласно чл. 343 ГПК в делбеното производство могат да бъдат разгледани:

• оспорвания на произход;
• оспорвания на осиновяване;
• оспорвания на завещания;
• оспорвания на истинността на писмени доказателства;
• искания за намаляване на завещателни разпореждания;
• искания за намаляване на дарения поради накърнена запазена част.

Тези спорове могат значително да усложнят делото.

При неправилно формулиран иск или възражение може да се стигне до преклузия, отделяне на иск, оставяне без движение или отхвърляне поради недоказаност.

Задължително участие на всички наследници

Съдебната Делба на наследство пред съд трябва да бъде проведена с участието на всички съсобственици.

Не е достатъчно в делото да участват само наследниците, които са известни на ищеца или които фактически ползват имота.

Преди завеждане на делото трябва да се проверят:

• всички наследствени линии;
• починалите след наследодателя наследници;
• наследниците по заместване;
• последващи прехвърляния на идеални части;
• откази от наследство;
• завещателни разпореждания;
• лица, придобили права по сделки или съдебни решения.

С Тълкувателно решение № 4/2023 от 16.06.2025 г. ОСГК на ВКС приема, че искът по чл. 75, ал. 2 ЗН за установяване нищожността на съдебна делба е допустим още когато делбата е допусната с влязло в сила решение, но не е приключила във втората фаза.

Следователно пропускането на съсобственик в производството по Делба на наследство пред съд не е незначителна процесуална грешка, а порок, който може да обезсмисли цялото производство и да доведе до ново дело, допълнителни разноски и загуба на значително време.

Временно ползване на наследствения имот

До приключването на съдебната Делба на наследство пред съд съсобствеността продължава да съществува.

Ако наследниците не използват имотите съобразно правата си, всеки съделител може да поиска от съда да постанови:

• кой наследник кой имот или част от имот да използва;
• как да бъде разпределено ползването;
• каква сума следва да плаща ползващият наследник на останалите.

Тази възможност е уредена в чл. 344, ал. 2 ГПК и има характер на привременна мярка до окончателното извършване на делбата.

Определението може да бъде изменяно при промяна на обстоятелствата и подлежи на обжалване с частна жалба.

Втора фаза извършване на делбата

След влизане в сила на решението по допускане на делбата започва втората фаза.

В нея съдът трябва да определи конкретния способ, чрез който съсобствеността ще бъде прекратена.

Обичайно се назначава съдебно-техническа и оценителна експертиза, която трябва да установи:

• действителната пазарна стойност на имотите;
• възможна ли е реална подялба;
• могат ли да се образуват самостоятелни обекти;
• отговарят ли новообразуваните части на изискванията на ЗУТ;
• какви дялове могат да бъдат образувани;
• какъв е размерът на паричното уравнение;
• каква е стойността на извършените подобрения;
• какъв е средният пазарен наем, когато се претендира обезщетение.

Начини за извършване на съдебната делба

В зависимост от броя и вида на имотите, квотите и техническата им поделяемост, съдът може да използва няколко способа.

1. Реално разделяне и теглене на жребий

Когато могат да се образуват реални дялове, съдът изготвя разделителен протокол въз основа на заключението на вещо лице.

След влизането му в сила съделителите теглят жребий.

Този способ е приложим, когато:

• броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите или на съответните групи;
• дяловете са приблизително равностойни;
• всеки дял може да съществува като самостоятелен обект;
• не се нарушават строителни, кадастрални и устройствени правила.

2. Разпределяне на имотите по чл. 353 ГПК

Когато наследството включва няколко имота и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно, съдът може сам да разпредели имотите между съделителите.

При този способ могат да бъдат съобразени:

• стойността на всеки имот;
• наследствените квоти;
• фактическото ползване;
• извършените подобрения;
• жилищните и стопанските нужди;
• предназначението на имотите;
• възможността за минимално парично уравнение.

Разпределението не трябва да бъде произволно. То трябва да осигури справедливо и икономически обосновано прекратяване на съсобствеността.

3. Възлагане на неподеляемо жилище

При условията на чл. 349 ГПК неподеляемо жилище може да бъде поставено в дял на определен съделител срещу парично уравнение на останалите.

При наследствена делба възлагане може да поиска съделител, който:

• е живял в жилището към момента на откриване на наследството;
• не притежава друго жилище;
• направи искането в установения процесуален срок.

Искането трябва да бъде направено най-късно в първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата.

Не е достатъчно съделителят да заяви, че желае да запази семейното жилище. Той трябва да докаже всяка от законовите предпоставки.

Когато няколко съделители отговарят на условията и поискат възлагане, предпочита се този, който предложи по-висока цена.

Имотът се оценява по действителната му стойност.

Паричното уравнение, заедно със законната лихва, трябва да бъде платено в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане.

Ако сумата не бъде изплатена в срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът по правило се изнася на публична продан.

За обезпечаване на вземанията за парично уравнение заинтересованите съделители могат да впишат законна ипотека.

4. Публична продан на неподеляем имот

Когато имотът е неподеляем и не са налице условията да бъде поставен в дял на съделител, съдът постановява изнасянето му на публична продан по чл. 348 ГПК.

Публичната продан не означава, че наследниците са изключени от придобиването на имота.

Те могат да участват в наддаването.

Когато съделител желае да изкупи имота, приложение намират и специалните правила на чл. 354 във връзка с чл. 505 ГПК.

При конкуренция между няколко съделители може да бъде проведена нова продан само между тях при предвидените в закона условия.

След приключване на проданта получената сума се разпределя между съделителите съобразно установените квоти, след приспадане на дължимите разноски и такси.

Публичната продан трябва да бъде разглеждана като краен способ.

Често постигнатата цена може да се различава от очакваната от наследниците пазарна цена, а производството създава допълнителни разходи.

Кога един наследствен имот е неподеляем?

„Неподеляем“ не означава единствено, че имотът представлява един апартамент или един парцел.

Необходимо е да се установи дали от него могат да се образуват самостоятелни обекти, които:

• отговарят на строителните правила;
• имат самостоятелен достъп;
• могат да изпълняват предназначението си;
• отговарят на минималните площи и лице;
• не създават недопустимо разположение на съществуващи сгради;
• могат да бъдат нанесени в кадастъра;
• могат да бъдат самостоятелен обект на правото на собственост.

Техническата поделяемост се установява чрез експертиза, но крайният правен извод се прави от съда.

Минимални размери на урегулираните имоти

При реална делба на урегулирани поземлени имоти трябва да бъдат спазени изискванията на ЗУТ.

За ниско жилищно застрояване чл. 19 ЗУТ предвижда различни минимални размери според вида на територията, включително:

• в градовете – по правило най-малко 14 метра лице и 300 кв. м площ;
• в курортните населени места и селищни образувания – по правило най-малко 16 метра лице и 500 кв. м площ;
• във вилните зони – по правило най-малко 18 метра лице и 600 кв. м площ;
• в селата с преобладаващ равнинен терен – по правило най-малко 16 метра лице и 500 кв. м площ;
• при определени специфични условия законът допуска други размери.

При делба реално обособените части могат при законовите предпоставки да бъдат с размери до една пета под общите минимални размери.

Това не се прилага автоматично и изисква техническа и устройствена преценка.

Поради различните режими на застрояване не трябва да се приема, че всеки парцел с достатъчно голяма обща площ може да бъде разделен.

Делба на земеделски земи

Съгласно чл. 72 от Закона за наследството при образуване на дяловете не се допуска разделяне на:

• ниви на части, по-малки от 3 декара;
• ливади на части, по-малки от 2 декара;
• лозя и овощни градини на части, по-малки от 1 декар.

Когато квотите или площта не позволяват образуването на законосъобразни реални дялове, земеделските имоти могат да бъдат разпределени по друг способ или да бъдат изнесени на публична продан.

Претенции по сметки между наследниците

В първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си по чл. 346 ГПК.

Това е важен преклузивен момент.

Пропускането му може да попречи претенцията да бъде разгледана в делбеното производство.

Претенциите по сметки могат да се отнасят до:

• необходими разноски за запазване на имота;
• полезни разноски и подобрения;
• основни ремонти;
• данъци и такси;
• погасени задължения на наследодателя;
• платени вноски по кредит;
• получени наеми;
• добиви от земеделски земи;
• други доходи от имота;
• обезщетение за еднолично ползване;
• разходи, направени в интерес на всички съсобственици.

Всяка претенция трябва да бъде индивидуализирана по:

1. правно основание;
2. период;
3. размер;
4. конкретен имот;
5. лице, срещу което се предявява;
6. доказателства.

Общо твърдение, че един наследник „е плащал всичко“ или „е ремонтирал имота“, не е достатъчно.

Необходимо е да се представят:

• фактури;
• касови бележки;
• банкови преводи;
• договори с изпълнители;
• снимки;
• свидетелски показания;
• техническа експертиза;
• данъчни документи;
• документи за получени наеми;
• кореспонденция между наследниците.

Обезщетение при еднолично ползване на имота

Когато общият имот се използва лично само от един или няколко съсобственици и останалите са лишени от възможността да го ползват, може да възникне право на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС.

По правило обезщетението се дължи от деня, в който ползващият съсобственик е получил писмено искане.

Поради това наследникът, който е лишен от ползване, не трябва да разчита само на устни разговори.

Необходимо е да изпрати доказуема писмена покана, в която:

• индивидуализира имота;
• посочи правата си;
• поиска достъп или съвместно ползване;
• при отказ поиска месечно обезщетение;
• определи начална дата;
• запази доказателство за получаването.

Размерът на обезщетението обичайно се определя чрез експертиза според пазарната наемна стойност и квотата на лишения от ползване съсобственик.

Подобрения в наследствения имот

Наследникът, извършил ремонт, не получава автоматично целия размер на направените разходи.

Съдът изследва:

• какъв е характерът на извършените работи;
• били ли са необходими;
• имало ли е съгласие на останалите;
• увеличена ли е стойността на имота;
• кога са извършени;
• кой ги е заплатил;
• в какъв размер имотът е поскъпнал;
• какъв е приложимият правен режим.

Разграничават се:

• необходими разноски – за запазване на вещта;
• полезни разноски – които увеличават стойността ѝ;
• луксозни разноски – направени предимно за лично удобство или предпочитание.

При спор е необходимо вещото лице да оцени не просто платените фактури, а действителното увеличение на стойността на имота, когато приложимото материално право изисква това.

Може ли наследникът да продаде своята идеална част?

До извършването на делбата наследникът може да се разпорежда със своята идеална част при спазване на закона.

При продажба на идеална част от съсобствен недвижим имот на трето лице се прилагат изискванията на чл. 33 ЗС за предварително предлагане на дела на останалите съсобственици при същите условия.

Продажбата на идеална част не прекратява делото за делба.

При извършено прехвърляне в хода на процеса възникват процесуални въпроси относно участието на приобретателя и действието на съдебното решение спрямо него.

Разпореждането с конкретен наследствен имот, а не с наследствен дял или идеална част, създава допълнителен риск по чл. 76 ЗН, когато този имот впоследствие не се падне в дела на разпоредилия се наследник.

Как се определя стойността на имота?

Във втората фаза съдът назначава вещо лице, което определя действителната пазарна стойност.

Оценката трябва да отчита:

• местоположение;
• площ;
• предназначение;
• състояние;
• година на строителство;
• достъп;
• инфраструктура;
• етаж;
• изложение;
• извършени подобрения;
• тежести и ограничения, когато влияят върху стойността;
• реални пазарни аналози.

Страните могат да оспорят заключението, да поставят допълнителни въпроси и при наличие на основания да поискат допълнителна или повторна експертиза.

Данъчната оценка не е равнозначна на пазарната стойност и не определя сумата, необходима за парично уравнение при възлагане.

Колко струва съдебната делба?

Разноските зависят от:

• стойността на дела на всеки съделител;
• броя на имотите;
• броя на наследниците;
• необходимите експертизи;
• наличието на присъединени искове;
• оспорванията на завещания и дарения;
• претенциите за подобрения и обезщетения;
• броя на съдебните инстанции;
• необходимостта от издирване или призоваване в чужбина;
• вписванията и издаването на документи.

По делата за делба държавната такса по тарифата е по правило 4% върху стойността на дяловете.

При съдебна спогодба преди съставянето на разделителния протокол тарифата предвижда по-ниска такса – 2% върху стойността на всеки дял.

Отделно могат да бъдат дължими:

• депозити за вещи лица;
• такси за скици и схеми;
• такси за удостоверения;
• такси за вписване;
• разноски за особен представител;
• преводи и легализации;
• адвокатско възнаграждение;
• такси при обжалване;
• разноски по публичната продан.

Съгласно чл. 355 ГПК страните заплащат разноските по делбата съобразно стойността на дяловете си.

По присъединените спорни искове разноските се определят по общите правила на чл. 78 и 78а ГПК.

Колко време продължава съдебната делба?

Не съществува единен срок, в който всяко дело за Делба на наследство пред съд трябва да приключи.

Продължителността зависи от:

• редовността на исковата молба;
• броя на съделителите;
• редовното призоваване;
• наличието на наследници в чужбина;
• споровете относно собствеността и квотите;
• оспорването на завещания;
• исканията за намаляване на дарения;
• броя и сложността на експертизите;
• претенциите по сметки;
• обжалването на решенията;
• провеждането на публична продан.

Дело без спор относно правата може да се развие значително по-бързо от производство, включващо спор за собственост, завещание, придобивна давност и множество претенции по сметки.

Може ли делото да приключи със спогодба?

Да. Наследниците могат да постигнат съдебна спогодба във всеки подходящ момент, докато предметът на спора позволява това.

Спогодбата може да уреди:

• кой наследник кой имот получава;
• паричното уравнение;
• сроковете за плащане;
• предаването на владението;
• направените разноски;
• подобренията;
• получените наеми;
• отказа от други претенции;
• разпределянето на съдебните разноски.

Правилно изготвената спогодба може да спести публична продан, допълнителни експертизи и продължително обжалване.

Преди подписване трябва да бъде проверено дали спогодбата обхваща всички имоти и всички съделители и дали нейното съдържание може да бъде вписано и изпълнено.

Въпроси при съдебна делба

1. Не са включени всички наследници

Това може да доведе до нищожност на Делба на наследство пред съд .

2. Не са проверени документите за собственост

Удостоверението за наследници не доказва собствеността на наследодателя върху имота.

3. Пропуснати са наследствени имоти

Допълнителни имоти могат да бъдат поискани в първото заседание, но забавянето усложнява процеса.

4. Не са заявени навреме претенциите по сметки

Исканията по чл. 346 ГПК трябва да бъдат предявени в първото заседание след допускане на делбата.

5. Пропуснат е срокът за искане на възлагане

Искането по чл. 349 ГПК трябва да бъде направено най-късно в първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата.

6. Няма писмена покана за обезщетение

При претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС писменото поискване е от решаващо значение за началния момент на обезщетението.

7. Разчита се само на свидетели за ремонтите

Разходите и увеличената стойност трябва да бъдат подкрепени с документи и експертиза.

8. Приема се, че имотът може лесно да бъде разделен

Реалната поделяемост зависи от ЗУТ, кадастъра, достъпа, площта и съществуващото застрояване.

9. Не се оспорва навреме неправилната експертиза

Експертното заключение трябва да бъде проверено за използвани аналози, методика, площ, състояние и технически изводи.

10. Не се преценява рискът от публична продан

Когато няма условия за възлагане или реално разпределяне, имотът може да бъде продаден принудително.

Как адвокатът по съдебна делба може да защити наследника?

Правната помощ при Делба на наследство пред съд включва не само изготвяне на искова молба, а цялостна стратегия за прекратяване на съсобствеността.

Адвокатът по делба може да извърши:

• проверка на наследствените права;
• издирване на документи за собственост;
• анализ на наследствените квоти;
• проверка за завещания, дарения и откази от наследство;
• справка за тежести и вписвания;
• подготовка на предложение за доброволна делба;
• изготвяне на договор за доброволна делба;
• подготовка и вписване на искова молба;
• конституиране на всички необходими страни;
• възражения срещу неправилно включени имоти;
• искания за включване на пропуснати имоти;
• защита на запазена част;
• оспорване на завещание или документ;
• предявяване на претенции по сметки;
• искане за възлагане на жилище;
• оспорване на експертизи;
• участие при публична продан;
• изготвяне на съдебна спогодба;
• представителство пред въззивна и касационна инстанция.

За допълнителна информация за Делба на наследство пред съд, обърнете се на телефон 0897 90 43 91 или изпратете Вашето запитване на info@lawyer-bulgaria.bg 

Как се извършва съдебна делба ?

Съдебната делба има за цел прекратяване на съсобственост върху вещи и вещни права. Всеки съсобственик има право на иск за делба, което право не се погасява по давност. Всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, независимо колко години са изминали от възникването на съсобствеността.

Кога може да се пристъпи към съдебна делба наследствен имот ?

Към съдебна делба се пристъпва, когато не може да бъде постигнато съгласие между съсобствениците за уреждане на отношенията им във връзка с общата вещ чрез договор.

Пред кой орган следва да се поиска съдебна делба на имот ?

Съдебната делба се извършва от районния съд , в чийто район се намира делбения имот. Ако предмет на делбата са повече от един недвижими имоти, ищецът /съделителят, който предявява иска за делба, като избира съда, пред който да предяви иска си. В района на този съд трябва да попада поне един от делбените имоти.

Колко време трае съдебната делба ?

Съдебната делба преминава през две фази, освен ако още в първата фаза не се сключи спогодба между съделителите. Обичайно двете фази на делбата приключват в рамките на няколко месеца.

Какво представлява първата фаза на делбата ?

Първата фаза завършва със съдебно решение за допускане на делба. Съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делба и каква е частта на всеки съделител. След влизане в сила на решението за допускане на делбата, започва втората фаза на делбения процес

Какво предстои във втората фаза на делбата ?

В първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си. Тези искания представляват отделни искове за присъждане на разноски, направени от някой от съделителите за запазване на имота и за подобрения в имота. Съделителите могат да предявят искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата. В това заседание могат да бъдат отправени претенции за обезщетение , в случай, че някой от съсобствениците е ползвал съсобствения имот лично и е лишил останалите от ползите от имота / обезщетение по чл. 32, ал.2 от Закона за собствеността/. В първото открито съдебно заседание от фазата на извършване на делбата сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза

Как се дели неподеляем имот - жилище в съдебна делба ?

Когато предмет на делбата е само един недвижим имот и той представлява неподеляемо жилище, при определени условия в чл.349 от ГПК същият може да бъде възложен на един от съделителите. Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата. Право да искат възлагане на неподеляемо жилище имат преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, ако съделителят няма собствено жилище.Право да иска възлагане на наследственото жилище има и този съделител, който при откриване на наследството/смъртта на наследодателя/ е живял в делбеното жилище. Съделителят, комуто е възложено неподеляемото жилище уравнява дяловете на останалите съделители парично. Това уравнение със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане. Съделителят, в чийто дял е поставен неподеляемото жилище, става негов собственик, след като изплати в определения в закона срок паричното уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

Продан на неподеляем имот след делба

Делбата рядко приключва с постановяването на решение във втората фаза и често завършва с продан на неподеляем имот след делба.

Съгласно закона когато имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в дял на някой от съделителите, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан.

В делбеното производство пред съда всеки от съделителите има двойно качество – на ищец – относно претендираните от него права и на ответник – по отношение на претендираните от другите съделители права в съсобствеността.

Това се отнася до някаква степен и за изпълнителното производство при изнасянето на публична продан на неподеляем недвижим имот – всеки един от съделителите има двойно качество – на взискател и на длъжник

След края на втора фаза в делбения процес се стига и до „последна“ фаза, а именно ликвидиране на съсобствеността между съделителите, чрез изнасянето на имота на публична продан.

Особености на продан неподеляем имот 

В делбеното производство пред съда всеки от съделителите има двойно качество на ищец относно претендирани от него права.

Нормативните изисквания за урегулирани поземлени имоти са както следва:

1/в градовете – най-малко 14 м лице и 300 кв.м. повърхност;

2/в курортните населени места и селищни образувания и в курортните зони на населените места – най-малко 16 м лице и 500 кв.м повърхност;

3/във вилните зони – най-малко 18 м лице и 600 кв.м. повърхност;

4/ в селата или частите от тях с преобладаващ равнинен терен – най-малко 16 м лице и 500 кв.м повърхност,

5/ Специфични теренни и стопански условия, както и на главни улици – най-малко 14 м лице и 300 кв.м повърхност; в селата или частите от тях с преобладаващ стръмен терен – най-малко 12 м лице и 250 кв.м повърхност.

При делба на поземлените имоти по реално обособените части могат да бъдат намалени най-много с 1/5.

Урегулираните поземлени имоти са неподеляеми, когато не може да се изготви проект за разделянето им на две или повече части,

• без да се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи
• без да се създават урегулиран поземлен имот с лице и повърхност под минимално установените по закон в план за застрояване на разделения имот;

„След като тези искове са съединени за общо разглеждане с иска за делба, по отношение на тях също важат всички специални правила, предвидени за производството за съдебна делба..

Срокът за предявяване на възражения срещу съединените с иска за делба други искове също изтича до първото по делото съдебно заседание.

При постановяване на решението, с което съдът изнася на публична продан един неподеляем имот, всеки един от съделителите може да се снабди с изпълнителен лист

Това му дава възможност инициира самостоятелно и успоредно производство по публична продан на същия недвижим имот – т. нар. паралелни продани.

Голямо значение за придобиването на собствеността е не моментът на възлагането, а моментът на влизане в сила на постановлението за възлагане на имота.

Влизането в сила на постановлението е обусловено от възможността то да бъде обжалвано от съделителите

Провеждане на проданта по чл. 348 ГПК

Важно при извършването на публичната продан е определянето на лицата и внасяне на задатък.

Като съсобственици – съделителите са освободени от задължението да внасят задатък.

Същественото в случая е, че не на всички съделители, участващи в производството, може да се признае качеството и на взискател, и на длъжник,

Ако биха имали само качество на взискател, разпоредбата би била излишна и те биха могли да участват в проданта.

В случаите на производство по изнасяне на публична продан на неподеляем недвижим имот след съдебна делба съделител образува изп. процес.

Онези съделители- длъжници не са освободени от внасянето на задатък за участие в публичната продан.

Публичната продан в случая е само правно средство да се осребри общата вещ.

Получената сума да се разпредели между съделителите, но ликвидирането на съсобствеността се извършва по действителната стойност.

Принципът за постигане на максимално висока цена е заложен и в чл. 349, ал. 2 ГПК при възлагане на неподеляемо жилище на съделител.

Каква е действителната пазарна стойност на вещта се разбира на проведения търг.

Постигнатата при тази наддавателна процедура цена се приема за реалната пазарна цена на същия

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или e-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Съдебно дело по Хагска конвенция

В последните години все по-често се образува съдебно дело по Хагска конвенция

Това са случаите, когато единият родител отведе дете в друга държава без съгласието на другия родител или го задържи там в нарушение на установени родителски права.

Това е една от най-сложните категории семейни и международни дела, защото засяга едновременно

• родителските права,
• международната компетентност,
• интереса на детето
• спешното съдебно производство по връщане.

Хагската конвенция от 25.10.1980 г. е създадена именно с цел да осигури бързо връщане на деца, неправомерно отведени или задържани извън държавата на обичайното им местопребиваване

Целта на Хагската Конвенция е да гарантира ефективно зачитане на правата на упражняване на родителски права и лични отношения.

Когато едно дете бъде преместено в чужбина или задържано там без необходимото съгласие, спорът не е обикновен спор за родителски права, а производство с международен елемент.

В този случай съдът първо изследва дали е налице неправомерно прехвърляне или неправомерно задържане по смисъла на Конвенцията.

Съгласно чл.3 Хагската конвенция това е налице, когато преместването или задържането нарушава право на упражняване на родителски права, признато по правото на държавата на обичайното местопребиваване на детето, и това право е било реално упражнявано или би било упражнявано, ако преместването или задържането не беше настъпило.

Какво представлява съдебното дело по Хагска конвенция?

Съдебното дело по Хагска конвенция е специално производство, при което не се решава окончателно кой родител ще упражнява родителските права по същество.

Основният въпрос е трябва ли детето да бъде върнато незабавно в държавата на обичайното му местопребиваване, за да бъдат именно там разгледани въпросите по същество относно родителската отговорност, местоживеенето, режима на лични отношения и грижите за детето.

Това следва пряко от чл. 16 и чл. 19 от Хагската конвенция, които изключват разрешаването по същество на спора за родилската отговорност в рамките на производството по връщане на детето.

Това е изключително важен практически момент.

Много родители погрешно смятат, че по делото по Хагската конвенция съдът ще реши окончателно при кого да живее детето.

Това не е така.

Съдът по това производство проверява дали е налице международноправно основание за връщане, а не постановява класическо решение за родителски права.

Именно поради това защитата по такова дело изисква прецизна подготовка, концентрирани доказателства и ясно формулирана процесуална позиция още от самото начало.

Нормативна уредба при международно отвличане на деца?

Основният международен акт е Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980г.

Тя урежда предпоставките за връщане на дете, основанията за отказ и процесуалното сътрудничество между държавите.

Конвенцията се прилага за деца, които са имали обичайно местопребиваване в договаряща държава непосредствено преди нарушението на правото на custody, като престава да се прилага, когато детето навърши 16 години.

За отношенията между държавите членки на ЕС Хагската конвенция се прилага в съчетание с Регламент (ЕС) 2019/1111 („Брюксел IIб“), който е приложим от 1 август 2022 г. и допълва режима на международното отвличане на деца с правила относно сроковете, изслушването на детето, мерките за защита и признаването и изпълнението на решенията в рамките на Европейския съюз.

Самият регламент изрично предвижда, че при неправомерно отвеждане или задържане на дете в друга държава членка разпоредбите на Хагската конвенция продължават да се прилагат, но се допълват от съответните глави на Регламента.

В българското право специалните процесуални правила се съдържат в Закона за закрила на детето, глава трета „а“, като актуалният режим е изменен и допълнен през 2024г.

Съгласно чл. 22а ЗЗДет молбата за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения по Хагската конвенция се разглежда от Софийския градски съд в открито заседание.

Законът изрично постановява и че в това производство не се разглежда по същество въпросът за упражняване на родителските права, както и че не се събират държавни такси и не се дължат разноски по молбите в това производство.

Кой съд е компетентен при Съдебно дело по Хагска конвенция?

При образувано в България Съдебно дело по Хагска конвенция компетентен е Софийският градски съд, независимо в кой град фактически се намира детето към момента на подаване на молбата. Това е специална законова подсъдност, установена в чл. 22а ЗЗДет.

Решението на Софийския градски съд подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд, а решението на въззивната инстанция е окончателно.

Това означава, че ако детето се намира във Варна, Бургас, Пловдив, Русе или друг град в България, спорът по молбата за връщане пак ще бъде разгледан от СГС, а не от местния районен или окръжен съд.

Именно затова още при получаване на книжата трябва да се изготви защитна стратегия, съобразена със спецификата на съдебната практика на СГС и САС по тези производства.

Какво изследва съдът по делото?

По едно съдебно дело по Хагска конвенция съдът обичайно проверява няколко ключови въпроса:

1. Обичайно местопребиваване на детето

Това е централният въпрос във всяко дело.

Съдът изследва къде е бил реалният център на живота на детето непосредствено преди преместването или задържането

• семейна среда, училище или детска градина,
• езикова и социална интеграция,
• медицинско обслужване,
• ежедневен режим,
• продължителност
• стабилност на пребиваването.

Самата HCCH подчертава, че обичайното местопребиваване е фокусната точка на живота на детето преди неправомерното отвеждане или задържане.

2. Съществувало ли е право на родителска отговорност и упражнявана ли е ефективно

Не е достатъчно родителят формално да твърди, че има права.

Той трябва да установи, че по правото на държавата на обичайното местопребиваване е имал право на упражняване на родителски права и че това право е било фактически упражнявано или би било упражнявано, ако не беше настъпило отвеждането или задържането.

Това следва пряко от чл. 3 от Хагската конвенция.

3. Подадена ли е молбата в срок

Съгласно чл. 12 от Хагската конвенция, ако от неправомерното прехвърляне или задържане е изминала по-малко от една година, съдът по принцип следва да разпореди връщането незабавно.

Ако е изтекла повече от една година, връщането пак може да бъде постановено, освен ако се докаже, че детето вече се е приспособило към новата среда.

4. Налице ли са основания за отказ

Най-често спорът при Съдебно дело по Хагска конвенция се концентрира върху изключенията по чл. 13 от Хагската конвенция

1. липса на реално упражняване на правото на родителските права,
2. съгласие или последващо примиряване със задържането, както и
3. сериозен риск връщането да изложи детето на физическа или психическа вреда или да го постави в нетърпима ситуация.

Съдът може да вземе предвид и възражението на детето, ако то е достигнало достатъчна възраст и зрялост.

Какво означава “сериозен риск” по чл. 13, б. „б“ от Хагската конвенция?

Една от най-важните защитни линии в тези дела е възражението по чл. 13, ал. 1, б. „б“ от Конвенцията.

Не всяко неудобство, емоционален стрес или промяна в жизнената среда е достатъчно основание за отказ.

Трябва да се установи реален, конкретен и сериозен риск връщането да изложи детето на физическа или психическа вреда или да го постави в нетърпима ситуация.

