Tag Archive for: адвокат ПТП

Кога се отнема шофьорска книжка ?

С последните промени в закона, бе изяснено при кой нарушения се отнема шофьорската книжка.

Отнемането на шофьорската книжка е една от най-тежките санкции за водачите.

След последните изменения в Закона за движението по пътищата (ЗДвП) през 2024–2025 г. правилата за лишаване от право да управлява МПС и временно отнемане на свидетелството за управление (СУМПС) бяха значително затегнати, особено при алкохол, наркотици и груби нарушения на скоростта.

За да се ориентирате кога реално се стига до отнемане на книжката, е важно да разграничите:

административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ (по ЗДвП);
принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС (чл. 171 ЗДвП);
наказание „лишаване от право…“ по Наказателния кодекс (НК) при тежки транспортни престъпления.

1. Правна рамка: ЗДвП, НК и НПК

Закон за движението по пътищата (ЗДвП)
- урежда всички нарушения по пътищата;
- в глава „Административно-наказателна отговорност“ са предвидени глоби, контролни точки и лишаване от право да управлява МПС (чл. 174 и сл.);
- в чл. 171 ЗДвП са предвидени принудителни административни мерки (ПАМ) – временно отнемане на книжка, спиране от движение, прекратяване на регистрация и др.
Наказателен кодекс (НК)
- при тежки случаи – смърт, тежка телесна повреда, висок алкохол, системни нарушения – деянието се квалифицира като престъпление по чл. 343, 343а, 343б, 343в НК, а съдът налага:
  – лишаване от свобода;
  – и допълнително наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ по чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК.
Наказателно-процесуален кодекс (НПК)
- по чл. 69а НПК прокурорът може да разпореди временно отнемане на СУМПС на обвиняем, когато е причинена смърт/телесна повреда при ПТП или при съпротива срещу орган на властта.

2. Видове „отнемане“ на шофьорска книжка

2.1. Принудителна административна мярка по чл. 171 ЗДвП

Чл. 171 ЗДвП предвижда, че органите на КАТ могат да издават заповед за ПАМ, включително:

временно отнемане на СУМПС (книжката) на водач;
временно спиране от движение на автомобила;
прекратяване на регистрацията;
изземване на свидетелството и др.

Временно отнемане на СУМПС се налага например при:

управление след употреба на алкохол или наркотици;
отказ от тест с дрегер/кръвна проба;
управление без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ (чл. 171, т. 1, б. „е“ ЗДвП – книжката се отнема до представяне на валидна полица);
тежки нарушения – движение в аварийната лента, насрещно по магистрала, грубо превишение на скоростта и др.

Заповедта за ПАМ (ЗПАМ):

се издава писмено и подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Административния съд по реда на АПК;
жалбата не спира изпълнението – книжката обичайно остава отнета до решението на съда.

2.2. Административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“

По ЗДвП при тежки нарушения се налага наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за определен срок. Това става с:

наказателно постановление (НП);
или електронен фиш (в хипотези, в които законът го допуска).

Типични случаи:

управление с алкохол над 0,5‰ до 1,2‰;
отказ от тест за алкохол/наркотици;
грубо превишена скорост (особено след измененията от 2025 г. – над 40–50 км/ч над разрешеното);
управление на нерегистрирано МПС или с опасни технически неизправности.

Решенията по НП и електронни фишове се обжалват пред Районния съд по реда на ЗАНН.

2.3. Наказание по НК при транспортни престъпления

При катастрофи със загинали или тежко пострадали, шофиране с висок алкохол (над 1,2‰) или при особено опасни нарушения, се прилага Наказателният кодекс. Съдът налага:

лишаване от свобода;
и по принцип – допълнително наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ по чл. 343г НК.

С Тълкувателно решение № 1 от 13.04.2023 г. по тълк. д. № 1/2022 г. на ОСНК на ВКС се прие, че:

изразът „във всички случаи“ в чл. 343г НК не изключва прилагането на чл. 55, ал. 3 НК;
при многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства съдът може да не наложи допълнителното наказание „лишаване от право“ – т.е. отнемането на книжката вече не е абсолютно задължително, а подлежи на индивидуална преценка.

3. Основни хипотези за отнемане на книжката по ЗДвП

3.1. Алкохол в кръвта

Към момента допустимата граница е до 0,5‰. При по-високи стойности следват санкции:

0,5 – 0,8‰ – глоба, отнемане на контролни точки и лишаване от право да управлява МПС (обичайно 6 месеца), плюс спиране на регистрацията на автомобила за 6–12 месеца.
0,8 – 1,2‰ – по-тежка глоба, повече контролни точки и лишаване от право да управлява МПС за 1 година.
над 1,2‰ – престъпление по НК (чл. 343б НК), наказанието е лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за по-дълъг период.

При повторно нарушение глобите нарастват, а сроковете за лишаване от право да управлява МПС могат да достигнат до 3 години.

3.2. Наркотици и отказ от тест

Управлението след употреба на наркотични вещества или техни аналози е тежко нарушение и обикновено се третира като престъпление по НК, с наказание лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС.

Отказ от тест за алкохол и наркотици (чл. 174, ал. 3 ЗДвП):

традиционно (за нарушения преди измененията) санкцията е била глоба 2000 лв. и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС; това е потвърдено от трайна съдебна практика до 2024 г.
Тълкувателно решение № 13/20.12.2021 г. прие, че при едновременен отказ от тест за алкохол и наркотици се налагат две отделни санкции – глобата става 4000 лв., а общият срок на лишаване от право да управлява МПС – 48 месеца.

След измененията на ЗДвП, в сила от 7.09.2025 г., редица автори посочват, че при отказ от проверка законът предвижда:

глоба 2000 лв.;
отнемане на 15 контролни точки;
до 2 месеца лишаване от право да управлява МПС (за новите случаи след влизане в сила на измененията).

При отказ и наличие на ПТП с пострадали, деянието се приема за престъпление и се прилагат разпоредбите на НК и НПК.

Паралелно с това, на място се прилага и ПАМ – временно отнемане на книжката и ЗПАМ, действаща до 18 месеца или до решаване на въпроса за вината, с право на самостоятелно обжалване.

3.3. Превишена скорост

След последните изменения през 2025 г. санкциите за скорост са значително завишени, включително и с отнемане на книжката:

В населено място:

над 40 км/ч над разрешената скорост – глоба 600 лв., 12 контролни точки и отнемане на книжката за 2 месеца;
над 50 км/ч – глоба 700 лв. + допълнителни 50 лв. за всеки следващи 5 км/ч, 18 контролни точки и отнемане на книжката за 3 месеца.

Извън населено място:

над 50 км/ч – глоба 600 лв. + 50 лв. за всеки следващи 5 км/ч, 18 точки и отнемане на книжката за 2 месеца.

При повторно нарушение в рамките на година глобата се удвоява, а при системни нарушения (3+ пъти) се налагат още по-тежки санкции, включително удължени срокове на лишаване от право да управлява МПС.

3.4. Липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“

По чл. 171, т. 1, б. „е“ ЗДвП при управление на МПС без действаща застраховка „Гражданска отговорност“ се налага ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление“ до представяне на валидна полица.

Съдебната практика е категорична, че:

органът действа при обвързана компетентност – при установено управление без ГО той е длъжен да издаде ЗПАМ;
мярката има превантивен и преустановяващ характер – цели да спре движението на МПС без задължителна застраховка.

4. Смекчаващи и отегчаващи обстоятелства

Съгласно общите принципи на наказателното право и административно-наказателното право:

смекчаващите и отегчаващите обстоятелства са извън състава на нарушението/престъплението, но влияят върху вида и размера на наказанието;
те се отнасят както до личността на водача (чисто съдебно минало, възраст, професионален опит, поведение след нарушението), така и до самото деяние (степен на обществена опасност, настъпили вреди, рискове за останалите участници в движението).

Няма минимален брой смекчаващи обстоятелства – и едно, но с особено значение, може да обоснове по-леко наказание, включително неналагане на лишаване от право да управлява МПС при транспортни престъпления по НК, съгласно Тълк. решение № 1/13.04.2023 г.

