Адвокат семейно и наследствено право – Адвокат, Адвокатски услуги

Tag Archive for: Адвокат семейно и наследствено право

Оспорване на фалшиво завещание

В практиката по наследствени дела в последните няколко години се стига оспорване на фалшиво завещание.

В този смисъл, много хора считат, че след като се открие едно завещание, същото ще определи кой следва да получи наследството и наследи имоти на едно лице.

Завещание може да се оспорва на две принципни основания– че е фалшиво, т.е. подписът и почеркът не са на наследодателя, и за възстановяване на запазената част по закон.

Съгласно чл. 30 от ЗН наследникът със запазена част има право да поиска неговият дял да му бъде възстановен.

В някой случай се стига дори до последваща отмяна на издадени частни завещателни разпореждания на починали лица.

Искът по Закона за наследството може да се погаси в 5-годишен срок.

Становището на ВКС по въпроса е следното :

При формиране на този извод съдът не е съобразил, че завещанието, което е частен диспозитивен документ, същевременно представлява едностранна правна сделка, за действителността на която законът поставя специални изисквания в чл. 25, ал. 1 ЗНсл, едно от които е то да е написано изцяло ръкописно от завещателя. Неизпълнението на това изискване води до нищожност на саморъчното завещание като едностранна сделка – чл. 42, ал. „б” ЗНсл.

Ето защо оспорването на автентичността на едно завещание не е приравнено на оспорване автентичността на документ, поради което при наличието на подпис, който принадлежи на завещателя, приложението на чл. 180 ГПК не може да доведе до извод, че и ръкописният текст преди подписа е на същото лице, без да се установи с допустимите доказателствени средства, че завещанието е написано от завещателя“

За направените даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещания – от деня, в който заветникът е предявил права.

Какво представлява завещанието ?

Завещанието представлява акт, по силата на който едно физическо лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение, се разпорежда с имуществото си или с част от него

Това разпореждане е в полза на лица (физически или юридически) за настъпването на неговата смърт. Само физически лица могат да се разпореждат със завещателни актове, тъй като юридическите лица не са смъртни.

Завещанието представлява едностранен акт, защото съдържа последната воля на само едно лице, наречено завещател.

По силата на Закона се въведе забрана две или повече лица да се разпореждат с един завещателен акт. Завещанието е израз на последната воля на завещателя

Като последна воля може да бъде отменено, чрез издаването на ново завещание или отмяна на старо завещание.

Особености на завещанието

Завещанието е безвъзмезден акт, доколкото няма и не може да има насрещен резултат за облагодетелстване.

Завещателят може да се разпорежда както с цялото си имущество, така и само с дробна част от него.

Когато наследодателят е оставил наследници със запазена част, той не може чрез завещание или дарение да накърни тази тяхна запазена част.

В случай че завещателят се разпорежда с цялото си имущество, то тогава облагодетелстваното лице има качеството на наследник по завещание.

Ако обаче завещателят се разпорежда с определено имущество, той дава на облагодетелстваното лице качеството на заветник.

Завещателят може да направи завещателните си разпореждания под условие, със срок или с тежести, стига те да са осъществими и да не са забранени от закона.

Оспорване на завещателни разпореждания ?

Завещанието е едностранен акт на разпореждане с имущество за след смъртта в полза на определено лице.

Доколкото чрез завещания се засягат наследствени права на други лица, законът дава възможност ограничен кръг лица да оспорят завещанието, ако то накърнява тяхната т.нар. запазена част.

Оспорването върви по няколко линии – дали въобще е налице изготвено завещание. При оспорване на фалшиво завещание законът допуска и оспорване на размер на т.нар. запазена част за наследниците по закон.

По отношение на първият способ за оспорване следва да посочим, че са налице универсално завещание и завет

Универсалното завещание има за предмет цялото наследство на починалия завещател.

В това наследство влизат имуществени права и задължения, които не се прекратяват с неговата смърт

При завет е налице разпореждане само с определена част от наследственото имущество.

Вторият способ – оспорва както формата, така и съдържанието на завещанието – наличието или липсата на реквизити и изписване от наследодателя.

Изискването на закона по отношение на трите елемента – дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието.

Тестът на чл. 24, ал. 2 от Закона за наследството урежда изискванията за форма на нотариалното завещание.

Законът поставя строги изисквания към волята на завещателя

Съществени са изискванията за следните реквизити на самото завещание :

изписване на изявената воля от нотариуса,
Съставян протокол при прочитане на записаното,
отбелязване на изпълнените формалности
Наличието на автентичен подпис на завещателния акт;

Липсата на някой от тези реквизити на формата води до нищожност на завещателното разпореждане.

Законът не въвежда изисквания относно техническите средства, чрез които ще бъде изразената воля на завещателя да е непосредствено след записването.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при възникнал спор за завещателни разпореждания

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

25.07.2020/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Основателност възражение чл.76 ЗН

В практиката по съдебни и наследствени дела, неминуемо се стига до разглеждането на въпроса за Основателност възражение чл.76 ЗН.

Следва да бъде изяснено какво е значение на възражението чл. 76 ЗН ?

В съдебната практика съществено значение има възражението в чл.76 ЗН за т.нар. относителна недействителност, която е особен вид – разпоредителната сделка.

Тя поражда целените правни последици и валидно обвързва страните по нея, но е непротивопоставима по отношение на неразпоредилите се с дела си сънаследници. Значение на възражението чл. 76 ЗН ?

Възражението по чл. 76 ЗН представлява защитна функция, насочена към сънаследниците в спора относно ликвидиране на съсобствеността, възникнала от наследяване.

Сделката на разпореждането с дял от сънаследствен недвижим имот от един от наследниците, преди да е прекратена съсобствеността, не е нищожна.

Тя е относително недействителна съгласно приетото с ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.

Целта на въпроса за Основателност възражение чл.76 ЗН е съсобствеността, възникнала от наследяване, да се прекрати с участието само на наследниците, да не се раздробяват дяловете и да се спази чл. 69, ал.2 ЗН.

Затова съдебната практика приема, че нормата не се прилага, когато всички наследници се разпореждат с целия сънаследствен имот или когато един от тях се разпорежда в полза на друг сънаследник.

Тази норма не се прилага и когато предмет на разпореждането е наследствената идеална част от единствен имот на наследодателя и с него се изчерпва наследството.

В този случай се приема, че е налице прехвърляне на наследство, при което не се прилага нормата на чл. 76 ЗС (т.3 ТР № 72/1985 г. на ОСГК на ВС

Действието на Основателност възражение чл.76 ЗН

Целта е да се преотврати раздробяване наследствената маса.

В противен случай, това би създало затруднения и усложнения в съдебната делба

Това възражение по чл. 76 ЗН цели да запази възможността на неразпоредилите се сънаследници във втората фаза на делбата да се възползват от правата си по реда на чл.349 ал.2 ГПК и да упражнят правата си по чл.12, ал.2 ЗН.

При уважаване на възражението по чл. 76 ЗН и изключване на приобретателите по атакуваните сделки, ще върне имуществото в патримониума на призованите към наследяване лица.

След като това е налице, съдебната делба ще може да се допусне именно между тях.

По тълкуване на ВКС разпоредбата на чл.76 ЗН в ТР №1/2004г. следи за интересите на сънаследниците по отношение на поделянето на наследствено имущество.

Основателност възражение чл.76 ЗНВъзражението по чл. 76 ЗН намира приложение само по отношение на имущества, съсобствеността върху които произтича от наследяване.

Освен това при извършено разпореждане с идеална част от сънаследствен имот легитимирани да се позоват на така установената недействителност в делбен процес са само сънаследниците, които не са се разпоредили с дела си.

Приложено е тълкуванието в т.1 от ТР №1/19.05.2004г. по тълк.д. №1/2004г. на ОСГК на ВКС.

За кого се отнася възражението по чл. 76 ЗН ??

Възражение по чл. 76 ЗН могат да отправят лицата, който считат, че извършените от останалите сънаследници разпореждания с идеални части от сънаследствения имот увреждат интересите им.

Това са интереси, пряко свързани с поделянето на наследственото имущество.

Това се отразява пряко на значението на възражението по чл. 76 ЗН

Следва да се разгледа, че според даденото от ОСГК на ВКС тълкуване не всяко разпореждане с отделен предмет от наследството е недействително.

За относително недействително следва да се приеме онова, което по преценка на неразпоредилия се с дела си сънаследник уврежда определено негово право, като част от сънаследственото имущество да бъде поделено между наследниците.

Цента на възражението по чл. 76 ЗН не е да ограничи правото на наследник да се разпореди с дела си от наследственото имущество в полза на трети лица.

Целта на текста на възражението по чл. 76 ЗН не е да бъде отречено правото на приобретателя на идеална част от сънаследствен имот да поиска поделянето му по съдебен ред. Значение на възражението по чл. 76 ЗН ?

Възражението по чл. разпоредбата на чл.76 ЗН ще бъде уважено, ако неразпоредилия се с дела си наследник възрази, че желае делбата да бъде извършена единствено между сънаследниците без участието на приобретателите.

23.05.2020/by lawyer

News, Personal

Прехвърляне имот между наследници

Търсите опитен адвокат по наследствено право ?

Кантората се занимава активно в въпроси в областта на наследството право. Повечето запитвания в областта на наследственото право касаят прехвърлянето на идеални части от наследствени дялове между наследници.

За съжаление в условията на икономически затруднения повечето наследници не проявяват разбиране към своите роднини

Често се стига до съдебни дела за прехвърляне на имот между наследници, а по конкретно съдебна делба на наследствени имоти.

Правните услуги предоставяне в областта на наследството право неизменно засягат и правилата за прехвърлянето на идеални части на наследствен имот, най-често жилище между наследници.

Повечето от тях живеят в чужбина и рядко се връщат в България.

Истината е, че делата за прехвърляне имот между наследници касаят голяма част от хората както в страната така и в чужбина.

Основно правило при прехвърлянето на имот между роднини е спазването на правилото по чл. 33 ал.1 Закон за собствеността.

Това правило изисква при прехвърляне на имот между наследници, да бъде спазено условието за представяне на нотариално заверена декларация по чл. 33 ал.1 Закон за собствеността.

При прехвърлянето на имот между наследници се използват и други способи за прехвърляне, като например Дарение на идеални части от недвижим имот.

Друг способ за прехвърляне имот между наследници и по-конкретно идеални наследствени части от него е чрез замяна на идеални части от наследствен имот.

Правните услуги на кантората в областта на наследственото право касаят намирането на най-справедливото и законосъобразно решение при наследствени дела.

При прехвърлянето на имот между наследници не е необходимо представянето на декларация по чл. 33 ал.1 Закон за собствеността, поради което този способ, често прикрива възмездни прехвърляния.

Съществува доста богата съдебна практика по наследствени дела при прехвърлянето дял от имот между наследници, като правилата са унифицирани от Тълкувателни решения на Върховен Касационен съд.

Схема на наследяване на имот при откриване на наследството

Съгласно чл.1 Закона за наследството, наследството се открива в момента на смъртта на умрелия.

Голяма част от въпросите по наследствено право касаят наследяването между братя и сестри, срокове за приемане на наследството, отказ от наследство и определяне на наследствените дялове между наследниците.

Роднините на наследодателя се разпределят в редове наследници, а в някои редове има обособени групи – в зависимост от вида и близостта на родниннската връзка, а именно:

Първи ред наследници – деца на починалия /синове, дъщери/;
Втори ред наследници – родители на починалия /майка, баща/;
Трети ред наследници – 1 група – братя и сестри на починалия, 2 група – баби и дядовци на починалия;
Четвърти ред наследници – лели, чичовци, братовчеди и други роднини до IV степен по съребрена линия.
Съпругът на наследодателя наследява по особени правила заедно с наследниците от I, II и III ред. Ако няма наследници от тези редове, съпругът наследява всичко.
Всеки ред наследници, изключва следващия ред при наследяването

Наследниците от един и същи ред или група наследяват по равни дялове от наследството.

При разглеждане на въпроса за прехвърляне на имот между наследници съществуват различни правни механизми и техники, за получаване на съгласие и декларация по чл. 33 ал..1 Закон за собствеността.

За допълнителна информация и правни съвети, можете да се обърнете към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед на конкретната специфика при прехвърлянето на имот между наследници.

30.04.2020/by lawyer

News, Полезни статии

Наследяване от завещание чужбина

Откриване на наследство с международен елемент винаги е пораждало правни проблеми, като в практиката възникват все повече въпроси относно наследяване от завещание в чужбина.

В отделните държави -членки са налице съществените различия в международно частно наследствено право, регламентиращо техните правни системи за наследяване.

Въпросите относно приложимия закон за формата на завещанието се решават в международното частно право при
спазването на един основен принцип – favor testamenti.

Този принцип има характер на обичайна норма на международното частно право е намерил израз в Хагската конвенция за
стълкновенията на закони в материята относно формата на завещателните разпореждания от 1961г.

Хагската конвенция представлява уеднаквен закон за частното право и на практика се прилага и от държави, които не са страни по нея. Съгласно чл.1 от Хагската конвенция завещателното разпореждане е действително по отношение на формата, ако отговаря на закона:

1/ по мястото, където е съставено;

2/ по гражданството на завещателя към момента на съставяне на завещанието или към момента на смъртта му;

3/ по местожителството на завещателя към момента на извършване на завещанието или на смъртта му;

4/ по местонахождението на недвижимия имот, включен в завещанието.

Посочените правила не са изрично уредени в българското законодателство до приемане на КМЧП, но те имат характер на правен обичай и са приемани както в правната теория

Съществен въпрос е наследяване от завещание в чужбина поради което се наложи създаването на единна уредба относно наследяване, от завещание в чужбина.

Вписване на завещание от чужбина

Поради тази причина през 2015г. влезе в сила и бе приет Регламент (ЕС) 650/2012, относно компетентност, приложимо право и признаване на решения при наследяване с международен елемент.

Предвид на това, в случаите когато предмет на завещателното разпореждане е недвижим имот, това завещателно разпореждане подлежи на вписване.

Съобразно ТР № 7 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7 от 2012 г., ОСГТК на ВКС „при вписване на препис от обявено завещание с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, съдията по вписванията не проверява правата на завещателя.

Те нямат право да откажат вписване поради това, че не са му представени доказателства за такива права.“

Съгласно чл. 27 ЗН, всички нотариуси са длъжни да обявят завещание, от нотариалната кантора, така и представено им за обявяване от приносител..

В Регламента са уредени т.нар. разпореждания по случай на смърт. Те са две категории: договори за наследство (чл. 25),

„други разпореждания по случай на смърт“ (чл. 24).

Принципът, в Регламент 650/2012г. е действителност на разпореждания при смърт се регулира от правото, приложимо, в деня на извършване на завещателното разпореждане;

Действие на Регламент 650/2012г.

Въпреки това, той може да посочи за право, което да регулира материално-правната валидност на завещанието, правото, което би могъл да избере като приложимо право по чл. 22 от Регламента.

От своя страна Регламент 650/2012 ще се прилага по отношение на наследства, открити на или след 17.08.2015 г.

Наследяване с трансграничен елемент е налице, когато:
-починалият има обичайно местопребиваване в Република
България към момента на смъртта си, но е гражданин на друга държава;
-починалият има обичайно местопребиваване в друга държава, но притежава имущество в Република България;
-починалият има обичайно местопребиваване в Република
България, но част от наследниците или други бенефициенти на наследството живеят в друга държава.

По принцип правилата на Регламент 650/2012 за определяне на право, което следва да се приложи.

Някои въпроси, които по принцип могат да бъдат свързани с наследяването на е Регламент 650/2012 няма изцяло да измести международното наследствено право на държавите членки.

Регламентът не засяга действието на разпоредбите на международни конвенции, по които страни са държави членки.

Саморъчно завещание е форма на завещание, признато от европейските държави.

Необходимо е то да бъде написано, датирано и подписано собственоръчно от завещателя

Особености на Регламент 650/2012

По правилата на Регламент 650/2012 приложим към наследяването е правото на държавата по обичайното местопребиваване на починалия към момента на неговата смърт.

Съгласно изключението на чл.21, §2 от регламента когато, по изключение, от всички обстоятелства по случая е видно, че към момента на смъртта починалият е бил явно по-тясно свързан с държава, различна от държавата на приложимото право по § 1.

В подобна хипотеза за приложимо към наследяването се приема правото на тази друга държава.

Съгласно чл. 178 ГП, доказателствената сила на писмените документи, издадени в чужбина, се преценява съобразно закона, в сила по време и място на издаване.

За установяване съдържанието на чуждото право е необходимо време да се спази съответната процедура по установяване съдържанието на чуждото право.

При преценка на гражданскоправните последици на чуждестранен охранителен акт пri предявяване в България, съдиите по вписванията следва да спазват изискването на чл. 124 КМЧП.

Ако се нуждаете от консултация и съдействие за съставяне или обявяване на завещание, свържете се с нас на тел.: 0897 90 43 91 или по e-mail: office@lawyer-bulgaria.bg

КОЙ МОЖЕ ДА ЗАВЕЩАВА?

Всяко лице, което е навършило 18 години, не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание. Две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица.

КОЙ МОЖЕ ДА НАСЛЕДЯВА ПО ЗАВЕЩАНИЕ?

Наследници по завещание могат да са както и някои от самите наследници по закон, така и трети лица, извън този кръг. Могат да наследяват по завещание физическите и юридическите лица, както и държавата. По завещание може да наследява и дете, което е заченато към датата на смъртта на завещателя и е родено способно да живее.

КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ЗАВЕЩАВА?

Завещателят свободно може да се разпорежда с цялата част от разполагаемото си имущество. Също така, той може да завещае отделни негови части в полза на едно или повече лица, като определи кой точно какво да получи в наследство. Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Какво представлява запазена част от наследство ?

Законът за наследството защитава най-близките наследници по закон като им отрежда запазена част от имуществото на наследодателя. За това може да се завещава само имуществото, което се намира вън от запазената част на низходящите, родителите или съпруга на починалия. Запазената част на низходящите (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: 1/ при едно дете или низходящи от него – 1/2 от имуществото на наследодателя; 2/ при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.

Какво е НОТАРИАЛНО ЗАВЕЩАНИЕ ?

Нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели. Не всяко лице може да бъде свидетел. Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена. След това нотариусът прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тези формалности в завещанието, като означава мястото и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса.

Как се обявява саморъчно завещание ?

Веднага след като узнае за смъртта на завещателя, лицето, в което се намира саморъчното завещание, трябва да поиска обявяването му от нотариуса. Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариус. Нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва за неговото разпечатване. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса. Когато завещанието е било предадено за пазене у нотариус, обявяването се извършва по същите правила от този нотариус, в който се намира завещанието. След обявяването им саморъчните завещания, с които се завещава право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, трябва да бъдат вписани в Службата по вписвания по местонахождението на недвижимия имот.

Може ли да се отмени завещание ?

Завещанието може да бъде изменено или отменено във всеки един момент преди смъртта на наследодателя. Отмяната може да бъде изрична – с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или частично предишните си завещателни разпореждания. Ново завещание, което не отменя изрично предходното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите. Завещание, което е отменено с последващо такова, остава отменено даже и когато това последващо завещание не произведе действие.

20.08.2019/by lawyer

Полезни статии, News

Как наследяват братя и сестри ?

Много често след смърт на близък роднина възниква въпросът: как наследяват братя и сестри

Въпросите обикновено обхващат и всички случаи изобщо, относно наследниците, които имат право на наследство.

На практика именно тук възникват едни от най-честите грешки – хората приемат, че братята и сестрите „винаги наследяват“, но това не е вярно.

По българското наследствено право те наследяват само при определени предпоставки, защото наследяването по закон е подредено в редове, като по-предният ред изключва следващия.

Кога братя и сестри наследяват?

По Закона за наследството наследниците по закон са разпределени в последователни редове и затова при въпроса Как наследяват братя и сестри на първо място наследяват децата и другите низходящи на починалия.

Ако няма деца, внуци или други низходящи, законът преминава към следващите редове.

Родителите наследяват, когато наследодателят не е оставил деца или други низходящи.

Братята и сестрите се явяват релевантни едва след като липсват наследници от по-преден ред или когато законът изрично предвижда съвместно наследяване с възходящи от по-горна степен.

С други думи, ако починалият е оставил дете, брат или сестра не наследява по закон.

Ако няма деца и няма жив родител, тогава вече се поставя въпросът дали братята и сестрите влизат в наследяване.

Това следва от правилата на чл. 5, чл. 6 и чл. 8 от Закона за наследството.

Какво гласи законът за братята и сестрите?

Законът е ясен: когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части.

Това е основното правило на чл. 8, ал. 1 ЗН.

Ако например наследодателят е оставил трима братя и сестри и няма наследници от по-преден ред, всеки от тях получава по 1/3 от наследството.

Но има и много важно уточнение в ситуацията, когато следва да се изясни как наследяват братя и сестри ?

Когато починалият е оставил братя и сестри заедно с възходящи във втора или по-горна степен – например баба, дядо, прабаба или прадядо – тогава братята и сестрите не вземат всичко.

В този случай те получават две трети от наследството, а възходящите от втора или по-горна степен получават една трета.

Това е изрично предвидено в чл. 8, ал. 2 ЗН.

Как наследяват еднокръвни и едноутробни братя и сестри?

Тук законът прави разлика между:

родни братя и сестри – с общ баща и майка;
еднокръвни – с общ баща;
едноутробни – с обща майка.

Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗН еднокръвните и едноутробните братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри.

Това правило е особено важно при реална делба, защото дяловете не се изчисляват „поравно“ между всички, а според вида на родството.

Например, ако наследодателят е оставил един роден брат и един еднокръвен брат, родният брат ще получи двоен дял спрямо еднокръвния брат.

Това не е въпрос на преценка, а пряка законова последица от чл. 8, ал. 3 ЗН.

Могат ли деца на починал брат или сестра да наследят?

Да. Законът допуска т.нар. наследяване по заместване.

Ако брат или сестра на наследодателя е починал преди него или е недостоен да наследява, този брат или сестра може да бъде заместен от своите деца или внуци.

Това следва от чл. 10, ал. 2 ЗН.

Наследяването в тези случаи става по коляно, а не просто поравно между всички лица от следващото поколение.

Това означава, че ако наследодателят е имал двама братя, но единият е починал и е оставил две деца, живият брат получава един дял, а двете деца на починалия брат делят помежду си дела, който би се паднал на техния родител.

Какво става, ако има съпруг?

Това е един от най-важните practically въпроси.

Много хора смятат, че братята и сестрите автоматично делят наследството поравно със съпруга, но това не е така.

Когато има преживял съпруг, се прилага специалното правило на чл. 9 ЗН.

Когато съпругът наследява заедно с братя и сестри или с техни низходящи, той получава:

1/2 от наследството, ако наследството се е открило преди навършването на 10 години от сключването на брака;
2/3 от наследството, ако наследството се е открило след навършването на 10 години от сключването на брака.

Останалата част се разпределя между братята и сестрите, съответно и между техните низходящи, ако е налице заместване.

Това правило често има решаващо значение при спорове за апартамент, земя, банкови сметки или идеални части от наследствен имот.

А ако има деца на починалия ?

Тогава положението е различно.

Ако наследодателят е оставил деца, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, а братята и сестрите не наследяват по закон, защото са изключени от наследници от по-преден ред.

Това е пряк резултат от чл. 5 и чл. 9, ал. 1 ЗН.

Пример: ако починалият е оставил съпруг и две деца, наследството по правило се разделя на три равни части – по една за съпруга и по една за всяко дете.

В такава хипотеза брат или сестра на наследодателя няма наследствен дял по закон.

Кой ред наследници са братята и сестрите?

В практиката често се говори за „редове на наследяване“.

При това положение братята и сестрите попадат в кръга на наследяване, който се активира след липса на низходящи и при различни комбинации с възходящи от по-горна степен.

Законът урежда отделно:

низходящите – чл. 5 ЗН;
родителите – чл. 6 ЗН;
възходящите от втора и по-горна степен – чл. 7 ЗН;
братята и сестрите, както и комбинацията им с възходящи от втора или по-горна степен – чл. 8 ЗН.

Затова при всеки конкретен случай първо трябва да се установи има ли деца, има ли родители, има ли съпруг, има ли живи братя и сестри, както и има ли деца на починали братя и сестри.

Без тази последователна проверка не може да се определи правилно наследственият дял.

Най-честите грешки при наследяване между братя и сестри

В практиката най-често се допускат следните грешки:

приема се, че братята и сестрите наследяват винаги, дори когато има деца на починалия;
пропуска се, че еднокръвните и едноутробните братя и сестри наследяват половин дял;
не се отчита, че деца на починал брат или сестра могат да влязат в наследяване чрез заместване;
игнорира се правото на преживелия съпруг, което често значително намалява дела на братята и сестрите;
изчисляват се дялове без проверка дали изобщо има наследници от по-преден ред.

Нашият съвет

Отговорът на въпроса „как наследяват братя и сестри?“ зависи изцяло от това кои други наследници са останали след смъртта на наследодателя.

Ако има деца – братята и сестрите не наследяват.

Ако няма деца, но има родители – първо следва да се анализира приложимият ред по закона.

Ако няма наследници от по-преден ред, братята и сестрите могат да наследят по равни части, а еднокръвните и едноутробните получават половината от дела на родните.

Ако има и съпруг, неговият дял се определя по специалните правила на чл. 9 ЗН.

При наследствени спорове и изясняване на въпроса Как наследяват братя и сестри не е достатъчно само да се знае кой е роднина на починалия.

Необходимо е да се направи

точна правна квалификация на кръга наследници,
да се провери има ли заместване,
има ли съпруг,
има ли запазена част, както и
дали съществува завещание, което може да промени картината.

Разграничението между тези хипотези е решаващо за правилното определяне на наследствените права.

За допълнителна информация и преценка по конкретен наследствен казус можете да се свържете с нас на +359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg

14.09.2018/by lawyer