Публикации

Погасяване иск за запазена част

Претенциите и искове за запазена част по смисъла на чл. 30 ал.2 ЗН на наследниците, обхващат само и единствено безвъзмездни сделки на разпореждане с имущестовото на наследодателя.

В случай, че наследодателя се разпоредил с чиста сделка на покупко – продажба на свой собствен имот приживе, наследниците по закон не могат да претендират за т.на.р запазена част от наследството на наследодателя. погасяване иск за запазена част 

Съгласно текста на чл. 14 ЗН всеки собственик на имущество може в случай на наследяване след своята смърт чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, без обаче да накърнява чрез него или пък чрез дарение запазената част на определена категории наследници – това са родителите (възходящи от първа степен), децата и внуците.

Законът посочва, че ако наследодателят се разпоредил с повече от своята разполагаемата част, всеки един от неговите наследниците със запазена част, призован към наследяване, има право да иска намаляването им до размера на запазената му част, само и единствено, ако се касае за т.нар. безвъзмездни сделки на разпореждане – завещание, дарение и пр., детайлно очертани в чл. 30 ал.2 ЗН.

Именнно това е същността на иска по чл. 30, ал.1 от ЗН.

Определяне размер на запазена част .. при наследяванеПогасяване иск за запазена част

Размерът на запазената част на горепосочените лица е определен в чл. 29 ЗН. В някои хипотези е посочен размерът на запазената част, а в други – на разполагаемата част.

Така запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него и две трети – при две и повече деца или внуци.

В случай, че наследодателят е оставил деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете. Като при едно дете разполагаемата част е 1/3, а 2/3 е запазена част, при две деца има 1/4 разполагаема и 3/4 запазена част, при три и повече деца – 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3.

Според чл. 29, ал. 3, изр. 1 от ЗН пък запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследява с
родители.Както вече посочих, когато наследява с низходящи, запазената част е равна на частта на всяко дете.
Това е основата, върху която трябва да се стъпи за отговорите на конкретните въпроси.

В случай, че наследодателят е прехвърлил имущество чрез възмездна сделка на покупко-продажба, наследникът не може да се претендира за запазена част. Погасяване иск за запазена част Тук единствената възможност е да се води дело за прикрита или симулативна сделка.

Това е така, защото много често родители приживе прехвърлят имоти уж с покупко-продажба, като прикриват всъщност дарение. Ищецът – наследник е нужно да докаже, че при прехвърлянето на наследствен недвижим имот  приживе, купувачът не е платил цената на имота, а наследодател от своя страна като купувач по сделката не е получил записаната в Нотариалният акт продажна цена, което на практика е изключително трудно.

Претенции за запазената част са възможни в хипотезата, при която наследодателят е дарил или завещал имущество. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер поради завещания или дарения, може да иска намалението на тези завещания до обема, необходим за допълване на неговата запазена част.

Законът поставя и изискване към наследника да прихване направените в негова полза завети, с изключение на обичайните дарове. Освен това, ако насочва претенциите си към наследник не по закон, то той трябва преди това да е приел наследството по опит. Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само и единствено с иск по чл. 30 ал.1 ЗН – т.е. единствнео по съдебен ред пред Районен съд.

Съдебното решение на Районният съд, с което се отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част, подлежи на обжалване пред горестоящият Окръжен съд.

В този случай, иск за запазена част от наследството по смисъла на чл. 30 ал.1 ЗН, може да бъде предявен самостоятелно или в делбеното производство. Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Възниква въпроса от кой до кой момент може да се търси тази запазена част. По тази тема законът мълчи. В теорията и съдебната практика обаче няма съмнение, че правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност.Погасяване иск за запазена част

Законът в чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) посочва, че общият давностен срок е петгодишен, считано от датата на откриване на наследството, както и от момент на упражняване на правата от страна на наследника по завещанието.

В този смисъл е и постановление № 7/73 г. на Пленума на ВС. После възникна проблемът за това кой е точно този момент на упражняване. В постановлението не са посочени примери и затова се е приело този въпрос да се разрешава според обстоятелствата във всеки един конкретен случай.

Приема се по правило обаче, че упражняване на права по завещанието става не само с юридически действия, но и посредством мълчаливи или обикновени фактически действия на заветниците – например настаняване в него.

Необходимо е да се отбележи и че смъртта на наследника с право на запазена част не погасява правото му на запазена част и то може да се упражни от неговите наследници.

Законът за наследството предвижда и реда за намаляване на извършените разпореждания и направените дарения. Първо се пристъпва към намаляване на завещателните разпореждания и ако те не са достатъчни за допълване на запазената част, се преминава и към намаляване на даренията

Срок за оспорване на дарение

В последните няколко години,много актуален стана въпроса за срока за оспорване на направено дарение на недвижим имот.

Като всяка сделка по прехвърляне на собственост, дарението е безвъзмездна сделка (договор), при която едно лице (дарител) безвъзмездно прехвърля свое имущество на друго лице (дарен).

В съвременната регламентация, правна уредба се намира чл.225 и сл. ЗЗД.  Отделно законът посочва изчерпателно хипотези на чл.227 от ЗЗД дарението може да бъде отменено. Това са случаите, когато надареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

В съдебната практика много голямо практическо приложение има и срокът за оспорване на дарението.

Като адвокат по наследствени дела, следва да посочим, че това е свързано с конкретни срокове, а именно : иск за оспорване на дарение  може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението.

До изтичането на този едногодишен срок за оспорване на дарение,  искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал до този момент.

Дарението може да бъде оспорвано от  лица, в полза на които законът  предвижда право на запазена част от наследството. В случай, че дарителят е дарил недвижим имот и остави след смъртта си низходящи и/или съпруг, низходящите и съпругът  могат да оспорват дарението до размера на тяхната запазена част по закон.

След изтичането на срок за оспорване на дарението, дареният може да отблъсне иска като направи и предяви т.нар. възражение за давност, а лицата с право на запазена част могат да предявят претенциите си само по съдебен ред за възстановяване на запазената им част.

Съобразно изискванията на закона следва да отбележим, че предварителен отказ от право на оспорване на дарение е нищожен. Отмяна на дарение не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.Срок за оспорване на дарение

              С оглед яснота и точност в отношенията между стртаните, следва да посочим, че правно легитимирани да водят искове за отмяна на дарението и случаи, извън посочените по-горе хипотези, направеното дарение не може да бъде отменено или оспорено по съдебен ред.

Друг е въпросът, ако по безвъзмезден начин (с дарение или завещание) дарителят е накърнил запазената част от наследството, която се полага на законните му наследници с право на запазена част – низходящите (децата) и преживелия съпруг.

В този случай би могло да се иска по съдебен ред възстановяване на запазената част.

Уважаването на такъв иск не води до отмяна на направеното дарение, а евентуално до неговото намаляване (редукция), като принципно искът за оспорване на запазената част от наследството се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок от смъртта на наследодателя, който срок е различен от срока за иск за оспорване на направеното дарение.

ПРИЕМАНЕ НАСЛЕДСТВОТО ПО ОПИС 

Вариант за наследника е да ограничи отговорността си до стойността на включените в наследството активи е приемане наследството по опис. За да стане това, наследникът трябва да приеме наследството по опис.

По своята същност приемането по опис е формална процедура, при която наследникът декларира всички известни му активи и пасиви на наследството и приключва с акт на районния съд.

Приемане наследство по опис се вписва в книгата в районния съд за приеманията и отказите от наследство.Приемане наследството по опис

Това може да се извърши в срок до 3 месеца от момента, в който наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца.

В този случай кредиторите на наследодателя ще могат да търсят от наследника плащане на задълженията само до размера на наследството.

Ако активите на наследството се окажат по-малки от задълженията на наследодателя, наследникът ще отговаря само до размера на това, което е получил (чл. 60, ал. 2 от ЗН).

Това обаче не означава, че отговорността на наследника се реализира единствено с наследеното имущество, той например може да покрие задължения на наследодателя и със свои парични средства от влогове или друго имущество, а да запази наследения имот или движимо имущество.

„Ограничението на отговорността е „до размера“ на наследеното имущество, което означава, че кредиторите не са ограничени да търсят удовлетворение от продажба единствено на наследения имот (или имоти), а могат да търсят изпълнение от всяко друго имущество на наследника (ако пожелаят), но при ограничението, че не могат да получат повече от размера (стойността) на наследеното имущество“

Недееспособните лица (поставените под пълно запрещение и непълнолетните) и държавата приемат наследството само по опис – за да се изключи възможността тяхното друго имущество да бъде обременено със задължения на наследодателя, ако те надвишават размера на актива на наследството.

ПРИЕМАНЕ НАСЛЕДСТВОТО ПО ОПИС

Особеност на приемането на наследството по опис е, че ако наследникът, който го приема, не   декларира всички известни му имоти на наследодателя, губи предимството на приемането     по  опис – т.е. ще отговаря за всички задължения на наследодателя, независимо от размера им   (чл. 64 от ЗН).

ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ 

– В случай, че наследникът е приел наследството директно  без съставен опис – дали с конклудентни действия или по друг начин, се счита, че наследникът отговаря за всички задължения на наследодателя.

– В случай, че наследникът приеме наследството по опис, наследникът ограничава отговорността си до размера на включеното в наследството имущество.

– В случай, че наследникът се откаже (и впоследствие се откажат всички наследници по закон), имуществото на наследодателя става собственост на държавата, респективно на общината.

За допълнителни въпроси, моля обърнете се към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg. Всяко отделно запитване ще бъде разгледано строго индивидуално и с нужното внимание за всеки отделен казус.

Запазена част наследство

Много са случаите в който наследодателят се разпорежда със своето имущество приживе. Било чрез изготвянето на завещание, било чрез възмездна сделка към трети лица, с което често пъти се стига до накърняване на т.нар. запазени части за наследниците и от тук се поражда възможността за иск за възстановяване на тези запазени части.

Запазена част наследство

„Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна  запазена част от наследството.

Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя“.  Съгласно разпоредбата на чл. 28 от Закона за наследството ако наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания, или с дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.

Крайната цел на Закона за наследството е да се осигури защита на определена категория наследници, които реално са най-близките на наследодателя. Тази част, извън от запазената част, се нарича „разполагаемата част от наследството„, с която наследодателят може да се разпорежда.

В случай на възмездна сделка с наследството, т.е. наследодателят е прехвърлил приживе свои лични имоти чрез покупко-продажба, както и чрез писмен договор за издръжка и гледане, то тези разпореждания от негова страна, не могат да се атакуват от наследниците със запазена част-деца, съпруг, родители.

Тоест наследодателят реално може да продаде цялото си имущество на непознати хора и неговите деца няма да могат по никакъв начин да имат претенции и да искат своите запазени части. Подобни разпореждания са неатакуеми.

Законът дава правна възможност  на наследниците по закон да оспорват извършени възмездни сделки на наследодателя приживе, чрез доказване, че същите са били симулативни или прикрити сделки.

Законът  за наследството брани онази запазената част на всеки наследник, само в хипотеза на извършено завещание, или дарение.  Тази запазена част от наследството не се запазва за наследниците при покупко-продажба, както и чрез писмен договор за издръжка и гледане. Правото да претендират за запазена част от наследството на наследодателя имат негови деца, внуци, съпруг, родители.

Може би тук трябва да се отбележи, че правото на такава запазена част в различните  наследствени конфигурации имат само деца, внуци, съпруг, родители. Според ЗН запазената  част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или  низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В  тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

Законът за наследството указва, че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, трябва да се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му.

В този смисъл от своя страна наследодателят може да се разпорежда със своето имущество,както намери за добре, но това се отнася за извършване на покупко-продажба, прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане.

Когато става дума за дарения и завещания, то частта от имуществото, с която наследодателят може да се разпорежда, е само 1/3.  Ако наследодателят се е разпоредил чрез дарения или завещания с повече от 1/3 от имуществото си, то е допустимо, наследник със запазена част да поиска намаляване на дарението или завещанието до размера на тази запазената си част.

Същественото което следва да се знае, че правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред. Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част.Запазена част наследство

Исковете за предявяване на запазена и разполагаема част биха могли да бъдат предявени както в отделно съдебно производство така и част от делбен процес.

Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес. Необходимо е да се отбележи, че смъртта на наследника с право на запазена част не погасява правото му на запазена част и то може да се упражни от неговите наследници.

Какво гласи законът ….?

Съгласно Закона за наследството всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда с цялото си имущество за след смъртта си чрез завещание.

Именно тук, законът за наследството поставя съответните ограничения, едно от които е записано в чл. 14, ал. 2 ЗН, а именно: завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част, т.е. завещателят може да се разпорежда само с т.нар. разполагаема част (чл. 28, ал. 2 ЗН).

Запазена част от наследството имат низходящите, родителите и съпругът на наследодателя. Размерът на запазената част за различните групи наследниците е определен в чл. 29 ЗН, както следва:

  • Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.
  • Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.
  • Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Според Постановление № 1 от 26. 05.1984 г., ВС, Пленум, когато съпругът наследява заедно с възходящи от втора и по-горна степен или с братя и сестри или с техни деца и внуци, както и когато наследява заедно с възходящи от втора и по-горна степен и с братя и сестри или с техни деца и внуци и наследството е открито след десет години от сключване на брака, запазената му част е ½ от имуществото на наследодателя, а когато във втория случай наследството е открито преди навършване на десет години от сключването – тя е 1/3 от наследството.Запазена част наследство

„Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството“.

Съгласно разпоредбата на чл. 28 от Закона за наследството (ЗН) такива са условията при които наследодателя не може чрез свои завещателни разпореждания да променя наследствените дялове и запазени части на преките наследници.

Въпросът се допълва от текста на чл.14, съгласно който „всеки може чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, без обаче да накърнява чрез него или пък чрез дарение запазената част на определена категории наследници – родители, деца и внуци.

В този случай, Законът за наследството посочва, че че ако наследодателят се разпореди приживе с повече от своята разполагаема част, всеки от наследник със запазена част, призован към наследяване, има право да поиска намаляване размера на запазената му част.

Принципно законът прецизира размера на запазената част на наследниците, като в този случай ппределяне на тези части става чрез посочване размера или на разполагаемата или на запазената част от наследството.

Така запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него, и две трети при две и повече деца или внуци.

В случай, че наследници са деца и внуци, заедно със съпруг са лицата с право на запазена част от наследството, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете.

В тези ситуации, с право на иск за запазена част от наследството най-често се възползват децата и съпругът, които са най-често ощетени от завещателни разпореждания и отчуждителни действия на наследодателя приживе.  Разбира се, такива права имат и родителите и внуците.

Иск за запазена или разполагаема част 

Според чл. 30 от ЗН наследникът с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения.

Тук става ясно, че право на запазена част може да има само при завещание или дарение. Така този иск по чл.30 ЗН не действа при хипотезата, в която наследодателят е прехвърлил имущество чрез покупко-продажба.Запазена част наследство

Единствената възможност за оспорване на тези завещателни разпореждания е да се предяви последващ иск за установяването на т.нар. прикрита или симулативна сделка.

В практиката много често родители приживе прехвърлят имоти уж с покупко-продажба, като прикриват всъщност дарение.

Основната задача на всеки адвокат тръгвайки по този път е да докаже, че всъщност детето не е заплатило стойността на продаденото наследство, както и наследодателя не е получил дължимата покупко-продажба цена.

В случай, че наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, то е необходимо той да е приел наследството по опис.

В този случай, Законът за наследството определя, че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2.

При последното „сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза“. Увеличението може да се даде в предоставянето на друг недвижим имот или в финансов аспект, до изравняване на дяловете.

Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил по-друг начин.

 ЗАПАЗЕНА И РАЗПОЛАГАЕМА ЧАСТ ……

В случай, че съпругът/съпругата е починал и е оставил низходящи наследници – деца, внуци, правнуци) – се ограничават до два случая, а именно :

  • ПРИ едно дете – то (съответно неговите деца) имат право на 1/2 запазена част от наследството;
  • ПРИ две/повече деца – или техните деца, които имат право общо на 2/3 запазена част от наследствотоЗапазена част наследство

В случай, че наследници са родители – имат право общо на 1/3 запазена част от имуществото ми.

В случай, че наследник е само съпругът/съпругата ми – той/тя има право на 1/2 запазена част.

В случай, че наследява съпруга/съпругата заедно с родители – то съпругът/съпругът/ съпругата наследява дял в размер на 1/3 запазена част.

В случай, че наследници са съпругата/съпругът и деца, то запазената част на съпруга/съпругата е равна на запазената част на всяко от децата.

Даренията пък се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите.

А ако за някой от наследниците са завещани или подарени няколко имота, то същият вече би могъл да предложи, по отношение на кой от тези имоти да бъде направено намаляване на завещателните разпореждания на наследодателя.

За повече информация или справка относно запазена или разполагаема част от наследство, можете да се обърнете към нас за допълнителна информация на следните телефони + 359 897 90 43 91 или да изпратите Вашето запитване на office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде отговорено навреме с точен и конкретен отговор относно запазена или разполагаема част от наследството.

Наследяване по закон

Чести са ситуациите, в който хората не знаят и не могат да прегледат съответните наследствени квоти в случай на смърт на някой от членовете на тяхното семейство. Следва да отбележим, че мъж и жена не се наследяват, ако са само във фактическо съжителство.

Наследяване по закон

Настоящата статия има за цел да изясно и уточни конкретно размера на отделните наследствени квоти, както и поредността на наследяване, съобразно отношенията в едно семейство и извън него – ако наследници от първите редове за наследявяне не са налични.

Кръг от наследници, съгласно Закон за наследството:

Съгласно разпоредбите на Закона за наследството се вижда, че наследството се открива в деня и момента на смъртта на наследодателя, кой наследява по закон се определя към момента на смъртта на наследодателя.

Наследници са роднините на починалия, които наследяват в следния ред:
І ред – децата на починалия и техните низходящи (внуци, правнуци и т.н.);

Πъpвият peд e cъcтaвeн oт низходящите (децата) нa нacлeдoдaтeля и оcинoвeнитe oт нeгo. Cъглacнo чл. 5 oт Зaĸoнa зa нacлeдcтвoтo (ЗH), тe нacлeдявaт paвни чacти. Kъм тaзи пъpвa гpyпa cпaдaт и вcичĸи дpyги низxoдящи нa нacлeдoдaтeля – внyци, пpaвнyци и т.н. (чл. 10 oт ЗH).

ІІ ред – родители на починалия (майка и баща);
ІІІ ред – братята и сестрите на починалия и техните низходящи (деца, внуци и т.н.) по право на заместване, и роднините по права възходяща линия от втора и по-горна степен (баби, дядовци, прабаби, прадядовци);
ІV ред – роднините на починалия по съребрена линия от ІІІ до VI степен включително;

Съпругът на починалия наследява по особени правила, заедно с наследниците от І, ІІ и ІІІ ред. В случай че няма наследници от тези редове, съпругът наследява всичко.

Всеки ред наследници изключва следващия ред при наследяването. В ІV ред роднините от по-близката съребрена линия изключва по-далечната линия от наследници.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството (ЗН) съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Във този случай след смъртта на съпругата ще се получат 1/2 от имота съпружеска имуществена общност (т.нар.“СИО“). Наследяване по закон

Останалата половина 1/ 2, която попада в масата на наследството, ще бъде делена заедно с децата или това което следва да бъде получено е наследствена квота от 1/3 от втората половина от наследството.

Ако имотът не е бил СИО, преживелият съпруг заедно с всяко всяко от децата ще получат по 1/3 от цялото наследство.

Разликата се състои в това, че при имота, представляващ СИО, първо се отделя 1/2 част, която е собственост на преживелия съпруг, а другата 1/2, принадлежала на починалия, се включва в наследствената маса и се разделя между наследниците съгласно правилата, установени в ЗН.

Приемане и отказ от наследство

Често се случва, че след смъртта на едно лице, при откриването на наследството се открива и възможност за избор на неговите наследници да приемат или откажат наследството.

Това до голяма степен се обуславя от факта и на възникналите и наследните права и задължения.

В повечето случай най-често това са финансови задължения, които той е поемал или са се натрупали дълго в годините назад.

Ситуацията възниква най-често при смърт на едно лице или дете, починело и оставило на своите родители финансови задължения.

Отделно съпрузите понякога могат да се окажат и неподготвени за делата и задълженията на другия  и т.н.

По правило наследството включва както имуществените права (активите) на наследодателя, така и неговите задължения (пасивите).

По тази причина наследниците наследяват както имотите, влоговете, ценните книжа, движимото имущество и т.н. на наследодателя, така и неговите задължения – банкови кредити, неплатени сметки към монополисти, заеми от частни лица и др.

Приемане и отказ от наследство

Приемане и отказ от наследство

Ако се открие наследство, винаги първо трябва да се проверят активите и пасивите на наследодателя, особено ако много дълго той не е имал връзка с наследодателя.

Това означава да се направи справка дали той е оставил непогасени публични задъжения към държавата, дали има дела при ЧСИ, да се провери в Агенцията по вписванията дали наследодателят има ипотека, което означава, че вероятно има непогасени кредити, и др.

Нашият съвет винаги е бил да се направи контакт с  банката, която вероятно е обслужвала наследодателя, ако тя е известна на наследника, дали той има непогасени задължения.

Всички тези проверки стават с представяне на удостоверение за наследство.

Предмет на настоящия текст е какво трябва да се прави, когато наследодателят е оставил на своите наследници непосилно задължение по кредит от банка.

Ситуацията ще се усложни когато наследниците не знаят за съществуването на дълга, а това често се случва при разведени родители, единият от които децата може да не са виждали с години.

Законът за наследството дава два базисни начина за наследника да се гарантира срещу кредиторите на наследодателя – отказ от наследство и приемане на наследството по опис.

Ако кредитът има застраховка, тя покрива дълга или част от него.

Той обаче може да няма полица или покритието й да не е достатъчно за цялата остатъчна дължима сума.

Проблемът е, че при неплащане на една или повече вноски по застраховката тя се прекратява, което означава, че към момента на смъртта тя може и да не е действаща.

Ако полицата е валидна, банката трябва да отправи претенции към застрахователя. Плащането от него по кредита, ако покрива кредита, погасява ипотеката.

Подобна ситуация изисква професионални познания.

Първото, което е важно да се уточни, е, че няма значение дали починалият кредитополучател е поддържал връзка с преките си наследници или не. Защото правото на наследяване възниква като резултат от родствената близост и зависи от степента на родство, а не от това дали наследниците са поддържали отношения с наследодателя, преди да почине.

Със смъртта на кредитополучателя се открива наследството му, като за определена от закона група лица според степента на родствена близост с починалия възниква възможност да придобият наследството. Това става с приемането му.

Приемането на наследство

Приемането на наследството може да стане изрично – с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито то. В този случай приемането се вписва в особена книга за това, водена в районния съд.

Но този начин е по-скоро изключение, по правило това става с конкретните действия на наследника по управление на наследеното имущество, които са несъмнена индикация за неговото намерение да приеме наследството.

Такива действия например са, когато наследникът декларира на свое име наследения недвижим имот, открие партиди на свое име за ток, вода, парно и др. на имота, като се легитимира с удостоверение за наследници, плати данъци, като плати задължения на наследодателя и пр. (т.нар. конклудентни действия).

Важно е да се знае, че щом веднъж наследникът е приел наследството – изрично или с конклудентни действия, той отговаря за всички задължения на наследодателя, независимо каква е била общата стойност на наследството.

Отказ от наследство

Отказ от наследство и приемане по опис

Отказ от наследство и приемане по опис

Един от вариантите за действие на наследника е да се откаже от наследството. Така той ще се освободи и от задължението да изплаща кредита на наследодателя.

В случай, че наследникът не желае да приеме наследството или узнае за откриването му, след като е изтекъл срокът за приемане по опис (виж по-долу), например защото не е поддържал контакти с наследодателя и не желае да поеме риска да приеме наследство, което не познава, или не знае какви имущества има в наследството, нито какви задължения има наследодателят, може да се откаже от наследството – като съвкупност от активи и пасиви.

Отказът се извършва със съдействието на адвокат по наследствени дела, който може да подготви всички необходими документи и впише това обстоятелство съгласно изискванията на закона.

В този случай призовани към наследяване са следващия ред наследници. Законът определя тази последователност като посочва, че първият ред наследници по закон са деца, внуци, втори ред – родители и други възходящи, трети ред – братя, сестри и техни деца, внуци, и четвърти ред – други роднини по съребрена линия до шеста степен включително.

Особена позиция при наследяване съгласно Закона за наследството заема и преживелият съпруг. Според закона, съпругът наследява с всеки от тях, а ако няма други наследници, получава цялото наследство.

В тази ситуация – при отказ на наследници от първи ред, обикновено следват откази от останалите редове и се стига до придобиване на наследството от държавата (по силата на чл. 11 от Закона за наследството).

В закона е предвидено, че когато няма наследници по закон или всички се откажат от наследството, то да се получава от държавата, за да се осигури възможност кредиторите на наследодателя да се удовлетворят от стойността на имуществото му, което удовлетворяване обичайно е частично.

Движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и парцелите и имотите, предназначени за жилищно строителство на починалия, от чието наследство има отказ, стават собственост на общината, на чиято територия се намират.

Приемане наследството под опис

Друга опция за наследника е да ограничи отговорността си до стойността на включените в наследството активи. За да стане това, наследникът трябва да приеме наследството по опис.

Описът е формална процедура, при която наследникът декларира всички известни му активи и пасиви на наследството и приключва с акт на районния съд. Приемането по опис се вписва в книгата в районния съд за приеманията и отказите от наследство.

Това може да се извърши в срок до 3 месеца от момента, в който наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца.

В този случай кредиторите на наследодателя ще могат да търсят от наследника плащане на задълженията само до размера на наследството. Ако активите на наследството се окажат по-малки от задълженията на наследодателя, наследникът ще отговаря само до размера на това, което е получил (чл. 60, ал. 2 от ЗН).

Това обаче не означава, че отговорността на наследника се реализира единствено с наследеното имущество, той например може да покрие задължения на наследодателя и със свои парични средства от влогове или друго имущество, а да запази наследения имот или движимо имущество.

„Ограничението на отговорността е „до размера“ на наследеното имущество, което означава, че кредиторите не са ограничени да търсят удовлетворение от продажба единствено на наследения имот (или имоти), а могат да търсят изпълнение от всяко друго имущество на наследника (ако пожелаят), но при ограничението, че не могат да получат повече от размера (стойността) на наследеното имущество“.

В случай, че в наследството е включен имот под определена стойност, а наследството е прието по опис, кредиторите могат да търсят изпълнение от наследника, като изнесат на публична продан всяко секвестируемо имущество на наследника, но само до размера на придобитото наследство. Така те могат да поискат продажба на публична продан на друг имот на наследника, а не на придобития по наследство.

Недееспособните лица (поставените под пълно запрещение и непълнолетните) и държавата приемат наследството само по опис – за да се изключи възможността тяхното друго имущество да бъде обременено със задължения на наследодателя, ако те надвишават размера на актива на наследството.

Особеност на приемането на наследството по опис е, че ако наследникът, който го приема, не декларира всички известни му имоти на наследодателя, губи предимството на приемането по опис – т.е. ще отговаря за всички задължения на наследодателя, независимо от размера им (чл. 64 от ЗН).

Защита срещу кредитори

В случай на смърт на кредитор,първата стъпка на банката е да представи неговите наследници, независимо дали той е поддържал връзка с тях приживе. Ситуацията е различна – човекът може да има наследници по закон или да няма останали живи близки родственици, а може да е направил и завещание на трети лица.

Когато нямат информация за преживелите наследници, банката, която е основен бенефициент по договора за застраховка на длъжника, се обръща към съответната община по постоянен адрес на починалото лице за издаване на удостоверение за наследници.

След това според информацията, която се предостави от общината, банката изпраща до наследниците писма, с които ги информира за задължението и предлага начин за доброволно уреждане на отношенията.

Целта винаги е да се намери решение, което да е в полза и на двете страни. Това е така, тъй като ако има в наследство заем за изплащане, за който не е знаел, не е и много мотивиран да го изплаща. „Ако все пак в хода на преговорите даден наследник не смята, че би следвало да поема ангажимент по изплащането на каквато и да е част от задължението на починалото лице, важно е да се консултира с адвокат по наследствени дела и наследствени въпроси.

Ако наследникът вече е приел наследството и чак след това получи писмо от банката, вече не може да направи отказ от наследство.

Най-важната препоръка, в случай че се открие наследство преди приемането му от такъв наследодател, е да се потърси съвет от адвокат, а най-разумната стъпка е да се приеме наследството по опис.

За повече информация можете да се обърнете към нашите специалисти и да получите адекватна правна консултация за интересуващите Ви въпроси на телефон  + 359 897 90 43 91  или  info@lawyer-bulgaria.bg 

Само така ще си спестите средства и неприятности, а понякога и доста усложнения, ако спазите срока и навреме подадете нужните възражения !

Наследяване идеални части от имот. Правна помощ наследяване на имоти

Съгласно закона за наслeдството всички низходящите наследници ( в случая децата)  наследяват своите родителите, след тяхната смърт поравно. Законът за наследството се посочва, че съпругът наследява поравно с дела на всяко едно дете по отнделно.Наследяване на имот.Правна помощ наследяване на имоти

Актуална информация за наследствени дела, лесно може да получите в адвокатска кантора Д.Владимиров и партньори.

Адвокатската кантората се занимава от години с наследствени дела, като консултира наследници относно размера на техните наследствени дялове.

Законът за наследството очертава ясно и примерни изключения от принципа на равно делба на наследствен имот.

Най-честият вариант, при който възниква ситуация на наследяване на имот, е случаят при смърт на съпруг.  Цялото имущество което отделните съпрузите са придобили по време на техният брак се включва в т.нар. „Съпружеска имуществена общност“ (СИО).

При прекратяването на сключеният граждански брак, както и поради смърт на единия съпруг, преживелият съпруг по закон (Закон за наследството) придобива една втора идеални части от наследственият имот. За останалата едва втора същият наследява заедно с децата или негови наследници от по-горен ред.

Наследниците, които наследяват с преживелият съпруг получават идеални части от останата едва втора идеални части от наследственият имот заедно с преживелия съпруг.  Разбира се, Законът за наследството е предвиди значителна част от наследството и наследствените имоти, в това число и банкови сметки, да получи преживелия съпруг, поради сключеният брак и презумпцията за отглеждане на наследниците родени от този брак. Затова преживелият съпруг ще получи идеална част целия имот, заедно с отделна част от идеалните части на втората половинка от наследственият имот останал в наследство след смъртта .

В случай, че починалият съпруг има и други недвижими имоти, придобити преди  сключеният граждански брак, то преживелият съпруг и  техните общи наследници ще наследят наследството на равни части. За разлика от първата хипотеза, в тази ситуация преживелият съпруг няма преимуществени права при разпределението на наследствените имоти, който НЕ са придобити по време на бракта, тъй като за него не е валидна констркуцията на  съпружеска имуществена общност.

Важно е да отбележим, че при наследяването винаги става за получаване на идеални части, което не може да прехвърли един имот при множество наследници в реални граници само и единствено към един наследник. При наследяването между съпруг и низходящи винаги се стига до образуване на идеална съсобственост.Издаване на ограничителна заповед 

Законът за собствеността посочва, че съсобственик може да служи с общата вещ съобразно нейното предназначение,по такъв начин, че да не пречи на другите. Но съществуват ситуации в който тази обща вещ се използва лично само от отделни съсобствениците. В този случай като адвокат по наследствени дела, винаги указваме на увредените и засегнатите клиенти, че ползвателите дължат съответното парично обезщетение за наем, вседствие използването на тази част, за която собственииците са били лишени. Това обезщетение се дължи само след писмена покана и уведомяване на тези заинтересовани лица.

Законът за наследството е предвидил и легална възможност при желание на отделните съсобственици да прекратят съсобствеността при предвиденият законов ред за това.

Като адвокати по наследствени дела, винаги консултираме множеството запитвания, че възможностите за прекратяване на съсобствеността са няколко

1. Прехвърляне на идеални части от недвижим имот чрез продажба.

2.Замяна и дарение на идеални части от недвижим имот

3. Доброволна делба на недвижими имоти 

4. Съдебна делба на наследствени имоти и имуществото на наследодателя

За допълнителна информация или съдействие за Вашият проблем, моля обърнете се към нас по наследяване на недвижими имоти и нуждата от допълнителна информация по съдебни дела на тел. + 359 897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg

ВПИСВАНИЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ, ИЗГОТВЕНО И ОБЯВЕНО В ЧУЖБИНА

Вписването на завещателно разпореждане е сложна процедура. Но още по-сложно е да бъде открито завещателно разпореждане, направено преди 1998г. След като това се случи и бъдат съставени електронни регистри във всички служби по вписванията, ще последва свързването им в единен информационен масив. Това ще допринесе за своевременна справка относно наличието или отсъствието на завещание едновременно във всички служби. Масивът ще бъде свързан и с RERT – Европейската мрежа на регистрите на завещания.

Тези стъпки ще позволят извършването на справки относно всяко завещателно разпореждане не само до 1998г, но и преди това. На 12.01.2013г. е подписано двустранното споразумение между Нотариалната камара на Р. България и ARERT. С него се регламентира достъпът и финансовите условия, придружаващи използването на системата „PERT ligt”. Тя способства за търсенето и намирането на завещания в рамките на Европейската мрежа на регистрите на завещания. Системата позволява на нотариусите или на други правни специалисти, чиято компетентност го позволява/изисква, да извършват търсения.Завещателно разпореждане чужбина

Търсенето на завещателно разпореждане

от страна на гражданите, без значение от коя страна-членка на ЕС са, е възможно именно благодарение на ARERT. Това е абревиатурата за Асоциацията Европейска мрежа на регистрите на завещания. Организацията е с нестопанска цел, регистрирана по белгийския закон, със седалище в гр. Брюксел. Създадена е по инициатива на Съвета на нотариатите  от ЕС (CNUE) през 2005г. Организацията функционира въз основа на Базелската конвенция от 14.05.1972г. с цел създаване на система за регистрация на завещания. Тя очерта правната рамка, по която европейските страни, които имат  регистър на завещанията, да участват в единен международен информационен масив.

Страната ни е една от първите страни, влизаща в редиците на страните по ARERT. По този начин всяко завещателно разпореждане и промените по него – оттегляне, отмяна или друго – може да бъде проследено. Още повече, членството ни предвижда и свободното движение, установяване и както и придобиване на имущества на територията на ЕС.

Даването на възможност да се проследи едно завещание е с особена значимост за наследника. Всяко завещателно разпореждане е юридически документ, съдържащ последната воля на завещателя. В него още се концентрира информация относно имуществото, с което той приживе се е стопанисвал. Това е вероятно имуществото, с което ще се сдобие визираното като наследник лице. Но за да се изпълни последната воля на починалия, следва да се открие релевантният документ.

ПРАВНИ ДЕЙСТВИЯ ПРИ ОТКРИВАНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ В ЧУЖБИНА

Една от стъпките, предприета в това направлени,е е чл. 4 от Базелската конвенция. Той предвижда регистрацията на саморъчно или нотариално завещателно разпореждане при орган на публичната власт или друго овластено лице. След което се пристъпва към  депозиране на документа при нотариус от континентален тип.

В чл. 11 на същата Конвенция се предвижда регистрацията на завещания, различни от нотариалните или саморъчните такива. Последните отново трябва да са депозирани при орган на публичната власт. Към днешна дата практически много държави признават валидността на завещанията, без да е необходимо депозирането им. (било то при нотариус, или друг овластен орган на публичната власт.)

НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ ЗА ПРОДАЖБА НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, ВЪЗСТАНОВЕН ПО ЗСПЗЗ НА НАСЛЕДНИЦИ

1. Решение на Общинската служба „Земеделие и гори” (бивша Поземлена комисия), за възстановяване на имота

(Решението на ОСЗГ трябва да има отбелязване, че е влязло в сила. За да е валидно, трябва да е подписано от нечетен брой членове на комисията. Ако е издадено през или след 2001г. трябва да бъде вписано в Службата по вписвания)

2. Актуални удостоверения за наследници на всички починали лица

(Трябва да са издадени или заверени в последните 6 месеца. За всеки починал трябва да има отделно удостоверение за наследници, в което трябва да е посочена точната дата на смъртта, семейното му положение към датата на смъртта, както и кои са наследниците му. На хората починали неженени, се посочва освен това, че са починали без деца, защото човек може да не е женен, но да има деца.  Издава се от служба „Есграон” на общината по последното местоживеене на починалия. Удостоверенията за наследници трябва да са издадени по данни от личен регистрационен картон на починалото лице и по регистрите за населението, а не по данни от молба- декларация на поръчалия удостоверението)

3. Протокол за въвод във владение

4.Актуална скица на мястото (Важи 6 месеца. Когато срокът изтече се прави заверка, че важи и днес, с подпис и печат, върху същата скица. Ако има разлика в описанието на земята по решение на поземлената комисия и по скица, е необходимо на скицата да има и забележка за идентичност на имота. Издава се от общината, ако мястото е в регулационен план, или от Поземлена комисия, ако не е в регулация)ДОКУМЕНТИ ПРОДАЖБА НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ

5.Актуално удостоверение за данъчна оценка

(За апартамент, мазе, гараж, земя. В повечето от случаите важат за полугодие. Трябва да има изрично отбелязване, че всички собственици нямат задължения)

6. Проверки за завещания на всички починали лица

ПРАВЕН СЪВЕТ за пълна и качествена проверка за имота, който купувате, е необходимо  да се консултирате със специалист – адвокат по сделки с недвижими имоти и допълнително да представите следните писмени документи:

1. Всички доказателствени документи за собственост до първи собственик на земята, включително Протоколи за делба преди ТКЗС, вкл. предходни решения на ПК, ако има, вкл. Нотариални актове преди ТКЗС, извлечения от емлячния регистър и др., хронологично и логически свързани. Тези документи освен като копия на нотариуса се подават и на съдията по вписвания за издаване на удостоверение за липса на тежести без срок.

2. Удостоверение от Поземлена комисия /ОСЗГ/, че решението на Поземлената комисия за възстановяване на имота не е променяно и няма реституционни претенции от трети лица.

3.Удостоверение от отдел “Общински имоти” на съответната община, от което да е видно, че за имота няма Акт за държавна собственост от 01.06.1996., няма Акт за общинска собственост и няма реституционни претенции от трети лица