Публикации

Връчване на съдебни книжа в чужбина

Настоящият Кодекс на международното частно право (КМЧП)м заедно с приетият 2008г. нов ГПК  детайлно е описват цялата съдебна процедура по връчване на съдебни книжа на ответник в чужбина.

Кодексът указва, че призоваването и връчването на съдебни книжа и съобщения по заведени искови и заповедни производства в чужбина, се извършва чрез компетентните чуждестранни органи.

Кодекса на международното частно право посочва, че ако страната е с известен адрес в чужбина, тя се призовава на този адрес, като в призовката се указва, че тя трябва да посочи съдебен адрес в България.Застрахователно обезщетение

При неизпълнение на това задължение – да посочи съдебен адрес и в България, то следващите призовки и други книжа, предназначени за страната, се прилагат към делото и се смятат за връчени. Основно задължение на всяка страна, учавстваща в съдебен исков процес е да уведомява за тези последици при промяна на свои адрес още при първото призоваване.

Известно е, че призоваването в чужбина е много несигурно и коства много нерви и средства. Съдебната практика прилага няколко подхода, един от които е призоваването чрез българския „Държавен вестник“. Разбира се, това рядко стига до адресатите, поради което съдебните дела в голям брой от случаите се гледат в тяхно отсъствие.

Според действащия в момента Граждански процесуален кодекс, всяка страна по дело, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат. Целта на този текст е да помогне, ако тази страна няма пълномощник по делото в България.  Разбира се, ако не бъде посочен съдебен адресат на ответник или ишец, законът посочва, че всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. Това в случая, в който е заведено дело, едната страна отиде за по дълъг срок в чужбина и не посочи съдебен адрес.

В случай, че ще завежда дело, а бъдещият ответник не е в страната, респ. неговият постоянен адрес му в чужбина е неизвестен се прилагат правилата за връчване на книжа и призовки чрез публично обявление.по смисъла на чл.47 ГПК.

При тази процедура, ако при завеждането на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца връчването се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, направена най-малко един месец преди заседанието.правни услуги, правни услуги софия

Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина.

Ако въпреки публикацията и призоваването чрез „Държавен вестник,  ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца. Законът (*КМЧП) разрешава призоваването чрез „Държавен вестник“, дори и когато страната има известен адрес в чужбина и е извършен неуспешен опит да бъде призована.

Ако имате въпроси, моля обърнете се към нас за справка и допълнителна правна информация на тел. +359 2 858 10 25 или на Email : info@lawyer-bulgaria.bg

 

ИЗБОР ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ( служебен защитник)

За да отговорим на редица запитвания от наши клиенти и с оглед изповядвания от нас принцип за правна защита, основана на върховенството на закона, Ви предлагаме нашия прочит на чл. 47, ал. 6 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Посочената правна разпоредба гласи: “Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца“.

Анализът на чл. 47, ал. 6 ГПК показва, че е налице императивна процесуална норма, насочена към гарантиране правото на защита на ответника, поради което е недопустимо нейното игнориране от Съда.Особен представител

Систематичното място на разпоредбата, показва, че сме изправени пред специална хипотеза на задължение за назначаване от Съда на особен представител, която е различна от предвидените хипотези по чл. 29 от ГПК. В същото време, нормата е общо правило когато се използва процедура за връчване чрез залепване.

За да бъде приложен чл. 47, ал. 6 ГПК, абсолютно задължително е да са извършени процедурите по връчване на съобщението по предходните алинеи на същия член, като призовкарят, респективно Съдът, следва да е установил и зачел наличието на следните факти и предпоставки, а именно:

  1. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес (чл. 38 ГПК) не е намерен адресатът;
  2. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес не е намерено надлежно лице, което е съгласно да приеме съобщението, със задължение да го предаде;
  3. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на посочения от ищеца (заявителя) адрес;
  4. ако след изтичане на 14-дневен срок от залепването, Съдът установи, че не се е явило надлежно лице да получи книжата, следва да укаже на ищеца да се представи справка за адресната регистрация на ответника (длъжника) или по молба на ищеца (с оглед принципа на диспозитивното начало), да извърши справка за негова сметка, в регистър база данни “Население” (това не се прави в случаите когато става въпрос за последващо връчване на съобщения по чл. 40, ал. 2 ГПК и чл. 41, ал. 1 ГПК, когато съобщението веднага се прилага по делото и се счита за редовно връчено);
  5. че на установения настоящ/постоянен адрес не е намерен адресатът;
  6. че на установения от справката настоящ/постоянен адрес не е намерено надлежно лице, което да е съгласно да приеме съобщението със задължение да го предаде на адресата;
  7. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на установения настоящ/постоянен адрес на адресата;
  8. да бъде изискана справка от ищеца, по реда на чл. 47, ал. 4 ГПК, независимо от залепването на уведомлението по предходната точка;

Когато са изпълнени посочените по-горе предпоставки, Съдът разпорежда съобщението да бъде приложено по делото с изтичане на последния срок за получаването му (чл. 47, ал. 5 ГПК), с което приключва процедурата по съобщаване.

Самата процедура по връчване завършва преди назначаването на особения представител, поради което чл. 47, ал. 6 от ГПК не е част от процедурата за връчване на съобщения, а е отделно правило за поведение извън нея, като процедурата по връчване е само условие за нейното приложение.

Действия и актове на съда при назначаване особен представител

Следващият акт на Съда е констатацията, че съобщението е редовно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 до ал. 5 ГПК. В този случай, Съдът задължително назначава особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, с оглед зачитане правото на защита на ответника.

Следва да отбележим, на първо място, че е изцяло погрешна практиката на Съда, да назначава особен представител едва след като изтече срокът за изпълнение на процесуалното право или задължение, съдържащо се в съобщението.

Много често тези права и задължения по съобщението са свързани с процесуални преклузии, поради което ако съдът забави назначаването на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, то ще ограничи правото на защита на ответника.

Нашето становище е, че Съдът следва незабавно да предприеме действия по назначаване на особен представител на ответника, след като констатира редовност на връчването. Анализът на нормата показва, че единственото въведено от законодателя условие за назначаване на особен представител е именно констатацията, че връчването е редовно, а не констатацията, че срокът по съобщението е изтекъл.

Особеният представител по чл. 47, ал. 6 ГПК следва да получи назначението си незабавно след прилагане на съобщението по делото и в срока за неговото изпълнение, а не след него.

Тъй като законодателят не предвижда изрично, че срокът за изпълнение на съобщението спира да тече докато трае процедурата по назначаване на особен представител, то пред особеният представител стоят възможностите за продължаване на срока или за неговото възстановяване (ако е изтекъл междувременно), а пред съда – възможността за определяне на по-дълъг срок за изпълнение на съобщението, който да се съобрази с встъпването на особения представител. “De lege ferenda”, с оглед зачитане равенството в процеса и правото на защита, законодателят следва изрично да предвиди, че до встъпване в длъжност на особеният представител, срок по съобщението не тече.

На следващо място, не можем да се съгласим с практиката на съдилищата по чл.47,ал. 6 ГПК не се прилага за търговци и юридическите лица, поради наличието на чл. 50 ГПК. Видно е от разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК, че законодателят е предвидил само еднократно залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК (т.е. съкратил е процедурата по връчване). Това обаче, съвсем не изключва приложението на чл. 47, ал. 6 ГПК, тъй като процедурата по връчване е единствено по-кратка от общата, но не следва да води до неравно третиране на правните субекти в производството, което би нарушило изискването на чл. 9 ГПК.

Както споменахме по-горе, чл. 47, ал. 6 ГПК не е част от процедурата по връчване, а е последица от редовно връчване чрез залепване и е обща разпоредба, целяща да обезпечи правото на защита на ответника.

Ето защо, считаме, че след като констатира редовност на връчването по чл. 50 ГПК, съдът следва да назначи особен представител на търговеца или юридическото лице, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.

От гледна точка на ищеца: ако плати възнаграждението за особен представител на своя ответник, ищецът ще гарантира, че впоследствие ответникът няма да може да иска отмяна на вече влязлото в сила решение на основание на това, че е бил лишен от възможност да участва в делото или не е бил надлежно представляван. Особеният представител е бил назначен и явил се по делото,като го е защитавал.

Не можем да се съгласим и с практиката на Съда, да не назначава особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, при констатирано редовно връчване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК.

Вярно е, че 47, ал. 7 ГПК препраща за връчване на заповедта за изпълнение към ал. 1 до ал. 5 от същия член, но поради процесуалния характер на ал. 7, тази норма не следва да се тълкува разширително и чрез нейното приложение да се игнорира общото правило за назначаване на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК.

Както споменахме по-горе, задължението за назначаване на особен представител стои извън процедурата по връчване (ал. 7 също използва термина “връчването”) и цели гарантиране на правото на защита на ответника (длъжника), когато има редовно връчване по чл. 47, ал. 1 до ал. 5 ГПК, респективно – при редовно връчване по чл. 47, ал. 7 ГПК.

Съдът е задължен да назначава особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и в рамките на заповедното производство по реда на чл. 410 ГПК, когато връчването се извършва от Съда.

По същата логика и когато се връчва заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, съдебният изпълнител следва да осигури правото на защита на длъжника, като даде указания на взискателя за искане от Съда да бъде назначен особен представител, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, след констатацията за редовно връчване по предходните алинеи.

С оглед невъзможността за продължаване срока за възражения срещу заповедта за изпълнение, по аргумент от противното на чл. 414, ал. 2 от ГПК, изтеклият срок може да бъде възстановен от особеният представител, като докаже особени непредвидени и непреодолими обстоятелства, включително, че неговото назначаване е било забавено от Съда.

Институтът на особеното представителство по чл. 47, ал. 6 ГПК е общ за всички производства, които се ползват от връчването чрез залепване по чл. 47 ГПК, като цели да гарантира правото на защита на ответника (длъжника).

С неговото приложение биха се избегнали фиктивните производства и би се постигнато гарантиране установяването на обективната истина и законността. Според нас би се постигнало и правна сигурност, тъй като процесуалните пропуски и процедурите по отстраняване на нередовности (например нередовно връчване на заповедта за изпълнение и възможността за възражение по чл. 423 ГПК) ще се извършват своевременно от особения представител.

Във всяко положение на делото, когато се установи, че ответникът е намерен, Съдът го призовава и прекратява особеното представителство. Също така, ответникът във всяко положение на делото може да се появи и да предприеме действия по своята защита, което също води до прекратяване на особеното представителство.

Ответникът няма право на възражение за лошо водена защита от особения представител, тъй като назначаването му е правомерно (чл. 47, ал. 6 ГПК), като не се ограничава правото на защита на ответника. Обратното – ако съдът не назначи особен представител, ще е налице съществено нарушение на правото на защита на ответника, което е основание за обжалване или отмяна на крайния съдебен акт.

Дело срещу застраховател

Много често причина за завеждането на съдебни дела срещу застрахователните компании са неоснователни откази на застрахователите да заплатят валидни дължимо застрахователно обезщетение.

С последните промени и Тълкувателно решение на ВКС бе променен кръгът от наследници,имащи право на претенция за изплащане на обезщетение от ПТП.

Това следва да промени и наложилата се практика и  навика на застрахователните компании да използват и най-незначителните причини, за да откажат да изплатят дължимото застрахователно обезщетение.

Така успяват да се отърват от хората, които не са склонни да потърсят правни услуги и по този начин си спестяват редица дължими обезщетения на собственици на валидни застрахователни полици.

В случай че получите такъв отказ от застраховател да изплати застрахователно обезщетение, моля веднага се обърнете към добър и опитен адвокат по застрахователни дела или адвокат по транспортни дела, за да си спестите нервите, който ще последват в кореспонденцията и комуникацията по щетата.

Застрахователите посочват всякаква причини, включително и причини, които всеки адвокат по застрахователни дела ще прецени, че са ирелевантни или несериозни с оглед размера и основанието за изплащане на застрахователна претенция. Но това е преценка на специалист и понякога пострадалите губят търпение и кураж да доведат нещата до край.

дело застраховател

Дело срещу застраховател

В разпоредбата на чл.208 КЗ се визира задължение на застраховател да изплати застрахователно обезщетение на пострадалия в срок. Това става след настъпване на застрахователното събитие, описано в протокол за ПТП или в други документи.

Важно е да знаете, че този срок не може да бъде по-дълъг от 15 дни. Тече от деня, в който е представен последният изискан от застрахователя документ. В този смисъл след този срок, застрахователят е задължен да посочи срок за изплащане на застрахователното обезщетение.

Може да направи мотивиран отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.

Съществуват случаи, в които застрахователите посочват като причина за отказа разминаване  и несъответствие на увреждането с описаните в уведомлението до него щети. В този случай обаче, това е явен знак, че се опитва да си спести и избегне задължението да изплати застрахователно обезщетение.

Ние като опитни адвокати ще Ви посъветваме, да заведете веднага съдебно дело за изплащане на застрахователно обезщетение.

Детайли при дело застраховател

В повечето случаи от нашата съдебна практика като при дело застраховател, застрахователят е склонен дори да води делата с цел да отложи изплащането на застрахователното обезщетение с години. Преди това да дойде и в процеса на делото пред втора или трета инстанция да предложи съдебно споразумение, с което да изплати част от претендираната сума без лихви и разноски по делата до този момент.

За съжаление в нашата съдебна практика като забелязваме, че отказът на застрахователите да изплатят обезщетение е станало вече официална практика. Повечето хора не се наемат да водят дълги съдебни дела, без да знаят евентуалният изход от тях. Адвокат застрахователни дела, изплащане обезщетение

Съгласно последните изменения в закона и Tълĸyвaтeлнo peшeниe № 1/2016 г. oт 21.06.2018 г. пo Tълĸyвaтeлнo дeлo № 1/2016 г. на Oбщoтo cъбpaниe нa Haĸaзaтeлнaтa, Гpaждaнcĸaтa и Tъpгoвcĸaтa ĸoлeгии (OCHГTK) нa Bъpxoвния ĸacaциoнeн cъд (BKC) се измени кръгът на лицата и мaтepиaлнo лeгитимиpaните наследници, имащи право да пoлyчaт oбeзщeтeниe зa нeимyщecтвeни вpeди oт пpичинeнa cмъpт нa тexeн близъĸ ca лицaтa, пocoчeни в Πocтaнoвлeниe № 4/1961 г. и Πocтaнoвлeниe № 5/1969 г. нa Πлeнyмa нa Bъpxoвния cъд (ΠBC).

Tълĸyвaтeлнo peшeниe № 1/2016 г. oт 21.06.2018 г. пo Tълĸyвaтeлнo дeлo № 1/2016 г. въведе изĸлючeниe за вcяĸo дpyгo лицe, ĸoeтo e cъздaлo тpaйнa и дълбoĸa eмoциoнaлнa вpъзĸa c пoчинaлия и тъpпи oт нeгoвaтa cмъpт пpoдължитeлни бoлĸи и cтpaдaния, ĸoитo в ĸoнĸpeтния cлyчaй e cпpaвeдливo дa бъдaт oбeзщeтeни. Oбeзщeтeниe cледва да сe пpиcъждa пpи дoĸaзaни ocoбeнo близĸa вpъзĸa c пoчинaлия и дeйcтвитeлнo пpeтъpпeни oт cмъpттa мy вpeди.

Съществуват хипотези, на които застрахователите използват незнанието на пострадалите, тяхната неосведоменост. Карат ги да сключат споразумение за изплащането на незначителни суми.

След което пострадалите без нужната консултация с адвокат по застрахователни дела се лишават от възможността за претенция за по-големи суми и обезщетения, въпреки, че законът и съдебната практика позволяват това.

Затова в случай, че получите отказ от застраховател, във връзка с неплащане на обезщетение по дадена щета,  молим да потърсите консултация с адвокат. Така ще защитите Вашите права при възможност за изплащане на застрахователно обезщетение.

За повече информация, можете да се обърнете към нас на тел. + 359  2 858 10 25 или на mail info@lawyer-bulgaria.bg

 

Дела по регламенти ЕС

Често пъти нашите клиенти търсят правни услуги като адвокат регламенти на ЕС, относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС.

Съгласно чл. 288 от подписаният Договор за функциониране на Европейския съюз, „Правният регламент е акт с общо приложени. По своята правна същност, той е абсолютно задължителен в своята цялост за всички държави -членки на ЕС. Същият този Регламент на ЕС се прилага пряко и непосредствено във всички държави-членки.“

Регламентът на ЕС съдържа важни и задължителни, както за държавите-членки принципи и правни норми както за техните физически и юридически лица.

Регламентът на  ЕС се прилага пряко и непосредствено във всички държавите-членки, което означава, че той е задължителен за тях и не е необходимо никакви приемането на никакви допълнителни актове от страна на държавата, за да могат нейните граждани да се позовават на регламента и да упражняват и защитават правата, които този вид акт им предоставя.избор на приложимо право. подсъдност договор международен елемент

Особености на Директивите в Европейския съюз

Директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на определен резултат в отделните държавите-членки до които е адресиран.

Директивата  поставя на националните власти редица възможности при избор на форма, средствата и условията за постигане на съответният резултат.“

За разлика от регламента директивата не се прилага пряко, тъй като адресати на директивата са единствено държавите-членки, а не и техните граждани. В определен период от време след приемане на директивата, държавите от своя страна са длъжни да приемат вътрешен акт, с който да се постигнат поставените от директивата цели.

Т.е. държавите са свободни да изберат какъв акт ще приемат, но той трябва да е изпълнен с такова съдържание, което е в състояние да гарантира постигане на зададения от директивата резултат.

Очевидно е, че разликата между регламента и директивата е съществен, тъй като първият не изисква каквото и да било действие от страна на държавите-членки, а техните граждани могат без да чакат предприемане на действия от държавата, да се ползват от правата, предоставени им от регламента.

Самата директива засяга отделните граждани, които са зависими от действията на държавните органи. Въпросът с правата, които ни предоставя директивите, когато държавата не спази срока за въвеждането на разпоредбите от директивата във вътрешното законодателство или ги въведе погрешно и неправилно е много основателен.

Основният Регламент, който урежда тези въпроси е Регламент (ЕС) 1215/2012. Той заменя досега прилаганият Регламент (ЕО)44/2001 относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС.

Когато говорим за граждански и търговски спорове с международен елемент на първо място е необходимо да разгледаме настоящата нормативна рамка:

  • Регламент (ЕС)1215/2012 (отменящ Регламент (ЕО) 44/2001). Прилага се в случаите, когато страни по правоотношението са субекти с местожителство или седалище в държава-членка на ЕС. Също и във Великобритания и Ирландия. Дания, която не беше обхваната от отменения Регламент, прие прилагането на новия Регламент 1215/2012;
  • Брюкселска конвенция от 1968, чиито норми се възприемат в Регламент (ЕО) 44/2001 и понастоящем в Регламент 1215/2012 на ЕС. Конвенцията остава в сила и се прилага паралелно с горепосочения регламент. Това става в случаите, когато субект по правоотношението е със седалище или местожителство в държава-членка, която изрично е изключила приложението на Регламента на ЕС;
  • Луганска конвенция от 2007г., приложима, когато в международното правоотношение участват субекти с местожителство или седалище в Швейцария, Исландия и Норвегия;
  • Хагска конвенция от 2005 г. Отнася се изключтелно до споразуменията между страните по международно правоотношение за избор на компетентен съд. До 2014 г. Конвенцията беше подписана от страните-членки на ЕС с изключение на Дания. В това число и от САЩ и към нея се присъедини и Мексико, но тя остана нератифицирана.адвокат регламенти на ЕС

Как се определя кой съд е компетентен да разгледа спора?

Компететният съдебен орган при дела с международен елемент се определя по общите правила, свързани с местожителството или седалището на ответната страна. Това става по правоотношението или според специфичната материя, освен в случаите на изрично споразумение между страните в тази насока. Регламент (ЕС) 1215/2012 почти изцяло възприема нормите на отменения Регламент (ЕО) 44/2001. Включително тези относно определянето на компетентния съд като остав следното правило. Това е съдът на държавата-членка по местожителството или седалището на ответната страна по делото.

В случаите на дела във връзка с договор: остава в сила специалната подсъдност. Компетентен съд е съдът по мястото на изпълнение на договорното задължение (нов чл. 7, б. „а”). Под място на изпълнение в случаите на договори за покупко-продажба новият регламент, така както и старият, разбира мястото където са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени. Когато се касае до услуги – мястото, където услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени.

Компететният съд при дела с международен елемент-определя се по избор на страните

Това правило е въведено по сходен начин от всички международни актове. В нарочната Хагска ковенция от 2005 г., която след искане за одобрение от страна на Съвета на Европейския съюз на 10 октомври 2014 г. и последвалата резолюция на Европейския парламент на 25 ноември беше утвърдена и приета. С въвеждането на Хагската конвенция материята в областта на споразуменията между страните относно компетентния съд добива пълен и хармонизиран вид в международен план.

При Регламент (ЕС) Нр.1215/1212 на ЕС материалният обхват на Конвенцията е по-ограничен. Той изключва дела, свързани с потребителски, трудови дела. Приложното поле на конвенцията се простира по отношение на международни спорове по граждански и търговски въпроси. Изключение са случаите, в които страните по спора имат местожителство или седалище в една и съща държава, приела Конвенцията. Както и когато всички елементи на правоотношението или спора са относими единствено към една и съща държава. Конвенцията дава правото също така на отделните държави да определят сами и други материи, които да бъдат изключени от приложното ѝ поле. Основното изискване е това да бъде направено по ясен и изчерпателен начин.

Както беше споменато, компетентността, произтичаща от избор на страните е изключителна компетентност. Тя е валидна до евентуална последваща воля, която да определя друго. Конвенцията стига и по-далеч. Дава възможност на присъединилите се държави да ограничат приложението ѝ и да оправомощят националните си съдилища да отхвърлят спор, когато избраната държавата няма никаква връзка със страните или със спора.

В каква форма трябва да бъде сключено споразумението?

Хагската конвенция от 2005 г. допуска сключване на споразумението между страните по всякакъв начин. Трябва той да позволява последващия достъп на страните до него и по-точно в писмена форма. Може и чрез всяко друго средство за комуникация, което позволява трайното запазване на информацията. В това число и чрез факс и електронна поща. В сравнение с Хагската конвенция, новият Регламент 1215/2012 оставя в действие нормите на отменения Регламент 44/2001 по отношение и на формата на избор. Но е по-обстоен. Той определя за валидна не само писмената форма, но и всяко устно споразумение. Важно е в последствие то да е било писмено потвърдено. Също и да е направено в допустима от търговската практика форма и която е договорно потвърдена от страните. Или да е във форма, допустима от утвърдените и разпространените международни търговски обичаи, които страните са познавали или е трябвало да познават.

В досегашната практика на Европейският съд обаче все още се среща противоречиви решения по отношение валидността на споразуменията, сключени по електронен път. Различията в тази насока в бъдеще неминуемо трябва да бъдат преодолени от съдебната практика. Това се налага, за да може да се гарантира еднакво тълкуване. И то не само в рамките на ЕС, но и по отношение на Хагската конвенция, която също предвижда електронните споразумения. Логиката и все по-улесненото придвижване на стоки и услуги, както и вече утвърденото място на елетронните средства за комуникация в международния икономически оборот налагат мнението, че практиката трябва да се произнесе в полза на електронните споразуменията.

Промени, въведени от новия Регламент 1215/2012 в полза на изпълнението на съдебните решения в рамките на ЕСПОКУПКА НЕДВИЖИМ ИМОТ

Една от съществените промени, които въвежда Регламент (ЕС) 1215/2012 се отнася до изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС. Това значително улеснява процедурата и прави признаването и изпълението на решенията на съдилищата на държавите-членки още по-безпрепятствено. Новата норма предвижда, че  „съдебно решение, постановено в държава-членка и подлежащо на изпълнение в тази държава-членка, подлежи на изпълнение и в другите държави-членки без да е необходимо обявяването му за изпълняемо” от страна на компетентния национален съд или друг орган по инициатива на заинтересуваната страна, както беше до този момент в Регламент (ЕО) 44/2001.

От този момент нататък е достатъчно връчване по надлежния ред на съдебното решение. То трябва да е съпроводено с кратко изложение на подлежащото на изпълнение задължение, както и с надлежден превод. Едва след настъпилото връчване ответната страна може да пристъпи към евентуалното обжалване на изпълнителния титул по надлежния ред. Нововъведената улеснена процедура се доближава до тази, предвидена за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (Регламент (ЕО) 805/2004).

Разгледаните промени в международен план представляват нова стъпка към гарантиране на безпрепятствено и облекчено решаване на граждански и търговски спорове. Както и улеснено привеждане в изпълнение на решенията на съдебни органи на други държави.

Свържете се с нас за адвокат регламенти на ЕС

Връчването на документи  по надлежния ред е съпроводено с атестат, изразяващ се в кратко изложение на подлежащото на изпълнение задължение, както и с надлежден превод. Едва след настъпилото връчване ответната страна може да пристъпи към евентуалното обжалване на изпълнителния титул по надлежния ред. ввввввРегламент (ЕС) 1215/2012 почти изцяло възприема нормите на отменения Регламент (ЕО) 44/2001 и включително тези относно определянето на компетентния съд като оставя правилото: че това е съдът на държавата-членка по местожителството или седалището на ответната страна по делото.

За повече информация и допълнителни въпроси, моля обадете се на следният телефон + 359 2 858 10 25 или оставете съобщение на info@lawyer-bulgaria.bg

Отказ наследство

Като добър адвокат по наследствени дела и адвокат по имотни дела, много клиенти ни питат за отказ наследство. Отказът от наследство е доста важен въпрос, с който ние се занимаваме. Важното в този случай, което ние клиентите, е фактът, че към отказ от наследство следва да се пристъпи едва тогава, когато това наследство е открито след смъртта на наследодателя. отказ наследство

Една от всички правни услуги, които предлагаме е винаги да проверяваме първо дали съответният наследодател вече е починал. Също и дали е с валиден издаден смъртен акт от компетентните органи. Винаги информираме нашите клиенти, че предварителен отказ наследство е недействителен и съответно НЕ  поражда никакви правни последици.

Наследството се открива със смъртта на наследодателя. С това възниква и т.нар. „правото на наследяване“. Правната уредба на приемането и отказът от наследство се намира в глава четвърта от Закона за наследството (в сила от 30.04.1949 г.).

Според действащия Закон за наследството за придобиването на наследството е необходимо волеизявлението на наследника. Той може да приеме или откаже наследството.

Има случаи, в които дори и ние като добър адвокат, не можем да повлияем. Оказва се, че дори и нашите клиенти да не се разбират с родителите си и дори да сочат, че не желаят тяхното наследство и наследствени права само това волеизявление НЕ поражда правни последици. Причината е, че наследството на родителите им все още не е открито по предвидения в закона начин.  Едва след този момент тръгват възможностите за отказ наследство пред Районен съд. Ние като добър адвокат по наследствени дела подготвяме всички писмени документи за отказ наследство.

Начини за приемане на наследство

А. Изрично

1. С писмено заявление до районния съд по местооткриване на наследството. Заявлението се вписва в особена за това книга и след това не може да бъде оттеглено (чл. 49, ал. 1 ЗН). Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

2. Под опис – приемането по опис се осъществява чрез писмено заявление до районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца. Приемането се вписва в особена за това книга. Недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис, като за тях не се прилага срокът от три месеца. Смисълът на приемането по опис се състои в ограничената отговорност на наследника пред кредиторите на наследството и заветниците – до размера на полученото наследство (чл. 60, ал. 2). Приемането на наследството по опис създава следните задължения за наследника:

  • Забрана за отчудаване на движимите вещи до 3 години и за недвижимото имущество до 5 години. При нарушение на забраната ограничението на отговорността отпада;
  • Задължение за управление на наследствените имущества, като е длъжен да полага грижа, каквато полага към собствените си работи;
  • Задължение да даде сметка на кредиторите и заветниците за управлението.

Всеки наш клиент, е информиран от нас,  че за да се откаже от своето наследство е нужно да има право да наследява. Също и да не попада в ограниченията по това правило, съобразно което той има право да наследява. Ако Вие се колебаете, можете да се обърнете към добър адвокат, за да изясним този въпрос.

В нашата дългогодишна практика като опитен адвокати по наследствени дела, повечето случаи на отказ наследство се оглеждат внимателно. По принцип се извършват от дееспособно лице, което има навършено пълнолетие (18 години). Указваме на клиентите, че отказът от наследство трябва да се направи по посочената в закона процедура. Отказът на наследник има действие занапред и не може да бъде обратно върнато.

Отказ от наследство

Представлява упражняване на правото на наследяване. Осъществява се чрез писмено заявление до районния съдия и се вписва в специална книга. Отказът, направен под условие, за срок или за част от наследството, е недействителен. Отказалият се губи правото да приеме наследството, но може да приеме заветите. Кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника (чл. 56, ал.1). Последица от отказа е, че делът на отказалия се уголемява дяловете на останалите наследници.

След изменението на ЗН от 1992г. възможността да се приeме или откаже наследството вече не се погасява по давност. По искане на всеки заинтересуван обаче районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Изявлението му се вписва в специалната книга по смисъла на чл. 51 Закон за наследството.

Някои клиенти, се опитват чрез  писмо до другите наследници, да се откажат от своя наследствен дял след като наследството им вече е открито. Като адвокати по наследствени дела сме длъжни да споменем, че това няма да има правно значение за самото наследство.  Друго, което следва да Ви информираме е, че за съжаление наследникът не може да се  откаже само от част от наследството. В този случай знаем, че отказът е за цялото наследство наведнъж, заедно с всички ползи и задължения. В повечето случаи лицата правят това, за да се откажат от текущи задължения на техният наследодател. Винаги Ви съветваме да се консултирате с нас, за да избегнете неудобни моменти.

Важно също така е да знаете, че не е възможно да се направи отказ наследство под условие или срок. Откажете ли се веднъж от Вашето наследство, от този момент, няма връщане назад. Дяловете на Вашите роднини като наследници  ще се увеличават с Вашата част от това наследство след направеният отказ наследство. Съществен момент, който следва да Ви информираме е, че веднъж направен отказът от наследство има действие и върху вашите наследници.

Нашата кантора разполага с добър адвокат по наследствени дела и имотни спорове и ще подготви всички документи и заявления за отказ от наследство. Въз основа на дадено от Вас писмено пълномощно ще образуваме делото пред Районен съд. След това ще получим от Ваше име официално решение за отказа от наследство. Ние знаем в кой район е починал наследодателят и съответно откриваме производството пред съответния Районен съд.

Важни документи, които изискваме за откриване на производството по отказ наследство са:отказ наследство

  • препис-извлечение от акт за смърт. В случай, че не разполагате с такъв, можем да Ви помогнем да го извадите, като заплатим от Ваше име и съответната административна такса.
  • Важен документ, който Ви е необходим е Удостоверение за наследници.Тук също можем да Ви помогнем да го извадите и да го представите, ако ни упълномощите с писмено пълномощно предварително.

Консултирайте се нас за отказ наследство

Таксата за самото производство се доказва с вносна бележка за платена държавна такса по сметка на Районен съд. Ние ще движим цялата процедура вместо Вас. Въз основа на тези първоначални документи Районен съд издава удостоверение за отказ от наследство, като същият се вписва в особена книга на съда. Винаги, когато приключи производството по отказ от наследствени права, съветваме нашите клиенти за важните последници от този отказ. А именно:

  1. За Вас като наш клиенти, отпадат всички финансови задължения, които до този момент са тежали върху откритото наследство;
  2. Въпреки направеният от Вас отказ от наследство, често се случва, някой да Ви поиска изплащане на задълженията на наследодателя. В този случай, ако се консултитрате с нас ще Ви посъветваме просто да им покажете Съдебното решение за отказа от наследство

За допълнителни въпроси, можете да се обърнете към нас, като добър адвокат по наследствени дела и адвокат по имотни дела на следните телефони: + 359 2 858 -10-25 и тел. 0897 90 43 91 или E-mail info@lawyer-bulgaria.bg

Обжалване ревизионни актове

Някои клиенти изпадат в ситуации, в които имат нужда от правни услуги при обжалване ревизионни актове. Самата ревизия, представлява дейност на органите по приходите към Националната агенция за приходите (НАП), насочена към установяване на публични задълженията за дължими данъци или осигурителни вноски към НАП. Кантората разполага с добри данъчни адвокати, подготвени в областта на данъчното и финансовото право. Ревизията е процедура при която се извършва проверка за съответствие на  публични задължения. Самата данъчна ревизия поставя началото на т.нар. ревизионното производство. Тя стартира най-напред със Заповед за възлагане на ревизия.обжалване ревизионни актове

Ние съветваме нашите клиенти, че връчването на екземпляр от ревизионен акт сочи началото на данъчна ревизия. Повечето клиенти се притесняват, но това не пречи да попитат, какви са им правата при провеждането на т.нар. ревизионно производство. Самата Заповед не подлежи на обжалване отделно от ревизионния акт. Но можем да Ви кажем, че заповедта, с която се прекратява ревизионното производство подлежи на обжалване по реда за обжалване на административни актове.

Още за обжалване ревизионни актове

В повечето случаи, НАП ще поиска в хода на ревизията да наложи предварителни мерки за обезпечаване на своите  публичните вземания. Целта е да бъде предотвратено извършването на разпоредителни сделки и действия с имуществото. Винаги информираме нашите клиенти, че целта на тези обезпечителни мерки е да се улесни събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски от страна на НАП. Ние знаем, че в този случай, срокът на действие на обезпечителните мерки е 4 месеца. Той, разбира се,  може да бъде удължен от административен съд.

обжалване ревизионни актове

Принципно сме длъжни да информираме нашите клиенти, че максималният срок на действие на тези обезпечения е до изтичане на крайният срок по ревизионното производство. То приключва с издаване на т.нар. ревизионен акт. Затова и издаването му се предшества от ревизионен докалад. Той в 3(три) дневен срок се връчва на задълженото  лице. То има право да направи писмено възражение. Тук е нашето задължение като адвокати  да информираме клиента, че срокът за това е 14-дневен, но може да бъде удължен с 1 месец.

В повечето случаи информираме клиентите, че издаденият срещу тях, ревизионен акт се издава до 14 дни след изтичане на срока за подаване на възражение срещу изготвения ревизионен доклад. За допълнителна информация и правни съвети, може да се обърнете към нас на следните тел. +359 2 858 -10-25, Е-mail info@lawyer-bulgaria.bg

Спогодба за двойно данъчно облагане

Неколкократно наши клиенти ни питат какво е това Спогодба за двойно данъчно облагане. Отговор би могъл да Ви даде всеки адвокат, който се занимава с данъчни дела. Когато за един и същ реализиран доход едно лице е облагано с идентични данъци в различни страни, отговорът е еднозначен. Регулацията сочи, че видът на доходите, подлежащи на облагане в една страна, са предмет на вътрешното законодателство.

Какво е Спогодба за двойно данъчно облагане?

Всяка Спогодба за двойно данъчно облагане съдържа свои вътрешни правила за елиминирането на такова. Или ако един доход е обложен както в държавата на източника на дохода, така и в тази, на която получателят е местно лице, двойното данъчно облагане се премахва. Това става чрез прилагане на определени методи. Повечето добри и опитни адвокати по финансови и данъчни дела са запознати с материята на СИДДО. Точно затова и я прилагат успешно в своята практика. Към момента България е подписала Спогодбата с над 69 държави по света, което улеснява оборота с тях.

В Република България, за да може едно чуждестранно лица да ползва данъчни облекчения, трябва да са изпълнени няколко изисквания.

Обстоятелства, влезли в сила с подписването на Спогодба за двойното данъчно облагане:

Съгласно изискванията всяко чуждестранно  лице трябва да удостовери пред НАП, че:
1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО. Това се удостоверява от чуждестранната данъчна администрация съобразно обичайната ѝ практика.
2. е притежател на доход от източник в Република България. Тези обстоятелства се декларират от чуждестранното лице.
3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на България, с които съответният доход е действително свързан. Тези обстоятелства се декларират от чуждестранното лице.
4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на Спогодбата за двойно данъчно облагане или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица. Когато такива изисквания се съдържат в съответната СИДДО, тези обстоятелства се удостоверяват с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато такива документи не се издават, допустими са и други писмени доказателства. Тези обстоятелства не могат да се удостоверяват с декларации.

Доказателства, придружаващи Спогодба за двойно данъчно облагане:

Обстоятелствата за прилагане на Спогодба за двойно данъчно облагане се посочват в съответното Заявление по образец, утвърдено от изпълнителния директор на НАП. Това би следвало да Ви обясни всеки компетентен адвокат данъчни дела, каквито сме ние!

Към искането за прилагане на Спогодба за двойното данъчно облагане (СИДДО) се прилагат и различни писмени доказателства.

Доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход

  1. В този случай, получаването на конкретния доход произтича от договорно правоотношение в писмена форма. Ако няма такъв, се предоставят доказателства за наличието на договорно правоотношение между платеца и чуждестранното лице;
  2. В случаите на доходи от дивиденти. Включват се: Решение на общото събрание на дружеството; Купон за изплатен дивидент; Извлечение от книга на акционерите. Освен тях се предоставя: Копие от купюр или временно Удостоверение; поименно Удостоверение и Извлечение за безналични акции. Последното може да бъде заменено с друг документ, удостоверяващ вида и размера на дохода.
  3. За получени доходи от ликвидационен дял. Тук визираме няколко документа – документ, доказващ размера на направената инвестиция. Нужна е информация и за краен ликвидационен баланс след удовлетворяване на кредиторите и документ, определящ разпределението на ликвидационния дял. При разпределяне на ликвидационния дял в натура, се изисква Решение на съдружниците/акционерите.
  4. За получени доходи от лихви върху вноски по чл.134 и 190 от Търговския закон. Става дума за Решение на Общото събрание, в което е посочен размерът/начинът на определяне на лихвата по тези вноски;
  5. При доходи от държавни, общински и други ценни книжа, които не са освободени от данъчно облагане. Могат също да се визират купони за лихви по облигации или друг документ, удостоверяващ собствеността и размера/начина на определяне на лихвите;
  6. При лихви върху отпуснат заем – договор и доказателства за начислените лихви;

Освен това…

Изисква се още и документ/-и за получени доходи от:

а) акции, облигации и други корпоративни права и ценни книжа. А когато не са освободени от данъчно облагане по силата на закон – документ за прехвърляне на правата. Наред с него се прилага и документ, доказващ продажната цена и цената на придобиване;
б) За получени доходи от дялови участия се изисква Договор със заверен препис от вписания в търговския регистър. Това е Договор за продажба на дружествен дял. Към него следва да се приложи и документи, доказващи цената на придобиване на този дял;
в) За получени доходи от  друго не-/движимо имущество, когато доходът от това имущество не е освободен от данъчно облагане. Такива документи са тези, доказващи цената на придобиване на това имущество и продажната цена.

Защо да се обърнете към нас?

Като адвокати по финансови и данъчни дела, винаги съветваме своите многобройни клиенти да бъдат внимателни. Изискуемите документи, придружаващи всяка Спогодба за двойно данъчно облагане, както и сами виждате, са многобройни. Разбира се, могат да се представят и други писмени доказателства. Те ще служат за прилагането на съответната Спогодба и на вида, размера и основанието за реализиране на съответния доход. Заявлението по чл.137, ал.1 от ДОПК за прилагане на Спогодбата за двойното данъчно облагане и приложените към него документи се подават в териториалната дирекция по регистрацията на платеца на дохода или в дирекцията, където подлежи на регистрация.

Когато платецът не подлежи на регистрация, искането и приложените към него документи се подават в Териториалната дирекция – гр. София, като централен офис за страната.

Когато доходът се реализира въз основа на договори с продължително действие или се реализира от едно и също лице на еднакво основание, искане се подава еднократно.

Повечето адвокати по финансови и данъчни дела, биха Ви казали, че доходите от дивиденти не се смятат за доходи, реализирани въз основа на Договори с продължително действие.  Чуждестранното лице уведомява териториалната дирекция за всяка промяна на обстоятелствата в 30-дневен срок от настъпването им.

За повече информация и нужда от правна консултация, спокойно можете да се обърнете към нас за допълнителна справка по Вашият въпрос.E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg Tel.  +359 897/90 43 91

 

Учредяване на банкова гаранция

В последните няколко години, доста активно се разви нуждата от учредяване на банкова гаранция. Това е така с оглед желанието за участие в различни търгове за различни дейности в множество сфери на икономиката. В качеството ни на добри и опитни адвокати по финансови и данъчни дела, оказваме правно съдействие на множество фирми участващи в тях. Към тях, като изискване се поставя учредяването на парична банкова гаранция. Целта на учредяването на тази парична банкова гаранция е да даде ясни и точни гаранции за отговорността на Изпълнителя, че поръчката ще бъде изпълнена, съгласно правилата в заданието, като и че Изпълнителят ще успее да изпълни поръчката и спази изискванията на Възложителя през целия процес.

Като добри адвокати по банкови дела и процедури ще Ви кажем, че целта на парична банкова гаранция е да обезпечи и застави фирмата спечелила Обществена поръчка или тържна процедура да изпълни заданието в неговата цялост и посочените параметри на Възложителя. Тя също така предпазва Възложителя от евентуален отказ на Изпълнителя и други отклонения при изпълнението на спечелената вече поръчка. От друга страна, нашият опит като адвокати по финансови и банкови дела, сочи, че внасянето на парична банкова гаранция има дисциплиниращо действие към участниците в процеса по избор на Изпълнител за всяка една обществена поръчка, в случай, че някой от тях откаже да сключи Договор, след като вече е спечелил правото да получи самата поръчка.

Какво представлява банковата гаранция?

банкова гаранция, парична банкова гаранцияСамата банкова гаранция, съгласно настоящата адвокатска практика, представлява ангажимента на всяка една банка, в която Изпълнителят е учредил парична банкова гаранция да изплати конкретна, посочена предварително парична сума на Възложителя, при настъпването на определени правни последици и предпоставки, посочени в сключения Договор между страните.

В случая, търговската банка издава съответната банкова гаранция за участие в конкурс или тържна процедура, при настъпването на определени условия. Така се гарантира обезпеченост на  Възложителя. Най-вече при неизпълнение или съответно отказ от страна на Изпълнителя да сключи договор, след спечелването на правото да подпише договор с Възложителя за изпълнение на Обществената поръчка или тържна процедура.

В този момент, Възложителят по откритата обществена поръчка, може да поиска от съответната банка, където има учредена парична банкова гаранция, същата да бъде усвоена като обезпечение на неизпълнилия Договора между страните Изпълнител и да се елиминират неудобните за Възложителя последици от липсата на изпълнение, съответно сключен Договор за възлагане на Обществената поръчка или тържна процедура. Дали заради липсата на свободен финансов или друг ресурс, или поради чисто тактически подбуди често пъти самите фирми, печелейки конкурсите, отказват да сключат Договори, осигурявайки по-изгодни условия на свои партньори или свързани с тях други фирми.

Относно паричната банкова гранция

Според нас, за да бъде издадена самата банкова гаранция в полза на Възложителя е необходимо да бъде сключен договор с търговска банка, съгласно който същата се задължава, че при настъпването на определени обстоятелства между страните по Обществената поръчка, предвидената търговска банка ще изплати на Възложителя пълния размер на сумата по учредената банкова гаранция, за да бъде обезпечено неговото право да получи това обезпечение, вследствие неизпълнение на условията по Обществената поръчка или тържна процедура от Изпълнителя.

В нашата практика се срещат и случаи, при които размерът на самата учредена парична банкова гаранция е висок. В този случай се налага Изпълнителят, участник в Обществената поръчка или тържна процедура да предостави по-висока сума или дори да учреди Ипотека в полза на Банката за размера на Банковата гаранция. В този случай процедурата е доста по-сложна. Необходимо е да се подходи внимателно. Особено при съблюдаването на всички правила и завършена оценка на актива, даден като обезпечение за учредената банкова гаранция.

С подписването на писмен Договор с банката, в която е учредена паричната банкова гаранция в полза на Възложителя от участниците в Обществената поръчка или тържна процедура, тя се счита за учредена и Договорът следва да му се предаде, за да бъде изпълнено поставеното условие за участие в самата Обществена поръчка или тържна процедура.

Параметри на паричната банкова гаранция

Ние винаги съветваме, нашите клиенти, че в този договор следва да се очертаят всички условия за учредяването, усвояването и съответно освобождаването на учредената парична банкова гаранция. Основни параметри, които следва да се изяснят са следните :

1. Срок на Договора, за който е учредена паричната банкова гаранция. След този срок, Възложителят, в чиято полза е учредена паричната банкова гаранция не може да се възползва от нея;

2. Размер на самата парична банкова гаранция;

3. Специални условия за учредяване на паричната банкова гаранция;

4. Условия за усвояване на паричната банкова гаранция от Възложителя;

5. Условия за прекратяване на Договора за банкова гаранция;

6. Условия на банката за изплащане, съответно връщане на учредената парична банкова гаранция ( в случай, че имотът даден за обезпечение се обезцени, погине или самото обезпечение намалее, като абсолютна стойност за дадената парична банкова гаранция).

Реализиране на учредена банкова гаранция

При усвояването или т.нар. реализиране на учредената парична банкова гаранция изискването e Възложителят да докаже, че Изпълнителят не е спазил условията на Обществената поръчка или тържна процедура. Или пък е отказал да сключи договор, след като вече е спечелил Обществената поръчка или тържната процедура. Важно условие и предпоставка е Възложителят да поиска усвояване на учредената парична банкова гаранция. Това става само при спазване на условията на Обществената поръчка или тържната процедура.

Учредената в полза на Възложителя парична банковата гаранция следва да се предяви на банката за плащане заедно с всички необходими писмени документи. Те доказват настъпването на условията за нейното усвояване. Задължение на търговската банка е да провери представените ѝ писмени документите. В случай на настъпване на условията за усвояване на банковата гаранция, се уведомява лицето, с което е сключила договора, че Възложителят, който следва да получи банковата гаранция е поискал същата да му бъде изплатена. Това е наложително с цел да се предотврати неправомерно усвояване. Особено, ако не са настъпили всички условия за нейното усвояване.

Разбира се, ако участникът не спечели обявената Обществена поръчка или тържна процедура, учредената в полза на Възложителя парична банкова гаранция следва да се освободи. Тогава  Договорът за банкова гаранция се прекратява.

Видове парични банкови гаранции

банкова гаранция, учредяване на банкова гаранцияЗа участие в различни Обществени поръчки или тържни  процедури банките учредяват няколко вида парична банкова гаранция, като обезпечение на Възложителя. Това са:

  • парична банкова гаранция за участие в Обществена поръчка или тръжна процедура. На един по-късен етап, Възложителят може да поиска и гаранция за изпълнение на Обществената поръчка или тържната  процедура;
  • парична банкова гаранция, която обезпечава самото изпълнение на Изпълнителя в Обществената поръчка или тържната процедура, в качествено или количествено отношение.

Същевременно, търговските банки издават и парична банкова гаранция за участие в търгове на общини и ведомства. Целта е предимно дисциплинираща за участниците в самите търгове. Те целят да се предотвратят варианти за спекулации и уговорки при спечелването на един или друг търг. В случая, Възложителят винаги е „застрахован“, че при неизпълнение на условията и настъпването на съответните обстоятелства за усвояване на паричната банкова гаранция, той ще може да пристъпи към това. Самата парична банкова гаранция се учредява от търговските банки в полза на Възложител. Стойността на самото учредяване зависи от тарифата на съответната търговска банка. В повечето случаи е съответно процент от размера на паричната банкова гаранция.

В случай, че имате допълнителни въпроси, към конкретния казус по учредяване, усвояване на паричната банкова гаранция, видове и начини на прекратяване на Договора за учредена вече банкова гаранция или защита от злоупотреба на Възложителя в една Обществената поръчка или тържната  процедура, моля да се обърнете към нас. За повече информация и справка – тел. 02 / 858 10 25; E-mail info@lawyer-bulgaria.bg

Делба на наследствени имоти

Наследствени имоти и земя

Адвокат наследствени дялове и наследствени дела

Съдебната практика по дела за съдебна или доброволна делба на недвижими имоти е доста противоречива. Като адвокати по имотни дела отчитаме конкретната специфика на разделянето на наследствени имоти и земя.

Често пъти се свързват с нас хора от малките населени места, които заедно с други хора са наследници на земя. Питат ни за различните трудности при разпределението на отделните имоти, които срещат помежду си.

Причината за това е, че при наследяване на земеделска земя, често пъти поради големия брой наследници, земеделската земя се притежава в идеални части от няколко сънаследника в рода. Дали поради възрастовите различия или заради стари кавги и разправии, повечето от тях са на коренно противоположни позиции. Те не могат да постигнат консенсус, дори ако това би довело до запазване на нормалните отношения между тях.

Повечето добри адвокати, специалисти по наследствени имоти и земя знаят, че делбата им е доста сложно занимание. Тя често пъти е свързана с трудни преговори между роднини. В частната практика се срещат ситуации, в които дори семейства не общуват поради липса на разбирателство относно земеделските земи и наследствени имоти, останали след смъртта на наследодателят им.

От една страна, съсобствеността създадена и обусловена от кончината на техен наследодател поражда нуждата от общо решение на проблема. От друга страна, законът ограничава и създава условия за неделимост на земеделски имоти.

Правилото гласи, че земеделски земи и ниви с площ под 3 (три) декара например са неделими. За останалите категории земя, се предвиждат допълнителни, различни изисквания за неделимост и т.н.

В такива ситуации е необходима намесата на добър адвокат, занимаващ се с делба на наследствени имоти и земя. Той би могъл да Ви помогне проблемът да се разреши, съдействайки за намирането на най-правилното решение.

В повечето случаи, законът ясно и точно дефинира особеностите на този вид проблеми, поради което се налага да се намери ясно и точно решение на всеки конкретен казус.

А наследствени казуси и спорове с наследствени имоти и земя в България са страшно много. Особено за последните двадесет години. Затова преди да се пристъпи към разговори и преговори, като опитен юрист, съветвам клиентите си за намиране на подходящо решение на въпроса. Добре е да се извадят и подготвят всички актуални документи за това.

Документи, необходими за съдебна делба пред съд

В повечето случаи, най-необходимите документи за делба на наследствени имоти и земя са следните:

  •  данъчна оценка на имота;
  •  скица проект за делбата;
  •  удостоверение за наследници /ако е необходимо/;
  •  нотариален акт за собственост на сънаследниците;
  •  договора за делба / респ. протокол за бъдещата делба/.

Нашата дейност като адвокати по имотни и наследствени дела е да намерим адекватно решение на проблема. Прилагането на законовите норми зависи до голяма степен от техническата възможност на самите имоти, както и от готовността и желанието на сънаследителите да постигнат решение, с което да ликвидират идеалната си съсобственост, превръщайки я в реална, като в отговор на това си свое решение ще получат реални обособени части.

Изхождайки от практиката си досега, бихме Ви предложили най-чистия вариант за решение на проблемите. А именно – трансформиране на идеалните части в реални имоти.

За съжаление обаче, това не винаги е възможно. Въпреки това, ние считаме, че това е най-лесният и най-бързият начин да се постигне желания резултат. Това е идеално решение и съответно възможност за икономическо реализиране на тези наследствени имоти и земи.

ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА 

Доброволната делба е възможна, само ако са спазени изискванията за минимална големина на парцелите по чл.19 от ЗУТ, а именно:

  • наследствени имоти и земя, имотна делба, съдебна делба, доброволна делбаза градовете – лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност;
  • курортни зони – лице на парцела най-малко 16 метра и 500 м² повърхност;
  • във вилни зони – лице на парцела най-малко 18 метра и 600 м² повърхност;
  • села с равен терен – лице на парцела най-малко 16 метра и 500 м² повърхност;
  • при специфични терени, стопански условия и главни улици – лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност;
  • села със стръмен терен – лице на парцела 12 метра и площ 250 м².

Консултацията с адвокат във връзка с делбата на наследствени имоти и земя ще Ви помогне за решаването на проблема. Делба на поземлените имоти по реално обособените части могат да бъдат намалени най-много с 1/5. Когато се делят ниви, ливади, лозя и овощни градини се спазват изискванията в чл. 72 от Закона за наследството. Съгласно него не се допуска разделянето на:

  •  ниви на части по-малки от 3 декара;
  •  ливади на части по-малки от 2 декара;
  •  лозя и овощни градини на части по-малки от 1 декар.

Изготвяне на договор за доброволна делба?

При прехвърлянето на имоти и с оглед намирането на качествено решение на един проблем, съделителите лесно могат да заверят един договор за доброволна делба. Това може да се направи при който и да е нотариус в страната. Така те могат да впишат извършената доброволна делба в местната служба по Вписванията.

По този начин ликвидират идеалната съсобственост на рода и получават имоти с реални граници. Затова като адвокати по имотни и наследствени дела, ние подготвяме доста документи свързани с процедурата. Ще осъществим внимателна подготовка и правен преглед на всички писмени документи, решения на поземлени комисии, завещания, актове за общинска собственост, сервитутни права и др.

В конкретния случай, преди да се пристъпи към подялба на отделните видове земеделски и горски имоти, следва да се съобрази и правилото, че отделните земеделски земи имат различна категоризация.

Тя се определя от нейната плодородност при неполивни условия. Разбира се, важна е и отдалечеността и разположението на земята от центъра на най-близкото населено място. Трябва да отбележим, че делба може да се извърши, както след смъртта на наследодателя, така и приживе на същия. Това се прави чрез посочените способи:

  • или чрез делба – дарение (с нотариален акт);
  • или чрез делба – завещание (чрез нотариално или саморъчно завещание).

Съдебна делба на наследствени имоти и земя

Вторият вариант е т.нар. съдебна делба, но веднага следва да подчертая, че това е способ, който отнема време и излиза по-скъпо за съделителите. Към него се пристъпва когато съществуват непреодолими противоречия за разделение на имотите или когато съществуват други особености – избягване на териториалната или регионална ограниченост. Спазва се отново крайната цел – на всеки наследник да се възложи по един имот.

Съдебната делба е самостоятелно производство пред съд, което според нас като адвокати по наследствени дела минава на две фази. Тя приключва с разделяне на имотите между отделните сънаследници или т.нар. съделители. Има за цел да даде на всеки равен дял. В случаите когато имотът е неподеляем, било поради естеството на своята площ или поради други причини, то той се изнася на публична продан. Получената сума пари за него се разпределя по-равно между сънаследниците.

При действието на няколко закона за регулиране на настоящата правна материя, в частност ЗСПЗЗ, Закон за Собствеността, Закон за горите, Закон за защитените територии, Закон за устройство на територията и др. се допуска и решение на проблема с неделимостта на неподеляемите недвижими имоти.

Разбира се, веднага възниква въпросът, може ли един съсобственик да продаде своята идеална част от земеделски неурегулиран поземлен имот на трети лица, ако останалите съсобственици не са успели да стигнат до конкретна договорка за сключването на Договор за Доброволна делба или не приемат жребия, като вариант за това? Отговорът на този въпрос е : „Да, може, но при строго спазване на законите и правилата за това“.

Най-важното условие в този случай е съблюдаването на изискванията на чл.33 от Закон за собствеността, а именно – „Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение“.

Когато делбата е извършена чрез изнасяне на имота на публична продан, докато не приключи проданта, съсобствеността не е прекратена, поради което и в тази хипотеза ще са приложими разясненията на Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС – при съсобственост, независимо от юридическия факт, от който произтича, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение.

Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. 

Защо е важно да знаете това?

Винаги указваме на нашите клиенти, че ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът пред съд в този случай трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата. Ако съсобственикът не плати дължимата сума в предвидения по закон срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.

Нашият съвет е самата Декларация по чл. 33 ЗС да се завери от Нотариус. В нея да фигурира ясно и точно цената, на която е била предложена земеделската земя за продажба.

В противен случай, тази сделка е лесно оборима и при възражение на някой от сънаследниците лесно би могла да бъде оспорена пред съд.

Лесно решение на проблема според нас при т.нар. неделимост на един земеделски имот е предложението на единия сънаследник към друг да изкупи неговия дял.

В повечето случаи, сънаследниците не желаят това да се случи и тогава се прибягва до други способи, с които да бъде решен този проблем. За повече информация, моля обърнете се към кантората.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при възникнал спор за идеална съсобственост на земеделски неурегулирани имоти. Международна правна кантора „Д. Владимиров и Партньори“ :Teл.: +359 2 858 10 25 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg