Мярка за неотклонение
След като се образувано досъдебно производство и то премине към образуване на наказателно дело се прилагат т.нар. мярка за неотклонение.
Мярка за неотклонение е изчерпателно изброени в НПК средства за процесуална принуда, които законът допуска по отношение на лице, обвинено в извършване на престъпление от общ характер.
Най-често се касае за производство, което се възбужда от прокурор и се развива с негово участие/, когато са налице едновременно две законоустановени предпоставки:
- 1. доказателствата по делото да сочат, че е налице обосновано предположение престъплението да е осъществено от това лице.
- 2. да съществува опасност лицето да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.
Спрямо едно лице може да се определи само една от посочените мерки за неотклонение, като при преценката коя от тях следва да се приложи се взимат предвид вида на престъплението и степента му на обществена опасност, събраните доказателства, здравословното и имущественото състояние на обвиняемия и т.н.
Задържането под стража е най-тежката мярка за неотклонение, която може да се вземе, както в досъдебното производство, така и в съдебната фаза на процеса, при определени визирани в закона хипотези
Мерките за неотклонение имат за цел да се попречи на обвиняемия:
А/ Да се укрие
Б/ Да извърши престъпление
В/ Да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.
Видове мерки за неотклонение
Мерките за неотклонение са четири: подписка; гаранция; домашен арест; задържане под стража.
При мярка „подписка“ обвиняемият поема задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган.
Гаранцията може да бъде в пари или ценни книжа.
При нейното определяне, съдът взема предвид и имущественото положение на обвиняемия.
Гаранцията може да бъде представена от обвиняемия или от друго лице.
Тя се освобождава, когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наложеното наказание.
Домашният арест се състои в забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган.
Съдът определя адреса, на който ще се изпълнява домашния арест. Характерно за мерките е, че по наказателни дела от общ характер още при досъдебното производство :
- да се укрие, да извърши престъпление или
- да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда.
Мерки за процесуална принуда не се прилагат по всяко наказателно дело. Те могат да бъдат прилагани само на лица, които са обвиняеми.
Мярка за неотклонение може да бъде наложена само, ако е налице основателно предположение, че е извършено престъпление.
Съгласно чл. 30, ал.3 от Конституцията на Република България:
В посочени от Закона неотложни случаи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт.
В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност.
Според чл. 5§4 от Европейската конвенция по правата на човека
Βсеки арестуван или лишен от свобода има право
- да обжалва законосъобразността на своето задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе;
- в случай че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.
Целта на тези мерки за процесуална принуда е да попречат на дееца и извършителя да се укрие.
Целта е да се предотврати възможност да бъде извършено следващо, ново престъпление
Целта е да се елиминира възможността да се осуети изпълнението на самото наказание, както и изпълнение на присъдата.
Мерките за неотклонение не са задължителни, но в един по -сложен процес се прилагат с оглед гарантиране изпълнение на наказание.
Налагат се по преценка на органите по наказателното производство, като нямат определена последователност.
Възможно е да бъде наложена най-тежката мярка – ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА
Тя може да бъде заменена с най-леката – „ПОДПИСКА„ и обратно.
Съществен момент в обжалване мярка за неотклонение е, фактът, че самото налагането на постоянна мярка „задържане под стража“ или „домашен арест“
В това съдебно определение на първата инстанция може да се обжалва пред по-горестоящият Окръжен съд.
Определяне на мярка за неотклонение
При определяне мерките за неотклонение, съдът съобразява степента на обществена опасност, доказателствата здравословното и семейно състояние.
Основните мерките за процесуална принуда са се открияват с особености
1 При ПОДПИСКА, изпълнението на задълженията на задържаното лице се изпълва- същият да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган/;
2. При мярка за процесуална принуда – ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ /пари или в ценни книжа/ – представена от обвиняемия или друго лице в определен срок от 3 до 15 дни при първоначално определяне.
Тя се освобождава когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието .
Затова най-общо казваме, че гаранцията се освобождава в случаите, когато наказателното производство приключи с присъда.
Съдът, който определя мярката за неотклонение по отношение на конкретно лице при следните факти и обстоятелства:
- Вид, степен на обществена опасност на деянието;
- събраните доказателства срещу съответният извършител;
- неговото психологично и здравословното ми състояние;
- семейно положение на извършителя (в случай, че има деца, за които грижи);
- вид и предмет на упражняваната професията на извършителя;
- възраст ми и други данни за личността на извършителя
При определяне на съответната мярка за неотклонение от съществено значение имат допълнителни критерии. За допълнителна информация се обърнете на тел. + 359 897 90 43 91 или mail : office@lawyer-bulgaria.bg
