fbpx

Публикации

Какво е констативен нотариален акт ?

Всеки адвокат по имотни дела, ще Ви каже, че при липса на документ за собственост, същата се доказва с писмени документи пред Нотариус. Често към нас възниква въпроса Какво е констативен нотариален акт ?

Същност на констативния нотариален акт Какво е констативен нотариален акт ?

Констативният нотариален акт е форма за признаване на право на собственост въз основа на писмени доказателства и свидетелски показания.

Издаването на констативен нотариален акт е уредено в разпоредбата на чл. 587 от ГПК, като са предвидени две хипотези:

по ал.1) нотариален акт, удостоверяващ право на собственост въз основа на писмени доказателства и

по ал.2) нотариален акт, удостоверяващ право на собственост по давност въз основа на обстоятелствена проверка.

В практиката на съдилищата до постановяване на посоченото тълкувателно решение съществуваше противоречие относно материалната доказателствена сила на същия.

Тълкувателното решение уреди несъответствието в практиката като установи, че нотариалният акт, с който се признава правото на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК

Тези констатации се отнасят за принадлежността на правото на собственост, а само с легитимиращо действие. Какво е констативен нотариален акт ?

От този особен предмет на констативния нотариален акт, а именно самото право на собственост, следват и особеностите в издаването и правните му последици.

Някой собственици на имоти не разполагат с всички необходими документи за собственост или не могат да представят нито един от гореизброените документи за собственост върху имотите си. В този случай, следва да се консултирате с адвокат или т.нар. имотен адвокат, който ще Ви съдейства да бъде подготвена цялата писмена документация за да бъде издаден констативен нотариален акт.

В конкретния случай, нотариусът ще се произнесе относно придобиване на недвижим имот. Това става дори и да не разполагате с документи за собственост.Какво е констативен нотариален акт ?

Ангажирайки адвокат недвижими имоти, следва да се уговорите с него за  всички възможности, който имате, а именно:

  1. Дали става дума за издаване на констативен нотариален акт пред нотариус в населеното място въз основа на представените писмени доказателства.
  2. Дали става дума за издаване на констативен нотариален акт въз основа на т.нар. „обстоятелствена проверка“. Ситуация, в която не разполагате с всички необходими документи, поради някаква причина.

Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка

Вашият адвокат ще Ви каже, че в производството по издаване на констативен нотариален акт, нотариусът следва да извърши внимателно пълна и детайлна проверка. Тя се отнася до Вашето право на собственост след като разгледа представените му писмени документи. След като установи, че всичко е наред, Нотариусът издава констативен нотариален акт, който отговаря на условия, посочени в закона. Това е вариант, в който Нотариалният акт се издава при частична липса на годни писмени доказателства. Или пък, когато наличните не са достатъчни за  удостоверяване правото на собственост върху имота.

Пред нотариус е да се установи основанието за придобиване на собствеността върху конкретния недвижим имот, вследствие на изтекла придобивна давност.

Ако 5 години върху имота е била упражнявана фактическа власт, дали лично, или чрез някой друг, то Вие имате правно основание за издаването Ви на такъв вид нотариален акт.

Основни моменти са да сте владяло имота в продължение на 5 и повече години и да не сте знаели, че е собственост на някой друг. В този случай можете при определени условия да придобиете имота.

Втората хипотеза е за период от 10 и повече години упражняване на власт върху съответния имот. Можете да придобиете, дори и да не притежавате правно основание за това. И дори и да сте недобросъвестен владелец, знаейки, че някой друг е собственик.

Затова именно тук ще Ви кажа, че можете да станете собственик чрез т.нар. констативен нотариален акт.  За целта е нужно да имате свидетели, който ще потвърдят пред нотариуса фактите, описани в констативния нотариален акт. Това се налага,  за  да станете вие собственик на имота.

Свържете се с нас за повече подробности

Има случаи, в които съответният Нотариус откаже да Ви издаде нотариален акт и прецени, че представените пред него писмени документи и свидетелски показания са недостатъчни за издаването на Констативен нотариален акт.

