www.lawyer-bulgaria.bg

Публикации

Иск за запазена част от наследство

Според чл. 14 Закона за наследството всеки може чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, а наследник да предяви иск за запазена част от наследство.

Именно тук възниква въпроса относно предявяване на иск за запазена част от наследство. Възстановяване на запазена част от наследство

Законът поставя изисквания към тези категории лица.  Това са строго определи категории, имащи право на иск за запазена част.

Правно легитимирани наследници са родителите, заедно с деца и внуци.

Запазената част е защитена преди всичко срещу завещателните разпореждания на наследодателя. Но защитата, която се дава срещу тях, би била недостатъчна, ако се ограничаваше само с това.

Даренията, които наследодателят би направил, не намаляват дяловете на наследниците по закон.

За да се осъществи защитата пред съд, запазената част се определя като дял от маса, която се образува, като към стойността на наследството се прибавят даренията, извършени от наследодателя.

В случай, че размерът на запазената част се окаже накърнен и в наследството не се окажат достатъчно налични имущества, за да се попълни размера, следва да се намаляват, а при нужда и да се отменят изцяло завещателните разпореждания.

Кога се предявява иск за запазена част ?Иск за запазена част от наследство

Законът посочва, че ако наследодателят се разпореди с повече от своята т.нар. разполагаемата част, всеки от наследниците може да предяви иск за запазена част от наследство.

Законът е дефинирал ясно и точно как следва да бъде определен размерът на тази запазена част от наследството на наследодателя.

Съставянето на опис на наследственото имущество има за последица отграничаване на имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт

Това разграничение следва да се направи от имуществото на призованите към наследяване лица.

В този смисъл самият опис има само доказателствено значение досежно обема на оставеното в наследството имущество

Описът може да бъде съставен по искане на посочените в чл.554 ГПК лица, т.е. правото да се иска съставяне на опис на наследственото имущество принадлежи не само на  призования към наследяване.

Приемането на наследството по опис  има за цел да ограничи отговорността на приелия наследството по опис за задълженията на наследодателя, вкл. и задълженията по завет, само до стойността, която се покрива от наследственото имущество

В този смисъл следва да бъде правено разграничение между самия опис на наследственото имущество и приемането на наследството по опис.

Приемането на наследството по опис изисква всъщност два формални акта –

А/ да бъде съставен опис на наследството и

Б/ да бъде направено заявление от призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис, след вписване в особената книга на съда по реда на чл.49, ал.1 ЗН.

В производството по възстановяване на запазена част от наследството самият опис има доказателствено значение и всяка една от спорещите страни може да доказва различен обем на наследственото имущество от посочения в описа.

Наличието на вписано по предвидения в  закона ред заявление за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството в хипотезата на чл.30, ал.2 ЗН.

Какво гласи Тълкувателното решение на ВКС – 2013г. ?

Правото на възстановяване на запазената част от наследството на посочените в чл.28 ЗН лица, което дава право на наследника по закон да ограничи отговорността си за направените от наследодателя завети само до размера на разполагаемата част

Тук той може да и иска намаляване на извършените приживе от наследодателя дарения до размера на разполагаемата част.

Наследственото имущество се обособява като съвкупност за да бъде извършена преценка дали призованото към наследяване лице в качеството си на универсален правоприемник на наследодателя следва да удовлетвори заветите изцяло

Следващата преценка е дали извършените приживе от наследодателя дарения не накърняват признатото му от закона право на част от наследственото имущество.

Законът за наследството дава възможност на призованото към наследяване лице, което има право на запазена част от наследството, да ограничи възможността за облагодетелстване с имущество на наследодателя, която може да бъде реализирана безусловно по отношение на призовани към наследяване лица

В този смисъл съгласно Решение на ВКС по отношение на лица, които не са призовани към наследяване, следва да бъде предхождана от приемане на наследството по опис.

Как се изчислява запазена част от наследството ?

Размерът на запазената част от наследството се определя съгласно закона.

Така – запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете, при наличие на низходящи от него

Размерът е две трети – при наличието на наследници – две и повече деца или внуци.

В случай, че са налице наследници само деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете.

При наследяване от едно дете, тази разполагаема част е 1/3, а 2/3 е запазена част на наследника. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПАЗЕНА ЧАСТ ОТ НАСЛЕДСТВО

При наследяване от две деца наследници размерът на разполагаемата част е 1/4 и съответно 3/4 запазена част

При наследяване от три и повече деца – размерът на разполагаемата част е 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3.

Каква е запазената част на съпруг ?

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3, изр. 1 ЗН съответната запазената част на преживелият съпруг е 1/2, когато наследява сам

Запазената част на преживелият съпруга 1/3, когато наследява с родители.

В случаите когато преживелият съпруг наследява с низходящи, запазената част е равна на частта на всяко дете.

Кога следва да се заведе иск за запазена част от наследство ?

Според текста на закона наследник с право на иск за запазена част от наследство, който не може да получи пълния размер поради завещания или дарения, може да предяви иска за намаление на завещателни разпореждания и допълване на неговата запазена част.Иск за запазена част от наследство

Законът поставя и изискване към наследника да прихване направените в негова полза завети, с изключение на обичайните дарове.

Освен това, ако насочва претенциите си към наследник не по закон, то той трябва преди това да е приел наследството по опит.

Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред.

Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението до размера на запазената част.

Искът може да бъде предявен самостоятелно или в производство по съдебна делба.

Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Давностeн срок за иск за запазена част ?

За да може да се предяви валидно правото на иск за запазена част, следва да бъде спазен и давностният срок. За съжаление изричен текст в тази насока липса.

Както обикновено и правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност. Според чл. 110 от Закона за задълженията и договорите това е общият 5 (пет) годишен давностен срок.

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или E-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Кой може да предяви иск за запазена част от наследство ?

Законът за наследството посочва, че правно легитимирани да предявят иск за запазена част от наследството са определени категории наследници - родителите (възходящи от първа степен), низходящи - децата и внуците.

Как става предявяването на запазена част от наследство ?

Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред. Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част. Искът може да бъде предявен самостоятелно или в делбеното производство. Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Каква е давността на иск за запазена част от наследство ?

Изключително важен е въпроса до кой момент може да се предяви иск за запазена част. По тази тема законът мълчи. В теорията и съдебната практика няма съмнение, че правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност. Според чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) това е общият петгодишен давностен срок.

От кой момент тече срок за предявяване иск за запазена част от наследство ?

Петте години текат от момента на откриване на наследството и от момента на упражняване на правата от страна на наследника по завещанието. В този смисъл е и постановление № 7/73 г. на Пленума на ВС. После възникна проблемът за това кой е точно този момент на упражняване. В постановлението не са посочени примери и затова се е приело този въпрос да се разрешава според обстоятелствата във всеки един конкретен случай

Какъв е размерът на запазената част ?

Така запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него и две трети - при две и повече деца или внуци. Ако пък са оставени деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете. Като при едно дете разполагаемата част е 1/3, а 2/3 е запазена част, при две деца има 1/4 разполагаема и 3/4 запазена част, при три и повече деца - 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3. Според чл. 29, ал. 3, изр. 1 от ЗН пък запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследява с родители.

Kак се дели наследствен апартамент ?

След възникването на съсобственост,  по повод кончината на собственик на недвижим имот, актуален става и въпроса за това как се дели наследствен апартамент ?

Имотната делба съществен процес, който засяга голяма група от съсобственици, наследили недвижим имот в жилищна сграда.

Обикновено делба на наследствен апартамент се случва след смърт на наследодателя или приживе от самия него.

Kак се дели наследствен апартамент ?

Много са начините за разпределение на собствеността но най-чистият от тях за решаване въпросите за съсоствеността е чрез дарение или  завещание, чрез доброволна делба. Kак се дели наследствен апартамент ? 

Конкретно делбата на наследствен апартамент касае сънаследниците, които са на коренно различни позиции относно ползването и собствеността на наследствения имот.

В случай, че наследствен апартамент се окаже поделяем, с оглед на факта, че наследникът е само един, въпросът бързо би приключил.

По сложен е казуса, ако участниците не са съгласни на разпределението и съществува спор за делбата на наследствен апартамент.

Каква е процедурата по делба на наследствен апартамент ? 

Делбата е способ за прекратяване на съсобствеността между две или повече лица.

Попадането в отношения по общото притежание на един или повече имоти може и често води до влошаване на личните взаимоотношения. До тук се стига поради взаимната обвързаност на лицата при управлението на общото имущество. Решение на този проблем дава делбата, чиято цел е всеки съсобственик да получи реален дял от имота/имотите.

Делбата, било то доброволна или съдебна /по-долу се разглеждат двата вида/, е свързана с много изисквания и хлъзгави моменти, които в не редки случаи водят до загуба на парични средства и време. За да не попадате в такава ситуация, се уверете, че сте избегнали рисковите моменти и сте осигурили всички предпоставки за успешното протичане на производството.

Правилният начин е да се изготви при съгласие доброволна делба на имота, ако такава е невъзможна, се пристъпва към съдебна делба на наследствен апартамент.

Тази съдебна делба за оставеният наследствен апартамент условно се развива в две съдебни фази фази.

Първата фаза на делбата на наследствен апартамент е разпределението между кои съсобственици (сънаследници) в какви квоти (дялове) се разпределя собствеността на наследствения апартмент.

Втората фаза от разпределението на наследствен апартамент, има за цел да уреди реално въпроса с разпределението на сметките  и извършените разходи.

ВАЖНА ОСОБЕНОСТ : За да е валидна съдебната делба е нужно да учавстват всички съсобственици – лично или чрез техен представител – адвокат.

Участници в делба на наследствен апартамент ?Kак се дели наследствен апартамент ?

Съдът определя стойност на наследствения апартмент, чрез насрочена експертиза -оценка на вещо лице по делото.

В случай, че съдът констатира, че процесния наследствен апартамент е неделим, се изнася на публична продан при принудително изпълнение

Всеки от съделителите учавства в публичната продан – търг.

В ситуацията на прехвърляне на дялове и идеални части от наследствен апартамент става дума за конкретна процедура

Затова всички участници в делбата трябва да бъдат изключително предпазливи, да търсят правата и да защитават интересите си.

Съсобствеността може да бъде прекратена и чрез прехвърляне на притежаваната идеална част. Прехвърлянето може да се направи в полза на другия съсобственик и така той да придобие целия имот.

За допълнителна информация и правни съвети, можете да се обърнете към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед на конкретната специфика при делбата на наследствен апартамент ?

Как се извършва съдебната делба на апартамент ?

Съдебната делба се извършва от районния съд , в чийто район се намира делбения имот. Ако предмет на делбата са повече от един недвижими имоти, ищецът - съделител, който предявява иск за делба, съответно избира съда, пред който да предяви иска си.

Колко време отнема делбата на наследствен апартамент ?

Съдебната делба на наследствен апартамент минава в две самостоятелни съдебни фази,(съдебни дела). Всеки съделител може да възрази против дела или размера на квотат ана друг участник в делбата. Той може да оспори размера на неговия дял, както и включването в наследствената маса на друг наследствен апартамент.

Съдебна делба на наследствени земи ?

Характерен вариант за превръщането на идеалната съсобственост в реална е т.нар. доброволната и съдебна делба. Възниква въпроса относно съдебна делба на наследствени земи ?

Искате да разделите съсобствения си имот? Позволете ни да ви помогнем да намерите опитен адвокат за успешна съдебна делба пред Райония съд.

Нашият екип е специализиран в разрешаването на сложни имуществени спорове и осигуряването на справедлива подялба на имуществото.

Независимо дали става въпрос за семейна или бизнес собственост, ние сме се погрижили за вас.

Не позволявайте повече проблемът със съсобствеността да ви спира – свържете се с нас още днес, за да започнем!

Съсобствеността може да възникне по различен начин – в резултат на сделка (доброволна съсобственост) или в резултат на наследяване, реституция.

В подобни хипотези много често между носител на право на собственост върху имот възникват усложнения, свързани със упражняване право на собственост.

Поради тази причина законът предоставя право на лицата, желаещи да прекратят възникнала съсобственост, да го направят.

Това може да стане именно с делба на съсобствения имот. Целта е след извършване на делба – за всеки съделител реален дял от вещта.

Важен е въпроса как се извършва съдебна делба ?

Към него се пристъпва когато съществуват непреодолими противоречия за разделение на имотите.  Това е способ за ликвидиране на съсобственост.Съдебна делба на наследствени земи ?

В този случай крайната цел е на всеки наследник да се възложи реален имот.

В случай, че това е невъзможно, получилият по-голям имот или дял следва да наплати разликата.

Как протича съдебната делба ?

Съдебната делба е самостоятелно производство пред съд, което според нас като адвокати по наследствени дела минава на две фази.

А/ Допускане на делбата

Б/ Извършване на делбата чрез т.нар. уравняване по сметки по чл. 346 ГПК.

Делбата приключва с разделяне на имотите между отделните сънаследници или т.нар. съделители.

Дело за делба цели да предостави на съделителите реален дял.

По общо правило всички спорове, в първата фаза на делбата, могат да се предявят, както чрез иск така и чрез възражение, като само чрез възражение, но не и чрез самостоятелен иск,

В това производство могат да бъдат предявени оспорванията на произход и оспорванията на осиновяване.

Също по общо правило по споровете в първа фаза на делбата по съединените искове съдът постановява отделен диспозитив.

По направените Възражения съдът се произнася само в мотивите чрез съдебното решение .

Изключение от горното е по конститутивни възражения за възстановяване на запазена част по чл. 30 ЗН и право чл. 12, ал. 1 ЗН.

В случаите когато имотът е неподеляем, било поради естеството на своята площ или поради други причини, то той се изнася на публична продан.

Получената сума пари за него се разпределя по-равно между сънаследниците.

ВАЖНО : Съдебна спогодба за неподеляем имот се предоставя на един от някой от съделителите при уравнение на дял.

Тя може да се  сключи по всяко време на делбеното производство.  Това важи за допускането на делбата със съдебно решение и след това.

При действието на няколко закона за регулиране на настоящата правна материя е уредена в Закон за Собствеността, Закон за горите, Закон за защитените територии, Закон за устройство на територията и др.

Разбира се, веднага възниква въпросът, може ли един съсобственик да продаде своята идеална част от земеделски имот на трети лица

Какво е ограничението на чл. 33 ал.1 ЗС …?

Най-важното условие в този случай е съблюдаването на изискванията на чл.33 от Закон за собствеността

„Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение“.

Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия спрямо останалите съсобственици. 

Защо е важно да знаете това?

Винаги указваме на нашите клиенти, какви са последствията ако декларацията по чл. 33 ал.1 ЗС е неистинска или трето лице купи частта на съсобственика във вреда на останалите съсобственици

В този случай заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия.

Искът пред съд в този случай трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.Съдебна делба на наследствени земи ?

Ако съсобственикът не плати дължимата сума в предвидения по закон срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.

Нашият съвет е самата декларация по чл. 33 ЗС да се завери от Нотариус, за да се избегне спорове.

В нея да фигурира ясно и точно цената, на която е била предложена земеделската земя за продажба.

В противен случай, тази сделка е лесно оборима и при възражение на някой от сънаследниците лесно би могла да бъде оспорена пред съд.

Лесно решение на проблема според нас при т.нар. неделимост на един земеделски имот е предложението на единия сънаследник към друг да изкупи неговия дял.

Доверете ни се, че ще се борим за вашите права и ще постигнем резултатите, които заслужавате.

Не позволявайте на съдебния процес да ви затрупа.

Намерете опитен адвокат, който може да ви помогне да се ориентирате в процеса на съдебна делба пред районния съд.  Нашият екип е специализиран в успешни делби на имущество, като гарантира, че интересите ви са защитени и правата ви са спазени.

С нашите експертни напътствия можете да бъдете спокойни, знаейки, че вашият случай е в умели ръце.

Не позволявайте на спора за съсобственост да ви възпрепятства.

Свържете се с нас още днес и открийте как можем да ви помогнем да постигнете благоприятен изход във вашия случай на телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Как се дели земеделска земя между наследници ?

Разделянето на наследствени земеделски земи между наследници става по няколко способа. Ако е налице съгласие между тях, това става с доброволна делба. Ако липсва такова съгласие между сънаследниците се пристъпва към Съдебна делба.

Кой може да иска съдебна делба на земеделски земи ?

Всеки един от сънаследниците или ако има и съсобственици може да поиска без ограничение пред Районен съд съдебна делба на земеделските имоти.

Може ли купувач да иска делба на наследствени земи ?

Да, но този купувач,вече трябва да е станал съсобственик в наследството с дял от наследствени земи, за да поиска и участва, а дори и да ининциира съдебна делба пред Районен съд

Кога се плаща съдебната такса при делба на земеделски земи ?

Съдебната делба протича в две фази и след всяка фаза съдът издава решение. Когато съдебната делба приключи съдът издава съдебно решение, с което осъжда страните да заплатят дължимата съдебна такса едва накрая на делото, след като приключи и втората фаза на съдебната делба пред Районен съд по чл. 341 ГПК

Длъжни ли са всички съсобственици да участват в Съдебната делбата

В случай, че някой от съсобствениците или когато се касае за наследствен имот, не са включени всички страни, то решението на Районен съд за делбата е нищожно. По делото пред Районен съд за съдебна делба са длъжни да учавстват всички съсобственици , наречени в това производство - съделители.

Запазена част от наследство

В ситуация на смърт на член на семейството и откриване на наследството, неминуемо възниква въпроса за т.нар. Запазена част от наследство.

Този въпрос е най-често задаваният въпрос по отношение на семейни отношения и наследствени дела.

Кантората се занимава активно с въпроси относно определяне  на тази запазена част от наследство.  запазена част от наследство

Запазена част от наследствоВ повечето случай, хората нямат представа, че разполагат с подобни възможности за претенция на запазена част от наследство.

В този смисъл Законът за наследството изрично посочва, че „Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.

Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя„.

С оглед на това, всеки наследник при завещание, или на дарение може да претендира за възстановяване на неговата запазена част от наследството на починалият наследодател.

Запазена част имат само деца, внуци, съпруг, родители !

В случай, че са налице завещателни или др. разпореждания на наследодателя приживе, законът е категоричен.

Съгласно разпоредбите на Закона за Наследството всеки пълноправен наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения.

Всеки наследник може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част.

Това той може да направи след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

Запазена част от наследствоЗа да се установи точната разполагаема част, както и размерът на запазената част на наследника, трябва да се образува една маса от всички имоти.

Това са всички имоти, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му.

Съобразно правилата в наследяването от цялата наследствена маса се изважда обикновената покъщнина.

Тази обикновена покъщнина остава за преките наследници, живели заедно с наследодателя и са се грижили за него.

РАЗМЕР НА ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ 

Съгласно закона запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:

  1. при едно дете или низходящи от него – 1/2, а
  2. при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.
  3. запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3.
  4. запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители.
  5. преживели  низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, затоа разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Всички сънаследници, които приживе са спомогнали да се увеличи наследството на наследодателя, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза.

Единственото условие в този случай е тези сънаследници да не са били възнаградени по друг начин от страна на починалият наследодател.

Законът въвежда понятието запазена част и разполагаем част в чл. 28 от ЗН.

Съгласно чл. 28, ал. 1 когато наследодателят остави низходящи, родители и съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което е тяхна запазена част от наследството. Т. е. братя, сестри, племенници, лели и чичовци и пр. нямат запазена част.

Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.

Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове

Съгласно Законът за наследството завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил друго.

В какви случаи човек има право на запазена част от наследството?

Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя

Как се определя размерът на запазената част на наследника ?

Съгласно Законът за наследството запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. 
Запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Колко точно е запазената част на всеки наследник ?

Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
Законът за наследството посочва, че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, трябва да се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му. От тази маса се вади обикновената покъщнина, която остава за наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него.

Как се възстановява запазена част на наследник ?

Правилата за възстановяване на запазена част са разписани в чл. 30-37 ЗН. Ако направеното дарение накърнява Вашата запазена част от наследството, може по съдебен ред да се предявите иск за НАМАЛЯВАНЕ на направеното дарение до размера, необходим за попълване на запазената Ви част.

Погасяване иск за запазена част

Претенциите и искове за запазена част по смисъла на чл. 30 ал.2 ЗН на наследниците, обхващат безвъзмездни сделки на разпореждане с имущестовото на наследодателя при които е налице погасяване иск за запазена част

Ако починалия наследодател се е разпоредил с покупко – продажба на имот приживе, наследникът не може да претендират за т.на.р запазена част.

Съгласно текста на чл. 14 ЗН всеки собственик на имущество може в случай на наследяване след своята смърт чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество

С това разпореждане не може да накърнява запазената част на наследниците – родителите, деца и внуци.

В случай, че наследодателят се е разпоредил с повече от разполагаемата част, наследник със запазена част може да иска намаляване.

Това се отнася за т.нар. безвъзмездни сделки на разпореждане – завещание, дарение.

Определяне размер на запазена част .. Погасяване иск за запазена част

Размерът на запазената част на горепосочените лица е определен в чл. 29 ЗН. В някои хипотези е посочен размерът на запазената част, а в други – на разполагаемата част.

Запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него и две трети – при две и повече деца,внуци.

В случай, че наследодателят е оставил деца и внуци и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете.

При едно дете разполагаемата част е 1/3, а при две и повече деца – 2/3 е запазена част.

При две деца има 1/4 разполагаема и 3/4 запазена част, при три и повече деца – 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3.

Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследява с родители.

Когато наследява с низходящи, запазената част е равна на частта на всяко дете.

Оспорване на запазена част по съдебен ред ..

В случай, че наследодателят е прехвърлил имущество чрез възмездна сделка на покупко-продажба, наследникът не може да се претендира за запазена част. Погасяване иск за запазена част

Единствената възможност е да се води дело за прикрита или симулативна сделка.

Това е така, защото много често родители приживе прехвърлят имоти уж с покупко-продажба, като прикриват всъщност дарение.

Ищецът – наследник е нужно да докаже, че при прехвърлянето на наследствен недвижим имот  приживе, купувачът не е платил цената на имота

Наследодателят като купувач по сделката ще доказва, че не е получил записаната в Нотариалният акт продажна цена.

Претенции за запазената част са възможни в хипотезата, при която наследодателят е дарил или завещал имущество.

Производство пред Районен съд …. иск запазена част

Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер може да иска намалението на завещание или дарение до обема на неговата запазена част.

Законът поставя и изискване към наследника да прихване направените в негова полза завети, с изключение на обичайните дарове.

Освен това, ако насочва претенциите си към наследник не по закон, то той трябва преди това да е приел наследството по опит.

Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява с иск пред Районен съд.

Съдебното решение на Районният съд, с което се отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част, подлежи на обжалване пред горестоящият Окръжен съд.

В този случай, иск за запазена част от наследството по смисъла на чл. 30 ал.1 ЗН, може да бъде предявен самостоятелно или в делбеното производство.

Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Срок за запазена част .. от наследството…

В теорията и съдебната практика обаче няма съмнение, че правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност.Погасяване иск за запазена част

Законът в чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) посочва, че общият давностен срок е петгодишен

Този срок се счита от откриване на наследството и упражняване правата на наследника по завещание.

В Постановление № 7/73 г. на Пленума на ВС се разглежда въпроса от кой момент възниква правото на иск за запазена част

Приема се че упражняване права по завещание става и посредством мълчаливи или фактически действия на заветника.

Необходимо е да се отбележи и че смъртта на наследника с право на запазена част не погасява правото му на запазена част

Правото на иск по чл. 30 ЗН може да се упражни от неговите наследници.

Законът за наследството предвижда и реда за намаляване на извършените разпореждания и направените дарения.

Пристъпва към намаляване на завещателните разпореждания и ако те не са достатъчни за допълване на запазената част, се преминава и към намаляване на даренията

Срок за оспорване на дарение ?

В последните няколко години, много актуален стана въпроса за срока за оспорване на направено дарение на недвижим имот.

Дарението е безвъзмездна сделка (договор), при която едно лице (дарител) безвъзмездно прехвърля свое имущество на друго лице (дарен).

  • Основното, което страните уговарят са отношенията между тях, които възникват по повод на даряваните вещи – техният вид и мотивът, на базата на който се прави дарението. Мотивите при договорите за дарение могат да са най-различни, като най-често това са просто облагодетелстване на надарения, подарък за даден повод и т.н.
  • Страни по договора могат да бъдат както хора, така и фирми, като това не се отразява по никакъв начин на неговото съдържание.
  • Правата и задълженията на страните са свързани с предаването на вещите и тяхното приемане, както и изразяването на благодарност от страна на надарения.
  • Договорът за дарение на движими вещи или пари трябва да бъде сключен с нотариална заверка на подписите, за да е действителен и да отговаря на изискванията на закона.
  • Когато едно дарение се основава единствено и само на един мотив и този мотив противоречи на закона или добрите нрави (приетите за обичайни правила на поведение между хората), тогава дарението е нищожно.
  • Дарението също е нищожно, ако условията или тежестта са невъзможни, когато не могат да се осъществят.
  • В случай, че се даряват ценни книжа, дарението трябва да бъде извършено чрез прехвърляне за всеки вид ценна книга начин – чрез джиро или цесия.

Какво гласи законът ?Срок за оспорване на дарение ?

Отмяната на дарението е възможна именно по този ред. Основанията, обаче, са изключително ограничени.

От една страна, дарението може да бъде отменено като нищожно. Общо основание за неговата нищожност е неспазването на предвидената форма

Отделно законът посочва изчерпателно хипотези на чл.227 от ЗЗД дарението може да бъде отменено. Това са случаите, когато надареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление,

Тук деянието следва да е извършено при обстоятелства, изключващи наказуемостта;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

В какъв срок може да се иска отмяна на дарението ?

В съдебната практика много голямо практическо приложение има и съответния срок за оспорване на дарение.

Като адвокат по наследствени дела, следва да посочим, че това е свързано с конкретни срокове. Искът за оспорване на дарение  може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отмена.

До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал.

Подсъдността на иска се определя от местоположението на имота, цената на иска – от неговата данъчна оценка.

До изтичането на този едногодишен срок за оспорване на дарение,  искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал до този момент.

Дарението може да бъде оспорвано от  лица, в полза на които законът  предвижда право на запазена част от наследството.

В случай, че дарителят е дарил недвижим имот и оставил низходящи и/или съпруг, те могат да оспорват дарението до размера на тяхната запазена част по закон.Срок за оспорване на дарение ?

Процедура по отмяна на дарението ?

За уважаването на иска за отмяна на дарение е необходимо наличието на три кумулативно дадени предпоставки:

А/ дарителят да се нуждае от издръжка/

Б/тази издръжката да е поискана от надарения

В/ надарения да е отказал дължимата издръжка на дарителя.

След изтичането на срок за оспорване на дарението, дареният може да отблъсне иска като направи и предяви т.нар. възражение за давност.

Лицата с право на запазена част могат да предявят претенциите си само по съдебен ред за възстановяване на запазената им част.

Ако съдът уважи иска  по чл. 227 , ал.1 от ЗЗД, той отменя договора за дарение.

Съобразно изискванията на закона следва да отбележим, че предварителен отказ от право на оспорване на дарение е нищожен. Отмяна на дарение не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба.

Надареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.Срок за оспорване на дарение ?

Ако по безвъзмезден начин (с дарение или завещание) дарителят е накърнил запазената част от наследството, която се полага на законните му наследници с право на запазена част

Това са само 2 категории низходящи (децата) и преживял съпруг. В този случай би могло да се иска по съдебен ред възстановяване на запазената част.

Уважаването на такъв иск не води до отмяна на направеното дарение.

Това води до неговото намаляване (редукция), като принципно искът за оспорване на запазената част от наследството се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок.

За допълнителна информация, се обърнете за консултация на тел. 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.com

Какво представлява договора за дарение?

С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Дарението на движими имущества може да стане по два начина: - писмена форма с нотариално заверени подписи или - чрез предаване на самата движима вещ.

Мога ли да отменя дарение?

Да, договорът за дарение може да се отмени в три самостоятелни случая. За уважаването на иска за отмяна на дарение е необходимо наличието на три кумулативно дадени предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, тя да е поискана от надарения и последният да е отказал дължимата издръжка. Дарителят да се нуждае от издръжка означава неговите доходи да не са достатъчни да покриват необходимите разходи за покриване на неговите минимални житейски нужди.

Какво трябва да съдържа Договорът за дарение ?

Основното, което страните уговарят са отношенията между тях, които възникват по повод на даряваните вещи – техният вид и мотивът, на който се прави дарението.Най-често това е облагодетелстване на надарения, подарък за даден повод. Страни по договора могат да бъдат както хора, така и дружества. Права и задължения на страните, свързани с предаването на вещите и тяхното приемане

Кога се отменя дарение?

Може да се отмени дарение, ако дареният: умишлено убие или се опита да убие дарителя, съпруга/съпругата ми или негово дете Ако надарения обвини дарителя в престъпление, за което ще бъде наказан със затвор за повече от 3 години; В случай на отказ от издръжка, от която дарителят се нуждае;

Каква е процедурата по отмяна на дарение?

Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това. Подсъдността на иска се определя от местоположението на имота и неговата данъчна оценка.

Ако съдът разреши отмяната на дарението?

Надареният трябва да върне незабавно дарението, заедно с всичко, което е получил по него на дарителя си.

Договор за дарение

В правната доктрина е възприето, че предмет на дарение могат да бъдат всякакви вещи, описани в писмен Договор за дарение.

Когато говорим за прехвърляне на имот чрез дарение, става дума за всякакъв вид недвижими имущества. В тези случаи преотстъпването се осъществява напълно безвъзмездно, като сделката може да се развали:

А/ само по взаимно съгласие или

Б/ въз основа на основания, вписани в Закона за задълженията и договорите.

В случаите от практиката дарение на имот се прилага между роднини – деца и родители, съпрузи, братя и сестри

В практиката да съществуват и други обстоятелства за извършване акт на дарение.

  • Основното, което страните уговарят са отношенията между тях, които възникват по повод на даряваните вещи – техният вид и мотивът, на базата на който се прави дарението. Мотиви за дарение – са най-различни – подарък за даден повод и т.н.
  • Страни по договора могат да бъдат както хора, така и фирми, като това не се отразява по никакъв начин на неговото съдържание.
  • Правата и задълженията на страните са свързани с предаването на вещите и тяхното приемане, както и изразяването на благодарност от страна на надарения.

Обещанието за дарение не произвежда никакво действие. Договор за дарение

Прехвърлянето на имот чрез дарение от един собственик на друг се различава от придобиването на имуществото чрез покупко-продажба

По този начин му се предоставя безвъзмездно ползване, без сделката да има материален характер.

Най-често тази процедура се използва при прехвърляне на жилище между роднини, но са възможни и други обстоятелства.

Това е гаранцията за новия собственик, че имотът става безвъзмездно негова лична собственост.

Имот може да се прехвърля чрез дарение и в други случаи и на други лица, включително и на малолетни, стига те да са надлежно представени.

Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно.

Нищожно е дарение, когато мотивът, с който е направено е противоправен на закона или добрите нрави.

Регламентация на договора за дарение

  • Договорът за дарение на движими вещи или пари трябва да бъде сключен с нотариална заверка на подписите, за да е действителен и да отговаря на изискванията на закона.
  • Когато едно дарение се основава единствено и само на един мотив и този мотив противоречи на закона или добрите нрави, тогава дарението е нищожно.
  • Дарението също е нищожно, ако условията или тежестта са невъзможни, тоест не могат да се осъществят. За значението на условията и тежестите в договора за дарение може да прочетеш по-надолу.
  • Ако се даряват ценни книжа, дарението трябва да бъде извършено съобразно предвиденият за прехвърляне за всеки вид ценна книга начин – чрез джиро или цесия.

С него дарителят прехвърля веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Дарението е едностранен договор, тъй като поначало за дарения не възникват никакви задължения.Договор за дарение

Дарението може, обаче, да бъде направено под условие или да бъде скрепено с някаква тежест.

Дарението е едностранен договор, при който една от страните придобива права, а другата -задължения.

Надареният не поема никакви задължения към своя дарител. Неспазването на тези правила е основание за отмяна на договора за дарение.

Дарението е едностранен договор, но двустранна сделка

В този договор участват две насрещни волеизявления – на дарителя и на този, който приема дарението. В правната теория се приема, че при едностранната сделка се съдържа само едно волеизявление.

А ако дарителят е физическо лице, то той трябва задължително да е дееспособен.

Процедурата по прехвърляне на имот чрез дарение се извършва пред нотариус и задължително в областта, в която се намира съответният имот.

Като всяко едно прехвърляне на недвижимо имущество, и в този случай процесът е съпътстван от документация, която е необходимо да бъде предварително подготвена и представена от страна на дарителя. Договор за дарение

Законът е категоричен, че дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог от непълнолетие деца са нищожни.

Форма на договор за дарение ……….

Според закона, във всички случаи на дарение на недвижим имот, то трябва да се осъществи под формата на нотариален акт.

Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване.

Следва да отбележим, че дарение обаче може да получи всяко физическо или юридическо лице, без значение от възраст.

Нотариалната такса се заплаща на нотариуса, удостоверяващ прехвърлянето на имота чрез дарение, като се изчислява по определена скала

Процедурата по даряването на имота е необходимо да се извърши пред нотариус в областта, в която се намира недвижимото имущество, предвидено за дарение.

В случай че се налагат заличавания, вписвания, отбелязвания и нанасяне на друг вид изменения в документацията, то е необходимо да се обърнете към съответната служба по вписванията, след разпореждане на съответния съдия по вписванията.Договор за дарение

Отмяна на договор за дарение……

Важно е да се знае, че дарението може да бъде отменено.

Разпоредбата на чл. 227 ЗЗД предвижда отмяна на дарението при конкретни обстоятелства.

Пример за нарушение са опит дареният умишлено убие дарителя.

Допълнителни основания за отмяна на договора за дарение са и ситуациите в които надареният, се опита да набеди дарителя в престъпление,

Основание за отмяна на договора за дарение е отказ за  издръжка, от която дарителя се нуждае.

Отказ от издръжка на дарител е обществено укорима форма и поради това непризнателността се цени като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарение.

Искът за отмяната може да се предяви в едногодишен срок, който тече от момента, в който на дарителя са станали известни основанията за отмяна на дарен.

За допълнителна информация, моля да се обърнете към нас за информация на следния телефон + 0897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg 

Какво представлява Дарението ?

Дарението е договор, чрез който дарителят отстъпва – веднага и безвъзмездно нещо на надарения, който го приема. Съгласието на страните е необходим елемент на сделката – т.е. дарителят следва да има намерение да надари и да изрази волята си за това, а надареният да приеме дара

Какви особености има Договора за дарение ?

При дарението на недвижим имот, задължителната форма е с нотариален акт, а при дарение на движима вещ – писмена форма с нотариална заверка на подписите, а на ценни книжа – по надлежния начин за прехвърляне

Как се отменя Договор за Дарение ?

С Договора за дарение имуществото се прехвърля веднага, безвъзмездно. Дарителят не може да го отмени по свое усмотрение. В ЗЗД са регламентирани основания за отмяна на дарение

Какви са основанията за отмяна на Договор за дарение ?

основания са налице, когато дареният: умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства: да набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена; отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае;

Как се отменя Договор за Дарение ?

Договорът за дарение може да бъде отменен само по съдебен ред. При основания за отмяна, законът предвижда исков ред за защита. Искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаване основанията за отмяна на дарението

Има ли особени основания за отмяна на дарение ?

Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД дарението може да бъде отменено при отказ на дарителя от издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките за отмяна на дарение са – нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено до дарения и отказ да дава издръжка.

Кога може да бъде поискано разваляне на договор за дарение ?

Няма срок за иск за разваляне срока на сключен договор за дарение, стига да е налице непризнателност на надареното лице. В едногодишен срок след отправено искане, дарителят може да поиска от съда да отмени дарението поради непризнателност.

Запазена част наследство

В практика по наследствени дела е обичайно наследодателят, притежавайки наследство се разпорежда приживе. Възниква въпроса каква е запазена част от наследството ?

Законът пази запазената част на всеки наследник единствено в хипотеза или на завещание, или на дарение, или на двете едновременно

Какво представлява запазена част наследство 

Било чрез изготвянето на завещание, било чрез възмездна сделка към трети лица, често се стига до накърняване на т.нар. запазени части за наследниците.

Въз основа на това възниква празната възможност на основание чл. 30 ЗН за предявяване на иск за запазена част от наследството.Запазена част наследство

Какво гласи законът ?

„Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна  запазена част от наследството.

Онази част от наследството извън запазената част е разполагаема част на наследодателя“.

При продажба приживе на имоти чрез покупко-продажба или договор за издръжка и гледане, разпорежданията на наследодателя, не могат да се атакуват след смъртта му.

Наследодателят реално може да продаде цялото си имущество на непознати хора и наследниците не могат да имат претенции за запазени части.

Законът дава възможност  на наследниците по закон да оспорват извършени възмездни сделки на наследодателя чрез доказване на симулация.

Законът  за наследството брани онази запазената част на всеки наследник, само в хипотеза на извършено завещание, или дарение.

Запазената част от наследството на наследодателя имат негови деца, внуци, съпруг, родители.Запазена част наследство

Кръг наследници за запазена част от наследството 

Право на запазена част имат само деца, внуци, съпруг, родители.

Според ЗН запазената  част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:

  • при едно дете или низходящи от него – 1/2, а
  • при две и повече деца или  низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3.

Запазената част на съпруг е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители.

Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.

Разполагаема част при едно дете е 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е 1/6 от наследството.

За да се определи разполагаемата и запазената част на наследника, се образува маса имоти, принадлежали на наследодателя при смъртта му.

Наследодателят може да се разпорежда с имуществото си чрез покупко-продажба, прехвърляне на имот срещу издръжка.

Когато става дума за дарения и завещания, то частта от имуществото, с която наследодателят може да се разпорежда, е само 1/3.

В случай, че наследодател се е разпоредил с повече от 1/3 от имуществото си, то наследник със запазена част може да поиска намаляване до размера на тази част.

Същественото което следва да се знае, че правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред. 

Съдебното решение отменя завещателно разпореждане или дарение, за да се възстанови запазената част.Запазена част наследство

Исковете за запазена и разполагаема част могат да се предявяват  в съдебно производство така и част от делбения процес.

Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Смъртта на наследника с право на запазена част не погасява правото му на запазена част и то може да се упражни от неговите наследници.

ЗАПАЗЕНА ЧАСТ ЗА НАСЛЕДНИК

Лице, навършило 18 години, способно да действа разумно, може да се разпорежда с цялото си имущество след смъртта чрез завещание.

 За повече информация или справка относно запазена или разполагаема част от наследство, обърнете към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде отговорено навреме.

Приемане и отказ от наследство

След смъртта на едно лице, при откриването на наследството се открива и възможност за избор на неговите наследници за приемане и отказ от наследство.

Това до голяма степен се обуславя от факта и на възникналите и наследствени права и задължения.

Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

Наследникът не е обвързан от срок, в който следва да заяви своя отказ от наследство.

Съгласно Закона за наследството наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

Наследникът не е обвързан от срок, в който следва да заяви своя отказ от наследство.

Ако  наследник се забави твърде дълго, всеки, който има интерес, може да поиска от съда да определи срок, в който наследникът следва да заяви дали приема или се отказва от наследството.

Отказ от наследство се прави преди наследството да бъде прието

Ситуацията възниква най-често при смърт на едно лице или дете, починело и оставило на своите родители финансови задължения.Приемане и отказ от наследство

Отделно в случай на смърт на единият от съпрузите, другия може да се окаже неподготвени за приемане и отказ от наследство, с оглед делата и задълженията на починалия.

Как се приема наследство ?

По правило наследството включва както имуществените права (активите) на наследодателя, така и неговите задължения (пасивите).

По тази причина наследниците при приемане и отказ от наследство, винаги наследяват както имотите, влоговете, ценните книжа, движимото имущество и т.н. на наследодателя

Това се отнася и до негови задължения – банкови кредити, неплатени сметки към монополисти, заеми от частни лица и др.

Приемане и отказ от наследство

В случай, че бъде открито наследство, винаги първо трябва да се проверят активите и пасивите на наследодателя

Като адвокат по наследствени дела, съветваме клиентите да се направи справка за задълженията на наследодателя и връзка с  кредиторите, ако те са известни на наследниците.

Важното в този случай при решението за приемане на наследство е да се установи дали наследодателят е имал задължения и непогасени вноски по кредитни позиции.

Всички тези проверки стават с представяне на удостоверение за наследство. Ситуацията ще се усложни когато наследниците не знаят за дълга.

Законът за наследството дава два начина за да се гарантира срещу кредиторите на наследодателя – отказ от наследство и приемане на наследството по опис.

Най-важно е да се уточни,  кои са преки наследници.

Наследяването възниква като резултат от родствената близост и степен на родство

Със смъртта на наследодателя се открива наследството за определена от закона група лица.Приемане и отказ от наследство

Действия при приемане наследство

Приемането на наследството може да стане изрично – с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито то.

В този случай приемането се вписва в  т.нар. Особена книга на Районен съд.

  1. Действия по приемане на наследството са :
  2. Деклариране наследения недвижим имот
  3. откриване партиди за ток, вода и др. на имота
  4. Изваждане удостоверение за наследници
  5. Плащане данъци, и др. задължения на наследодателя

Важно е да се знае, че щом веднъж наследникът е приел наследството – изрично или с конклудентни действия, той отговаря за всички задължения.

Отказ от наследство

Приемане и отказ от наследство

Един от вариантите за действие на наследника е да се откаже от наследството. Така той ще се освободи и от задължението да изплаща кредита на наследодателя.

Ако наследникът не желае да приеме наследството или узнае за откриването му, след като е изтекъл срокът за приемане по опис, не желае да поеме риска да приеме наследство, той може да се откаже.

Отказът се извършва със съдействието на адвокат по наследствени дела, който може да подготви всички необходими документи и впише това обстоятелство съгласно изискванията на закона.

Законът не допуска частичен отказ от наследство

Законът определя тази последователност като посочва, че първият ред наследници по закон са деца, внуци, втори ред – родители и други възходящи, трети ред – братя, сестри и техни деца, внуци, и четвърти ред – други роднини по съребрена линия до шеста степен включително.

Особена позиция при наследяване съгласно Закона за наследството заема и преживелият съпруг.

Според закона, съпругът наследява с всеки от тях, а ако няма други наследници, получава цялото наследство.

В тази ситуация – при отказ на наследници от първи ред, обикновено следват откази от останалите редове и се стига до придобиване от държавата

В закона е предвидено, че когато няма наследници по закон или всички се откажат от наследството.

Движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и парцелите и имотите, предназначени за жилищно строителство на починалия

За повече информация можете да се обърнете на телефон  + 359 897 90 43 91  или  info@lawyer-bulgaria.bg

Кога се прави отказ от наследство ?

Отказ от наследство може да направи лице, имащо качеството наследник, което желае да отграничи отговорността на своя наследодател и откаже да приеме наследството му.

Как се прави отказ от наследство ?

Отказ от наследство може да се направи с писмено заявление до районния съд, в района на който е открито наследството. Наследството се открива в момента на смъртта по последния постоянен адрес на починалото лице

Правни последици при отказ от наследство?

След вписване на отказа се счита, че наследникът не е имал права върху наследството и не е бил наследник. Последица от така направения отказ от наследство е уголемяване на дяловете на останалите наследници, които са от същото коляно като отказалия се. Важно е да се знае, че при отказ от наследство кредиторите на лицето, което се е отказало от него, могат да искат унищожаване на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имущество на наследника.

Може ли дете да извърши отказ от наследство?

1. Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. 2. Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. Отказът от наследство може да има много сериозни последици за имуществото на детето. Налице е необходимостта интересите на детето да бъдат охранявани чрез извършване на преценка от независим правораздавателен орган, тъй като малолетното дете не извършва действието лично, а чрез законния си представител. Именно интересите на детето са водещи и са основна ценност, а за да се вземе решение по такъв казус районният съд следва да съпостави стойността на активите на наследството, ако има такива, със стойността на задълженията на наследодателя.

Как се наследяват идеални части ?

В последните години често се поставя въпроса за това как се наследяват идеални части ? 

Законът за наследството се посочва, че съпруг наследява поравно с дела на всяко едно дете. При наследяването е важно, че то става в идеални части, а не в реални.

Това автоматично ги класира в хипотезата на съсобственост, а това, от своя страна, означава, че един наследник не може просто да си вземе дела.

Разпределението и определянето на дяловете на наследството в реални части става чрез делба. Съгласно чл. 69 от Закона за наследството всеки наследник може да поиска по всяко време делба.

Законът му дава това право, дори и ако има противно разпореждане на наследодателя.  Как се наследяват идеални части ?

Принципи на наследяване

Законът за наследството очертава ясно и примерни изключения от принципа на равно делба на наследствен имот.

Най-честият вариант, при който възниква ситуация на наследяване на имот, е случаят при смърт на съпруг.

Неравенството на дяловете се изравнява с пари, а имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.

При делбата трябва да участват всички наследници. В противен случай тя ще е нищожна.

Цялото имущество което отделните съпрузите са придобили по време на техният брак се включва в т.нар. „съпружеска имуществена общност“.

При прекратяването на сключеният брак, както или смърт на единия съпруг, преживелият съпруг по закон съпругът придобива половината от наследственият имот.

За останалата едва втора същият наследява заедно с децата или негови наследници от по-горен ред.

Наследниците, които наследяват с преживелият съпруг получават идеални части от наследственият имот.

НАСЛЕДЯВАНЕ НА ПРЕЖИВЯЛ СЪПРУГ

Законът за наследството е предвиди значителна част от наследството и наследствените имоти, в това число и банкови сметки, да получи преживелия съпруг.

Затова преживелият съпруг ще получи идеална част целия имот, заедно с отделна част от идеалните части на втората половинка от наследственият имот останал в наследство след смъртта .

В случай, че починалият съпруг има и други имоти, то преживелият съпруг и  техните общи наследници ще наследят по равни части.

Преживелият съпруг няма преимуществени права при разпределението на наследствените имоти, който НЕ са придобити по време на брака

Важно При наследяването се получават на идеални части, които не могат да бъдат прехвърлени чрез продажба без съгласие от другите наследници.

При наследяването между съпруг и низходящи винаги се стига до образуване на идеална съсобственост.Как се наследяват идеални части ?

Законът посочва, че съсобственик може да служи с общата вещ съобразно нейното предназначение, по такъв начин, че да не пречи на другите.

Но съществуват ситуации в който тази обща вещ се използва лично само от отделни съсобствениците.

Това обезщетение се дължи само след писмена покана и уведомяване на тези заинтересовани лица.

Законът е предвидил отделните съсобственици да прекратят съсобствеността при предвиденият законов ред за това.

Като адвокат по наследствени дела, консултираме запитвания, за прекратяване на съсобствеността чрез делба, а именно :

1. Прехвърляне на идеални части от недвижим имот чрез продажба.

2.Замяна и дарение на идеални части от недвижим имот

3. Доброволна делба на недвижими имоти

4. Съдебна делба на наследствени имоти и имуществото на наследодателя

При съдебната делба е задължително да участват всички съсобственици.

В първото съдебно заседание всеки може да възрази против правото на някого да участва в делбата или против размера на неговия дял.

Съдебната делба минава през две фази.

Първата фаза на делбата пред Районен съд е по нейното допускане и определяне на дяловете на отделните съделители.

Ако съдът приеме, че тя е допустима, в решението трябва да се запише изрично между кои лица и за кои имоти ще се извърши, каква е частта на всеки.

Втората фаза се нарича „уравняване по сметки“.

При нея се извършва реалното и окончателно разделяне на имуществото.

В случай, че в наследствената маса има имот, то в тази фаза той бъде възложен на един от наследниците, а за останалите да има изравняване с пари.

Актуална информация за наследствени дела, лесно може да получите на тел. + 359 897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg