Публикации

НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОР

Правната материя на въпроса е уредена в чл. 79-94 ЗЗД и съобразно тези разпоредби всеки кредитор  или страна по сключен двустранен договор би могъл да търси своите права при нарушението на същия или кратно казано поради неговото т.нар. „неизпълнение“Давност административно наказание

Изпълнението на един двустранен писмен договор е точно, когато това изпълнение на страните отговаря на уговореното качество, количество и цена. Разбира се като категория самото изпълнение подлежи и на допълнителни критерии и разграничения като – изпълнение в срок, местоизпълнение и др. Всички тези изброени по-горе отделни критерии обуславят надлежното спазване на сключените между страните писмени двустранни договор.

В съдебната практика, като адвокати по договорно право и облигационни дела, често се случва да попаднем на ситуации в който е налице т.нар. „неизпълнение на договора“, настъпило поради различни причини. Законът държи изпълнението да бъде извършено в предвиденият за това срок, да съответства на качеството и количеството на договора, да бъде изпълнено на уреченото между страните място и по начина уговорен в договора между тях.

Във всеки един случай, когато изпълнението на задълженията и ангажиментите по един договор се отклоняват от уговореното по него е налице отговорност на някоя от страните за това изпълнение. Тук е мястото, на което възникват въпросите за неустойка по договора по чл. 92 ЗЗД, за неизпълнение на същия, причинено от забавено или неточно изпълнение и пр.

Съгласно чл. 63 ал.1 ЗЗД всяка една от страните по договора следва да го изпълнява добросъвестно и с грижата на добър стопанин, освен когато законът изисква или посочва друга форма, според втората алинея на чл. 63 ал.2  ЗЗД.

Предпоставки за неизпълнение 

В случайте на неизпълнение на един договор е налице правната възможност изправната страна да предяви претенции и поиска изпълнение на същия пред съответният граждански съд. В този случай исковете за реално изпълнение на задълженията по сключен двустранен договор се предявяват при отклонение и съгласно чл. 79 ал.1 ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забава , както и да иска обезщетение от неизпълнението на договора.

Правни възможности за кредитора при неизпълнениеАдвокат застрахователни дела

Целта на всички сключени договор е да се постигнат целените с тях правни последници. В тези договор са налице две или повече страни, целящи да постигнат един определен между тях правен резултат. За да се стигне до изпълнение на договора, всяка от страните е длъжна да извърши определени действия с който да може да докаже своята изправност в този договор. НЕ го ли стори, изправната страна – в случая – кредитор по насрещно задължение има на разположение следните правни възможности, а именно :

А/ В най-общият случай всеки един кредитор (страна по договора) има правната възможност да предяви иск за реално изпълнение на договора по чл. 79 ал.1 ЗЗД, в случайте когато в определените условия или др. модалитети на договора, длъжникът (другата страна) не изпълнява своите насрещни задължения.

Б/ Всеки един кредитор (страна по договора) има правната възможност да иска обезщетение вместо изпълнение по сключения между страните договор, а длъжникът да предложи първоначално дължимото, в случай, че кредиторът (изправната страна) все още има интерес от изпълнението.

В/ Следващата, трета правна възможност, която предлага закона е всеки един кредитор да се включи в самото изпълнение на задължението на длъжника, като прекрати своето бездействие и се заеме самостоятелно да си реши въпроса, в случай, че съдът го овласти да извърши това от името и за сметка на длъжника, съгласно чл. 80 ал.1 ЗЗД

Г/ Законът предвижда и следваща правна възможност кредиторът самостоятелно да извърши и изпълни задълженията на длъжника по договора, като бъде междувременно овластен от страна на компетентният Районен съд да премахне това, което представлява отклонението в изпълнението на длъжника (неизправната страна), съгласно чл. 80 ал.2 ЗЗД.

Д/ Следващата правна възможност за кредитора, изправна страна по един договор е при съществено неизпълнение на задължението на длъжника и значително разминаване от извършеното от длъжника с това, което е предварително уговорено по договор между страните. Тогава е налице реална възможност едната страна (кредитор) да иска разваляне на договора и връщане на всичко,  дадено по него. Разбира се, развалянето на договора  подлежи на преценка с оглед нивото и степента на изпълнение на задължението на другата страна. Съществуват ситуации в които законът (чл.87 ал.4 ЗЗД) НЕ допуска разваляне на сключеният двустранен договор, ако „неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора и обема на целият договор.“

Е/ Съществуват ситуации, в които по обективни причини, изпълнението на договор е станало невъзможно, но в този случай този договор не се разваля по право, а длъжникът не следва да бъде освободен от отговорност, защото това разваляне на договора следва да стане при намеса на съда и преценката в този случай изцяло зависи от интереса на кредитора, който може и да липсва при тази ситуация, съгласно чл. 89 ЗЗД.

Ж/ Практиката познава и случай, в които договорът не може да бъде изпълнен, не само поради бездействие или вина на другата страна, а  поради отказ или нежелание на поръчващият или този комуто се дължи изпълнението да приеме това изпълнение от длъжника. В този случай ролите са разменени и изправна страна е длъжника, който за да се освободи от тази отговорност е длъжен да предаде изработеното и предостави дължимият резултат на подходящо място, което се определя от съответният районен съд, предвиден като подсъдност в договора, съгласно чл. 97 ал.1 ЗЗД или при определени предпоставки да го продаде, според чл. 97 ал.2 ЗЗД.

Кантората води активно граждански и търговски дела пред районен съд и Окръжен съд с оглед неизпълнение на двустранни договори и претенции за неизпълнени договори и неустойка по чл. 92 ЗЗД.

В случай на допълнителна информация можете да се обърнете към нас на следните телефони + 359 897 90 43 91 или mail : office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано индивидуално и с оглед на всички особености на конкретният правен случай.

Връчване на съдебни книжа в чужбина

Настоящият Кодекс на международното частно право (КМЧП)м заедно с приетият 2008г. нов ГПК  детайлно е описват цялата съдебна процедура по връчване на съдебни книжа на ответник в чужбина.

Кодексът указва, че призоваването и връчването на съдебни книжа и съобщения по заведени искови и заповедни производства в чужбина, се извършва чрез компетентните чуждестранни органи.

Кодекса на международното частно право посочва, че ако страната е с известен адрес в чужбина, тя се призовава на този адрес, като в призовката се указва, че тя трябва да посочи съдебен адрес в България.Застрахователно обезщетение

При неизпълнение на това задължение – да посочи съдебен адрес и в България, то следващите призовки и други книжа, предназначени за страната, се прилагат към делото и се смятат за връчени. Основно задължение на всяка страна, учавстваща в съдебен исков процес е да уведомява за тези последици при промяна на свои адрес още при първото призоваване.

Известно е, че призоваването в чужбина е много несигурно и коства много нерви и средства. Съдебната практика прилага няколко подхода, един от които е призоваването чрез българския „Държавен вестник“. Разбира се, това рядко стига до адресатите, поради което съдебните дела в голям брой от случаите се гледат в тяхно отсъствие.

Според действащия в момента Граждански процесуален кодекс, всяка страна по дело, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат. Целта на този текст е да помогне, ако тази страна няма пълномощник по делото в България.  Разбира се, ако не бъде посочен съдебен адресат на ответник или ишец, законът посочва, че всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. Това в случая, в който е заведено дело, едната страна отиде за по дълъг срок в чужбина и не посочи съдебен адрес.

В случай, че ще завежда дело, а бъдещият ответник не е в страната, респ. неговият постоянен адрес му в чужбина е неизвестен се прилагат правилата за връчване на книжа и призовки чрез публично обявление.по смисъла на чл.47 ГПК.

При тази процедура, ако при завеждането на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца връчването се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, направена най-малко един месец преди заседанието.правни услуги, правни услуги софия

Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина.

Ако въпреки публикацията и призоваването чрез „Държавен вестник,  ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца. Законът (*КМЧП) разрешава призоваването чрез „Държавен вестник“, дори и когато страната има известен адрес в чужбина и е извършен неуспешен опит да бъде призована.

Ако имате въпроси, моля обърнете се към нас за справка и допълнителна правна информация на тел. +359 2 858 10 25 или на Email : info@lawyer-bulgaria.bg

 

Пълномощно разпореждане с имущество

Ако действително се налага прехвърляне на недвижим имот и упълномощаване, то е най-добре това да се направи чрез близък роднина или чрез познат или пробван адвокат, т.е. хора, на които имате наистина доверие.

Винаги следете къде оставяте свои лични данни като ЕГН, адрес, както и следи от вашия подпис. Важно е и до нотариалния ви акт да имат достъп изключително ограничен кръг от сигурни хора. Ограничете и тези, на които разказвате, че сте подписали предварителен договор или че се готвите да купувате и най-вече да продавате недвижим имот.

След влизане в сила на промените в някой закони, много клиенти поставят въпроса, какво следва да е необходимото за изготвянето на пълномощно за разпореждане с имущество.

Целта е да се даде ясен и точен отговор на този въпрос, касаещ изготвянето на писмено пълномощно, което би могло да се използва пред държавен орган или Нотариус за разпореждане с лично имущество на упълномощителя. В подкрепа на тази статия е и излязлото наскоро Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС.

Законът, в чл.36.2 ЗЗД посочва, че за валидно разпореждане с имущесадвокати по данъчни делатво на упълномощителя е необходимо и достатъчно да бъде съставено писмено пълномощно с нотариална заверка, в което да е изразена недвусмислено истинската воля на упълномощителя.

Тази воля трябва да е конкретна за овластяване на лице ( наречено – пълномощник, който да извършва действия и сделки на разпореждане с лично имущество от негово име пред трети лица.

За целта не е необходимо в пълномощното да са посочени детайлно всички по вид действия на разпореждане, но е добре да се посочат по-конкретни правни  сделки или дейности на разпореждане,които ще извърши пълномощника.

Изготвяне на пълномощно пред Нотариус за разпореждане с недвижимо имущество на упълномощителя 

Законът в чл. 36 ЗЗД не поставя изрично изискване да се посочат техни елементи, нито да се посочи и стойност на  определеното имущество по цена (стойност) и пр.,но поставя изискване да бъде ясно и точно формулирано действията на разпореждане на пълномощника пред трети лица.

За тази цел е нужно да бъде посочен ясно и конкретно обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в изготвеното писмено пълномощно.

Статията има за цел да даве отговори и на други два въпроса, свързани с упълномощаването:

Какъв е видът недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът, кактои какъв е видът недействителност на договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от Закона за задълженията и договорите

Съществен момент в този случай е фактът, че писмен договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици.

Същите правни последици от такъв договор, сключен без представителна власт настъпват ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 от  Закона за задълженията и договорите. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.

Пълномощно разпореждане с имущество

Пълномощно разпореждане с имущество

ВКС приема, че договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от Закона за задълженията и договорите, не поражда целените с него правни последици и е недействителен.

На тази недействителност може да се позове само представляваният или неговите универсални правоприемници.

Защо да се обърнете към професионалист за изготвяне на пълномощно?

За да сте сигурни, че документът ще бъде изготвен в съответствие със законовите изисквания. Това Ви гарантира две неща:

  • Пълномощникът ще може да действа спокойно от Ваше име и действията му ще са валидни;
  • Ще сте защитени от неправомерни действия от страна на лицето, което упълномощавате.

NB! Практиката ни показва, че е много важно да подберете внимателно лицето, на което издавате пълномощно. Спрете се на проверен човек, на когото имате доверие и не му давайте повече права, отколкото са му необходими.

Ако искате да сте сигурни, че Вашето пълномощно ще бъде съобразено с всички изисквания, свържете се с нас на: + 359 897 90 43 91 или на mail info@lawyer-bulgaria.bg

ИЗБОР ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ( служебен защитник)

За да отговорим на редица запитвания от наши клиенти и с оглед изповядвания от нас принцип за правна защита, основана на върховенството на закона, Ви предлагаме нашия прочит на чл. 47, ал. 6 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Посочената правна разпоредба гласи: “Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца“.

Анализът на чл. 47, ал. 6 ГПК показва, че е налице императивна процесуална норма, насочена към гарантиране правото на защита на ответника, поради което е недопустимо нейното игнориране от Съда.Особен представител

Систематичното място на разпоредбата, показва, че сме изправени пред специална хипотеза на задължение за назначаване от Съда на особен представител, която е различна от предвидените хипотези по чл. 29 от ГПК. В същото време, нормата е общо правило когато се използва процедура за връчване чрез залепване.

За да бъде приложен чл. 47, ал. 6 ГПК, абсолютно задължително е да са извършени процедурите по връчване на съобщението по предходните алинеи на същия член, като призовкарят, респективно Съдът, следва да е установил и зачел наличието на следните факти и предпоставки, а именно:

  1. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес (чл. 38 ГПК) не е намерен адресатът;
  2. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес не е намерено надлежно лице, което е съгласно да приеме съобщението, със задължение да го предаде;
  3. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на посочения от ищеца (заявителя) адрес;
  4. ако след изтичане на 14-дневен срок от залепването, Съдът установи, че не се е явило надлежно лице да получи книжата, следва да укаже на ищеца да се представи справка за адресната регистрация на ответника (длъжника) или по молба на ищеца (с оглед принципа на диспозитивното начало), да извърши справка за негова сметка, в регистър база данни “Население” (това не се прави в случаите когато става въпрос за последващо връчване на съобщения по чл. 40, ал. 2 ГПК и чл. 41, ал. 1 ГПК, когато съобщението веднага се прилага по делото и се счита за редовно връчено);
  5. че на установения настоящ/постоянен адрес не е намерен адресатът;
  6. че на установения от справката настоящ/постоянен адрес не е намерено надлежно лице, което да е съгласно да приеме съобщението със задължение да го предаде на адресата;
  7. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на установения настоящ/постоянен адрес на адресата;
  8. да бъде изискана справка от ищеца, по реда на чл. 47, ал. 4 ГПК, независимо от залепването на уведомлението по предходната точка;

Когато са изпълнени посочените по-горе предпоставки, Съдът разпорежда съобщението да бъде приложено по делото с изтичане на последния срок за получаването му (чл. 47, ал. 5 ГПК), с което приключва процедурата по съобщаване.

Самата процедура по връчване завършва преди назначаването на особения представител, поради което чл. 47, ал. 6 от ГПК не е част от процедурата за връчване на съобщения, а е отделно правило за поведение извън нея, като процедурата по връчване е само условие за нейното приложение.

Действия и актове на съда при назначаване особен представител

Следващият акт на Съда е констатацията, че съобщението е редовно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 до ал. 5 ГПК. В този случай, Съдът задължително назначава особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, с оглед зачитане правото на защита на ответника.

Следва да отбележим, на първо място, че е изцяло погрешна практиката на Съда, да назначава особен представител едва след като изтече срокът за изпълнение на процесуалното право или задължение, съдържащо се в съобщението.

Много често тези права и задължения по съобщението са свързани с процесуални преклузии, поради което ако съдът забави назначаването на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, то ще ограничи правото на защита на ответника.

Нашето становище е, че Съдът следва незабавно да предприеме действия по назначаване на особен представител на ответника, след като констатира редовност на връчването. Анализът на нормата показва, че единственото въведено от законодателя условие за назначаване на особен представител е именно констатацията, че връчването е редовно, а не констатацията, че срокът по съобщението е изтекъл.

Особеният представител по чл. 47, ал. 6 ГПК следва да получи назначението си незабавно след прилагане на съобщението по делото и в срока за неговото изпълнение, а не след него.

Тъй като законодателят не предвижда изрично, че срокът за изпълнение на съобщението спира да тече докато трае процедурата по назначаване на особен представител, то пред особеният представител стоят възможностите за продължаване на срока или за неговото възстановяване (ако е изтекъл междувременно), а пред съда – възможността за определяне на по-дълъг срок за изпълнение на съобщението, който да се съобрази с встъпването на особения представител. “De lege ferenda”, с оглед зачитане равенството в процеса и правото на защита, законодателят следва изрично да предвиди, че до встъпване в длъжност на особеният представител, срок по съобщението не тече.

На следващо място, не можем да се съгласим с практиката на съдилищата по чл.47,ал. 6 ГПК не се прилага за търговци и юридическите лица, поради наличието на чл. 50 ГПК. Видно е от разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК, че законодателят е предвидил само еднократно залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК (т.е. съкратил е процедурата по връчване). Това обаче, съвсем не изключва приложението на чл. 47, ал. 6 ГПК, тъй като процедурата по връчване е единствено по-кратка от общата, но не следва да води до неравно третиране на правните субекти в производството, което би нарушило изискването на чл. 9 ГПК.

Както споменахме по-горе, чл. 47, ал. 6 ГПК не е част от процедурата по връчване, а е последица от редовно връчване чрез залепване и е обща разпоредба, целяща да обезпечи правото на защита на ответника.

Ето защо, считаме, че след като констатира редовност на връчването по чл. 50 ГПК, съдът следва да назначи особен представител на търговеца или юридическото лице, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.

От гледна точка на ищеца: ако плати възнаграждението за особен представител на своя ответник, ищецът ще гарантира, че впоследствие ответникът няма да може да иска отмяна на вече влязлото в сила решение на основание на това, че е бил лишен от възможност да участва в делото или не е бил надлежно представляван. Особеният представител е бил назначен и явил се по делото,като го е защитавал.

Не можем да се съгласим и с практиката на Съда, да не назначава особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, при констатирано редовно връчване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК.

Вярно е, че 47, ал. 7 ГПК препраща за връчване на заповедта за изпълнение към ал. 1 до ал. 5 от същия член, но поради процесуалния характер на ал. 7, тази норма не следва да се тълкува разширително и чрез нейното приложение да се игнорира общото правило за назначаване на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК.

Както споменахме по-горе, задължението за назначаване на особен представител стои извън процедурата по връчване (ал. 7 също използва термина “връчването”) и цели гарантиране на правото на защита на ответника (длъжника), когато има редовно връчване по чл. 47, ал. 1 до ал. 5 ГПК, респективно – при редовно връчване по чл. 47, ал. 7 ГПК.

Съдът е задължен да назначава особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и в рамките на заповедното производство по реда на чл. 410 ГПК, когато връчването се извършва от Съда.

По същата логика и когато се връчва заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, съдебният изпълнител следва да осигури правото на защита на длъжника, като даде указания на взискателя за искане от Съда да бъде назначен особен представител, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, след констатацията за редовно връчване по предходните алинеи.

С оглед невъзможността за продължаване срока за възражения срещу заповедта за изпълнение, по аргумент от противното на чл. 414, ал. 2 от ГПК, изтеклият срок може да бъде възстановен от особеният представител, като докаже особени непредвидени и непреодолими обстоятелства, включително, че неговото назначаване е било забавено от Съда.

Институтът на особеното представителство по чл. 47, ал. 6 ГПК е общ за всички производства, които се ползват от връчването чрез залепване по чл. 47 ГПК, като цели да гарантира правото на защита на ответника (длъжника).

С неговото приложение биха се избегнали фиктивните производства и би се постигнато гарантиране установяването на обективната истина и законността. Според нас би се постигнало и правна сигурност, тъй като процесуалните пропуски и процедурите по отстраняване на нередовности (например нередовно връчване на заповедта за изпълнение и възможността за възражение по чл. 423 ГПК) ще се извършват своевременно от особения представител.

Във всяко положение на делото, когато се установи, че ответникът е намерен, Съдът го призовава и прекратява особеното представителство. Също така, ответникът във всяко положение на делото може да се появи и да предприеме действия по своята защита, което също води до прекратяване на особеното представителство.

Ответникът няма право на възражение за лошо водена защита от особения представител, тъй като назначаването му е правомерно (чл. 47, ал. 6 ГПК), като не се ограничава правото на защита на ответника. Обратното – ако съдът не назначи особен представител, ще е налице съществено нарушение на правото на защита на ответника, което е основание за обжалване или отмяна на крайния съдебен акт.

ПРИЛОЖИМО ПРАВО И СЪД ПРИ ДВУСТРАННИ ДОГОВОРИ С МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ

Съществен и централен въпрос към нас като адвокати по международни дела и определяне на компетентност по договори с международен елемент е въпроса за избора на приложимо право и подсъдност на тези договори. В повечето случай, изборът на приложимо право се взема след обсъждане на условията от страните, но има практики в който двете страни умишлено не посочват т.нар. приложимо материално право, което да урежда отношенията им в случай на възникнал правен спор между тях. Голяма част от договорите предлагат различни възможности, като можем да посочим като особеност, факта, че законът – ЗЗД допуска приложение на различно право по отношение на отделни правни разпоредби от един и същ договор с международен елемент.Адвокат търговска несъстоятелност www.lawyer-bulgaria.bg

При сключването на такъв договор с международен елемент, би следвало да се подходи внимателно, защото е ясно, че всяко чуждо търговско дружество, участник и активна страна в такъв договор с международен елемент, ще поиска да бъде посочено приложимо материално право на нейната държава, както и подсъдност там. Нужно е да се направи внимателен анализ на характера и вида на договора, да се определи съгласно чл. 19 Регламент № 593/2008г. на ЕС т.нар. характерна престация по договора – в случая Регламентът не прави разлика дали се касае и става дума за приложение по сключени договор с международен елемент за доставката на стоки или услуги. Тези особености следва да бъдат отчетени от всяка търговска фирма, сключила валиден договор с международен елемент с чуждо дружество, по който  договор с международен елемент е приложимо съответното чуждестранно право, освен ако двете страни не са посочили такова.

Характерни особености при избора на приложимо право :

Независимо от почти сходство на  законови разпоредби с разпоредбите на т.нар.“Римската конвенция“ – КОНВЕНЦИЯ ОТНОСНО ПРИЛОЖИМOТО ПРАВО КЪМ ДОГОВОРНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 година, при избор на чуждо право в договор, който ще се изпълнява частично или изцяло в България, или страна по който е български правен субект или физическо лице с обичайно местопребиваване в България, следва да се обърне специално внимание на евентуалната приложимост на следните български законови норми:

– Правни разпоредби при защита на потребителите ще се прилагат ако едната от страните е потребител с обичайно местопребиваване в България. Ответната страна по сключеният договор следва да се съобрази с всички български нормативни изисквания, свързани конкретно  с рекламата,, рекламационни срокове и гаранционните задължения, цените и етикиране на потребителски стоки и др.

– Правни разпоредби, описани и засегнати в материални и процесуални закони на Република България са приложими по отношение на сделки с недвижими имоти, намиращи се на територията на Република България, както и и за трудови правоотношения възникнали в Република България,развиващи се на територията на Република България;

– Правни разпоредби, описани и засегнати в данъчни закони , които се прилагат по отношение на всички стопански операции или доходи, които подлежат на облагане в България по място на стопанска и данъчна регистрация или място на извършване на стопанската им  дейност;

– Правни разпоредби, описани и засегнати от митнически закони, които се прилагат за вноса/износа на стоки и услуги от и на територията на Република България, независимо от избора на приложимо право в договора;

– Правни разпоредби, описани и засегнати при изпълнение на дейности, регламентирани от валутни закони, за който се прилагат разпоредбите за плащанията и другите финансови операции, извършени на територията на Република България;Адвокат данъчни дела, https://lawyer-bulgaria.bg

– Правни разпоредби, описани и засегнати  от други нормативни актове ще се прилагат при предлагане на ценни книжа на територията на Република България;

Съществен елемент от избора на приложимо право между страните в един двустранен договор с международен елемент е фактът, че всички съдилища на територията на Република България следва да приемат, че съответното  образувано пред тях дело им е подведомствено, ако ответникът със седалище в чужбина, или и двете страни ( българско и чуждестранно търговско дружество)  са дали предварително съгласието си в подписаният от тях двустранен писмен договор, спора – прераснал в съдебно дело да бъде разгледан от компетентния съд.

Българското законодателство предвижда няколко възможности за тълкуване на разпоредбите относно приложимо право за договорите между страните, както и за части от тях. Това се отличава най-ясно в разпоредбата на чл. 437 от ЗЗД, който предвижда уредена в закона правна възможност за прилагане на различно материално право за отделни части на един и същ двустранен договор с международен елемент. В конкретният случай, характерен пример би било, че върху известна част от този договор, конкретизираща доставката на съответните стоки или услуги следва да бъде приложено право на държава, за която двете страни доброволно са се съгласили предварително.

В случай, че страните не са избрали приложимо право в договора с международен елемент следва да бъде приложена разпоредбата на чл.4 РИМСКА КОНВЕНЦИЯ, съгласно който : „Доколкото приложимият по отношение на договора закон не е бил избран съгласно разпоредбите, по отношение на договора се прилага закона на страната, с която той се намира в най-тясна връзка. Въпреки това, ако една част от договора може да бъде отделена от останалото негово съдържание и се намира в по-тясна връзка с друга страна, може да бъде приложен по отношение на тази част от договора, по изключение, закона на тази друга страна.“

В случай, че  двете страни не са избрали и съответно уточнили приложимото по договора между тях материално право, българският закон предоставя правна  възможност компетентният съд да изследва характерната престация по договора и обстоятелствата около него с цел определяне на възможната приложимост на съответното материално право. В случай, че не бъде избрано да се прилага друго право, то в общият случай, ще бъде прието, че споровете между страните са подсъдни на националното право.

Особени  случай при избора на приложимо право:

Практиката е наложила няколко случая, в който е налице заобикаляне на избрано приложимо право при :

А/ откриването на производство по несъстоятелност на българския субект при сключен двустранен договор с чуждестранно дружество с международен елемент и приложимо право. Местният съд в производството по несъстоятелност ще разгледа претенциите  на чуждестранното дружество по националното ни законодателство – българският търговски закон и извършването на действия по оспорване на несъстоятелността следва да бъдат приети еднозначно, като изричен отказ от избора на чуждо право и подсъдност.избор на приложимо право. подсъдност договор международен елемент

Б/ производство пред Комисията по защита на конкуренцията относно нарушение на конкуренцията, както и търсене на деликтна отговорност, подведомствена на компетентния местен съд на територията на Република България.

 

С оглед на това и по отношение внимателният избор на приложимо право и заобикаляне на подсъдност и нежелателно тълкуване на договорните условия и разпоредби, определящи избора на приложимо право и съд, следва всички условия за приложимо право и подсъдност между страните да бъдат приложени и изписани внимателно в съответните договори с международен елемент.

Това би допринесло за избягване на недвусмислено тълкуване, както и за възникването на правни спорове относно приложимост на чуждо право и неизгодни клаузи в договорите с международен елемент, за които страните следва да бъдат наясно при тяхното сключване.

 

Съществуват няколко хипотези за прекратяване на договор. Тук ще Ви запознаем накратко с тях.

  • Първата хипотеза е изпълнение на договора. След като е изпълнил функцията, за която е бил сключен, и са постигнати целите на договора, той престава да действа. Прекратяване на договор има действие за напред.
  • Втората хипотеза е постигане на взаимно съгласие между страните сключеният договор да бъде прекратен.
  • Третата хипотеза е включване на клауза в самият договор, че той може да бъде прекратен едностранно с или без предизвестие. В този случай, следва прекратяване на договор по инициатива на една от страните, което прекратяване не е свързано с неизпълнение на сключения договор.

До т.нар. „разваляне на договор“ се стига само при неизпълнение на същият този договор. Последиците от разтрогване на тази правна връзка са няколко. На първо място се преустановява тази облигационна връзка между страните. На второ място, изправната страна по договора, която изпълнява своите задължения, може да потърси обезщетение за вреди от насрещната страна. Предпоставките и редът за разваляне на договори са уредени в Закона за задълженията и договорите  чл. 87 сл.ЗЗД.

Тук ще обърнем внимание на конкретните предпоставки за разваляне на договор:

  • Неизпълнение на задължение по договора – тук говорим както за пълно, така и за неточно неизпълнение. Задължението може да бъде изпълнено, но неточно. Пример за неточно изпълнение е лошо, забавено или частично. Трябва да наблегнем на факта, че за да стигнем до разваляне на договор, неизпълението трябва да е от съществена значимост. Критерия колко значимо е конкретно неизпълнение на договора се преценява от съда за всеки индивидуален случай. Чл. 87, ал.4 от ЗЗД гласи, че разваляне на договор не се допускаа, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора
  • Касае се за неизпълнение на задълженията по договора, когато страната виновно не изпълнява своите задължения.
  • Третата предпоставка за разваляне на договор, е страната, която иска развалянето, да е изправна. Много често срещана грешка, наблюдавана в практиката ми на адвокат гражданско право, е изправната страна също да престане да изпълнява своите задължения по договора. Поради причината, че насрещната страна не изпълнява своите задължения, и изправната страна спира да изпълнява задълженията си. Едва тогава клиентите ми се обръщат към мен за помощ, в ролята ми на адвокат гражданско право. Това не бива да се допуска, защото изправната страна вече е загубила качеството си на „изправна” страна. В един последващ съдебен спор ще бъде поставена под съмнение правната възможност тя да развали сключения договор.

За да бъде развален сключения договор, и трите предпоставки трябва да са налице. По принцип разваляне на договор се извършва извънсъдебно, като е достатъчно едностранно изявление на изправната страна до неизправната. Както всяко правило и това си има изключение. То е уредено в чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. По съдебен ред се развалят два вида договори, а именно:

1/ договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти;

2/ договорите за аренда за повече от 10 стопански години.

Разваляне на договор по съдебен ред става с конститутивен иск, предявяването на който се погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок.

Винаги, когато искате да развалите сключен договор, се консултирайте с адвокат гражданско право. Понякога изправната страна вярва, че е развалила договора, но в действителност не е така. Поради тази грешка тя не може и бъде присъдено претендираното обезщетение.

