Публикации

НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОР

Правната материя на въпроса е уредена в чл. 79-94 ЗЗД и съобразно тези разпоредби всеки кредитор  или страна по сключен двустранен договор би могъл да търси своите права при нарушението на същия или кратно казано поради неговото т.нар. „неизпълнение“Давност административно наказание

Изпълнението на един двустранен писмен договор е точно, когато това изпълнение на страните отговаря на уговореното качество, количество и цена. Разбира се като категория самото изпълнение подлежи и на допълнителни критерии и разграничения като – изпълнение в срок, местоизпълнение и др. Всички тези изброени по-горе отделни критерии обуславят надлежното спазване на сключените между страните писмени двустранни договор.

В съдебната практика, като адвокати по договорно право и облигационни дела, често се случва да попаднем на ситуации в който е налице т.нар. „неизпълнение на договора“, настъпило поради различни причини. Законът държи изпълнението да бъде извършено в предвиденият за това срок, да съответства на качеството и количеството на договора, да бъде изпълнено на уреченото между страните място и по начина уговорен в договора между тях.

Във всеки един случай, когато изпълнението на задълженията и ангажиментите по един договор се отклоняват от уговореното по него е налице отговорност на някоя от страните за това изпълнение. Тук е мястото, на което възникват въпросите за неустойка по договора по чл. 92 ЗЗД, за неизпълнение на същия, причинено от забавено или неточно изпълнение и пр.

Съгласно чл. 63 ал.1 ЗЗД всяка една от страните по договора следва да го изпълнява добросъвестно и с грижата на добър стопанин, освен когато законът изисква или посочва друга форма, според втората алинея на чл. 63 ал.2  ЗЗД.

Предпоставки за неизпълнение 

В случайте на неизпълнение на един договор е налице правната възможност изправната страна да предяви претенции и поиска изпълнение на същия пред съответният граждански съд. В този случай исковете за реално изпълнение на задълженията по сключен двустранен договор се предявяват при отклонение и съгласно чл. 79 ал.1 ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забава , както и да иска обезщетение от неизпълнението на договора.

Правни възможности за кредитора при неизпълнениеАдвокат застрахователни дела

Целта на всички сключени договор е да се постигнат целените с тях правни последници. В тези договор са налице две или повече страни, целящи да постигнат един определен между тях правен резултат. За да се стигне до изпълнение на договора, всяка от страните е длъжна да извърши определени действия с който да може да докаже своята изправност в този договор. НЕ го ли стори, изправната страна – в случая – кредитор по насрещно задължение има на разположение следните правни възможности, а именно :

А/ В най-общият случай всеки един кредитор (страна по договора) има правната възможност да предяви иск за реално изпълнение на договора по чл. 79 ал.1 ЗЗД, в случайте когато в определените условия или др. модалитети на договора, длъжникът (другата страна) не изпълнява своите насрещни задължения.

Б/ Всеки един кредитор (страна по договора) има правната възможност да иска обезщетение вместо изпълнение по сключения между страните договор, а длъжникът да предложи първоначално дължимото, в случай, че кредиторът (изправната страна) все още има интерес от изпълнението.

В/ Следващата, трета правна възможност, която предлага закона е всеки един кредитор да се включи в самото изпълнение на задължението на длъжника, като прекрати своето бездействие и се заеме самостоятелно да си реши въпроса, в случай, че съдът го овласти да извърши това от името и за сметка на длъжника, съгласно чл. 80 ал.1 ЗЗД

Г/ Законът предвижда и следваща правна възможност кредиторът самостоятелно да извърши и изпълни задълженията на длъжника по договора, като бъде междувременно овластен от страна на компетентният Районен съд да премахне това, което представлява отклонението в изпълнението на длъжника (неизправната страна), съгласно чл. 80 ал.2 ЗЗД.

Д/ Следващата правна възможност за кредитора, изправна страна по един договор е при съществено неизпълнение на задължението на длъжника и значително разминаване от извършеното от длъжника с това, което е предварително уговорено по договор между страните. Тогава е налице реална възможност едната страна (кредитор) да иска разваляне на договора и връщане на всичко,  дадено по него. Разбира се, развалянето на договора  подлежи на преценка с оглед нивото и степента на изпълнение на задължението на другата страна. Съществуват ситуации в които законът (чл.87 ал.4 ЗЗД) НЕ допуска разваляне на сключеният двустранен договор, ако „неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора и обема на целият договор.“

Е/ Съществуват ситуации, в които по обективни причини, изпълнението на договор е станало невъзможно, но в този случай този договор не се разваля по право, а длъжникът не следва да бъде освободен от отговорност, защото това разваляне на договора следва да стане при намеса на съда и преценката в този случай изцяло зависи от интереса на кредитора, който може и да липсва при тази ситуация, съгласно чл. 89 ЗЗД.

Ж/ Практиката познава и случай, в които договорът не може да бъде изпълнен, не само поради бездействие или вина на другата страна, а  поради отказ или нежелание на поръчващият или този комуто се дължи изпълнението да приеме това изпълнение от длъжника. В този случай ролите са разменени и изправна страна е длъжника, който за да се освободи от тази отговорност е длъжен да предаде изработеното и предостави дължимият резултат на подходящо място, което се определя от съответният районен съд, предвиден като подсъдност в договора, съгласно чл. 97 ал.1 ЗЗД или при определени предпоставки да го продаде, според чл. 97 ал.2 ЗЗД.

Кантората води активно граждански и търговски дела пред районен съд и Окръжен съд с оглед неизпълнение на двустранни договори и претенции за неизпълнени договори и неустойка по чл. 92 ЗЗД.

В случай на допълнителна информация можете да се обърнете към нас на следните телефони + 359 897 90 43 91 или mail : office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано индивидуално и с оглед на всички особености на конкретният правен случай.

Връчване на съдебни книжа в чужбина

Настоящият Кодекс на международното частно право (КМЧП)м заедно с приетият 2008г. нов ГПК  детайлно е описват цялата съдебна процедура по връчване на съдебни книжа на ответник в чужбина.

Кодексът указва, че призоваването и връчването на съдебни книжа и съобщения по заведени искови и заповедни производства в чужбина, се извършва чрез компетентните чуждестранни органи.

Кодекса на международното частно право посочва, че ако страната е с известен адрес в чужбина, тя се призовава на този адрес, като в призовката се указва, че тя трябва да посочи съдебен адрес в България.Застрахователно обезщетение

При неизпълнение на това задължение – да посочи съдебен адрес и в България, то следващите призовки и други книжа, предназначени за страната, се прилагат към делото и се смятат за връчени. Основно задължение на всяка страна, учавстваща в съдебен исков процес е да уведомява за тези последици при промяна на свои адрес още при първото призоваване.

Известно е, че призоваването в чужбина е много несигурно и коства много нерви и средства. Съдебната практика прилага няколко подхода, един от които е призоваването чрез българския „Държавен вестник“. Разбира се, това рядко стига до адресатите, поради което съдебните дела в голям брой от случаите се гледат в тяхно отсъствие.

Според действащия в момента Граждански процесуален кодекс, всяка страна по дело, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат. Целта на този текст е да помогне, ако тази страна няма пълномощник по делото в България.  Разбира се, ако не бъде посочен съдебен адресат на ответник или ишец, законът посочва, че всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. Това в случая, в който е заведено дело, едната страна отиде за по дълъг срок в чужбина и не посочи съдебен адрес.

В случай, че ще завежда дело, а бъдещият ответник не е в страната, респ. неговият постоянен адрес му в чужбина е неизвестен се прилагат правилата за връчване на книжа и призовки чрез публично обявление.по смисъла на чл.47 ГПК.

При тази процедура, ако при завеждането на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца връчването се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, направена най-малко един месец преди заседанието.правни услуги, правни услуги софия

Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина.

Ако въпреки публикацията и призоваването чрез „Държавен вестник,  ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца. Законът (*КМЧП) разрешава призоваването чрез „Държавен вестник“, дори и когато страната има известен адрес в чужбина и е извършен неуспешен опит да бъде призована.

Ако имате въпроси, моля обърнете се към нас за справка и допълнителна правна информация на тел. +359 2 858 10 25 или на Email : info@lawyer-bulgaria.bg

 

ИЗБОР ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ 

За да отговорим на редица запитвания от наши клиенти и с оглед изповядвания от нас принцип за правна защита, основана на върховенството на закона, Ви предлагаме нашия прочит на чл. 47, ал. 6 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).ИЗБОР ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ 

Посочената правна разпоредба гласи: “Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца“.

Анализът на чл. 47, ал. 6 ГПК показва, че е налице императивна процесуална норма, насочена към гарантиране правото на защита на ответника, поради което е недопустимо нейното игнориране от Съда.Особен представител

Систематичното място на разпоредбата, показва, че сме изправени пред специална хипотеза на задължение за назначаване от съда на особен представител, която е различна от предвидените хипотези по чл. 29 от ГПК.

В същото време, нормата е общо правило когато се използва процедура за връчване чрез залепване.

За да бъде приложен чл. 47, ал. 6 ГПК, абсолютно задължително е да са извършени процедурите по връчване на съобщението по предходните алинеи на същия член, като призовкарят, респективно съдът, следва да е установил и зачел наличието на следните факти и предпоставки, а именно:

  1. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес (чл. 38 ГПК) не е намерен адресатът;
  2. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес не е намерено надлежно лице, което е съгласно да приеме съобщението, със задължение да го предаде;
  3. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на посочения от ищеца (заявителя) адрес;
  4. ако след изтичане на 14-дневен срок от залепването, съдът установи, че не се е явило надлежно лице да получи книжата, следва да укаже на ищеца да се представи справка за адресната регистрация на ответника (длъжника) или по молба на ищеца (с оглед принципа на диспозитивното начало), да извърши справка за негова сметка, в регистър база данни “Население” (това не се прави в случаите когато става въпрос за последващо връчване на съобщения по чл. 40, ал. 2 ГПК и чл. 41, ал. 1 ГПК, когато съобщението веднага се прилага по делото и се счита за редовно връчено);
  5. че на установения настоящ/постоянен адрес не е намерен адресатът;
  6. че на установения от справката настоящ/постоянен адрес не е намерено надлежно лице, което да е съгласно да приеме съобщението със задължение да го предаде на адресата;
  7. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на установения настоящ/постоянен адрес на адресата;
  8. да бъде изискана справка от ищеца, по реда на чл. 47, ал. 4 ГПК, независимо от залепването на уведомлението по предходната точка;

Когато са изпълнени посочените по-горе предпоставки, съдът разпорежда съобщението да бъде приложено по делото с изтичане на последния срок за получаването му (чл. 47, ал. 5 ГПК), с което приключва процедурата по съобщаване.

Самата процедура по връчване завършва преди назначаването на особения представител, поради което чл. 47, ал. 6 от ГПК не е част от процедурата за връчване на съобщения,

Отделно правило за поведение извън нея, като процедурата по връчване е само условие за нейното приложение.

 

ПРИЛОЖИМО ПРАВО И СЪД ПРИ ДВУСТРАННИ ДОГОВОРИ С МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ

Съществен и централен въпрос към нас като адвокати по международни дела и определяне на компетентност по договори с международен елемент е въпроса за избора на приложимо право и подсъдност на тези договори. В повечето случай, изборът на приложимо право се взема след обсъждане на условията от страните, но има практики в който двете страни умишлено не посочват т.нар. приложимо материално право, което да урежда отношенията им в случай на възникнал правен спор между тях. Голяма част от договорите предлагат различни възможности, като можем да посочим като особеност, факта, че законът – ЗЗД допуска приложение на различно право по отношение на отделни правни разпоредби от един и същ договор с международен елемент.Адвокат търговска несъстоятелност www.lawyer-bulgaria.bg

При сключването на такъв договор с международен елемент, би следвало да се подходи внимателно, защото е ясно, че всяко чуждо търговско дружество, участник и активна страна в такъв договор с международен елемент, ще поиска да бъде посочено приложимо материално право на нейната държава, както и подсъдност там. Нужно е да се направи внимателен анализ на характера и вида на договора, да се определи съгласно чл. 19 Регламент № 593/2008г. на ЕС т.нар. характерна престация по договора – в случая Регламентът не прави разлика дали се касае и става дума за приложение по сключени договор с международен елемент за доставката на стоки или услуги. Тези особености следва да бъдат отчетени от всяка търговска фирма, сключила валиден договор с международен елемент с чуждо дружество, по който  договор с международен елемент е приложимо съответното чуждестранно право, освен ако двете страни не са посочили такова.

Характерни особености при избора на приложимо право :

Независимо от почти сходство на  законови разпоредби с разпоредбите на т.нар.“Римската конвенция“ – КОНВЕНЦИЯ ОТНОСНО ПРИЛОЖИМOТО ПРАВО КЪМ ДОГОВОРНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 година, при избор на чуждо право в договор, който ще се изпълнява частично или изцяло в България, или страна по който е български правен субект или физическо лице с обичайно местопребиваване в България, следва да се обърне специално внимание на евентуалната приложимост на следните български законови норми:

– Правни разпоредби при защита на потребителите ще се прилагат ако едната от страните е потребител с обичайно местопребиваване в България. Ответната страна по сключеният договор следва да се съобрази с всички български нормативни изисквания, свързани конкретно  с рекламата,, рекламационни срокове и гаранционните задължения, цените и етикиране на потребителски стоки и др.

– Правни разпоредби, описани и засегнати в материални и процесуални закони на Република България са приложими по отношение на сделки с недвижими имоти, намиращи се на територията на Република България, както и и за трудови правоотношения възникнали в Република България,развиващи се на територията на Република България;

– Правни разпоредби, описани и засегнати в данъчни закони , които се прилагат по отношение на всички стопански операции или доходи, които подлежат на облагане в България по място на стопанска и данъчна регистрация или място на извършване на стопанската им  дейност;

– Правни разпоредби, описани и засегнати от митнически закони, които се прилагат за вноса/износа на стоки и услуги от и на територията на Република България, независимо от избора на приложимо право в договора;

– Правни разпоредби, описани и засегнати при изпълнение на дейности, регламентирани от валутни закони, за който се прилагат разпоредбите за плащанията и другите финансови операции, извършени на територията на Република България;Адвокат данъчни дела, https://lawyer-bulgaria.bg

– Правни разпоредби, описани и засегнати  от други нормативни актове ще се прилагат при предлагане на ценни книжа на територията на Република България;

Съществен елемент от избора на приложимо право между страните в един двустранен договор с международен елемент е фактът, че всички съдилища на територията на Република България следва да приемат, че съответното  образувано пред тях дело им е подведомствено, ако ответникът със седалище в чужбина, или и двете страни ( българско и чуждестранно търговско дружество)  са дали предварително съгласието си в подписаният от тях двустранен писмен договор, спора – прераснал в съдебно дело да бъде разгледан от компетентния съд.

Българското законодателство предвижда няколко възможности за тълкуване на разпоредбите относно приложимо право за договорите между страните, както и за части от тях. Това се отличава най-ясно в разпоредбата на чл. 437 от ЗЗД, който предвижда уредена в закона правна възможност за прилагане на различно материално право за отделни части на един и същ двустранен договор с международен елемент. В конкретният случай, характерен пример би било, че върху известна част от този договор, конкретизираща доставката на съответните стоки или услуги следва да бъде приложено право на държава, за която двете страни доброволно са се съгласили предварително.

В случай, че страните не са избрали приложимо право в договора с международен елемент следва да бъде приложена разпоредбата на чл.4 РИМСКА КОНВЕНЦИЯ, съгласно който : „Доколкото приложимият по отношение на договора закон не е бил избран съгласно разпоредбите, по отношение на договора се прилага закона на страната, с която той се намира в най-тясна връзка. Въпреки това, ако една част от договора може да бъде отделена от останалото негово съдържание и се намира в по-тясна връзка с друга страна, може да бъде приложен по отношение на тази част от договора, по изключение, закона на тази друга страна.“

В случай, че  двете страни не са избрали и съответно уточнили приложимото по договора между тях материално право, българският закон предоставя правна  възможност компетентният съд да изследва характерната престация по договора и обстоятелствата около него с цел определяне на възможната приложимост на съответното материално право. В случай, че не бъде избрано да се прилага друго право, то в общият случай, ще бъде прието, че споровете между страните са подсъдни на националното право.

Особени  случай при избора на приложимо право:

Практиката е наложила няколко случая, в който е налице заобикаляне на избрано приложимо право при :

А/ откриването на производство по несъстоятелност на българския субект при сключен двустранен договор с чуждестранно дружество с международен елемент и приложимо право. Местният съд в производството по несъстоятелност ще разгледа претенциите  на чуждестранното дружество по националното ни законодателство – българският търговски закон и извършването на действия по оспорване на несъстоятелността следва да бъдат приети еднозначно, като изричен отказ от избора на чуждо право и подсъдност.избор на приложимо право. подсъдност договор международен елемент

Б/ производство пред Комисията по защита на конкуренцията относно нарушение на конкуренцията, както и търсене на деликтна отговорност, подведомствена на компетентния местен съд на територията на Република България.

 

С оглед на това и по отношение внимателният избор на приложимо право и заобикаляне на подсъдност и нежелателно тълкуване на договорните условия и разпоредби, определящи избора на приложимо право и съд, следва всички условия за приложимо право и подсъдност между страните да бъдат приложени и изписани внимателно в съответните договори с международен елемент.

Това би допринесло за избягване на недвусмислено тълкуване, както и за възникването на правни спорове относно приложимост на чуждо право и неизгодни клаузи в договорите с международен елемент, за които страните следва да бъдат наясно при тяхното сключване.

 

Прекратяване разваляне на договор

В правната теория съществуват няколко хипотези за прекратяване на договор. Тук ще Ви запознаем накратко с тях. В нашата практика най-често срещаният случай е изпълнението на даден договор, което представлява само по себе си обичайно и нормално основание за естественото прекратяване на всеки един сключен договор.

Приема се, че сключеният договор е изпълнен, а поставените цели са постигнати, когато двете страни са приели неговото изпълнение. При нормалното и обичайно изпълнение на целите, за които е бил сключен, този договор преустановява своето действие и престава да действа и да обвързва страните.Прекратяване или разваляне на договор. Разваляне договор по съдебен ред. Адвокат разваляне на договори. Прекратяване на договор - адвокатска помощ

Важното, което следва да Ви обърнем внимание в този случай е, че самото прекратяване на сключен договор винаги действа „занапред”, правоотношението между страните престава да съществува за в бъдеще, а резултатите от действието на договора (това, което е извършено по силата на договора) се запазват.

Освен изпълнението, до прекратяване на договора може да доведе постигнато между страните взаимно съгласие за това или залегнала в самия договор възможност за прекратяване на договора едностранно с или без предизвестие.

С изрична уговорка страните могат да се споразумеят действието на договора да бъде прекратено по инициатива на една от тях, но без това да е свързано с неизпълнение на поети с договора задължения.

  • Първата хипотеза е изпълнение на договора. След като е изпълнил функцията, за която е бил сключен, и са постигнати целите на договора, той престава да действа. Всяко прекратяване на договор има действие за напред.
  • Втората хипотеза е постигане на взаимно съгласие между страните сключеният договор да бъде прекратен.
  • Третата хипотеза е включване на клауза в самият договор, че той може да бъде прекратен едностранно с или без предизвестие. В този случай, следва прекратяване на договор по инициатива на една от страните, което прекратяване не е свързано с неизпълнение на сключения договор.

Основните положения и предпоставки за разваляне на двустранно сключени договори са уредени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Тук е мястото, където законът установява всички условия, за да се развали един двустранно сключен  договора:

1/ неизпълнението  на задължение, по договора е основна предпоставка за развалянето на същия – тук следва да разбираме  всяка форма на неизпълнение (пълно неизпълнение или неточно – забавено, частично, лошо изпълнение) , което може да бъде основание за разваляне;

В тези случай, неизпълнението обаче трябва да е съществено: съгласно чл. 87, ал.4 от ЗЗД разваляне на договора не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора (законът установява принципа, а критериите за незначителност се преценяват от съда съобразно всички факти и обстоятелства по делото);
2/ неизпълнението следва да бъде виновно, да се дължи на причини, за които длъжникът отговаря;ако изпълнението е станало невъзможно поради форс-мажорни обстоятелства, това не води до разваляне на договора по този ред;

3/ изправност на страната, която иска разваляне на договора (на кредитора по неизпълненото задължение). Често допускана грешка в практиката е страната, спрямо която не се изпълняват задълженията, да не започне или да прекрати изпълнението на своите задължения, преди да е развалила договора. В този случай тя губи качеството „изправна страна” и в един последващ съдебен спор ще бъде поставена под съмнение правната възможност тя да развали договора. Важно е кредиторът първо да развали договора и след това да не изпълни своите задължения.Прекратяване или разваляне на договор. Разваляне договор по съдебен ред. Адвокат разваляне на договори. Прекратяване на договор - адвокатска помощ

До разваляне на договор се стига само при неизпълнение на договора. Последиците от разтрогване на тази правна връзка са няколко.

На първо място се преустановява тази облигационна връзка между страните. На второ място, изправната страна по договора, която изпълнява своите задължения, може да потърси обезщетение за вреди от насрещната страна.

Предпоставките и редът за разваляне на договори са уредени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), чл. 87, 88 и 89 ЗЗД

Предпоставки за разваляне на договор:

  • Неизпълнение на задължение по договора – тук говорим както за пълно, така и за неточно неизпълнение. Задължението може да бъде изпълнено, но неточно. Пример за неточно изпълнение е лошо, забавено или частично. Трябва да наблегнем на факта, че за да стигнем до разваляне на договор,това неизпълнение трябва да е значимо. Критерия за това се преценява от съда за всеки индивидуален случай. Чл. 87, ал.4 от ЗЗД гласи, че разваляне на договор не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора
  • При неизпълнение на задълженията по договора, когато страната виновно не изпълнява своите задължения.
  • Третата предпоставка за разваляне на договор, е страната, която иска развалянето, да е изправна. Много често срещана грешка, наблюдавана в практиката ми на адвокат гражданско право, е изправната страна също да престане да изпълнява своите задължения по договора. Поради причината, че насрещната страна не изпълнява своите задължения, и изправната страна спира да изпълнява задълженията си. Едва тогава клиентите ми се обръщат към мен за помощ, в ролята ми на адвокат гражданско право. Това не бива да се допуска, защото изправната страна вече е загубила качеството си на „изправна” страна. В един последващ съдебен спор ще бъде поставена под съмнение правната възможност тя да развали сключения договор.

Условия за разваляне на сключен двустранен договор 

За да бъде развален сключения договор, и трите предпоставки трябва да са налице. По принцип разваляне на договор се извършва извънсъдебно, като е достатъчно едностранно изявление на изправната страна до неизправната. Както всяко правило и това си има изключение. То е уредено в чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. По съдебен ред се развалят два вида договори, а именно:

1/ договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти;

2/ договорите за аренда за повече от 10 стопански години.Разваляне на договор, прекратяване на договор, адвокат договорно право, съдебни дела договори, разваляне двустранен договор, предкратяване на Предварителен Договор

Разваляне на договор по съдебен ред става с конститутивен иск, предявяването на който се погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок.

Винаги, когато искате да развалите сключен договор, се консултирайте с адвокат гражданско право. Понякога изправната страна вярва, че е развалила договора, но в действителност не е така. Поради тази грешка тя не може и бъде присъдено претендираното обезщетение.

Ето основни правила за разваляне на договор, които трябва да следвате:

  • Писмена форма – ако договорът е бил сключен в писмена форма, и развалянето трябва да бъде извършено в такава.
  • Последен срок за изпълнение на договора – изправната страна по договора трябва да предостави на неизправната последна възможност да изпълни задължението си. Ако в сключения договор се съдържа уговорка за точно определен момент на изпълнението, тогава не е необходимо предоставянето на допълнителен срок. Също така ако изпълнението на задължението е станало невъзможно или ненужно с оглед интереса на изправната страна, тогава няма смисъл от предоставянето на допълнителен срок за изпълнение;
  • Предупреждение за разваляне на договор – изрично предупреждение, че ако в предоставения срок неизправната страна не изпълни задължението си, договорът ще се счита за развален;
  • Сигурни данни, че неизправната страна е получила изявлението и то в точно определен момент (дата). Съществуват различни начини за доказване – нотариална покана, входиране на писмото в деловодството на длъжника, изпращане по куриер или с препоръчано писмо с обратна разписка. Най-често използваната форма за доказване е нотариалната покана;
  • Изправност на страната – страната, която инициира процедурата по разваляне на договор, трябва да е изпълнила своите задължения.

Както Вашият адвокат граждански дела ще Ви обясни, разваляне на договор има обратно действие. Ако страните са дали нещо една на друга във връзка със сключения договор, те следва да го върнат. Причината е, че основанието, на което са го получили, е вече отпаднало.

Изключения от общото правило:Прекратяване или разваляне на договор. Разваляне договор по съдебен ред. Адвокат разваляне на договори. Прекратяване на договор - адвокатска помощ

  • не се дължи връщане на полученото по договорите с периодично или продължително изпълнение (договор за наем);
  • не се дължи връщане на полученото при договорите, които подлежат на вписване (например нотариалните актове за сделки с недвижими имоти, договорите за доброволна делба на недвижими имоти и др.).

Обратното действие няма да засегне правата на трети лица, които са придобили преди вписването на исковата молба за разваляне на договор по съдебен ред.

След развалянето на сключения договор, следва да уредите последиците от неизпълнение на задълженията. Това може да стане чрез взаимно споразумение между страните или по съдебен ред.

По съдебен ред се уреждат и споровете относно това, дали развалянето на договора е настъпило, дали договорът е развален или прекратен, дали се дължи връщане на даденото или обезщетение за вредите от неизпълнението и т.н.

Съществуват няколко хипотези за прекратяване на договор. Тук ще Ви запознаем накратко с тях.

  • Първата хипотеза е изпълнение на договора. След като е изпълнил функцията, за която е бил сключен, и са постигнати целите на договора, той престава да действа. Прекратяване на договор има действие за напред.
  • Втората хипотеза е постигане на взаимно съгласие между страните сключеният договор да бъде прекратен.
  • Третата хипотеза е включване на клауза в самият договор, че той може да бъде прекратен едностранно с или без предизвестие. В този случай, следва прекратяване на договор по инициатива на една от страните, което прекратяване не е свързано с неизпълнение на сключения договор.

До т.нар. „разваляне на договор“ се стига само при неизпълнение на същият този договор. Последиците от разтрогване на тази правна връзка са няколко. На първо място се преустановява тази облигационна връзка между страните. На второ място, изправната страна по договора, която изпълнява своите задължения, може да потърси обезщетение за вреди от насрещната страна. Предпоставките и редът за разваляне на договори са уредени в Закона за задълженията и договорите  чл. 87 сл.ЗЗД.

Тук ще обърнем внимание на конкретните предпоставки за разваляне на договор:

  • Неизпълнение на задължение по договора – тук говорим както за пълно, така и за неточно неизпълнение. Задължението може да бъде изпълнено, но неточно. Пример за неточно изпълнение е лошо, забавено или частично. Трябва да наблегнем на факта, че за да стигнем до разваляне на договор, неизпълението трябва да е от съществена значимост. Критерия колко значимо е конкретно неизпълнение на договора се преценява от съда за всеки индивидуален случай. Чл. 87, ал.4 от ЗЗД гласи, че разваляне на договор не се допускаа, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора
  • Касае се за неизпълнение на задълженията по договора, когато страната виновно не изпълнява своите задължения.
  • Третата предпоставка за разваляне на договор, е страната, която иска развалянето, да е изправна. Много често срещана грешка, наблюдавана в практиката ми на адвокат гражданско право, е изправната страна също да престане да изпълнява своите задължения по договора. Поради причината, че насрещната страна не изпълнява своите задължения, и изправната страна спира да изпълнява задълженията си. Едва тогава клиентите ми се обръщат към мен за помощ, в ролята ми на адвокат гражданско право. Това не бива да се допуска, защото изправната страна вече е загубила качеството си на „изправна” страна. В един последващ съдебен спор ще бъде поставена под съмнение правната възможност тя да развали сключения договор.

За да бъде развален сключения договор, и трите предпоставки трябва да са налице. По принцип разваляне на договор се извършва извънсъдебно, като е достатъчно едностранно изявление на изправната страна до неизправната. Както всяко правило и това си има изключение. То е уредено в чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. По съдебен ред се развалят два вида договори, а именно:

1/ договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти;

2/ договорите за аренда за повече от 10 стопански години.

Разваляне на договор по съдебен ред става с конститутивен иск, предявяването на който се погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок.

Винаги, когато искате да развалите сключен договор, се консултирайте с адвокат гражданско право. Понякога изправната страна вярва, че е развалила договора, но в действителност не е така. Поради тази грешка тя не може и бъде присъдено претендираното обезщетение.

Ето основни правила за разваляне на договор, които трябва да следвате:

  • Писмена форма – ако договорът е бил сключен в писмена форма, и развалянето трябва да бъде извършено в такава.адвокат Европейски регламенти и имотни дела
  • Последен срок за изпъление на договора – изправната страна по договора трябва да предостави на неизправната последна възможност да изпълни задължението си. Ако в сключения договор се съдържа уговорка за точно определен момент на изпълнението, тогава не е необходимо предоставянето на допълнителен срок. Също така ако изпълнието на задължението е станало невъзможно или ненужно с оглед интереса на изправната страна, тогава няма смисъл от предоставянето на допълнителен срок за изпълнение;
  • Предупреждение за разваляне на договор – изрично предупреждение, че ако в предоставения срок неизправната страна не изпълни задължението си, договорът ще се счита за развален;
  • Сигурни данни, че неизправната страна е получила изявлението и то в точно определен момент (дата). Съществуват различни начини за доказване – нотариална покана, входиране на писмото в деловодството на длъжника, изпращане по куриер или с препоръчано писмо с обратна разписка. Най-често използваната форма за доказване е нотариалната покана;
  • Изправност на страната – страната, която инициира процедурата по разваляне на договор, трябва да е изпълнила своите задължения.

Както Вашият адвокат граждански дела ще Ви обясни, разваляне на договор има обратно действие. Ако страните са дали нещо една на друга във връзка със сключения договор, те следва да го върнат. Причината е, че основанието, на което са го получили, е вече отпаднало.

Изключения от общото правило:

  • не се дължи връщане на полученото по договорите с периодично или продължително изпълнение (договор за наем);
  • не се дължи връщане на полученото при договорите, които подлежат на вписване (например нотариалните актове за сделки с недвижими имоти, договорите за доброволна делба на недвижими имоти и др.).

Обратното действие няма да засегне правата на трети лица, които са придобили преди вписването на исковата молба за разваляне на договор по съдебен ред.

След развалянето на сключения договор, следва да уредите последиците от неизпълнение на задълженията. Това може да стане чрез взаимно споразумение между страните или по съдебен ред. По съдебен ред се уреждат и споровете относно това, дали развалянето на договора е настъпило, дали договорът е развален или прекратен, дали се дължи връщане на даденото или обезщетение за вредите от неизпълнението и т.н.

Отмяна на наказателно постановление

В случай на извършено административно нарушение, законът предвижда издаването на акт за установяване на административно нарушение. Въз основата на този издаденият АУАН се издава и Наказателно постановление.

Кога се издава АУАН и Наказателно постановление ?

Затова често пъти хората се интересуват от начините и средствата за отмяна на наказателно постановление.Отмяна на наказателно постановление

Съдебното производство по отмяна на наказателно постановление е от административно – наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от нарушителя, посочен в акта.

Кога се отмяна на наказателно постановление ?

Всеки нарушител, следва да получи и му бъде връчен както акт за установяване на административно нарушение, така и Наказателното постановление.

Съгласно чл.44 ал.2 ЗАНН в 3 дневен срок, след като е получил акта, нарушителят има възможност да представи своите възражения.

Административно наказаващият орган следва да укаже и изиска подпис на лицето получило акта за установяване на административното нарушение.

Липсата на подпис и съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, извън изрично установените в чл. 43 ЗАНН случаи.

Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано.

Това означава, че в тежест на административно – наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, с доказателства, че е налице реално административно нарушение, извършено виновно от нарушител.

В случайте когато издаденият в нарушение АУАН или Наказателно постановлениие : Отмяна на наказателно постановление

  • не са издадени от надлежен орган
  • не са издадени в установените законови срокове или
  • не съдържат изискуемите от закона реквизити или
  • са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление

като с оглед на тези обстоятелства, Наказателно постановление следва да бъде отменено от Районен съд като незаконосъобразно.

Следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено

Процесуалното нарушение е съществено , когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до ограничаване на правата на страните в процеса.

Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение и че е извършено от нарушителя.

Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението.

За повече информация или помощ, моля да се обърнете към нас на следният телефон + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg.  

Регистрация на фирма

В текущата ни работа, като адвокат фирмени дела, правна кантора Д.Владимиров и партньори регистрира за своите клиенти и предлага правни услуги по регистриране на фирма. Също и при откриване на фирма – ЕТ, ЕООД, ООД, АД

Успоредно с регистрацията на търговски дружества, ние се занимаваме с тяхното последващо обслужване.

Това включва подаване на годишни финансови отчети, подаване на декларации за промяна на адрес, седалище, съдружници или капитал на фирмата.

Кантората се ангажира да изпълни цялата процедура по прехвърляне на собственост на търговското дружество, при вписване на обстоятелства. Услугите на кантората обхващат не само регистрация на фирма, но и подаване на заявления и документи за избор на нов управител, продажба на дялове от дружество, ликвидация и заличаване на ООД, ЕООД,ЕТ, и др.регистрация на фирма

Често пъти хората  ни търсят при участие на един или няколко съдружника, правни спорове на участници в ДЗЗД-та, консорциуми и др.

Опитът ни като адвокат фирмени дела, ни дава възможности да предложим адекватно решение и правилната стъпка във всяка една ситуация на спора между фирми в съда.

Същевременно нашият интерес е като фирмен адвокат, е качествена услуга на нашите бъдещи клиенти.

Включително публикуване на годишни финансови отчети, изработване на фирмени печати и предоставяне на адрес за кореспонденция на фирма и др.

Адвокат за регистрация на фирма

Основен акцент в работата ни като е посочване на правилно решение за максимално удовлетворяване на интересите на двете страни.

Също така и бързи решения за изход от създалата се ситуация. Има моменти, в които практиката ни на фирмен адвокат по съдебни дела на фирми неизменно ни помага да предвидим ходовете на ответната страна. Или пък да прекрати увреждане интересите на нашите клиенти.

Делата ни като фирмен адвокат са доста интересни и сложни. Не само от юридическа гледна точка, но и от житейски поглед. Не е тайна, че повечето фирми се правят съвместно от хора, които в определени моменти са си имали известно доверие един към друг.

Точно тук е нашата роля като добър адвокат по фирмени дела да предложим правилно решение и изход от ситуацията.

Имате нужда от фирмена правна консултация във връзка с работата на Вашата регистрирана фирма?

Или евентуална бъдеща регистрация на фирма? Или пък промяна на съществуваща регистрация на Ваша фирма?

Ние ще Ви предложим фирмена консултация при подаването на документи за регистрация на фирма. Също и при необходимост от промени по вече създадени фирми.

Повечето услуги по фирмена регистрация в Търговския регистър към Агенцията по Вписванията се извършват с електронен подпис, което осигурява възможност за бързина и ефективност на нашата работа.

За допълнителни въпроси, моля потърсете ни за справка на следният  телефон + 359 897 90 43 91 или info@lawyer-bulgaria.bg

Размер на наследствените дялове

В съдебната практика като адвокати по наследствени дела, често се случва, че клиентите се интересуват особено активно от правни услуги в областта на наследственото право..В повечето случай, става дума за определяне на размера на наследствени дялове след смъртта на едно лице.

Нашият съвет е наследниците да побързат и уредят по между си всички въпроси, касаещи наследството и размера на наследствените дялове след смъртта на наследодателя.

Затова считаме, че като добър и опитен адвокат по наследствени дела е важно да изясним по-съществените принципи на наследственото право. А именно, как се образуват дяловете на наследниците и в какъв ред всеки един преживял наследник наследява.

Правната значимост на родството по права линия поначало е независима от броя на степените. По съребрена линия обаче правните последици се ограничават до определена степен. Пределите на правна значимост на родството е въпрос на законодателна целесъобразност в зависимост от отношенията, които се регулират. Родството има значение във всички области на частното и публичното право, в материалното и процесуалното право. Размер на наследствените дялове

Размер на наследствените дялове

Родството е множество, комплекс от правни връзки. Семейният кодекс от 2009 г. не внася промени в регламентацията на родството. Тя се състои в определяне на родството, на неговите линии и степени. В Семейният кодекс – Главата „Родство“ е определено и родството по сватовство. Правното значение на родството и неговите последици не са предмет на глава втора на Семейния кодекс.

Уредбата разграничава два вида сватовство: връзка между съпруга и роднините на другия съпруг и връзка между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг (между сватовете). То е последица на брака, а не на произхода. Отразява традиционна житейска близост, понякога се проявява много интензивно в бита, отразява и влияе върху икономическите отношения в семейството, има и морално значение.

Степените и при сватовството отразяват близостта на две лица. Определение на степента ни дава чл. 76, ал. 2 и 3 СК ’09.
В линията и степента, в която едно лице е роднина на единия съпруг, то е роднина по сватовство на другия съпруг. Например снаха и свекърва са в първа степен сватовство; заварено дете и втора майка (съпруга на родителя ) – също; внукът на единия съпруг е в сватовство втора степен с другия съпруг.

Степента на родство по сватовство между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг се получава от сбора на степените родство между единия съпруг и неговите роднини и другия съпруг и неговите роднини. Така, родителите на съпрузите са роднини по сватовство от втора степен; децата им от предходни бракове – също.

Подходът за определяне на родството може да бъде различен. Възможно е да приемем за основно в комплекса отношения “общият родоначалник” и тогава ще определим родството като отношения, които свързват неограничен брой лица, които произхождат от общ родоначалник; възможно е да разглеждаме само връзката между две лица, свързани по произход, и тогава ще определим родството като връзка на лицата, от които едното пряко или опосредено произхожда от другото.
Родството има степени, които показват близостта на роднините помежду им.Размер на наследствените дялове

Степените са законово определената отдалеченост (отстояние) на двете лица роднини, която се основава на броя на поколенията (на ражданията). Семейният кодекс определя два вида родство.

Повечето адвокати по наследствени дела и делба на наследствени имоти, ще Ви кажат, че най-общо принципите са следните:
  • всички преживели сънаследници от 1-ви ред, децата на наследодателя, включително осиновените получават по равни части.
  • всички деца на починалия (освен, ако някои са починали или са недостойни) – наследяват следващият ред низходящи (внуци, правнуци) по право на заместване. Т. е. тези сънаследници получават цялата наследствена част, която се следва на замествания наследник.Размер на наследствените дялове
  • Ако липсват сънаследници от 1-ви ред, законът ясно посочва, че се приканват за наследяване всички преживели сънаследници от 2-ри ред. Това са родители, осиновители. Те получават равни части. Ако някой от тях е починал (или е недостоен), то цялото остатъчно наследство следва да се получи от преживелия наследник.Размер на наследствените дялове
  • в случай че починалият наследодател е оставил възходящи от 2-ра или по-горна степен, то тези призовани наследници наследяват по равни части цялото наследство, което е открито към момента на смъртта на наследодателя. Но ако наследниците са от различна степен на роднинска линия, следва, че цялото наследство получават най-близките наследници по степен.Размер на наследствените дялове
  • при положение, че наследството ще се дели от 3-ти ред, но има наследници само от 2-ра група – братя и сестри или техни низходящи до 2-ра степен, то наследство ще се дели между братя и сестри по равни части, а низходящите им деца и внуци по пр. на заместване –  съответните им частите им по колена.
  • В случай,че наследодателят е оставил само братя и сестри + възходящи до 2-ра степен и по-горна стенен, то наследството се дели от първите, които получават 2/3 от наследството, а възходящите наследници ( техни родители)- 1/3.  В тази ситуация обаче, размер на наследствените дялове на братя и сестри се определя в зависимост от това дали те са еднородни или едноутробни или еднокръвни. Еднокръвните и едноутробните – 2 пъти по-малък дял от наследството.Размер на наследствените дялове
  • Важно е да отбележим, че във всички случай преживелият съпруг наследява заедно с всички наследници.

В тези конкретни случаи на наследяване, той получава съответната част от наследството  както следва:

  • Ако преживелият съпруг наследява с 1-ви ред наследници, то тези наследници са низходящите (децата). Те  получават от индивидуалното наследство на наследодателя такава част, която е равна на наследствената част на всеки низходящ. Без значение е броя или пола на децата. Размер на наследствените дялове
  • Ако преживелият съпруг наследява с 2-ри ред наследници, а при липса на такива, с 3-ти ред, той получава съответният наследствен дял както от наследството. Указваме на клиентите ни, че в този случай има съществено значение е продължителността на брака.размер на наследствените дялове
  • Ако преживелият съпруг наследява заедно с наследниците без запазена част (с възх. или братя и сестри), той получава наследствен дял от 1/2 от цялото наследство, ако то е открито преди навършване на 10 г. от сключване на брака. Но ако брака е продължил повече от 10г., то този съпруг наследява наследствен дял от 2/3 от цялото наследство.
  • Ако преживелият съпруг наследява едновременно с възходящи и с братя и сестри, при брак с по-малка продължителност от 10 г. , той получава 1/3. При брак над 10 г. – 1/2 от наследството. Ако преживелият съпруг наследява, но няма наследници от трите реда, то този съпруг  получава сам цялото наследство. В хипотезата при която няма наследници от 3-те реда, а съпругът на наследодателя също е починал, наследяват наследниците от 4-ти ред. Това са роднини по съребрена линия от 3-6 степен включително.

Какво още трябва да знаете…. при определяне на дяловете

За съжаление, Законът за наследството не посочва размер на наследствените дялове на този 4-ти ред наследници. В случаите когато няколко роднини с еднаква стенен са призовавани едновременно да наследяват. Затова намира приложение принципа за равенство на наследниците от един ред.

Важно правило, което ние като добри адвокати по наследствено право указваме на клиентите ни, е принципът за равенството в дела на всеки от наследниците. Той отразява еднаквата родствена близост.Размер на наследствените дялове

Затова следва да изясним, че тези наследниците от 4-ти ред, които са от една и съща степен на родство получават равен дял. Те придобиват равни права, но нямат право на запазена част от наследството. Могат да бъдат отстранени от всяко лице, посочено като наследник в завещанието.

В случай, че няма роднини от 4-ти ред, наследството преминава към държавата. Тя го приема под опис. В този случай, всеки адвокат, ще Ви каже,че наследството се превръща в държавна собственост.Размер на наследствените дялове

За повече информация можете да се обърнете към нашите специалисти. Ще получите адекватна правна консултация. За интересуващите Ви въпроси на телефон  + 359 897 90 43 91  или  info@lawyer-bulgaria.bg.

Само така ще си спестите средства и неприятности. А понякога и доста усложнения, ако спазите срока и навреме подадете нужните възражения.