fbpx

Публикации

Приемане и отказ от наследство

След смъртта на едно лице, при откриването на наследството се открива и възможност за избор на неговите наследници за приемане и отказ от наследство.

Това до голяма степен се обуславя от факта и на възникналите и наследните права и задължения.

В повечето случай най-често това са парични задължения към кредитни институции, които той е поемал.

Ситуацията възниква най-често при смърт на едно лице или дете, починело и оставило на своите родители финансови задължения.

Отделно в случай на смърт на единият от съпрузите, другия може да се окаже неподготвени за приемане и отказ от наследство, с оглед делата и задълженията на починалия.

Как се приема наследство ?

По правило наследството включва както имуществените права (активите) на наследодателя, така и неговите задължения (пасивите).

По тази причина наследниците при приемане и отказ от наследство, винаги наследяват както имотите, влоговете, ценните книжа, движимото имущество и т.н. на наследодателя

Това се отнася и до негови задължения – банкови кредити, неплатени сметки към монополисти, заеми от частни лица и др.

Приемане и отказ от наследство

В случай, че бъде открито наследство, винаги първо трябва да се проверят активите и пасивите на наследодателя

Като адвокат по наследствени дела, съветваме клиентите да се направи справка за задълженията на наследодателя и връзка с  кредиторите, ако те са известни на наследниците.

Важното в този случай при решението за приемане на наследство е да се установи дали наследодателят е имал задължения и непогасени вноски по кредитни позиции.

Всички тези проверки стават с представяне на удостоверение за наследство.

Ситуацията ще се усложни когато наследниците не знаят за съществуването на дълга, а това често се случва при разведени родители, единият от които децата може да не са виждали с години.

Законът за наследството дава два начина за да се гарантира срещу кредиторите на наследодателя – отказ от наследство и приемане на наследството по опис.

Най-важно е да се уточни,  кои са преки наследници.

Наследяването възниква като резултат от родствената близост и степен на родство

Със смъртта на наследодателя се открива наследството за определена от закона група лица.Приемане и отказ от наследство

Действия при приемане наследство

Приемането на наследството може да стане изрично – с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито то.

В този случай приемането се вписва в  т.нар. Особена книга на Районен съд.

  1. Действия по приемане на наследството са :
  2. Деклариране наследения недвижим имот
  3. откриване партиди за ток, вода и др. на имота
  4. Изваждане удостоверение за наследници
  5. Плащане данъци, и др. задължения на наследодателя

Важно е да се знае, че щом веднъж наследникът е приел наследството – изрично или с конклудентни действия, той отговаря за всички задължения.

Отказ от наследство

Приемане и отказ от наследство

Един от вариантите за действие на наследника е да се откаже от наследството. Така той ще се освободи и от задължението да изплаща кредита на наследодателя.

Ако наследникът не желае да приеме наследството или узнае за откриването му, след като е изтекъл срокът за приемане по опис, не желае да поеме риска да приеме наследство, той може да се откаже.

Отказът се извършва със съдействието на адвокат по наследствени дела, който може да подготви всички необходими документи и впише това обстоятелство съгласно изискванията на закона.

В този случай призовани към наследяване са следващия ред наследници.

Законът определя тази последователност като посочва, че първият ред наследници по закон са деца, внуци, втори ред – родители и други възходящи, трети ред – братя, сестри и техни деца, внуци, и четвърти ред – други роднини по съребрена линия до шеста степен включително.

Особена позиция при наследяване съгласно Закона за наследството заема и преживелият съпруг.

Според закона, съпругът наследява с всеки от тях, а ако няма други наследници, получава цялото наследство.

В тази ситуация – при отказ на наследници от първи ред, обикновено следват откази от останалите редове и се стига до придобиване от държавата

В закона е предвидено, че когато няма наследници по закон или всички се откажат от наследството.

Движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и парцелите и имотите, предназначени за жилищно строителство на починалия

За повече информация можете да се обърнете на телефон  + 359 897 90 43 91  или  info@lawyer-bulgaria.bg

Размер на наследствените дялове

В съдебната практика като адвокати по наследствени дела, често се случва, че клиентите се интересуват особено активно от правни услуги в областта на наследственото право..В повечето случай, става дума за определяне на размера на наследствени дялове след смъртта на едно лице.

Нашият съвет е наследниците да побързат и уредят по между си всички въпроси, касаещи наследството и размера на наследствените дялове след смъртта на наследодателя.

Затова считаме, че като добър и опитен адвокат по наследствени дела е важно да изясним по-съществените принципи на наследственото право. А именно, как се образуват дяловете на наследниците и в какъв ред всеки един преживял наследник наследява.

Правната значимост на родството по права линия поначало е независима от броя на степените. По съребрена линия обаче правните последици се ограничават до определена степен. Пределите на правна значимост на родството е въпрос на законодателна целесъобразност в зависимост от отношенията, които се регулират. Родството има значение във всички области на частното и публичното право, в материалното и процесуалното право. Размер на наследствените дялове

Размер на наследствените дялове

Родството е множество, комплекс от правни връзки. Семейният кодекс от 2009 г. не внася промени в регламентацията на родството. Тя се състои в определяне на родството, на неговите линии и степени. В Семейният кодекс – Главата „Родство“ е определено и родството по сватовство. Правното значение на родството и неговите последици не са предмет на глава втора на Семейния кодекс.

Уредбата разграничава два вида сватовство: връзка между съпруга и роднините на другия съпруг и връзка между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг (между сватовете). То е последица на брака, а не на произхода. Отразява традиционна житейска близост, понякога се проявява много интензивно в бита, отразява и влияе върху икономическите отношения в семейството, има и морално значение.

Степените и при сватовството отразяват близостта на две лица. Определение на степента ни дава чл. 76, ал. 2 и 3 СК ’09.
В линията и степента, в която едно лице е роднина на единия съпруг, то е роднина по сватовство на другия съпруг. Например снаха и свекърва са в първа степен сватовство; заварено дете и втора майка (съпруга на родителя ) – също; внукът на единия съпруг е в сватовство втора степен с другия съпруг.

Степента на родство по сватовство между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг се получава от сбора на степените родство между единия съпруг и неговите роднини и другия съпруг и неговите роднини. Така, родителите на съпрузите са роднини по сватовство от втора степен; децата им от предходни бракове – също.

Подходът за определяне на родството може да бъде различен. Възможно е да приемем за основно в комплекса отношения “общият родоначалник” и тогава ще определим родството като отношения, които свързват неограничен брой лица, които произхождат от общ родоначалник; възможно е да разглеждаме само връзката между две лица, свързани по произход, и тогава ще определим родството като връзка на лицата, от които едното пряко или опосредено произхожда от другото.
Родството има степени, които показват близостта на роднините помежду им.Размер на наследствените дялове

Степените са законово определената отдалеченост (отстояние) на двете лица роднини, която се основава на броя на поколенията (на ражданията). Семейният кодекс определя два вида родство.

Повечето адвокати по наследствени дела и делба на наследствени имоти, ще Ви кажат, че най-общо принципите са следните:
  • всички преживели сънаследници от 1-ви ред, децата на наследодателя, включително осиновените получават по равни части.
  • всички деца на починалия (освен, ако някои са починали или са недостойни) – наследяват следващият ред низходящи (внуци, правнуци) по право на заместване. Т. е. тези сънаследници получават цялата наследствена част, която се следва на замествания наследник.Размер на наследствените дялове
  • Ако липсват сънаследници от 1-ви ред, законът ясно посочва, че се приканват за наследяване всички преживели сънаследници от 2-ри ред. Това са родители, осиновители. Те получават равни части. Ако някой от тях е починал (или е недостоен), то цялото остатъчно наследство следва да се получи от преживелия наследник.Размер на наследствените дялове
  • в случай че починалият наследодател е оставил възходящи от 2-ра или по-горна степен, то тези призовани наследници наследяват по равни части цялото наследство, което е открито към момента на смъртта на наследодателя. Но ако наследниците са от различна степен на роднинска линия, следва, че цялото наследство получават най-близките наследници по степен.Размер на наследствените дялове
  • при положение, че наследството ще се дели от 3-ти ред, но има наследници само от 2-ра група – братя и сестри или техни низходящи до 2-ра степен, то наследство ще се дели между братя и сестри по равни части, а низходящите им деца и внуци по пр. на заместване –  съответните им частите им по колена.
  • В случай,че наследодателят е оставил само братя и сестри + възходящи до 2-ра степен и по-горна стенен, то наследството се дели от първите, които получават 2/3 от наследството, а възходящите наследници ( техни родители)- 1/3.  В тази ситуация обаче, размер на наследствените дялове на братя и сестри се определя в зависимост от това дали те са еднородни или едноутробни или еднокръвни. Еднокръвните и едноутробните – 2 пъти по-малък дял от наследството.Размер на наследствените дялове
  • Важно е да отбележим, че във всички случай преживелият съпруг наследява заедно с всички наследници.

В тези конкретни случаи на наследяване, той получава съответната част от наследството  както следва:

  • Ако преживелият съпруг наследява с 1-ви ред наследници, то тези наследници са низходящите (децата). Те  получават от индивидуалното наследство на наследодателя такава част, която е равна на наследствената част на всеки низходящ. Без значение е броя или пола на децата. Размер на наследствените дялове
  • Ако преживелият съпруг наследява с 2-ри ред наследници, а при липса на такива, с 3-ти ред, той получава съответният наследствен дял както от наследството. Указваме на клиентите ни, че в този случай има съществено значение е продължителността на брака.размер на наследствените дялове
  • Ако преживелият съпруг наследява заедно с наследниците без запазена част (с възх. или братя и сестри), той получава наследствен дял от 1/2 от цялото наследство, ако то е открито преди навършване на 10 г. от сключване на брака. Но ако брака е продължил повече от 10г., то този съпруг наследява наследствен дял от 2/3 от цялото наследство.
  • Ако преживелият съпруг наследява едновременно с възходящи и с братя и сестри, при брак с по-малка продължителност от 10 г. , той получава 1/3. При брак над 10 г. – 1/2 от наследството. Ако преживелият съпруг наследява, но няма наследници от трите реда, то този съпруг  получава сам цялото наследство. В хипотезата при която няма наследници от 3-те реда, а съпругът на наследодателя също е починал, наследяват наследниците от 4-ти ред. Това са роднини по съребрена линия от 3-6 степен включително.

Какво още трябва да знаете…. при определяне на дяловете

За съжаление, Законът за наследството не посочва размер на наследствените дялове на този 4-ти ред наследници. В случаите когато няколко роднини с еднаква стенен са призовавани едновременно да наследяват. Затова намира приложение принципа за равенство на наследниците от един ред.

Важно правило, което ние като добри адвокати по наследствено право указваме на клиентите ни, е принципът за равенството в дела на всеки от наследниците. Той отразява еднаквата родствена близост.Размер на наследствените дялове

Затова следва да изясним, че тези наследниците от 4-ти ред, които са от една и съща степен на родство получават равен дял. Те придобиват равни права, но нямат право на запазена част от наследството. Могат да бъдат отстранени от всяко лице, посочено като наследник в завещанието.

В случай, че няма роднини от 4-ти ред, наследството преминава към държавата. Тя го приема под опис. В този случай, всеки адвокат, ще Ви каже,че наследството се превръща в държавна собственост.Размер на наследствените дялове

За повече информация можете да се обърнете към нашите специалисти. Ще получите адекватна правна консултация. За интересуващите Ви въпроси на телефон  + 359 897 90 43 91  или  info@lawyer-bulgaria.bg.

Само така ще си спестите средства и неприятности. А понякога и доста усложнения, ако спазите срока и навреме подадете нужните възражения.

Какво е констативен нотариален акт ?

Всеки адвокат по имотни дела, ще Ви каже, че при липса на документ за собственост, същата се доказва с писмени документи пред Нотариус. Често към нас възниква въпроса Какво е констативен нотариален акт ?

Същност на констативния нотариален акт Какво е констативен нотариален акт ?

Констативният нотариален акт е форма за признаване на право на собственост въз основа на писмени доказателства и свидетелски показания.

Издаването на констативен нотариален акт е уредено в разпоредбата на чл. 587 от ГПК, като са предвидени две хипотези:

по ал.1) нотариален акт, удостоверяващ право на собственост въз основа на писмени доказателства и

по ал.2) нотариален акт, удостоверяващ право на собственост по давност въз основа на обстоятелствена проверка.

В практиката на съдилищата до постановяване на посоченото тълкувателно решение съществуваше противоречие относно материалната доказателствена сила на същия.

Тълкувателното решение уреди несъответствието в практиката като установи, че нотариалният акт, с който се признава правото на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК

Тези констатации се отнасят за принадлежността на правото на собственост, а само с легитимиращо действие. Какво е констативен нотариален акт ?

От този особен предмет на констативния нотариален акт, а именно самото право на собственост, следват и особеностите в издаването и правните му последици.

Някой собственици на имоти не разполагат с всички необходими документи за собственост или не могат да представят нито един от гореизброените документи за собственост върху имотите си. В този случай, следва да се консултирате с адвокат или т.нар. имотен адвокат, който ще Ви съдейства да бъде подготвена цялата писмена документация за да бъде издаден констативен нотариален акт.

В конкретния случай, нотариусът ще се произнесе относно придобиване на недвижим имот. Това става дори и да не разполагате с документи за собственост.Какво е констативен нотариален акт ?

Ангажирайки адвокат недвижими имоти, следва да се уговорите с него за  всички възможности, който имате, а именно:

  1. Дали става дума за издаване на констативен нотариален акт пред нотариус в населеното място въз основа на представените писмени доказателства.
  2. Дали става дума за издаване на констативен нотариален акт въз основа на т.нар. „обстоятелствена проверка“. Ситуация, в която не разполагате с всички необходими документи, поради някаква причина.

Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка

Вашият адвокат ще Ви каже, че в производството по издаване на констативен нотариален акт, нотариусът следва да извърши внимателно пълна и детайлна проверка. Тя се отнася до Вашето право на собственост след като разгледа представените му писмени документи. След като установи, че всичко е наред, Нотариусът издава констативен нотариален акт, който отговаря на условия, посочени в закона. Това е вариант, в който Нотариалният акт се издава при частична липса на годни писмени доказателства. Или пък, когато наличните не са достатъчни за  удостоверяване правото на собственост върху имота.

Пред нотариус е да се установи основанието за придобиване на собствеността върху конкретния недвижим имот, вследствие на изтекла придобивна давност.

Ако 5 години върху имота е била упражнявана фактическа власт, дали лично, или чрез някой друг, то Вие имате правно основание за издаването Ви на такъв вид нотариален акт.

Основни моменти са да сте владяло имота в продължение на 5 и повече години и да не сте знаели, че е собственост на някой друг. В този случай можете при определени условия да придобиете имота.

Втората хипотеза е за период от 10 и повече години упражняване на власт върху съответния имот. Можете да придобиете, дори и да не притежавате правно основание за това. И дори и да сте недобросъвестен владелец, знаейки, че някой друг е собственик.

Затова именно тук ще Ви кажа, че можете да станете собственик чрез т.нар. констативен нотариален акт.  За целта е нужно да имате свидетели, който ще потвърдят пред нотариуса фактите, описани в констативния нотариален акт. Това се налага,  за  да станете вие собственик на имота.

Свържете се с нас за повече подробности

Има случаи, в които съответният Нотариус откаже да Ви издаде нотариален акт и прецени, че представените пред него писмени документи и свидетелски показания са недостатъчни за издаването на Констативен нотариален акт.

Ние ще Ви помогнем да се справите с този проблем. За целта се обърнете към нас на следните телефони: 02 /858 -10-25 или на mail: info@lawyer-bulgaria.bg

Как се издава Нотариален акт по обстоятелствена проверка ?

При обстоятелствената проверка нотариусът трябва да установи факта на владението, неговия animus и corpus, вида на владението /добросъвестно или недобросъвестно/. За целта се разпитват трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството, в чийто район се намира недвижимият имот.

Как се издава констативен нотариален акт ?

Съгласно чл. 587, ал. 1 от ГПК нотариусът, след като разгледа представените писмени доказателства издава акта или отказва. Възможност по чл. 587, ал 2 ГПК предвижда ако молителят не разполага с документи за собствеността си или те са недостатъчни, нотариусът да проверява дали молителят е придобил собствеността чрез давностно владение.

Как се оспорва констативен нотариален акт ?