Българският закон след измененията от 2024 г. изисква съдът, преди да постанови отказ единствено на това основание, да уведоми страните и да им укаже да представят доказателства, че защитата на детето след връщането е гарантирана.

Законът изрично допуска съдът да събира доказателства и служебно чрез пряко сътрудничество със съда и органите на държавата по обичайното местопребиваване или чрез централните органи.

Това е особено важно в случаи на

1. твърдяно домашно насилие,
2. тежък родителски конфликт,
3. психическа травма,
4. риск за здравето,
5. липса на реални защитни мерки или
6. опасност детето да бъде лишено от основна грижа след връщането.

Изслушване на детето и становище на социалните служби

По българското право в това производство Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето дава становище за състоянието на детето след прехвърлянето, за неговото мнение и за мнението на родителя относно доброволното връщане.

Ако е изтекъл период над една година от прехвърлянето или задържането, становището трябва да съдържа и информация за приспособеността на детето.

Освен това съдът изслушва детето и отдава дължимото значение на изразеното мнение съобразно възрастта и зрелостта му.

Това е ключов практически момент.

По дела по Хагската конвенция доказването не се изчерпва с удостоверения за адрес, актове за раждане и съдебни решения.

Изключително значение имат социалният доклад, училищни и медицински документи, комуникация между родителите, доказателства за реално упражняване на грижи, както и данни за психологическото състояние на детето.

Възможно ли е съдът да постанови привременни мерки?

Да. Българският закон изрично предвижда, че по Съдебно дело по Хагска конвенция съдът може служебно или по искане на страна да определи подходящи мерки за личен контакт с детето за времето на съдебното производство, както и други мерки за закрила с цел предотвратяване на по-нататъшна опасност за детето или вреди за страните.

При определени условия съдът може да постанови и мерки за гарантиране защитата на детето след връщането му.

Това е особено важно в практиката, защото понякога спорът не е само дали детето да бъде върнато, а как ще бъде организирана защитата му при евентуалното връщане

Именно тук се поставят и въпросите– кой ще го посрещне, къде ще живее първоначално, как ще се осъществява контактът с другия родител, има ли заповеди за защита, има ли риск от насилие или институционален вакуум.

Именно тук ролята на адвокат с опит по международни семейни спорове е решаваща.

В какви срокове се разглежда делото?

Хагската конвенция изисква държавите да използват най-бързите налични процедури, а при липса на решение в шестседмичен срок допуска търсене на обяснение за забавянето.

В България чл. 22г ЗЗДет предвижда, че съдът се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на молбата, но не по-късно от срока по чл. 24, § 2 от Регламент (ЕС) 2019/1111.

Въззивният съд също се произнася в едномесечен срок от постъпването на жалбата, но не по-късно от срока по чл. 24, § 3 от Регламента.

На практика това означава, че страните трябва да действат изключително бързо.

Забавянето при събиране на доказателства, преводи, легализация, представяне на чуждо право и медицинска документация може да повлияе съществено върху изхода на делото.

Именно затова по тези спорове е необходима активна и незабавна процесуална защита още при първото уведомяване за молбата.

Кога може да бъде отказано връщането на детето?

Отказ на молба по Хагска конвенция не се постановява автоматично.

Изключенията са ограничени и се тълкуват стриктно, защото целта на Конвенцията е бързо възстановяване на статуквото преди неправомерното отвеждане или задържане.

Най-често релевантните основания са:

• липса на реално упражняване на права от молителя;
• съгласие или последващо примиряване с отвеждането/задържането;
• сериозен риск за детето по чл. 13, ал. 1, б. „б“;
• възражение на самото дете, ако то е достигнало достатъчна възраст и зрялост;
• изтичане на повече от една година и доказана приспособеност към новата среда;
• ограниченото основание по чл. 20 от Конвенцията, свързано с основните принципи на защитата на правата на човека и основните свободи в замолената държава.

Какво НЕ решава Съдебно дело по Хагска конвенция ?

Много важно е да се подчертае, че Съдебно дело по Хагска конвенция не е дело за развод, не е дело за предоставяне на родителски права и не е окончателен спор за местоживеене на детето.

То не замества производството по същество относно родителската отговорност.

Дори когато съдът разпореди връщане или откаже връщане, това решение не се счита за определяне по същество на родителската отговорност по спора.

Затова защитата трябва да бъде двупластова:

първо – по самото дело за връщане, и второ – по паралелните или последващи производства относно родителските права, режима на лични отношения, защитните мерки и международната компетентност.

Каква е ролята на Министерството на правосъдието?

В България Министерството на правосъдието изпълнява функциите на централен орган по Хагската конвенция.

Наредба № 11 от 16.08.2006 г. урежда дейността на централния орган, като молбите за съдействие за връщане на дете или за ефективно упражняване на правото на лични отношения се подават именно по този ред.

Когато молбата е подадена чрез Министерството на правосъдието, то представлява молителя в производството и може да определи представител, който да извършва действия от негово име.

Защо е необходим адвокат при съдебно дело по Хагска конвенция?

Едно съдебно дело по Хагска конвенция изисква едновременно:

• познаване на международното семейно право;
• правилно тълкуване на понятието обичайно местопребиваване;
• работа с чуждо право и чуждестранни съдебни актове;
• събиране на доказателства от различни държави;
• анализ на социални доклади, медицински документи и комуникация между родителите;
• изграждане на процесуална теза по чл. 12, чл. 13 и чл. 16 от Конвенцията;
• познаване на допълващия режим по Регламент (ЕС) 2019/1111.

Това не е стандартен семеен спор.

В много случаи една неточно формулирана позиция, пропуснато доказателство или неправилно разбиране на целта на производството може да доведе до тежки и трудно поправими последици.

Поради това при образувано или предстоящо дело е необходима незабавна правна консултация и активна съдебна защита.

Какво представлява дело по Хагска конвенция ?

Делата по Хагска конвенция представляват Съдебен процес пред Софийски градски съд за защита на дете, по искане направено от родител при отвличане от другият родител или негов близък без негово знание и съгласие

Какви са предпоставки по дело за отвличане по Хагска конвенция ?

Предпоставка по делото са прехвърляне зад граница и последващо задържане на територията на държава, извън обичайното му местопребиваване.

Кой критерии е определящ при делата по Хагска конвенция ?

В делата по Хагска конвенция има основен принцип на т.нар. местопребиваване на детето - в момента ПРЕДИ прехвърлянето на новото място, без знание и съгласие на другия родител.

Каква нормативна база се прилага по делата за Хагска конвенция ? от 1980г.

Основният нормативен акт е Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, заедно с Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност,

На колко инстанции е подсъдно делото за отвличане по Хагска конвенция ?

Всички дела по Хагска конвенция се разглеждат в две инстанции, с оглед последващ контрол на Решенията на Софийски градски съд, които подлежат на обжалване пред Апелативен съд гр. София. Обичайно срокът на дело по Хагската конвенция отнема около 6 до 10 месеца

Доказва ли фактурата задължение ?

В съдебна практика при съдебни спорове относно продажба на стоки или услуги едно от обичайните доказателства  е издадена данъчна  фактура. Въпросът е доказва ли фактурата задължение ?

При разглеждане на този въпрос по смисъла на чл.180 ГПК, издадената данъчна фактура представлява частно-правен документ.

За сделките, за които законът не изисква писмена форма като условие за валидност, задълженията се доказват с фактура и протокол за приета поръчка.

При спорове относно продажба на стоки  най-често използваното доказателство е фактурата.

По смисъла на Гражданския процесуален кодекс фактурата е частен документ.

Определението, което дава законът за частните документи е, че  документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.

Фактурата може да се приеме като валидно доказателство за сключен, двустранен договор за покупко-продажба.

Какво казва съдебната практика за фактурата ?

Съдебната практика е доста богата в това отношение. Доказва ли фактурата задължение ?

Съдебната практика по въпроса е изцяло еднопосочна с оглед цяла поредица от Съдебни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.

Тези решения представляват задължителна практика за действителността на издадена данъчна фактура по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК

Според решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС  за да се приеме като доказателство

Целта е да установи сключен Договор за продажба, фактурата трябва да съдържа всички необходими елементи, квалифициращи договор за продажба

В този смисъл Върховния касационен съд възприема, че издадена данъчна фактура може и следва да се възприеме като годно доказателство.

Това правоотношение е възникнало по сключен договор за продажба между страните

Реално във фактурата фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане.

Съгласно Съдебно Решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, за да се приеме като доказателство

Целта е установявяване на задължение по Договор за продажба на вещи

Фактурата трябва да съдържа всички елементи, квалифициращи договора за продажба.

Същност на фактурата за доказване

Фактурата като документ следва да  съдържа вид на закупена стока, стойност, начин на плащане, имена на лицата, положили подпис, време и място.

Съдът, пред който се представя този документ е длъжен  да го зачете като годно доказателство за извършена продажба само в случаите, когато той не е оспорен от противната страна.

Оспорване на фактура

Тъй като съдът не е обвързан с материалната доказателствена сила на частния документ,  при направено оспорване на верността на съставената фактура

В този смисъл съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените факти с оглед на всички доказателства по делото.

Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й  в дневниците за покупки/продажби, ползването на данъчен кредит е пряко доказателство за задължение към издателя.

След 01.01.2011 г. редакция на чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството не съдържа изрично изискване фактура да бъде подписана от получателя на стоката, най-често липсата на такъв подпис е основание за оспорване верността на фактурата.

В такива случаи обаче,  въпреки  че купувачът оспорва фактурата , той я е осчетоводил и е ползвал данъчен кредит по ЗДДС.

Извършено в счетоводството на купувача отразяване на неподписаната от последния фактура е пряко доказателство за задължението.

Това решение формира задължителна съдебна практика.

Съгласно тази практика отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество е доказателство за задължението.

Включването й в дневника за покупко-продажбите по ЗДДС и ползването на данъчен кредит недвусмислено доказателствао за задължението.

За повече информация се обърнете на следният телефон + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg