Публикации

Отказ за застрахователно обезщетение

Работата на адвокат по застрахователни дела е пряко свързана с определяне на обезщетение в настъпили пътно транспортни инциденти. Най-сложно са казусите, свързани с отказ за застрахователно обезщетение.

В такива случаи, при възникване на претенция към застраховател, вследствие на настъпило пътно-транспортно произшествие.

Често пъти пострадалите и техни близки не разполагат с големи възможности да заведат съдебно дело за застраховатлено обезщетение

В кой случай се отказва обезщетение ?

Отказ за застрахователно обезщетение

Много хора не търсят правата си относно застрахователно обезщетение.

Като се обърнат и ангажират адвокат по застрахователни дела и казуси срещу застрахователи, с опит в  изготвянето на добре аргументирани писмени възражения.

Както и с познания за предстоящо съдебно дело срещу застраовател, като поеме  процесуално представителство по дела срещу застрахователни компании.

Съгласно разпоредбите на чл. 208 от КЗ Застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, при настъпване на застрахователното събитие.

Законът указва, че срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня.

В който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3 от КЗ. Освен това съгласно чл. 107, ал. 1 от Кодекса за застраховане.

„В срок 15 дни от представянето на всички доказателства по чл. 105 застрахователят трябва да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума или мотивирано да откаже плащането.“

Именно тук следва да се прецени и види, че значителна част от немотивираните откази на отделните застрахователни компании представляват текст, в който не е мотивиран съответният отказ.

Не са редки и случаите, в които най-често в писмените откази -дори няма правни мотиви за отказ от изплащане на обезщетение.Отказ за застрахователно обезщетение

….какво се случва на практика …….

Като оправдание самите застрахователни компании представят причини и несъстоятелни аргументи, че застрахователното събитие.

Описано в уведомлението по застрахователната щета не съответства с уврежданията констатирани по време на огледа.Отказ за застрахователно обезщетение

Декларираните обстоятелства във връзка със застрахователното събитие не отговарят на уврежданията.

Което отново не попада във визираните законодателни разпоредби за мотивирано изложение на съответният отказ на застрахователите.

Да платят обезщетение при настъпване  на пътнотранспортното произшествие.

Всичко изборено до тук, води до логичният и категоричен извод, че застрахователните компании се опитват по всички начини да заобикалят и да не спазват разпоредбата на закона и в частност – чл. 211 КЗ.

Освен, че в “мотивираните откази”  липсват мотиви, застрахователите дори не си правят труда да посочват за какво несъответствие става въпрос!

Реално, ако се приеме, че може да се говори за несъответствие, то би следвало към момента на получаване на отказа да са изплатени щетите до размер на съответствието застрахователно обезщетение.

Съгласно разпоредбите на чл. 207, ал. 3 от КЗ застрахователят има правото да поиска документи, пряко свързани с установяването на събитието и на размера на вредите. Но в разглежданите случай това не се прави.

Ако застрахователят е установил несъответствие между  двата документа, то би следвало да предприеме действия по изясняване на обективната истина, а не да отказва изпълнение на договорните отношения!ОТКАЗ ИЗПЛАЩАНЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ, застрахователни дела, отказ застраховател обезщетение, адвокат застрахователни дела, Застрахователно дело СГС

В разпоредбите на чл. 211 от КЗ, съществуват и редица хипотези, в който застрахователят има право да откаже плащането на обезщетение само: “при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице.

При неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор; в други случаи, предвидени със закон.”.

Оказва се, че често посочваното от застрахователите основание в техните неаргументирани и немотивирани откази, служи само за оправдание за неплащане на дължими обезщетения. Което реално се случва едва след като излезе съдебното решение на съответният съдебен състав.

За съжаление, тъжната истина е довела до масова практика и откази, от което следва, че собственицика на застрахователната полица.

Сключил валидна застраховка „Авто каско“  например е изправен пред правен абсурд, с който той за съжаление не може да се справи и застрахователите много добре знаят това.

В случай, на получен писмен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по дадена щета,  Ви съветваме да потърсите консултация с адвокат по застрахователно право, за да може да защитите правата си адекватно.

Кой може да пострада при ПТП?

Пострадал при ПТП е лицето, което е претърпяло телесно увреждане в следствие на пътно-транспортно произшествие. Важно е пострадалото лице да няма вина за настъпването на ПТП. Виновният за катастрофата водач, дори и да е получил телесно увреждане или да е настъпила смъртта му, няма качеството на „пострадал“. Поради тази причина няма и право да бъде обезщетен за вредите, които е претърпял

Какви права има пострадало при ПТП лице ?

Сред множеството права на пострадалия при ПТП са правото на спешна медицинска помощ, правото на болничен, поради временна нетрудоспособност и т.н. Посочените права са сравнително ясни и не представляват особена трудност за разбиране и упражняване. Най – важното право е правото на обезщетение.

Кои вреди подлежат на обезщетение от застрахователя ?

В случай че водач на МПС, поради неспазване правилата на движение, удари друго МПС/пешеходец/колездач или водач на друг вид ППС (напр. електрическа тротинетка) и от това настъпи телесна и/или имуществена вреда, то ще възникнат имуществени и неимуществени вреди за обезщетение.

Кои вреди са имуществени?

Имуществените вреди, които лицето – пострадал при ПТП може да претърпи, са материални. Материалните вреди винаги имат определена парична стойност. Така например, щетите, причинени на автомобила на невиновния водач струват определена сума пари, които той трябва да плати за ремонт. Имуществена вреда ще бъде налице и когато е необходимо да се плати лечението, рехабилитацията и възстановяването на лицето – пострадал при ПТП, в случай че вследствие на катастрофата е настъпило телесно увреждане. Изобщо, имуществена вреда ще бъде налице винаги, когато, поради необходимостта от поправяне на материалите щети от ПТП

Кои вреди са неимуществени?

Неимуществените вреди са тези, които нямат ясна парична равностойност. Поради тази тяхна характеристика, съдът винаги ги присъжда „по справедливост“. Такива вреди са причинените вследствие на ПТП болки и страдания, получени поради настъпили телесни увреждания.

Кой получава обезщетението за неимуществени вреди ?

Обезщетение за претърпени неимуществените вреди при настъпила смърт на лицето – пострадал при ПТП се дължи на неговите близки. Това е така, тъй като вследствие на неговата смърт, те преживяват дълбоки и неприятни емоции, които законът счита, че следва да бъдат компенсирани в пари.

От кого се търси обезщетение при ПТП ?

Обезщетение за претърпените вреди лицето – пострадал при ПТП се търси както от застрахователната компания на виновния водач, така и от самият водач. Отговорността се ангажира във връзка със задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. За получаване на това обезщетение е необходимо лицето – пострадал при ПТП да представи застрахователна полица.

Срок застрахователно обезщетение

Все повече зачестяват случайте, в които един или друг застраховател не дава отговор на искането за изплащане на застрахвоателното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност.

Повечето хора не знаят какви са сроковете за изплащане на дължимото им застрахователно обезщетение и затова, сме длъжни да посочим, че съгласно чл. 18 от Наредба № 24 от 8 март 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и Методиката за уреждане на претенции за вреди, причинени на моторни превозни средства, срокът за изплащане на застрахователни обезщетения е 15 календарни дни.

В Кодекса за застраховането е вписано, че застраховател не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните документи:

  1. Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие;
  2. Протокол за пътнотранспортно произшествие;
  3. Протокол за пътнотранспортно произшествие, непосетено на място от органите на Министерството на вътрешните работи;
  1. друго удостоверение, издадено на законово основание от органите на Министерството на вътрешните работи, или
  1. двустранен констативен протокол, вписан по установения ред в службите на Министерството на вътрешните работи и съставен, когато от пътнотранспортното произшествие са причинени само имуществени вреди, които не възпрепятстват движението на моторното превозно средство на собствен ход, и има съгласие между участниците в пътнотранспортното произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване.

Често се случва законоустановените срокове да не бъдат спазени от застрахователните компании. Имайте предвид, че при предявена претенция пред застрахователя, той следва да Ви уведоми дали ще са необходими допълнителни документи в 15-дневен срок от предявяването на претенцията. Шестмесечният срок за произнасяне по претенцията е общ и включва времето за набавяне на допълнителни документи, в случай че са изискани такива.

Срок за застрахователно обещетение, Изплащане на застрахователно обезщетение в срок 15 дни, Адвокат застрахователни дела, Дело застраховател обезщетение

В Наредбата, посочена по-горе, касаеща имуществената отговорност на застрахователите по отношение на изплащане на застрахователно обезщетение по застрахователни полици „Гражданска отговорност“ се посочва изрично, че „Обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в 15-дневен срок, след като застрахованият или увредените трети лица са представили всички изискани документи, свързани с установяването на събитието и размера на вредите, но не по-късно от 6 месеца от датата, на която претенцията по застраховката е била заведена“.

