Срок за оспорване на дарение ?

В последните години един от най-често задаваните въпроси в практиката по наследствени и имотни дела за Срок за оспорване на дарение ?

Този въпрос обикновено възниква, когато родител е дарил недвижим имот на едно от децата си, когато наследниците считат, че са лишени от наследство, или когато след дарението отношенията между дарителя и надарения рязко се влошат.

Важно е обаче да се направи ясно разграничение: няма един-единствен срок за „оспорване на дарение“.

Срокът зависи от това на какво правно основание се атакува дарението.

Делата за оспорване на дарение са сложни, защото съчетават облигационно право, вещно право, наследствено право и граждански процес.

Преди завеждане на дело е необходимо да се направи точен правен анализ на:

• нотариалния акт;
• датата на дарението;
• основанието за оспорване;
• началния момент на срока;
• качеството на наследниците;
• наличието на запазена част;
• възможността за вписване на исковата молба;
• риска от последващо прехвърляне на имота;
• доказателствата за нужда, отказ, измама, заплашване или нищожност.

При изиясняване на въпроса относно Срок за оспорване на дарение, следва да се уточни и конкретния правен път:

• при отмяна по чл. 227 ЗЗД — 1 година от узнаване на основанието;
• при запазена част — петгодишна давност според установената практика, като при даренията срокът тече от откриване на наследството;
• при нищожност — не се прилага краткият срок за отмяна по чл. 227 ЗЗД;
• при унищожаемост — обичайно се прилага тригодишен давностен срок според основанието.

Най-важното е да се установи какво точно се атакува: поведението на надарения след дарението, самата действителност на договора, накърняването на запазена част или друг правен порок.

В практиката най-често се срещат четири различни хипотези:

---

Какво представлява договорът за дарение?

Дарението е безвъзмезден договор

При дарението едно лице — дарител — отстъпва веднага и безвъзмездно определено имущество на друго лице — надарен, който приема дарението.

Това следва от легалната уредба на чл. 225 ЗЗД.

Дарението може да има за предмет:

• недвижим имот;
• идеална част от недвижим имот;
• движими вещи;
• парични средства;
• ценни книжа;
• други имуществени права, когато законът допуска това.

При дарение на недвижим имот е необходим нотариален акт, тъй като договорите за прехвърляне на собственост или учредяване на вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.

При дарение на движими вещи законът допуска писмена форма с нотариално заверени подписи или предаване, а при ценни книжа — съответният законов ред за прехвърлянето им.

Защо даренията често се оспорват?

Дарението е често използван инструмент при семейно и наследствено планиране, но именно неговият безвъзмезден характер създава значителни бъдещи спорове.

Най-честите практически случаи са:

1. родител дарява имот на едно дете, а другите наследници твърдят, че е накърнена запазената им част;
2. дарителят остава без средства, а надареният отказва да му помага;
3. дарението е направено под натиск, измама или при невъзможност дарителят да разбира действията си;
4. дарението прикрива друга сделка, например продажба;
5. дарението е извършено с цел увреждане на кредитори или наследници;
6. дареният прехвърля имота на трето лице, преди спорът да бъде вписан.

Затова при всеки конкретен случай първо трябва да се установи какъв точно е правният порок на дарението.

Отмяна на дарение по чл. 227 ЗЗД

Най-популярният термин в практиката е „отмяна на дарение“.

Той обаче се отнася до строго определени случаи по чл. 227 ЗЗД.

Законът допуска дарението да бъде отменено само когато надареният:

1. умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;
2. набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;
3. отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Тези основания са изчерпателни. Това означава, че не всяко лошо отношение, конфликт, обида, семейна вражда или липса на контакт автоматично води до отмяна на дарението.

Какъв е срокът за отмяна на дарение?

Искът за отмяна на дарение по чл. 227 ЗЗД може да се предяви в едногодишен срок, считано от момента, в който на дарителя са станали известни основанията за отмяна.

До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

Това е изключително важен срок.

На практика това означава, че ако дарителят узнае за основанието за отмяна — например отказ за издръжка — той не може да изчаква неограничено време.

След изтичане на срока надареният може да се защити чрез възражение за изтекла давност.

В актуалната практика на ВКС се приема, че едногодишният срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД е давностен, като съдът проверява изтичането му само ако ответникът направи възражение.

От кога започва да тече едногодишният срок?

Началният момент зависи от конкретното основание.

При отказ за издръжка срокът обичайно се свързва с момента, в който:

1. дарителят има реална и трайна нужда от издръжка;
2. отправя искане към надарения;
3. надареният отказва изрично или мълчаливо да даде необходимата издръжка.

Според тълкувателната практика на ВКС при иск за отмяна на дарение поради отказ за издръжка са необходими три кумулативни предпоставки:

1. трайна нужда от издръжка,
2. искане до надарения
3. отказ — изричен или мълчалив — да се дава издръжка.

Отмяна на дарение поради отказ за издръжка

Най-често срещаната хипотеза е тази по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.

Това са случаите, в които надареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Тук не е достатъчно дарителят просто да твърди, че отношенията са влошени.

Съдът проверява:

• има ли дарителят реална нужда от издръжка;
• трайна ли е тази нужда;
• поискана ли е издръжка от надарения;
• отказал ли е надареният;
• имал ли е надареният възможност да даде издръжка;
• би ли поставило даването на издръжка надарения и лицата, които той издържа по закон, в по-лошо положение от дарителя.

ВКС приема, че не е налице непризнателност, ако надареният не предостави издръжка, защото няма достатъчно средства и с предоставянето ѝ би поставил себе си или лицата, които е длъжен да издържа, в по-лошо положение от дарителя.

Трябва ли искането за издръжка да е писмено?

Законът не изисква задължително нотариална покана, но от доказателствена гледна точка писмената покана е силно препоръчителна.

В практиката поканата може да бъде:

• писмена покана;
• нотариална покана;
• имейл или съобщение, ако може да се докаже получаване;
• устно искане, доказано със свидетели;
• самата искова молба, когато с нея се заявява искане за издръжка и отмяна на дарението.

ВКС приема, че поканата/искането за издръжка е едностранно волеизявление с адресат и може да се съдържа и в исковата молба по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.

Може ли дарението да се отмени само защото надареният не се грижи за дарителя?

Не винаги.

Дарението не е същото като договор за издръжка и гледане.

При дарението по принцип няма насрещно задължение на надарения да гледа дарителя, освен ако не са налице специалните предпоставки на чл. 227 ЗЗД.

Ако страните са искали надареният да гледа и издържа дарителя, по-подходящата сделка обикновено е договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, а не дарение.

При дарението моралното задължение за признателност може да се трансформира в правно релевантно задължение само при условията на чл. 227 ЗЗД, като съдът прави конкретна преценка на всички обстоятелства.

Кога дарението е нищожно?

Дарението може да бъде атакувано и не като „отмяна“, а като нищожна сделка.

Нищожността е различна от отмяната.

При нищожност се твърди, че договорът изначално не е породил валидно правно действие.

Най-честите основания са:

• липса на изискуемата форма;
• противоречие със закона;
• заобикаляне на закона;
• накърняване на добрите нрави;
• липса на съгласие;
• невъзможен предмет;
• дарение на бъдещо имущество;
• дарение, при което единственият мотив е противен на закона или добрите нрави.

Съгласно чл. 226 ЗЗД обещанието за дарение не произвежда действие, дарението на бъдещо имущество е нищожно, а нищожно е и дарението, когато то или единственият мотив, поради който е направено, са противни на закона или добрите нрави, както и когато условията или тежестта са невъзможни.

Общата разпоредба на чл. 26 ЗЗД предвижда нищожност на договорите, които противоречат на закона, заобикалят закона или накърняват добрите нрави.

Има ли срок за иск за нищожност на дарение?

При нищожност не се прилага едногодишният срок по чл. 227 ЗЗД.

Когато се твърди, че дарението е нищожно, правната логика е различна: страната не иска „отмяна“ на едно валидно дарение, а установяване, че сделката изобщо не е породила валидни правни последици.

ВКС е посочвал, че правото на иск при определени хипотези на нищожност по чл. 26 ЗЗД не се погасява по давност; това следва да се разграничава от унищожаемостта, при която законът предвижда давностни срокове.

Унищожаване на дарение

Дарението може да бъде и унищожаемо, например ако е сключено при:

• грешка;
• измама;
• заплашване;
• невъзможност на дарителя да разбира или ръководи действията си;
• други основания по ЗЗД.

При унищожаемостта договорът е породил действие, но може да бъде унищожен по съдебен ред при доказване на конкретния порок.

По чл. 31 ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.

Правото да се иска унищожаване по основанията за унищожаемост се свързва с тригодишната давност по чл. 32 ЗЗД, като началният момент зависи от конкретния порок — например от откриване на измамата, от прекратяване на заплашването или от сключването на договора в други случаи.

Оспорване на дарение от наследници

Много често въпросът за срока за оспорване на дарение възниква след смъртта на дарителя.

Тук трябва да се разграничат две ситуации:

1. Наследниците искат отмяна по чл. 227 ЗЗД

Наследниците могат да предявят иска за отмяна на дарението, ако дарителят е починал преди изтичането на едногодишния срок.

Това изрично следва от чл. 227, ал. 3 ЗЗД.

2. Наследниците искат възстановяване на запазена част

Това е съвсем различен иск.

Ако дарението накърнява запазената част на наследници, те не искат отмяна по чл. 227 ЗЗД, а намаляване на дарението по чл. 30 ЗН.

Запазена част при дарение

Българският Закон за наследството защитава определени наследници чрез института на запазената част.

Наследодателят не може чрез дарения или завещания да накърнява запазената част на:

• низходящи — деца, внуци;
• родители;
• преживял съпруг.

Това е уредено в чл. 28 и чл. 29 ЗН.

Когато наследник с право на запазена част не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, той може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на запазената част.

Това е уредено в чл. 30, ал. 1 ЗН.

Срок за намаляване на дарение при накърнена запазена част

Искът за намаляване на дарение с цел възстановяване на запазена част се разглежда различно от иска за отмяна на дарение по чл. 227 ЗЗД.

В установената съдебна практика се приема, че искът за намаляване на завещания и дарения за възстановяване на запазена част се погасява с общата петгодишна давност

В този случай за даренията срокът започва да тече от откриване на наследството, тоест от смъртта на наследодателя.

Това означава, че ако дарението е направено преди много години, но дарителят е починал наскоро, наследниците с право на запазена част могат да имат възможност да предявят иск, стига да не е изтекъл петгодишният срок от откриване на наследството.

Води ли искът за запазена част до отмяна на дарението?

Не в класическия смисъл.

Искът по чл. 30 ЗН не е иск за отмяна на дарението поради непризнателност.

Той е иск за намаляване на дарението до размера, необходим за попълване на запазената част.

При уважаване на иска по чл. 30 ЗН настъпва правна промяна: възстановява се запазената част чрез намаляване на дарението или завещанието, а ако имотът не е отчужден, може да възникне съсобственост между наследника с възстановена запазена част и облагодетелстваното лице.

Приемане на наследството по опис

Особено важен въпрос е дали наследникът трябва да приеме наследството по опис.

Когато наследникът с право на запазена част упражнява правото си срещу лице, което не е наследник по закон, чл. 30, ал. 2 ЗН изисква наследството да бъде прието по опис.

Това е честа процесуална пречка в делата за възстановяване на запазена част.

Ако искът е насочен срещу лице, което не е наследник по закон, липсата на приемане по опис може да има сериозно значение за допустимостта или основателността на претенцията.

Какво става, ако дареният вече е продал имота?

Това е един от най-рисковите практически въпроси.

При отмяна на дарение чл. 227, ал. 5 ЗЗД предвижда, че отмяната не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но надареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.

Затова при спор за дарен недвижим имот е важно исковата молба да бъде надлежно вписана, за да се противопостави спорът на бъдещи приобретатели.

Кой съд е компетентен?

При искове, свързани с вещни права върху недвижим имот, включително искове за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот, чл. 109 ГПК предвижда местна подсъдност по местонахождението на имота.

В правната литература и практиката се посочва, че тази подсъдност се прилага по аналогия и при конститутивен иск за отмяна на договор за дарение на недвижим имот по чл. 227 ЗЗД.

На практика при изясняване на Срок за оспорване на дарение на недвижим имот компетентният съд най-често се определя според местонахождението на имота, но винаги трябва да се прецени конкретният петитум — отмяна, нищожност, унищожаване, намаляване за запазена част или друг иск.

Въпроси при оспорване на дарение

1. Смесване на различни искове

Много хора използват израза „оспорване на дарение“, но не уточняват дали искат:

• отмяна;
• нищожност;
• унищожаване;
• намаляване за запазена част;
• установяване на симулация;
• защита на кредитор.

Това е съществено, защото всеки иск има различни предпоставки, срокове и доказателствена тежест.

2. Пропускане на едногодишния срок

При отмяна по чл. 227 ЗЗД срокът е кратък. Ако бъде пропуснат и ответникът направи възражение, искът може да бъде отхвърлен.

3. Липса на доказателства за поискана издръжка

При отказ за издръжка не е достатъчно дарителят да е беден или болен. Трябва да се докаже и че е поискал издръжка, а надареният е отказал.

4. Неправилно изчисляване на запазената част

При разглеждане на въпроса относно Срок за оспорване на дарение, при наследствени спорове трябва да се изгради наследствена маса, да се отчетат активи, пасиви, дарения, завещания и правата на всички наследници.

5. Забавяне на вписването на исковата молба

При недвижим имот забавянето може да създаде риск дареният да прехвърли имота на трето лице.

Може ли предварително да се откажем от право на отмяна?

При изясняване на въпроса Срок за оспорване на дарение  – тук краткият отговор е НЕ.

Предварителният отказ от иска за отмяна на дарението е нищожен.

Това е изрично предвидено в чл. 227, ал. 4 ЗЗД.

Следователно клауза в нотариален акт, с която дарителят предварително заявява, че никога няма да иска отмяна на дарението, не би могла да го лиши от законовата защита при наличие на основанията по чл. 227 ЗЗД.

За консултация относно срок за оспорване на дарение, отмяна на дарение, запазена част или наследствен спор, можете да се свържете с нас на:

Тел.: 0897 90 43 91
E-mail: office@lawyer-bulgaria.com

Какво представлява договора за дарение?

С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Дарението на движими имущества може да стане по два начина: - писмена форма с нотариално заверени подписи или - чрез предаване на самата движима вещ.

Мога ли да отменя дарение?

Да, договорът за дарение може да се отмени в три самостоятелни случая. За уважаването на иска за отмяна на дарение е необходимо наличието на три кумулативно дадени предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, тя да е поискана от надарения и последният да е отказал дължимата издръжка. Дарителят да се нуждае от издръжка означава неговите доходи да не са достатъчни да покриват необходимите разходи за покриване на неговите минимални житейски нужди.

Какво трябва да съдържа Договорът за дарение ?

Основното, което страните уговарят са отношенията между тях, които възникват по повод на даряваните вещи – техният вид и мотивът, на който се прави дарението.Най-често това е облагодетелстване на надарения, подарък за даден повод. Страни по договора могат да бъдат както хора, така и дружества. Права и задължения на страните, свързани с предаването на вещите и тяхното приемане

Кога се отменя дарение?

Може да се отмени дарение, ако дареният: умишлено убие или се опита да убие дарителя, съпруга/съпругата ми или негово дете Ако надарения обвини дарителя в престъпление, за което ще бъде наказан със затвор за повече от 3 години; В случай на отказ от издръжка, от която дарителят се нуждае;

Каква е процедурата по отмяна на дарение?

Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това. Подсъдността на иска се определя от местоположението на имота и неговата данъчна оценка.

Ако съдът разреши отмяната на дарението?

Надареният трябва да върне незабавно дарението, заедно с всичко, което е получил по него на дарителя си.

Запазена част наследство

В практика по наследствени дела е обичайно наследодателят, притежавайки наследство се разпорежда приживе. Възниква въпроса каква е запазена част от наследството ?

Законът пази запазената част на всеки наследник единствено в хипотеза или на завещание, или на дарение, или на двете едновременно

Какво представлява запазена част наследство 

Било чрез изготвянето на завещание, било чрез възмездна сделка към трети лица, често се стига до накърняване на т.нар. запазени части за наследниците.

Въз основа на това възниква празната възможност на основание чл. 30 ЗН за предявяване на иск за запазена част от наследството.

Какво гласи законът ?

„Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна  запазена част от наследството.

Онази част от наследството извън запазената част е разполагаема част на наследодателя“.

При продажба приживе на имоти чрез покупко-продажба или договор за издръжка и гледане, разпорежданията на наследодателя, не могат да се атакуват след смъртта му.

Наследодателят реално може да продаде цялото си имущество на непознати хора и наследниците не могат да имат претенции за запазени части.

Законът дава възможност  на наследниците по закон да оспорват извършени възмездни сделки на наследодателя чрез доказване на симулация.

Законът  за наследството брани онази запазената част на всеки наследник, само в хипотеза на извършено завещание, или дарение.

Запазената част от наследството на наследодателя имат негови деца, внуци, съпруг, родители.

Кръг наследници за запазена част от наследството 

Право на запазена част имат само деца, внуци, съпруг, родители.

Според ЗН запазената  част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:

• при едно дете или низходящи от него – 1/2, а
• при две и повече деца или  низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3.

Запазената част на съпруг е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители.

Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.

Разполагаема част при едно дете е 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е 1/6 от наследството.

За да се определи разполагаемата и запазената част на наследника, се образува маса имоти, принадлежали на наследодателя при смъртта му.

Наследодателят може да се разпорежда с имуществото си чрез покупко-продажба, прехвърляне на имот срещу издръжка.

Когато става дума за дарения и завещания, то частта от имуществото, с която наследодателят може да се разпорежда, е само 1/3.

В случай, че наследодател се е разпоредил с повече от 1/3 от имуществото си, то наследник със запазена част може да поиска намаляване до размера на тази част.

Същественото което следва да се знае, че правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред. 

Съдебното решение отменя завещателно разпореждане или дарение, за да се възстанови запазената част.

Исковете за запазена и разполагаема част могат да се предявяват  в съдебно производство така и част от делбения процес.

Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Смъртта на наследника с право на запазена част не погасява правото му на запазена част и то може да се упражни от неговите наследници.

ЗАПАЗЕНА ЧАСТ ЗА НАСЛЕДНИК

Лице, навършило 18 години, способно да действа разумно, може да се разпорежда с цялото си имущество след смъртта чрез завещание.

 За повече информация или справка относно запазена или разполагаема част от наследство, обърнете към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде отговорено навреме.