Публикации

Съдебни дела срещу ЧСИ

В съвременните условия на усложнена бизнес среда, все по често идват клиенти, който имат нужда от правни услуги. Все по често и от добър и опитен адвокат при оспорване на изпълнителен лист.

Най-общо, като адвокати оспорване на изпълнителен лист,  можем да посочим, че това е акт на съдебен орган. Той посочва право на принудително изпълнение за реализиране на вземане от взискателя към длъжника.

Задължава частният (или публичният) съдебния изпълнител, въз основа на издаден изпълнителен лист от граждански съд, да образува т.нар. изпълнително дело. С други думи, принудително производство, в което да бъде събрано вземането.

Последствията при неплащане на възникнали задължения са най-различни в зависимост от подхода на ЧСИ:

  • Характерно за този случай е сериозно начисляване на допълнителни лихви, такси и разноски, които трябва да плащаш заедно с просрочените задължения по кредита;
  • От др. страна може да се стигне до предприемане на действия от страна на кредитора, които имат за целОспорване на изпълнителен лист

    да ви накарат да платите;

  • След изпращането на т.нар. Покана за доброволно изпълнение, ще започне принудително събиране на задължението чрез налагане на различни видове обезпечителни мерки от страна на съдебният изпълнител.

Основно правило в тази ситуация е, че изпълнителният лист се иска в изрично производство пред първоинстанционния Районен съд

След края на делото, след получаването на съдебното решение, се изготвя писмена молба. С нея се издава изпълнителен лист.

Съдебното производство по оспорване на изпълнителен лист е сравнително леко и едностранно.

В този случай, като добри и опитни адвокати ще Ви кажем, че тук длъжникът НЕ участва. Сезираният вече районен съд се произнася в закрито заседание с едно съдебно определение. Разбира се, длъжникът може да обжалва с частна жалба пред по горестоящия, в случая – Окръжния съд.

Всеки добър и опитен адвокат ще Ви каже, че особено голямо значение тук има срока за оспорване изпълнителен лист.

Законът посочва, че срокът за подаване на частна жалба тече от деня, в който на длъжника е връчена призовка за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител. В този случай, съветваме нашите клиенти, че  длъжникът ще узнае за издадения срещу него изпълнителен лист.

Но това ще стане едва след като вече е образувано срещу него изпълнително производство.

Нашата работа като адвокати по търговски и граждански дела е да изградим правилната защита в ситуацията, в която длъжникът е бил вече поканен да изпълни доброволно задължението си.

Процес по оспорване на изпълнителен лист

Издаденият срещу длъжника изпълнителен лист е предпоставка за допускане на т. нар. изпълнителен процес. Той най-често е пред ЧСИ. Самият изпълнителен лист е съдебен акт, който удостоверява правото на принудително изпълнение. Веднъж издаден, той дава възможност да бъде упражнено принудително събиране на вземането и овластява и задължава частният съдебен изпълнител да пристъпи по молба на взискателя – кредитор към принудително изпълнение на вземането.

Като адвокати по граждански дела признаваме,че има различни ситуации, в които при решение на съд на държава, извън ЕС е необходимо: да се признае съдебно решение.

След това съда, който е признал решението е съответно компетентен и оправомощен да издаде ИЛ. Съветваме нашите клиенти , че ако длъжникът няма постоянен адрес в България, делото може да бъде образувано и по адрес на заинтересованата страна – Взискател.

Като адвокат по търговски дела, знаем, че въз основа на Регламент за европейското изпълнително основание при безспорни вземания № 805/2004г. е характерно, че докато не влезе в сила решението за допускане на изпълнение, ИЛ не се предава на кредитора.

ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ОБХВАТ НА ЗАПОРA

Съгласно чл.341, ал.1 от ГПК /отм. – ДВ, бр. 59/2007г., в сила от 01.03.2008г./ и чл.446, ал.1 от новия ГПК /ДВ, бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г./ изпълнението може да бъде насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималното месечно трудово възнаграждение.

Следователно, когато се касае за налагане на запори върху парични вземания на длъжника е необходимо да се преценява и факта, дали те произлизат от труд или от друг вид правоотношения.

Обезщетенията и помощите, изплащани от фондовете на държавното обществено осигуряване по реда на Част първа, Глава ІV от Кодекса за социално осигуряване нямат характер на трудови възнаграждения или на възнаграждения, произтичащи от труд. Същите се изплащат за обстоятелството, че за лицето е възникнал даден осигурителен риск.

В случай, че лицето ползва отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане, за отглеждане на малко дете или е останало без работа, частният съдебен изпълнител по смисъла на чл. 446 ГПК не би трябвало да налага запорни съобщения.

Дължимите обезщетенията, които се изплащат от системата на Държавното обществено осигуряване се дължат поради обстоятелството, че лицето е в невъзможност да упражнявава трудова дейност или че е останало без работа, а не защото упражнява такава, поади което същите не са трудови възнаграждения и не подлежат на прилагане на обезпечителни мерки и съдебни запори.

Оспорване на изпълнителен лист

Предвид това липсва законно основание принудителното изпълнение в изпълнителния процес да се насочва срещу получаваните от лицата обезщетения, изплащани от фондовете на държавното обществено осигуряване с изключение на пенсиите, които чл.446, ал.1 ГПК изрично посочват като парично вземане, върху което могат да се налагат запори.

Съгласно чл.446, ал.1 ГПК изпълнението може да бъде насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималното месечно трудово възнаграждение.

Следователно, когато се касае за налагане на запори върху парични вземания на длъжника е необходимо да се преценява и факта, дали те произлизат от труд или от друг вид правоотношения.

Обезщетенията и помощите, изплащани от фондовете на държавното обществено осигуряване по реда на Част първа, Глава ІV от Кодекса за социално осигуряване нямат характер на трудови възнаграждения или на възнаграждения, произтичащи от труд.

Същите се изплащат за обстоятелството, че за лицето е възникнал даден осигурителен риск.

Например – лицето ползва отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане, за отглеждане на малко дете или е останало без работа.

Затова обезщетенията от държавното обществено осигуряване се изплащат за обстоятелството, че лицето е в невъзможност да упражнявава трудова дейност или че е останало без работа, а не защото упражнява такава.

Предвид гореизложеното липсва законно основание принудителното изпълнение в изпълнителния процес да се насочва срещу получаваните от лицата обезщетения, изплащани от фондовете на държавното обществено осигуряване с изключение на пенсиите, които чл.446, ал.1 от новия ГПК изрично посочват като парично вземане, върху което могат да се налагат запори.

За повече информация можете да се обърнете към нашите специалисти и да получите адекватна правна консултация за интересуващите Ви въпроси на телефон  + 359 897 90 43 91 или  info@lawyer-bulgaria.bg.

Само така ще си спестите средства и неприятности, а понякога и доста усложнения, ако спазите срока и навреме подадете нужните възражения срещу издадения срещу Вас изпълнителен лист.