Ние ще Ви помогнем да се справите с този проблем. За целта се обърнете към нас на следните телефони: 02 /858 -10-25 или на mail: info@lawyer-bulgaria.bg

Как се издава Нотариален акт по обстоятелствена проверка ?

При обстоятелствената проверка нотариусът трябва да установи факта на владението, неговия animus и corpus, вида на владението /добросъвестно или недобросъвестно/. За целта се разпитват трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството, в чийто район се намира недвижимият имот.

Как се издава констативен нотариален акт ?

Съгласно чл. 587, ал. 1 от ГПК нотариусът, след като разгледа представените писмени доказателства издава акта или отказва. Възможност по чл. 587, ал 2 ГПК предвижда ако молителят не разполага с документи за собствеността си или те са недостатъчни, нотариусът да проверява дали молителят е придобил собствеността чрез давностно владение.

Как се оспорва констативен нотариален акт ?

Оспорването на Констативен Нотариален акт става по съдебен ред по реда на чл. 537 ал.2 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение No 11/21.03.2013 г. по тълк. д. No 11/2012 г. на ВКС, ОСГК самата констатация в КНА за принадлежността на правото на собственост не се ползва с материална доказателствена сила, За да отпадне легитимиращото действие на акта, съгласно друго ТР No 11/21.03.2013 г. по тълк. д. No 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, тежестта за оспорване на признатото с акта право на собственост се носи от оспорващата страна . Това означава ,че в едно исково съдебно производство, титулярът на констативния нотариален акт трябва да не е бил или е престанал да бъде собственик.

Може ли да се заведе производство по оспорване на Констативен Нотариален акт ?

Да, във всеки един момент, до изтичане срока на придобивната давност, може да се заведе съдебно дело за оспорване на действието на издаден констативен Нотариален акт пред съда.

Кой може да оспори издаден констативен Нотариален акт ?

Правно легитимиран да оспори издаден констативен нотариален акт е бившият собственик на имота, както и всяко трето лице с правен интерес от оспорването по чл. 537 ал.2 ГПК пред съответният Районен съд.

Условия прехвърляне на търговско предприятие

Някой наши клиенти, често пъти ни питат за условия за прехвърляне на търговско предприятие. В такива случай, хората рядко правят връзката между своята фирма като правен субект и възможността за прехвърляне при продажба или залог на цялото търговско предприятие.

Често след консултация, всеки опитен адвокат по търговски и граждански дела, ще Ви помогне да решите проблемите с прехвърлянето на търговското предприятие.  С цел да бъдат избегнати всякакви правни и финансови грешки, Ви съветваме да се допитайте до правни услуги.

Продажбата на търговско предприятие, съгласно чл. 15 ТЗ, задължително се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. В договора се конкретизира предприятието, което се продава. Особеността тук следва от специалната разпоредба на чл. 97, ал. 2, т. 2, според която при сделка с търговско предприятие, материалният интерес се определя от балансовата стойност на дълготрайните активи на предприятието за изтеклото тримесечие.

Като за начало всеки адвокат ще Ви споменем, че самото търговско предприятие представлява всички права, задължения, възникнали в резултат на осъществявана от търговеца дейност.  Често пъти адвокатите посочват, че предприятието включва правото на собственост и всички ограничени вещни права върху всички движими и недвижими вещи.

Самото прехвърлянето на търговското предприятие се оповестява чрез вписване в търговския регистър, а до влизане в сила на Закона за търговския регистър (ЗТР) – и чрез обнародване в „Държавен вестник“. Вписването се извършва едновременно по партидите на отчуждителя и на правоприемника (чл. 16, ал. 1 ТЗ).

Съгласно чл. 15, ал. 3 ТЗ отчуждителят и прехвърлителят отговарят солидарно пред кредиторите, ако няма друго споразумение с тях. Солидарността обезпечава кредиторите и възниква по силата на закона.

По силата на чл. 16, ал. 4 ТЗ, когато с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва и в имотния регистър в службата по вписванията по местонахождението на имота. Не е трудно да се установи, че с тази разпоредба се прави отклонение от общата норма на чл. 18 ЗЗД, според която договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.

