Доказва ли фактурата задължение ?
В съдебна практика при съдебни спорове относно продажба на стоки или услуги едно от обичайните доказателства е издадена данъчна фактура. Въпросът е доказва ли фактурата задължение ?
При разглеждане на този въпрос по смисъла на чл.180 ГПК, издадената данъчна фактура представлява частно-правен документ.
За сделките, за които законът не изисква писмена форма като условие за валидност, задълженията се доказват с фактура и протокол за приета поръчка.
При спорове относно продажба на стоки най-често използваното доказателство е фактурата.
По смисъла на Гражданския процесуален кодекс фактурата е частен документ.
Определението, което дава законът за частните документи е, че документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.
Фактурата може да се приеме като валидно доказателство за сключен, двустранен договор за покупко-продажба.
Какво казва съдебната практика за фактурата ?
Съдебната практика е доста богата в това отношение. Доказва ли фактурата задължение ?
Съдебната практика по въпроса е изцяло еднопосочна с оглед цяла поредица от Съдебни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Тези решения представляват задължителна практика за действителността на издадена данъчна фактура по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК
Според решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС за да се приеме като доказателство
Целта е да установи сключен Договор за продажба, фактурата трябва да съдържа всички необходими елементи, квалифициращи договор за продажба
В този смисъл Върховния касационен съд възприема, че издадена данъчна фактура може и следва да се възприеме като годно доказателство.
Това правоотношение е възникнало по сключен договор за продажба между страните
Реално във фактурата фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане.
Съгласно Съдебно Решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, за да се приеме като доказателство
Целта е установявяване на задължение по Договор за продажба на вещи
Фактурата трябва да съдържа всички елементи, квалифициращи договора за продажба.
Същност на фактурата за доказване
Фактурата като документ следва да съдържа вид на закупена стока, стойност, начин на плащане, имена на лицата, положили подпис, време и място.
Съдът, пред който се представя този документ е длъжен да го зачете като годно доказателство за извършена продажба само в случаите, когато той не е оспорен от противната страна.
Оспорване на фактура
Тъй като съдът не е обвързан с материалната доказателствена сила на частния документ, при направено оспорване на верността на съставената фактура
В този смисъл съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените факти с оглед на всички доказателства по делото.
Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневниците за покупки/продажби, ползването на данъчен кредит е пряко доказателство за задължение към издателя.
След 01.01.2011 г. редакция на чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството не съдържа изрично изискване фактура да бъде подписана от получателя на стоката, най-често липсата на такъв подпис е основание за оспорване верността на фактурата.
В такива случаи обаче, въпреки че купувачът оспорва фактурата , той я е осчетоводил и е ползвал данъчен кредит по ЗДДС.
Извършено в счетоводството на купувача отразяване на неподписаната от последния фактура е пряко доказателство за задължението.
Това решение формира задължителна съдебна практика.
Съгласно тази практика отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество е доказателство за задължението.
Включването й в дневника за покупко-продажбите по ЗДДС и ползването на данъчен кредит недвусмислено доказателствао за задължението.
За повече информация се обърнете на следният телефон + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg
за градовете – лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност;