Публикации

Съдебни дела срещу търговски банки при нерегламентирани преводи. 

В последните няколко години зачестиха опитите и нерегламентираното изтегляне на крупни суми от банкови карти. Кантората натрупа сериозен опит в съдебни дела по оспорване на зачестили банкови неразрешени по смисъла на закона парични транзакции от банкови карти.

Съгласно ЗПУПС ако притежателят на банкова карта, успее да докаже че не е бил наясно с такава нерегламентирана финансова операциия, цялата отговорност се носи от търговската банка, издател на картата.

Нещо повече, съгласно чл. 57, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г., по-нататък само: ЗПУПС), в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и, когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция. Отговорност при източена банкова карта

В тези случай основният въпрос, който се поставя е „кой носи “отговорността” в случаите на неправомерно използване на данните на платежна карта и извършване на неразрешена транзакция, както и няколко платежни операции с тази банкова карта, ако собственикът случайно е съхранявал ПИН код при нея ?

Въпросът е дали в случаите на отнемане на банковата карта, изпозването й по нерегламентиран начин и извършването на неразрешени по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗПУПС транзакции следва да бъде подведена отговорността на банката-издател на финансовият инструмент – банкова карта ?

След  като е налице неразрешена платежна операция, извършена от лице, добило данните на картата чрез копиране, доставчикът на платежни услуги (банката) следва незабавно да възстанови стойността на операцията. Това е основното послание на закона.В този контекст кантората има няколко сериозни спечелени дела по отношение източени банкови карти и неразрешени транзакции със средства на клиенти – без тяхно знание и съгласие.

Важно е да се изясни понятието “незаконно използване на платежна карта и неразрешена транзакция”.

След като е издадена в полза на едно лице, което разполага със средства по своя банкова сметка, е ясно, че платежната карта НЕ може и НЕ трябва да бъде използвана без съгласието и знанието на картодържателя. Най-често споменаваните житейски хипотези попадат срещаните в практиката случаи на измами от семейството на пострадалия (т.нар. Family financial frauds) – платежният инструмент (банкова карта) се използва без знанието и съгласието на картодържателя от лице от родствения му кръг, което знае защитните характеристики на инструмента.

Друг случай на такива измами е ситуацията, в която банковата карта се като платежен инструмент използва от лице от професионален или приятелски кръг по пострадалия – в обедната почивка без знанието и съгласието на картодържателя. Аргумент, защо в обхвата на понятието “незаконно присвоен платежен инструмент”, с който си служи чл. 58, ал. 1 ЗПУПС, не попадат случаите на скимиране, можем да търсим и във формулировката на специалните състави на Наказателния кодекс.

Отговорност за извършването на нерегламентирана транзакция по смисъла на чл. 57 ал.1ЗПУПС

Отговорност източена банкова карта

Незаконното присвояване” на платежен инструмент не е наказателноправно понятие. Чл. 249, ал. 1 НК, казва: “който използва платежен инструмент или данни от платежен инструмент без съгласието на титуляра”. Следователно не става въпрос за “незаконно присвояване”, а за неправомерно използване. Законодателят го разграничава от скимирането, като урежда престъпните състави в два самостоятелни текста.  Неправомерно използване (чл. 249, ал. 1 НК) е налице, когато  дубликат на платежната картаза извършителя на неразрешена платежна операция, която реализира фактическия състав на чл. 58, ал. 1 ЗПУПС. Това са случаите, в които платежната карта се ползва без съгласието и без знанието на картодържателя.

Съществуват много спорове относно прилагането на чл. 33 и 34 от Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи (по-нататък: ЗППЕПИПС- отм. ДВ, бр. 23 от 2009 г.), който уреждаше разпределението на доказателствената тежест.С действащата нормативна уредба доставчикът на платежни услуги е поставен в по-неблагоприятно положение, но той е икономически по-силната страна.

Всички тези въпроси вече са регламентирани и уредени в новата законодателна рамка облечена в т.нар. „ЗПУПС“, който детайлно точно и ясно посочва отговорността за  извършените неразрешени финансови операции с банкова карта, станали без знанието и съгласието на собственика на картата – картодържателя. Съгласно чл. 57 ЗПУПС цялата отговорност се носи от страна на банката. Това означава, че доказателствената и финансовата тежест е за сметка на доставчика на платежната услуга, т.е. на банката,а  не е грижа на клиента.

За повече информация се обърнете към кантората, на тел. + 359 897 90 43 91 или на мейл : info@lawyer-bulgaria.bg. Ние ще разгледаме внимателно Вашият случай и ако е налице отговорност ще заведен съдебен иск за присъждане на нерегламентирано изтеглени парични суми от Вашата сметка.