5. Как се обжалва отнемане на шофьорска книжка?

Обжалване на Заповед за ПАМ (временно отнемане по чл. 171 ЗДвП)
- срок – 14 дни от връчването;
- компетентен съд – Административният съд по местоиздаване на заповедта;
- жалбата не спира предварителното изпълнение, но при определени предпоставки може да се поиска спиране.
Обжалване на наказателно постановление или електронен фиш
- срок – 7/14 дни (според вида акт) пред Районния съд;
- съдът проверява законосъобразността и може да отмени, измени или потвърди санкцията (вкл. срока на лишаване от право да управлява МПС).
- Обжалване на присъда по НК
- става по реда на НПК пред по-горна инстанция (въззивна, касационна);
- може да се атакува и допълнителното наказание „лишаване от право да управлява МПС“, включително чрез позоваване на Тълк. решение № 1/2023 г. и чл. 55 НК.

За конкретна проверка на акт, наказателно постановление или заповед за ПАМ и изготвяне на стратегия за обжалване във Вашия случай можете да се свържете с нас на тел. 0897 90 43 91 или на email: office@lawyer-bulgaria.bg

Кога КАТ може да ми вземе книжката на място?

– При алкохол/наркотици, отказ от тест, липса на валидна „Гражданска отговорност“, тежки нарушения на скоростта, движение в аварийна лента, насрещно по магистрала и др. – чрез ЗПАМ по чл. 171 ЗДвП.

Може ли съдът да не ми отнеме книжката при тежко ПТП?

– Да, след Тълкувателно решение № 1/13.04.2023 г. ВКС прие, че при изключителни смекчаващи обстоятелства съдът може да не наложи допълнителното наказание „лишаване от право да управлява МПС“, дори то да е предвидено кумулативно в чл. 343г НК.

Какво става, ако управлявам без застраховка „Гражданска отговорност“?

Освен глоба по Кодекса за застраховането, по чл. 171, т. 1, б. „е“ ЗДвП се налага ПАМ – временно отнемане на СУМПС до представяне на валидна полица, като заповедта подлежи на обжалване, но жалбата не спира изпълнението.

Какво е значението на контролните точки?

При всяко нарушение се отнемат точки; при изчерпване на всички точки свидетелството за управление губи валидност и водачът следва да премине процедури за възстановяване/нов изпит, съгласно чл. 157 ЗДвП и подзаконовите наредби.

01.10.2023/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Съдебно дело срещу Гаранционен фонд

Съвсем отделна категория са делата, заведени от пострадали лица срещу държавния „Гаранционен фонд“

Съдебно дело срещу Гаранционен фонд се завежда най-често когато пострадало лице при пътнотранспортно произшествие не може да получи обезщетение от застраховател, тъй като виновният водач няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Това е съвсем отделна категория застрахователни дела, различна от обичайните искове срещу застрахователни дружества.

При стандартно ПТП с валидна застраховка претенцията се насочва към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Когато обаче такава застраховка липсва, законът предвижда възможност увреденото лице да потърси обезщетение от Гаранционен фонд.

Гаранционният фонд е специална институция, която извършва плащания на обезщетения по задължителни застраховки в предвидените от закона случаи, включително при вреди, причинени от незастраховани моторни превозни средства.

Това следва от дейността на фонда, посочена и в официалната информация на самия Гаранционен фонд.

Кога възниква отговорност на Гаранционен фонд?

Отговорността на Гаранционен фонд възниква при наличие на конкретни законови предпоставки.

Най-често това са случаи, при които:

е настъпило пътнотранспортно произшествие;
произшествието е причинено виновно от водач на МПС;
към датата на ПТП виновният водач не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“;
на пострадалото лице са причинени имуществени и/или неимуществени вреди;
има причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди;
претенцията попада в обхвата на закона.

В действащия Кодекс за застраховането уредбата относно плащанията от Гаранционния фонд се съдържа основно в разпоредбите относно обезщетенията при вреди, причинени от МПС без валидна „Гражданска отговорност“ или при други специални хипотези.

Старият чл. 288 КЗ е от отменения Кодекс за застраховането, а в действащата уредба ключово значение има чл. 557 КЗ и следващите разпоредби.

Какви обезщетения могат да се търсят от Гаранционен фонд?

При Съдебно дело срещу Гаранционен фонд могат да се претендират различни видове обезщетения според конкретния случай.

1. Обезщетение за неимуществени вреди

При образувано вече Съдебно дело срещу Гаранционен фонд, това са болки, страдания, психически шок, емоционална травма, стрес, страх, трайни последици върху начина на живот и други лични страдания на пострадалия.

При смърт на близък в ПТП неимуществените вреди се изразяват в болки и страдания на близките на починалия.

В този случай съществен въпрос е кой има право да претендира обезщетение.

2. Обезщетение за имуществени вреди

Имуществените вреди при Съдебно дело срещу Гаранционен фонд могат да включват:

разходи за лечение;
разходи за болничен престой;
медикаменти;
рехабилитация;
медицински изделия;
транспортни разходи;
пропуснати доходи;
вреди по моторно превозно средство;
други реално доказани финансови загуби.

Гаранционният фонд има отделна процедура за разглеждане на претенции за имуществени вреди, като при определено обезщетение сумата се превежда по банков път на увреденото лице или на изрично упълномощено лице.

Обезщетение при смърт на близък

Един от най-важните въпроси при дела срещу Гаранционен фонд е кръгът на лицата, които могат да получат обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък.

С Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд.

По изключение обезщетение може да бъде присъдено и на друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания.

Това е особено важно при Съдебно дело срещу Гаранционен фонд когато се предявява претенция на:

братя и сестри;
баби и дядовци;
внуци;
лица, живели във фактическа семейна близост с починалия;
други близки, които могат да докажат изключително силна емоционална връзка.

Самото родство не винаги е достатъчно.

Необходимо е да се докаже реалната близост, интензитетът на отношенията и действително претърпените страдания.

Какво трябва да се докаже по делото?

За да бъде уважен искът при Съдебно дело срещу Гаранционен фонд, ищецът трябва да докаже всички правнорелевантни факти.

Това е съществено, защото съдът не присъжда обезщетение само въз основа на твърдения.

Обикновено трябва да се установят следните обстоятелства:

1. Настъпило ПТП

Необходимо е да се докаже датата, мястото и механизмът на пътнотранспортното произшествие.

Това се установява чрез протокол за ПТП, наказателно постановление, досъдебно производство, съдебни актове, свидетелски показания и експертизи.

2. Вина на водача

Трябва да се установи, че конкретният водач е причинил произшествието виновно.

При спор това обикновено се доказва чрез автотехническа експертиза, наказателни материали, свидетелски показания и други доказателства.

3. Липса на застраховка „Гражданска отговорност“

Една от основните предпоставки за ангажиране на Гаранционен фонд е виновният водач да не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на произшествието.

4. Настъпили вреди

Пострадалият трябва да докаже какви вреди е претърпял.

При телесни увреждания това включва медицински документи, епикризи, експертизи, разходни документи и доказателства за отражението върху ежедневието.

5. Причинна връзка

Необходимо е да се докаже, че конкретните вреди са пряка последица от ПТП, а не от друго обстоятелство.

6. Размер на обезщетението

Размерът на обезщетението се определя според характера на вредите, тежестта на уврежданията, продължителността на лечението, възрастта на пострадалия, степента на страданията и доказателствата по делото.

Защо Гаранционният фонд може да откаже плащане?

Гаранционният фонд може да откаже изплащане на обезщетение, когато приеме, че не е налице законово основание за плащане или че представените доказателства са недостатъчни.

Такава възможност е посочена и в официалната информация относно произнасянето по претенции за неимуществени вреди.

На практика отказите често се мотивират с твърдения за:

липса на доказана вина на водача;
спорен механизъм на произшествието;
липса на причинна връзка между ПТП и вредите;
недоказан размер на претенцията;
липса на активна материалноправна легитимация на претендиращото лице;
недостатъчни медицински документи;
съпричиняване от страна на пострадалия.

Именно поради това консултацията с адвокат по застрахователни дела е важна още преди подписване на споразумение или подаване на претенция.

Опасност от подписване на неизгодно споразумение

В практиката често се случва пострадали лица или наследници на загинал при ПТП да бъдат насочени към подписване на споразумение за изплащане на сравнително ниска сума.

Подписването на подобно споразумение без правна консултация може да доведе до сериозни последици.

Възможно е пострадалото лице да се лиши от възможността да претендира по-високо обезщетение, ако със споразумението е заявило, че няма други претенции.

Затова преди подписване на какъвто и да било документ е препоръчително да се извърши правна преценка:

дали предложената сума съответства на съдебната практика;
дали са отчетени всички вреди;
дали има бъдещи медицински последици;
дали има основание за по-високо обезщетение;
дали споразумението съдържа отказ от бъдещи претенции.

Какви документи са необходими?

При претенция или съдебно дело срещу Гаранционен фонд обикновено са необходими следните документи:

протокол за ПТП;
данни за виновния водач;
доказателства за липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“;
медицински документи;
епикризи;
експертни решения, ако има трайно увреждане;
фактури и касови бележки за лечение;
документи за доходи при претенция за пропуснати ползи;
удостоверение за наследници при смърт;
акт за смърт;
доказателства за близка емоционална връзка с починалия;
свидетелски показания;
снимки, експертизи и други относими доказателства.

Съдебно дело срещу Гаранционен фонд след отказ

Ако Гаранционният фонд откаже плащане или предложи несправедливо ниско обезщетение, пострадалият може да предяви иск пред съда.

В съдебното производство съдът преценява:

дали са налице предпоставките за отговорност на фонда;
дали ПТП е причинено от незастрахован водач;
дали вредите са доказани;
какъв е справедливият размер на обезщетението;
дали има съпричиняване;
дали претендиращото лице има право на обезщетение.

При дела за тежки телесни увреждания или смърт съдът обикновено назначава съдебномедицинска експертиза, а при спор относно механизма на ПТП — съдебно-автотехническа експертиза.

Встъпване на Гаранционния фонд в правата на увредения

След като изплати обезщетение, Гаранционният фонд има право да търси платената сума от виновния водач или от лицето, което носи отговорност за вредите. Това е регресна отговорност.

С други думи, фондът обезщетява пострадалия, но след това може да насочи претенцията си срещу причинителя на вредата.

При стария Кодекс за застраховането това беше уредено в чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./, а в действащата правна рамка аналогичната логика се съдържа в уредбата на Гаранционния фонд по действащия Кодекс за застраховането.

Ролята на адвокат при дело срещу Гаранционен фонд

Адвокатът по застрахователни дела има съществена роля при подготовка и водене на дело срещу Гаранционен фонд.

Правната защита включва:

анализ на ПТП и доказателствата;
проверка за наличие или липса на „Гражданска отговорност“;
изчисляване на възможния размер на обезщетението;
подготовка на претенция до Гаранционния фонд;
възражение срещу отказ или занижено обезщетение;
водене на съдебно дело;
събиране на медицински, технически и свидетелски доказателства;
защита срещу възражения за съпричиняване;
процесуално представителство пред съда.

В много случаи именно качествената предварителна подготовка определя изхода на делото.

Чести грешки на пострадалите лица

Най-често срещаните грешки при претенции срещу Гаранционен фонд са:

подаване на непълни документи;
подписване на споразумение без адвокат;
приемане на твърде ниско обезщетение;
липса на доказателства за реалните болки и страдания;
пропускане на медицински документи;
недостатъчно доказване на близка връзка при смърт на роднина;
забавяне на правни действия;
неправилно формулирана претенция.

При Съдебно дело срещу Гаранционен фонд тези грешки могат да доведат до отказ, намаляване на обезщетението или загуба на възможност за по-висока компенсация.

Нашият съвет

Съдебното дело срещу Гаранционен фонд е специфична правна процедура, която изисква добро познаване на Кодекса за застраховането, съдебната практика и правилата за доказване на вреди при ПТП.

Когато виновният водач няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“, пострадалото лице не остава без защита. Законът предвижда възможност обезщетението да бъде потърсено от Гаранционен фонд.

За да бъде уважена претенцията, трябва да се докажат ПТП, вината на водача, липсата на застраховка, настъпилите вреди, причинната връзка и размерът на обезщетението.

При отказ, забавяне или предложение за несправедливо ниска сума е препоръчително незабавно да се потърси съдействие от адвокат по застрахователни дела.

Нуждаете се от адвокат при дело срещу Гаранционен фонд?

Като адвокати по застрахователни дела можем да съдействаме при:

претенции срещу Гаранционен фонд;
отказ за изплащане на обезщетение;
ПТП с незастрахован водач;
тежки телесни увреждания;
смърт на близък при катастрофа;
занижено обезщетение;
съдебни дела срещу Гаранционен фонд

За повече информация, можете да се обърнете към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail info@lawyer-bulgaria.bg

08.01.2023/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Претенция при ПТП ?

Част от важните въпроси по застрахователни дела засягат и удовлетворяване на Претенция при ПТП ?

В практиката по застрахователни дела един от най-важните въпроси е не просто дали пострадалият има право на обезщетение, а каква точно претенция при ПТП може да предяви, срещу кого, в какъв срок и с какви доказателства.

Именно тук най-често се допускат грешки – подава се непълна претенция, приемат се занижени предложения от застрахователя или се подписва споразумение, което на практика затваря възможността за по-нататъшно търсене на по-високо обезщетение.

Съгласно Кодекса за застраховането увреденото лице има право да отправи писмена претенция до застрахователя, а при наличие на предпоставките по закона – и да предяви пряк иск срещу него.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди пък се определя по правилото на чл. 52 ЗЗД – по справедливост, което в България продължава да се конкретизира основно от съдебната практика, а не чрез единна законова таблица.

Какво означава „претенция при ПТП“?

Под претенция при ПТП следва да се разбира официалното искане на пострадалото лице за изплащане на обезщетение за всички претърпени вреди – имуществени и неимуществени – причинени от пътнотранспортното произшествие.

По силата на чл. 380, ал. 1 КЗ това искане трябва да бъде отправено писмено до застрахователя, като още при подаването му пострадалият следва да предостави и пълни и точни данни за банковата сметка, по която да бъде извършено плащането.

Именно тази извънсъдебна претенция е началната и задължителна стъпка в много случаи, преди спорът да премине в съдебна фаза.

Срещу кого се предявява претенцията?

Срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“

Когато ПТП е причинено от водач на МПС, за което има валидна застраховка „Гражданска отговорност“, увреденото лице има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Това следва от чл. 432, ал. 1 КЗ, който признава на пострадалия самостоятелно право на иск срещу застрахователя на делинквента. На практика това е най-честият механизъм за обезщетяване при ПТП.

Срещу Гаранционния фонд

Когато няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ или МПС е неидентифицирано, в определени хипотези претенцията може да бъде насочена към Гаранционния фонд.

От официалната информация на Фонда е видно, че за вреди върху имущество, причинени от неидентифицирано МПС, по правило не се плаща обезщетение, освен ако наред с това са причинени и значителни телесни увреждания или смърт.

Това е съществена особеност, която често се пропуска от пострадалите.

Какви вреди могат да се претендират при ПТП?

Неимуществени вреди

При Претенция при ПТП това са болките, страданията, стресът, страхът, психическите последици, загубата на нормален начин на живот, ограниченията в ежедневието, трайните неудобства и при по-тежки случаи – дългосрочните психотравматични последици.

Българското право не съдържа фиксирана тарифна таблица за тези вреди.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението се определя по справедливост, а ВКС изрично посочва, че именно този принцип е отправната точка при преценката на правото и размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Имуществени вреди

При ПТП могат да се претендират и имуществени вреди, когато са налице реално направени или предстоящи необходими разходи и загуби.

На практика това включва разходи за лечение, медикаменти, консумативи, операции, рехабилитация, помощни средства, транспорт до лечебни заведения, разходи за чужда помощ, както и пропуснати доходи при временна или трайна невъзможност за работа.

За този вид вреди съдът и застрахователят изискват много по-строго документално доказване – фактури, касови бележки, епикризи, болнични листове, експертизи, документи за трудови доходи и други.

Общият принцип е, че се обезщетяват реално доказаните вреди, които са в причинна връзка с произшествието.

Правото на пряк иск срещу застрахователя покрива както имуществените, така и неимуществените вреди, за които застрахованият водач отговаря.

Как се определя размерът на обезщетението?

Значението на чл. 52 ЗЗД

Най-важната норма при неимуществените вреди е чл. 52 ЗЗД, според който обезщетението се определя от съда по справедливост.

Това не означава произволно определяне на сума, а преценка на конкретни обстоятелства: вида и тежестта на травмите, продължителността на лечението, интензитета на болките, възрастта на пострадалия, трайните последици, нуждата от чужда помощ, отражението върху личния и професионалния живот, както и цялостната промяна в начина на живот след инцидента.

ВКС нееднократно подчертава, че обезщетението трябва да представлява справедлив паричен еквивалент на действително претърпените морални вреди.

Защо извънсъдебните предложения често са по-ниски?

На практика застрахователят прави преценка на риска, доказателствата и вероятния съдебен изход.

Когато пострадалият не представи добре структурирана претенция, без медицинска последователност, без свидетелска подготовка и без ясна правна обосновка на причинната връзка и интензитета на страданията, предложението често остава занижено.

Отделно, законът предвижда възможност за съдебно търсене на обезщетението, ако застрахователят не плати в срока по чл. 496 КЗ, откаже плащане или ако пострадалият не е съгласен с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Именно тази законова рамка обяснява защо сериозно подготвената претенция и готовността за съдебен процес са реален фактор в преговорите.

Какви са сроковете за произнасяне на застрахователя?

Срок от 15 работни дни

Комисията за финансов надзор посочва, че застрахователят следва да се произнесе по претенцията в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ.

Това е важен срок, защото често спорът се свежда до това дали всички доказателства вече са били предоставени и дали застрахователят основателно е изисквал допълнителни документи.

Максимален срок от 3 месеца

Независимо от горното, по чл. 496, ал. 1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по застраховка „Гражданска отговорност“ не може да бъде по-дълъг от три месеца от предявяването ѝ по реда на чл. 380 КЗ. КФН изрично разяснява това правило в потребителския си наръчник, а и в свои наказателни постановления санкционира дружества за неспазването на този срок.

Лихва за забава

Когато застрахователят не определи и не изплати обезщетението в срок, той дължи законна лихва за забава.

Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ тя тече от по-ранната от две дати, една от които е изтичането на срока от 15 работни дни след представяне на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ.

Това е изключително важно при формиране на петитума по съдебен иск, защото лихвата често е съществена по размер.

Кога може да се заведе дело срещу застрахователя?

Съдебният иск не е произволна първа стъпка.

По силата на чл. 498 КЗ увреденото лице най-напред следва да е предявило писмена претенция пред застрахователя.

След това спорът може да бъде отнесен до съд, когато застрахователят не е платил в срока, откаже да плати или когато пострадалият не е съгласен с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Тази предпоставка е съществена и в съдебната практика се разглежда като процесуално значима за допустимостта на иска по чл. 432 КЗ.

Кои лица имат право на обезщетение при смърт вследствие на ПТП?

Традиционният кръг правоимащи

В класическата практика право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт имат най-близките – съпруг/съпруга, деца, родители, както и лицата, признати в ППВС № 5/1969 г. – например отглеждано, но неосиновено дете, и лицето, което е съжителствало трайно на съпружески начала с починалия. ВКС подробно проследява тази еволюция в Тълкувателно решение № 1/2016 г.

Разширяване на кръга правоимащи

С Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, постановено на 21.06.2018 г., е прието, че освен лицата от традиционния кръг, по изключение и всяко друго лице може да получи обезщетение

Става дума за лица, които са създали с починалия трайна и дълбока емоционална връзка и търпи продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

ВКС изрично посочва, че братя, сестри, баби, дядовци и внуци могат да бъдат обезщетени, но не автоматично – необходимо е пълно и главно доказване на особената близост и действително претърпените морални вреди.

Искова претенция при ПТП?

Описание на произшествието и основание

Добрата претенция трябва ясно да описва кога, къде и как е настъпило ПТП, кой е виновният водач, коя е застрахователната компания и каква е причинно-следствената връзка между произшествието и вредите.

Обичайните документи са констативен протокол, двустранен протокол, постановления, експертизи, снимки, медицински документи и свидетелски данни.

КФН изрично посочва, че още в деня на завеждане на претенцията застрахователят следва да уведоми лицето какви доказателства са нужни за установяване на основанието и размера на претенцията.

Пълно доказване на вредите

При телесни увреждания централно значение имат епикризи, амбулаторни листове, образни изследвания, болнични листове, решения на ТЕЛК/НЕЛК при наличие, рехабилитационни документи и експертизи.

При неимуществени вреди особено важни са свидетелите, които могат да установят промяната в живота на пострадалия – болки, страх, безсъние, ограничена подвижност, невъзможност за работа, социална изолация, промени в психическото състояние и трайни ограничения.

Именно от качеството на доказването зависи дали претенцията ще бъде възприета като сериозна и дали евентуалният съдебен иск ще издържи.

Защо не трябва прибързано да се подписва споразумение със застрахователя?

Много пострадали приемат първото предложение, защото са финансово затруднени или не познават реалните граници на съдебната практика.

Това е особено рисково при тежки травми, инвалидизация или смърт, защото едно подписано споразумение обичайно цели окончателно уреждане на спора.

Веднъж приета сума без пълен анализ на медицинските последици, на продължителността на възстановяването и на релевантната съдебна практика, възможностите за последващо увеличение са силно ограничени и често практически изчерпани.

Това не е отделна законова формула, а извод от самата логика на извънсъдебното уреждане и от значението на надлежната правна преценка преди приемане на плащане.

Най-честите проблеми при претенции за обезщетение след ПТП

Занижена оценка на неимуществените вреди

Това е най-честият проблем.

Застрахователят приема наличието на увреждане, но предлага сума, която не отчита реалния интензитет и продължителност на страданията, периода на възстановяване и бъдещите последици.

При спор съдът извършва собствена преценка по чл. 52 ЗЗД.

Спор относно причинната връзка

Често се твърди, че част от оплакванията не са от ПТП, а от предходни заболявания или други фактори.

Именно затова ранната медицинска документация, проследяването на лечението и съдебномедицинската експертиза са решаващи.

КФН също подчертава значението на представянето на пълния набор доказателства, защото от тях зависи и началото на срока за произнасяне.

Протакане на процедурата

На практика нерядко се искат допълнителни документи, което забавя произнасянето.

Но дори и да не са налице всички доказателства, окончателното произнасяне по „Гражданска отговорност“ не може да надхвърли тримесечния срок по чл. 496 КЗ.

Ролята на адвоката по застрахователни дела

Добрата правна защита при претенция след ПТП не се изчерпва с изпращане на едно уведомление до застрахователя.

Тя включва анализ на всички възможни пера на вредите, правилно структуриране на извънсъдебната претенция, преценка дали предложената сума е под съдебния стандарт, подготовка на доказателства за бъдещ процес, изчисляване на законната лихва и преценка кога е налице основание за иск по чл. 432 КЗ.

При смъртни случаи защитата е още по-специфична, защото трябва да се анализира кой точно е материално легитимиран, както и дали е необходимо доказване на особено близка връзка по Тълкувателно решение № 1/2016 г.

Съберете документите веднага

Запазете протоколи, снимки, медицински документи, рецепти, касови бележки, болнични листове, решения на органите по разследването и всякаква кореспонденция със застрахователя. При липса на доказателства дори основателна претенция може да бъде занижена или отхвърлена.

Подайте писмена претенция правилно

Претенцията трябва да е писмена и да съдържа банкова сметка, както изисква чл. 380 КЗ.

Това е не просто формалност, а законова предпоставка за началото на процедурата по уреждане.

Не приемайте първото предложение без правна оценка

Предложеното обезщетение не е критерий за действителния размер на вредите.

Правилният ориентир е съчетанието между закона, доказателствата и съдебната практика по сходни случаи.

При несъгласие със сумата законът изрично допуска съдебна претенция.

Нашият съвет

Въпросът „Каква претенция при ПТП мога да предявя?“ няма един-единствен кратък отговор.

Възможни са претенции за неимуществени вреди, имуществени вреди, лихва за забава, а при смърт – и претенции на по-широк кръг близки лица, когато са налице предпоставките, приети в практиката на ВКС.

Законът дава право на пострадалия да отправи писмена претенция до застрахователя, определя срокове за произнасяне и допуска пряк иск при отказ, забава или спор за размера. Реалният размер на дължимото обезщетение обаче почти винаги зависи от качеството на доказателствата и от правилната правна аргументация.

Именно затова професионално подготвената претенция често е решаващата разлика между символично плащане и реално обезщетяване на всички понесени вреди.

Какъв адвокат ми трябва дело срещу застраховател ?

Независимо дали става въпрос за задължителни или доброволни застраховки, е нужно да се свържете с адвокат по застрахователни дела. Тези адвокати са специализирани и подготвени в решаването на сложни казуси пред съда.

Как да заведа дело срещу застраховател ?

Желателно е след като се свръжете с адвокат по застрахователни дела да му предоставите цялата налична документация по Вашият казус. Най-важният документ за наличието на отговорност на застрахователя е ПРОТОКОЛ за ПТП, в който е посочена вината на извършителя и вписана валидна застраховака - Гражданска отговорност

Колко струва делото срещу застраховател ?

Стойността на едно застрахователно дело има конкретна стойност- що се касае до разходи за съдебна такса, адвокатски хонорар, съдебни експертизи и оценка и заключение на вещо лице. В голяма част от случаите сумите са чувствително ниски на фона на обезщетение в размер на няколко десетки хиляди при констатирана и доказана средна, тежка телесна повреда или в най-лошият случай - при смърт от ПТП.

Колко време продължава делото срещу застраховател ?

Застрахователните дела са сравнително сложни като материя и тежест, при събиране на доказателства и доказване на основната теза в исковата молба пред съда. Затова не е необичайно, ако се стигне до разглеждане на делото пред първа инстанция в рамките на няколко месеца. Целта на иска е в конкретният период на делото пред първата инстанция, съдът да се произнесе с фиксиран размер на застрахователно обезщетение при констатирана средна или тежка телесна повреда, респ. смърт при ПТП на пътя.

16.05.2020/by lawyer

News, Полезни статии

ПТП с чужд автомобил

В последните десетилетия, страната ни се посещава от множество туристи, но пътувайки се стига до ПТП с чужд автомобил

Случва се разбира се настъпи и пътно транспортно произшествие с чужд автомобил, който управлява автомобил с чужда регистрация.

В такива ситуации, резонно настъпва въпроса, кой отговаря за настъпилите материални вреди и от кого следва пострадалото лице в България да получи съответното застрахователно обезщетение за станалото пътно транспортно произшествие с чужд автомобил.

При ПТП с чужд автомобил

Голяма част от ПТП, който са с автомобили чужда регистрация, се нуждаят от допълнителна информация и проверка.

Отговорите на тези въпроси следват в няколко насоки, а именно :

ПТП с чужд автомобил имат законно право да търсят застрахователно обезщетение от Застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на извършителя;
Ако няма застраховка „Гражданска отговорност“ за причинените щети се носи от страна на Гаранционен фонд.
Когато извършителят на ПТП е гражданин с чужд регистрационен номер на автомобила и валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на чуждестранен Застраховател, както и случаите в който или пътно транспортно произшествие с гражданин е настъпило на територията на друга държава и пострадал е български гражданин, той има право да иска обезщетение в Република България.
Отговорност за настъпване на вреди и търсене на застрахователно обезщетение настъпва и когато извършителят на пътно транспортно произшествие с чуждестранен гражданин, не разполага с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Във всички описани случа, застрахователното обезщетение винаги представлява изплащането на конкретна парична сума, която се изплаща за:

Настъпили неимуществени вреди, в това число претърпени от пострадалия или негови близки болки и страдания, причинени от увреждане на пострадалото лице и неимуществени вреди. ПТП с чужд автомобил
Реално настъпили имуществените вреди, довели не са до материални щети по автомобила на пострадалото лице, причинени от извършителя на пътно транспортно произшествие , но в това число медицински разходи за последващо болнично и извънболнично лечение, средства за лекарства, разходи за рехабилитация на пострадало лице и др.
Разходи и пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от настъпването на пътно транспортно произшествие с чуждестранен гражданин;
Съдебни и административни такси, разноски, хонорари свързани с предявяването на искови претенция по застрахователни дела пред съд, в това число съдебни разходи, такси и разноски за вещи лица, депозит по назначени съдебни експерти, хонорари и др.

Защо да ни се доверите ?

Съдействието от специалист с опит в застраховането увеличава не само шанса Ви да получите обезщетение, но също така увеличава шанса за получаване на справедливо обезщетение, съобразено с претърпените от Вас вреди.

Как ще защитим Вашите права ?

При ПТП с чужд автомобил и настъпили вреди можете да ни се доверите.

Ще предявим претенция от Ваше име и във Ваша полза към застраховател, съобразно съдебната практика по застрахователни дела.

В този случай, ще си гарантирате реална възможност да получите справедливо и възможно най-изгодно застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

17.02.2020/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Обезщетение средна телесна повреда

Причиняването на повреди представлява престъпление, според българското законодателство и затова може да се претендира Обезщетение средна телесна повреда

Поради тази причина определението за лека, средна и тежка телесна повреда,се дължи и обезщетение за средна телесна повреда.

Според него телесната повреда е средна, ако е причинено:

трайно отслабване на зрението или слуха;
трайно затрудняване на речта,
трайно затрудняване на движението на крайниците;
трайно затрудняване на движението на снагата или врата,
трайно затрудняване на движението на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност;
счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето;
обезобразяване на лицето или на други части от тялото;
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота;
разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.”.

Вид и размер на щетите, подлежащи на обезщетяване

Съгласно Наказателния кодекс на Република България и действащата съдебна практика, всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от пътнотранспортно произшествие (ПТП), подлежат на обезщетяване.

Законът ясно разграничава имуществените и неимуществените вреди, като и двата вида подлежат на обезщетение – било то по съдебен или извънсъдебен ред.

✅ Какво представлява Обезщетение средна телесна повреда ?

Неимуществените вреди обхващат болките, страданията и душевните терзания, които пострадалото лице понася вследствие на инцидента. Това включва:

Физическа болка, свързана с травмите;
Душевно страдание от временно или трайно увреждане;
Психологическа травма;
Промяна в качеството на живот и социална адаптация;
Нарушаване на възможността за упражняване на професия или спорт.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя индивидуално, като се отчита интензитетът и продължителността на болките, както и степента на психическо страдание.

✅ Какво включва Обезщетение средна телесна повреда ?

Имуществените вреди са всички действителни финансови разходи и загуби, които пострадалото лице е претърпяло във връзка с ПТП.

Те обикновено включват:

Разходи за спешна и последваща медицинска помощ;
Оперативни интервенции и болничен престой;
Медикаменти и рехабилитационни процедури;
Загубени доходи поради нетрудоспособност;
Щети по автомобила или друго имущество;
Разходи за помощ от трети лица (медицински асистент, социален работник и др.).

Всички тези разходи трябва да бъдат надлежно доказани с документи – фактури, епикризи, разписки и др.

⚖️ Причинно-следствена връзка при Обезщетение средна телесна повреда

При предявяване на иск за обезщетение – независимо дали по гражданска или наказателна отговорност, доказването на причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилите увреждания е задължителен елемент. Това означава:

Травмите трябва да са настъпили в резултат именно на конкретното ПТП, а не вследствие на предходно заболяване или друго събитие;
Установява се чрез медицинска експертиза и становища на лекарски комисии.

💡 Какво се счита за средна телесна повреда?

Съгласно чл.129 и сл. от Наказателния кодекс, средна телесна повреда е такава, която води до временно затруднение в двигателните функции, деформация, счупвания, загуба на трудоспособност и др.

В случай че такава телесна повреда е причинена по непредпазливост или умишлено, това може да съставлява престъпление от общ характер.

🛡️ Роля на застрахователната компания при Обезщетение средна телесна повреда

Ако виновното лице по ПТП е имало задължителна „Гражданска отговорност“ застраховка, пострадалият има право да поиска обезщетение директно от застрахователя. Размерът на обезщетението се определя от:

Медицинската експертиза на уврежданията;
Продължителността на лечението и възстановяването;
Степента на страданията;
Трайността на увреждането.

⚠️ А ако няма застраховка?

Независимо от наличието или липсата на валидна застраховка на виновното лице, пострадалият има пълното право да предяви иск по съдебен ред – както срещу виновния водач, така и срещу евентуални трети отговорни лица.

При тежки случаи (тежка телесна повреда, смърт) държавата може да се намеси служебно чрез прокуратурата.

📞 Консултирайте се с адвокат по ПТП дела

Ако сте пострадали в ПТП и търсите професионална защита и съдействие за получаване на максимално обезщетение, свържете се с нас:

📱 +359 897 90 43 91
📧 office@lawyer-bulgaria.bg

🔎 Всеки случай се разглежда индивидуално, с оглед неговата правна и фактическа специфика.

Вашето право на справедливо обезщетение не е въпрос на компромис – то е гарантирано от закона!

Всеки конкретен случай, ще бъде разгледан с оглед спецификата и обстоятелствата при които е настъпил.

Кога е налице средна телесна повреда ?

към средната телесна повреда спадат трайните увреждания като например трайно отслабване на зрението и/или слуха, постоянното разстройство на здравето, трайно затруднение на речта, трайно движение на крайниците, снагата или врата, трайно отслабване на функциите на половите органи (без да е причинена детеродна нетрудоспособност). -На второ място са счупванията и другите видове наранявания – счупване на челюст или пък избиването на зъби, без които се затруднява дъвченето и/или говоренето, обезобразяването на лицето или на други части от тялото на пострадалия и наранявания, които са проникнали в черепната, гръдната и коремната кухина.

Как се определя обезщетението за средна телесна повреда?

Размерът на обезщетението при получаване на средна телесна повреда се определя по два основни начина. Първият начин е от лекарска комисия към застрахователната компания, а вторият начин е чрез решение на съда. За определянето на обезщетението няма точна схема и всичко зависи от вида на претърпяната травма. Когато обезщетението бива изплащано от застрахователната компания при направен лекарски преглед от страна на лекарската комисия, то степента обезщетението се определя от степента на увредимост, както и от мъките и страданията на пострадалото лице. Другият вариант е когато обезщетението се присъжда от съда. Тогава се взима предвид средния размер на присъдените обезщетения за този вид травма – средна телесна повреда.

Какъв е размерът на застрахователно обезщетение при средна повреда ?

ато цяло средната телесна повреда получава средно обезщетение от около 5000-30 000лв. Като се има в предвид факта, че причиняването на средна телесна повреда е престъпление, то причинителя може да се накаже с лишаване от свобода или пробация. Това обаче зависи от решението на съда.

Какъв е срокът за претенция при средна телесна повреда ?

Най-общо срокът за иск при средна телесна повреда е 5г. от възникването на вредата. За целта е нужно да се ангажира специалист за дела при ПТП и застрахователни случаи.

14.11.2019/by lawyer

Полезни статии, News, Personal

Обезщетение Гаранционен фонд

Oбезщетение гаранционен фонд

Едни от интересните случаи в нашата практика са делата за Обезщетение Гаранционен фонд.

Често пъти се случват ситуации в който в резултат на ПТП на пътя е налице щета, за пострадал автомобил, за който виновният водач няма валидна застраховка Гражданска отговорност.

В последните няколко години, в резултат на активна кампания на застрахователният пазар у нас сравнително малък процент от автомобилите нямат задължителната „Гражданска отговорност“.

Гаранционният фонд е институцията, която изплаща обезщетения, когато автомобилът, който ви е ударил, няма задължителната застраховка “Гражданска отговорност”.

Към него трябва да се обърнете и в случай, че виновникът за произшествието е неизвестен.

Фондът изплаща и обезщетения по другата задължителна застраховка „Злополука” на пътниците, ако превозвачът не е имал валидна полица.

За да се получат пари за настъпили имуществени и неимуществени щети, нанесени от кола без “Гражданска отговорност”, собственикът на увредения автомобил трябва да подаде молба (уведомление), чрез пълномощник.

Необходимо условие за плащане от Гаранционен фонд е пътнотранспортното произшествие е настъпило на

А/ територията на Република България,

Б/ на територията на друга държава членка на ЕС

В/ на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, с МПС от територията на Република България,

Г/ Виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съгласно разпоредбата Кодекса за застраховане след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.

Съгласно Кодекса за застраховане Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България

В двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.

Съгласно ал. 3 на същата разпоредба след изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага чл. 288, ал. 12 и 14 от КЗ.

Ако Гаранционен фонд са завели дело срещу Вас, Вие имате съответните права на защита.

Съветваме Ви да се обърнете за съдействие към опитен адвокат, който е специализиран в застрахователните дела

Плащане и Oбезщетение гаранционен фонд

В съвременният живот са налице условия в който държавата е гарантирала изпълнението и обезщетението на пострадалите, в случай на липса на активна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

Едва в този случай се изплаща обезщетение от страна на Гаранционен фонд.

състав, от който възниква предвидената в посочените разпоредби регресна отговорност, включва следните подлежащи на доказване юридически факти:

1.Възникване на застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие на територията на Република България

2. ПТП на територията на друга държава членка, причинено от моторното превозно средство, което се намира в Република България;

3. Липса на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“;

4. Изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка;

5. Възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд.

Гаранционният фонд е институцията, която изплаща обезщетения, когато автомобилът, който ви е ударил, няма задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.

В случай, че е налице щета, доказана с документи и ПРОТОКОЛ за ПТП, това е мястото, където следва да се обърнете и в случай, че виновникът за произшествието е неизвестен.

Фондът изплаща и обезщетения по другата задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците, ако превозвачът не е имал валидна полица.

За да получите обезщетение за настъпили имуществени и неимуществени щети, нанесени от кола без „Гражданска отговорност“ от страна на Гаранционен фонд, собственикът на увредения автомобил трябва да се обърне самостоятелно или чрез специалист към Гаранционния фонд.

Необходими са документи за Oбезщетение гаранционен фонд

В случай на претенция за неимуществени вреди, процедурата е по-сложназа което е необходимо да се обърнете към специалист, който да Ви помогне при получаването на обезщетение.

Освен изброените по-горе, които удостоверяват настъпилото пътнотранспортно произшествие, се искат доказателства за телесните повреди и размера на неимуществените вреди.

ИЗКЛЮЧЕНИЯ в които Гаранционният фонд не изплаща обезщетения.

Допълнителни доказателства се искат само ако необходимостта от тях не е можело да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок до 15 дни от представяне на документите.

Обезщетенията се превеждат до 3 месеца. Oбезщетение гаранционен фонд.

Размерът на обезщетението при застраховка „Гражданска отговорност“ се формира от различни фактори.

При смърт или телесни увреждания претенцията и представените доказателства се обсъждат от експертна застрахователно-медицинска комисия към Гаранционния фонд.

При смърт също се вземат предвид възрастта на починалия, отношенията между него и наследника или лицата, имащи право на издръжка.

Размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля минималната сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие.

Oбезщетение гаранционен фонд имат законов срок, в който трябва да се произнесе.

Той е до 3 месеца от датата, на която претенцията е заведена в регистъра на фонда. В този срок УС трябва да излезе с решение и да плати обезщетението по банковата сметка на увреденото лице или да откаже плащането, ако представените доказателства не са били достатъчни.

Oбезщетение гаранционен фонд за пътниците в автобуси без полица

Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди при няколко случая, част от които са:

– когато произшествието е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство;
– виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а произшествието
е станало на територията на България или друга страна членка на ЕС;
– произшествието е настъпило у нас и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на
трета държава, а виновният няма сключена гранична застраховка или сертификат „Зелена карта“.

Фондът изплаща обезщетения и по задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците, ако превозвачът не е имал застраховка. Oбезщетение гаранционен фонд.

От 2007 г., когато се присъединихме към ЕС, Гаранционният фонд осигурява покритие за територията на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство.

Средствата във фонда се набират от всяка продадена задължителна полица – „Гражданска отговорност“ и „Злополука“. Вноската се определя всяка година. Oбезщетение гаранционен фонд

За допълнителна информация можете да се обърнете към нас за правна защита по дела срещу Гаранционен фонд и пред съд на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg.

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед конкретиката на всеки случай и ще получите отговор в рамките на работния ден !

Какво е Гаранционен фонд

Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за: имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство); имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество

Какви щети изплаща Гаранционен фонд ?

Гаранционният фонд изплаща обезщетения и по задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците, ако превозвачът не е имал такава застраховка. Гаранционният фонд не извършва плащане на застрахователя по имуществена застраховка на моторното превозно средство на увреденото лице в случаите, когато виновният водач няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за събития, настъпили на територията на България.

Как възниква регресната отговорност?

Фактически състав, от който възниква предвидената в посочените разпоредби регресна отговорност, включва следните подлежащи на доказване юридически факти: възникване на застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие на територията на Република България или на територията на друга държава членка, причинено от моторното превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България; липса на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“; изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка; възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд. При наличието на тези предпоставки, Гаранционният фонд, като лице, изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект до размера на изплатеното обезщетение.

Кога претенцията на Гаранционен фонд е основателна ?

Основателността на регресната претенция предполага доказване и на деликтно правоотношение по чл. 45 от ЗЗД, пораждащо валидно задължение на длъжника за възстановяване стойността на причинените вреди вследствие виновното му и противоправно поведение.. Обикновено Гаранционен фонд завежда дела срещу наши клиенти, тъй като е възстановил суми на компенсационен орган, а след това встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви.

21.06.2019/by lawyer

Полезни статии, News

Кога се плаща обезщетение при ПТП ?

В последните няколко години се увеличава броят на пътнотранспортните произшествия, че въпреки взетите мерки. Резонно възниква въпроса : Кога се плаща обезщетение при ПТП ?

Като адвокати по застрахователни дела можем да посочим множество причини за настъпване на ПТП и в този случай, след като е претърпял ПТП, всяко пострадало лице има нужда да бъде насочен в съответната материя.

Въпросите относно предявяването на претенции за изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя или виновното лице са от компетентността на кантората.

Съдебна практика при изплащането на застрахователно обезщетение на пострадал

Съдебната практика по застрахователни дела през годините наложи изготвянето на задължителна автотехническа експертиза

Тази експертиза е основен елемент от разследването механизма на всяко обезщетение при ПТПна пътя.

Резултатите от изготвената и депозирана дават яснота на съда за механизма на ПТП-то.

Това е основата и за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, вземайки в предвид и причинените щети на пострадалите лица.

Ако има пострадало лице при настъпването на едно ПТП се образува наказателно производство срещу виновния водач.

В хода на наказателното дело пострадалите лица, имат право по силата на закона да предявяват свои граждански иск в наказателният процес срещу виновния водач

Този иск следва да се предявеи за заплащане на обезщетение за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди.

Това става, като със съдебното решение се извади изпълнителен лист за изплащане на дължимото обезщетение, което съдът е присъдил.

За съжаление в този случай, размера на тези застрахователни обезщетения при ПТП не са високи

Въпросът кога се плаща обезщетение при ПТП възниква с оглед момента, в който пострадалите лица могат да ги получат застрахователно обезщетение.

Често по застрахователни дела се оказва че в голяма част от тези случай извършителят на ПТП-то, като виновен не разполага с нужните финансови средства, за да изплати дължимото и определено от съда застрахователно обезщетение при ПТП.

В случай, че е ангажиран адвокат по застрахователни дела, застрахователите не си позволяват да бавят необосновано дълго изплащането на застрахователни обезщетения.

Право на обезщетение за вреди при ПТП ?

Всяко лице, което е претърпяло вреди от пътно-транспортно произшествие, има право на обезщетение. Това са пешеходците, пасажерите и другите участници в движението. Изключение от това правило има единствено по отношение на виновния за произшествието водач.

Кой вреди и щети се обезщетяват ?

На обезщетение подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са в причинно- следствена връзка с пътно-транспортното произшествие. Имуществените вреди представляват разходите за лечение, операции, болничен престой, ремонт на автомобила и други. Неимуществените вреди от своя страна представляват всички негативни последици, които нямат парична оценка – болки, страдания и негативни емоции, свързани с инцидента.

Какво да направите след ПТП?

След настъпване на пътнотранспортно произшествие, могат да бъдат съставени следните документи, установяващи инцидента: • Констативен протокол за ПТП – такъв протокол се съставя при ПТП, при които има пострадали лица и се изготвя подробна план-схема на ПТП от органите на „Пътна полиция”- МВР; • Протокол за ПТП с материални щети; • Двустранен констативен протокол за ПТП – когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него.

За кои вреди се плаща обезщетение?

В случай на успешно доказана претенция, бихте получили обезщетение за пълния размер на имуществените вреди, които сте понесли. Освен имуществените вреди, всеки пострадал има право на парично обезщетение а неимуществените вреди (болки и страдания), които е претърпял във връзка с инцидента.

Как се определя размерът на неимуществените вреди ?

Размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост с оглед спецификата на всеки конкретен случай. Не на последно място бихте имали право на обезщетение и за разликата между трудовото възнаграждение и платеното обезщетение за временна неработоспособност.

06.05.2018/by lawyer

Полезни статии, News, Personal

Адвокат при катастрофа

Все повече пострадали хора ни търсят за правна помощ от адвокат при катастрофа

Все повече пострадали хора ни търсят за правна помощ от адвокат при катастрофа, защото при ПТП най-често проблемът не е „дали има право на обезщетение“, а как да се докаже и как да се избегнат забавяния, занижени оценки и формални откази.

Ако сте пострадали физически, материално или е загинал ваш близък, обичайно обезщетението се търси по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач, чрез писмена застрахователна претенция.

Какво прави адвокатът при катастрофа

1) Организира доказателствата

При ПТП доказателствата се „разпадат“ бързо: свидетели се разотиват, записи се трият, медицинската документация става непълна, като Адвокат при катастрофа надлежно структурира:

протоколи/материали от МВР (ПТП протокол, АУАН/НП, досъдебно производство при по-тежки случаи);
свидетели и писмени обяснения;
снимки/видео, записи от камери;
медицински документи (прегледи, изследвания, епикризи, ТЕЛК/НЕЛК при нужда);
разходооправдателни документи (медикаменти, консумативи, рехабилитация, транспорт).

2) Подготвя и подава претенция към застрахователя

По Кодекса за застраховането, лицето, което иска обезщетение, трябва да отправи писмена претенция, като посочи точни банкови данни.
Това е ключово, защото без надлежно предявена претенция често възникват процесуални спънки по-късно.

3) Следи сроковете и лихвите

Застрахователят е длъжен да се произнесе окончателно по претенцията по „Гражданска отговорност“ най-късно до 3 месеца от предявяването ѝ.
Отделно, законът предвижда лихва за забава, ако застрахователят не определи и изплати в срок – като една от ключовите хипотези е изтичане на 15 работни дни от представяне на всички доказателства.

➡️ На практика: добрият адвокат не „чака пасивно“, а принуждава процеса да се движи – с писма, допълване на доказателства, искания за мотиви, и при нужда – сезиране на регулатора/съд.

Видове вреди при ПТП

Имуществени вреди

ремонт/тотална щета на МПС;
разходи за лечение, медикаменти, рехабилитация;
транспорт, помощни средства;
погребални разходи при смърт.

Неимуществени вреди

болки и страдания;
психотравма, страх, тревожност;
трайни последици (намалена работоспособност, обезобразяване и др.).

Обезщетение при смърт в катастрофа

Освен традиционния кръг (деца, родители, съпруг/а), ВКС с Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. прие критерии, при които и други лица извън този кръг могат да получат обезщетение, ако докажат трайна и дълбока емоционална връзка и реално претърпени вреди.

ПТП без „Гражданска отговорност“ ?

В тези случаи често се включва Гаранционният фонд (напр. при незастраховано МПС или неизвестен извършител при определени предпоставки). Практическите правила и процедурите за уреждане на претенции са публикувани от Фонда.

Лимити по „Гражданска отговорност“

Лимитите са законово определени. Като ориентир, в потребителски разяснения се посочват минимални лимити (напр. 1 300 000 евро за имуществени вреди и 6 450 000 евро за телесно увреждане/смърт – за събитие).

Най-чести грешки на пострадалите ⚠️

подаване на претенция „на парче“ без ключови доказателства → застрахователят спори по основание/размер;
подписване на документи/споразумения без анализ на трайните последици;
пропуск да се търси лихва за забава при протакане;
приемане на занижена оценка за неимуществени вреди без медицинска и психологична аргументация.

Кога се стига до съд

Когато има мълчание, немотивиран отказ или занижено обезщетение, обичайният път е иск по общия ред срещу застрахователя/виновния (според хипотезата).

За застраховката „Гражданска отговорност“ законовата рамка стъпва върху задължителното предявяване на претенция и сроковете за произнасяне

Видове застраховки, покриващи щети при катастрофа

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите – задължителна застраховка, която покрива:
- Имуществени вреди: щети по чуждо имущество или превозно средство, медицински разходи, погребални разходи;
- Неимуществени вреди: болки, страдания и морални щети;
- Пропуснати ползи, произтичащи пряко от ПТП.
„Злополука“ на пътниците в обществен транспорт – покрива телесни повреди или смърт на пътници.

Какво да направите, ако виновният водач няма застраховка

Вашият Адвокат при катастрофа ще Ви насочи, ако виновният водач

А/ няма валидна „Гражданска отговорност“,

Б/ избягал от мястото на произшествието или

В/ не може да бъде установен,

пострадалото лице има право да предяви претенция пред Гаранционния фонд.

При катастрофи с чужд гражданин или при ПТП в чужбина, ако пострадалият е български гражданин, обезщетението се търси чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи.

Срокове за предявяване на претенции

5 години – при застраховка „Гражданска отговорност“
3 години – при застраховка „Злополука“
Сроковете текат от датата на настъпване на произшествието.

Всеки Адвокат при катастрофа ще Ви посочи, че пропускането им може да лиши пострадалия от право на обезщетение.

Необходими стъпки за получаване на обезщетение

Свържете се с адвокат – професионална консултация ще определи правата ви и необходимите доказателства.
Съберете документи – протокол от ПТП, медицински документи, експертизи, свидетелски показания.
Подайте претенция към застрахователя или към Гаранционния фонд.
Получете обезщетението по посочена банкова сметка след приключване на процедурата.

Роля на адвоката при катастрофа

Адвокатът по ПТП:

Подготвя и подава претенции до застрахователи и институции;
Представлява пострадалия в съдебни производства;
Защитава правата му при отказ или занижаване на обезщетението;
Осигурява експертна помощ – медицинска, психологическа и финансова.

В повечето случаи консултацията с адвокат е необходима, а хонорарът се изплаща при образуването на дело за обезщетението пред съда.

Нашата мисия като Адвокат при катастрофа :

Нашият екип от специалисти работи с цел:

Защита на правата на пострадалите при ПТП;
Сътрудничество с институции за повишаване безопасността на движение;
Подобряване на законодателството в сферата на застраховането;
Насърчаване на застрахователната култура и отговорно шофиране.

Като Адвокат при катастрофа предлагаме :

Правна консултация с адвокат;
Правна защита във всички етапи – досъдебни и съдебни;
Подготовка на претенции към застрахователи, Гаранционен фонд и Национално бюро;
Представителство при откази или занижени обезщетения;
Пълна прозрачност и информация за хода на делото.

Катастрофата може да промени живота ви за миг, но не трябва да се отказвате от правата си.

С помощта на опитен адвокат при катастрофа ще получите навременна правна подкрепа, защита и справедливо обезщетение.

Потърсете съдействие още днес, за да защитите интересите си и да възстановите справедливостта.

Кой има право на обезщетение след пътнотранспортно произшествие (ПТП)?

Право на обезщетение имат всички лица, които са претърпели телесна повреда или имуществени вреди вследствие на ПТП. Това включва: Водачи, пътници и пешеходци, пострадали при катастрофа; Роднини на загинали лица – съпруг/а, деца, родители, осиновители, осиновени, както и лица, живели на съпружески начала. Тези лица могат да претендират както имуществено обезщетение (щети по автомобил, разходи за лечение), така и неимуществено обезщетение (болки, страдания, загуба на близък човек).

Какви застраховки покриват щетите при катастрофа?

Основните застраховки, по които може да се търси обезщетение, са: „Гражданска отговорност“ – задължителната застраховка на всеки автомобил, покриваща щети, нанесени на трети лица; „Злополука на пътниците“ – за пътници в обществен транспорт; Каско – доброволна застраховка, покриваща щети по собствения автомобил; Ако виновният водач няма „Гражданска отговорност“, пострадалите могат да получат обезщетение от Гаранционния фонд.

Какво да направя веднага след катастрофа?

Уверете се, че всички участници са в безопасност и повикайте спешна помощ и полиция; Не местете автомобилите, докато не пристигнат органите на реда; Изискайте протокол от ПТП, свидетелски данни и копие от полицата „Гражданска отговорност“ на другия водач; Направете снимки на местопроизшествието и щетите; Потърсете адвокат по катастрофи, който да ви насочи как да подадете претенция към застрахователя.

Какви документи са необходими, за да поискам обезщетение от застраховател?

Необходимите документи включват: Протокол от ПТП, издаден от полицията или КАТ; Медицински документи – епикриза, експертизи, болнични листове; Документи за направени разходи – фактури за лечение, лекарства, ремонт; Доказателства за доходи при претенция за пропуснати ползи; Банкова сметка за превеждане на обезщетението; Пълномощно, ако адвокатът подава претенцията от ваше име.

Колко време отнема получаването на обезщетение след ПТП?Колко време отнема получаването на обезщетение след ПТП?

Процесът зависи от сложността на случая и позицията на застрахователя. При ясни и безспорни случаи – 1 до 3 месеца; При спорове, експертизи или съдебни дела – 6 до 18 месеца. Адвокатът ускорява процедурата, като подготвя пълната документация и подава претенцията правилно.

Какво се случва, ако виновният водач няма застраховка „Гражданска отговорност“?

В този случай пострадалият има право да получи обезщетение от Гаранционния фонд – институция, която компенсира жертви на ПТП, когато: Виновният водач няма валидна застраховка; Виновникът е неизвестен (избягал от местопроизшествието); Превозното средство е нерегистрирано. След изплащане на обезщетението фондът предявява регресен иск към виновното лице.

Колко е давностният срок за предявяване на претенция?

Срокът зависи от вида на застраховката: 5 години – при застраховка „Гражданска отговорност“; 3 години – при застраховка „Злополука“. Срокът започва да тече от датата на настъпване на катастрофата. След изтичането му правото на обезщетение се погасява.

Какъв е размерът на обезщетението при катастрофа?

Размерът се определя индивидуално, според: Тежестта на телесната повреда или степента на инвалидност; Продължителността на лечението и психологическите последици; Загубени доходи и пропуснати ползи; В случай на смърт – степента на родствена връзка и преживени страдания. В последните години съдилищата присъждат между 10 000 и 200 000 лв. при смърт или тежка телесна повреда.

Какво да направя, ако застрахователят откаже или занижи обезщетението?

При отказ или несправедливо ниско обезщетение имате право да: Подадете жалба до Комисията за финансов надзор (КФН); Заведете иск в съда с помощта на адвокат; Представите нови доказателства – медицински експертизи, свидетелски показания, оценки на щетите; Потърсите допълнително обезщетение чрез съдебен процес. Съдебната практика често увеличава сумите, предложени от застрахователите, затова правната помощ е решаваща.

13.08.2016/by lawyer