www.lawyer-bulgaria.bg

Публикации

Откриване на завещание

Завещанието е едностранна сделка на разпореждане с имущество при откриване на завещание.

В имуществото на наследодателя може да съществуват различни съвкупности от права и задължения.

За някои от тях законодателят предвижда, че са предмет на определени разпоредителни сделки.

За да се превърне в част от имуществото на завещателя, наследството трябва да е било открито преди неговата смърт и да е прието от него.

Всяко разпореждане с неоткрито наследство ще бъде нищожно на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Разпореждането с открито, но неприето наследство, включително чрез извършване на завещателно разпореждане се разглежда като конклудентно приемане.

С оглед своето съдържание завещанието може да бъде общо (универсално) или частно (завет).

ВИДОВЕ ЗАВЕЩАНИЕ СПОРЕД ОБЕМА 

Съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗН съществуват два вида завещателни разпореждания:

а) универсални завещания – отнасящи се до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, и

б) завети – отнасящи се до определено имущество

Именно от тук започват и най-честите спорове, в случай на откриване на завещание.

С универсалното завещание завещателят се разпорежда с цялото си имущество или с идеална част от него – без да конкретизира отделни елементи на имуществото.

Вписване на завета на наследство може да се извърши едва след откриване на наследството и приемане на завета от заветника.

От момент ще възникват правата на заветника, които чрез вписването да бъдат противопоставени на всички трети лица.

Бързото вписване на наследство е необходимо, за да бъдат противопоставени придобитите от заветника вещни права върху недвижими имоти

След това заветникът може да се ползва от завещаното наследство на вещно прехвърлително действие на извършени от наследниците на завещателя разпоредителни сделки.

При универсално завещание към наследника преминават права и задължения на завещателя;

  • При заветът завещателят се разпорежда с определено имущество. Лицето, в чиято полза е направено, се нарича заветник.

В зависимост от формата завещанието може да бъде нотариално (чл. 24 ЗН) или саморъчно (чл. 25 ЗН). Откриване на завещание

  • Нотариалното завещание се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели.
    Завещателят изразява устно своята воля на нотариуса, който я записва, а след това прочита в присъствие на свидетели.

След това завещанието следва да бъде подписано от завещателя, свидетелите и нотариуса;

  • Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано на ръка от завещателя и да съдържа дата и негов подпис.
  • Подписът задължително се поставя след завещателните разпореждания.

ВАЖНО : Саморъчното завещание може да се пази лично от завещателя, от трето лице, включително и облагодетелстваното лице или от нотариус.

Съгласно чл. 570, ал. 2 ГПК завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на района на действие.

Разпространена форма е т.нар. саморъчно завещание – написано собственоръчно на лист хартия.

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател

Съществува изискване това саморъчно завещание да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, при което подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик, при което нотариусът съставя протокол.

Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър

Саморъчното завещание трябва да е подписано най-отдолу след завещателните разпореждания.

Саморъчното завещание има равна сила с нотариалното завещание.

Разполагаемата е тази част от имуществото на човек, с която той може да се разпореди без да накърнява запазена част на съпруг, родители и деца.

От момента на смъртта се смята каква точно е наследствената маса, прави се обединяване на всички имущества към смъртта.

В закона за наследството има специална процедура по възстановяване на запазената част,

Със завещателните разпореждания е накърнена разполагаема част и съответно запазената част на другите наследници по закон, те могат да предявят иск, с който да намалят завещателните разпореждания.

Какво представлява саморъчно завещание ?

Саморъчното завещание е изявление на свободната воля на завещателя, неопорочена от въздействия и валидна до неговата смърт. За това завещание следва да бъде уведомено лице, което завещателят е посочил като наследник по завещание.

Как се открива завещание ?

Съгласно Закона за наследството “Всеки заинтересован може да иска срок за представяне на завещание, за да бъде то обявено от нотариус.” Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване

Кой може да поиска откриване на завещание ?

Всяко лице с качество на “заинтересован”. може да поиска обявяване на завещание. За обявяването на саморъчно завещание е нужно препис-извлечение от акта за смърт. Лицето, в полза на което е направено завещание, може да не е от кръга на наследниците. Пряко доказателство за това негово качество е самото саморъчно завещание.

Къде се съхранява саморъчното завещание ?

Саморъчното завещание се съхранява от самия завещател (до смъртта му), от избрано от него лице, както и от нотариус. Когато саморъчното завещание се приема за съхранение от нотариус, той съставя писмен протокол и уведомява съдията по вписванията

Обжалване на Определение

Често,  в хода на съдебния исков процес се стига до постановяване на Определения, които подлежат на обжалване.

Определенията са един от видовете съдебни постановления, с които съдът в гражданското съдопроизводство се произнася по искания на страните или служебно се
разпорежда за движението, спирането или прекратяването на производството.

Същност на обжалване на ОпределениеОбжалване на Определение

Определенията са произнасяния на разпоредителната дейност съда, но малка част от тях, подлежат на обжалване

Съгласно чл.252 ГПК, съдът постановява акт определение, когато се произнася по въпрос, с който не решава основният спор по същество.

Най-големия брой актове, които се постановяват в рамките на производството по граждански дела.

За разлика от решенията: правните последици на определенията не надхвърлят рамките на делото.  Поради това не подлежат на отделно, самостоятелно обжалване.

Налице са хипотези, в които Определения се обжалват с частна жалба;

Съществуват случаи, в които Съдът, който ги е постановил, може да ги отмени или измени;

Видове Определения, които подлежат на обжалване

Това са определения, които прекратяват производството, тъй като съдът е констатирал, че то е недопустимо. До такъв резултат се стига, когато:

  • не е налице правен интерес;
  • липсва право на иск
  • правото на иск не надлежно упражнено;
  • когато в хода на делото съдът бъде десезиран от разглеждането на спора поради отказ от иска, оттегляне на искова молба или Споразумение между страните.

Тези обстоятелства освобождават съда от разглеждане на делото и поради това препятстват постановяването на съдебно решение.

В определенията от тази група се съдържа отказ да се продължи производството, макар подобно произнасяне да не се записва изрично, и се прекратява делото.

Втората група обхваща определенията, с които съдът ръководи и насочва движението на делото.

Тази дейност да се нарича администриране на съдебния процес.

С нея съдът ръководи развитието на процеса, т.е. неговото движение, насочено към съдебното решение.

В групата на определенията по движението на делото се включват нови две групи определения според техния предмет

Общото и за двете групи е, че за да ги постанови, съдът е приел, че производството е допустимо, тъй като не са налице предпоставки за неговото прекратяване.

Процедура по обжалване на ОпределениеОбжалване на Определение

Обжалването на съдебните определения е средството за защита на заинтересованата страна от незаконосъобразното определение, което засяга нейните интереси

Обжалване на Определение чрез частна жалба е правно  средство за защита, когато Определение не може да бъде отменено или изменено по реда на чл.253 ГПК

Изискването на закона е това обжалване на Определение  с частна жалба да попада в обжалваеми определения, посочени в чл.274, ал.1 от ГПК.

Най-често това са Определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото.

Определенията се обжалват с частна жалба пред по-горестоящият съд в седмичен срок от връчването на страните.

За допълнителна информация, моля потърсете адвокат за обжалване на определение на 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg 

Какво представляват Определенията ?

Определенията са съдебни актове с които съдът администрира и управлява съдебния процес. Това са най-честите актове с които се отлага, насрочва съдебния процес. Някой определения подлежат на Обжалване пред по-горестоящия съд.

Как се обжалват Определенията на съда ?

Определенията се обжалват пред по-горестоящия съд с частна жалба, в 7 дневен срок от връчването на страната или от постановяване в Съдебно заседание по делото. на жалба може да бъде подавана винаги срещу определение, постановено от първоинстанционния съд по материалноправния спор

Какъв е срокът за обжалване на Определенията ?

Съгласно чл.275, ал.1 от ГПК частните жалби се подават с едноседмичен срок от съобщаването на определението. Ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието. Определеният срок за подаване на частна жалба е от категорията на законните срокове. Той е и преклузивен, тъй като неспазването му води до погасяване на правото да се подаде частна жалба. Подадената жалба след изтичане на срока ще бъде недопустима, тъй като определението като не обжалвано ще влезе в сила.

Как се обжалва Определение на съда ?

Определението се обжалва с частна жалба пред по-горестоящия съд в 7 дневен срок. Жалбата се подава чрез съда, чието определение се обжалва, и е адресирана до по-горестоящия съд. Последният се определя по правилата за обжалване на евентуалното съдебното решение по делото. Това означава, че осъществяването на контрол на обжалваеми определения на районните съдилища е поставено в компетентността на съответните окръжни съдилища, а определенията на окръжните съдилища, действащи като първоинстанционен съд по материалноправния спор се контролират от съответния апелативен съд. По отношение на всички определения, доколкото е допустимо касационно обжалване, то се провежда пред ВКС.

Кои Определения подлежат на обжалване ?

На обжалване подлежат определенията на първоинстанционния съд, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото като производството се прекратява, отказва се да бъде възобновено спряно дело или се спира делото. В теорията правилно се отбелязва, че за разлика от отменения ГПК в действащия кодекс не е възпроизведено правилото на чл.185 ГПК (отм.), което изрично предвиждаше обжалваемост на изброените определения. Приема се, че дори и при липсата на изрична разпоредба, доколкото тези определения се обхващат от хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК и поради запазеното действие на т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 2001г. на ВКС, което е задължително за съдилищата, срещу тези определения може да бъде подавана частна жалба.