Публикации

Съдебна делба на наследствени земи ?

Характерен вариант за превръщането на идеалната съсобственост в реална е т.нар. добоволната и съдебна делба. Възниква въпроса относно съдебна делба на наследствени земи ?

Веднага бързаме да подчертаем, че това е способ, който отнема време и излиза по-скъпо за съделителите.

Към него се пристъпва когато съществуват непреодолими противоречия за разделение на имотите.  Това е способ за ликвидиране на съсобствеността С цел избягване на териториалната или регионална ограниченост.Съдебна делба на наследствени земи ?

В този случай крайната цел е на всеки наследник да се възложи самостоятелен имот.

Как протича съдебната делба ??

Съдебната делба е самостоятелно производство пред съд, което според нас като адвокати по наследствени дела минава на две фази.

Делбата приключва с разделяне на имотите между отделните сънаследници или т.нар. съделители. Има за цел да предостави на съделителите по равен дял.

В случаите когато имотът е неподеляем, било поради естеството на своята площ или поради други причини, то той се изнася на публична продан.

Получената сума пари за него се разпределя по-равно между сънаследниците.

ВАЖНО : Съдебна спогодба, с която неподеляемото жилище се предоставя на един от някой от съделителите съгласно чл. 288, ал. 2 ГПК при парично уравнение на дяловете

Тя може да се  сключи по всяко време на делбеното производство.  Това важи за допускането на делбата със съдебно решение и след това.

При действието на няколко закона за регулиране на настоящата правна материя е уредена в Закон за Собствеността, Закон за горите, Закон за защитените територии, Закон за устройство на територията и др.

Разбира се, веднага възниква въпросът, може ли един съсобственик да продаде своята идеална част от земеделски имот на трети лица

Какво е ограничението на чл. 33 ал.1 ЗС …?

Най-важното условие в този случай е съблюдаването на изискванията на чл.33 от Закон за собствеността

„Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение“.

Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия спрямо останалите съсобственици. 

Защо е важно да знаете това?

Винаги указваме на нашите клиенти, какви са последствията ако декларацията по чл. 33 ал.1 ЗС е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика във вреда на останалите съсобственици

В този случай заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия.

Искът пред съд в този случай трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.Съдебна делба на наследствени земи ?

Ако съсобственикът не плати дължимата сума в предвидения по закон срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.

Нашият съвет е самата декларация по чл. 33 ЗС да се завери от Нотариус, за да се избегне спорове.

В нея да фигурира ясно и точно цената, на която е била предложена земеделската земя за продажба.

В противен случай, тази сделка е лесно оборима и при възражение на някой от сънаследниците лесно би могла да бъде оспорена пред съд.

Лесно решение на проблема според нас при т.нар. неделимост на един земеделски имот е предложението на единия сънаследник към друг да изкупи неговия дял.

В повечето случаи, сънаследниците не желаят това да се случи и тогава се прибягва до други способи, с които да бъде решен този проблем. За повече информация, моля обърнете се към кантората.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при възникнал спор за идеална съсобственост.

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Как се дели земеделска земя между наследници ?

Разделянето на наследствени земеделски земи между наследници става по няколко способа. Ако е налице съгласие между тях, това става с доброволна делба. Ако липсва такова съгласие между сънаследниците се пристъпва към Съдебна делба.

Кой може да иска съдебна делба на земеделски земи ?

Всеки един от сънаследниците или ако има и съсобственици може да поиска без ограничение пред Районен съд съдебна делба на земеделските имоти.

Може ли купувач да иска делба на наследствени земи ?

Да, но този купувач,вече трябва да е станал съсобственик в наследството с дял от наследствени земи, за да поиска и участва, а дори и да ининциира съдебна делба пред Районен съд

Кога се плаща съдебната такса при делба на земеделски земи ?

Съдебната делба протича в две фази и след всяка фаза съдът издава решение. Когато съдебната делба приключи съдът издава съдебно решение, с което осъжда страните да заплатят дължимата съдебна такса едва накрая на делото, след като приключи и втората фаза на съдебната делба пред Районен съд по чл. 341 ГПК

Длъжни ли са всички съсобственици да участват в Съдебната делбата

В случай, че някой от съсобствениците или когато се касае за наследствен имот, не са включени всички страни, то решението на Районен съд за делбата е нищожно. По делото пред Районен съд за съдебна делба са длъжни да учавстват всички съсобственици , наречени в това производство - съделители.

Запазена част от наследство

В ситуация на смърт на член на семейството и откриване на наследството, неминуемо възниква въпроса за т.нар. Запазена част от наследство.

Този въпрос е най-често задаваният въпрос по отношение на семейни отношения и наследствени дела.

Кантората се занимава активно с въпроси относно определяне  на тази запазена част от наследство.  запазена част от наследство

Запазена част от наследствоВ повечето случай, хората нямат представа, че разполагат с подобни възможности за претенция на запазена част от наследство.

В този смисъл Законът за наследството изрично посочва, че „Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.

Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя„.

С оглед на това, всеки наследник при завещание, или на дарение може да претендира за възстановяване на неговата запазена част от наследството на починалият наследодател.

ВАЖНО : Правото на такава запазена част в различните наследствени отношения имат само деца, внуци, съпруг, родители !!!

В случай, че са налице завещателни или др. разпореждания на наследодателя приживе, законът е категоричен.

Съгласно разпоредбите на Закона за Наследството всеки пълноправен наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения.

Всеки наследник може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част.

Това той може да направи след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

Запазена част от наследствоЗа да се установи точната разполагаема част, както и размерът на запазената част на наследника, трябва да се образува една маса от всички имоти.

Това са всички имоти, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му.

Съобразно правилата в наследяването от цялата наследствена маса се изважда обикновената покъщнина.

Тази обикновена покъщнина остава за преките наследници, живели заедно с наследодателя и са се грижили за него.

РАЗМЕР НА ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ 

Съгласно закона запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:

  1. при едно дете или низходящи от него – 1/2, а
  2. при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.
  3. запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3.
  4. запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители.
  5. преживели  низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, затоа разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Всички сънаследници, които приживе са спомогнали да се увеличи наследството на наследодателя, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза.

Единственото условие в този случай е тези сънаследници да не са били възнаградени по друг начин от страна на починалият наследодател.

Съгласно Законът за наследството завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил друго.

 

В какви случаи човек има право на запазена част от наследството?

Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя

Погасяване иск за запазена част

Претенциите и искове за запазена част по смисъла на чл. 30 ал.2 ЗН на наследниците, обхващат само и единствено безвъзмездни сделки на разпореждане с имущестовото на наследодателя.

В случай, че наследодателя се разпоредил с чиста сделка на покупко – продажба на свой собствен имот приживе, наследниците по закон не могат да претендират за т.на.р запазена част от наследството на наследодателя. погасяване иск за запазена част 

Съгласно текста на чл. 14 ЗН всеки собственик на имущество може в случай на наследяване след своята смърт чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, без обаче да накърнява чрез него или пък чрез дарение запазената част на определена категории наследници – това са родителите (възходящи от първа степен), децата и внуците.

Законът посочва, че ако наследодателят се разпоредил с повече от своята разполагаемата част, всеки един от неговите наследниците със запазена част, призован към наследяване, има право да иска намаляването им до размера на запазената му част, само и единствено, ако се касае за т.нар. безвъзмездни сделки на разпореждане – завещание, дарение и пр., детайлно очертани в чл. 30 ал.2 ЗН.

Именнно това е същността на иска по чл. 30, ал.1 от ЗН.

Определяне размер на запазена част .. при наследяванеПогасяване иск за запазена част

Размерът на запазената част на горепосочените лица е определен в чл. 29 ЗН. В някои хипотези е посочен размерът на запазената част, а в други – на разполагаемата част.

Така запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него и две трети – при две и повече деца или внуци.

В случай, че наследодателят е оставил деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете. Като при едно дете разполагаемата част е 1/3, а 2/3 е запазена част, при две деца има 1/4 разполагаема и 3/4 запазена част, при три и повече деца – 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3.

Според чл. 29, ал. 3, изр. 1 от ЗН пък запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследява с
родители.Както вече посочих, когато наследява с низходящи, запазената част е равна на частта на всяко дете.
Това е основата, върху която трябва да се стъпи за отговорите на конкретните въпроси.

В случай, че наследодателят е прехвърлил имущество чрез възмездна сделка на покупко-продажба, наследникът не може да се претендира за запазена част. Погасяване иск за запазена част Тук единствената възможност е да се води дело за прикрита или симулативна сделка.

Това е така, защото много често родители приживе прехвърлят имоти уж с покупко-продажба, като прикриват всъщност дарение. Ищецът – наследник е нужно да докаже, че при прехвърлянето на наследствен недвижим имот  приживе, купувачът не е платил цената на имота, а наследодател от своя страна като купувач по сделката не е получил записаната в Нотариалният акт продажна цена, което на практика е изключително трудно.

Претенции за запазената част са възможни в хипотезата, при която наследодателят е дарил или завещал имущество. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер поради завещания или дарения, може да иска намалението на тези завещания до обема, необходим за допълване на неговата запазена част.

Законът поставя и изискване към наследника да прихване направените в негова полза завети, с изключение на обичайните дарове. Освен това, ако насочва претенциите си към наследник не по закон, то той трябва преди това да е приел наследството по опит. Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само и единствено с иск по чл. 30 ал.1 ЗН – т.е. единствнео по съдебен ред пред Районен съд.

Съдебното решение на Районният съд, с което се отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част, подлежи на обжалване пред горестоящият Окръжен съд.

В този случай, иск за запазена част от наследството по смисъла на чл. 30 ал.1 ЗН, може да бъде предявен самостоятелно или в делбеното производство. Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Възниква въпроса от кой до кой момент може да се търси тази запазена част. По тази тема законът мълчи. В теорията и съдебната практика обаче няма съмнение, че правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност.Погасяване иск за запазена част

Законът в чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) посочва, че общият давностен срок е петгодишен, считано от датата на откриване на наследството, както и от момент на упражняване на правата от страна на наследника по завещанието.

В този смисъл е и постановление № 7/73 г. на Пленума на ВС. После възникна проблемът за това кой е точно този момент на упражняване. В постановлението не са посочени примери и затова се е приело този въпрос да се разрешава според обстоятелствата във всеки един конкретен случай.

Приема се по правило обаче, че упражняване на права по завещанието става не само с юридически действия, но и посредством мълчаливи или обикновени фактически действия на заветниците – например настаняване в него.

Необходимо е да се отбележи и че смъртта на наследника с право на запазена част не погасява правото му на запазена част и то може да се упражни от неговите наследници.

Законът за наследството предвижда и реда за намаляване на извършените разпореждания и направените дарения. Първо се пристъпва към намаляване на завещателните разпореждания и ако те не са достатъчни за допълване на запазената част, се преминава и към намаляване на даренията

Срок за оспорване на дарение ?

В последните няколко години,много актуален стана въпроса за срока за оспорване на направено дарение на недвижим имот.

Като всяка сделка по прехвърляне на собственост, дарението е безвъзмездна сделка (договор), при която едно лице (дарител) безвъзмездно прехвърля свое имущество на друго лице (дарен).

Какво гласи законът ?Срок за оспорване на дарение ?

В съвременната регламентация, правна уредба се намира чл.225 и сл. ЗЗД.

Отделно законът посочва изчерпателно хипотези на чл.227 от ЗЗД дарението може да бъде отменено. Това са случаите, когато надареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление,

Тук деянието следва да е извършено при обстоятелства, изключващи наказуемостта;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

В какъв срок може да се иска отмяна на дарението ?

В съдебната практика много голямо практическо приложение има и съответния срок за оспорване на дарение.

Като адвокат по наследствени дела, следва да посочим, че това е свързано с конкретни срокове.

Искът за оспорване на дарение  може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението.

До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

Подсъдността на иска се определя от местоположението на имота, цената на иска – от неговата данъчна оценка.

До изтичането на този едногодишен срок за оспорване на дарение,  искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал до този момент.

Дарението може да бъде оспорвано от  лица, в полза на които законът  предвижда право на запазена част от наследството.

В случай, че дарителят е дарил недвижим имот и оставил низходящи и/или съпруг, те могат да оспорват дарението до размера на тяхната запазена част по закон.Срок за оспорване на дарение ?

Процедура по отмяна на дарението ?

За уважаването на иска за отмяна на дарение е необходимо наличието на три кумулативно дадени предпоставки:

А/ дарителят да се нуждае от издръжка/

Б/тази издръжката да е поискана от надарения

В/ надарения да е отказал дължимата издръжка на дарителя.

След изтичането на срок за оспорване на дарението, дареният може да отблъсне иска като направи и предяви т.нар. възражение за давност.

Лицата с право на запазена част могат да предявят претенциите си само по съдебен ред за възстановяване на запазената им част.

Ако съдът уважи иска  по чл. 227 , ал.1 от ЗЗД, той отменя договора за дарение.

Съобразно изискванията на закона следва да отбележим, че предварителен отказ от право на оспорване на дарение е нищожен.

Отмяна на дарение не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба.

Надареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.Срок за оспорване на дарение ?

Ако по безвъзмезден начин (с дарение или завещание) дарителят е накърнил запазената част от наследството, която се полага на законните му наследници с право на запазена част

Това са само 2 категории низходящи (децата) и преживял съпруг.

В този случай би могло да се иска по съдебен ред възстановяване на запазената част.

Уважаването на такъв иск не води до отмяна на направеното дарение

Това води до неговото намаляване (редукция), като принципно искът за оспорване на запазената част от наследството се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок.

За допълнителна информация, се обърнете за консултация на тел. 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.com

Какво представлява договора за дарение?

С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Дарението на движими имущества може да стане по два начина: - писмена форма с нотариално заверени подписи или - чрез предаване на самата движима вещ.

Мога ли да отменя дарение?

Да, договорът за дарение може да се отмени в три самостоятелни случая. За уважаването на иска за отмяна на дарение е необходимо наличието на три кумулативно дадени предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, тя да е поискана от надарения и последният да е отказал дължимата издръжка. Дарителят да се нуждае от издръжка означава неговите доходи да не са достатъчни да покриват необходимите разходи за покриване на неговите минимални житейски нужди.

Какво трябва да съдържа Договорът за дарение ?

Основното, което страните уговарят са отношенията между тях, които възникват по повод на даряваните вещи – техният вид и мотивът, на който се прави дарението.Най-често това е облагодетелстване на надарения, подарък за даден повод. Страни по договора могат да бъдат както хора, така и дружества. Права и задължения на страните, свързани с предаването на вещите и тяхното приемане

Кога се отменя дарение?

Може да се отмени дарение, ако дареният: умишлено убие или се опита да убие дарителя, съпруга/съпругата ми или негово дете Ако надарения обвини дарителя в престъпление, за което ще бъде наказан със затвор за повече от 3 години; В случай на отказ от издръжка, от която дарителят се нуждае;

Каква е процедурата по отмяна на дарение?

Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това. Подсъдността на иска се определя от местоположението на имота и неговата данъчна оценка.

Ако съдът разреши отмяната на дарението?

Надареният трябва да върне незабавно дарението, заедно с всичко, което е получил по него на дарителя си.

Запазена част наследство

В практика по наследствени дела е обичайно наследодателят, притежавайки наследство се разпорежда приживе. Възниква въпроса каква е запазена част от наследството ?

Законът пази запазената част на всеки наследник единствено в хипотеза или на завещание, или на дарение, или на двете едновременно

Какво представлява запазена част наследство 

Било чрез изготвянето на завещание, било чрез възмездна сделка към трети лица, често се стига до накърняване на т.нар. запазени части за наследниците.

Въз основа на това възниква празната възможност на основание чл. 30 ЗН за предявяване на иск за запазена част от наследството.Запазена част наследство

Какво гласи законът ?

„Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна  запазена част от наследството.

Онази част от наследството извън запазената част е разполагаема част на наследодателя“.

При продажба приживе на имоти чрез покупко-продажба или договор за издръжка и гледане, разпорежданията на наследодателя, не могат да се атакуват след смъртта му.

Наследодателят реално може да продаде цялото си имущество на непознати хора и наследниците не могат да имат претенции за запазени части.

Законът дава възможност  на наследниците по закон да оспорват извършени възмездни сделки на наследодателя чрез доказване на симулация.

Законът  за наследството брани онази запазената част на всеки наследник, само в хипотеза на извършено завещание, или дарение.

Запазената част от наследството на наследодателя имат негови деца, внуци, съпруг, родители.Запазена част наследство

Кръг наследници за запазена част от наследството 

Право на запазена част имат само деца, внуци, съпруг, родители.

Според ЗН запазената  част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:

  • при едно дете или низходящи от него – 1/2, а
  • при две и повече деца или  низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3.

Запазената част на съпруг е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители.

Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.

Разполагаема част при едно дете е 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е 1/6 от наследството.

За да се определи разполагаемата и запазената част на наследника, се образува маса имоти, принадлежали на наследодателя при смъртта му.

Наследодателят може да се разпорежда с имуществото си чрез покупко-продажба, прехвърляне на имот срещу издръжка.

Когато става дума за дарения и завещания, то частта от имуществото, с която наследодателят може да се разпорежда, е само 1/3.

В случай, че наследодател се е разпоредил с повече от 1/3 от имуществото си, то наследник със запазена част може да поиска намаляване до размера на тази част.

Същественото което следва да се знае, че правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред. 

Съдебното решение отменя завещателно разпореждане или дарение, за да се възстанови запазената част.Запазена част наследство

Исковете за запазена и разполагаема част могат да се предявяват  в съдебно производство така и част от делбения процес.

Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Смъртта на наследника с право на запазена част не погасява правото му на запазена част и то може да се упражни от неговите наследници.

ЗАПАЗЕНА ЧАСТ ЗА НАСЛЕДНИК

Лице, навършило 18 години, способно да действа разумно, може да се разпорежда с цялото си имущество след смъртта чрез завещание.

 За повече информация или справка относно запазена или разполагаема част от наследство, обърнете към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде отговорено навреме.

Приемане и отказ от наследство

Често се случва, че след смъртта на едно лице, при откриването на наследството се открива и възможност за избор на неговите наследници да приемат или откажат наследството.

Това до голяма степен се обуславя от факта и на възникналите и наследните права и задължения. В повечето случай най-често това са финансови задължения, които той е поемал или са се натрупали дълго в годините назад.

Ситуацията възниква най-често при смърт на едно лице или дете, починело и оставило на своите родители финансови задължения.

Отделно в случай на смърт на единият от съпрузите, другия може да се окаже неподготвени за  приемане и отказ от наследство, с оглед делата и задълженията на починалия.

По правило наследството включва както имуществените права (активите) на наследодателя, така и неговите задължения (пасивите).

По тази причина наследниците при приемане и отказ от наследство, винаги наследяват както имотите, влоговете, ценните книжа, движимото имущество и т.н. на наследодателя, така и неговите задължения – банкови кредити, неплатени сметки към монополисти, заеми от частни лица и др.

Приемане и отказ от наследство

В случай, че бъде открито наследство, винаги първо трябва да се проверят активите и пасивите на наследодателя, особено ако много дълго той не е имал връзка с наследодателя.

Това означава да се направи справка дали той е оставил непогасени публични задъжения към държавата, дали има дела при ЧСИ, да се провери в Агенцията по вписванията дали наследодателят има ипотека, което означава, че вероятно има непогасени кредити, и др.

като адвокат по наследствени дела, съветваме клиентите да се направи справка за задълженията на наследодателя и връзка с  кредиторите, ако те са известни на наследниците. Важното в този случай при решението за приемане и отказ от наследство е да се установи дали наследодателят е имал задължения и непогасени вноски по кредитни позиции.

Всички тези проверки стават с представяне на удостоверение за наследство.

Предмет на настоящия текст е какво трябва да се прави, когато наследодателят е оставил на своите наследници непосилно задължение по кредит от банка.

Ситуацията ще се усложни когато наследниците не знаят за съществуването на дълга, а това често се случва при разведени родители, единият от които децата може да не са виждали с години.

Законът за наследството дава два базисни начина за наследника да се гарантира срещу кредиторите на наследодателя – отказ от наследство и приемане на наследството по опис.

Ако кредитът има застраховка, тя покрива дълга или част от него.

Той обаче може да няма полица или покритието й да не е достатъчно за цялата остатъчна дължима сума.

Проблемът е, че при неплащане на една или повече вноски по застраховката тя се прекратява, което означава, че към момента на смъртта тя може и да не е действаща.

Ако полицата е валидна, банката трябва да отправи претенции към застрахователя. Плащането от него по кредита, ако покрива кредита, погасява ипотеката.

Подобна ситуация изисква професионални познания.

Първото, което е важно да се уточни, е, че няма значение дали починалият кредитополучател е поддържал връзка с преките си наследници или не. Защото правото на наследяване възниква като резултат от родствената близост и зависи от степента на родство, а не от това дали наследниците са поддържали отношения с наследодателя, преди да почине.

Със смъртта на кредитополучателя се открива наследството му, като за определена от закона група лица според степента на родствена близост с починалия възниква възможност да придобият наследството. Това става с приемането му.

Приемането на наследство

Приемането на наследството може да стане изрично – с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито то. В този случай приемането се вписва в особена книга за това, водена в районния съд.

Но този начин е по-скоро изключение, по правило това става с конкретните действия на наследника по управление на наследеното имущество, които са несъмнена индикация за неговото намерение да приеме наследството.

Такива действия например са, когато наследникът декларира на свое име наследения недвижим имот, открие партиди на свое име за ток, вода, парно и др. на имота, като се легитимира с удостоверение за наследници, плати данъци, като плати задължения на наследодателя и пр. (т.нар. конклудентни действия).

Важно е да се знае, че щом веднъж наследникът е приел наследството – изрично или с конклудентни действия, той отговаря за всички задължения на наследодателя, независимо каква е била общата стойност на наследството.

Отказ от наследство

Приемане и отказ от наследство

Един от вариантите за действие на наследника е да се откаже от наследството. Така той ще се освободи и от задължението да изплаща кредита на наследодателя.

В случай, че наследникът не желае да приеме наследството или узнае за откриването му, след като е изтекъл срокът за приемане по опис (виж по-долу), например защото не е поддържал контакти с наследодателя и не желае да поеме риска да приеме наследство, което не познава, или не знае какви имущества има в наследството, нито какви задължения има наследодателят, може да се откаже от наследството – като съвкупност от активи и пасиви.

Отказът се извършва със съдействието на адвокат по наследствени дела, който може да подготви всички необходими документи и впише това обстоятелство съгласно изискванията на закона.

В този случай призовани към наследяване са следващия ред наследници. Законът определя тази последователност като посочва, че първият ред наследници по закон са деца, внуци, втори ред – родители и други възходящи, трети ред – братя, сестри и техни деца, внуци, и четвърти ред – други роднини по съребрена линия до шеста степен включително.

Особена позиция при наследяване съгласно Закона за наследството заема и преживелият съпруг. Според закона, съпругът наследява с всеки от тях, а ако няма други наследници, получава цялото наследство.

В тази ситуация – при отказ на наследници от първи ред, обикновено следват откази от останалите редове и се стига до придобиване на наследството от държавата (по силата на чл. 11 от Закона за наследството).

В закона е предвидено, че когато няма наследници по закон или всички се откажат от наследството, то да се получава от държавата, за да се осигури възможност кредиторите на наследодателя да се удовлетворят от стойността на имуществото му, което удовлетворяване обичайно е частично.

Движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и парцелите и имотите, предназначени за жилищно строителство на починалия, от чието наследство има отказ, стават собственост на общината, на чиято територия се намират.

Приемане наследството под опис

Друга опция за наследника е да ограничи отговорността си до стойността на включените в наследството активи. За да стане това, наследникът трябва да приеме наследството по опис.

Описът е формална процедура, при която наследникът декларира всички известни му активи и пасиви на наследството и приключва с акт на районния съд. Приемането по опис се вписва в книгата в районния съд за приеманията и отказите от наследство.

Това може да се извърши в срок до 3 месеца от момента, в който наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца.

В този случай кредиторите на наследодателя ще могат да търсят от наследника плащане на задълженията само до размера на наследството. Ако активите на наследството се окажат по-малки от задълженията на наследодателя, наследникът ще отговаря само до размера на това, което е получил (чл. 60, ал. 2 от ЗН).

В случай на смърт на кредитор, първата стъпка на наследниците е да се обърнат към от адвокат по наследствени дела,, докато банката успее да реагира своевременно.

Когато нямат информация за преживелите наследници, няма ангажиран от адвокат по наследствени дела, а банката, която е основен бенефициент по договора за застраховка, длъжникът следва да се обърне чрез адвокат по наследствени дела  към съответната община по постоянен адрес на починалото лице за издаване на удостоверение за наследници.

Ако наследникът вече е приел наследството и чак след това получи писмо от банката, вече не може да направи отказ от наследство.

Най-важната препоръка, в случай че се открие наследство преди приемане и отказ от наследство  е да се потърси съвет от адвокат по наследствени дела, а най-разумната стъпка е да се приеме наследството по опис.

За повече информация можете да се обърнете към нашите специалисти и да получите адекватна правна консултация от адвокат по наследствени дела, за интересуващите Ви въпроси на телефон  + 359 897 90 43 91  или  info@lawyer-bulgaria.bg 

Само така ще си спестите средства и неприятности, а понякога и доста усложнения, ако спазите срока и навреме подадете нужните възражения !

Как се наследяват идеални части ?

Съгласно закона за наслeдството всички низходящите наследници наследяват своите родителите, след тяхната смърт поравно. Възниква въпроса :Как се наследяват идеални части ?

Законът за наследството се посочва, че съпруг наследява поравно с дела на всяко едно дете.Как се наследяват идеални части ?

Законът за наследството очертава ясно и примерни изключения от принципа на равно делба на наследствен имот.

Най-честият вариант, при който възниква ситуация на наследяване на имот, е случаят при смърт на съпруг.

Цялото имущество което отделните съпрузите са придобили по време на техният брак се включва в т.нар. „съпружеска имуществена общност“.

При прекратяването на сключеният граждански брак, както и поради смърт на единия съпруг, преживелият съпруг по закон съпругът придобива половината от наследственият имот.

За останалата едва втора същият наследява заедно с децата или негови наследници от по-горен ред. Как се наследяват идеални части ?

Наследниците, които наследяват с преживелият съпруг получават идеални части от наследственият имот.

Законът за наследството е предвиди значителна част от наследството и наследствените имоти, в това число и банкови сметки, да получи преживелия съпруг.

Това се случва с оглед на презумпцията за отглеждане на наследниците родени от този брак.

Затова преживелият съпруг ще получи идеална част целия имот, заедно с отделна част от идеалните части на втората половинка от наследственият имот останал в наследство след смъртта .

В случай, че починалият съпруг има и други имоти, то преживелият съпруг и  техните общи наследници ще наследят наследството на равни части.

Преживелият съпруг няма преимуществени права при разпределението на наследствените имоти, който НЕ са придобити по време на брака, тъй като за него не е налице наследяване при съпружеска имуществена общност.

Важно При наследяването се получават на идеални части, които не могат да бъдат прехвърлени чрез продажба без съгласие от другите наследници.

При наследяването между съпруг и низходящи винаги се стига до образуване на идеална съсобственост.Издаване на ограничителна заповед 

Законът посочва, че съсобственик може да служи с общата вещ съобразно нейното предназначение,по такъв начин, че да не пречи на другите.

Но съществуват ситуации в който тази обща вещ се използва лично само от отделни съсобствениците.

Това обезщетение се дължи само след писмена покана и уведомяване на тези заинтересовани лица.

Законът е предвидил отделните съсобственици да прекратят съсобствеността при предвиденият законов ред за това.

Като адвокат по наследствени дела, консултираме множеството запитвания, за прекратяване на съсобствеността.

Най общо тези варианти са няколко, а именно :

1. Прехвърляне на идеални части от недвижим имот чрез продажба.

2.Замяна и дарение на идеални части от недвижим имот

3. Доброволна делба на недвижими имоти 

4. Съдебна делба на наследствени имоти и имуществото на наследодателя

Актуална информация за наследствени дела, лесно може да получите в адвокатска кантора Д.Владимиров и партньори.

Кантората се занимава от години с наследствени дела, като консултира наследници относно размера на техните наследствени дялове.

За допълнителна информация или съдействие моля обърнете се на тел. + 359 897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg

ВПИСВАНИЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ, ИЗГОТВЕНО И ОБЯВЕНО В ЧУЖБИНА

Вписването на завещателно разпореждане е сложна процедура. Но още по-сложно е да бъде открито завещателно разпореждане, направено преди 1998г. След като това се случи и бъдат съставени електронни регистри във всички служби по вписванията, ще последва свързването им в единен информационен масив. Това ще допринесе за своевременна справка относно наличието или отсъствието на завещание едновременно във всички служби. Масивът ще бъде свързан и с RERT – Европейската мрежа на регистрите на завещания.

Тези стъпки ще позволят извършването на справки относно всяко завещателно разпореждане не само до 1998г, но и преди това. На 12.01.2013г. е подписано двустранното споразумение между Нотариалната камара на Р. България и ARERT. С него се регламентира достъпът и финансовите условия, придружаващи използването на системата „PERT ligt”. Тя способства за търсенето и намирането на завещания в рамките на Европейската мрежа на регистрите на завещания. Системата позволява на нотариусите или на други правни специалисти, чиято компетентност го позволява/изисква, да извършват търсения.Завещателно разпореждане чужбина

Търсенето на завещателно разпореждане

от страна на гражданите, без значение от коя страна-членка на ЕС са, е възможно именно благодарение на ARERT. Това е абревиатурата за Асоциацията Европейска мрежа на регистрите на завещания. Организацията е с нестопанска цел, регистрирана по белгийския закон, със седалище в гр. Брюксел. Създадена е по инициатива на Съвета на нотариатите  от ЕС (CNUE) през 2005г. Организацията функционира въз основа на Базелската конвенция от 14.05.1972г. с цел създаване на система за регистрация на завещания. Тя очерта правната рамка, по която европейските страни, които имат  регистър на завещанията, да участват в единен международен информационен масив.

Страната ни е една от първите страни, влизаща в редиците на страните по ARERT. По този начин всяко завещателно разпореждане и промените по него – оттегляне, отмяна или друго – може да бъде проследено. Още повече, членството ни предвижда и свободното движение, установяване и както и придобиване на имущества на територията на ЕС.

Даването на възможност да се проследи едно завещание е с особена значимост за наследника. Всяко завещателно разпореждане е юридически документ, съдържащ последната воля на завещателя. В него още се концентрира информация относно имуществото, с което той приживе се е стопанисвал. Това е вероятно имуществото, с което ще се сдобие визираното като наследник лице. Но за да се изпълни последната воля на починалия, следва да се открие релевантният документ.

ПРАВНИ ДЕЙСТВИЯ ПРИ ОТКРИВАНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ В ЧУЖБИНА

Една от стъпките, предприета в това направлени,е е чл. 4 от Базелската конвенция. Той предвижда регистрацията на саморъчно или нотариално завещателно разпореждане при орган на публичната власт или друго овластено лице. След което се пристъпва към  депозиране на документа при нотариус от континентален тип.

В чл. 11 на същата Конвенция се предвижда регистрацията на завещания, различни от нотариалните или саморъчните такива. Последните отново трябва да са депозирани при орган на публичната власт. Към днешна дата практически много държави признават валидността на завещанията, без да е необходимо депозирането им. (било то при нотариус, или друг овластен орган на публичната власт.)

Продажба жилище строеж

При покупка на жилище в етап на строителство е необходимо купувачът предварително да проучи и анализира цялата документация и история на парцела и строящия се в него обект. Добре е да бъде направена и справка относно финасовото състояние на продавача и дали дружеството е в процедура по несъстоятелност. Съветваме ви при такъв вид сделка да се обърнете към добър и опитен адвокат.

При покупката на обект в процес на строителство не е рядкост купувачът да остане с впечатление, че сключваният предварителен договор не е нещо съществено и че допълнително при нотариалният акт ще се уточнят “подробностите”. Всъщност, съдържанието на този договор трябва да урежда по ясен и безспорен начин всички съществени и задължителни клаузи на сделката за покупко-продажба. Всички права, които купувачът има след подписването на предварителния договор (при което задължително плаща не малка сума), зависят от това доколко правилно и пълно е съставен той. Съществен елемент от тях е описанието на имота. Нормативно е определено, че трябва да са посочени най-малко три от границите на имота. Трябва да е недвусмислено изяснено дали квадратурата включва общите части или е чистата застроена площ (в нея влизат и терасите).

Най-често тези документи за прехвърлянето на собствеността са следните :

1.Нотариален акт за собственост

(може да бъде за суперфиция- учредяване право на строеж или за покупка на земята)

2.Актуална скица на мястото (Важи 6 месеца. Когато срокът изтече се прави заверка, че важи и днес, с подпис и печат, върху същата скица. Ако има разлика в описанието на имота по нотариалния акт за собственост и по скица, е необходимо на скицата да има и забележка за идентичност на имота)

3.Разрешение за строеж за сградата

4.Протокол за определяне на строителна линия и ниво на строежа (със заверени коти, от който е видно до какъв етап е достигнал строежа на сградата)

5. Констативен протокол по чл.181 ал.ІІ от ЗУТ , издаден от общината (ако имотът е готов на груб строеж)

6. Разрешение за ползване или Удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, (Ако сградата е завършена. Това е документ, който се издава от съответния район на общината или от ДНСК след подписване на Акт 16)

7. Одобрени архитектурни проекти (и актуалните, и старите одобрени архитектурни проекти /описаните в суперфицията/ и последващи преработки, ако такива са одобрявани, включително и ситуацията и разреза на сградата)

8. Таблица за застроените площи и идеални части на обектите, (следва да е подписана и подпечатана от изготвилия я инженер) адвокат имотни дела, адвокат сделки недвижими имоти

9.Актуално удостоверение за данъчна оценка

(за грубия строеж, право на строеж или в завършен вид /апартамент, мазе, гараж, земя/. В повечето от случаите важат за полугодие. Трябва да има и изрично отбелязване, че собствениците нямат задължения)

10.Удостоверение за актуално състояние на дружеството – продавач/строител (важи 6 месеца)

11. Протокол на общото събрание на съдружниците, на съвета на директорите или решение на едноличния собственик на дружеството. Нужно е протоколът на общото събрание на съдружниците в дружеството да е подписан от всички съдружници, с взето решение за продажбата на конкретния обект описан с площи, цена и с отбелязване, дали цената ще се заплаща с кредит от банка.

Правни съвети към купувачите.  

Важна особеност на подготовката на документи е самата индивидуализация на отделният недвижим имот.Необходимо е да се уточни не само на кой етаж е имотът, но и как са броени етажите ­ например втори надпартерен, първи над магазини и др. Това става по най-категоричен начин, ако се посочи и височината (кота 10 метра, да речем).

Всичко това обаче, няма да създаде действителни гаранции за купувача, че ще получи желания обект, ако в предварителния договор не е ясно посочено, че описанието му е съгласно одобрения архитектурен проект от точно записана дата, като се изпише и разрешението за строеж на сградата.

Не е рядка практиката в процеса на строителството, обикновено по искане на някой от купувачите, строителят да предприеме промяна на архитектурния проект. Тя не винаги засяга пряко интересите на купувача и той съответно не би реагирал на това. Но какво би станало, ако с измененията се променя предназначението на ползване ­ нормативно е заложено, че процентът на общите части при офисите е по-висок от този при жилищните сгради и при появило се смесване във функционалността това увеличение ще се отрази на цената, която купувачът ще плати за реално получаваната от него чиста застроена площ (не случайно се препоръчва нежилищните обекти да се отделят в самостоятелно тяло). От друга страна, едва ли е все едно кой е етажът, дали не е станал последен или дали под жилището не се е появил друг обект, който може да създаде неприятна среда за обитаването му например ресторант.

Промените могат да засягат и други параметри ­ например квадратурата. Промяната є може да е от значение в зависимост от това дали цената на закупувания имот е уговорена като обща продажна цена или на квадратен метър. Засегнати могат да бъдат също разпределението и изложението, както и прозорците като размер. Не трябва да се забравя, че при одобрения проект всъщност се определят всички параметри и изисквания към строителството. Затова промяната може да засегне и други, много съществени условия по сделката, каквито са типа на строителство, конструкцията, материалите (тухла или газобетонни блокчета), изпълнението на общите части и довършителните работи.

Особено неприятни могат да бъдат последиците при промяна на номерацията на обектите в сградата в резултат на измененията в архитектурния проект ­ те могат да затруднят индивидуализирането на имота ­ предмет на покупко-продажба и да доведат до оспорване на действителността на предварителния договор.

За пълна и качествена проверка за имота, който купувате, е необходимо да се обърнете към специалист по сделки с недвижими имоти и правни услуги, като набавите следните документи:

1.Копия на всички предходни документи до първи собственик на земята /нот. актове, удостоверения за наследници, делби на земя и/или сгради, които освен като копия на нотариуса се подават и на съдията по вписвания за издаване на удостоверение за липса на тежести без срок

2.Ако имотът е възстановен с решение на ПК, трябва и Удостоверение от Поземлена комисия /ОСЗГ/, че последното решение за възстановяване на имота не е променяно и няма реституционни претенции от трети лица.

3.Удостоверение от отдел “Общински имоти” на съответната община, от което да е видно, че за имота няма Акт за държавна собственост от 01.06.1996., няма Акт за общинска собственост и няма реституционни претенции от трети лица