fbpx

Публикации

Откриване на завещание

Завещанието е едностранна сделка на разпореждане с имущество при откриване на завещание.

В имуществото на наследодателя може да съществуват различни съвкупности от права и задължения.

За някои от тях законодателят предвижда, че са предмет на определени разпоредителни сделки.

За да се превърне в част от имуществото на завещателя, наследството трябва да е било открито преди неговата смърт и да е прието от него.

Всяко разпореждане с неоткрито наследство ще бъде нищожно на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Разпореждането с открито, но неприето наследство, включително чрез извършване на завещателно разпореждане се разглежда като конклудентно приемане.

С оглед своето съдържание завещанието може да бъде общо (универсално) или частно (завет).

ВИДОВЕ ЗАВЕЩАНИЕ СПОРЕД ОБЕМА 

Съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗН съществуват два вида завещателни разпореждания:

а) универсални завещания – отнасящи се до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, и

б) завети – отнасящи се до определено имущество

Именно от тук започват и най-честите спорове, в случай на откриване на завещание.

С универсалното завещание завещателят се разпорежда с цялото си имущество или с идеална част от него – без да конкретизира отделни елементи на имуществото.

Вписване на завета на наследство може да се извърши едва след откриване на наследството и приемане на завета от заветника.

От момент ще възникват правата на заветника, които чрез вписването да бъдат противопоставени на всички трети лица.

Бързото вписване на наследство е необходимо, за да бъдат противопоставени придобитите от заветника вещни права върху недвижими имоти

След това заветникът може да се ползва от завещаното наследство на вещно прехвърлително действие на извършени от наследниците на завещателя разпоредителни сделки.

При универсално завещание към наследника преминават права и задължения на завещателя;

  • При заветът завещателят се разпорежда с определено имущество. Лицето, в чиято полза е направено, се нарича заветник.

В зависимост от формата завещанието може да бъде нотариално (чл. 24 ЗН) или саморъчно (чл. 25 ЗН). Откриване на завещание

  • Нотариалното завещание се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели.
    Завещателят изразява устно своята воля на нотариуса, който я записва, а след това прочита в присъствие на свидетели.

След това завещанието следва да бъде подписано от завещателя, свидетелите и нотариуса;

  • Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано на ръка от завещателя и да съдържа дата и негов подпис.
  • Подписът задължително се поставя след завещателните разпореждания.

ВАЖНО : Саморъчното завещание може да се пази лично от завещателя, от трето лице, включително и облагодетелстваното лице или от нотариус.

Съгласно чл. 570, ал. 2 ГПК завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на района на действие.

Разпространена форма е т.нар. саморъчно завещание – написано собственоръчно на лист хартия.

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател

Съществува изискване това саморъчно завещание да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, при което подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик, при което нотариусът съставя протокол.

Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър

Саморъчното завещание трябва да е подписано най-отдолу след завещателните разпореждания.

Саморъчното завещание има равна сила с нотариалното завещание.

Разполагаемата е тази част от имуществото на човек, с която той може да се разпореди без да накърнява запазена част на съпруг, родители и деца.

От момента на смъртта се смята каква точно е наследствената маса, прави се обединяване на всички имущества към смъртта.

В закона за наследството има специална процедура по възстановяване на запазената част,

Със завещателните разпореждания е накърнена разполагаема част и съответно запазената част на другите наследници по закон, те могат да предявят иск, с който да намалят завещателните разпореждания.

Какво представлява саморъчно завещание ?

Саморъчното завещание е изявление на свободната воля на завещателя, неопорочена от въздействия и валидна до неговата смърт. За това завещание следва да бъде уведомено лице, което завещателят е посочил като наследник по завещание.

Как се открива завещание ?

Съгласно Закона за наследството “Всеки заинтересован може да иска срок за представяне на завещание, за да бъде то обявено от нотариус.” Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване

Кой може да поиска откриване на завещание ?

Всяко лице с качество на “заинтересован”. може да поиска обявяване на завещание. За обявяването на саморъчно завещание е нужно препис-извлечение от акта за смърт. Лицето, в полза на което е направено завещание, може да не е от кръга на наследниците. Пряко доказателство за това негово качество е самото саморъчно завещание.

Къде се съхранява саморъчното завещание ?

Саморъчното завещание се съхранява от самия завещател (до смъртта му), от избрано от него лице, както и от нотариус. Когато саморъчното завещание се приема за съхранение от нотариус, той съставя писмен протокол и уведомява съдията по вписванията

Оспорване на завещание

Много често се случва, че човек след доста години осъзнава, че е лишен от наследство, резонно идва въпроса за оспорване на завещание

Може да се оспорва завещанието, направено в полза на друг заветник.Оспорване на завещание

Настоящият казус е уреден подробно в правните разпоредби на Закона за наследството (ЗН).Оспорване на завещание

Веднъж направено завещанието може да се оспорва на следните две правни основания, а именно:

  1. Издаденото писмено завещание е фалшиво, т.е. подписът и почеркът не са на лицето, определено от документи като наследодател,
  2. Оспорване в полза на наследниците на запазената част от наследството по закон.

Съгласно чл. 30 от ЗН наследникът със запазена част има право да поиска неговият дял да му бъде възстановен.

Оспорване на запазена част 

Искът пред съд по смисъла на чл. 30 ЗН може да се погаси поради неговото неупражняване в 5-годишен срок. Срокът за отделните разпореждания с наследство е различен.

За даренията започва да тече от откриване на наследството

Срокът за оспорване на завещания – от деня, в който заветникът е предявил своите права или е започнал да ги упражнява.

Закона за наследството не предвижда изрична правна норма, която да сочи, че правото на иск на наследник със запазена част се погасява по давност.

За разлика от правото да се иска делба, което по силата на чл.34, ал.3 от Закона за собствеността не се погасява по давност.

Преди да се произнесе по искането на ищеца за възстановяване на запазената му част, съдът следва да обсъди основното възражение

Когато заветникът или надареният не е наследник по закон, възстановяване на запазена част се допуска, ако наследството е било прието по опис от ищеца.Оспорване на завещание

Т.е. приемане на наследството по опис от законен наследник, който претендира за запазена част срещу ненаследник, е предпоставка за уважаване на иска .

В този случай мотивите на ВКС за постановяване на това ТР са да не се допусне наследникът със запазена част да укрие част от актива на наследството и без всъщност да е накърнена неговата запазена част.

Изискването за приемане на наследството по опис е предвидено в интерес на заветника или надарения

Това е налице когато той не е наследник по закон, а трето лице и няма точна представа за активите на наследството.

Т.е. ако наследодателят притежава един имот, с който се е разпоредил  или завещал на трето лице, то наследникът по закон може да поиска  възстановяване на запазената си част, без прието наследство по опис.

За това обаче е необходимо да се представят доказателства, че наследството не обхваща други имоти.

В случая наследодателят се е разпоредил с един свой имот, но той не изчерпва цялото наследство.

Освен че има данни за друг притежаван от наследодателя имот, ищецът не е доказал друго имущество.

Наследници със запазена част ?

Въпреки това, за да можем да сме коректни, точни и изчерпателно е нужно да се прегледат внимателни всички подробности, за да се прецени конкретната ситуация.

Що се отнася за т.нар. наследниците с право на запазена част съгласно закона това са :

  • всички низходящи (деца),
  • всички възходящи (родители) на починалия и
  • преживелият съпруг или респ. съпруга.Оспорване на завещание

Когато наследодателят е оставил завещание не може чрез завещание или дарение да накърни тяхната запазена част.

Всички наследници, чиято запазената част е била накърнена, биха могли  да искат възстановяването й

Наследодател може да се разпорежда по безвъзмезден начин само и единствено с разполагаемата си част.

Нужно е да знаете, че все пак има законов ред по който родител да успее да завещае имущество само на едно от децата си

Това става чрез сделка за покупко-продажба на наследствените активи.

Така чрез покупко продажба на практика се заобикалят разпоредбите на Закона за наследството.

В случай на въпроси, можете да се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg за консултация !

Oспорване на наследство и завещание

Често пъти при нас идват клиенти, които считат, че са ощетени с направеното завещание от наследодателя. Потърсете правни услуги от опитен адвокат наследствени дела за съдебни дела по оспорване на наследство и завещание.

Съществуват нищожни и унищожаеми основания за подготовка и образуване на съдебни дело за оспорване на завещание. Нищожните основания не пораждат правни последици. Унищожаемите основания пораждат правни последици, но те могат да бъдат преустановени. За целта е нужно произнасяне на съда по съответен иск или възражение. За да бъде заведено съдебно дело по оспорване на завещание е необходимо да не е изтекла 10-годишна давност от откриване на наследството. Т.е. да не са изминали повече от 10 години от смъртта на наследодателя. Също така не трябва да е изминал по-дълъг период от 3 години от момента, в който сте узнали основанието за завеждане на дело по оспорване на наследство и завещание.

Нищожни и унищожаеми основания
оспорване на наследство и завещание

Първото основание за унищожаемост е уредено в чл. 43, ал. 1, б. “а” ЗН. То е свързано със завещателната дееспособност. За да може едно лице да изготви валидно завещание, то трябва да е навършило пълнолетие и да може да действа разумно. Трябва да ръководи постъпките си (решения № 244-1979-I, 83-2004-II г.о. на ВКС).

Пълно запретените лица не разполагат със завещателна дееспособност. Спорен е въпросът за завещаталната дееспособност на ограничено запретените лица. Според една част от мненията, лице, което поставено под ограничено запрещение, не може да да бъде дееспособно за изготвяне на завещание. Съдебната практика обаче възприема обратното становище. Приема за решаващ фактор конкретната фактическа възможност за разумни действия на лицето, а не юридическото ограничаване на дееспособността. Поради тази причина в едно съдебно дело по оспорване на наследство и завещание дееспособността на лицето се преценява към датата на съставяне на завещанието. Без значение е дееспособността на лицето преди извършването на завещание.

Второто основание за унищожаемост на едно завещание е уредена в чл. 43, ал. 1, б. “б”, предл. 1 ЗН. Според него грешката, която представлява несъответствие между външно обективираната и действителната вътрешна воля на наследодателя, изготвил завещанието, е основание за оспорване. Грешката може да се отнася както за лицето – наследник, така и за предмета на наследяване. Грешката в името на наследника не опорочава завещанието, при положение че в съдържанието му има достатъчно данни за персонализация на лицето (решение № 284-2000-I г.о. на ВКС). Възможно е грешката да бъде в мотива за изготвяне на завещанието и тя е изведена като самостоятелно основание за завеждане на съдебно дело по оспорване на наследство и завещание.

Детайли около оспорване на наследство и завещание

Предвижда се мотивът да е изразен в самото завещание и той да е от решаващо значение, а именно той да е единствената причина за така създаденото завещателно разпореждане.

Следващите основания за унищожаемост на едно завещание са измамата и насилието. Те са регламентирани в чл. 43, ал. 2 ЗН. Насилието може да се изразява в заплаха или физически израз на сила. Ако насилието е под формата на заплаха, то трябва да създаде основателен страх у съответния наследодател, подготвящ завещателно разпореждане.  В съдебно дело по оспорване на завещание може първоначалният иск да е бил предявен за търсене на унищожаемост. В последствие, без да е необходимо да се прави изменение на иска съгласно чл. 116 ГПК, може да бъде прогласена нищожност на завещанието. За извършването на завещателни разпореждания съдът може да прави преценка, като се основава единствено на самия документ – завещанието, което е представено като доказателство по делото.

Към основанията за нищожност на едно завещание спадат следните:

  • порок във формата на завещанието – липса на пълна дата и/или подпис на завещателя, завещанието не е написано собственоръчно от завещателя, а е напечатано на пишеща машина, компютър или лаптоп
  • мотива на завещанието противоречи на закона и на добрите нрави
  • изготвеното завещание противоречи на безвъзмездния характер на този тип документ

Поради многообразието от причини, които могат да доведат до порок – основание за завеждане на съдебно дело по оспорване на завещание, е добра идея да потърсите помощ от добър адвокат наследствени дела преди да изготвити този така важен документ.

Възможно ли е лишаване от наследство ?

Законът за наследството предвижда три основания при наличието, на които едно лице няма да наследи своя наследодател след смъртта му. Те са изчерпателно изброени. За случаи извън тях наследяването ще бъде възможно, независимо от наследодателя.

В кой случай е възможно оспорване на наследство ?

Според Закона за наследството не може да наследява този, който е недостоен, който: 1. умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления. Това няма да се отнася до случаите, в които престъплението е извършено от невменяемо лице. Същото се отнася и до случаите, в които деянието е амнистирано; 2. е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по – тежко наказание. Предвидено е изключение за случаите, в които набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена; 3. е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието. Същото се отнася и до този, който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

Как се случва лишаването от наследство ?

наследодателят не може преживе да “лиши” от наследство недостойния. Действително, неспособността за наследяване настъпва по силата на закона едновременно с извършване на някое от горните действия. В практиката, обаче, е необходимо съответния районен съд по местоокриване на наследството да признае тази неспособност. Това става чрез подаване на искова молба до съда от сънаследниците на недостойния, съответно от упълномощения от тях адвокат. След като с влязло в сила решение съдът установи недостоен, настъпва ефектът на практическото лишаване от наследство.

Има ли давност за наследството по закон ?

Правото да се иска от съда да постанови намаляване на завещания и дарения се погасява с 5 годишен давностен срок, който започва да тече от датата на смъртта на наследодателя. Но давността не се прилага служебно, а трябва да бъде инициирано възражение. По отношение на завещанията срокът започва да тече от смъртта само ако се знае, че има направено завещание и че то е прието. Ако наследниците със запазена част нямат представа, че е направено завещание, 5 годишния период започва да тече от момента на узнаването за завещанието или от момента на вписване обявяване на завещанието в Агенция по вписванията. Но за да се счита, че има узнаване за завещанието, не е достатъчно само обикновно уведомяване, че наследодателят е оставил завещание в полза на някого. С такава информация не може да се определи дали е накърнена запазената част или не. Трябва да има конкретни данни какво точно е завещано, неговия обем, универсално завещание ли е било или завет, а така също и дали е прието завещанието или не. В практиката се счита, че най-ранният момент, в който започва да тече давността, е момента, когато заветникът упражни своето право по завещанието