Oспорване на наследство и завещание

Често пъти при нас идват клиенти, които считат, че са ощетени с молба за Oспорване на наследство и завещание

В такива случаи, съветваме клинтите да потърсят правни услуги от опитен адвокат наследствени дела за съдебни дела по оспорване на наследство и завещание.

Съществуват нищожни и унищожаеми основания за подготовка и образуване на съдебни дело за оспорване на завещание.

Нищожните основания не пораждат правни последици. Унищожаемите основания пораждат правни последици, но те могат да бъдат преустановени.

Завещанието може да се оспорва и ощетеният наследник да получи това, което му се полага по право, категорични са специалистите.

Този въпрос е регламентиран в Закона за наследството.

Аргументи за Oспорване на наследство и завещание

Завещание може да се оспорва на две принципни основания– че е фалшиво, т.е. подписът и почеркът не са на наследодателя, и за възстановяване на запазената част по закон.

Искът за Oспорване на наследство и завещание по ЗН може да се погаси поради неговото неупражняване в 5-годишен срок, който за даренията започва да тече от откриване на наследството
За завещанията – от деня, в който заветникът е предявил своите права или е започнал да ги упражнява.

В ЗН няма изрична правна норма, която да сочи, че правото на иск на наследник със запазена част се погасява по давност.

За разлика от правото да се иска делба, което по силата на чл.34, ал.3 от Закона за собствеността не се погасява по давност.

Наследниците с право на запазена част съгласно закона са децата, съпругът (съпругата) и родителите на починалия.

За целта е нужно произнасяне на съда по съответен иск или възражение.

За да бъде заведено съдебно дело по оспорване на завещание е необходимо да не е изтекла 10-годишна давност от откриване на наследството.

Т.е. да не са изминали повече от 10 години от смъртта на наследодателя.

Също така не трябва да е изминал по-дълъг период от 3 години от момента, в който сте узнали основанието за завеждане на дело по оспорване на наследство и завещание.

Нищожни и унищожаеми основания за оспорване на наследство и завещание

Първото основание за унищожаемост на завещание е регламентирано в чл. 43, ал. 1, б. „а“ от Закона за наследството (ЗН) и е пряко свързано със завещателната дееспособност.

За да бъде едно завещание валидно, завещателят трябва да е пълнолетен и към момента на съставянето му да е в състояние да действа разумно, т.е. да разбира значението на постъпките си и да може да ги ръководи.

Лицата под пълно запрещение не разполагат със завещателна дееспособност.

Отделен, дискусионен в теорията, е въпросът за ограничено запретените лица.

Част от становищата при Oспорване на наследство и завещание приемат, че ограниченото запрещение изключва възможността за валидно завещаване.

Съдебната практика обаче възприема обратния подход, като поставя акцент не върху формалното юридическо ограничение, а върху реалната фактическа способност на лицето да формира и изрази съзнателна и разумна воля.

Ето защо при съдебно оспорване дееспособността се преценява към датата на съставяне на завещанието. Състоянието преди тази дата няма самостоятелно решаващо значение, доколкото ключов е именно моментът на завещателното разпореждане.

Второто основание за унищожаемост е уредено в чл. 43, ал. 1, б. „б“, пр. 1 ЗН и касае грешката като порок на волята.

Грешката представлява при Oспорване на наследство и завещание е несъответствие между действителната вътрешна воля на наследодателя и външно обективираното ѝ изразяване в завещанието, поради което може да обоснове предявяване на иск за оспорване.

Грешката може да засяга както лицето (наследника), така и предмета на завещанието.

Само по себе си неточното изписване на името на наследника не води автоматично до опорочаване, ако от съдържанието на завещанието могат да се извлекат достатъчни индивидуализиращи данни за неговата идентичност (Решение № 284/2000 г. – I г.о. на ВКС).

В практиката е възможно грешката да се прояви и като грешка в мотива за съставяне на завещанието, която се разглежда като самостоятелно релевантно основание при предявяване на иск в производство по оспорване на наследство и завещание

Детайли около Oспорване на наследство и завещание

Предвижда се мотивът да е изразен в самото завещание и той да е от решаващо значение, а именно той да е единствената причина за така създаденото завещателно разпореждане.

Следващите основания за унищожаемост на едно завещание са измамата и насилието. Те са регламентирани в чл. 43, ал. 2 ЗН. Насилието може да се изразява в заплаха или физически израз на сила.

Ако насилието е под формата на заплаха, то трябва да създаде основателен страх у съответния наследодател, подготвящ завещателно разпореждане.  В съдебно дело по оспорване на завещание може първоначалният иск да е бил предявен за търсене на унищожаемост.

В последствие, без да е необходимо да се прави изменение на иска съгласно чл. 116 ГПК, може да бъде прогласена нищожност на завещанието.

За извършването на завещателни разпореждания съдът може да прави преценка, като се основава единствено на самия документ – завещанието, което е представено като доказателство по делото.

Към основанията за нищожност на едно завещание спадат следните:

• порок във формата на завещанието – липса на пълна дата и/или подпис на завещателя, завещанието не е написано собственоръчно от завещателя, а е напечатано на пишеща машина, компютър или лаптоп
• мотива на завещанието противоречи на закона и на добрите нрави
• изготвеното завещание противоречи на безвъзмездния характер на този тип документ

Поради многообразието от причини, които могат да доведат до порок – основание за завеждане на съдебно дело по оспорване на завещание, е добра идея да потърсите помощ от добър адвокат наследствени дела преди да изготвите съответния документ.

Възможно ли е лишаване от наследство ?

Законът за наследството предвижда три основания при наличието, на които едно лице няма да наследи своя наследодател след смъртта му. Те са изчерпателно изброени. За случаи извън тях наследяването ще бъде възможно, независимо от наследодателя.

В кой случай е възможно оспорване на наследство ?

Според Закона за наследството не може да наследява този, който е недостоен, който: 1. умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления. Това няма да се отнася до случаите, в които престъплението е извършено от невменяемо лице. Същото се отнася и до случаите, в които деянието е амнистирано; 2. е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по – тежко наказание. Предвидено е изключение за случаите, в които набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена; 3. е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието. Същото се отнася и до този, който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

Как се случва лишаването от наследство ?

наследодателят не може преживе да “лиши” от наследство недостойния. Действително, неспособността за наследяване настъпва по силата на закона едновременно с извършване на някое от горните действия. В практиката, обаче, е необходимо съответния районен съд по местоокриване на наследството да признае тази неспособност. Това става чрез подаване на искова молба до съда от сънаследниците на недостойния, съответно от упълномощения от тях адвокат. След като с влязло в сила решение съдът установи недостоен, настъпва ефектът на практическото лишаване от наследство.

Има ли давност за наследството по закон ?

Правото да се иска от съда да постанови намаляване на завещания и дарения се погасява с 5 годишен давностен срок, който започва да тече от датата на смъртта на наследодателя. Но давността не се прилага служебно, а трябва да бъде инициирано възражение. По отношение на завещанията срокът започва да тече от смъртта само ако се знае, че има направено завещание и че то е прието. Ако наследниците със запазена част нямат представа, че е направено завещание, 5 годишния период започва да тече от момента на узнаването за завещанието или от момента на вписване обявяване на завещанието в Агенция по вписванията. Но за да се счита, че има узнаване за завещанието, не е достатъчно само обикновно уведомяване, че наследодателят е оставил завещание в полза на някого. С такава информация не може да се определи дали е накърнена запазената част или не. Трябва да има конкретни данни какво точно е завещано, неговия обем, универсално завещание ли е било или завет, а така също и дали е прието завещанието или не. В практиката се счита, че най-ранният момент, в който започва да тече давността, е момента, когато заветникът упражни своето право по завещанието