От друга страна, сделките, извършвани по реда на чл. 16, ал. 4 ТЗ, не се считат за възмездни сделки с недвижими имоти. В практиката те се приравняват към апортните вноски, които изрично са освободени от местен данък, включително вземанията на търговеца, дялови права и др. вещни и облигационни права върху имоти, изобретения, както търговски марки, лицензи и др.Прехвърляне на търговско предприятие, адвокат търговски дела

От друга страна задълженията включват всички договорни и извъндоговорни задължения, като пасив на предприятието. Съгласно Търговският закон предприятието подлежи на прехвърляне при сключването на договори  за продажба или замяна, дарение и др.

Следва да отбележим, че продажбата на търговското предприятие се извършва с писмен договор с нотариална заверка. Законът задължава прехвърлителя да уведоми кредитори и длъжници за прехвърлянето.

Особености при прехвърляне на търговско предприятие

Като обект на правото търговското предприятие има две особености:

– а) предприятието се оценява като обособено в търговския оборот имущество на търговеца, отделено от останалото му имущество;

– б) предприятието съставлява обект на правото на собственост и на извършваните с него сделки като цяло, в съвкупност на елементите, които влизат в съдържанието му.

– в) предприятието се признава от закона като единен обект на извършвани от търговеца сделки: продажба, залог, лизинг и аренда.

Търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка,

извършена писмено с нотариална заверка на подписите – чл.15, ал.1, първото изречение от ТЗ. Следователно не е достатъчна частната писмена форма, спазването на която да бъде условие за действителността на прехвърлителната сделка.

Заверката на подписите на отчуждителя и на правоприемника следва да бъде извършена по реда на чл.чл.589-590 от ГПК. При удостоверяването на подписите отчуждителят и правоприемникът трябва да се явят лично в кантората на нотариуса и пред него да положат подписите си върху договора за продажба на предприятието. Другата възможност е да се явят лично пред нотариуса и да потвърдят вече положените подписи (арг. от чл.589, ал.2, първото изречение от ГПК).

Тъй като договорът за прехвърляне на предприятието по правната си същност е частен документ, удостоверяването на подписите следва да се извърши с надпис върху него. (арг. от чл.590, ал.1, първото изречение от ГПК). За извършеното удостоверяване нотариусът прави бележка в специален регистър за тези удостоверявания (арг. от чл.590, ал.2, първото изречение от ГПК).

Като част от условия за прехвърляне на търговско предприятие, прехвърлянето подлежи на вписване в Търговския регистър. Приема се, че вписването има информативно или т.нар. оповестително действие спрямо трети лица и търговски партньори

Повечето ни практически занимания като се основават на основните принципи на Търговският закон. Той предвижда специална защита на кредиторите на отчуждителя (и на правоприемника) на търговското предприятие.

Законът в чл.15, ал.3 ТЗ посочва, че при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията. И то солидарно с правоприемника до размера на получените права. Затова ние отделяме специално внимание на условия за прехвърляне на търговско предприятие. Винаги изясняваме, че за тях действат специални законови разпоредби. За повече информация, можете да се обърнете към нас на телефон + 359 2 858 10 25 или на mail: info@lawyer-bulgaria.bg 

 

Пълномощно кола в чужбина 

Често пъти клиентите ни питат как да изготвят двуезично писмено пълномощно кола в чужбина. Някои клиенти имат доста служебни коли, които понякога се налага да пътуват в чужбина. Затова са им необходим правни услуги и двуезично пълномощно кола в чужбина. Основното което трябва да знаете и имате в предвид е следното:пълномощно кола в чужбина

  • Самото писмено пълномощно не е нужно да се заверява нотариално. Това е в случай че служебният автомобил ще се движи само на територията на страната.
  • Абсолютно задължителна е нотариална заверка пред Нотариус, ако служебният или личният  автомобил ще пътува в чужда държава. Най-вече Турция и Република Сърбия.
  • Ако имате издадено пълномощно с право на преупълномощаване на трети човек, например автомобила е лизингов или е собственост на трети лица.

Как да получите пълномощно кола в чужбина

Попитайте Вашето лизинговото дружество да Ви издаде писмено  пълномощно за МПС за движение в чужбина. Трябва да е от името на управителя с права да преупълномощава. Издаденото Ви от страна на лизинговото дружество писмено пълномощно кола в чужбина следва задължително да е нотариално заверено.

Можем да съдействаме, в случай че се наложи служител от фирмата, където работите да бъде спешно командирован по работа в чужбина. Ако е със служебен автомобил, следва да спазите отново всички горепосочени условия.

Ако желаете да направим всичко това вместо Вас, се обърнете към нас. Ние като адвокат по граждански и международни дела ще поемем  цялата дейност. В този случай управителят на фирмата, където работите трябва да преупълномощи с нотариална заверка Вас като служителя, който командирова .

В самото писмено пълномощно за автомобил в чужбина Ви молим да цитирате изходящ номер, дата и се описват всички данни от пълномощното, което е издадено от лизингодателя.

За повече информация и справки, моля да се обърнете към нас като адвокат по търговски и граждански дела на следните телефони + 359 2 858 10 25 или mail info@lawyer-bulgaria.bg

 

Безвиновна отговорност 

Като адвокати в София и специалисти във всякакви правни услуги, често много клиенти ни задават въпроса за т. нар. безвиновна отговорност. Законът ясно и точно е очертал фактическият състав на т. нар. безвиновна  отговорността по чл. 49 от ЗЗД. Тя възниква на договорно основание, най-често при Договори за поръчка или Договор за изработка, при което случаят е описан детайлно.

Основните елементи на тази отговорност са следните:

  1. Възлагане на определена работа. В този случай, елементът на безвиновна отговорност по чл. 49 от ЗЗД се характеризира със следното:

а/ Възложител на работата може да бъде физическо или юридическо лице. Ако е юридическо лице не е нужно то да има представителни функции. Както е без значение и обстоятелството дали заповедта за възлагането е правомерна (издадена е  от лице, което е имало право да дава нареждане).

б/да съществува възлагателно правоотношение между възложителя и изпълнителя на работата, което се характеризира със следното:

– достатъчно е да има волеизявление за възлагане, дори да не бъде спазена определена от закона форма за възлагането;безвиновна отговорност

– достатъчно е да се установи наличието на фактическо отношение по възлагането. Ако правоотношението е правното основание може да бъде различно – облигационно,трудово,административно или съдебно.

– без  значение е дали работата е възложена с публичен или частно правен акт.

в/ Възложената работа да е предприета в интерес на възложителя. Възложителят на работата отговаря за вината на изпълнителя, защото:

– изпълнителя действа от името на възложителя и извършва негова дейност;

– възложителя на работата извлича полза от  нея, поради което е длъжен да обезпечи третите лица в случай на причинени вреда;

г/ работата да е позволена от закона. Ако е възложена непозволена дейност отговорността по чл. 49 е неприложима. В този случай възложителя и изпълнителя ще отговарят при условията на чл. 53 от ЗЗД.

2. Безвиновна отговорност и гаранционно-обезпечителна отговорност.

Обезпечава отговорността на възложителя за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Това основание на отговорността се характеризира със следното:

а/  възложителя на работата не може да се освободи от отговорност, ако:

–           докаже, че няма вина за увреждането;

–           че не е виновен при избора на изпълнителя ( зле е избрал или зле е контролирал)

–           да се позове на лични основания за освобождаване от отговорност.

б/ отговорността на възложителя отпада, ако:

– увреждането е в резултат на лични отношения между причинителя  на вредата и пострадалия;

– работникът е използвал производствената вещ за лична работа в работно време.

в/ отговорността на възложителя съществува, ако причинителя е нарушил дадените му указания или правилата за извършване на възложената работа. Технически правила и норми и правила за техническа безопасност.

3.  Виновно и противоправно поведение (действие или бездействие) на извършителя на работата.

Поведението ще  бъде противоправно, когато се нарушава общия принцип “да не се вреди другиго”. Или се нарушава конкретна правна норма. По отношение на вината са допустими и двете форми – умисъл (пряк или евентуален) и непредпазливост ( съзнавана и несъзнавана небрежност). Формите на деянието могат да са действие или бездействие . Бездействието ще бъде правно релевантно, когато има задължение за действие (въздържане да се извърши определено дължимо действие). При деликтната отговорност вината  на деликвента  се предполага  до доказване на противното – чл. 45 ал.ІІ от ЗЗД.

И още…

4. Виновният причинител на вредата трябва поначало  да е известен. Съдебната практика обаче  допуска отклонение от този принцип при отговорността на предприятия, учреждения и организации, когато вредите са причинени от техни работници или служители, при или по повод изпълнението на възложената работа. В този случай работодателя ще  носи отговорност дори да не установено кой от работниците или служителите  е причинил вредите , а са достатъчни данните, че вредата е причинена от член на колектива – ППВС  №7/ 1959г. точка 7.

5. Вреди, които могат да бъдат имуществени (претърпени загуби  или пропуснати ползи) или неимуществени (болки и страдания).

6. Вредите да са причинени:

– при изпълнението на възложената работа (действия, които представляват извършване на възложената работа, независимо  от това дали е станало в определеното работно време или извън него)  или

– по повод на изпълнението (действия, които не представляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея – подготовката и улесняването за извършването й  или за запазване на резултата).

7. Причинна връзка между вредата и виновното и противоправно деяние на изпълнителя. Вредите трябва да са закономерно и необходимо следствие  на вредоносния резултат, а не случайно свързани с резултата.

Като адвокати по граждански дела и съдебни дела по гражданско право е важно да отбележим, че в случая по чл. 49 ЗЗД положението на възложителя на съответната  работа се доближава до това на поръчителя. За нас като адвокати по граждански дела и съдебни дела в София, те  двамата отговарят солидарно за изпълнението на едно чуждо.

Малко повече за т. нар. безвиновна отговорност

Задължение, като съответно имат  и валидно право да предявят регресни искове. Отговорността на възложителя по договор както тази на поръчителя, може да бъде разглеждана като лично обезпечение и затова ние я наричаме законово поръчителство. Това не е легален термин, а се използва от адвокати по граждански дела. В повечето случаи източникът на тази безвиновна отговорност на поръчителя е писмен договор за поръчка или писмен Договор за изработка, докато отговорност на възложителя се обосновава по силата на закона.

Като добър адвокат по граждански дела и съдебни дела в София, считаме, че този, който възлага съответната работа е съгласен да поръчителства в полза на пострадалия по отношение на всички възникнали вреди. Затова ако той няма договор за възлагане на съответната работа, тази отговорност няма да възникне за възложителя на работата.

Такава безвиновна отговорност по договор между Възложител и неговият кредитор (в случая  – увредения) няма, за разлика от поръчителството, при което се  сключва договор с кредитора за изпълнение на неговото задължение. Като в този случай, тази т. нар. безвиновна отговорност по смисъла на чл. 49 ЗЗД твърде много прилича на встъпване в дълг.

От друга страна следва да отбележим, че тази т.нар. безвиновна отговорност на поръчителя е акцесорна, т.е. тя и нейното съществуване зависи от съществуването на основното задължение. Това важи  разбира се и за отношението на отговорността по чл. 49 ЗЗД. В случай, че Изпълнителят не изпълни състава на чл. 45 ЗЗД, възложителят не следва също да носи отговорност. Затова считаме отговорността на възложителя близка до тази на поръчителя, отколкото на встъпващия в дълг (и която и да е друга), е, че последният отговаря заедно с длъжника за свое задължение, а не за чуждо такова.

Свържете се с нас

Според нас като адвокат по граждански дела и съдебни дела в София, считаме, че обратното важи  както за поръчителя, така  и  за възложителя. Те могат да предявят  регресни искове за това, което са платили.

Ние като адвокати по граждански дела и съдебни дела в София, подчертаваме винаги близостта и правната същност на двете отговорности, както и отношението на отговорните лица, като държим да отбележим, че целта е една и съща – да се види шанса на кредитора да се удовлетвори, като за обезпечение на неговото вземане служи.

За повече въпроси и информация , можете да се обърнете към нас като адвокати по граждански дела и съдебни дела в София, на следните телефони + 359 2 858 10 25 и mail: info@lawyer-bulgaria.bg