Изключения от правилото ……. 

В случая по валидно сключенио „Гражданска отговорност“ срокът за окончателен отговор от застрахователя е три месеца след като сте завели претенция. За това време трябва да получите отговор ще плати ли застрахователя и каква е сумата, определена като застрахователно обезщетение. При отказ застрахователната компания е длъжна да се аргументира защо не иска да плати. Обезщетение не може да бъде отказано и в случаите, когато представите двустранен протокол и не сте викали КАТ.

До 15 дни след като е получил всички доказателства застрахователят трябва или да плати, или да откаже, като задължително посочи каква е причината за отказа. Този срок важи за всички животозастраховки, за „Злополука“, „Заболяване“, „Автокаско“, имуществените, „Гражданска отговорност“ за автомобилите, асистанс полици, общата „Гражданска отговорност“, както и за финансовите – за кредити, загуби, правни разноски. Ако не са представени всички доказателства, застрахователят се произнася до шест месеца от завеждането на претенцията. Специално за автомобилната „Гражданска отговорност“ този срок е три месеца.

Чл.18 ал.2 предвижда, че когато в 15-дневния срок се установи, че не е налице основание за плащане на обезщетение или че размерът на обезщетението е по-малък от размера, претендиран от увреденото лице, или че основанието и размерът на вредите не са били напълно установени, застрахователят е длъжен да даде писмено мотивирано становище на увреденото лице.

В случаите, когато няма основание за отказ за плащането, но определени обстоятелства не са били установени, застрахователят е длъжен да ги посочи заедно с доказателствените средства за тяхното установяване при спазване разпоредбите по чл. 105 от Кодекса за застраховането.

Тълкуването може да бъде твърде относително, но се приема, че в 15 дневен срок от датата на подаване на искането за изплащане на обезщетение, застрахователят следва да се произнесе по искането. Уловката е в думата „произнесе“.

Реално погледнато в определеният от Наредбата 15 дневен срок, застрахователят е длъжен да се произнесе дали ще плати или няма да плати, а не да извърши самото плащане на застрахователното обезщетение.

Когато потребителят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които то трябва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията си. Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждане по изречение първо.

Т.е. застрахователя може да реши да не плаща, а да иска други доказателства и поради тези причини, законодателят е определил краен срок за завършване на цялата процедура.

Крайни срокове за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение ….Срок за застрахователно обещетение, Изплащане на застрахователно обезщетение в срок 15 дни, Адвокат застрахователни дела, Дело застраховател обезщетение

За сигурност на отделните потребители е законодателят е оставил и крайни срокове за изплащането на тези обезщетения.

Срокът за произнасяне от застрахователя с плащане на обезщетение или мотивиран отказ е 15 работни дни от предоставянето на поисканите от застрахователя документи.

Шестмесечният срок за произнасяне от страна на застрахователя по застраховките, различни от „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е допълнително и изцяло ново правило, което касае само случаите, когато ползвателят на застрахователната услуга не е предоставил всички поискани от застрахователя документи, с които да се докаже основанието и размерът на застрахователната претенция. Този 6-месечен краен срок е въведен именно с цел по-добра защита на ползвателите на застрахователни услуги.

В този срок застрахователят следва да определи и изплати размера на обезщетението или да даде мотивирано становище по предявените претенции, когато отказва плащане или когато основанието и размерът на вредите не са били напълно установени.

Предвиденият в закона окончателен 6-месечен срок за произнасяне на застрахователя по претенция, свързана със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не освобождава застрахователя от задължението му да определи и изплати, респективно откаже изплащането на застрахователно обезщетение в 15 – дневен срок от постъпване на искането, при положение че не е изискал други доказателства от увреденото лице.

ЛИХВИ ЗА ЗАБАВА …….

В случаите на застраховка „Гражданска отговорност“ лихвите за забава са два вида. Единият вид е лихвата за забава, дължима от виновния водач във връзка с причиненото от него непозволено увреждане, а другият е лихвата за забава на застрахователя, ако не е определил и изплатил обезщетение в предвидения от закона срок. Тези два вида лихва съществуват независимо една от друга и могат да се кумулират – застрахователят един път плаща лихва за забава на виновното лице, а ако сам изпадне в забава – ще плати лихва и за собственото си закъснение.

