www.lawyer-bulgaria.bg

Публикации

Доказва ли фактурата задължение ?

В съдебна практика при съдебни спорове относно продажба на стоки или услуги едно от обичайните доказателства  е издадена данъчна  фактура. Въпросът е доказва ли фактурата задължение ?

При разглеждане на този въпрос по смисъла на чл.180 ГПК, издадената данъчна фактура представлява частно-правен документ.Доказва ли фактурата задължение ?

За сделките, за които законът не изисква писмена форма като условие за валидност, задълженията се доказват с фактура и протокол за приета поръчка.

При спорове относно продажба на стоки  най-често използваното доказателство е фактурата.

По смисъла на Гражданския процесуален кодекс фактурата е частен документ.

Определението, което дава законът за частните документи е, че  документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.

Фактурата може да се приеме като валидно доказателство за сключен, двустранен договор за покупко-продажба.

Какво казва съдебната практика за фактурата ?

Съдебната практика е доста богата в това отношение. Доказва ли фактурата задължение ?

Съдебната практика по въпроса е изцяло еднопосочна с оглед цяла поредица от Съдебни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.

Тези решения представляват задължителна практика за действителността на издадена данъчна фактура по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК

Според решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС  за да се приеме като доказателство

Целта е да установи сключен Договор за продажба, фактурата трябва да съдържа всички необходими елементи, квалифициращи договор за продажба

Доказва ли фактурата задължение ?

В този смисъл Върховния касационен съд възприема, че издадена данъчна фактура може и следва да се възприеме като годно доказателство.

Това правоотношение е възникнало по сключен договор за продажба между страните

Реално във фактурата фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане.

Съгласно Съдебно Решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, за да се приеме като доказателство

Целта е установявяване на задължение по Договор за продажба на вещи

Фактурата трябва да съдържа всички елементи, квалифициращи договора за продажба.

Същност на фактурата за доказване

Фактурата като документ следва да  съдържа вид на закупена стока, стойност, начин на плащане, имена на лицата, положили подпис, време и място.

Съдът, пред който се представя този документ е длъжен  да го зачете като годно доказателство за извършена продажба само в случаите, когато той не е оспорен от противната страна.

Оспорване на фактура

Тъй като съдът не е обвързан с материалната доказателствена сила на частния документ,  при направено оспорване на верността на съставената фактура

В този смисъл съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените факти с оглед на всички доказателства по делото.

Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й  в дневниците за покупки/продажби, ползването на данъчен кредит е пряко доказателство за задължение към издателя.

Доказва ли фактурата задължение ?

След 01.01.2011 г. редакция на чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството не съдържа изрично изискване фактура да бъде подписана от получателя на стоката, най-често липсата на такъв подпис е основание за оспорване верността на фактурата.

В такива случаи обаче,  въпреки  че купувачът оспорва фактурата , той я е осчетоводил и е ползвал данъчен кредит по ЗДДС.

Извършено в счетоводството на купувача отразяване на неподписаната от последния фактура е пряко доказателство за задължението.

Това решение формира задължителна съдебна практика.

Съгласно тази практика отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество е доказателство за задължението.

Включването й в дневника за покупко-продажбите по ЗДДС и ползването на данъчен кредит недвусмислено доказателствао за задължението.

За повече информация се обърнете на следният телефон + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Замяна на недвижим имот

В последните години след изграждането на качествени имоти в населените места се стигна до сделки за замяна на недвижим имот.

Тази замяна има форма за действителност на сделката и това става отново с нотариален акт.

Възниква въпросът  -при замяна на недвижими имоти в различни населени места – кой нотариус е компетентен.

С договора за замяна страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи или други права, а правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната.

Предмет на задълженията по договора за замяна могат да бъдат заместими и незаместими вещи, движими и недвижими вещи, родово определени или индивидуално определени вещи и пр.

Заменяните вещи могат да бъдат от различен вид: движима срещу недвижима вещ, заместима срещу незаместима вещ, индивидуално определена срещу родово определена вещ, и пр.

Всеки от заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.

Договорът за замяна е уреден като две насрещни продажби. Договорът е двустранен, възмезден, консенсуален.

Като двустранен договор към него следва да се прилагат и всички общи правила относно двустранните договори, доколкото прилагането им не е изключено на друго основание.Замяна на недвижим имот

Компетентност на нотариуса ? 

В тази ситуация, ще се върнем на основното правило, а именно, че компетентен да изповяда сделката с имот е нотариус в съдебния район, където се намира имотът.

Когато се касае за различни райони на комптентност изборът е предоставен на  страните по сделката.

Те сами следва да преценят къде ще е по-удобно да се явят за сделка.

Нотариалният акт ще има равностойна тежест и правна сила, независимо по местонахождението на кой от имотите е съставен.

Важно: при вписване на нотариалния акт за замяна се извършва в службата по вписванията на района, където се извършва сделката, както и в района, където се намира другия имот.

Нотариусът, който изповядва сделката, изготвя необходимия брой преписи и други документи

Същия служебно изпраща документите след вписване на нотариалния акт за замяна на нотариус в района по местонахождение на другия имот.

Особености на замяната на недвижим имот          

Важно е да се знае, че страните по замяната нямат задължение да доказват парична еквивалентност на имотите. Дали е налице разлика в цената и нужда от доплащане на тази разлика, зависи изцяло от тяхната лична преценка.

Интерес представлява хипотезата, при която предмет и на двете насрещни престации по договора за замяна са идеални части от различни вещи, принадлежащи на едни и същи лица.

В този случай заменителите притежават в съсобственост вещите – предмет на техните задължения по договора за замяна.

В съсобствеността могат да участват само заменителите или освен тях – и трети лица.  Разбира се, съществен момент е да е налице относителна равнопоставеност на насрещните имоти, като стойност. Замяна на недвижим имот

В противен случай сделката е оборима, като продажба на ниска цена и наличието на фиктивност при явно неизгодни условия.

Определяне на данъчните задължения по сделката за замяна.

Взема се по-високата данъчна оценка на двата насрещни имота и се изчисляват разноските за сделката.

Страните следва взаимно и предварително да уговорят, как точно следва да бъдат поделени и разпределени тези разходи.

Местен данък се заплаща при изповядването на сделката пред нотариуса в общината по местонахождението на недвижимия имот, който е с по-висока стойност.

За повече информация и нужда от правна помощ, моля свържете се с нас за да Ви помогнем на следните телефони + 359 897 90 43 91, или на мейл info@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява Договорът за замяна ?

Чрез тази процедура се осъществява прехвърлянето на правото на собственост върху недвижим имот (по смисъла на чл. 11 от Закон за собствеността) срещу друга вещ или други прехвърлими права, вкл. и ограничени вещни права върху недвижими имущества (чл. 222 от ЗЗД във вр. с чл. 18 и чл. 223 от ЗЗД).

Кои са страните по Договор за замяна ?

Страни по договора за замяна на недвижим имот могат да бъдат всички физически и юридически лица, както и държавата и общините. Недееспособни и ограничено дееспособни лица могат да бъдат страна по този договор само ако се представляват от своите законни представители (родители, настойници, попечители) и при спазване на изискванията на чл. 73, ал. 2 от СК и чл. 12, ал. 3 от СК.

Къде следва да се изповяда сделката ?

Страните по договора за замяна на недвижим имот (заменители) изповядват сделката пред нотариуса, в чийто район се намира недвижимия/-ите имот/-и, предмет на замяната, Вписванията, отбелязванията и заличаванията относно недвижими имоти се извършват по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира имотът (чл. 466, ал. 1, изр. второ от ГПК), ако имотите са няколко и са в районите на различни районни съдилища, нотариалният акт трябва да се впише в службите по вписвания на всеки един от тези райони.

Особености на замяната на недвижим имот

трябва да се има предвид, че прехвърлянето, а следователно и замяната, на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя (заменител), че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка

Какъв е срока за регресен иск ?

Със застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите се застрахова отговорността на водача на определено МПС за вредите, нанесени от трети лица. След като застрахователя плати обезщетението, извършителите не са наясно за това какъв е срока за регресен иск ?

Застрахователят, който е платил обезщетение за ПТП може да изиска обратно това обезщетение от виновния водач в конкретни хипотези;

В КЗ са уредени случаите с право на регрес към виновния водач по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.Какъв е срока за регресен иск ?

Това веднага поражда въпроса какъв е срока за регресен иск ?

Същност на регресният иск 

В случай, че застрахованото лице плати доброволно на увреденото лице обезщетение за причинените му вреди, застрахованият може да търси от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение.

Когато застрахованият умишлено е увредил третото лице, а при задължителното застраховане „гражданска отговорност” на собствениците, ползвателите и водачите на моторни превозни средства – и щетите на третите лица

  1. са причинени от застрахования след употреба на алкохол над допустимите граници или под въздействието на друго опйващо вещество,
  2. без да има свидетелство за управление на МПС,
  3. без да са взети мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда в МПС, вследствие, на което е настъпила щетата, след като плати на третото лице,

Застрахователят има право да търси от застрахования стойността на всичко, което е заплатил на увреденото лице, което право се нарича регресно право на застрахователя.

В този случай давността, с която се погасява вземането на застрахования срещу застрахователя е петгодишна и започва да тече от датата, на която застрахованият е платил на третото увредено лице.

При действието на отменения Кодекс за застраховането в съдебната практика се беше оформило становището, че началният момент, от който тече тази давност по отношение на ищеца по суброгационния иск.

Регресното право на  застрахователя срещу застрахования се погасява с изтичането на петгодишна давност, която тече от датата, на която застрахователят е изплатил обезщетението на увреденото лице.

Правна уредба на регресният иск

Съгласно чл. 227. Застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования. 

В този смисъл претенцията на Застрахователя или Гарационен фонд е за всичко платено на застрахования, както и лихви за забава.

Съгласно Кодекс за застраховането – арг. чл. 378, ал. 5 КЗ, регресните и суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата по чл. 433 КЗ по застраховки „Гражданска отговорност“ се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане.

Застрахователят по имуществената застраховка на увреденото трето лице и причинителят на вредата по изречение първо имат право на законната лихва върху претендираната сума, считано от поканата за плащане към застрахователя при застраховки „Гражданска отговорност“

Основания за регресен иск по чл. 227 КЗКакъв е срока за регресен иск ?

Съгласно Кодекса на застраховането застрахователят има право на регресен иск в случаите когато:

  1. Застрахованият, управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество;
  2. Застрахованият не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението;
  3. Застрахованият не е разполагал със свидетелство за правоуправление;

За повече информация или справка по Вашият казус,моля не се притеснявайте да ни потърсите на тел. + 359 897 90 43 91 или на мейл. info@lawyer-bulgaria.bg

Какво означава регресен иск ?

Регрес е правото на застрахователя да възстанови извършено от него застрахователно плащане от трето лице, частично или изцяло отговорно за щетата. Съгласно КЗ, застрахователят има право на регрес. Застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление. Правото на регресен иск на застрахователя възниква при наличието на няколко предпоставки. Дали те са налице, следва да се преценява съобразно конкретните документи и доказателства.

Как се предявява регресен иск ?

Предпоставка за предявяването на регресен иск пред съда е извършено валидно плащане на щетата на пострадало лице в ПТП. Основание за предявяване на иска е суброгация в правата на застрахованият извършител към пострадалото лице от страна на платилият застраховател.

Кога се предявява регресен иск ?

Как се делят наследствени имоти ?

Практиката ни по граждански дела за съдебна делба на недвижим имот  е доста разнопосочна в последните няколко години. Като адвокати по наследствени дела отчитаме конкретната специфика на въпроса Как се делят наследствени имоти ?

Делба на наследствени имоти

Често пъти се свързват с нас хора от малките населени места, които заедно с други хора са наследници на земя.

Питат ни за различните трудности при разпределението на отделните имоти, които срещат помежду си.

При наследяване на земеделска земя, често пъти поради големия брой наследници, земеделската земя се притежава в идеални части от няколко сънаследника в рода.

Дали поради възрастовите различия или заради стари кавги и разправии, повечето от тях са на коренно противоположни позиции.

Те не могат да постигнат консенсус, дори ако това би довело до запазване на нормалните отношения между тях.

Повечето добри адвокати по съдебна делба на наследствен имот и земя знаят, че делбата им е доста сложно занимание. Тя често пъти е свързана с трудни преговори между роднини.

В частната практика се срещат ситуации, в които дори семейства не общуват поради липса на разбирателство относно делбната на наследствени имоти.

От една страна, съсобствеността създадена и обусловена от кончината на техен наследодател поражда нуждата от общо решение на делбата на наследствен имот.

В такива ситуации е необходима намесата на добър адвокат за съдебна делба на наследствени имоти и земя.

Той би могъл да Ви помогне проблемът да се разреши, съдействайки за намирането на най-правилното решение при подготовката на всички необходими документи и образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот.

В повечето случаи, когато се налага образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот , законът ясно и точно дефинира особеностите, поради което се налага да се намери ясно и точно решение на всеки конкретен казус.

Преди да се пристъпи към образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот, съветваме всички наши  клиенти си за намиране на най-правилното решение. Добре е да се извадят и подготвят всички актуални документи за това.Делба на наследствени имотие

Документи, необходими за съдебна делба

В повечето случаи, най-необходимите документи за образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот са следните:

  •  данъчна оценка на имота;
  •  скица проект за делбата;
  •  удостоверение за наследници /ако е необходимо/;
  •  нотариален акт за собственост на сънаследниците;
  •  договора за делба / респ. протокол за бъдещата делба/.

Нашата дейност като адвокати по имотни и наследствени дела е преди да образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот да намерим адекватно решение на проблема.

Прилагането на законовите норми зависи до голяма степен от техническата възможност на самите имоти, както и от готовността и желанието на сънаследителите да постигнат решение, с което да ликвидират идеалната си съсобственост, превръщайки я в реална, като образуват гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот.

Изхождайки от практиката си досега, бихме Ви предложили най-чистия вариант за решение на проблемите. А именно – трансформиране на идеалните части в реални имоти.

За съжаление обаче, това не винаги е възможно. Въпреки това, ние считаме, че това е най-лесният и най-бързият начин да се постигне желания резултат.

Това е идеално решение и съответно възможност за икономическо реализиране на тези наследствени имоти и земи.

ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА 

Доброволната делба е възможна, само ако са спазени изискванията за минимална големина на парцелите по чл.19 от ЗУТ, а именно:

Делба на наследствени имотиза градовете – лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност;

  • курортни зони – лице на парцела най-малко 16 метра и 500 м² повърхност;
  • във вилни зони – лице на парцела най-малко 18 метра и 600 м² повърхност;
  • села с равен терен – лице на парцела най-малко 16 метра и 500 м² повърхност;
  • при специфични терени, стопански условия и главни улици – лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност;
  • села със стръмен терен – лице на парцела 12 метра и площ 250 м².

Консултацията с адвокат по делба на наследствени имоти във връзка с наследствена земя ще Ви помогне за решаването на проблема.

Делба на поземлените имоти по реално обособените части могат да бъдат намалени най-много с 1/5.

Когато се делят ниви, ливади, лозя и овощни градини се спазват изискванията в чл. 72 от Закона за наследството. Съгласно него не се допуска разделянето на:

  •  ниви на части по-малки от 3 декара;
  •  ливади на части по-малки от 2 декара;
  •  лозя и овощни градини на части по-малки от 1 декар.

В повечето случаи, сънаследниците не желаят това да се случи и тогава се прибягва до други способи, за да решите този проблем.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при възникнал спор за идеална съсобственост.

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg