Публикации

Ограничаване на властта на управител

Напоследък зачестиха случаите и запитванията от чуждестранни собствеици на юридически лица за ограничаване властта на избраният и назначен управител.

Тези въпроси идват от чужбина на чуждестранни собственици, избрали веднъж български управител. Напоследък много чужденци избират управители в България за техните дружества.

В течение на търговската им дейност възникват казуси, в които се  налага тази представителна власт да бъде ограничена по отношение на някой сделки на дружеството.Ограничаване на управител

Целта е да се ограничи  управителя да извършва специални сделки, които обаче попадат в кръга на учредените му  правомощия.

Веднага бързаме да отбележим, че тук не се касае за изключенията по чл. 141 ТЗ.

Тези изключения не касаят сделки за които е необходимо потвърждението на ръководният орган в дружеството.

Под ръководни се има в предвид ОС или ЕСК.

В повечето случай се касае за легално ограничаване представителната власт на законно избран управител на търговско дружество. Вариантите за това ограничаване правомощията на законно избран управител са доста.

За съжаление такова изрично ограничаване на представителната власт на управителя е невъзможно. Това ограничение е и в противоречие с чл.141 ТЗ.

Истината е, че като страна -членка, Република България брани интереса на третите добросъвестни лица, като същевременно им гарантира, че по всяка сделка, в която тези лица са участвали, е непротивоставима за тях.

Създадена е правна сигурност за тяхни действия спрямо трети на дружеството лица.

В този смисъл вписаният по партидата на дружестовото и надлежно избран управител има право да извършва всички действия описани в Дружественият договор.

Правомощият на управителят са изрично формулирани и Договор за назначаване на управител, включително и правата посочени в чл. 141 ТЗ.

За съжаление Тълкувателното решение на ВКС №3/2013 от 15.11.2013 г. изрично дефинира и утвърди практиката,  че, че управителят може да продаде валидно всичките ви дружествени имоти, без да разбере Общото събрание или едноличният собственик в чужбина.

Предварително държим да посочим, че всички вътрешни уговорки с управителя да не извършва и се въздържа от конкретни действия не важат.

Ограничаване на управителТези уговорки, ако не са вписани, нямат действие за пред трети лица.

С това е изпълнено изискването на законодателя да гарантира сигурност в търговският оборот, като предостави управлението на избраният и назначен управител на дружеството.

Важното което следва да кажем, е фактът, че управителят носи договорна отговорност.

Това съответно не възпрепятства или изключва деликтната  му отговорност при осъществяване на нейния фактически състав по чл. 45 ЗЗД.

Търговският закон  изрично определя основанията, извършени  чрез управителя от име и за сметка на дружеството,  които са недействителни.

Практиката на съда по множеството съдебни казуси по фирмени дела, откриха редица правни възможности за ограничаване на тази представителна власт

В конкретният случай се касае за представителната власт на управителите на български дружества с чуждестранен собственик.

Търговският закон е пределно ясен, че никакви други ограничения в представителната власт на управителите не може да съществова.

Варианти за това огранение нямат действие по отношение не третите лица.

Поради тази причина ТР не вписва подобни ограничения, макар и да са заявени от търговеца.

Все пак има скорошни изолирани случаи на вписване на ограничения в представителната власт на управителите в ТР след успешно проведени обжалвания на първоначално постановени откази от вписване.

В тези казуси Съдът е преценил, че заявените ограничения в представителната власт на управителите макар и непротивопоставими, са подлежащи на вписване обстоятелства в ТР.

 

Напускане дружеството от съдружник

В случай, че Вие сте само съдружник във фирмата, без да сте и управител, то тогава можете да отправите писмено предизвестие за напускането на дружеството.

Упражняване на самостоятелното право на съдружника по чл. 125 ал.2 ТЗ  се изразява в едностранно и конкретно изявление на съдружника до дружеството за напускане на същото при определени условия.

С цел изпълнение всички условия на закона  и пораждане на действие, това изявление следва да бъде до дружеството, до неговият представляващ като насрещна страна в писмена форма, която е своебразна форма за действителност и доказване.

Подготовката на изявление и предизвестието по чл. 125 ал. 2 ТЗ от съдружник, създава практически въпроси, които са били плод на дискусии в теорията и съдебната практика, но въпреки това най-важният въпрос е какво е действието на упражненото право на напускане на съдружника.

С изтичане на тримесечен срок от датата на получаване на уведомлението от страна на дружеството, Вашето участие в същото като съдружник се прекратява.напускане дружеството от съдружник

Писменото предизвестие за прекратяване трябва да стигне до знанието на другите съдружници. Съгласно установените правилат на договорните отношения, описани детайлно в чл.13 ЗЗД и сл. както и аналогията на чл. 44 ЗЗД, се е наложило схващането, че веднъж получено изявлението за напускане дружеството от съдружник е неоттегляемо, вследствие на текстовере в чл.13 ал. 2 ЗЗД

напускане дружеството от съдружник

Това може да стане с писмо с обратна разписка или чрез нотариална покана или по всеки друг начин, който да удостоверява по безспорен начин, че Вашето писмено уведомление, изпратено чрез Покана е достигнало до знанието на съдружниците.

С оглед доказването на обстоятелството, че уведомлението е стигнало до занието на другите съдружници, най-удобно е, същото да бъде обективирано в нотариална покана.

Смърт на съдружник ООД

При настъпване на смърт на някой от съдружниците в дружество ООД, неговото участието в това дружеството се прекратява автоматично (чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ) и починалото лице престава да носи занапред качеството „съдружник“.отговорност на съдружниците

Дружествените права и правоотношения са лични права (ненаследими) и по-нататъшното участие на починалия съдружник в това дружеството не е обект на наследствено правоприеметво. Уточнихме че личните права са поначало не наследими, самоият  законодател в чл. 125 ТЗ не прави изключение от това.

Поради тази основна причина обект на наследяването е само притежаваният от наследодателя дружествен дял (чл. 129, ал. 1, изр. 1 -во ТЗ). Същият дружествен дял, съгласно чл. 127 ТЗ, е част от имуществото на дружеството, която е относима към дела на наследодателя в капитала на същото това дружество.

Ето защо, поради различните субективни права, които са предмет на правните понятия „участие“ и „дружествен дял“, дружественият дял може да се прехвърля между съдружници „свободно“ (чл.129, ал. 1 ТЗ). В този случай приобретателят е вече притежател на правото на участие в дружеството и съгласието на останалите съдружници за придобиване на това право е ненужно.

ЧЛЕНСТВЕНИ ПРАВА В ООД

Дружественият дял, обособен като едно самостоятелно имуществено право, може да се наследява без изричното  или писмено съгласие на останалите съдружници. При липса на съгласие от тяхна страна, както прехвърлянето на участие в дружеството на трети лица, така и наследяването на участие от несъдружници, е правно невъзможно.

При прехвърляне на дружествени дялове на трети лица членствените правоотношения на приобретателя не настъпват автоматично, като последица на прехвърлянето. За това е необходимо изпълнение на изкисванията по чл.122 ТЗ, чл.137,ал.1,т.2ТЗ за приемане на нов съдружник.

Вследствие на тази процедура по чл.122 ТЗ третото лице придобива правото на дружествен дял и съдружник в дружеството и ако прехвърлянето е валидно, приобретателят на дружествен дял придобивайки дял става съдружник.

Във връзка с гореизложеното, няма законово основание да се мисли, че наследниците на починалиПроизводство по несъстоятелностя съдружник, освен имуществените права на наследодателя им, наследяват и неговото право на участие в дружеството.

След като наследяването на дружествените права и участие в търговско дружество не е предвидено в дружествения договор, единствената законова последица от смъртта на съдружника е, че за наследниците му възниква правото на парично вземане, равностойно на припадащата се на починалия съдружник част от чистата стойност на имуществото на дружеството, която част се определя въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който смъртта е настъпила.

В случай, че останалите съдружници вземат решение да приемат наследниците на починалия съдружник като нови съдружници (чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ) и ако бъде изпълнена процедурата по чл. 122 ТЗ, едва тогава е възможно наследниците да придобият правото на членство, като срещу и за сметка на вземането им по чл. 125, ал. 3 ТЗ придобият – като нови съдружници – освободените от техния наследодател дружествени дялове.

За повече информация моля да се обърнете към нас на телефон + 359 2 858 10 25 или на email : info@lawyer-bulgaria.bg

Прекратяване разваляне на договор

В правната теория съществуват няколко хипотези за прекратяване на договор. Тук ще Ви запознаем накратко с тях. В нашата практика най-често срещаният случай е изпълнението на даден договор, което представлява само по себе си обичайно и нормално основание за естественото прекратяване на всеки един сключен договор.

Приема се, че сключеният договор е изпълнен, а поставените цели са постигнати, когато двете страни са приели неговото изпълнение. При нормалното и обичайно изпълнение на целите, за които е бил сключен, този договор преустановява своето действие и престава да действа и да обвързва страните.Прекратяване или разваляне на договор. Разваляне договор по съдебен ред. Адвокат разваляне на договори. Прекратяване на договор - адвокатска помощ

Важното, което следва да Ви обърнем внимание в този случай е, че самото прекратяване на сключен договор винаги действа „занапред”, правоотношението между страните престава да съществува за в бъдеще, а резултатите от действието на договора (това, което е извършено по силата на договора) се запазват.

Освен изпълнението, до прекратяване на договора може да доведе постигнато между страните взаимно съгласие за това или залегнала в самия договор възможност за прекратяване на договора едностранно с или без предизвестие.

С изрична уговорка страните могат да се споразумеят действието на договора да бъде прекратено по инициатива на една от тях, но без това да е свързано с неизпълнение на поети с договора задължения.

  • Първата хипотеза е изпълнение на договора. След като е изпълнил функцията, за която е бил сключен, и са постигнати целите на договора, той престава да действа. Всяко прекратяване на договор има действие за напред.
  • Втората хипотеза е постигане на взаимно съгласие между страните сключеният договор да бъде прекратен.
  • Третата хипотеза е включване на клауза в самият договор, че той може да бъде прекратен едностранно с или без предизвестие. В този случай, следва прекратяване на договор по инициатива на една от страните, което прекратяване не е свързано с неизпълнение на сключения договор.

Основните положения и предпоставки за разваляне на двустранно сключени договори са уредени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Тук е мястото, където законът установява всички условия, за да се развали един двустранно сключен  договора:

1/ неизпълнението  на задължение, по договора е основна предпоставка за развалянето на същия – тук следва да разбираме  всяка форма на неизпълнение (пълно неизпълнение или неточно – забавено, частично, лошо изпълнение) , което може да бъде основание за разваляне;

В тези случай, неизпълнението обаче трябва да е съществено: съгласно чл. 87, ал.4 от ЗЗД разваляне на договора не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора (законът установява принципа, а критериите за незначителност се преценяват от съда съобразно всички факти и обстоятелства по делото);
2/ неизпълнението следва да бъде виновно, да се дължи на причини, за които длъжникът отговаря;ако изпълнението е станало невъзможно поради форс-мажорни обстоятелства, това не води до разваляне на договора по този ред;

3/ изправност на страната, която иска разваляне на договора (на кредитора по неизпълненото задължение). Често допускана грешка в практиката е страната, спрямо която не се изпълняват задълженията, да не започне или да прекрати изпълнението на своите задължения, преди да е развалила договора. В този случай тя губи качеството „изправна страна” и в един последващ съдебен спор ще бъде поставена под съмнение правната възможност тя да развали договора. Важно е кредиторът първо да развали договора и след това да не изпълни своите задължения.Прекратяване или разваляне на договор. Разваляне договор по съдебен ред. Адвокат разваляне на договори. Прекратяване на договор - адвокатска помощ

До разваляне на договор се стига само при неизпълнение на договора. Последиците от разтрогване на тази правна връзка са няколко.

На първо място се преустановява тази облигационна връзка между страните. На второ място, изправната страна по договора, която изпълнява своите задължения, може да потърси обезщетение за вреди от насрещната страна.

Предпоставките и редът за разваляне на договори са уредени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), чл. 87, 88 и 89 ЗЗД

Предпоставки за разваляне на договор:

  • Неизпълнение на задължение по договора – тук говорим както за пълно, така и за неточно неизпълнение. Задължението може да бъде изпълнено, но неточно. Пример за неточно изпълнение е лошо, забавено или частично. Трябва да наблегнем на факта, че за да стигнем до разваляне на договор,това неизпълнение трябва да е значимо. Критерия за това се преценява от съда за всеки индивидуален случай. Чл. 87, ал.4 от ЗЗД гласи, че разваляне на договор не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора
  • При неизпълнение на задълженията по договора, когато страната виновно не изпълнява своите задължения.
  • Третата предпоставка за разваляне на договор, е страната, която иска развалянето, да е изправна. Много често срещана грешка, наблюдавана в практиката ми на адвокат гражданско право, е изправната страна също да престане да изпълнява своите задължения по договора. Поради причината, че насрещната страна не изпълнява своите задължения, и изправната страна спира да изпълнява задълженията си. Едва тогава клиентите ми се обръщат към мен за помощ, в ролята ми на адвокат гражданско право. Това не бива да се допуска, защото изправната страна вече е загубила качеството си на „изправна” страна. В един последващ съдебен спор ще бъде поставена под съмнение правната възможност тя да развали сключения договор.

Условия за разваляне на сключен двустранен договор 

За да бъде развален сключения договор, и трите предпоставки трябва да са налице. По принцип разваляне на договор се извършва извънсъдебно, като е достатъчно едностранно изявление на изправната страна до неизправната. Както всяко правило и това си има изключение. То е уредено в чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. По съдебен ред се развалят два вида договори, а именно:

1/ договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти;

2/ договорите за аренда за повече от 10 стопански години.Разваляне на договор, прекратяване на договор, адвокат договорно право, съдебни дела договори, разваляне двустранен договор, предкратяване на Предварителен Договор

Разваляне на договор по съдебен ред става с конститутивен иск, предявяването на който се погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок.

Винаги, когато искате да развалите сключен договор, се консултирайте с адвокат гражданско право. Понякога изправната страна вярва, че е развалила договора, но в действителност не е така. Поради тази грешка тя не може и бъде присъдено претендираното обезщетение.

Ето основни правила за разваляне на договор, които трябва да следвате:

  • Писмена форма – ако договорът е бил сключен в писмена форма, и развалянето трябва да бъде извършено в такава.
  • Последен срок за изпълнение на договора – изправната страна по договора трябва да предостави на неизправната последна възможност да изпълни задължението си. Ако в сключения договор се съдържа уговорка за точно определен момент на изпълнението, тогава не е необходимо предоставянето на допълнителен срок. Също така ако изпълнението на задължението е станало невъзможно или ненужно с оглед интереса на изправната страна, тогава няма смисъл от предоставянето на допълнителен срок за изпълнение;
  • Предупреждение за разваляне на договор – изрично предупреждение, че ако в предоставения срок неизправната страна не изпълни задължението си, договорът ще се счита за развален;
  • Сигурни данни, че неизправната страна е получила изявлението и то в точно определен момент (дата). Съществуват различни начини за доказване – нотариална покана, входиране на писмото в деловодството на длъжника, изпращане по куриер или с препоръчано писмо с обратна разписка. Най-често използваната форма за доказване е нотариалната покана;
  • Изправност на страната – страната, която инициира процедурата по разваляне на договор, трябва да е изпълнила своите задължения.

Както Вашият адвокат граждански дела ще Ви обясни, разваляне на договор има обратно действие. Ако страните са дали нещо една на друга във връзка със сключения договор, те следва да го върнат. Причината е, че основанието, на което са го получили, е вече отпаднало.

Изключения от общото правило:Прекратяване или разваляне на договор. Разваляне договор по съдебен ред. Адвокат разваляне на договори. Прекратяване на договор - адвокатска помощ

  • не се дължи връщане на полученото по договорите с периодично или продължително изпълнение (договор за наем);
  • не се дължи връщане на полученото при договорите, които подлежат на вписване (например нотариалните актове за сделки с недвижими имоти, договорите за доброволна делба на недвижими имоти и др.).

Обратното действие няма да засегне правата на трети лица, които са придобили преди вписването на исковата молба за разваляне на договор по съдебен ред.

След развалянето на сключения договор, следва да уредите последиците от неизпълнение на задълженията. Това може да стане чрез взаимно споразумение между страните или по съдебен ред.

По съдебен ред се уреждат и споровете относно това, дали развалянето на договора е настъпило, дали договорът е развален или прекратен, дали се дължи връщане на даденото или обезщетение за вредите от неизпълнението и т.н.

Правна отговорност на управителя в търговско дружество

Често преди да регистрират търговско дружество наши клиенти ни питат, каква е отговорността на управителя ?

Преди да сключите договор за управление и контрол на търговско дружество и да заемете длъжност „управител”, трябва да сте добре запознати с отговорността, която ще поемете.

Ако имате конкретни въпроси и се нуждаете от допълнително тълкуване на Търговския закон, с цел да вникнете в същността на отговорност на управителя в едно търговско дружество – било ЕООД, ООД, или друго, но Ви съветваме да се консултирате се адвокат търговки дела.адвокат фирмени дела

пример : Отговорността на управителите на търговско дружество, изпаднало в неплатежоспособност, които не са подали молба по чл. 626, ал. 1 от ТЗ в 30-дневен срок за откриване на производство по несъстоятелност е:

  • имуществена и
  • наказателна
Имуществената отговорност на управителите е предвидена по чл. 627 от ТЗ. При неизпълнение на задължението за заявяване лицата по чл. 626, ал. 2 от ТЗ отговарят солидарно пред кредиторите за вредите, причинени от забавата.

Наказателна отговорност за управител на търговско дружество

Наказателната отговорност на управителите е предвидена по чл. 227б от Наказателния кодекс (НК). Съгласно чл. 227б, ал. 2 от НК лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация се наказват с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.

Както вече споменахме управителят на търговско дружество носи и наказателна отговорност. Той подлежи на наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност (арг. чл. 227б от НК).

Управителят на търговско дружество може да бъде наказан с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева, ако потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства (арг. чл. 313 от НК).

В настоящата статия, Вие може да откриете правни специалисти, изключително квалифицирани в сферата на търговското право и правна регистрация на търговски дружества.
Всеки добър адвокат по фирменото и договорното право, ще Ви насочи и упъти към настоящата материя. Като една от най-утвърдените правни кантори в столицата, разполагаща с компетентни адвокати по фирмен и дела и дружествено право, нашите клиенти често се обръщат към нас с молба да обясним на разбираем език каква е отговорността на управителя в търговско дружество.
Целта на настоящата статия е да предложи за широко разглеждане набор от въпроси, касаещи най-вече юридическата отговорност на управителите на търговски дружества. Поради тази причина изготвихме тази статия, за да помогнем на всички граждани, които се нуждаят от правно тълкувание на разпоредите на Търговския закон.
Наказателна отговорност за управител на търговско дружество по ДОПК и ЗЗД

Отговорност на управителя в търговско дружество – ООД или ЕООД е много дискутирана тема, широко разгърната в Търговския закон. Там са описани всички отговорности, които поема управителя в това си качество. Съгласно  разпоредбите на чл.145 от Търговският Закон – Управителят и контрольорът отговарят имуществено за причинени на дружеството вреди. Това означава, че ако заемате длъжност „управител” в търговско дружество, Вие отговаряте с цялото си имущество. Вредите трябва да са причинени виновно.(умишлено или непредпазливо).

Нещо повече – ако без съгласие на търговското дружество, управителят извършва търговска или др. дейност, било :

адвокати регистрация на дружество

  1. от свое или от чуждо име извършвате търговски сделки;
  2. участвате в събирателни и командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност;
  3. заемате длъжност в ръководни органи на други дружества

То същият този управител дължи на дружеството обезщетение за причинените вреди.  Освен тези отговорности, може управителят да поеме и други, които да бъдат подробно описани в договора за управление и контрол. Ако не изпълните някоя от поетите отговорности, то тогава дължите обезщетение, поради неизпълнение на договора.

Темата за отговорност на управителя в търговските дружества е заложена и в разпоредбите на ДОПК. Управителят носи отговорност за:

  • Несъбраните от дружеството задължения за данъци
  • Несъбраните от дружеството задължителни осигурителни вноски
  • Укриване на факти и обстоятелства, които е бил длъжен да обяви пред НАП или публичен изпълнител

Отговорността е равносилна на размера на несъбраните задължения. За нея управителя на дружеството отговаря с цялото си имущество.

Управителят носи отговорност за следното :

  • Недобросъвестни извършени плащания в натура
  • Отчужди имущество от задължено лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски

В този случай управителят отговаря за задължението до размера на извършените плащания (арг. чл. 19, ал. 2 ДОПК). Управителят отговаря с цялото си имущество.

За повече информация и уточнения, моля обърнете се към нас на тел. 02/ 858-10-25 или на мейл: info@lawyer-bulgaria.bg за да изясним основни моменти в отговорността на управителя в търговското дружество. 

 

Съществуват няколко хипотези за прекратяване на договор. Тук ще Ви запознаем накратко с тях.

  • Първата хипотеза е изпълнение на договора. След като е изпълнил функцията, за която е бил сключен, и са постигнати целите на договора, той престава да действа. Прекратяване на договор има действие за напред.
  • Втората хипотеза е постигане на взаимно съгласие между страните сключеният договор да бъде прекратен.
  • Третата хипотеза е включване на клауза в самият договор, че той може да бъде прекратен едностранно с или без предизвестие. В този случай, следва прекратяване на договор по инициатива на една от страните, което прекратяване не е свързано с неизпълнение на сключения договор.

До т.нар. „разваляне на договор“ се стига само при неизпълнение на същият този договор. Последиците от разтрогване на тази правна връзка са няколко. На първо място се преустановява тази облигационна връзка между страните. На второ място, изправната страна по договора, която изпълнява своите задължения, може да потърси обезщетение за вреди от насрещната страна. Предпоставките и редът за разваляне на договори са уредени в Закона за задълженията и договорите  чл. 87 сл.ЗЗД.

Тук ще обърнем внимание на конкретните предпоставки за разваляне на договор:

  • Неизпълнение на задължение по договора – тук говорим както за пълно, така и за неточно неизпълнение. Задължението може да бъде изпълнено, но неточно. Пример за неточно изпълнение е лошо, забавено или частично. Трябва да наблегнем на факта, че за да стигнем до разваляне на договор, неизпълението трябва да е от съществена значимост. Критерия колко значимо е конкретно неизпълнение на договора се преценява от съда за всеки индивидуален случай. Чл. 87, ал.4 от ЗЗД гласи, че разваляне на договор не се допускаа, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора
  • Касае се за неизпълнение на задълженията по договора, когато страната виновно не изпълнява своите задължения.
  • Третата предпоставка за разваляне на договор, е страната, която иска развалянето, да е изправна. Много често срещана грешка, наблюдавана в практиката ми на адвокат гражданско право, е изправната страна също да престане да изпълнява своите задължения по договора. Поради причината, че насрещната страна не изпълнява своите задължения, и изправната страна спира да изпълнява задълженията си. Едва тогава клиентите ми се обръщат към мен за помощ, в ролята ми на адвокат гражданско право. Това не бива да се допуска, защото изправната страна вече е загубила качеството си на „изправна” страна. В един последващ съдебен спор ще бъде поставена под съмнение правната възможност тя да развали сключения договор.

За да бъде развален сключения договор, и трите предпоставки трябва да са налице. По принцип разваляне на договор се извършва извънсъдебно, като е достатъчно едностранно изявление на изправната страна до неизправната. Както всяко правило и това си има изключение. То е уредено в чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. По съдебен ред се развалят два вида договори, а именно:

1/ договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти;

2/ договорите за аренда за повече от 10 стопански години.

Разваляне на договор по съдебен ред става с конститутивен иск, предявяването на който се погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок.

Винаги, когато искате да развалите сключен договор, се консултирайте с адвокат гражданско право. Понякога изправната страна вярва, че е развалила договора, но в действителност не е така. Поради тази грешка тя не може и бъде присъдено претендираното обезщетение.

Ето основни правила за разваляне на договор, които трябва да следвате:

  • Писмена форма – ако договорът е бил сключен в писмена форма, и развалянето трябва да бъде извършено в такава.адвокат Европейски регламенти и имотни дела
  • Последен срок за изпъление на договора – изправната страна по договора трябва да предостави на неизправната последна възможност да изпълни задължението си. Ако в сключения договор се съдържа уговорка за точно определен момент на изпълнението, тогава не е необходимо предоставянето на допълнителен срок. Също така ако изпълнието на задължението е станало невъзможно или ненужно с оглед интереса на изправната страна, тогава няма смисъл от предоставянето на допълнителен срок за изпълнение;
  • Предупреждение за разваляне на договор – изрично предупреждение, че ако в предоставения срок неизправната страна не изпълни задължението си, договорът ще се счита за развален;
  • Сигурни данни, че неизправната страна е получила изявлението и то в точно определен момент (дата). Съществуват различни начини за доказване – нотариална покана, входиране на писмото в деловодството на длъжника, изпращане по куриер или с препоръчано писмо с обратна разписка. Най-често използваната форма за доказване е нотариалната покана;
  • Изправност на страната – страната, която инициира процедурата по разваляне на договор, трябва да е изпълнила своите задължения.

Както Вашият адвокат граждански дела ще Ви обясни, разваляне на договор има обратно действие. Ако страните са дали нещо една на друга във връзка със сключения договор, те следва да го върнат. Причината е, че основанието, на което са го получили, е вече отпаднало.

Изключения от общото правило:

  • не се дължи връщане на полученото по договорите с периодично или продължително изпълнение (договор за наем);
  • не се дължи връщане на полученото при договорите, които подлежат на вписване (например нотариалните актове за сделки с недвижими имоти, договорите за доброволна делба на недвижими имоти и др.).

Обратното действие няма да засегне правата на трети лица, които са придобили преди вписването на исковата молба за разваляне на договор по съдебен ред.

След развалянето на сключения договор, следва да уредите последиците от неизпълнение на задълженията. Това може да стане чрез взаимно споразумение между страните или по съдебен ред. По съдебен ред се уреждат и споровете относно това, дали развалянето на договора е настъпило, дали договорът е развален или прекратен, дали се дължи връщане на даденото или обезщетение за вредите от неизпълнението и т.н.