fbpx

Публикации

Призоваване ответник в чужбина

Настоящото законодателство детайлно описва цялата съдебна процедура заедно с всички особености по призоваване ответник в чужбина.

Кодексът на международно частно право указва, че призоваването и връчването на съдебни книжа в чужбина, се извършва чрез компетентните органи в чужбина.

Въпросите с призоваването на лица, които се намират за по-дълго време или трайно в чужбина, стават все по-сложни.

Те със сигурност ще се задълбочават и като се има предвид, че все повече хора излизат по различни причини за големи периоди от време зад граница.

Въпросът не се отнася само за проблеми, свързани не само с бракоразводни дела.

Въпросът за призоваване ответник в чужбина се отнася за граждански дела делба на наследствен имот, търговски дела и имотни спорове пред Окръжен съд.

Оспорване на Нотариални актове за продажба на имоти, арбитражни дела, за взаимоотношения между българи и чужденци, имали адрес в България.

Трудностите възникват, когато хората бягат, крият се в чужбина

Най-често се крият, преди да се разведат или пък плащат издръжка за деца, както и когато делят съпружеската имуществена общност.

Последното обаче няма как да спре процедурите, съществуващи в българското право, а и поведение като описаното няма как да бъде защитавано от закона.

Въпросът издирването и призоваването на ответник, намиращ се в чужбина не е за подценяване.

Този въпрос възниква както по брачни, търговски, имотните, и наследствените дела.

Изглежда логично лице, ответник в бракоразводното дело да бъде потърсено и призовано, макар и да се намира зад граница.

Ясно е обаче, че това е свързано с много разходи – съдебни поръчки, преводи на документи, издирване на адрес и на доходи, които получава лицето и т.н.

Ред за призоваване в чужбинаПризоваване ответник в чужбина

В приетия Кодекс на международното частно право (КМЧП) е направен опит за описване на процедура в тази посока.

Съгласно КМЧП призоваването и връчване на съобщения и книжа в чужбина, се извършва от дипломатически или консулски представители.

Понякога са налице и специални чуждестранни органи за връчване.

Изрично е посочено, че от родните дипломати съдействие се иска само за действия спрямо български граждани.

Ако се търси чужд гражданин в държава, трябва да се обърнете към чуждестранните компетентни органи.

Основно задължение на страна, участваща в процеса е да уведомява за тези последици при промяна на адрес при първо призоваване.

В чл.33 КМЧП, ако страна по дело е с известен адрес в чужбина, тя се призовава на този адрес.

При неизпълнение на задължение да посочи адрес и в България, следващите призовки и други книжа, се прилагат и се смятат за връчени.

Страната се уведомява за тези последици още при първото призоваване.

Известно е, че призоваването в чужбина е несигурно и коства много нерви и средства.

Според действащия в момента КМЧП, всяка страна по дело, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи адрес.

В случай, че ще завежда дело, а бъдещият ответник не е в страната, респ. неговият постоянен адрес му в чужбина е неизвестен.

В тези случаи се прилагат правилата за връчване на книжа и призовки чрез публично обявление.правни услуги, правни услуги софия

Съдът разрешава връчването да стане като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация в страната.

Ако въпреки публикацията и призоваването,  ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца.

Ако имате въпроси, моля обърнете се към нас за справка и допълнителна правна информация на тел. +359 2 858 10 25 или на Email : info@lawyer-bulgaria.bg

 

ИЗБОР ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ 

За да отговорим на редица запитвания от клиенти и с оглед принципът за адекватна правна защита, основана на върховенство на закона, предлагаме темата за избор на особен представител.

Неизвестният адрес на ответника и длъжника не е пречка за ищеца, съответно взискателя да реализират правата си по съдебен ред. В противен случай би се допуснало, необосновано и несправедливо, неизправният длъжник да избегне съдебно преследване.

За да защити правата на отсъстващия ответник и длъжник , Гражданският процесуален кодекс е уредил възможност съдебният и изпълнителният процеси да се развиват законосъобразно и без участието на ответника и длъжника. Това става с участието на т.нар.  особен представител .

Ако при завеждане на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца връчването или призоваването се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, направена най-малко един месец преди заседанието. Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина.  Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда, за да получи преписи от исковата молба и приложенията, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца.

Особен представител

ПРОЦЕДУРА ПО НАЗНАЧАВАНЕ

Анализът на чл. 47, ал. 6 ГПК показва, че е налице императивна процесуална норма

Цели се гарантиране правото на защита на ответника, поради което е недопустимо нейното игнориране от съда.

Систематичното място на разпоредбата, показва, че сме изправени пред специална хипотеза на задължение за назначаване от съда на особен представител, която е различна от предвидените хипотези по чл. 29 от ГПК.

В същото време, нормата е общо правило когато се използва процедура за връчване чрез залепване.

За да бъде приложен чл. 47, ал. 6 ГПК, абсолютно задължително е да са извършени процедурите по връчване на съобщението.

Съдът, следва да е установил и зачел наличието на факти и предпоставки, а именно:

  1. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес (чл. 38 ГПК) не е намерен адресатът;
  2. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес не е намерено надлежно лице, което е съгласно да приеме съобщението, със задължение да го предаде;
  3. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на посочения от ищеца (заявителя) адрес;
  4. ако след изтичане на 14-дневен срок от залепването, съдът установи, че не се е явило надлежно лице да получи книжата, следва да укаже на ищеца да се представи справка за адресната регистрация на ответника (длъжника) или по молба на ищеца (с оглед принципа на диспозитивното начало), да извърши справка за негова сметка, в регистър база данни “Население” (това не се прави в случаите когато става въпрос за последващо връчване на съобщения по чл. 40, ал. 2 ГПК и чл. 41, ал. 1 ГПК, когато съобщението веднага се прилага по делото и се счита за редовно връчено);
  5. че на установения настоящ/постоянен адрес не е намерен адресатът;
  6. че на установения от справката настоящ/постоянен адрес не е намерено надлежно лице, което да е съгласно да приеме съобщението със задължение да го предаде на адресата;
  7. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на настоящ или постоянен адрес;
  8. да бъде изискана справка от ищеца, по реда на чл. 47, ал. 4 ГПК, независимо от залепването на уведомлението по предходната точка;

Когато са изпълнени посочените по-горе предпоставки, съдът разпорежда съобщението да бъде приложено по делото с изтичане на последния срок за получаването му (чл. 47, ал. 5 ГПК), с което приключва процедурата по съобщаване.

Отделно правило за поведение извън нея, като процедурата по връчване е само условие за нейното приложение.

За допълнителна информация, моля обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или email: office@lawyer-bulgaria.bg.