Публикации

Видове заповедно производство 

В законодателството съществуват два вида заповедно производство

  • Заповедно производство по чл. 410 от ГПК;
  • Заповедно производство въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Тук ще разгледаме внимателно същността и особеностите на първият вид.  Обикновено заповедно производство,което се провежда само и единствено при доказано наличие на задължение въз основа на финансови документи. В практиката на съдилищата масово използвано е прилагането на фактури за удостоверяване размер и основание на дължимост на определено задължение.наследствени дялове. Адвокат наследствени дела

Заповедно производство по чл. 410 от ГПК.

Съдебната практика и законът допускат, че Заповедно производство може да се иска с издаване на заповед за изпълнение само за сума  до 25 000 лева /арг. чл. 104, т. 4, вр. чл. 103 ГПК/. Но ако исковата претенция надвишава установеният праг от 25 000 лв., същата може да се предяви само в исково производство.

Съществена особеност на т.нар. Заповедно производство е, че при установеното Заповедното производството по чл. 410 ГПК няма специално изискване за доказателства.

Приложенията към Заявлението са пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник и документ за внесени държавни такси и разноски, когато такива се дължат.

Естествено, това не важи за заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ, при което съответният документ по чл. 417 от ГПК следва да бъде приложен към заявлението.

Следващо предимство на Заповедното производство, , гарантиращо бързина и ефективност на гражданското правораздаване, е съкратеният 3 (три) дневен срок за издаване на заповед за изпълнение – чл. 410, ал.2 ГПК.

Този съкратен инструктивен срок, който въвежда закона, е обусловен от опростения и стандартизиран вариант на заявлението в сравнение с молбата за издаване на изпълнителен лист и липсата на приложени към него доказателства, които да се обсъждат от съдебния състав.

Съществен момент в Заповедното производство е  връчването на препис от заповедта за изпълнение на лицата, срещу които се иска издаване на изпълнително основание.  На пръв поглед това действие може сериозно да усложни цялата процедура и засегне интересите на Кредотора.

Но то създава следните предпоставки за законност на самата процедура, а именно :

А/ длъжникът бива уведомен за претенциите на заявителя представлява своеобразна проекция на принципите на състезателното начало и равенството на страните в гражданския процес

Б/Предоставя се възможност длъжникът да изгради своята защита., предоставяйки му правни възможности за това, чрез плащане в двуседмичният срок от връчването на заповедта за изпълнение или чрез подаването на обикновено възражение срещу същата тази Заповед.

Възражение, подадено в срок и в законоустановена форма дава право на Кредитора да предяви иск относно вземането си в месечен срок, довнасяйки дължимата държавна такса съгласно условията на чл. 422 ГПК вр. чл.415 ГПК.

В исковия процес родовата подсъдност се определя от предявения размер на иска, а не от размера на цялото вземане. Това правило следва да  намери приложение и в заповедното производство както по аналогия, така и с оглед изричните разпоредби на чл.410, ал.1 ГПК, които обуславят компетентността на заповедния съд от подсъдността на съответния иск за вземането или за заместимата вещ, а не от размера на вземането.

Следва да се има предвид и това, че целта на заповедното производство е създаване на съдебно изпълнително основание за безспорно вземане, което не се изпълнява от длъжника.

Ако възражение обаче не бъде подадено срещу заповедта, вземането, следва да се счита за безспорно и заповедното производство ще е постигнало целта си- установяване безспорността на вземането и удовлетворяване на кредитора по облекчен ред.Заповедно производство

Според изричната разпоредба на чл.410, ал.2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 ГПК, т.е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава 7 вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение.

В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи.

Съображенията са, тъй като в заповедното производство по чл.410 ГПК съдът не събира доказателства /целта на производството е не установяване на самото вземане, а само проверка дали същото е спорно/, и следователно от приложените към заявлението документи не могат да се правят изводи както за съществуване на вземането, така и за основанието, на което същото се претендира.

Важна съществена особеност производството по чл. 410 ГПК, е че на длъжника е предоставена допълнителна възможност за защита – да обжалва разпореждането, с което се допуска незабавно изпълнение на заповедта.Освен чрез подаване на възражение в законоустановения срок по чл. 414 ГПК длъжникът може да защити правата и законните си интереси и при хипотезите на чл. 423 и чл. 424 ГПК. Длъжникът може да иска отмяна на заповедта за изпълнение, когато е бил лишен от възможността да оспори вземането при наличие на предпоставките, изрично изброени в чл. 423, ал.1 ГПК.

Родова и местна подсъдност в заповедното производство 

Разпоредбите на закона (ГПК) посочват, че цялото т.нар. Заповедно производство се развива пред районния съд по постоянния адрес (ако е физическо лице) и седалището на дружеството (ако длъжникът е юридическо лице).

Заповедният съд разполага с възможността при постъпване на заявлението служебно да провери дали е местно компетентен да се произнесе по него – чрез справка за регистрирания постоянен адрес на длъжника по реда на чл.385, ал.2 ЗСВ /Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни „Население”/, респ. чрез справка в Търговския регистър.

На това основание изпрати заявлението за произнасяне на съответния местно компетентен съд. Това е така, тъй като уредбата на местната подсъдност в заповедното производство е императивна, а същевременно промяната на избраната от заявителя подсъдност не е обусловена от възражение на длъжника, който не участва в производството преди връчване на издадената срещу него заповед.

Липсата на служебна проверка, заедно с издаване на Заявлението по чл. 410 ГПК води до стабилизиране на местната местната подсъдност.

След този момент, вече не може да се измени нито подсъдността нито основанието, тъй като законът не е предвидил правомощие на съда в тази хипотеза нито за обезсилване на издадената заповед, нито за изпращане на заповедното производство по подсъдност.

Фактът, че длъжникът по задължението, срещу който е издадено Заповед по чл. 410 ГПК има постоянен адрес или седалище в района на друг съд, ще следва да бъде съобразено в евентуалния исков процес за установяване на вземането.

ЗАПОВЕДНОТО ПРОИЗВОДСТВО. СЪБИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Съществуват множества правни възможности за събирането на задължения. Един от тези правни начини е т.нар. Заповедно производство по чл. 410 ГПК бе  въведено с новия Граждански процесуален кодекс (ГПК) от 01.03.2008г., който приведе в националното законодателство изискванията на новият Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на бърза процедура за събиране на вземания и издаване на Европейска заповед за плащане.Събиране на вземания

Само по себе си  т.нар. Заповедно производство представлява опростена съдебна процедура за събиране на спорни и безспорни задължения от длъжници и контрагенти, с която процедура пред Районен съд се цели бързина и улеснение на събирането на парични задължения и предаване на вещи.

Законодателят е предвидил тези изменения и въвеждането на тази опростена процедура в правният ред, защото често пъти съществуват ситуации,  когато длъжникът реално не оспорва, че има посочените от заявителя задължения.

Самото Заповедно производство по чл.410 ГПК дава сравнително  бърза възможност за скоростно принудително събиране на тези задължения, с което именно  отпада необходимостта да се води един дългосрочен исков процес.

Рискът тук за длъжниците е, че в този процес често пъти се случват грешки и страдат хора, които реално не дължат нито тези задължения, а още по-малко са разписвали някакви документи.

Разпоредбите на закона (ГПК) посочват, че цялото т.нар. Заповедно производство по чл.410 ГПК се развива пред съответният Районния съд по постоянния адрес (ако е физическо лице) и седалището на дружеството (ако длъжникът е юридическо лице).

За повече информация и правна помощ моля обадете се на тел. + 359 2 858 10 25 или e-mail info@anwalt-bg.com

Съдебни дела срещу ЧСИ

В съвременните условия на усложнена бизнес среда, все по често идват клиенти, който имат нужда от правни услуги. Все по често и от добър и опитен адвокат при оспорване на изпълнителен лист.

Най-общо, като адвокати оспорване на изпълнителен лист,  можем да посочим, че това е акт на съдебен орган. Той посочва право на принудително изпълнение за реализиране на вземане от взискателя към длъжника.

Задължава частният (или публичният) съдебния изпълнител, въз основа на издаден изпълнителен лист от граждански съд, да образува т.нар. изпълнително дело. С други думи, принудително производство, в което да бъде събрано вземането.

Последствията при неплащане на възникнали задължения са най-различни в зависимост от подхода на ЧСИ:

  • Характерно за този случай е сериозно начисляване на допълнителни лихви, такси и разноски, които трябва да плащаш заедно с просрочените задължения по кредита;
  • От др. страна може да се стигне до предприемане на действия от страна на кредитора, които имат за целОспорване на изпълнителен лист

    да ви накарат да платите;

  • След изпращането на т.нар. Покана за доброволно изпълнение, ще започне принудително събиране на задължението чрез налагане на различни видове обезпечителни мерки от страна на съдебният изпълнител.

Основно правило в тази ситуация е, че изпълнителният лист се иска в изрично производство пред първоинстанционния Районен съд

След края на делото, след получаването на съдебното решение, се изготвя писмена молба. С нея се издава изпълнителен лист.

Съдебното производство по оспорване на изпълнителен лист е сравнително леко и едностранно.

В този случай, като добри и опитни адвокати ще Ви кажем, че тук длъжникът НЕ участва. Сезираният вече районен съд се произнася в закрито заседание с едно съдебно определение. Разбира се, длъжникът може да обжалва с частна жалба пред по горестоящия, в случая – Окръжния съд.

Всеки добър и опитен адвокат ще Ви каже, че особено голямо значение тук има срока за оспорване изпълнителен лист.

Законът посочва, че срокът за подаване на частна жалба тече от деня, в който на длъжника е връчена призовка за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител. В този случай, съветваме нашите клиенти, че  длъжникът ще узнае за издадения срещу него изпълнителен лист.

Но това ще стане едва след като вече е образувано срещу него изпълнително производство.

Нашата работа като адвокати по търговски и граждански дела е да изградим правилната защита в ситуацията, в която длъжникът е бил вече поканен да изпълни доброволно задължението си.

Процес по оспорване на изпълнителен лист

Издаденият срещу длъжника изпълнителен лист е предпоставка за допускане на т. нар. изпълнителен процес. Той най-често е пред ЧСИ. Самият изпълнителен лист е съдебен акт, който удостоверява правото на принудително изпълнение. Веднъж издаден, той дава възможност да бъде упражнено принудително събиране на вземането и овластява и задължава частният съдебен изпълнител да пристъпи по молба на взискателя – кредитор към принудително изпълнение на вземането.

Като адвокати по граждански дела признаваме,че има различни ситуации, в които при решение на съд на държава, извън ЕС е необходимо: да се признае съдебно решение.

След това съда, който е признал решението е съответно компетентен и оправомощен да издаде ИЛ. Съветваме нашите клиенти , че ако длъжникът няма постоянен адрес в България, делото може да бъде образувано и по адрес на заинтересованата страна – Взискател.

Като адвокат по търговски дела, знаем, че въз основа на Регламент за европейското изпълнително основание при безспорни вземания № 805/2004г. е характерно, че докато не влезе в сила решението за допускане на изпълнение, ИЛ не се предава на кредитора.

ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ОБХВАТ НА ЗАПОРA

Съгласно чл.341, ал.1 от ГПК /отм. – ДВ, бр. 59/2007г., в сила от 01.03.2008г./ и чл.446, ал.1 от новия ГПК /ДВ, бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г./ изпълнението може да бъде насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималното месечно трудово възнаграждение.

Следователно, когато се касае за налагане на запори върху парични вземания на длъжника е необходимо да се преценява и факта, дали те произлизат от труд или от друг вид правоотношения.

Обезщетенията и помощите, изплащани от фондовете на държавното обществено осигуряване по реда на Част първа, Глава ІV от Кодекса за социално осигуряване нямат характер на трудови възнаграждения или на възнаграждения, произтичащи от труд. Същите се изплащат за обстоятелството, че за лицето е възникнал даден осигурителен риск.

В случай, че лицето ползва отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане, за отглеждане на малко дете или е останало без работа, частният съдебен изпълнител по смисъла на чл. 446 ГПК не би трябвало да налага запорни съобщения.

Дължимите обезщетенията, които се изплащат от системата на Държавното обществено осигуряване се дължат поради обстоятелството, че лицето е в невъзможност да упражнявава трудова дейност или че е останало без работа, а не защото упражнява такава, поади което същите не са трудови възнаграждения и не подлежат на прилагане на обезпечителни мерки и съдебни запори.

Оспорване на изпълнителен лист

Предвид това липсва законно основание принудителното изпълнение в изпълнителния процес да се насочва срещу получаваните от лицата обезщетения, изплащани от фондовете на държавното обществено осигуряване с изключение на пенсиите, които чл.446, ал.1 ГПК изрично посочват като парично вземане, върху което могат да се налагат запори.

Съгласно чл.446, ал.1 ГПК изпълнението може да бъде насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималното месечно трудово възнаграждение.

Следователно, когато се касае за налагане на запори върху парични вземания на длъжника е необходимо да се преценява и факта, дали те произлизат от труд или от друг вид правоотношения.

Обезщетенията и помощите, изплащани от фондовете на държавното обществено осигуряване по реда на Част първа, Глава ІV от Кодекса за социално осигуряване нямат характер на трудови възнаграждения или на възнаграждения, произтичащи от труд.

Същите се изплащат за обстоятелството, че за лицето е възникнал даден осигурителен риск.

Например – лицето ползва отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане, за отглеждане на малко дете или е останало без работа.

Затова обезщетенията от държавното обществено осигуряване се изплащат за обстоятелството, че лицето е в невъзможност да упражнявава трудова дейност или че е останало без работа, а не защото упражнява такава.

Предвид гореизложеното липсва законно основание принудителното изпълнение в изпълнителния процес да се насочва срещу получаваните от лицата обезщетения, изплащани от фондовете на държавното обществено осигуряване с изключение на пенсиите, които чл.446, ал.1 от новия ГПК изрично посочват като парично вземане, върху което могат да се налагат запори.

За повече информация можете да се обърнете към нашите специалисти и да получите адекватна правна консултация за интересуващите Ви въпроси на телефон  + 359 897 90 43 91 или  info@lawyer-bulgaria.bg.

Само така ще си спестите средства и неприятности, а понякога и доста усложнения, ако спазите срока и навреме подадете нужните възражения срещу издадения срещу Вас изпълнителен лист.