Лихвата за забава, дължима от виновния водач, не се урежда специално от Кодекса за застраховането, а е предвидена в ЗЗД и се начислява от датата на настъпване на непозволеното увреждане (в случая ПТП). В новия Кодекс за застраховането изрично е указано, че тя се покрива и изплаща от застрахователя.

ОБЖАЛВАНЕ ОТКАЗ ОТ ПЛАЩАНЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ…..

Застрахователните компании масово прилагат политика на издаване на шаблонни откази във връзка с постъпили щети. Така успяват да отсеят голяма част от по-малките щети, тъй като често на хората не им се занимава да си търсят правата и да ангажират адвокат – специалист по застрахователно право за изготвяне на възражение или за процесуално представителство по дела срещу застрахователни компании.

В случай, на получен отказ от застраховател, във връзка с неплащане на обезщетение по дадена щета,  Ви съветваме да потърсите консултация с адвокат – специалист по застрахователно право, за да може да защитите правата си адекватно и да разберете дали има смисъл да се водят дела.

В случай на нужда от разяснение и помощ по застрахователни казуси, моля обърнете се към нас за повече информация на тел. 0897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg 

Съдебно дело срещу застраховател

Като адвокати по застрахователни и транспортни дела ще Ви кажем кое е най-важното, което трябва да направите в случай на пътно-транспортно произшествие. Най-разпространените дела срещу застраховател са свързани с щети върху моторни превозни средства /МПС/, както и тези за вреди, претърпени от пострадали при пътно-транспортни произшествия /ПТП/.

Това е така поради масовото приложение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и на доброволната застраховка „Автокаско“.Съдебно дело срещу застраховател

Тези полици легитимират застрахователната компания като ответник по граждански иск за изплащане на щети, при претенция от застрахования за непокрити от застрахователя вреди; а също и при претенция от пострадалия за обезщетение от претърпяно пътно-транспортно произшествие.

В случай, че има пострадали можете бързо да изискате техните имената като свидетелите и телефонни номера. Веднага след настъпването на самото пътно-транспортно произшествие съгласно изискванията на Кодекса на Застраховането пострадалият е длъжен да уведоми своята застрахователната компания, която е издала полицата по застраховка Гражданска отговорност.Съдебно дело срещу застрахователСъдебно дело срещу застраховател

Повечето адвокати съветват, че съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Чрез нашите правни услуги Ви съветваме, че срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни.

Този срок започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 от КЗ, за уведомяване на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие в 7-дневен срок от узнаването.

Освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок и чл. 207, ал. 3 КЗ, за допускане на застрахователя за извършване на оглед на увреденото имущество и представяне на поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и на размера на вредите.Съдебно дело срещу застраховател

Разпоредбата на чл.211 КЗ урежда хипотезите, при наличието на които застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение.

В този случай Ви съветваме да се обърнете към опитен и добър адвокат по транспортни и застрахователни дела. Така ще си спестите притесненията и загуба на време за образуване на транспортни и застрахователни дела пред съд.

Какво още трябва да знаете

Най-масовите искове – тези за вреди при пътно-транспортно произшествие – са лични и целят репариране на претъпрените както имуществени вреди /медицински разходи по лечение и възстановяване от травми и контузии/, така и неимуществени вреди /негативни емоции, преживявания и състояния при травми и контузии, или при смърт на роднина вследствие на ПТП/.

За съжаление в нашата практика като често се случва вследствие на ПТП-то да има пострадали лица със средни или тежки телесни увреждания.

Дори и смъртен случай, за което всеки адвокат ще Ви каже, че се образува досъдебно производство относно вината за настъпилото ПТП.

В работата ни като адвокати по застрахователни дела, всеки случай в процедура срещу застраховател е съществено, че започналото досъдебно производство трябва приключи в рамките на два месеца.

При смърт на пострадал, легитимирани да претендират обезщетение за неимущствени вреди са неговите преки роднини /съпруг, низходящи, възходящи/.

Често срещана практика е претенциите за вреди да бъдат отправяни пряко към застрахователя на водача на МПС, причинил пътно-транспортното произшествие, съобразно законово гарантираната възможност, уредена в Кодекса на застраховането.Съдебно дело срещу застраховател

От друга страна, застрахователната компания по презумпция разполага с финансови средства да покрие тези обезщетения, и ако бъдат присъдени, събирането им става значително по-бързо.

Затова и повечето подобни искове се водят пряко срещу застрахователната компания.  За съжаление поради редица причини, това рядко се случва и при открита процедура срещу застраховател пострадалият рискува да пропусне събирането на доказателства, ако активно не ангажира специалист по застрахователни дела с оглед изясняване на основни факти в настъпилото пътно транспортно произшествие.

Причината е, че трябва да се изясни вината за настъпване на пътно-транспортното произшествие.

ИЗПЛАЩАНЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ …

Докато се провеждат следствените действия, адвокат подготвят своите доказателства, разпитват свидетелите,  назначават медицински и автотехнически експертизи и др.

Законовият срок за изплащане на застрахвателно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност към м. август 2010 г. е 15 дни съгласно чл. 18 от Наредба № 24 от 8 март 2006 г. за задължителното застраховане по чл.249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за метедиката за уреждане на претенции за вреди, причинени на моторни превозни средства. Имат се предвид 15 календарни дни.

Това е така, тъй като в Наредбата, уреждаща материята по ангажиране на застрахователите във вр. със застраховката „Гражданска отговорност“ е записано, че „Обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в 15-дневен срок.

Това обезщетение се изплаща след като застрахованият или увредените трети лица са представили всички изискани документи, свързани с установяването на събитието и размера на вредите, но не по-късно от 3 месеца от датата, на която претенцията по застраховката е била заведена“.Съдебно дело срещу застраховател

Важен съвет, който даваме на пострадали и клиенти по застрахователни и данъчни дела е да бъдат винаги информирани за номера на дознанието, името на дознателя, съответният номер на прокурорската преписка.

Тези данни са важни и необходими, за се изискат документи и справки необходими в случай, че се чудите как да осъдим застраховател.

Съветваме Ви, че за да образувате щета пред застрахователя е необходимо да разполагате с информация за застрахователната полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач.

Съществен момент е представянето на документи, като :

  • протокол за ПТП, доказващи вината му,
  • копие от полицата по гражданска отговорност,
  • копие от автотехническата и медицинската експертизи,
  • скица на ПТП-то,
  • протокол за оглед на местопроизшествието,
  • огледен протокол,
  • техническа и медицинска епикризи от компетентно лице,
  • съответно протокол от аутопсия при смъртен случай,
  • рецепти от лекуващ лекар,
  • фактури свързани с лечението, болнични листа и др.

Като добър и опитен адвокат по застрахователни и транспортни дела Ви обръщаме внимание, че особено важно е да се правят копия на всички документи, които се представят на застрахователя. Също и да се изиска от него документ за предадените документи. Целта на това е да можете да докажете претенцията, ако се стигне до съдебен процес между застрахователя и пострадалото лице.Съдебно дело срещу застраховател

Как да осъдим застраховател

В нашата практика знаем, че застрахователните компании отказват или по доброволен ред изплащат много ниски застрахователни обезщетения.

При отказите си застрахователите често се позовават на клаузи от общите условия, част от съответната застраховка, чрез които се опитват да изключат своите задължения по застраховката и да избегнат изплащането на обезщетение. В случай на такъв отказ всяко засегнато лице – застрахован – може да потърси своите права пред съд, като докаже, че не е бил виновен за настъпването на последиците от застрахователното събитие и че са налице всички елементи от фактическия състав да му бъде изплатено обезщетение по застраховката.

Друг основен проблем е, че застрахователите карат пострадалите лица да подписват писмени споразумения, без консултация с адвокат. Това от друга страна по Кодекса за застраховане не е необходимо да се прави, за да се получи обезщетението.

За нас това са едни от основните проблеми, с които се сблъскваме ежедневно – изплащане на ниски застрахователни обезщетения и принудата от застрахователите за подписване на писмено споразумение при чувствително неизгодни за пострадалите лица условия.

Съветваме преди да подпишете каквото и да били да се обърнете към добър адвокат по застрахователни и транспортни дела. Ако се налага дори поканете адвокатите при подписване на застрахователно споразумение.

да осъдиш застраховател

Адвокат застрахователни дела

 Така ще се избегне възможността на пострадалото лице да му се отнеме правото да претендира по-късно за по-високо обезщетение по съдебен ред.

 В ежедневната ни практика, в случай че се образува дело, шансът да може да се получи по-високо застрахователно обезщетение рязко нараства.

  За съжаление пострадалият не може да получи по-високо застрахователно обезщетение от това, за което вече е подписал споразумението.

   Често пъти самите застрахователни компании притискат пострадалото лице, ако откаже да подпише застрахователно споразумение. Някои застрахователни компании или намаляват първоначално предложеното обезщетение, или отказват изобщо да изплатят такова.

Последните промени в ГПК от 2018г.  във връзка със съдебни дела срещу застрахователни компании……

Πоследните промени в закона доведоха до нова подсъдност по застрахователни дела в зависимост от избора на ищеца.

Пpoмeнeният чл. 115 (ГΠK) глacи: „Иcĸoвeтe зa oбeзщeтeниe пo Koдeĸca зa зacтpaxoвaнeтo нa yвpeдeнoтo лицe cpeщy зacтpaxoвaтeл, Гapaнциoнния фoнд и Haциoнaлнoтo бюpo нa бългapcĸитe aвтoмoбилни зacтpaxoвaтeли ce пpeдявявaт пpeд cъдa, в чийтo paйoн ĸъм мoмeнтa нa нacтъпвaнe нa зacтpaxoвaтeлнoтo cъбитиe ce нaмиpa нacтoящият или пocтoянният aдpec нa ищeцa, нeгoвoтo ceдaлищe, или пo мecтoнacтъпвaнe нa зacтpaxoвaтeлнoтo cъбитиe.

Tyĸ, зa paзлиĸa oт пoтpeбитeлcĸитe cпopoвe, пoдcъднocттa нe e в гpaдaция, a e aлтepнaтивнa, нo aдpecът нa yвpeдeния e фиcĸиpaн

ĸъм тoчнo oпpeдeлeн мoмeнт.

Свържете се с нас

Адвокатът по застрахователно право може да посъветва пострадалия или застрахования относно разумния и реален размер на паричното обезщетение за неимуществени вреди, което да се претендира по съдебен ред, и да се избегне евентуален неприятен изход като посочения по-горе.

Съветваме Ви като адвокати по застрахователни случай и транспортни дела, че в Кодекса по застраховане никъде  няма отделен текст, който да задължи едно пострадали лице да приеме това предложение, ако то не е отправено в писмен вид.

Разбира се, повечето застрахователни компании умело се възползват от този пропуск, за да принуждават пострадалите лица  да подписват неизгодни застрахователни споразумения.

За повече информация, можете да се обърнете към нас на следния тел. + 359 897 90 43 91  или mail info@lawyer-bulgaria.bg

Условия прехвърляне на търговско предприятие

Някой наши клиенти, често пъти ни питат за условия за прехвърляне на търговско предприятие. В такива случай, хората рядко правят връзката между своята фирма като правен субект и възможността за прехвърляне при продажба или залог на цялото търговско предприятие.

Често след консултация, всеки опитен адвокат по търговски и граждански дела, ще Ви помогне да решите проблемите с прехвърлянето на търговското предприятие.  С цел да бъдат избегнати всякакви правни и финансови грешки, Ви съветваме да се допитайте до правни услуги.

Продажбата на търговско предприятие, съгласно чл. 15 ТЗ, задължително се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. В договора се конкретизира предприятието, което се продава. Особеността тук следва от специалната разпоредба на чл. 97, ал. 2, т. 2, според която при сделка с търговско предприятие, материалният интерес се определя от балансовата стойност на дълготрайните активи на предприятието за изтеклото тримесечие.

Като за начало всеки адвокат ще Ви споменем, че самото търговско предприятие представлява всички права, задължения, възникнали в резултат на осъществявана от търговеца дейност.  Често пъти адвокатите посочват, че предприятието включва правото на собственост и всички ограничени вещни права върху всички движими и недвижими вещи.

Самото прехвърлянето на търговското предприятие се оповестява чрез вписване в търговския регистър, а до влизане в сила на Закона за търговския регистър (ЗТР) – и чрез обнародване в „Държавен вестник“. Вписването се извършва едновременно по партидите на отчуждителя и на правоприемника (чл. 16, ал. 1 ТЗ).

Съгласно чл. 15, ал. 3 ТЗ отчуждителят и прехвърлителят отговарят солидарно пред кредиторите, ако няма друго споразумение с тях. Солидарността обезпечава кредиторите и възниква по силата на закона.

По силата на чл. 16, ал. 4 ТЗ, когато с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва и в имотния регистър в службата по вписванията по местонахождението на имота. Не е трудно да се установи, че с тази разпоредба се прави отклонение от общата норма на чл. 18 ЗЗД, според която договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.

От друга страна, сделките, извършвани по реда на чл. 16, ал. 4 ТЗ, не се считат за възмездни сделки с недвижими имоти. В практиката те се приравняват към апортните вноски, които изрично са освободени от местен данък, включително вземанията на търговеца, дялови права и др. вещни и облигационни права върху имоти, изобретения, както търговски марки, лицензи и др.Прехвърляне на търговско предприятие, адвокат търговски дела

От друга страна задълженията включват всички договорни и извъндоговорни задължения, като пасив на предприятието. Съгласно Търговският закон предприятието подлежи на прехвърляне при сключването на договори  за продажба или замяна, дарение и др.

Следва да отбележим, че продажбата на търговското предприятие се извършва с писмен договор с нотариална заверка. Законът задължава прехвърлителя да уведоми кредитори и длъжници за прехвърлянето.

Особености при прехвърляне на търговско предприятие

Като обект на правото търговското предприятие има две особености:

– а) предприятието се оценява като обособено в търговския оборот имущество на търговеца, отделено от останалото му имущество;

– б) предприятието съставлява обект на правото на собственост и на извършваните с него сделки като цяло, в съвкупност на елементите, които влизат в съдържанието му.

– в) предприятието се признава от закона като единен обект на извършвани от търговеца сделки: продажба, залог, лизинг и аренда.

Търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка,

извършена писмено с нотариална заверка на подписите – чл.15, ал.1, първото изречение от ТЗ. Следователно не е достатъчна частната писмена форма, спазването на която да бъде условие за действителността на прехвърлителната сделка.

Заверката на подписите на отчуждителя и на правоприемника следва да бъде извършена по реда на чл.чл.589-590 от ГПК. При удостоверяването на подписите отчуждителят и правоприемникът трябва да се явят лично в кантората на нотариуса и пред него да положат подписите си върху договора за продажба на предприятието. Другата възможност е да се явят лично пред нотариуса и да потвърдят вече положените подписи (арг. от чл.589, ал.2, първото изречение от ГПК).

Тъй като договорът за прехвърляне на предприятието по правната си същност е частен документ, удостоверяването на подписите следва да се извърши с надпис върху него. (арг. от чл.590, ал.1, първото изречение от ГПК). За извършеното удостоверяване нотариусът прави бележка в специален регистър за тези удостоверявания (арг. от чл.590, ал.2, първото изречение от ГПК).

Като част от условия за прехвърляне на търговско предприятие, прехвърлянето подлежи на вписване в Търговския регистър. Приема се, че вписването има информативно или т.нар. оповестително действие спрямо трети лица и търговски партньори

Повечето ни практически занимания като се основават на основните принципи на Търговският закон. Той предвижда специална защита на кредиторите на отчуждителя (и на правоприемника) на търговското предприятие.

Законът в чл.15, ал.3 ТЗ посочва, че при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията. И то солидарно с правоприемника до размера на получените права. Затова ние отделяме специално внимание на условия за прехвърляне на търговско предприятие. Винаги изясняваме, че за тях действат специални законови разпоредби. За повече информация, можете да се обърнете към нас на телефон + 359 2 858 10 25 или на mail: info@lawyer-bulgaria.bg 

 

Дело срещу застраховател

Много често причина за завеждането на съдебни дела срещу застрахователните компании са неоснователни откази на застрахователите да заплатят валидни дължимо застрахователно обезщетение.

С последните промени и Тълкувателно решение на ВКС бе променен кръгът от наследници,имащи право на претенция за изплащане на обезщетение от ПТП.

Това следва да промени и наложилата се практика и  навика на застрахователните компании да използват и най-незначителните причини, за да откажат да изплатят дължимото застрахователно обезщетение.

Така успяват да се отърват от хората, които не са склонни да потърсят правни услуги и по този начин си спестяват редица дължими обезщетения на собственици на валидни застрахователни полици.

В случай че получите такъв отказ от застраховател да изплати застрахователно обезщетение, моля веднага се обърнете към добър и опитен адвокат по застрахователни дела или адвокат по транспортни дела, за да си спестите нервите, който ще последват в кореспонденцията и комуникацията по щетата.

Застрахователите посочват всякаква причини, включително и причини, които всеки адвокат по застрахователни дела ще прецени, че са ирелевантни или несериозни с оглед размера и основанието за изплащане на застрахователна претенция. Но това е преценка на специалист и понякога пострадалите губят търпение и кураж да доведат нещата до край.

дело застраховател

В разпоредбата на чл.208 КЗ се визира задължение на застраховател да изплати застрахователно обезщетение на пострадалия в срок. Това става след настъпване на застрахователното събитие, описано в протокол за ПТП или в други документи.

Важно е да знаете, че този срок не може да бъде по-дълъг от 15 дни. Този срок тече от деня, в който е представен последният документ, поискан от застрахователя.

В този смисъл след този срок, застрахователят е задължен да посочи срок за отговор или да извърши надлежно изплащане на застрахователното обезщетение по описаната щета.

Може да направи мотивиран отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.

Съществуват случаи, в които застрахователите посочват като причина за отказа разминаване  и несъответствие на увреждането с описаните в уведомлението до него щети. В този случай обаче, това е явен знак, че се опитва да си спести и избегне задължението да изплати застрахователно обезщетение.

Ние като опитни адвокати ще Ви посъветваме, да заведете веднага съдебно дело за изплащане на застрахователно обезщетение.

Съдебно дело срещу застраховател

В повечето случаи от нашата съдебна практика като при дело застраховател, застрахователят е склонен дори да води делата с цел да отложи изплащането на застрахователното обезщетение с години.

Преди това да дойде и в процеса на делото пред втора или трета инстанция да предложи съдебно споразумение, с което да изплати част от претендираната сума без лихви и разноски по делата до този момент.

За съжаление в нашата съдебна практика като забелязваме, че отказът на застрахователите да изплатят обезщетение е станало вече официална практика. Повечето хора не се наемат да водят дълги съдебни дела, без да знаят евентуалният изход от тях. Дело срещу застраховател

Съгласно последните изменения в закона и Tълĸyвaтeлнo peшeниe № 1/2016 г. oт 21.06.2018 г. пo Tълĸyвaтeлнo дeлo № 1/2016 г. на Oбщoтo cъбpaниe нa Haĸaзaтeлнaтa, Гpaждaнcĸaтa и Tъpгoвcĸaтa ĸoлeгии (OCHГTK) нa Bъpxoвния ĸacaциoнeн cъд (BKC) се измени кръгът на лицата, мaтepиaлнo лeгитимиpaни да пoлyчaт застрахователно oбeзщeтeниe зa нeимyщecтвeни вpeди oт пpичинeнa  настъпила cмъpт при ПТП.

Тези лица, имащи право на обезщетение за смърт на тexeн близъĸ ca лицaтa, пocoчeни в Πocтaнoвлeниe № 4/1961 г. и Πocтaнoвлeниe № 5/1969 г. нa Πлeнyмa нa Bъpxoвния cъд (ΠBC).

Tълĸyвaтeлнo peшeниe № 1/2016 г. oт 21.06.2018 г. пo Tълĸyвaтeлнo дeлo № 1/2016 г. въведе изĸлючeниe за кръга на лицата имащи право на обезщетение.

Бе въведено правото на застрахователно обезщетение на лица, cъздaли тpaйнa и дълбoĸa eмoциoнaлнa вpъзĸa c пoчинaлия и тъpпи oт нeгoвaтa cмъpт пpoдължитeлни бoлĸи и cтpaдaния, ĸoитo в ĸoнĸpeтния cлyчaй e cпpaвeдливo дa бъдaт oбeзщeтeни.

Oбeзщeтeниe cледва да сe пpиcъждa пpи дoĸaзaни ocoбeнo близĸa вpъзĸa c пoчинaлия и дeйcтвитeлнo пpeтъpпeни oт cмъpттa мy вpeди.

Съществуват хипотези, на които застрахователите използват незнанието на пострадалите, тяхната неосведоменост. Карат ги да сключат споразумение за изплащането на незначителни суми.

След което пострадалите без нужната консултация с адвокат по застрахователни дела се лишават от възможността за претенция и получаване на по-високи застрахователни обезщетения, въпреки, че законът и съдебната практика позволяват това.

Затова в случай, че получите отказ от застраховател, във връзка с неплащане на обезщетение по дадена щета,  молим да потърсите консултация с адвокат по застрахователни дела.

Така ще защитите Вашите права при възможност за изплащане на застрахователно обезщетение.  За повече информация, можете да се обърнете към нас на тел. + 359  897 90 43 91 или на mail info@lawyer-bulgaria.bg