Ето основни правила за разваляне на договор, които трябва да следвате:

  • Писмена форма – ако договорът е бил сключен в писмена форма, и развалянето трябва да бъде извършено в такава.адвокат Европейски регламенти и имотни дела
  • Последен срок за изпъление на договора – изправната страна по договора трябва да предостави на неизправната последна възможност да изпълни задължението си. Ако в сключения договор се съдържа уговорка за точно определен момент на изпълнението, тогава не е необходимо предоставянето на допълнителен срок. Също така ако изпълнието на задължението е станало невъзможно или ненужно с оглед интереса на изправната страна, тогава няма смисъл от предоставянето на допълнителен срок за изпълнение;
  • Предупреждение за разваляне на договор – изрично предупреждение, че ако в предоставения срок неизправната страна не изпълни задължението си, договорът ще се счита за развален;
  • Сигурни данни, че неизправната страна е получила изявлението и то в точно определен момент (дата). Съществуват различни начини за доказване – нотариална покана, входиране на писмото в деловодството на длъжника, изпращане по куриер или с препоръчано писмо с обратна разписка. Най-често използваната форма за доказване е нотариалната покана;
  • Изправност на страната – страната, която инициира процедурата по разваляне на договор, трябва да е изпълнила своите задължения.

Както Вашият адвокат граждански дела ще Ви обясни, разваляне на договор има обратно действие. Ако страните са дали нещо една на друга във връзка със сключения договор, те следва да го върнат. Причината е, че основанието, на което са го получили, е вече отпаднало.

Изключения от общото правило:

  • не се дължи връщане на полученото по договорите с периодично или продължително изпълнение (договор за наем);
  • не се дължи връщане на полученото при договорите, които подлежат на вписване (например нотариалните актове за сделки с недвижими имоти, договорите за доброволна делба на недвижими имоти и др.).

Обратното действие няма да засегне правата на трети лица, които са придобили преди вписването на исковата молба за разваляне на договор по съдебен ред.

След развалянето на сключения договор, следва да уредите последиците от неизпълнение на задълженията. Това може да стане чрез взаимно споразумение между страните или по съдебен ред. По съдебен ред се уреждат и споровете относно това, дали развалянето на договора е настъпило, дали договорът е развален или прекратен, дали се дължи връщане на даденото или обезщетение за вредите от неизпълнението и т.н.

Адвокат търговска несъстоятелност

Адвокат търговска несъстоятелност често е бенефициентът на един труден период в икономиката, а негови клиенти са хора в крайна нужда, изправени пред неблагоприятната ситуация на фалит. За съжаление много хора избират необмислено или дори глупаво своя адвокат търговска несъстоятелност въз основа на цена, реклама или, най-лошото от всичко – без никакъв критерий. Понякога те чуват от познат, че имало „някакъв” адвокат търговска несъстоятелност и отиват при него без да проучат конкуренцията. Но избирането на правилния човек, който да разбере сериозността на ситуацията може да означава разликата между евентуален отскок и дългосрочна болка.

Адвокат търговска несъстоятелност www.lawyer-bulgaria.bgАдвокатът търговска несъстоятелност трябва да бъде внимателен и надежден. Той следва да е наясно, че данните, които клиентът е споделил с него, са изключително лични и поверителни. Те трябва да бъдат пазени в тайна. Адвокат търговска несъстоятелност трябва да анализира финансовите отчети и да направи изводи за бъдещите действия. Докато прави това, адвокатът трябва да бъде внимателен, за да се защити правата на клиента. Изключително важно е той да бъде изцяло отдаден на своите задължения и отговорности. Той трябва да работи като съветник за насочване на своя клиента към възможния план за действие.

Вашият адвокат търговска несъстоятелност ще разгледа Вашия случай и ще установи кои са всички потенциални причини, довели до ситуация на неплатежоспособност или свръхзадълженост. Ако е наложително, той може да изготви доклад или анализ в процедурата по несъстоятелност. Нашите подготвени специалисти от международна правна кантора „Д. Владимиров и партньори” ще подготвят всички необходими документи за откриване на производство по несъстоятелност. Правна помощ от адвокат търговска несъстоятелност може да бъде изразена в отмяна на сделки, които са сключени от длъжника и са във вреда на кредитора. Вашият адвокат търговска несъстоятелност и ликвидация ще изготви оздравителен план за дружеството и ще Ви посъветва как е най-добре да процедирате, когато сте изправени пред процедура по несъстоятелност.

Етични и професионални правила, които всеки адвокат търговска несъстоятелност трябва да следва:Адвокат търговска несъстоятелност www.lawyer-bulgaria.bg

  • Трябва да Ви представлява етично, ревностно и в границите на закона
  • Трябва компетентно да анализира правните въпроси и упражнява познаване на приложимото право към Вашия случай
  • Трябва да общува с Вас по навременен и ефективен начин
  • Не трябва да се създаде конфликт на интереси
  • Трябва да пази професионална тайна
  • Не трябва да има лични взаимоотношения с клиент
  • Не трябва да действа срещу Вашите интереси
  • Трябва да бъде лоялен към Вас

Адвокат лекарска грешка

В практиката може да срещнете два термина, независими един от друг – „медицинска грешка” и „лекарска грешка”. Съществува известна разлика между тях. 

С първия термин се означават грешки в резултат от слабости в организацията и управлението на лечебния процес.Адвокат лекарска грешка, търсене на отговорност за лекарска грешкам адвокат обезщетение за лекарска грешка, съдебно Споразумение за лекарска грешка, изплащане на обезщетение лекарска грешка, съдебно дело за отговорност на медицинско лице, Наредба за задължителното застраховане на лицата, упражняващи медицинска професия

С втория – персонални неправилни действия или бездействия на лекаря. За лекарска грешка се говори и когато сме свидетели на небрежност от страна на медицинското лице. Тя се изразява в липса на старание и внимание към пациента и неговото здравословно състояние.

Ако сте потърпевши от такова небрежно отношение от страна на Вашия лекуващ лекар потърсете помощта на адвокат.

Определението за „неправилно лечение” според Световната Здравна Организация, което е едно от основанията за търсене на отговорност за лекарска грешка, е следното:

Небрежно поведение или липса на умения при оказване на медицинска помощ от страна на лекар или в лечебно заведение.

Ако потърсите в български или чуждестранен речник обясние за термина „лекарска грешка” вероятно няма да намерите такова. Не съществува универсално определение на този термин. Тук ще Ви разясним какво означава „лекарска грешка” според определението на този термин в България. Трябва да се консултирате с адвокат, когато сте пострадали или свидетели на професионално неправилно действие/бездействие на лекар, което не е в противоречие със закона или нормативно установените правила на професията.

Задължително е наемането на адвокат във всеки един от следните случаи:  неправилна диагноза; грешно подадено лекарство или забавяне на лекарството; чакане за преглед; получена алергична реакция; опериране на грешен орган – може да звучи стряскащо, но се случва, макар и рядко; забравяне на чуждо тяло след оперативна процедура – има се предвид забравяне на скалпел, ножица или друг медицински инструмент вътре в тялото на пациента; вътреболнични инфекции; усложнения след направената операция; инвалидизация след проведено лечение; смърт на пациент; работа с повредена апаратура; усложнения в резултат на лечебно-диагностични процедури; липса на професионална компетентност или недостатъчна квалификация; лекарска небрежност; извършено частично лечение; травма, получена в лечебно заведение по време на хоспитализацията.

Ние можем да Ви помогнем!

Ако се нуждаете спешно от адвокат във връзка с лекарска грешка, без колебание може да се свържете с нашата кантора. Ние ще Ви окажем така необходимата правна помощ и съдействие, при търсене на отговорност за лекарска грешка на медицински лица и на лечебни заведения.

Когато при нас дойде клиент, който твърди, че е пострадал в следствие на лекарска грешка, ние се консултираме с опитни лекари и съвместно с тях извършваме пълно и детайлно проучване на всеки индивидуален случай.

Едва след като сме проверили фактите, ние можем да изразим обосновано становище, а именно дали може да бъде заведено дело за лекарска грешка.

Кантората предлага следните услуги :

  1. Правни консултации и сравнителен анализ на ситуацията около пострадалото лице  – извършва обстоен правен анализ на цялостната, налична медицинска документация, правен анализ на действията на лекарите и отделните фактите, правна оценка на всички юридически възможностите за решение на проблема
  2. Изготвяне на правна защита и стратегия, както  избор на подход за действие с оглед постигане на максимален икономически резултат от случая.
  3. Подробен правен анализа на медицинска документация – при този вид анализ, правен специалист и медицинско лице изследва обстойно наличната документация, проучвайки казуса за неточности, професионални пропуски, лични нарушения на лекаря специалист, извършил манипулацията;
  4. Правен анализ на фактите – при този анализ на база събраната информация, юрист Ви консултира за действията, които следва да предприемете;
  5. Изготвяне и подготвяне на сигнали, респ. тъжби до Районна прокуратура – документацията се изготвя съвместно с медицински специалист и юрист, за да може да постигне максимално целения ефект.;
  6. Изготвяне на специална жалба до ИАМО, като въз основа на подбраните документи и доказателства, се извършва цялостен анализ за подготовката на вътрешна съдебно медицинска експертиза. С цел икономия на време и усилия, кантората съдейства при изготвяне на частни  експертизи;
  7. Осъществява активно процесуално представителство в съдебния процес. Адвокат лекарска грешка, търсене на отговорност за лекарска грешкам адвокат обезщетение за лекарска грешка, съдебно Споразумение за лекарска грешка, изплащане на обезщетение лекарска грешка, съдебно дело за отговорност на медицинско лице, Наредба за задължителното застраховане на лицата, упражняващи медицинска професия

Съществен акцент в подготовката на тези дела, относно „лекарски грешки“ представляват добре обоснованите и изготвените предварително медицински експертизи от вещи лица, специалисти в съответната област.

Непълното излекуване на пациента, което е едно от случаите на лекарска грешка в никакъв случай не е синоним на неизпълнение на задълженията на лекаря. Пример за непълно излекуване на болния е, когато след определянето на правилна диагноза не бъде указана нужната грижа или достатъчно лечение.

Възможно е също да има забавяне при провеждане на  операция, в резултат на което да се появят усложнения.

В новия 80 брой на „Държавен вестник“ е приета нова Наредба за задължителното застраховане на лицата, упражняващи медицинска професия. С нормативния акт се изпълняват разпоредбите на чл. 189 от Закона за здравето, а именно – осигуряване на регламентиране начина за сключване на застраховки за причинени вреди, вследствие от виновно неизпълнение на професионалните задължения на лицата, които упражняват медицинска професия на територията на страната.

Единните критерии за задължителност на застраховката и определените минимални застрахователни лимити на отговорност са възможност за компенсиране на вреди, причинени на пациентите, вследствие от доказано виновно неизпълнение на професионалните задължения на лицата, упражняващи медицинска професия. Застраховките ще се сключват от лечебните заведения.

Лимитите на отговорност по различните специалности в системата на здравеопазването са разделени в два вида дейности и три рискови групи, в зависимост от специалността, по която лицето упражнява дейност.

Предвидено е сключване на застраховка с покритие над минимално установеното в наредбата, като по този начин се счита, че условието за сключване на застраховка „Отговорност на лицата, които упражняват медицинска професия“, е изпълнено.

Инфектиране, ненаблюдаване на болничното състояние на пациента или непредоставянето на достатъчно информация на пациента за въпроси, които пряко засягат здравословното му състояние, също са основания за назначаване на адвокат. За повече информация и нужда от правна помощ, моля свържете се с нас за да Ви помогнем на следните телефони + 359 2 858 -10-25, или на мейл info@lawyer-bulgaria.bg

 

Адвокати банкови дела

Адвокати банкови дела работят по сделки, включващи заемане на пари за финансиране на дейността на дружеството, придобиване от него на определен недвижим имот или финансиране на проект за строителство. Процесуално представителство и корпоративни и регулаторни въпроси също влизат в компетенцията им.

Посочените специалисти поддържат постоянна връзка със своите клиенти, които са разпределени между кредитополучатели (инвестиционни фондове, фондовете за дялово участие, или правителството) и кредитори (инвестиции или търговски банки, кредитни фондове или алтернативни кредитори). Тяхна работа е да преговарят условията на кредита и се стигне до положение, което е удовлетворително и за двете страни.

При една типична сделка, може да очаквате от екипа на международна правна кантора „Д.Владимиров и партньори” пълна отдаденост. При големи сделки двама или трима наши партньори работят съвместно по проекта. Работата ни е обвързана не само с клиенти от България, но и с международни клиенти, които имат нужда от професионален съвет или помощ при сключването на сделка.

Частната практика на адвокати банкови дела

Адвокати банкови дела www.lawyer-bulgaria.bg

Адвокати банкови дела

Всеки адвокат банкови дела, който работи на частна практика достатъчно дълго, получава по-широк кръг от различни видове работа и клиенти. Частната практика дава на адвокат банкови дела изключителна възможност да разберат как работят различните кредитори и фирмите. Много адвокати банкови дела имат предишен опит като юристконсулти в банки, което е несъмнено предимство в тази сфера на дейност. Адвокатите банково право често са ангажирани от юридически лица за сделки за закупуване на фирми или за финансиране на нови бизнес начинания. Те също дават правни консултации на своите клиенти.

Адвокатите банково право работят или за кредитополучателя, или за кредитора. В първия случай обикновено става дума за физическо лице, търговец или кооперативно дружество, а във втория – най-често банка. Голяма част от времето си прекарват в договарянето на условията по договорите за заем. Целта е да се уверят, че техният клиент получава справедлива сделка. След това документите са изготвени и се преглеждат от двете страни преди да се подпише сделката. При сключването на банкови и финансови сделки от съществено значение е адвокатите банкови дела да разбират глобалните пазари и правни системи. Адвокатите банково право участват като процесуални представители при разрешаване на спорове в съда.

Адвокатите банково право обикновено работят по отделни сделки или проекти като част от отбор. Те трябва да са добри комуникатори, да са креативни, да мислят бързо, да имат задълбочени познания върху финансовия закон. Други въпроси, които са част от компетенцията на адвокат банкови дела са производство по несъстоятелност, банкови измами и пране на пари.

По въпроси, касаещи банковите дела, както и за всякакви други, изискващи висок професионализъм от страна на утвърдени юристи, не се колебайте и се свържете с нас!

Списък на необходимите документи за покупко-продажба недвижим имот

Като адвокат недвижим имот, предоставяме списъка с всички необходими документи в случай, че предстои прехвърляне на недвижим имот. Ако не разполагате с времето и информацията, необходими за безупречната подготовка на всички изискуеми документи, не се колебайте да потърсите нашите правни услуги.адвокат недвижим имот

Нашите адвокати се занимават активно с изготвянето на всички необходими документи. Тук се включват Удостоверения за наследници, Актуални данъчна оценка и скица, както и Нотариални актове, Договори за закупуване на общински и държавни имоти и други. Екипът на адвокатската кантората разполага с правни специалисти. Всеки един от тях е разполага с дългогодишен опит и изключителни познания в сферата на подготовка на документи за покупко-продажба на недвижими имоти.

Адвокат недвижим имот може да изготви пълен и изчерпателен списък с документи, нужни за осъществяването на една сделка за покупко-продажба.

Списъкът от необходими документи за покупко-продажба на имот се състои от множество документи, които се предвиждат за всеки конкретен случай. Тук ще разгледаме тези документи, с които Вие може да представите на нашите адвокати недвижими имоти.

Необходими документи за адвокат недвижим имот:

1. Актуален документ, удостоверяващ право Ви на собственост върху недвижимия имот – с този документ Вие се легитимирате като собственик и продавач на имота. Тук следва да отбележим, като адвокати по сделки с недвижими имоти, че най-разпространени видове документи за собственост са следните:

  • нотариален акт, вписан в Агенция по вписвания по местонахождение на недвижимия имот. Видове нотариални актове: нотариален акт за покупко-продажба, нотариален акт за дарение, нотариален акт за замяна, констативен нотариален акт, нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство, нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по завещание, нотариален акт по правоприемство на основание съдебно решение за обявяване на предварителен договор за окончателен по реда на чл.19 от ЗЗД.;
  • крепостен акт, с приложена записка за вписването му;
  • договор за покупко-продажба, сключен по реда на Наредбата за държавните имоти;
  • договор за покупко-продажба, сключен по Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост на държавни или общински имоти. Ако този договор е сключен след датата 01.06.1996 г. той следва да бъде вписани в Служба по вписванията към Агенция по вписванията.
Ако сте изгубили или не можете да намерите къде сте прибрали документа за собственост, не изпадайте в паника!

Дубликат на този документ може да бъде издаден срещу съответната такса и документ за самоличност. Това става в Служба по вписванията към Агенция по вписванията по местонахождение на недвижимия имот.

2. Удостовение за данъчна оценка на недвижимия имот. Този тип удостоверение се издава от съответната данъчна служба към общината по местонахождение на имота. В данъчната оценка адресът на недвижимия имот трябва да съответства с адреса на недвижимия имот по нотариален акт. Ако не съответства, трябва да представите удостоверение за идентичност на адреси.

В данъчната оценка на недвижимия имот се вписват трите имена на всички съсобственици на имота. Всички задължения за недвижимия имот трябва да бъдат погасени от всички съсобственици. Информацията за задълженията на имота се вписва в данъчната оценка. При наличие на задължения на имота, вписани в удостоверение за данъчна оценка, тези задължения трябва да бъдат платени преди вписването на сделката в Агенция по вписванията. За целта се прилага платежно нареждане, заверено от банката, в което платената сума съответства на сумата, вписана като задължение в удостоверение за данъчна оценка. За допълнителни въпроси се консултирайте с Вашия адвокат по недвижими имоти.

3. Удостоверение за семейно положение на продавача (собственика на недвижимия имот). От него става ясно какво е било семейното положение на собственика към датата на придобиване на имота. Удостоверението за семейно положение се издава от служба ЕСГРАОН към района по адресна регистрация на лицето. Заявлението за издаване на удостоверение може да бъде подадено от самото лице, негов законен представител, упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно, лице, в чийто законен интерес е издаването на съответното удостоверение, лице, което черпи права от издаването на удостоверението за семейно положение, и при наличието на предпоставките по чл. 186 ГПК, чл. 133 НПК и чл. 42 АПК, както и изрично упълномощено лице по реда на чл. 5, ал.2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г.

Свържете се с нас

Повече информация и съвети, от къде може да бъдат издадени необходимите документи, може да видите в следващата статия. Оставаме на разположение за въпроси и консултация на посочения номер или имейл, които ще откриете в контакт формата в нашия уебсайт.