Публикации

Откриване на завещание

Видове завещателни разпореждания

Законът и основните разпоредби на наследството право очертават най-общо  две форми на завещание

  1. Първата форма е т.нар. „нотариално завещание“, съставя се пред нотариус, в присъствието на двама свидетели;
  2. Втората форма е т.нар. „саморъчно завещание.

Нотариалното завещание се представя в 3-дневен срок от извършването от нотариуса в Службата по вписванията и по този начин за него узнават всички трети лица, когато направят справка.Откриване на завещание, Адвокат отваряне на завещание, Оспорване завещателни разпореждания, Съдебен иск оспорване завещателни разпореждания, адвокат оспорване на завещание, Оспорване на завещателни разпореждания чл. 30 ЗН, нищожност на завещание, Отмяна на завещание, нищожност на завещание, Адвокат наследствено право

Нотариалното завещание се извършва от нотариуса, той го оформя във формата на нотариален акт в присъствието на двама свидетели, които засвидетелстват волята на завещателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 570, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване.

Другото също много разпространено завещание е саморъчно завещание, което е написано собственоръчно от човек обикновено на лист хартия, като е важно най-отгоре да бъде поставена датата.

Също е важно волята на човека да е записана ясно и кратко с оглед на това, дали се разпорежда с цялото имущество, движимо и недвижимо, или става въпрос за т.нар., както споменах завет с конкретно имущество. Саморъчното завещание трябва да е подписано най-отдолу след завещателните разпореждания.

Саморъчното завещание има равна сила с нотариалното завещание. Особеното за саморъчното завещание е, че то може да се пази при нотариус, може да се пази и от всяко едно заинтересовано лице и след откриването на наследството се обявява при нотариус, като се изискват един определен набор от документи.

След промените от 2001 г. саморъчното завещание се вписва в Службата по вписванията. Същественото тук, което следва да отчетем за запазената и разполагаемата част, че разполагаемата е тази част от имуществото на човек, с която той може да се разпореди без да накърнява така наречената запазена част на съпруга, на родителите и на децата.

От момента на смъртта се смята каква точно е наследствената маса, прави се обединяване на всички имущества към момента на смъртта, и тогава се изчислява евентуално каква е запазената и разполагаемата част.

В закона за наследството има специална процедура по възстановяване на запазената част, т.е. ако със завещателните разпореждания е накърнена разполагаема част и съответно запазената част на другите наследници по закон, те могат да предявят иск, с който да намалят завещателните разпореждания най-напред и след това даренията, така че да могат да се удовлетворят претенциите им.

Отмяна на завещанието

В съдебната практика особено важен е въпросът как се отменя завещанието. Завещанието се отменя с всяко едно разпореждане със собствеността – с продажба, например на имущество, с което преди това е направено завещание, или с ново завещание, или с акт за отмяна на завещание, който също се извършва в нотариална форма. Особеното на завещанието е, че то може да бъде променено докато човек е жив и дееспособен.

Завещанието поражда своята сила след смъртта на завещателя, при него собствеността се прехвърля към наследника след откриването на наследството.

Обявяване на т.нар. нищожност на завещаниетоОткриване на завещание, Адвокат отваряне на завещание, Оспорване завещателни разпореждания, Съдебен иск оспорване завещателни разпореждания, адвокат оспорване на завещание, Оспорване на завещателни разпореждания чл. 30 ЗН, нищожност на завещание, Отмяна на завещание, нищожност на завещание, Адвокат наследствено право

В практиката често се среща изготвеното завещание да има пороци, въз основа на които то не може да породи правното си действие.

Завещателното разпореждане е нищожно, когато е направено в полза на лице, което няма право да получи завещанието. Законът за наслдството внимателно изследва случайте в които самото завещателно разпореждане е нищожно

  1. Когато не е спазена необходимата от закона форма при съставянето на нотариалното завещание и на саморъчното завещание,
  2. Когато завещателното разпореждане или изразения в завещанието мотив, поради който единствено е било направено завещателното разпореждане, са противни на закона и обществения ред, на добрите нрави, също и
  3. Когато условието и тежестта, с които завещателят е искал да обремени своя заветник или наследник, са невъзможни.

Завещанието е акт, с който едно лице се разпорежда безвъзмездно за след смъртта си с цялото си или с част от своето имущество в полза на друго определено от него лице. Завещание, което обременява с материални разходи и грижи, противоречи на безвъзмездния характер на действието.

В този смисъл е и постановеното в Решение № 156 от 15.03.1995 г. по гражд.д. № 916/1994 г., I г.о. на ВКС, че саморъчно завещание, което съдържа разпореждания, с които се вменява задължението за осигуряване на гледане и издръжка на завещателя от страна на лицето, в чиято полза е направено, или чрез трети лица, е нищожно. Със завещанието може да се възложи тежест, която трябва да се изпълни след смъртта на завещателя, но не и приживе.

Унищожаемост на завещанието 

Доста са и въпросите, които са свързани и с унищожаемостта на завещанието, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава и когато е направено поради грешка, насилие или измама.

Грешка в мотива е причина за унищожение на завещателното разпореждане, когато мотивът е изразен в самото завещание, и единствено поради него е направено разпореждането.

Искът за унищожаване на завещанието се погасява с изтичането на 3 години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта и във всички случаи с изтичането на 10 години от откриването на наследството.
С Решение № 4 на Конституционния съд от 27.02.1996 г. по к.д. № 32/1995 г., разпоредбата на чл. 90а от Закона за наследството е обявена за противоконституционна в частта, в която е предвидено, че завещание, съставено след вклюване в трудовокоопертивни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти на кооператори, собственоста върху които се възстановява по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, няма действия за тези имоти.

Саморъчното завещание може да бъде съхранявано както при самОткриване на завещание, Адвокат отваряне на завещание. Оспорване завещание, Съдебен иск оспорване завещателни разпореждания, адвокат оспорване на завещание, Оспорване на завещателни разпореждания чл. 30 ЗН, нищожност на завещаниеия завещател – до момента на  смъртта му, така и от избрано  лице, а може и при нотариус, но изготвянето му трябва да стане от завещателя – лично.

В практиката когато едно изготвено и подписано саморъчно завещание се приема и входира за  поверително съхранение при  нотариус, той е длъжен да състави писмен протокол за приетото завещание.

След съставянето на протокола, Нотариусът уведомява съдията по вписванията за приетото за съхранение завещание, като декларира  името на завещателя.

Като адвокати по наследствени дела съветваме нашите клиенти, че обявяването на саморъчното завещание се извършва от нотариуса, при когото то е било оставено за съхранение, респективно – от съдията по вписванията, ако завещанието се съхранява в архива на съответната служба по вписванията или от нотариуса, сезиран с искане от заинтересовано лице.

ПРОЦЕДУРА ПО ОТВАРЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ 

Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Закона за наследството задължава “всеки, у когото се намира едно саморъчно завещание, … веднага, след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса.”.

Това законово задължение не е пряко обвързано с някаква специална санкция, пряко произтичаща от евентуалното бездействие на това лице. Самият момент на узнаването за смъртта на завещателя също е факт, който би могъл да бъде и оспорен, което означава, че за установяването му ще е необходимо пълно главно доказване.

Съгласно чл. 27, ал. 2 от Закона за наследството “Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.” Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване – чл. 27, ал. 4 от Закона за наследството.

За място на откриване на наследството законът определя “последното местожителство на умрелия” – чл. 1 от Закона за наследството, т.е. това е населеното място, “където наследодателят се е установил да живее постоянно или преимуществено, и където е вписан в регистъра на населението” – Опр. 20-75-I, СП 75, бр. 5, с. 93, което място понастоящем съвпада с неговото постоянно местоживеене и постоянен адрес в Република България.

Самото обявяване на завещанието е правна процедура, която обхваща следните действия

  1. Съставяне на протокол за състоянието на завещанието
  2. Разпечатването на плика, в който то се намира съгласно изискването на чл. 27, ал. 3 ЗН,
  3. Огласяването (прочитане) на съдържанието
  4. Проверка на датата на обявяване на саморъчното завещание,
  5. Проверка на дата на издаване на препис от саморъчното завещание,което се отбелязва в съответния специален регистър на нотариуса – чл. 9, ал. 1 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори.

Самото обявяване има информативно  действие за всички трети – пряко заинтересованите лица. Обявяването на саморъчно завещание не е елемент от фактическия състав, за да се породят неговите правни последици. Неспазването на това изискване не го прави нищожно.

Обявяването на саморъчното завещание не означава и не може да се тълкува нито като приемане на наследството по него, нито като упражняване на правата по него.

От друга страна, обявяването на саморъчното завещание е началото на поредица от действия, които ползващият се от правата по него трябва да извърши, за да се снабди с надлежен документ за собственост върху завещаното му имущество.Откриване на завещание, Адвокат отваряне на завещание. Оспорване завещание, Съдебен иск оспорване завещателни разпореждания, адвокат оспорване на завещание, Оспорване на завещателни разпореждания чл. 30 ЗН, нищожност на завещание

Обявяването на саморъчното завещание е процедура, която включва съставяне на протокол за състоянието на завещанието и разпечатването на плика, в който то се намира – чл. 27, ал. 3 от Закона за наследството, както и огласяването (прочитане) на цялото съдържание на саморъчното завещание. Датата на обявяване на саморъчното завещание, както и датата на издаване на препис от същото, се отбелязват в съответния специален регистър на нотариуса – чл. 9, ал. 1 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори.
Това обявяване има само информативно, оповестително действие за заинтересованите лица.
Обявяването на саморъчно завещание не е елемент от фактическия състав, за да се породят неговите правни последици. Неспазването на това изискване не го прави нищожно.
Обявяването на саморъчното завещание не означава и не може да се тълкува нито като приемане на наследството по него, нито като упражняване на правата по него.
От друга страна, обявяването на саморъчното завещание е началото на поредица от действия, които ползващият се от правата по него трябва да извърши, за да се снабди с надлежен документ за собственост върху завещаното му имущество.

За да получи заверен препис от обявеното саморъчно завещание, следва да представи пред нотариуса (или съдията по вписванията), който го е обявил

  • доказателства за правото на собственост на завещателя върху завещаното имущество към момента на откриване на наследството,
  • удостоверение за данъчна оценка на завещаните недвижими имоти,
  • доказателства за застрахователната стойност на завещаните моторни превозни средства,
  • удостоверение за наследници на завещателя,
  • декларация по образец за недвижими имоти и движими вещи – собственост на завещателя към момента на смъртта му,
  • платена държавна такса.

Когато между момента на изготвяне на саморъчното завещание и момента на неговото обявяване е изминал значителен период от време, е твърде възможно да са настъпили съществени промени в обекта (обектите) – предмет на завещанието.

Подобни изменения са мислими относно регулационния статут на недвижимите поземлени имоти и тяхната площ и предназначение, при надстрояване и пристрояване на съществуващи сгради, при извършени конструктивни промени, архитектурни преустройства и промяна в предназначението на сгради и части от тях.Откриване на завещание, Адвокат отваряне на завещание. Оспорване завещание, Съдебен иск оспорване завещателни разпореждания, адвокат оспорване на завещание, Оспорване на завещателни разпореждания чл. 30 ЗН, нищожност на завещание

В такива случаи лицето, което се ползва от завещанието, задължително следва да докаже и то чрез безспорни официални удостоверителни документи и идентичността между завещаното имущество и обективно съществуващите обекти – предмет на саморъчното завещание.

Това е от значение не само за конкретното съдържание и обема на придобитите по силата на саморъчното завещание права, но се отразява и на размера на дължимите такси, които се определят върху пазарната цена на завещаните недвижими имоти и движими вещи, както и върху застрахователната стойност на завещаните моторни превозни средства и върху номиналната стойност на завещаните парични суми и вземания.

Вписват се само преписи от обявени саморъчни завещания с такъв предмет.

Вписването се извършва по писмена молба на заинтересованото лице, към която се прилагат нотариално заверен препис от обявеното саморъчно завещание, както и протоколът от обявяването му.

Правни основания за оспорване на завещание

Много често се случва, че човек след доста години осъзнава и разбира, че е лишен от наследство в полза на свой брат или сестра,  от някой от родителите и тук резонно идва въпроса – може ли да оспори това Завещание, което е направено в полза на един или друг заветник. В  тази насока, принципът е следният : Да , направеното завещание би могло да се оспорва и ощетеният наследник да получи от облагодетелстваният заветник това, което му се полага по право, категорични са специалистите.Оспорване завещание. Адвокат наследствени дела

Настоящият казус е уреден подробно в правните разпоредби на Закона за наследството (ЗН), глава Трета, чл.13 и следващите.

Веднъж направено завещанието може да се оспорва на следните две принципни основания

  1. Дали че издаденото в нечия полза писмено Завещание е фалшиво, т.е. подписът и почеркът не са на лицето, определено от документи като наследодател,
  2. Оспорване за възстановяване в полза на наследниците на запазената част по закон.

Съгласно чл. 30 от ЗН наследникът със запазена част има право да поиска неговият дял да му бъде възстановен.

Искът пред съд по смисъла на чл. 30 ЗН може да се погаси поради неговото неупражняване в 5-годишен срок, който за даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията – от деня, в който заветникът е предявил своите права или е започнал да ги упражнява.

В закона ( Закона за наследството) няма изрична правна норма, която да сочи, че правото на иск на наследник със запазена част се погасява по давност. За разлика от правото да се иска делба, което по силата на чл.34, ал.3 от Закона за собствеността не се погасява по давност. Въпреки това, за да можем да сме коректни, точни и изчерпателно е нужно да се прегледат внимателни всички подробности, за да се прецени конкретната ситуация.

Що се отнася за т.нар. наследниците с право на запазена част съгласно закона това са :

  • всички низходящи (деца),
  • всички възходящи (родители) на починалия и
  • преживелият съпруг или респ. съпруга.Адвокат данъчни дела, https://lawyer-bulgaria.bg

Учебникарски пример, който се посочва в такива случай е фактът, че низходящите ( в случая – децата от предишни бракове)  имат съответните запазени части от имуществото на наследодателя, защото се явяват наследници.

В ситуацията, в която наследодателят е оставил няколко наследници  със т.нар. запазена част, същият не може чрез завещание или дарение да накърни тяхната запазена част, до размера определен от закона.

В конкретният случай, всички наследници, чиято запазената част е била накърнена, от разпореждане на наследодателя или в някоя от горепосочени хипотези, биха могли  да искат възстановяването й по надлежният съдебен ред.

Законът за наследството изрично установява, че наследодателят може да се разпорежда по безвъзмезден начин само и единствено с разполагаемата си част. Нужно е да знаете, че все пак има законов ред по който родител да успее да завещае имущество само на едно от децата си, но не е чрез завещание, а по съответният  възмезден начин чрез сделка за покупко-продажба на наследствените активи. Така чрез фиктивното прехвърлянето на практика заобикаля разпоредбите на Закона за наследството .

Oспорване на наследство и завещание

Често пъти при нас идват клиенти, които считат, че са ощетени с направеното завещание от наследодателя. Потърсете правни услуги от опитен адвокат наследствени дела за съдебни дела по оспорване на наследство и завещание.

Съществуват нищожни и унищожаеми основания за подготовка и образуване на съдебни дело за оспорване на завещание. Нищожните основания не пораждат правни последици. Унищожаемите основания пораждат правни последици, но те могат да бъдат преустановени. За целта е нужно произнасяне на съда по съответен иск или възражение. За да бъде заведено съдебно дело по оспорване на завещание е необходимо да не е изтекла 10-годишна давност от откриване на наследството. Т.е. да не са изминали повече от 10 години от смъртта на наследодателя. Също така не трябва да е изминал по-дълъг период от 3 години от момента, в който сте узнали основанието за завеждане на дело по оспорване на наследство и завещание.

Нищожни и унищожаеми основания
оспорване на наследство и завещание

Първото основание за унищожаемост е уредено в чл. 43, ал. 1, б. “а” ЗН. То е свързано със завещателната дееспособност. За да може едно лице да изготви валидно завещание, то трябва да е навършило пълнолетие и да може да действа разумно. Трябва да ръководи постъпките си (решения № 244-1979-I, 83-2004-II г.о. на ВКС).

Пълно запретените лица не разполагат със завещателна дееспособност. Спорен е въпросът за завещаталната дееспособност на ограничено запретените лица. Според една част от мненията, лице, което поставено под ограничено запрещение, не може да да бъде дееспособно за изготвяне на завещание. Съдебната практика обаче възприема обратното становище. Приема за решаващ фактор конкретната фактическа възможност за разумни действия на лицето, а не юридическото ограничаване на дееспособността. Поради тази причина в едно съдебно дело по оспорване на наследство и завещание дееспособността на лицето се преценява към датата на съставяне на завещанието. Без значение е дееспособността на лицето преди извършването на завещание.

Второто основание за унищожаемост на едно завещание е уредена в чл. 43, ал. 1, б. “б”, предл. 1 ЗН. Според него грешката, която представлява несъответствие между външно обективираната и действителната вътрешна воля на наследодателя, изготвил завещанието, е основание за оспорване. Грешката може да се отнася както за лицето – наследник, така и за предмета на наследяване. Грешката в името на наследника не опорочава завещанието, при положение че в съдържанието му има достатъчно данни за персонализация на лицето (решение № 284-2000-I г.о. на ВКС). Възможно е грешката да бъде в мотива за изготвяне на завещанието и тя е изведена като самостоятелно основание за завеждане на съдебно дело по оспорване на наследство и завещание.

Детайли около оспорване на наследство и завещание

Предвижда се мотивът да е изразен в самото завещание и той да е от решаващо значение, а именно той да е единствената причина за така създаденото завещателно разпореждане.

Следващите основания за унищожаемост на едно завещание са измамата и насилието. Те са регламентирани в чл. 43, ал. 2 ЗН. Насилието може да се изразява в заплаха или физически израз на сила. Ако насилието е под формата на заплаха, то трябва да създаде основателен страх у съответния наследодател, подготвящ завещателно разпореждане.  В съдебно дело по оспорване на завещание може първоначалният иск да е бил предявен за търсене на унищожаемост. В последствие, без да е необходимо да се прави изменение на иска съгласно чл. 116 ГПК, може да бъде прогласена нищожност на завещанието. За извършването на завещателни разпореждания съдът може да прави преценка, като се основава единствено на самия документ – завещанието, което е представено като доказателство по делото.

Към основанията за нищожност на едно завещание спадат следните:

  • порок във формата на завещанието – липса на пълна дата и/или подпис на завещателя, завещанието не е написано собственоръчно от завещателя, а е напечатано на пишеща машина, компютър или лаптоп
  • мотива на завещанието противоречи на закона и на добрите нрави
  • изготвеното завещание противоречи на безвъзмездния характер на този тип документ

Поради многообразието от причини, които могат да доведат до порок – основание за завеждане на съдебно дело по оспорване на завещание, е добра идея да потърсите помощ от добър адвокат наследствени дела преди да изготвити този така важен документ.