Публикации

Откриване на завещание

Видове завещателни разпореждания

Законът и основните разпоредби на наследството право очертават най-общо две форми на завещание

  1. Първата форма е т.нар. „нотариално завещание“, съставя се пред нотариус, в присъствието на двама свидетели;
  2. Втората форма е т.нар. „саморъчно завещание.

Нотариалното завещание се представя в 3-дневен срок от извършването от нотариуса в Службата по вписванията и по този начин за него узнават всички трети лица, когато направят справка.Откриване на завещание, Адвокат отваряне на завещание, Оспорване завещателни разпореждания, Съдебен иск оспорване завещателни разпореждания, адвокат оспорване на завещание, Оспорване на завещателни разпореждания чл. 30 ЗН, нищожност на завещание, Отмяна на завещание, нищожност на завещание, Адвокат наследствено право

Нотариалното завещание се извършва от нотариуса, той го оформя във формата на нотариален акт в присъствието на двама свидетели, които засвидетелстват волята на завещателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 570, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване.

Другото също много разпространено завещание е саморъчно завещание, което е написано собственоръчно от човек обикновено на лист хартия, като е важно най-отгоре да бъде поставена датата.

Също е важно волята на човека да е записана ясно и кратко с оглед на това, дали се разпорежда с цялото имущество, движимо и недвижимо, или става въпрос за т.нар., както споменах завет с конкретно имущество. Саморъчното завещание трябва да е подписано най-отдолу след завещателните разпореждания.

Саморъчното завещание има равна сила с нотариалното завещание. Особеното за саморъчното завещание е, че то може да се пази при нотариус, може да се пази и от всяко едно заинтересовано лице и след откриването на наследството се обявява при нотариус, като се изискват един определен набор от документи.

След промените от 2001 г. саморъчното завещание се вписва в Службата по вписванията. Същественото тук, което следва да отчетем за запазената и разполагаемата част, че разполагаемата е тази част от имуществото на човек, с която той може да се разпореди без да накърнява така наречената запазена част на съпруга, на родителите и на децата.

От момента на смъртта се смята каква точно е наследствената маса, прави се обединяване на всички имущества към момента на смъртта, и тогава се изчислява евентуално каква е запазената и разполагаемата част.

В закона за наследството има специална процедура по възстановяване на запазената част, т.е. ако със завещателните разпореждания е накърнена разполагаема част и съответно запазената част на другите наследници по закон, те могат да предявят иск, с който да намалят завещателните разпореждания най-напред и след това даренията, така че да могат да се удовлетворят претенциите им.

Отмяна на завещанието

В съдебната практика особено важен е въпросът как се отменя завещанието. Завещанието се отменя с всяко едно разпореждане със собствеността – с продажба, например на имущество, с което преди това е направено завещание, или с ново завещание, или с акт за отмяна на завещание, който също се извършва в нотариална форма. Особеното на завещанието е, че то може да бъде променено докато човек е жив и дееспособен.

Завещанието поражда своята сила след смъртта на завещателя, при него собствеността се прехвърля към наследника след откриването на наследството.

Обявяване на т.нар. нищожност на завещаниетоОткриване на завещание, Адвокат отваряне на завещание, Оспорване завещателни разпореждания, Съдебен иск оспорване завещателни разпореждания, адвокат оспорване на завещание, Оспорване на завещателни разпореждания чл. 30 ЗН, нищожност на завещание, Отмяна на завещание, нищожност на завещание, Адвокат наследствено право

В практиката често се среща изготвеното завещание да има пороци, въз основа на които то не може да породи правното си действие.

Завещателното разпореждане е нищожно, когато е направено в полза на лице, което няма право да получи завещанието. Законът за наслдството внимателно изследва случайте в които самото завещателно разпореждане е нищожно

  1. Когато не е спазена необходимата от закона форма при съставянето на нотариалното завещание и на саморъчното завещание,
  2. Когато завещателното разпореждане или изразения в завещанието мотив, поради който единствено е било направено завещателното разпореждане, са противни на закона и обществения ред, на добрите нрави, също и
  3. Когато условието и тежестта, с които завещателят е искал да обремени своя заветник или наследник, са невъзможни.

Завещанието е акт, с който едно лице се разпорежда безвъзмездно за след смъртта си с цялото си или с част от своето имущество в полза на друго определено от него лице. Завещание, което обременява с материални разходи и грижи, противоречи на безвъзмездния характер на действието.

В този смисъл е и постановеното в Решение № 156 от 15.03.1995 г. по гражд.д. № 916/1994 г., I г.о. на ВКС, че саморъчно завещание, което съдържа разпореждания, с които се вменява задължението за осигуряване на гледане и издръжка на завещателя от страна на лицето, в чиято полза е направено, или чрез трети лица, е нищожно. Със завещанието може да се възложи тежест, която трябва да се изпълни след смъртта на завещателя, но не и приживе.

Унищожаемост на завещанието 

Доста са и въпросите, които са свързани и с унищожаемостта на завещанието, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава и когато е направено поради грешка, насилие или измама.

Грешка в мотива е причина за унищожение на завещателното разпореждане, когато мотивът е изразен в самото завещание, и единствено поради него е направено разпореждането.

Искът за унищожаване на завещанието се погасява с изтичането на 3 години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта и във всички случаи с изтичането на 10 години от откриването на наследството.
С Решение № 4 на Конституционния съд от 27.02.1996 г. по к.д. № 32/1995 г., разпоредбата на чл. 90а от Закона за наследството е обявена за противоконституционна в частта, в която е предвидено, че завещание, съставено след вклюване в трудовокоопертивни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти на кооператори, собственоста върху които се възстановява по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, няма действия за тези имоти.

Саморъчното завещание може да бъде съхранявано както при самОткриване на завещание, Адвокат отваряне на завещание. Оспорване завещание, Съдебен иск оспорване завещателни разпореждания, адвокат оспорване на завещание, Оспорване на завещателни разпореждания чл. 30 ЗН, нищожност на завещаниеия завещател – до момента на  смъртта му, така и от избрано  лице, а може и при нотариус, но изготвянето му трябва да стане от завещателя – лично.

В практиката когато едно изготвено и подписано саморъчно завещание се приема и входира за  поверително съхранение при  нотариус, той е длъжен да състави писмен протокол за приетото завещание.

След съставянето на протокола, Нотариусът уведомява съдията по вписванията за приетото за съхранение завещание, като декларира  името на завещателя.

Като адвокати по наследствени дела съветваме нашите клиенти, че обявяването на саморъчното завещание се извършва от нотариуса, при когото то е било оставено за съхранение, респективно – от съдията по вписванията, ако завещанието се съхранява в архива на съответната служба по вписванията или от нотариуса, сезиран с искане от заинтересовано лице.

ПРОЦЕДУРА ПО ОТВАРЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ 

Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Закона за наследството задължава “всеки, у когото се намира едно саморъчно завещание, … веднага, след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса.”.

Това законово задължение не е пряко обвързано с някаква специална санкция, пряко произтичаща от евентуалното бездействие на това лице. Самият момент на узнаването за смъртта на завещателя също е факт, който би могъл да бъде и оспорен, което означава, че за установяването му ще е необходимо пълно главно доказване.

Съгласно чл. 27, ал. 2 от Закона за наследството “Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.” Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване – чл. 27, ал. 4 от Закона за наследството.

За място на откриване на наследството законът определя “последното местожителство на умрелия” – чл. 1 от Закона за наследството, т.е. това е населеното място, “където наследодателят се е установил да живее постоянно или преимуществено, и където е вписан в регистъра на населението” – Опр. 20-75-I, СП 75, бр. 5, с. 93, което място понастоящем съвпада с неговото постоянно местоживеене и постоянен адрес в Република България.

Самото обявяване на завещанието е правна процедура, която обхваща следните действия

  1. Съставяне на протокол за състоянието на завещанието
  2. Разпечатването на плика, в който то се намира съгласно изискването на чл. 27, ал. 3 ЗН,
  3. Огласяването (прочитане) на съдържанието
  4. Проверка на датата на обявяване на саморъчното завещание,
  5. Проверка на дата на издаване на препис от саморъчното завещание,което се отбелязва в съответния специален регистър на нотариуса – чл. 9, ал. 1 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори.

Самото обявяване има информативно  действие за всички трети – пряко заинтересованите лица. Обявяването на саморъчно завещание не е елемент от фактическия състав, за да се породят неговите правни последици. Неспазването на това изискване не го прави нищожно.

Обявяването на саморъчното завещание не означава и не може да се тълкува нито като приемане на наследството по него, нито като упражняване на правата по него.

От друга страна, обявяването на саморъчното завещание е началото на поредица от действия, които ползващият се от правата по него трябва да извърши, за да се снабди с надлежен документ за собственост върху завещаното му имущество.Откриване на завещание, Адвокат отваряне на завещание. Оспорване завещание, Съдебен иск оспорване завещателни разпореждания, адвокат оспорване на завещание, Оспорване на завещателни разпореждания чл. 30 ЗН, нищожност на завещание

Обявяването на саморъчното завещание е процедура, която включва съставяне на протокол за състоянието на завещанието и разпечатването на плика, в който то се намира – чл. 27, ал. 3 от Закона за наследството, както и огласяването (прочитане) на цялото съдържание на саморъчното завещание. Датата на обявяване на саморъчното завещание, както и датата на издаване на препис от същото, се отбелязват в съответния специален регистър на нотариуса – чл. 9, ал. 1 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори.
Това обявяване има само информативно, оповестително действие за заинтересованите лица.
Обявяването на саморъчно завещание не е елемент от фактическия състав, за да се породят неговите правни последици. Неспазването на това изискване не го прави нищожно.
Обявяването на саморъчното завещание не означава и не може да се тълкува нито като приемане на наследството по него, нито като упражняване на правата по него.
От друга страна, обявяването на саморъчното завещание е началото на поредица от действия, които ползващият се от правата по него трябва да извърши, за да се снабди с надлежен документ за собственост върху завещаното му имущество.

За да получи заверен препис от обявеното саморъчно завещание, следва да представи пред нотариуса (или съдията по вписванията), който го е обявил

  • доказателства за правото на собственост на завещателя върху завещаното имущество към момента на откриване на наследството,
  • удостоверение за данъчна оценка на завещаните недвижими имоти,
  • доказателства за застрахователната стойност на завещаните моторни превозни средства,
  • удостоверение за наследници на завещателя,
  • декларация по образец за недвижими имоти и движими вещи – собственост на завещателя към момента на смъртта му,
  • платена държавна такса.

Когато между момента на изготвяне на саморъчното завещание и момента на неговото обявяване е изминал значителен период от време, е твърде възможно да са настъпили съществени промени в обекта (обектите) – предмет на завещанието.

Подобни изменения са мислими относно регулационния статут на недвижимите поземлени имоти и тяхната площ и предназначение, при надстрояване и пристрояване на съществуващи сгради, при извършени конструктивни промени, архитектурни преустройства и промяна в предназначението на сгради и части от тях.Откриване на завещание, Адвокат отваряне на завещание. Оспорване завещание, Съдебен иск оспорване завещателни разпореждания, адвокат оспорване на завещание, Оспорване на завещателни разпореждания чл. 30 ЗН, нищожност на завещание

В такива случаи лицето, което се ползва от завещанието, задължително следва да докаже и то чрез безспорни официални удостоверителни документи и идентичността между завещаното имущество и обективно съществуващите обекти – предмет на саморъчното завещание.

Това е от значение не само за конкретното съдържание и обема на придобитите по силата на саморъчното завещание права, но се отразява и на размера на дължимите такси, които се определят върху пазарната цена на завещаните недвижими имоти и движими вещи, както и върху застрахователната стойност на завещаните моторни превозни средства и върху номиналната стойност на завещаните парични суми и вземания.

Вписват се само преписи от обявени саморъчни завещания с такъв предмет.

Вписването се извършва по писмена молба на заинтересованото лице, към която се прилагат нотариално заверен препис от обявеното саморъчно завещание, както и протоколът от обявяването му.

Срок приемане наследство

Като адвокати по наследствени дела, често пъти нашите клиенти ни питат за срокове приемане наследство. Следва да Ви информираме, че процедурата е детайлно разписана в Закона за наследството, особено по отношение на срок за приемане/отказ от наследството. Повечето правни услуги, свързани с наследството, посочват редица особености свързани с процедурата по Закона за наследството. Съгласно тази процедура, всичко се развива в особено охранително производство. Тя изяснява всички особености по отношение на срок приемане наследство. Производството по приемане или отказ от наследство започва с писмено искане. То е подготвено предварително от адвокат по наследствени дела по инициатива на заинтересувано лице до местния районен съд.

Веднъж сезиран, компетентният районен съд е длъжен да се произнесе относно лицето, което има право да наследява. Трябва да му определи срок, в който то да заяви дали приема ли наследството, или се отказва. Като добри и опитни адвокати, Ви информираме, че ако в дадения му от районния съд срок, определеният наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството по-късно. Но ако отговори в срока, изявлението на наследника са вписва в специална книга в местният районен съд съгласно разпоредбата на чл.49,ал.1 ЗН.прехвърляне идеални части недвижим имот

В нашата адвокатска практика по делба на недвижими имоти, винаги посочваме, че заинтересовани са наследниците.

В този случай ще Ви кажем, че компетентен е винаги районният съд по местонахождението на наследството.  Ако разбира се, наследникът не вземе становище по срока определен за произнасяне на наследството, то се счита, че наследството не е прието. С изтичане на дадения от съда срок се погасява право да се приеме наследството.

В нашата съдебна практика отчитаме, че най-съществените правни проблеми възникват, ако наследникът не може да бъде открит, за да се призове по делото за откритото наследство от районния съд. Съдът ще изиска от наследника да му бъде даден срок да заяви приема ли или отказва наследството.

Нещо повече за срок приемане наследство

В адвокатската ни практика като адвокати по наследствени и делбени дела отчитаме, че приемането на наследството по опис и отказът от наследство са актове, свързани със преценка на лицето, което ще наследява.

В нашата практика като адвокат по наследствени дела особено голямо значение и приложение има един принцип. Всеки ред наследници изключва от наследяване по права, следващия ред наследници при наследяването след смъртта на наследодателя. На практика това значи, че  всички посочени наследници от I-вия ред изключват, останалите наследници II ред. А посочените и призовани към наследяване наследници от ІІ ред изключват останалите  наследниците от следващият – III ред. Тук отново се спазва и другото правило, че всички наследници, призовани към наследяване  от един и същи ред и група наследяват по равно.

Важно правило, което трябва да спазваме като адвокати по делба на наследствени имоти и адвокати наследствени дела е, че в това производство по Закона за наследството не са приложими фикциите за връчване, установени в общите процесуални правила. ВКС приема със задължителна сила следното: Съгласно чл. 540 ГПК в охранителното производство се прилагат съответно правилата на исковото производство.

Kaто адвокати по наследствени дела и адвокати по делба на наследствени имоти, бихме желали да споделим, че „приемането или отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления. Те имат строго личен характер и зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване.

Когато призованият наследник не е приел наследството и му е даден срок по реда на Закона за наследството, следва да изрази своята воля лично и самостоятелно.

Поради това, в производството по Закона за наследството се изключва приложението на предвидените в ГПК фикции по чл.40 и сл.ГПК. Също и призоваването чрез залепване на уведомление, които предполагат назначаване на особен представител.

За повече информация и допълнителни съвети, моля свържете се с нас

Особеният представител не би могъл да изрази воля в смисъл дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството.

Това зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера.

За повече информация или нужда от правни съвет, молим обърнете се към нас за повече информация на: тел. + 359 897 90 43 91 или на поща info@lawyer-bulgaria.bg