Какви разноски се плащат по делото ?

По делата пред Районен и Окръжен съд  се събират държавни такси. Възниква и въпроса какви разноски се плащат по делото ?

Завеждането на съдебно дело винаги е свързано с извършването на определени разноски.

Такива разноски съществуват и за двете страни по спора:

• Ищецът (страната, която инициира производството) заплаща предварително държавна такса;
• Ответникът (страната, срещу която се води производството) следва да поеме разноските за своята защита.

Основно правило – страната, която е отговорна за съответното действие на съда, трябва да понесе разноските.

Отговорност за разноски по делото

Отговорността за разноски е особен вид имуществена отговорност, която може да се реализира в хода на висящ съдебен процес

Така е посочена в практиката на ВКС (Решение № 189/20.06.2014 г. по гр.д. № 5193/2013, IV ГО).

Основанието на тази отговорност – т.е. фактическият състав от елементи, които следва да се проявят кумулативно

Целта е съдът да наложи съответните имуществени последици на отговорната страна.

Към кой момент следва да се присъдят разноските по делото ?

Първият белег на отговорността за разноски се ангажира само с Решението

С него приключва съдебното производство, като съдът е задължен да разгледа въпроса за разноските в рамките на този заключителен акт.

Според разпоредбите на чл. 78 ГПК, разноските следва да бъдат възложени на страната, която е загубила делото

Това е в ситуацията, освен ако в закона или по споразумение между страните не е предвидено друго.

При това възлагане, съдът е длъжен да обсъди подробно всички релевантни обстоятелства, свързани с претенциите за разноски, включително и доказателствата, предоставени от страните.

В този контекст, ОСГК на ВКС прие в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., че страната, която иска присъждане на разноски, следва да представи на съда списък с направените от нея разноски.

Списъкът трябва да бъде представен най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.

В случай че страната пропусне да изпълни това задължение, тя губи правото да иска изменение на решението в частта му за разноските, което се потвърждава и от съдебната практика на ВКС.

Списъкът на разноските трябва да съдържа детайлно изброяване на всички разходи, които страната е направила в хода на производството и които счита, че следва да й бъдат възстановени.

Сред тези разноски обичайно влизат: платената държавна такса, внесените депозити за вещи лица, разходи за призоваване на свидетели, адвокатски хонорари и други подобни разходи, свързани с воденето на делото.

Страната може да включи този списък на разноските като част от исковата молба или, при въззивното обжалване, като част от жалбата, ако счита, че разходите й до този момент изчерпват направените разноски по делото.

Това предоставя процесуална гъвкавост на страните да предявят своите претенции за разноски в съответствие с развитието на делото.

В случай че страната не успее да предяви своите разноски в съответния момент или не предостави необходимия списък в срок, това може да доведе до сериозни последици, включително до отхвърляне на претенциите й за възстановяване на направените разходи.

Ответникът има право да иска направените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска – чл. 78, ал. 3 ГПК.

Но и ищецът има право да иска ответникът да му възстанови направените от него разноски съобразно уважената част от иска.

Ако предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, искът се оценява по конкретна формула. При исковете за съществуване, унищожаване или разваляне на договор цената на иска се определя от Тарифа за държавните такси.

Съгласно Тарифа за държавните такси размерът на съдебната такса се определя върху една четвърт от данъчната оценка на имота.

Важна предпоставка за съдебното производство е плащането на държавна такса в размер на 4 %.

Как се определя държавната такса ?

Внасянето на държавната такса пък е условие за придвижване на исковата молба и даване ход на делото.

Отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разходи, ако постановения съдебен акт е в нейна полза.

Отговорността е обективна и затова се дължат реално направените разходи за делото.

Общият принцип е че загубилата страна заплаща разноските на другата страна. Това се определя от съда със съдебния акт, с който делото приключва.

Загубилият делото, освен че е направил такива за своята защита в процеса, трябва да възстанови на спечелилата страна и всички нейни разумни и действително сторени разходи.

В Тарифата №1 е посочено по съответните граждански дела, дължимите съдебни такси.  Съгласно изискванията на закона (ГПК) цената на иска е паричната оценка на предмета на делото.

Размерът на цената на иска за парични вземания е сумата записана като искова претенция в исковата молба по делото.

При предявени съдебни искове за собственост и други вещни права върху имот цената на иска е 1/4 от данъчната оценка

Лицето, решило да заведе гражданско дело, трябва предварително да разполага с определени средства и да е готово да ги инвестира в делото.

Отговорността е неговата гаранция, че ще си получи направените разходи, ако искът му е основателен.

В този случай, делото ще бъде водено с нужната професионална грижа от адвокат.

Цената по искове за съществуване, за унищожаване, разваляне, сключване на окончателен договор е стойността на договора,

Освен съдебните такси като разноски следва да се посочат и такси за вещо лице, определяне на гаранции по делата и др.

В случай на предявени съдебни искове по Договор за наем цената на иска е 4 % от наемът за една година.

При искове за периодични платежи за определено време тя е сборът на всички платежи.

По искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи – сборът за три години.

В повечето случай цената на исковете в гражданските производства се определят от ищеца.

Понякога цената на предявен иск, представлява затруднение за определяне.

Същата се конкретизира приблизително от съда

По трудови дела, законът има възможност за освобождаване от плащане на съдебни такси.

Характерен пример за това са делата на работници, служители и членове на кооперации.

Става дума обаче само по водени от тях искове, произтичащи от трудови правоотношения.

В този случай държавните такси не са всички разноски по съдебно дело.

В някой случай ищецът не заплаща съдебни такси. Това с дела с искове за издръжка и искове, водени от прокурор.

Такси и разноски по делата не се внасят физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства.

Кой се освобождава от съдебни такси ?

Съдебното производство за освобождаване от такси се извършва по строго определен в закона ред.

Самото освобождаване от такси става след изрично съгласие от Председател на Окръжен или Районен съд.

Съдът може да констатира и други обстоятелства, които да водят до освобождаване.

След като бъде одобрено освобождаване всички съдебни разноските се поемат от бюджета на съдебната власт.

Кой плаща разноските по делото ?

Основно правило на разпределение на разноските в съдебния и арбитражния процес е че страната, която е загубила делото.

Загубилата страна е длъжна да плати

1. държавната такса по делото,
2. възнаграждението за адвокат,
3. възнаграждения за вещи лица,
4. разноски на отсрещната страна

Какви са държавните такси?

Отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разходи, ако постановения съдебен акт е в нейна полза. Отговорността е обективна и затова се дължат реално направените разходи за делото.

... ако не бъде внесена държавна такса ?

В някои случаи може да се стигне до неизвършване на съответното действие от съда, за което се дължи такса. В други случаи може да се стигне до прекратяването на делото за ищеца или недопускане на насрещния иск – за ответника.

Кой плаща разноските по делото ?

Разноските представляват разходи, свързани с воденето на делото, които също се определят от съда. Най-често те биват депозити за съдебни експертизи, за разпити на свидетели, за особен представител, за гаранция и други. Последица от тяхното невнасяне най-често е неизвършване на съответното действие, за което не е внесен определеният от съда депозит. Разноските се понасят от страната, в чийто интерес е събирането на доказателството. При назначена съдебна експертиза, съдът няма да укаже на вещото лице да работи ако не се плати таксата за поставените задачи.

Може ли да се освобождава от съдебни такси ?

В определени в закона случаи* – когато задължението за такси и/или разноски към съда би създало невъзможност на страната да получи достъп до правосъдие, като: ищците по искове за издръжка; искове на работници, произтичащи от трудови правоотношения; исковете за вреди от непозволено увреждане от престъпления, за което има влязла в сила присъда или когато съдът признае, че лицето няма достатъчно средства да ги заплати.

Как мога да се освободя от такси или разноски?

с изрично искане до съда. До момента на приключване на производството по подаденото искане за освобождаване от държавна такса, включително и чрез обжалване на акта, с който искането е прието за неоснователно, съдът не разполага с правомощието да изисква от лицето внасяне на дължимата държавна такса, респ. да връща подадената искова молба или жалба поради неизпълнение на указанието за внасяне на такса. По молба на страната, като във всеки конкретен случай, съдът взема предвид определени предпоставки, в това число и здравословното състояние на лицето, подало молбата.