Обжалване Определения Разпореждания
В съдебната практика се приема, че срещу незаконосъобразни Определения и Разпореждания на всяка съдебна инстанция, може да се подаде жалба.
В този смисъл съгласно текста на чл. 274 ал.1 ГПК на обжалване с частна жалба пред горната инстанция подлежат две категории определения и разпореждания:
А/ Определения, които преграждат по-нататъшния ход на делото – Определения за спиране и прекратяване на производството, изпращане на делото по подсъдност на друг съд, разпореждането за връщане на искова молба поради непоправянето й в срок. Чрез това обжалване се гарантира правото на защита на физическите и юридическите лица.
Б/ Определения, за които е изрично предвидено в закона, че подлежат на обжалване, макар и да не преграждат развитието на делото – Определения, с които съдът отказва да отмени наложена глоба /чл.76 ГПК/, отказва се привличане или встъпване на подпомагаща страна /чл.176, ал.1 ГПК/, възобновява се или се отказва възобновяване на пропуснат срок /чл.39, ал.3 ГПК/, определението по молба за обезпечаване на иска /чл.315, ал.1 ГПК/, определението по молба за издаване на изпълнителен лист /чл.244 ГПК/ и др.
Изключение от реда за обжалване на Определения и Разпореждания пред съд
Законът посочва, че останалите съдебни Определения и разпореждания, извън кръга посочен по-горе, постановени в гражданския процес, не подлежат на самостоятелен контрол. Те се отразяват на законосъобразността на самото решение по делото, която се проверява по реда на възизвното и касационно обжалване.
Характерен пример за Определения и Разпореждания, които не подлежат на атакуване с частна жалба определенията на съда по допускане и събиране на доказателствата, разпорежданията за оставяне “без движение” на искова молба или жалба /обжалва се разпореждането за тяхното връщане поради неизпълнение на указанията в срок/, определенията за допускане изменение на иска, за привличане на нов ответник и т.н.
Съдебна процедура по обжалване на Определения и Разпореждания
Посочените по-горе Съдебни Определения и Разпореждания на Районни и Окръжни ( Апелативни) съдилища та се обжалват с писмена жалба, е подадена в указаният от закона срок, считано от постановяване на обжалвания акт. Законът посочва, че в случай, че заинтересованата страна е отсъствала от съдебното заседание или съдебното Определение или Разпореждане е постановен в закрито заседание, то срокъ за обжалване на тези Определения и Разпореждания на съда, започва да тече от датата на съобщаването му.
При представянето и изготвянето на писмената жалба, не е нужно да се прилага цялото дело, тъй като това би попречило на нормалното му разглеждане, ако то още е висящо /т.е. не е постановено решение по него/. Възможно е обаче горната инстанция да го изиска, ако прецени, че това е необходимо за произнасянето по представената писмена жалба на жалбоподателя, несъгласен с постановеното в обжалваното Определение или съдебно Разпореждане.
По правило самата писмена жалба следва да се разгледа в закрито съдебно заседание, в което избраният и назначен за това съдебен състав се състой от трима съдии.
Изключение от принципа на провеждане на закрито заседание се стига, в случай, че се наложи разпит на свидетели, като за тази цел е допустимо съдът да насрочи открито съдебно заседание.
Основания за отмяна или потвърждаване на съдебни Определения и Разпореждания
В случай, че съдебният състав приеме, че представената от страна на процесуалният представител на жалбоподателя писмена жалба е неоснователна, тя се оставя без уважение , което в този случай означава, че обжалваното определение е валидно, допустимо и влиза в сила.
В случай, че съдът пред когото се обжалва, постановеният съдебен акт Определение или Разпореждане – се окаже незаконосъобразен, то горният съд, пред които това незаконосъобразно Определение или Разпореждане се обжалва го отменя, като на неговото място постановява вместо него НОВО Определение или съдебно Разпореждане, което е законосъобразно.
Законът посочва, че съгласно условията на чл.217 ГПК, при последваща отмяна на обжалвано съдебно Определение или Разпореждане, сезираният съд е длъжен да се произнесе по същество, вместо да върне дело на по нискостоящият с указания.
В такъв случай, ако съответният Районен съд е издал незаконосъобразно Определение или Разпореждане, с което е отказал да допусне поискано обезпечение на предявен или бъдещ иск, то по-горният Окръжен съд, който следва да отмени Съдебното Определение, е длъжен със своя акт да наложи исканата обезпечителна мярка като издаде исканата Обезпечителна заповед, а при отмяна на отказ за издаване на изпълнителен лист да издаде такъв изпълнителен лист
Особености при обжалване на Определения и Разпореждания
В случай, че горният (въззивен) съд остави в сила постановеното Съдебно Определение на първоинстанционния, с което се прегражда развитието на делото, то същото това Определение на възивният съд, подлежи на последващо обжалване с писмена жалба пред Върховен Касационен съд. В този случай най-често става въпрос за съдебни Определения на Окръжните съдилища, с които се потвърждават Определения на Районните съдилища за прекратяване на делото.
В случай, че въззивният съд отмени обжалваното преграждащо делото съдебно определение или разпореждане на първоинстанционния съд, неговото определение е окончателно, защото то не прегражда развитието на процеса – с него делото се връща на първоинстанционния съд за продължаване на съдебното производство.
За повече информация можете да се обърнете към нашите специалисти и да получите адекватна правна консултация за интересуващите Ви въпроси на телефон + 359 897 90 43 91 или info@lawyer-bulgaria.bg
Само така ще си спестите средства и неприятности, а понякога и доста усложнения, ако спазите срока и навреме подадете нужните възражения !