Оспорването на Констативен Нотариален акт става по съдебен ред по реда на чл. 537 ал.2 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение No 11/21.03.2013 г. по тълк. д. No 11/2012 г. на ВКС, ОСГК самата констатация в КНА за принадлежността на правото на собственост не се ползва с материална доказателствена сила, За да отпадне легитимиращото действие на акта, съгласно друго ТР No 11/21.03.2013 г. по тълк. д. No 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, тежестта за оспорване на признатото с акта право на собственост се носи от оспорващата страна . Това означава ,че в едно исково съдебно производство, титулярът на констативния нотариален акт трябва да не е бил или е престанал да бъде собственик.

Може ли да се заведе производство по оспорване на Констативен Нотариален акт ?

Да, във всеки един момент, до изтичане срока на придобивната давност, може да се заведе съдебно дело за оспорване на действието на издаден констативен Нотариален акт пред съда.

Кой може да оспори издаден констативен Нотариален акт ?

Правно легитимиран да оспори издаден констативен нотариален акт е бившият собственик на имота, както и всяко трето лице с правен интерес от оспорването по чл. 537 ал.2 ГПК пред съответният Районен съд.

Безвиновна отговорност 

Като адвокати в София и специалисти във всякакви правни услуги, често много клиенти ни задават въпроса за т. нар. безвиновна отговорност. Законът ясно и точно е очертал фактическият състав на т. нар. безвиновна  отговорността по чл. 49 от ЗЗД. Тя възниква на договорно основание, най-често при Договори за поръчка или Договор за изработка, при което случаят е описан детайлно.

Основните елементи на тази отговорност са следните:

  1. Възлагане на определена работа. В този случай, елементът на безвиновна отговорност по чл. 49 от ЗЗД се характеризира със следното:

а/ Възложител на работата може да бъде физическо или юридическо лице. Ако е юридическо лице не е нужно то да има представителни функции. Както е без значение и обстоятелството дали заповедта за възлагането е правомерна (издадена е  от лице, което е имало право да дава нареждане).

б/да съществува възлагателно правоотношение между възложителя и изпълнителя на работата, което се характеризира със следното:

– достатъчно е да има волеизявление за възлагане, дори да не бъде спазена определена от закона форма за възлагането;безвиновна отговорност

– достатъчно е да се установи наличието на фактическо отношение по възлагането. Ако правоотношението е правното основание може да бъде различно – облигационно,трудово,административно или съдебно.

– без  значение е дали работата е възложена с публичен или частно правен акт.

в/ Възложената работа да е предприета в интерес на възложителя. Възложителят на работата отговаря за вината на изпълнителя, защото:

– изпълнителя действа от името на възложителя и извършва негова дейност;

– възложителя на работата извлича полза от  нея, поради което е длъжен да обезпечи третите лица в случай на причинени вреда;

г/ работата да е позволена от закона. Ако е възложена непозволена дейност отговорността по чл. 49 е неприложима. В този случай възложителя и изпълнителя ще отговарят при условията на чл. 53 от ЗЗД.

2. Безвиновна отговорност и гаранционно-обезпечителна отговорност.

Обезпечава отговорността на възложителя за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Това основание на отговорността се характеризира със следното:

а/  възложителя на работата не може да се освободи от отговорност, ако:

–           докаже, че няма вина за увреждането;

–           че не е виновен при избора на изпълнителя ( зле е избрал или зле е контролирал)

–           да се позове на лични основания за освобождаване от отговорност.

б/ отговорността на възложителя отпада, ако:

– увреждането е в резултат на лични отношения между причинителя  на вредата и пострадалия;

– работникът е използвал производствената вещ за лична работа в работно време.

в/ отговорността на възложителя съществува, ако причинителя е нарушил дадените му указания или правилата за извършване на възложената работа. Технически правила и норми и правила за техническа безопасност.

3.  Виновно и противоправно поведение (действие или бездействие) на извършителя на работата.

Поведението ще  бъде противоправно, когато се нарушава общия принцип “да не се вреди другиго”. Или се нарушава конкретна правна норма. По отношение на вината са допустими и двете форми – умисъл (пряк или евентуален) и непредпазливост ( съзнавана и несъзнавана небрежност). Формите на деянието могат да са действие или бездействие . Бездействието ще бъде правно релевантно, когато има задължение за действие (въздържане да се извърши определено дължимо действие). При деликтната отговорност вината  на деликвента  се предполага  до доказване на противното – чл. 45 ал.ІІ от ЗЗД.

И още…

4. Виновният причинител на вредата трябва поначало  да е известен. Съдебната практика обаче  допуска отклонение от този принцип при отговорността на предприятия, учреждения и организации, когато вредите са причинени от техни работници или служители, при или по повод изпълнението на възложената работа. В този случай работодателя ще  носи отговорност дори да не установено кой от работниците или служителите  е причинил вредите , а са достатъчни данните, че вредата е причинена от член на колектива – ППВС  №7/ 1959г. точка 7.

5. Вреди, които могат да бъдат имуществени (претърпени загуби  или пропуснати ползи) или неимуществени (болки и страдания).

6. Вредите да са причинени:

– при изпълнението на възложената работа (действия, които представляват извършване на възложената работа, независимо  от това дали е станало в определеното работно време или извън него)  или

– по повод на изпълнението (действия, които не представляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея – подготовката и улесняването за извършването й  или за запазване на резултата).

7. Причинна връзка между вредата и виновното и противоправно деяние на изпълнителя. Вредите трябва да са закономерно и необходимо следствие  на вредоносния резултат, а не случайно свързани с резултата.

Като адвокати по граждански дела и съдебни дела по гражданско право е важно да отбележим, че в случая по чл. 49 ЗЗД положението на възложителя на съответната  работа се доближава до това на поръчителя. За нас като адвокати по граждански дела и съдебни дела в София, те  двамата отговарят солидарно за изпълнението на едно чуждо.

Малко повече за т. нар. безвиновна отговорност

Задължение, като съответно имат  и валидно право да предявят регресни искове. Отговорността на възложителя по договор както тази на поръчителя, може да бъде разглеждана като лично обезпечение и затова ние я наричаме законово поръчителство. Това не е легален термин, а се използва от адвокати по граждански дела. В повечето случаи източникът на тази безвиновна отговорност на поръчителя е писмен договор за поръчка или писмен Договор за изработка, докато отговорност на възложителя се обосновава по силата на закона.

Като добър адвокат по граждански дела и съдебни дела в София, считаме, че този, който възлага съответната работа е съгласен да поръчителства в полза на пострадалия по отношение на всички възникнали вреди. Затова ако той няма договор за възлагане на съответната работа, тази отговорност няма да възникне за възложителя на работата.

Такава безвиновна отговорност по договор между Възложител и неговият кредитор (в случая  – увредения) няма, за разлика от поръчителството, при което се  сключва договор с кредитора за изпълнение на неговото задължение. Като в този случай, тази т. нар. безвиновна отговорност по смисъла на чл. 49 ЗЗД твърде много прилича на встъпване в дълг.

От друга страна следва да отбележим, че тази т.нар. безвиновна отговорност на поръчителя е акцесорна, т.е. тя и нейното съществуване зависи от съществуването на основното задължение. Това важи  разбира се и за отношението на отговорността по чл. 49 ЗЗД. В случай, че Изпълнителят не изпълни състава на чл. 45 ЗЗД, възложителят не следва също да носи отговорност. Затова считаме отговорността на възложителя близка до тази на поръчителя, отколкото на встъпващия в дълг (и която и да е друга), е, че последният отговаря заедно с длъжника за свое задължение, а не за чуждо такова.

Свържете се с нас

Според нас като адвокат по граждански дела и съдебни дела в София, считаме, че обратното важи  както за поръчителя, така  и  за възложителя. Те могат да предявят  регресни искове за това, което са платили.

Ние като адвокати по граждански дела и съдебни дела в София, подчертаваме винаги близостта и правната същност на двете отговорности, както и отношението на отговорните лица, като държим да отбележим, че целта е една и съща – да се види шанса на кредитора да се удовлетвори, като за обезпечение на неговото вземане служи.

За повече въпроси и информация , можете да се обърнете към нас като адвокати по граждански дела и съдебни дела в София, на следните телефони + 359 2 858 10 25 и mail: info@lawyer-bulgaria.bg